- Тъжно е, че вече осма година всеки започва отначало. Всеки българин е обхванат от месиански комплекс - като че ли той е призван да преведе народа. Като се почне от министър-председателя и се свърши с експертите му. Авторката на законопроекта г-жа Нели Огнянова през всичките месеци, в които го е писала, не е потърсила хората, които досега са работили върху тази материя.

- Тя твърди, че е взела мнението на всички страни, които касае законът?

- Няма да забравя срещата си с тази госпожа на един форум, където се обсъждаше законопроектът. Още тогава казах, че една материя трябва да се третира и обхваща от един закон. Не може да се разделя в няколко акта, които после да се опитваме да синхронизираме така, че всеки да работи хем в синхрон с останалите, хем самостоятелно. Така се постъпва в два случая - или когато съзнателно не искаш тази материя да заработи, или когато си некомпетентен. Когато казах това нещо, чух следната реплика от госпожата: „Твърде популистко изказване!" Тя направи политическа оценка на думите ми.

- Отправяте тежко обвинение в некомпетентност към авторите на проекта?

- Те могат да направят прекрасен закон от юридическа гледна точка, който практически да не струва. Аз съм в тази сфера вече осем години и твърдя, че е лошо да се прави нормативен акт първо на хартия, които после да показва на практиката как да се развива. Нормативните актове трябва да обличат в правна форма вече изработени практически принципи. Сгрешена е философията на медийния закон. Той трябва да обеме и изчерпа цялата материя, а не да препраща към други закони за основни въпроси.

- Имате предвид разрешителния режим за излъчване, които е отделен в законопроекта за далекосъобщенията?

- Абсолютно. Концесия? Няма такъв филм. СДС бяха тези, които с пяна на уста отричаха Закона за концесиите. Как така стана в последно време, че го харесаха? Просто. Защото из-пълнител на този закон е вездесъщият Министерски съвет, разбирай министър-председателят.

- Твърди се, че колкото и кусури да има, този закон все пак ще отвори вратата към създаването най-сетне на частната национална телевизия.

- В ефира няма шанс да се случи нищо добро. Концесията ще бъде дадена на удобен, послушен кандидат независимо от това той какво партизанско име ще носи - Берлускони ли, Нова телевизия ли - българската или чешката. Кой ще даде разрешението за тази частна национална телевизия? Комисия, назначена от Националната агенция по далекосъобщенията, която пък е назначена от правителството. Значи кой ще избира кой да има лиценз? Министерск ият съвет. Колко опосредстващи органи и бушони ще народим между целта и мераклиите за нея, няма никакво значение.

- Какво лошо?

- Ако аз кандидатствам за национален лиценз и трябва да ми разреши премиерът, това не е лошо, то е абсурдно. При всичките ми уважения към енциклопедичността на който и да е министър-председател, за да ми даде на мене лиценз, той първо ще си помисли аз на него удобен ли съм му, аз на него върша ли му работа, аз не критикувам ли неговата политика, харесвам ли това, което той казва, че прави. И ако отговорът е „не", познайте от три пъти дали ще бъда лицензиран. Всъщност лошо няма, но ако г-н Костов ни даде гаранции, че ще ни управлява поне 30 години. Ще свикнем, ще му намерим цаката. Но да сме сигурни, че нещата не се правят пак „от ден до пладне".

- Какво предлагате?

- Медиите да бъдат на чисто регистрационен режим. Нека не се спекулира с ограничения честотен ресурс. В момента имаме действащи няколко десетки радиостанции. Ако има фрапиращи данни, че някоя не изпълнява общественото си предназначение, да и се вземе лицензът, а на всички други да им бъде даден лиценз. Същото е и с тв каналите.

- Опасявате ли се, че ще бъдат спирали неудобни медии?

- В някаква степен спирането на неудобните медии не е секвало и за секунда през последните години. Натиск е оказван и продължава да се оказва по много начини. Който твърди, че не се обаждат високопоставени държавници в БНТ, лъже. Който твърди, че частните медии са абсолютно независими и никой не им въздейства директно или индиректно, също лъже. Една малка и героична телевизия като София кабел, също си търпи своите опити за натиск. За много кратко време някоя медия може да си позволи да бъде независима. Но веднага вниманието на управляващите се фиксира върху нея и виждате как някой редактор отива не знам къде си, някой директор става не знам какво си. И всичко това съвсем случайно. След това медията тръгва много правилно.

- За да стигне до студиата на София кабел, човек дълго се изкачва по едни стълби. Постигнали ли сте някакъв връх, идвайки тук?

- Качил съм един невероятен връх, с който ще се гордея винаги. Направих нещо с колегите си, което никой в тази държава досега не е направил със същите средства. Със силата на убеждението, идеите, приятелството аз обединих, запазих хора. Събрахме се в абсурден момент, когато всичко се разделяше и единственият начин нещо да не се разпадне беше да бъде администрирано и държано в страх и напрежение. Ето това при нас го няма.

- Към какво се качвате?

- Качваме се на сателит, надявам се.

- Сателитьт ли с спасението от тежките процедури в закона?

- Парадоксално е, че човек трябва да бяга и да заобикаля законите на родната си страна, но когато те не му помагат, какво? Трябва да стоиме и да подскачаме на място? Напушва ме смях, когато чуя, че БНТ щяла да се качва на сателит. За да им гледат резила повече хора ли?