Копие на медийната шапка уплаши кабинета

7 души ще получат пълната власт да се разпореждат с националния ефир, ако законопроектът на КПД мине

Скандал избухнал на заседанието на правителството на 6 април, когато започнало гледането на законопроекта за далекосьобщенията, съобщиха информирани източници от „Дондуков" 1. Затова въпреки предварителните обещания проекгът не получи одобрението на кабинета, а до обсъждане на новия закон за телевизия и радио изобщо не се стигнало. Внасянето на двата нормативни акта в Народното сьбрание се отлага за неопределено бъдеще, подсказват събития-та от миналия понеделник. Тогава от Министерския съвет изтичаше противоречива информация - според пресцентъра двата проекта, които вървят в комплект, останали за четвъртък (9 април), а според вицепремиера Бакърджиев - за следващата седмица. Никой от „Дондуков" 1 не спомена, че изобщо е имало обсъждане. Тайна останаха и споровете, продължили до кьсно.

В началото правителственото заседание си вървяло тихо и кротко. Председателят на Комитета по пощите и далекосъобщенията (КПД) Антоний Славински прочел обширно резюме за достойнства-та на законопроекта. И тъкмо министрите да гласуват проекта и да минат към следващата точка от дневния ред, вицепремиерът Александър Божков развалил идилията с въпроса: „Бихте ли ми обясни-ли по-точно каква е тази Агенция за далекосъобщенията?"

Започнало трескаво разлистване на екземплярите от законопроекта, раздаден на всички министри, за да се ориентират в ситуацията. Последвали неясни обяснения и нови въпроси. Така се развихрил скандалът.

„Имаше дебати по един два въпроса. Няма нещо драматично", е преценката на г-н Славински. Той обаче призна, че не е уверен, че проектът ще мине на близките заседания на МС.

Най-скандалното нещо в предлагания закон за комуникациите всъщност е именно въпросната Агенция за далекосъобщенията (АД), която би се създала, ако бъде приет вариантът на КПД, твърдят специалисти. На практика тя е едно копие на печално известния Национален съвет за радио и телевизия. Състои се от пет или седем членове, според различните варианти, назначавани по квоти от парламента (4-ма души) и от президента (3-ма души). Те имат мандат от пет години и са несменяеми - точно както за членовете на НСРТ, законът не предвижда механизъм за смяната им освен доброволно или при смърт. В законопроекта АД се определя като „независима държавна агенция". В правното пространство такова животно няма, коментират юристи. То означава, че агенцията ще папка от държавния бюджет, но ще е независима от контрола на държавната власт. За разлика от медийната шапка обаче Агенцията по далекосъобщенията разполага и с ресурс - тя получава радиочестотния спекгьр на България и пълната власт да се разпорежда с него. Според законопроекта АД е органът, който дава разрешение за всичко, свързано с комуникациите и разпространението на сигнали по ефир или кабел.

Ако някой кандидатства за концесия за телевизия или радио например, молбата му не отива в Министерския съвет, който единствен издава концесии, а попада при чиновниците в агенцията. Те се произнасят дали желаещият е годен да наеме честота. В проекта се предвиждало становището на агенцията да не подлежи на обжалване, но впоследствие този абсурд отпаднал.

Мечтата на премиера Костов да гледа частна национална телевизия до края на годината ще се отложи поне с две лета, ако се приеме законът на КПД. Цели 9 месеца срок има Агенцията за далекосъобщенията да отговори на кандидатствалите за национален лиценз. Чак след това започва фактическата процедура по отдаването му.