Уважаеми госпожи и господа,

Приложено Ви изпращаме Становището на Националния съвет за радио и телевизия относно проекта за Закон за радиото и телевизията.

  Председател на НСРТ

/Ал. Томов/

СТАНОВИЩЕ

на НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ ЗА ТЕЛЕВИЗИЯ И РАДИО

относно ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА

Националният съвет за радио и телевизия е нов орган, формиран по силата на сега действащия Закон за радиото и телевизията в съответствие с изискванията на европейското законодателство за независим орган, осъществяващ определени от закона функции в областта на радиото и телевизията.

Кратката практика на НСРТ доказва както на членовете на НСРТ, така и на обществеността значението на правната уредба като обща рамка на радио- и телевизионната дейност. Това е особено валидно за общество в преход като нашето, в което не толкова обществените стандарти за демократично поведение създават правото, а правото следва да насърчава създаването на обществени стандарти за демократично поведение.

Разбира се, това не снема отговорността от гражданското общество и неговите структури да участват в постепенното оттегляне от стереотипите на тоталитарно мислене и поведение, когато държавата имаше и правото, и задължението да регламентира всички сфери на обществен живот, а ние бяхме по-скоро зрители на процеса.

Водени от това разбиране, членовете на НСРТ с особено внимание следят процеса на изготвяне на законопроекта за радиото и телевизията, който съгласно със законодателната програма на правителството следва да бъде гледан в Народното събрание в хода на настоящата му сесия.

На 9 април Министерският съвет обсъди и прие законопроекта с направените изменения, допълнения и уточнения и възложи на вносителя да отрази бележките от дискусията . НСРТ се запозна с проекта след внесените изменения и въпреки че текстът е неокончателен, може да изрази следното становище.

1. По обхвата на проекта.

Проектът отразява изискванията на европейското право за уредба както на обществените, така и на търговските оператори. Уреждат се радио- и телевизионни оператори без оглед на начина за разпространение на програмите - ефирен, кабелен, спътников. Не се предвиждат ограничения за форма на собственост, национален капитал и др. за създаване на радио- и телевизионни оператори. Уредбата в законопроекта за радиото и телевизията е свързана с уредбата на телекомуникациите, като се прави опит да се унифицират процедурите по двата законопроекта, които МС разглежда едновременно. В специална глава се урежда подробно правният статус на БНР и БНТ, като се предвижда те да се утвърдят като национални обществени оператори. Законопроектът не е в противоречие с Европейската конвенция за трансгранична телевизия, която България наскоро ратифицира.

2. По общата философия на проекта

НСРТ изразява становище, че в проекта са намерили място идеи и позиции, които дават възможност за нормалното функциониране на радио- и телевизионните оператори у нас, като например:

2.1 Въвеждане и създаване на законови гаранции за правото на свободно изразяване чрез електронните медии, правото на информация на електронните медии спрямо държавните органи, защитата на персоналната информация и правото на лична неприкосновеност на гражданите.

За пръв път в нашето право е уреден принципът на отказ от изпълнение на поръчка на работодателя от страна на журналиста, ако поръчката противоречи на личните му убеждения.

В съответствие с европейското право са уредени правото на отговор и правото на запазване в тайна на източника на информация.

Утвърден е принципът за закрила на всички форми на интелектуална собственост в областта на радио-телевизионната дейност.

2.2 НСРТ е уреден като независим орган при запазване на сегашния начин на формиране. Въведени са някои уточнения в изискванията към лицата, които могат да бъдат членове на НСРТ , които ще позволят по-ефективното му функциониране. Уточнени са правомощията на председателя и секретаря на НСРТ, като са предвидени и процедури за предсрочно освобождаване.

Изрично е предвидено, че в работата си НСРТ се ръководи от принципите на колегиалност, публичност и прозрачност, независимост, защита на потребителите и сътрудничество с всички органи и организации с интереси в радио-телевизионната област .

Законопроектът не предвижда НСРТ да издава лицензии. НСРТ участва в процеса на лицензиране, като единствен се произнася по програмната част на кандидатите и становището му не се разглежда по същество от лицензиращия орган. НСРТ осъществява надзор за спазването на закона, но наказателните постановления при санкциониране се издават от председателя на лицензиращия орган.

В отговор на направените предложения да се уточни областта, в която НСРТ може да осъществява надзор, в чл.33 на проекта са посочени изчерпателно изискванията, за които НСРТ следи. По този начин е направен опит да се гарантира независимостта на електронните медии от външна намеса.

В областта на правомощията на НСРТ единственият въпрос, който се нуждае от по-нататъшно уточняване, е взаимодействието на НСРТ с лицензиращия орган в областта на издаване на лицензии и надзора за спазване на лицензионните условия. След като не се предвижда НСРТ да издава самостоятелно лицензии, процедурата за съвместна работа следва да бъде пределно ясна и да не търпи двусмислено тълкуване.

2.3 Подробно са уредени БНР и БНТ. В проекта е направен опит за прекъсване на връзката на националните медии с държавата по линията на управлението и по линията на финансирането им. Предвижда се създаване на фонд, който да се попълва от такси от населението. Разработена е схема за плавен преход от финансиран изцяло от бюджета към финансиране изцяло от такси. Както разбираме, конкретните размери на таксите подлежат на уточняване, но общата постановка е те да не натоварват гражданите.

Запазва се възможността за финансиране на националните медии от реклама, като се въвежда ограничение на времетраенето с оглед създаване на либерален медиен пазар. В това отношение е търсен компромис между интересите на обществените и на търговските оператори.

Подробно са уредени правомощията на генералните директори и управителните съвети. Предвижда се програмните съвети да се формират вече от съответните управителни съвети самостоятелно. По този начин тежестта на създаване на ефективни управленски структури се измества от НСРТ в самите медии и доколкото УС се определят по предложение на генералните директори, фактически генералните директори пряко или чрез УС имат цялата власт и съответно цялата отговорност за работата на националните медии.

Възприет е принципът да не се определя в закон броят на програмите на националните медии. И сега честотите , на които се разпространяват програмите им, са дадени на лицензирания далекосъобщителен оператор БТК. С това решение се създава правна възможност за създаване на алтернативни национални медии.

Въвежда се изискване за гарантиране на разпространението на програмите на националните медии на цялата територия , като се предвижда това да става чрез лицензионната политика в областта на телекомуникациите, т.е. телекомуникационните оператори ще се задължават като условие в лицензиите им по Закона за далекосъобщенията да разпространяват програмите на БНР и БНТ. В това отношение е направена още една стъпка - предвижда се достъп до фонда да имат даже търговски оператори, ако чрез тяхната дейност се допринася за по-нататъшното разпространяване на програмите на БНР и БНТ от гледна точка на българска територия и/или българско население.

2.4 Въведена е съобразена с изискванията на европейското право уредба на рекламата и спонсорството.

2.5 По отношение на административно наказателната отговорност е възприет принципът за отговорност на радио- и телевизионните оператори, а не на работещите в тях. НСРТ намира, че това решение отговаря на съвременните тенденции в европейското право и е гаранция за свободата на словото.

2.6. Проблематиката, която вероятно ще продължи да бъде уточнявана, е свързана с лицензирането на радио- и телевизионните оператори. Тя има връзка с разрешителния режим в областта на телекомуникациите, съответно с предвижданите концесии и лицензии в проекта за далекосъобщенията, доколкото голям брой от радио- и телевизионните оператори ще бъдат кандидати и за лицензиране като далекосъобщителни оператори. НСРТ ще изчака окончателното редактиране, за да се произнесе по лицензионната процедура. Във всеки случай изразяваме становище, че процедурата следва да бъде улеснена и постепенно да се върви към регистрационен режим за радио и телевизия, дори още в този законопроект, ако се прецени, че е възможно. В тази област няма ограничен ресурс, който да налага състезателност, и всеки, който отговаря на предвидените в закон условия, би следвало да има възможност да упражнява радио - и телевизионна дейност. По - нататък пазарното поведение на операторите естествено ще регулира техния брой.

НСРТ установи, че са взети предвид голяма част от направените в хода на работата предложения от отделни членове на НСРТ , например относно по-пълното уреждане на принципите на програмната политика, либерализирането на отношението към журналистите, правото на достъп на граждани и граждански организации до ефира, закрилата на българското творчество , за доразвиване на процедурата за работа и вземане на решения на НСРТ и др.

Същевременно, като подкрепя извършеното досега, НСРТ изразява становище, че в областта на далекосъобщенията  лицензирането е по-съвременна форма, наложила се в европейската практика, от концесионирането.

Също така препоръчваме да се запазят Програмните съвети в БНТ и БНР, като  се изработят механизми, чрез които те да придобият по-висок коефициент на полезно действие.

Опасяваме се, че определеният от законопроекта нисък размер на такси от населението  трудно би гарантирал така желаната финансова независимост на националните обществени медии.

Надяваме се, че в закона  ще се разработят  и още по-ясни принципи, които да гарантират по-голяма прозрачност при вземането на решенията от Управителните органи на двете медии.

Председател на НСРТ:

/Александър Томов/