Членове 5 и 6

Твърди се, че търговските оператори имат за обект предимно разпределянето на печалба, но това не винаги е вярно. / Канал 4 в Обединеното Кралство е публична корпорация, задължена да инвестира всички печалби обратно в компанията /. Това не е и тяхна основна цел: търговските оператори могат да имат възложени със закон задължения за обществени услуги.

Неправилно е също да се дефинират обществените оператори като създадени " с основна цел да допринасят за реализиране на конституционното право на информация" . Това трябва да бъде принципна цел на всички оператори. Всеобхватната мисия на операторите, посочена в член 6. ал.3 е тази, която трябва да ги дефинира.

2. Национален Съвет за Радио и Телевизия / НСРТ /

• Независимост

Член 19, ал. 1 правилно постановява, че НСРТ е независим орган. За да се обезпечи такава независимост на практика, обаче, са необходими организационни и процедурни гаранции, които все още липсват отчасти в законопроекта /виж по-надолу/.

Докато страни със дълги демократични традиции и със силен и плурастичен медиен сектор може не винаги да се нуждаят от изрични законово-установени организационни и процедурни гаранции, приемането на такива правни гаранции ще съдейства за укрепването и затвържданането на новите демокрации.

Процедурата за формиране състава на НСРТ, както е предвидена сега в чл. 24, ал.1 на законопроекта не осигурява независимост на органа, нито плуралистичен състав на НСРТ.

Това е очевидно в ситуация, при която Президентът принадлежи към партия, която притежава парламентарното мнозинство. Няма никакви предвидени механизми /поне не в ЗРТ /, които да гарантират, че президентът и парламентарното мнозинство няма да упражняват своите конститутивни правомощия в полза на лица, които са свързани с управляващата политическата партия. / Правилата за несъвместимист, предвидени в член 27, ал. 1 са важни, но недостатъчни. /

Съществуват няколко възможни законодателни решения. Такова би било изискването членовете на НСРТ да се избират от Парламента с квалифицирано мнозинство / три-четвърти /, което би принудило водещите политически сили да се съгласят на компромисно разрешение за състава на НСРТ. Други възможни решения на проблема са да има "пропорционална" вместо "мажоритарна" система на гласуване, или да се резервират отначало определен брой места в НСРТ за парламентарната опозиция.

Като допълнение към областите на професионален опит, посочени в член 25, трябва да бъде добавено банковото дело. Някакъв практически търговски опит би бил полезен, и като се има предвид че член 27, ал.2 изключва от състава на НСРТ лица, които са членове на органи за управление, контрол или надзор на търговски дружества и кооперации, банковият сектор би бил по-неутрален източник. Същото може да се приложи и по отношение на член 61, ал.1.

Член 27, ал.2, отнасяща се до неплатен отпуск и възстановяване в заеманата преди това длъжност осигурява социална защита, но в действителност не допринася за независимостта на членовете на НСРТ. В случаите, когато има ясен конфликт на интереси между предишна или бъдеща длъжност и ролята на член на НСРТ, например в случаите на член 27, ал.2 т. 2 и 4, чл. 27, ал.2 отива в погрешната посока. / ще бъде по-добре, ако се предвиди период от време след прекратяване на длъжността, след който бивши членове са изключени от определени дейности, пораждащи конфликт /.

• Компетентност

Като обща бележка, връзката между НСРТ и управителните органи на БНР и БНТ, и Фонда на РТВ е твърде близка. Управителният орган трябва да се намира в същото отношение с всички оператори, обществени и търговски. Фактът, че НСРТ / чл.32, ал.3, 4 и 14 / определя състава на Управителните Съвети и т.н. и назначава изпълнителния директор на Фонда, води до концентрирането на твърде много власт в Съвета, който е независим от Правителството. Това може да доведе до преимущество за обществения оператор срещу търговския, или до намеса в свободата/ независимостта на обществения оператор. Съветите трябва да се избират отделно, според насоките, предложени от НСРТ; мандатът им трябва да бъде 5 години, което ще позволи планиране на мениджмънта, и ще го разграничи от 3 годишния мандат на НСРТ.

Не е ясно какъв ще е статутът на становищата на НСРТ. Ще имат ли те някаква юридическа сила? Ако да, тук важат бележките, направени по-горе относно правомощията на Управителните Съвети и особено относно финансирането /виж също и коментарите по-долу относно компетентността на НСТ и НСРТ/.

3. Българско Национално Радио /БНР/ и Българска Национална Телевизия /БНТ/

• Предавания

Защо в член 7, ал. 6 се предвижда специално третиране на " програми с културен, образователен и специализиран характер"? Безспорно, смисълът на разпоредбата е, че трябва да се изисква от БНТ и БНР да прилагат нови информационни технологии във всички техни програми, както и да развиват нови дигитални канали, където е нужно и финансите позволяват това.

В чл.7, ал. 8 самостоятелното извеждане на "официалната позиция на държавата" е опасно и подвеждащо. Един обществен оператор трябва да третира по еднакъв и безпристрастен начин въпросите на новини или текущи дела, и мненията на опозицията трябва да са с равностойно значение.

Буквалният прочит на член 47, ал.2 означава, че БНТ и БНР могат да предава новини и пр. Това може да бъде само проекто-разпоредба, но трябва да бъде ясно, че всеки оператор, в интерес на свободата на словото и плурализма, може също да доставя, произвежда новини и т.н.

Що се отнася до чл.47, ал.3, не е необходимо да се настоява за конкурсна процедура за независими продукции. Те трябва да бъдат предмет на вътрешно редакторско решение от БНР и БНТ. Трябва да се отбележи, че Директивата за обществено осигуряване предвижда изключение за програмните комисии.

• Управление

Независимостта и продължителността на функционирането на Управителните Съвети на БНР и БНТ могат да бъдат подобрени, като се удължи техния мандат съгласно чл.62, ал.1 на 5 години.

4. Лицензиране на Радио и Телевизионните Оператори

• Правомощия на НСТ и НСРТ

Изрично не е казано, че Националната Комисия по Телекомуникациите /НКТ/ е юридически обвързана от мненията и предложенията, направени от НСРТ, що се касае до лицензирането на радио и телевизионните услуги / вж. Чл.32, ал.1 т.10 и 11/. Това може да подрони ролята на НСРТ и да направи неефективни гаранциите за неговата независимост.

• Изисквания за радио и телевизионни лицензии /"дисквалифицирани лица"/

За да се гарантира, че радио и телевизионните оператори не са - пряко или косвено контролирани от Държавата, трябва изрично да бъде постановено, че публичните органи или юридическите лица, притежавани или контролирани от Държавата, не могат да получат лицензия за радио и телевизионно излъчване. /Разбира се, БНР и БНТ са особени случаи, поради тяхната плуралистична структура и независим надзор от НРСТ /.

По подобни причини, политическите партии в други страни често са изключени от опериране на техни собствени радио и телевизионни услуги.

Друг въпрос е дали телекомуникационните оператори трябва да кандидатстват за лицензия за радио- и телевизионно излъчване. Ако един телекомуникационен оператор все още се притежава или контролира от Държавата / включително чрез преобладаващо дялово участие/, дейностите по излъчване трябва да бъдат изключени, за да се обезпечи независимост от Държавата. Ако телекомуникационен оператор е частна собственост или се контролира от частни лица, трябва внимателно да се обсъди въпроса дали разширяването на кръга дейности към радио и телевизионно излъчване ще бъде в съответствие с антитръстовите правила и с необходимите гаранции за медиен плурализъм. / Ако телекомуникационен оператор, независимо дали обществен или частен, притежава изключителни/ монополни права, или заема доминираща позиция в телекомуникационния пазар, той може лесно да навреди на конкуренцията и плурализма на пазара на радио и телевизионно излъчване, особено когато операторите са в зависимост от същия телекомуникационен оператор за излъчване на своите предавания/.

• Отнемане на Лицензии / членове 126 и 127 /

Решения за отнемане на лицензии трябва да бъдат единствено от компетентността на НСРТ, а не на ДКТ. Държавната комисия по Телекомуникациите /ДКТ/ трябва да разпределя честотния спектър, а оттам нататък всички решения относно индивидуалните кандидати за лицензии трябва да бъдат предоставени на НСРТ.

Не е ясно и кой има право на обжалване по чл. 127, ал.2 - НСРТ или операторът?

Под съмнение е и дали общите правила в проекто-Закона за Телекомуникациите са подходящи за отнемане и прекратяване на лицензията за излъчване, като се имат предвид последиците на всяко такова решение за свободата на словото и свободата на излъчване. Подобно решение може само да бъде последна мярка в степенуваната система от санкции и трябва да зачита пропорционалния принцип.

5. Дейности на Операторите

• Достъп до официална информация и нейното използване

/ чл.12, ал.2 /

Законовото изискване, че операторите не трябва да използват " неточно или тенденциозно" получената официална / т.е информация, получена от държавни органи/ е необичайна, неясна и сама може да доведе до злоупотреба. Защо същите критерии за журналистическа етика да не се прилагат едновременно за официална и неофициална информация?

• Съхраняване на записите /Член 13, ал.1/

Защо се прави разграничение между обществени и търговски оператори? По-добро разграничение би било между радио и телевизия / с продължителност на излъчване на един и три месеца /, отразяващи краткотрайни материали. Във всички случаи трябва да се прави разграничение между обществена и търговска телевизия - тъй като срещу всяка програма потенциално може да бъде предявен иск и понякога ищецът се нуждае от време, за да подаде искането си.

• Новини, икономически и политически предавания / Член 47, ал. 2/

Изискването БНР и БНТ сами да бъдат продуценти на свои новини, икономически и политически предавания се явява като цяло рестриктивно, ограничава обмена на програми и не допринася за плуралистична програмна продукция. Трябва да има поне рамки за изключения от принципа, че БНР и БНТ сами са продуценти на своите програми.

• Достъп до значими / спортни / събития /член 48/

Законопроектът не предвижда мерки, гарантиращи че значителна част от националната публика не е лишена от възможността да следи събития с голямо обществено значение чрез репортажи на живо по свободна телевизия /вж. Член 3а от "Телевизия без Граници"- Директива на ЕС, която позволява това/.

Член 48 само осигурява свободните кратки репортажи за БНР и БНТ, като по този начин покрива доста по-голям брой събития, но осигурява само кратки откъси вместо цялостни репортажи на живо / разликата между член 48, ал.1 и ал.2 като цяло не изглежда ясна./

Законодателят трябва да съзнава, че в бъдеще, значими спортни събития ще могат да бъдат предавани изключително по канали, които ще бъдат получавани само от част от населението. Това е още по-вероятно, заради строгите рекламни ограничения за БНТ /член 90, ал.1/, които правят невъзможно за националния оператор, покриващ цялата територия, да рефинансира значителна част от разходите за спортни права чрез реклама.

Правата "на обръщения по БНР и БНТ" на Президента на Републиката, председателя на Народното събрание,

министър-председателя, и на други представители на висши държавни органи са твърде широки и могат лесно да бъдат използвани да нарушат баланса на достъпа до медиите на Правителството и на опозицията.

Следователно, изглежда че, от една страна, необходимо е да се ограничи упражняването на тези права до специални случаи или за специални цели, като се предотврати всяка злоупотреба с тези права, особено през предизборен период, и се изясни , че упражняването им не трябва да повлияе върху автономното съставяне на разписанието на БНР и БНТ/. От друга страна, в определени случаи говорител на опозицията трябва да има еднакво право на отговор.

6. Финансиране на Радио и Телевизионните Дейности

• Такса за лицензиране / член 98 /

Законопроектът визира един прагматичен подход за определяне на таксите, а именно за основа да се взема минималната работна заплата, както е предвидено и в член 97 като отправна точка да се взема "ежемесечна такса въз снова на всеки регистриран електромер" съгласно член 97.

Изглежда съмнително, обаче, дали принципът за равнопоставеност при третирането се зачита когато физически и юридически лица, осъществяващи търговска дейност, трябва да заплатят такса, която, макар и увеличена с коефициент - малко над 4, не е съобразена с факта, че търговската дейност може да включва употребата на много по-голям брой радио и телевизионни апарати / напр. в хотели, агенции за наемане на коли и др./

• Фонд за Радио и Телевизия / член 105 /

Фактът, че приходите от таксите за лицензиране постъпват във Фонда за Радио и Телевизия, който след това изплаща тези суми на БНР и БНТ, не може да бъде оспорен като такъв.

Обаче, ако решенията за изплащане на средствата просто се оставят на преценката на Управителния съвет на Фонда / без обвързващи критерии / или ако тези решения се вземат за сравнително кратък срок / напр. годишно /, това няма да създаде " подходящо, сигурно и прозрачно финансиране , което гарантира на обществените излъчващите организации, необходими да осъществяване на техните мисии " / виж Указание № V на Съвета на Европа, Препоръка № 9/ 96 / 10 на за гарантиране независимостта на обществените оператори /.

7. Други Бележки

Нужно е известно уточняване, тъй като има объркване между конституционно право и договорно право. Ще бъде по-добре, ако има уводна разпоредба, каквато може да бъде член 11, ал.1 Тогава съществуващият член 10, ще се следва от член 11, ал.2, 3 и 4.

• Член 15, ал.2

Ще бъде по-точно да се каже " информация в обществен интерес".

• Член 37, ал.1

Трябва да бъде изяснено дали мнозинството се определя от присъстващи и гласуващи членове, или не.

• Член 2, ал.5 Преходни и Заключителни Разпоредби