Подаряват ефира на 5-има мушмороци

Старото НСРТ вече ще се произнася и за частните медии

Три тапии - концесия и две лицензии, трябва да имаш, за да получиш право на ефир според двата законопроекта - за радиото и телевизията и за далекосъобщенията. Tака те дават хляб на бюрокрацията за години напред. Замислени са поне 3 нови органа. В тях заседават най-малко по 5 души с възнаграждение поне 3 средни месечни заплати.

Законът за далекосъобщенията е извъртял толкова сложна процедура за частника, че не може да и се хване краят. При това на всяка крачка се плащат такси. Проектът дава почти всичките досегашни функции на Комитета по пощи и далекосъобщения на 5-има души, наречени Агенция по далекосъобщения.

снимка: Иван Захариев

Тази петчленка с 5-годишен мандат има само права. Тя издава, допълва, прекратява и отнема лицензите, издава разрешения за внос на предаватели, за производство и разпространение на радиосъобщения, както и нещо като "майсторски свидетелства" за лицата, които оперират с тях. Освен това петчленката може да променя лицензите на основание обществен интерес". Ето как в един иначе скучен закон дреме цензурата.

Членовете и ще допускат кандидатите за радиа и телевизии до състезанието. Но... те са и арбитрите в него. Комисията от Министерския съвет, която издава концесиите на частните радиа и телевизии, има 8 членове, пет от които са същите онези от Агенцията по далекосъобщенията. Излиза, че 5-ма мушмороци ще решават съдбата на частните медии.

Няма страшно, законът е помислил за това - те ще са хора с “високи нравствени качества".

А като прочете човек как ще се финансира този орган, разбира, че самият автор на закона е сигурен за мястото си между петимата. Агенцията е на извънбюджетна сметка. Тя се пълни с част от концесионните такси, както и от лицензионни такива. Ще се разпределя и печалба. Половината отива в някакъв фонд, другата половина се “използва по предназначение". Пита се защо тези петима юнаци ще делят с държавата приходите от дейността си. Кой знае какви интелектуалци ще са те, ако и при тези условия не станат милионери. Естествено, недоволните от тях могат да се оплачат. Но на кого? На шефа на Комитета по пощи, чието решение е окончателно. Така с лека ръка се отрича правото на съдебен контрол, нещо, което отсега е ясно, че противоречи на конституцията.

Като независим държавен орган" (!?) агенцията се събира на квотен принцип подобно на НСРТ - трима от парламента, двама от президента. Но явно това ще е нещо като акционерно дружество. Както се пошегува един юрист, в България все по-често административни органи се създават по Търговския закон.

Спорът концесии или лицензи?

Спорът за лицензии или концесии опира до това кой ще пуска кандидатите в ефир. Ако разрешителното е концесия, трябва да е Министерският съвет. Медиите бяха изравнени с полезните изкопаеми още със Закона за концесиите по времето на Виденов. В него радиото и телевизията вървяха редом с плажните ивици, петролните кладенци и минералните извори.

Концесията е договор, с който държавата отпуска за частно ползване обекти, на които е собственик. Ако това е петролен кладенец, е оправдано концесията да е за 35 г. Кладенецът може да пресъхне и по-рано. С ефира не е така, но и тук концесията е поне за 20 години. Но някои вече казаха, че не желаят да правят радио толкова дълго. Защо ще ги задължават да плащат за този срок.

Най-лошото е, че концесията обвързва медиите с най-политическия орган в държавата - правителството. Така сините ще пускат сини медии, червените - червени.

Ама било по-трудно да се подкупи правителството, казват феновете на концесията. Странно е авторитетът на една институция да се ползва като защита срещу корупцията.

НСРТ си остава

Никакви закони вече не могат да разклатят Националния съвет по радио и телевизия. Той остава, и то със същите членове. Новото е, че му се дава власт и спрямо частните медии. Той ще оценява програмните концепции на кандидатите за ефир. Жална им майка на тези, които ще трябва да се харесат на Александър Томов или Димитър Коруджиев.

Законът говори за две лицензии - една за програма и друга за пренос на сигнал. Никъде обаче не се казва, че НСРТ издава тази тапия. Текстът на закона препраща за лиценз към Агенцията по далекосъобщения, но тя пък съвсем не може да има нещо общо с програмите. НСРТ давал становища, само дето никой не му ги е искал и никой не е длъжен да се съобразява с тях.

А и откъде накъде някакъв държавен орган ще казва кой ще пее и какво ще се говори от екрана на частна медия. Защо той ще е инстанцията, а не зрителят или слушателят. По тази логика утре ще лицензират и вестниците.

Вместо да се чудят с какви органи да натоварят данъкоплатеца, медийните законотворци трябва ясно да кажат какви ще са правилата за получаване на честоти и критериите за кандидатите да правят радио и телевизия. И толкоз.