З А К О Н

ЗА ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯТА

ПРОЕКТ

ГЛАВА ПЪРВА

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

 

Чл. 1. Този закон урежда обществените отношения свързани с осъществяване на далекосъобщения в Република България.

Чл. 2. /1/ Държавната политика и регулирането в далекосъобщенията се осъществяват от Комитета по пощи и далекосъобщения, наричан по нататък Комитета, който е орган на Министерския съвет.

/2/ Комитетът осъществява правомощията си по ал.1 въз основа на принципите на откритост и прозрачност.

Чл. 3. Осъществяването на далекосъобщения се извършва от далекосъобщителни оператори въз основа на лицензии, регистрации и свободен режим.

Чл. 4. Комитетът и обществените далекосъобщителни оператори вземат мерки за гарантиране свободата и тайната на далекосъобщенията.

ГЛАВА ВТОРА

ДАЛЕКОСЪОБЩИТЕЛНА ПОЛИТИКА И РЕГУЛИРАНЕ

Чл. 5. /1/ Комитетът провежда държавната политика в областта на далекосъобщенията като:

               1. определя стратегията и принципите на развитие на далекосъобщенията;

       2. създава условия за задоволяване на потребностите от далекосъобщителни услуги;

3. възлага на обществени далекосъобщителни оператори осъществяването на всеобщо предлагана услуга ;

4. определя далекосъобщенията, които се осъществяват въз основа на лицензии, регистрации и свободен режим;

5. издава лицензии за осъществяване на далекосъобщения;

6. води регистър на издадените лицензии, който е публичен;

7. защитава интересите на потребителите пред далекосъобщителните оператори;

8. определя задължителни минимални изисквания за качеството на услугите;

9. разработва и провежда ценова политика за предоставянето на далекосъобщителни услуги;

10. определя съгласувано с Министерство на финансите лицензионни такси;

11. представлява държавата при определяне на стандартизационната политика в далекосъобщенията;

12. определя реда и условията за одобряване типа на крайните устройства и радиосъоръженията;

13. определя реда и условията за използване на средства за криптографска защита в далекосъобщителните мрежи и при предоставяне на далекосъобщителни услуги;

14. определя принципите и разработва номерационния план в съответствие със стратегическите цели на развитие;

15. планира и разпределя радиочестотните ленти за граждански нужди;

16. определя реда и условията за осигуряване на честотна съвместимост между предавателните радиосъоръжения;

17. определя реда и условията за осигуряване на електромагнитна съвместимост, както и за одобряване на далекосъобщителни съоръжения за граждански нужди относно електромагнитна съвместимост;

18. представлява Република България в международните организации по далекосъобщения;

19. прилага директивите, регламентите и решенията на Европейския съюз, актовете и изскванията на международните организации в областта на далекосъобщенията в случаите, когато националните условия го позволяват;

20. определя реда и условията за използване на далекосъобщителните мрежи и радиосъоръжения за нуждите на сигурността и отбраната на страната, както и в случай на природни бедствия и аварии, съгласувано с Министерство на вътрешните работи, Министерство на отбраната и други заинтересовани министерства и ведомства;

21. осъществява държавен контрол върху далекосъобщенията;

22. разпределя определените в държавния бюджет средства за финансиране на специализираните учебни заведения и центрове в системата на съобщенията;

/2/ Председателят на Комитета по пощи и далекосъобщения издава наредби по приложението на тази глава.

Чл. 6. Комитетът регулира отношенията в далекосъобщенията като:

1. контролира спазването на лицензионните условия и изисква информация от лицензираните;

2. измененя, допълва и отнема издадените лицензии;

3. контролира спазването на ценовата политика в далекосъобщенията;

4. разпределя и контролира националния номерационен план;

5. контролира използването на радиочестотите за граждански нужди;  

6. контролира спазването на нормативните актове в областта на далекосъобщенията и стандартите определени в тези актове за задължително прилагане;

7. контролира честотната и електромагнитната съвместимост;

8. участва в дейността на техническите комитети по стандартизация в областта на далекосъобщенията;

9. одобрява типа на крайните устройства и радиосъоръженията за граждански нужди, издава удостоверения за одобрение и води регистри за тях;

10. одобрява далекосъобщителни съоръжения за граждански нужди относно електромагнитна съвместимост, издава съответните удостоверения и води регистри за тях;

11. определя условията за взаимно свързване на мрежите на далекосъобщителните оператори, ако те не постигнат споразумение помежду си;

12. контролира спазването на процедурните правила и техническите параметри на радиослужбите произтичащи от международните актове, регламентиращи радиосъобщенията ;

13. контролира качеството на услугите;

14. проучва и отговаря на постъпили жалби, сигнали и др.;

15. информира обществеността по проблемите на далекосъобщенията;

16. осигурява условия за действаща и лоялна конкуренция между обществените далекосъобщителни оператори в интерес на потребителите;

17. посредничи при спорове между далекосъобщителните оператори, когато тези спорове са възникнали във връзка с този закон, наредбите по прилагане на закона или лицензиите.

Чл. 7. /1/ Комитетът предприема всички необходими мерки при изготвянето на проекти за нормативни актове по приложението на този закон да вземе предвид интересите на заинтересованите лица.

/2/ Комитетът публикува проекта в два централни ежедневника, като заинтересованите лица могат в едномесечен срок да представят писмени бележки и мнения.

/3/ Комитетът разглежда получените становища и писмено мотивира решението си за приемането или неприемането им.

Чл. 8. Към Комитета се създава Фонд "Национална съобщителна система".

Чл. 9. /1/ Средствата по фонда се набират от:

1. лицензионни такси;

2. такси за регистрация;

3. лихви;

4. други постъпления.

/2/ Средствата по фонда се разходват за:

1. финансиране на далекосъобщителни проекти с национално значение, както и свързани с отбраната и сигурността на страната;

2. субсидия за далекосъобщителни оператори, които предоставят всеобщо предлагана услуга;

3. за освобождаване на честоти за гражданския спектър;

4. издръжка на Комитета и Държавната инспекция по съобщения;

5. издръжка на обособено звено за одобряване типа на крайни устройства ;

6. издръжка на национален научен институт;

7. други разходи.

Чл. 10. Фонд "Национална съобщителна система" се управлява по ред определен с наредба на председателя на Комитета, съгласувана с Министерство на финансите.

ГЛАВА ТРЕТА

ЛИЦЕНЗИРАНЕ

РАЗДЕЛ I

Общи разпоредби

Чл. 11. /1/ Всяко физическо или юридическо лице изгражда, поддържа и използва далекосъобщителна мрежа и/или предоставя далекосъобщителни услуги след получаване на лицензия и в съответствие с разпоредбите на този закон.

/2/ Председателят на Комитета издава лицензиите по ал.1.

Чл.12. /1/ Лицензии се издават за:

1. изграждане, поддържане и използване на обществена далекосъобщителна мрежа и/или предоставяне на обществени далекосъобщителни услуги от основния далекосъобщителен оператор;

2. изграждане, поддържане и използване на обществена далекосъобщителна мрежа и/или предоставяне на обществени далекосъобщителни услуги;

3. изграждане, поддържане и използване на обособени далекосъобщителни мрежи за собствени нужди или предоставяне на далекосъобщителни услуги на затворени групи абонати, които не са включени в предходната точка.

4. други далекосъобщителни мрежи и услуги.

/2/ Комитетът води регистър на издадените лицензии. Този регистър е публичен.

Чл.13. Изискванията за издаване на лицензии са еднакви за всички кандидати за един и същи вид далекосъобщителна мрежа или предоставяне на едни и същи далекосъобщителни услуги.

Чл.14. Комитетът не въвежда ограничителни условия при издаване на лицензии, с изключение на случая по чл. 47, ал. 1, т. 2 или когато ресурсът е ограничен.

Чл.15. Не се изискват лицензии за изграждане, поддържане и използване на обособени далекосъобщителни мрежи за собствени нужди, които нямат достъп до обществени далекосъобщителни мрежи в следните случаи :

1. в недвижим имот, ползван от едно или съвместно от повече лица;

2. свързващи няколко недвижими имота, ползвани от едно или съвместно от повече лица, при условие, че разстоянието между всеки два имота не е повече от 300 метра;

3. в недвижими имоти ползвани от едно или съвместно от повече лица, взаимно свързани с една или повече наети линии, от мрежи на обществени далекосъобщителни оператори.

Чл.16. Предоставянето на радиочестоти за граждански нужди и изграждането и използването на предавателни радиосъоръжения за граждански нужди става само въз основа на лицензия или регистрация, включително в случаите по чл. 15.

Чл. 17. /1/ Лицензиите са лични.

/2/ Те могат да се прехвърлят на трети лица само с предварително писмено съгласие на Комитета.

/3/ В случай, че лицензията е получена при условията на конкурс и търг, тя не може да се прехвърля, освен ако лицензираният предварително е обявил намерението си за създаване на предприятие за изпълнение на лицензираната дейност, притежавано изцяло от него.

Чл. 18. Лицензионният срок е до 25 години и може да бъде продължаван, ако лицензираният изпълнява задълженията си в съответствие с този закон и с лицензията. Общият срок на лицензията не може да бъде по-дълъг от 50 години.

Чл.19. Отказът за издаване на лицензии, както и всяко решение за изменение на лицензиите става със заповед на председателя на Комитета и съдържа фактическите и правните основания и может да се обжалва по реда на Закона за административното производство.

РАЗДЕЛ II

Принципи при издаване на лицензиите

Чл. 20. /1/ Комитетът създава условия за свободен пазар в далекосъобщенията и либерализира в определени срокове осъществяването им, като издава лицензии на всеки, който заяви искането си в Комитета и отговаря на условията за това, с изключение на случаите по чл.21, ал.1.

/2/ Сроковете по ал. 1 са предвидени в "Далекосъобщителна политика", документ, изготвен от Комитетаи утвърден от Министерски съвет, който се актуализира периодично и се публикува.

Чл. 21. /1/ Комитетът провежда конкурс и търг за издаване на лицензии за изграждане, поддържане и използване на обществена далекосъобщителна мрежа и/или предоставяне на далекосъобщителни услуги с ползване на честотен ресурс, когато е налице едно от следните условия:

1. се покрива не по-малко от 50% от територията на Р България;

2. до тази услуга имат достъп най-малко 50 000 души;

3. се издава лицензия за точно определен честотен ресурс;

4. кандидатите са повече от честотите, които могат да се предоставят.

/2/ В случаите когато ресурсът е ограничен, лицензия по чл.12, ал.1, т.3 се издава на първия, заявил писмено в Комитета искането си .

Чл. 22. Комитетът обявява в два централни ежедневника публично намеренията си за издаване на лицензии чрез конкурс и търг, като дава възможност на заинтересованите лица да изразят становищата си, в срок един месец от публикуването.

РАЗДЕЛ III

Ред и условия за издаване на лицензиите

Чл. 23. Редът и условията за издаване на лицензии за далекосъобщения се установяват в този закон.

Чл. 24. /1/ За определяне на лицензирания по чл.21, ал.1 се провежда процедура, включваща конкурс и търг.

/2/ Процедурата започва с провеждане на конкурс, който завършва с определяне на кандидатите, които отговарят на условията за участие в търга. Конкурсът може да бъде присъствен или неприсъствен.

/3/ Търгът се извършва с тайно или явно наддаване.

Чл. 25. /1/ Председателят на Комитета назначава комисия за провеждане на процедурата за издаване на лицензия.

/2/ Като членове на комисията участват представители на Министерство на вътрешните работи, Министерство на отбраната, Министерство на финансиите и други министерства и ведомства в зависимост от предмета на лицензията.

Чл. 26. /1/ При постъпване на молба за издаване на лицензия, в съответствие с изискванията на чл.20,ал.2 и чл.21, ал.1, Комитетът в 1-месечен срок уведомява кандидата за започването на проверки и проучвания относно неговото искане

/2/ В резултат от извършената работа и при наличие на възможност за издаване на лицензия в 6-месечен срок от уведомяването на кандидата, Комитетът прави публикацията предвидена в чл.22.

Чл. 27. Комитетът може да открие служебно процедура за издаване на лицензия, в съответствие с изискванията по чл.22, след което публикува съобщението по чл. 28.

Чл. 28. В едномесечен срок от получаването и обработването на становищата на заинтересованите лица по чл.22, Комитетът публикува съобщение в централния и местния печат за откриване на процедурата за издаване на лицензия, а в особено важни случаи в Държавен вестник и в чуждестранния печат, в което посочва:

1. датата, мястото и часа на провеждане на конкурса;

2. необходимите документи за кандидатстване;

3. срокът и мястото за подаването им;

4. размер на депозит за участие.

Чл. 29. /1/ Необходимите за кандидатстване документи, условията за провеждане на конкурса, критериите за оценка и условията за участие в търга се разработват за всеки отделен случай, в зависимост от вида далекосъобщения, които ще се лицензират и се предоставят като информация на кандидатите срещу определена от комисията цена.

/2/ Кандидатите получават информация относно съдържанието на лицензиите, за които кандидатстват.

Чл. 30. Процедурата започва най-късно в 3-месечен срок от публикуване на съобщението по чл.28.

Чл.31. /1/ Кандидатите подават писмено заявление за участие в процедурата и към него прилагат:

1. удостоверение за правния статут на кандидата;

2. извлечение от годишните счетоводни отчети за последните три години /доказателства за финансови възможности за изпълнение на дейността/;

3. предварителен технически проект и бизнес план;

4. документ за внесен депозит или банкова гаранция за неговия размер;

5. декларация за опазване поверителността на информацията, която се съдържат в конкурсната документация;

6. други документи, определени от комисията.

/2/ Всички документи се подават на български език.

Чл. 32. /1/ Ако документите не отговарят на изискванията, на кандидата се дава 7-дневен срок за отстраняване на пропуските. В противен случай той не се допуска до участие в конкурса.

/2/ Комисията се произнася с писмено решение за допуснатите до участие в конкурса кандидати в 7-дневен срок след изтичане на срока по ал. 1.

Чл. 33. /1/ Комисията в 1-месечен срок от датата на приключване на конкурса оценява, по приетите критерии и допуска кандидатите, които отговарят на условията за участие в търга.

/2/ Участниците се уведомяват писмено за резултатите от конкурса, като на отговарящите на условията за участие в търга се посочва и дата, място и час за провеждане, както и начина на извършването му - с тайно или явно наддаване.

/3/ Резултатите от конкурса и датата на провеждане на трга се публикуват в печата, където е направено съобщението за обявяване на процедурата за издаване на лицензия.

Чл. 34. Търгът се провежда в 1-месечен срок от решението на комисиятя по чл. 33, ал.1.

Чл. 35. /1/ Комисията, в резултат на наддаването, определя спечелилия търга.

/2/ Комисията, в 14-дневен срок, представя на председателя на Комитета доклад с протокол относно провеждането на процедурата.

/3/ Към доклада се прилагат мотиви, както и пълният комплект документи, с които кандидатите са участвали в процедурата.

Чл. 36. /1/ Председателят на Комитета в 7-дневен срок от получаване на документите, със заповед одобрява резултатите предложени от комисията.

/2/ Със заповедта председателят на Комитета задължава одобрения кандидат да заплати сумата, с която е спечелен търга, която представлява първоначалната лицензионна такса.

/3/ Със заповедта се определя и срока за заплащането на сумата по ал.2, който не може да бъде по-голям от един месец.

Чл. 37. /1/ В случай, че одобреният кандидат не изпълни задължението си за заплащане на сумата в определения срок, лицензията се предоставя на следващия класиран участник в търга.

/2/ При незаплащане на сумата от втория участник, в срока по чл. 36, ал. 3, Комитетът обявява нова процедура за издаване на същата лицензия в срока по чл. 30.

/3/ В случаите по ал.1 и 2 депозитът, внесен от одобрените кандидати се задържа в Комитета.

Чл. 38. /1/ Председателят на Комитета в едномесечен срок от издаване на заповедта по чл.36, ал.1 издава лицензията на спечелилия търга.

/2/ Одобреният кандидат е обвързан с направените в конкурса и търга предложения.

РАЗДЕЛ IV

Лицензии

Чл. 39. Лицензиите за изграждане, поддържане и използване на обществени далекосъобщителни мрежи и/или предоставяне чрез тях на обществени далекосъобщителни услуги съдържат изисквания за:

1. името на лицензирания и правен статут;

2. описание на далекосъобщителната мрежа и/или далекосъобщителните услуги, предмет на лицензиране;

3. географски обхват на лицензията;

4. предоставя или не изключително право, както и неговия срок;

5. развитието или разширяването на мрежата, етапи на изграждане и срок за започване на дейността, или предоставянето на услуги, ако се предвиждат такива;

6. спазване на нормативните актове съдържащи стандарти и други техничиски изисквания, на които трябва да отговарят мрежите и съоръженията в тях;

7. гарантиране на надежността при изграждането, подържането и използването на далекосъобщителни мрежи и предоставянето на далекосъобщителни услуги в случай на природни бедствия или други извънредни обстоятелства;

8. предоставяне на услуги на всички потребители при условия на равнопоставеност;

9. гарантиране на възможността да преустановява предоставянето на услуга при неплащане или неизпълнение на договора за предоставяне на услугата между него и потребителите;

10. безплатно предоставяне на повиквания при извънредни обстоятелства;

11. разположението, монтирането и експлоатацията на телефони за обществено ползване, ако в обхвата на лицензията влизат такива услуги;

12. достъп до мрежата и свързване с други мрежи;

13. начини и принципи за определяне на цените на предоставяните услуги;

14. публикуване цените на услугите;

15. забрана за насрещно /крос/ субсидиране на други далекосъобщителни мрежи и услуги;

16. издаване на указател на абонатите;

17. предоставяне при условия на равнопоставеност на неповерителна информация, свързана с абонатите, на други лица, включително обществени далекосъобщителни оператори, с цел издаване на указатели;

18. гарантиране тайната на всяко съобщение на потребителите, на секретна информация или друга информация, чието разкриване би застрашило националната отбрана, сигурност или поддържането на обществения ред;

19. депозиране в Комитета на образец от криптографското средство и техническа документация за него при използване на такова в далекосъобщителната мрежа или при предоставяне на далекосъобщителни услуги;

20. въвеждане в страната на основни европейски и международни стандарти, които се отнасят до далекосъобщителни мрежи и/или предоставяните чрез нея услуги;

21. забрана за използване на информацията, получена от или за потребителите, освен в случая по т.16;

22. предоставяне на помещения, канали, право на преминаване, кули и други налични средства, при условия на равнопоставеност, на други далекосъобщителни оператори, при наличие на техническа или физическа възможност за това;

23. предоставяне на обществени далекосъобщителни услуги в случай на заплаха за националната отбрана, сигурност при поддържане на обществения ред, както и при извънредни обстоятелства;

24. размера на първоначалната и годишни лицензионни такси, срокове и начини на заплащане;

25. лицензионния срок;

26. извършване на технически изпитания на мрежата по искане на лицензиращия;

27. изменения, допълнения и прекратяване на лицензията;

28. налагане на санкции, включително и отнемане на лицензията;

29. конкретни ограничения по отношение на прехвърляне на акции и дялове на лицензирания;

30. освобождаване на лицензирания от отговорност в случай на неизпълнение условията на лицензията поради непреодолима сила или извънредни обстоятелства;

31. качеството на услугите;

32. реда за осъществяване на контрол за изпълнение на лицензионните условия;

33. други условия, съдържащи се в направеното конкурсно предложение.

Чл. 40. Лицензии по чл.12, ал.1, т.3 и 4, по преценка на Комитета, съдържат всички или част от данните по чл.39.

Чл. 41. В случай, че лицензираните далекосъобщителни оператори изграждат, поддържат и използват един и същи вид далекосъобщителни мрежи и/или предоставят едни и същи далекосъобщителни услуги, при еднакви условия, лицензиите им са еднакви по съдържание.

РАЗДЕЛ V

Изменение, прекратяване и отнемане на лицензиите 

Чл. 42. /1/ Изменения и допълнения на лицензиите могат да бъдат направени със заповед на председателя на Комитета поради:

1. непреодолима сила;

2 причини, свързани с националната сигурност;

3. промени във вътрешното законодателство и решения на международни организации, приети от Република България;

4.причини, свързани с обществен интерес.

/2/ Промените по ал. 1 се извършват след писмено уведомяване на лицензирания с мотивирана заповед, в която са посочени фактическите и правните основания.

/3/ Лицензираният оператор може да отправи мотивирано искане до Комитета за изменение и допълнение на лицензията.

Чл. 43. Лицензията се прекратява:

1. с изтичане на срока;

2. по мотивирано предложение на лицензирания;

3. при непреодолима сила, в резултат на което изпълнението става невъзможно;

4. при смърт на лицензирания -физическо лице; в този случай наследниците могат в тримесечен срок да заявят искането си за изпълнение на дейността по лицензията като до вземане на решение продължават да извършват дейността.

5.при ликвидация на лицензираното юридическо лице.

Чл. 44. /1/ Председателят на Комитета, с мотивирана заповед, може да преустанови временно, напълно или частично действието на лицензията, или да постанови отнемането й при следните случаи:

1. съществено или системно нарушаване на този закон, актовете по приложението му или лицензионните условия;

2. прехвърляне на лицензията, в нарушение на чл. 17, ал.2 и 3

3. неплащане на лицензионните такси;

4. финансова или техническа неспособност на лицензирания да извършва дейността си или да изпълнява задълженията си;

5. действия на лицензирания, които застрашават националната сигурност или накърняват обществения интерес.

/2/ Комитетът отправя писмено предупреждение на лицензирания, в подходящ срок да отстрани нарушението, след което с мотивирана заповед се прилагат мерките по ал.1.

/3/ Лицензията се отнема със заповед на председателя на Комитета. Със заповедта се определя срок, в който лицето не може да кандидатства за издаване на нова лицензия за същата дейност. Този срок не може да бъде по-малък от две години.

/4/ Заповедите по ал.2 и 3 се мотивират и могат да бъдат обжалвани по реда на ЗАП.

Раздел VI

Регистрация и свободен режим

Чл. 45. /1/ Комитетът обнародва списък на определените видове далекосъобщения, които се осъществяват чрез регистрация и при свободен режим.

/2/ Регистрацията се извършва в Комитета, след заплащане на определена такса и се вписва в специални регистри, които са публични.

/3/ Далекосъобщения, извършвани на свободен режим не се регистрират.

/4/ При осъществяване на далекосъобщения чрез регистрация и на свободен режим, Комитетът може да изисква спазването на ред и условия определени в наредба.

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА

ОСНОВЕН ОБЩЕСТВЕН ДАЛЕКОСЪОБЩИТЕЛЕН ОПЕРАТОР

Чл.46. /1/ Българската телекомуникационна компания е основен обществен далекосъобщителен оператор.

/2/ Основният обществен далекосъобщителен оператор е търговско дружество, което управлява, стопанисва и развива фиксирана далекосъобщителна мрежа в обществен интерес.

Чл. 47. /1/ Основният обществен далекосъобщителен оператор:

1. има изключителни права върху фиксираната далекосъобщителна мрежа до 31 декември 2002 година;

2. има изключителните права да предоставя обикновени телефонна и телеграфна услуги /селищни, междуселищни и международни/ между крайни точки до 31 декември 2002 година;

3. осигурява изпълнението на задачи, свързани с управлението, сигурността и отбраната на страната;

/2 / Основният далекосъобщителен оператор предоставя всеобщо предлагана услуга и в случай на икономически неизгодни условия.

/3/ Основният обществен далекосъобщителен оператор осъществява и други далекосъобщения, определени от Комитета.

Чл. 48. /1/ Лицензията на основния далекосъобщителен оператор съдържа изискванията по чл. 39, както и :

1. задължение за предоставяне на всеобщо предлагана услуга при условия на равнопоставеност, като отказът за предоставяне на услугата се мотивира;

2. право да се събират от всички потребители, без изключение, при условия на равнопоставеност, цени за предоставяните им услуги по действащи тарифи;

3. право да води преговори с други далекосъобщителни оператори за предоставяне на международни услуги, както и да осъществява международно разчитане и разплащане;

4.задължения по отношение развитието на обществената далекосъобщителна мрежа;

5. задължения относно управлението на селищните, междуселищни и международни далекосъобщителни услуги;

6. задължения относно въвеждането и използването на диференцирано отчитане на разходите при предоставяне на отделни видове услуги;

7. задължения относно въвеждане на разходоориентирани цени по предоставяне на отделни видове услуги;

8. възможност за сключване на договори с други лица за предоставяне на услуги или изпълнение на други задължения по лицензията;

9. възможност за сключване на договори за разпределение на приходите с други лица, които предоставят далекосъобщителни услуги;

10. задължения по отношение на цялостното изпълнение на лицензионните условия, включително качество на услугите;

11. задължения да предоставя на Комитета информация и отчети, свързани с изпълнение на лицензията;

12. задължения по отношение подготовката на квалифицирани специалисти в областта на далекосъобщенията;

13. задължение за осигуряване на непрекъснато функциониране и използване на обществената далекосъобщителна мрежа и на предоставяне на услуги чрез нея , което може да бъде променено от Комитета;

14. задължения свързани с оценка относно задоволяване на потребителите от далекосъобщителни услуги.

Чл. 49. Основният далекосъобщителен оператор в съответствие с принципите по чл. 88 определя цени за всички услуги, различни от тези по чл. 47, ал. 1, т. 2.

Чл. 50. /1/ Основният далекосъобщителен оператор представя на Комитета проект на цените на предоставяните услуги в определен от Комитета срок.

/2/ При несъгласие с проекта Комитетът може мотивирано да поиска промяната им.

Чл. 51. /1/ Комитетът одобрява цените на услугите, посочени в чл. 47, ал. 1, т. 2 за срок до три години, разработени съобразно принципите на чл. 88.

/2/ След изтичане на предвидения в ал. 1 срок, цените на услугите се определят на основата на система, разработена от Комитета за определяне на пределно годишно нарастване на цените по видове далекосъобщителни услуги, като ръстът на нарастване се определя в съответствие с официалния годишен индекс на ръст на трудовите възнаграждения, индекс на потребителските цени, валутен курс и други фактори. Цените на услугите се съгласуват с Комитета.

Чл. 52. Комитетът може да определи видове услуги, различни от тези по чл. 47, ал. 1, т. 2, чиито цени да бъдат формирани по реда на чл. 51, ал. 2.

Чл. 53. След изтичане на срока по чл. 47, ал. 1, т. 2 и при наличие на действаща конкуренция, цените на тези услуги се определят в съответствие с чл. 49.

Чл. 54. /1/ Всяко лице може да наема линии от основния обществен далекосъобщителен оператор без право да ги пренаема.

/2/ Отказът на основния обществен далекосъобщителен оператор да предостави исканите по ал.1 линии, може да бъде обжалван пред Комитета.

/3/ Спорът се решава в едномесечен срок от Председателя на Комитета. В случай, че се налагат допълнителни проверки и проучвания, спорът се решава в тримесечен срок.

/4/ Ако основният далекосъобщителен опратор не може да предостави исканите по ал. 1 линии, Комитетът разрешава на поискалия да изгради собствени.

/5/ За нуждите на отбраната и сигурността на страната основният далекосъобщителен оператор предоставя с приоритет линии под наем на заинтересованите органи и ведомства.

ГЛАВА ПЕТА

ОБЩЕСТВЕНИ ДАЛЕКОСЪОБЩИТЕЛНИ ОПЕРАТОРИ

Чл. 55. Обществените далекосъобщителни оператори са длъжни да осигуряват на потребителите, при условия на равнопоставеност, достъп до обществените далекосъобщителни мрежи и ползване на далекосъобщителни услуги при публично известни условия.

Чл. 56 /1/ Обществените далекосъобщителни оператори са длъжни да осигуряват достъп и възможност за взаимно свързване на мрежите си,

/2/Обществените далекосъобщителни оператори осъществяват взаимно свързване при публично известни условия на равнопоставеност, включително и по отношение на цените.

Чл. 57. /1/Обществените далекосъобщителни оператори не могат да откажат поискано взаимно свързване, ако то е обосновано и технически необходимо.

/2/ В случай че обществен далекосъобщителен оператор откаже взаимно свързване, той е длъжен писмено да мотивира отказа си.

Чл. 58. Обществените далекосъобщителни оператори са длъжни да осигуряват при необходимост, на органите, отговарящи за сигурността и отбраната на страната, по взаимно споразумение, достъп за свързване на мрежите им към обществените далекосъобщителни мрежи.

Чл. 59. Обществените далекосъобщителни оператори са длъжни да осигуряват достъп за свързване към мрежите си на обособени далекосъобщителни мрежи на лицензираните оператори, в лицензиите на които е предвидена възможност за това.

Чл. 60. /1/ Обществените далекосъобщителни оператори сключват договор за взаимно свързване, който не може да противоречи на този закон.

/2/ Договорът урежда техническите и финансовите условия и се представя на Комитета.

/3/ Комитетът може да поиска договорът за взаимно свързване да бъде изменен, когато съществуват основателни причини за това.

Чл. 61. В случай, че не бъде постигнато споразумение между операторите за реда и условията за достъп или взаимно свързване на далекосъобщителните мрежи в срок от три месеца след първоначалното искане за свързване или достъп, Комитетът е длъжен да започне процедура за посредничество или арбитраж, като реши спора в срок, до шест месеца. Решението на Комитета подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.

ГЛАВА ШЕСТА

СПЕЦИФИЧНИ ПРАВИЛА ЗА РАДИОСЪОБЩЕНИЯТА

Чл. 62. /1/ Държавната политика по разпределението на радиочестотния спектър в Република България се определя и провежда от Министерския съвет, чрез Съвет за разпределяне на радиочестотния спектър.

/2/ Министерският съвет определя състава и правилата за работа на Съвета за разпределяне на радиочестотния спектър.

Чл. 63. /1/ Съветът за разпределяне на радиочестотния спектър подготвя и периодично актуализира, а Министерският съвет утвърждава Национален план за разпределение на радиочестотния спектър на радиочестоти и радиочестотни ленти за граждански нужди, за нуждите на отбраната и сигурността, и за съвместно ползване.

/2/ Националният план за разпределяне на радиочестотния спектър е публичен.

/3/ Разпределението и използуването на радиочестотите и радиочестотните ленти за съвместно ползуване между Комитета по пощи и далекосъобщения, Министерство на отбраната и Министерство на вътрешните работи се извършва съгласувано между тях и се утвърждава от Министерския съвет.

Чл. 64. /1/ Комитетът осъществява вътрешното и международното координиране на планираните радиочестоти и радиочестотни ленти за всички радиослужби. (Приложение 1)

/2/ Комитетът регистрира в международните организации по далекосъобщения координираните радиочестоти и радиочестотни ленти за всички радиослужби.

Чл.65. Комитетът извършва планирането, разпределението и предоставянето за използване на радиочестоти и радиочестотни ленти за граждански нужди.

Чл. 66. Комитетът контролира честотната съвместимост между предавателните граждански радиосъоръжения като при необходимост съгласува параметрите им с ведомствата, осигуряващи отбраната и сигурността на страната.

Чл. 67. /1/ Производство, внос и/ или разпространение, като и ползване на предавателни радиосъоръжения за граждански нужди, се разрешават от Комитета в съответствие с определения от Министерския съвет режим по вноса.

/2/ Председателят на Комитета с наредба определя реда и условията за издаване на разрешителни по ал. 1. Наредбата се съгласува със заинтересованите министерства и ведомства. 

/3/ Председателят на Комитета със заповед издава разрешения на лаборатории да извършват изпитвания на радиосъоръжения. При издаването на разрешението може да се взима предвид извършена акредитация.

/4/ Комитетът води регистър на предавателните радиосъоръжения, за които е издал разрешителни по ал. 1. Регистърът е публичен.

Чл. 68. Комитетът определя опознавателните знаци на предавателните радиосъоръжения в съответствие с международните правила за работа на радиослужбите.

Чл. 69. Комитетът издава удостоверения за правоспособност на радиооператори - професионалисти и любители, с изключение на радиооператорите от въздушната подвижна служба и въздушната подвижна спътникова служба и на радиооператорите за Световната морска система за бедствие и безопасност на морската подвижна служба и морската подвижна спътникова служба.

Чл. 70. Председателят на Комитета издава наредби, с които регламентира процедурните правила и техническите параметри на определени видове радиослужби.

ГЛАВА СЕДМА

КРАЙНИ УСТРОЙСТВА,

СТАНДАРТИ И ЕЛЕКТРОМАГНИТНА СЪВМЕСТИМОСТ

РАЗДЕЛ I

Крайни устройства

Чл. 71. /1/ Крайни устройства се пускат на пазара и се свързват пряко или непряко към крайна точка на обществена далекосъобщителна мрежа, ако е одобрен техния тип.

/2/ При свързване на обособени далекосъобщителни мрежи към обществените далекосъобщителни мрежи по реда на чл. 59, свързващото крайно устройство на обособените далекосъобщителни мрежи трябва да има одобрение на типа.

/3/ Разрешителните по чл. 67, ал. 2 за излъчващи крайни радиоустройства се издават след одобряване на типа им.

Чл. 72. /1/ Одобрението на типа на крайните устройства се извършва от обособено звено към Комитета.

/2/ Структурата, функциите и задачите на звеното по ал.1 се определят в Правилник, утвърден от Председателя на Комитета.

Чл. 73. /1/ Председателят на Комитета с наредби определя реда и условията за одобрение на типа и за свързване на крайни устройства към обществени далекосъобщителни мрежи.

/2/ Комитетът води регистър на одобрените крайни устройства. Този регистър е публичен.

/3/ Председателят на Комитета със заповед издава разрешения на лаборатории да извършват изпитвания за одобряване на типа. При изаване на разрешението може да се вземе предвид извършена акредитация.

/4/ Председателят на Комитета периодично изготвя списък на одобрените крайни устройства, който предоставя на Главно управление "Митници" за осъществяване на непосредствен контрол при вноса им.

Чл. 74. /1/ Комитетът утвърждава знаци за маркировка за съответствие с нормативните актове на одобрените крайни устройства, които се поставят върху тях.

/2/ Крайните устройства, чийто тип е одобрен, задължително се маркират.

РАЗДЕЛ II

Стандарти

Чл. 75. Комитетът представлява Република България в международните стандартизационни организации в областта на далекосъобщенията.

Чл. 76. Комитетът:

1. обявява по установения в страната ред за задължителни български и международни далекосъобщителни стандарти (или части от тях) и други технически документи и контролира прилагането и спазването им;

2. поддържа регистър на стандартите по т.2. Този регистър е публичен.

РАЗДЕЛ III

Електромагнитна съвместимост

Чл. 77. /1/ Комитетът с наредба определя реда и контрола на вноса, разпространението, производството, маркирането, изграждането и използването на далекосъобщителните съоръжения за граждански нужди с оглед осигуряване на електромагнитна съвместимост.

/2/ Председателят на Комитета със заповед издава разрешения на лаборатории да извършват изпитвания за електромагнитна съвместимост. При издаване на разрешението може да се има предвид извършена акредитация.

Чл. 78. /1/ Комитетът утвърждава допълнителни знаци за маркировка за съответствие на одобрените за електромагнитна съвместимост далекосъобщителни съоръжения, които се поставят върху тях.  

/2/ Далекосъобщителни съоръжения, чиито тип е одобрен за електромагнитна съвместимост, задължително се маркират.

ГЛАВА ОСМА

СЪГЛАСУВАНЕ НА ИЗВЪРШВАНЕТО НА СТРОИТЕЛНИ РАБОТИ С ОБЩЕСТВЕНИТЕ ДАЛЕКОСЪОБЩИТЕЛНИ ОПЕРАТОРИ

Чл. 79. При построяване на нови сгради инвеститорите са длъжни да предвидят в проектите и да осигурят изграждането на необходимите инсталации за предоставяне на далекосъобщителните услуги по чл.47, ал.1, т.2 от основния обществен далекосъобщителен оператор.

Чл. 80. /1/ Всеки далекосъобщителен оператор е длъжен да съгласува предварително с общината проект за изграждане на далекосъобщителни мрежи и съоръжения.

/2/ След съгласуването по ал. 1, далекосъобщителните оператори предоставят на общините планове на далекосъобщителните мрежи и съоръжения, които изграждат, за включване в кадастралния план.

Чл. 81. /1/ Всяко лице, което предприема строителни работи, е длъжно предварително писмено да поиска информация от съответната община относно наличието и разположението на далекосъобщителни мрежи и съоръжения в района на работите и да съгласува начина на опазването им със съответните далекосъобщителни оператори.

/2/ Процедурата по ал.1 не се прилага при спешни работи за отстраняване на последиците от аварии и природни бедствия. В тези случаи извършващият е длъжен незабавно да уведоми съответните далекосъобщителни оператори, които при необходимост дават указания за опазване на мрежите и съоръженията си.

/3/ В случаите, когато с оглед на предстоящите работи се налага изместване на обществените далекосъобщителни мрежи или съоръжения, лицата по ал.1, след съгласуване с далекосъобщителни оператори, извършват изместването за своя сметка, преди започване на дейностите.

Чл. 82. Когато лице, в чийто имот са изградени обществени далекосъобщителни мрежи или съоръжения, поиска да извърши преустройство или ново строителство, в случай че мрежите и съоръженията не са били пречка на обикновеното и обичайно използване на имота и не са променяли неговото предназначение, лицето е длъжно да уведоми писмено далекосъобщителния оператор, ако това налага изместване на съоръженията. Далекосъобщителният оператор извършва изместването за своя сметка.

 

ГЛАВА ДЕВЕТА

ОГРАНИЧЕНИ ВЕЩНИ ПРАВА И ОТЧУЖДАВАНЕ НА ИМОТИ ЗА НУЖДИТЕ НА ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯТА

Чл. 83. /1/ Обществените далекосъобщителни оператори договарят със собствениците на недвижими имоти условия за използване на имота и въздушното пространство над него, за да изграждат или поддържат за своя сметка далекосъобщителни съоръжения.

/2/ Обществените далекосъобщителни оператори обезщетяват собственика за всички щети, причинени в имота му във връзка с извършените от тях работи.

/3/ Ако страните не постигнат споразумение по предходните алинеи, спорът може да бъде отнесен за решаване от съда.

Чл. 84. В случай, че за изграждане на далекосъобщителни възли, линии, радиостанции или съоръжения се налага отчуждаване на недвижими имоти, основният обществен далекосъобщителен оператор прави искане за отчуждаването по съответния ред.

Чл. 85. /1/ Общините и кметствата осигуряват по установения ред терени за изграждане на сгради за развиване на националната далекосъобщителна мрежа.  

/2/ До построяване на сградите, общините и кметствата се задължават да предоставят подходящи помещения за нуждите на основния далекосъобщителен оператор на договорна основа.  

ГЛАВА ДЕСЕТА

ЦЕНИ И ЛИЦЕНЗИОННИ ТАКСИ

РАЗДЕЛ I

Цени на далекосъобщителните услуги

Чл. 86. Далекосъобщителните оператори определят цени за предоставяните от тях услуги съобразно изискванията на този закон и издадените им лицензии.

Чл. 87. /1/ Цените на далекосъобщителните услуги се определят от далекосъобщителните оператори, съобразно търсенето и предлагането им на вътрешния пазар, като спазват принципите по чл. 88.

/2/ Лицата по ал. 1 представят за сведение в Комитета цените на далекосъобщителните услуги, които предоставят, след което ги побликуват.

Чл. 88. Основният далекосъобщителен оператор и обществените далекосъобщителни оператори, определят цените на далекосъобщителните услуги въз основа на следните принципи:

1. равнопоставеност на потребителите;

2. съобразяване с разходите по предоставянето на услугите;

3. икономически обоснована печалба;

4. забрана за насрещно /крос/ субсидиране;

5. съобразяване с цените на международните пазари;

6. насърчаване на инвестициите в далекосъобщенията;

7. съобразяване с препоръките на международните организации.

Чл. 89. Комитетът регулира цените на далекосъобщителните услуги с цел предотвратяване създаването или злоупотребата с монополно положение, предотвратяване на нелоялната конкуренция и защита на потребителите.

Чл. 90. /1/ Комитетът прилага формите, предвидени в чл. 51, ал. 2, на регулиране на цените на далекосъобщителните услуги, при наличие на:

1. монополно положение на пазара на далекосъобщителен оператор или лице, което предоставя далекосъобщителна услуга;

2. злоупотреба с монополно положение чрез насрещно субсидиране;

3. нелоялна конкуренция;

4. предлагане на цени, несъобразени с принципите по чл. 88 на този закон.

/2/ В тези случаи, след проучване и анализ на пазарното поведение на обществените далекосъобщителни оператори и лицата, които предоставят далекосъобщителни услуги Комитетът може да определи конкретни цени за съответни далекосъобщителни услуги за определен период от време, който е не по- малко от шест месеца, но не повече от една година.

РАЗДЕЛ II

Лицензионни такси

Чл. 91. /1/ Всички лицензирани оператори заплащат лицензионни такси по начин, определен в условията на лицензиите.

/2/ Лицензионните такси са:

1. първоначална лицензионна такса;

2. за ползуване на честотен ресурс;

3. за ползване на ограничен ресурс;

4. за правото на достъп до далекосъобщителния пазар;

5. за осигуряване на всеобщо предлагана услуга от далекосъобщителните оператори, които са задължени да я предоставят;

6. за контролиране изпълнението на лицензиите.

Чл. 92. Начинът за определяне размера на лицензионните такси се регламентира в наредба на председателя на Комитета, съгласувана с министъра на финансите.

Чл. 93. /1/Лицензионните и регестрационните такси се заплащат в Комитета по фонд "Национална съобщителна система". 

/2/ Петдесет процента от таксите по чл. 91, ал. 2, т. 1 при провеждане на конкурс и търг и чл. 91, ал. 2, т.2 се превеждат в републиканския бюджет.

ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА

КОНТРОЛ

Чл. 94. Контролът върху далекосъобщенията се осъществява от Държавната инспекция по съобщенията, която е специализиран орган към Комитета.

/2/ Взаимодействието между Държавна инспекция по съобщенията и органите на Министерство на вътрешните работи и Министерство на отбраната, във връзка с осъществяване на контрола върху далекосъобщенията, се урежда в съвместно издадена инструкция.

Чл. 95. Държавната инспекция по съобщенията контролира спазването и изпълнението на закона, подзаконовите нормативни актове по далекосъобщенията, както и лицензиите, издадени по този закон.

Чл. 96. Структурата, функциите и задачите на Държавната инспекция по съобщенията се уреждат с правилник, утвърден от Председателя на Комитета.

Чл. 97. Ръководителят на Държавната инспекция по съобщенията оправомощава със заповед служители от инспекцията, които извършват проверки и констатират нарушенията с актове.

Чл. 98. /1/ Ръководителят на Държавната инспекция по съобщенията или друго изрично оправомощено от него лице може да издава заповеди, с които спира, до отстраняване на нарушенията, осъществяването на далекосъобщения, когато те се извършват в нарушение на закона, подзаконовите нормативни актове и лицензионните условия.

/2/ Заповедите могат да се обжалват по реда на Закона за административното производство.

Чл. 99. /1/ При наличие на основание за налагане на административнонаказателна отговорност оправомощените по чл. 97 служители съставят актове по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

/2/ Въз основа на актовете председателят на Комитета или упълномощено от него длъжностно лице издава наказателни постановления.

/3/ Наказателните постановления се обжалват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Чл. 100. /1/ При констатиране на нарушенията по реда на чл. 99, ал. 1 актосъставителите могат да изземват и задържат веществените доказателства, свързани с установяване на нарушението по реда на чл. 41 от Закона за административните нарушения и наказания.

/2/ С наказателното постановление може да бъде постановено отнемане в полза на държавата на вещите, които са послужили или са свързани с извършване на нарушението съгласно чл. 20 от Закона за административните нарушения и наказания.

/3/ Отнетите в полза на държавата вещи по ал. 2 се съхраняват при ред и условия определени в наредба, съгласувана със заинтересованите мминистерства и ведомства.

Чл. 101. В изпълнение на своите функции оправомощените служители на Държавната инспекция по съобщенията имат право:

1. на свободен достъп в подлежащите на контрол обекти;

2. да проверяват легитимацията на лицата в контролираните обекти;

3. да изискват сведения, доказателства и документи, свързани с осъществяване на контрола.

4. да контролират качествените параметри на услугите.

5. да прослушват далекосъобщения във връзка с установяване на спазване качествените параметри на услугите.

Чл. 102. За изпълнение на контрола оправомощените служители на Държавната инспекция по съобщенията действат, при необходимост, съвместно с компетентни длъжностни лица от Министерство на отбраната, Министерство на вътрешните работи и други заинтересовани министерства или ведомства.

ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА

АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 103. /1/ Който без лицензия осъществява далекосъобщения, които подлежат на лицензиране или продължи да ги осъществява след прекратяване или отнемане на лицензията, се наказва с глоба в размер от 5 000 000 до 50 000 000 лева.

/2/ Който без регистрация осъществява далекосъобщения, за които се изисква такава, се наказва с глоба в размер от 50 000 до 100 000 лева.

Чл. 104. Който без лицензия изгради, управлява или използва радиосъоръжение, което подлежи на лицензиране или продължи дейността след прекратяване или отнемане на лицензията, ако деянието не съставлява престъпление се наказва с глоба в размер от 2 000 000 до 20 000 000 лева.

Чл. 105. Който наруши условията на издадената му лицензия се наказва с глоба в размер от 500 000 до 1 000 000 лева.

Чл. 106. /1/ Който наруши тайната на съобщенията, изпращани по далекосъобщителните мрежи, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба в размер от 100 000 до 1 000 000 лева.

/2/ Длъжностно лице, което неправомерно наруши тайната на съобщенията изпращани по далекосъобщителните мрежи, ако деянието не съставлява престъпление се наказва с глоба в размер от 200 000 до 1 000 000 лева.

Чл. 107. /1/ Който смущава и/или изменя съдържанието на съобщения на трети лица, се наказва с глоба в размер от 100 000 до 500 000 лева.

/2/ Длъжностно лице, което смущава и/или изменя съдържанието на съобщения на трети лица, се наказва с глоба в размер от 200 000 до 1 000 000 лева.

Чл. 108. /1/ Който използва обществена далекосъобщителна мрежа, за да извършва заплашителни, обезпокоителни или обидни съобщения или обаждания, се наказва с глоба в размер от 100 000 до 500 000 лева.

/2/ Който предава чрез обществена далекосъобщителна мрежа, неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 1000 000 до 2 000 000 лева.

Чл. 109. Който използва далекосъобщителни съоръжения за собствено облагодетелствуване за сметка на трети лица (кражба на трафик), ако не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 1 000 000 до 5 000 000 лева.

Чл. 110. Който без разрешение произвежда, внася и разпространява радиосъоръжения за граждански нужди, които при своето действие ангажират част от радиочестотния спектър, ако деянието не съставлява престъпление се наказва с глоба в размер от 1 000 000 до 5 000 000 лева.

Чл. 111. Който причини повреди на обществени далекосъобщителни мрежи и съоръжения, с което прекъсне или попречи на далекосъобщенията, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба в размер от 100 000 до 2 000 000 лева, като щетите се възстановяват по общия исков ред.

Чл. 112. Който произвежда, внася, разпространява, свързва и/или използва крайно устройство и радиосъоръжение, предназначено за пряко или непряко свързване към обществена далекосъобщителна мрежа в страната, без типа му да е одобрен по установения ред, се наказва с глоба в размер от 500 000 до 2 000 000 лева.

Чл. 113. /1/ Който произвежда, внася и/или разпространява одобрени, но немаркирани крайни устройства или радиосъоръжения, ако деянието не съставлява престъпление се наказва с глоба в размер от 100 000 до 500 000 лева.

/2/ Който с измамна цел постави знак за одобрение на крайно устройство или радиосъоръжение, ако деянието не съставлява престъпление се наказва с глоба в размер от 200 000 до 1 000 000 лева.

Чл. 114 /1/ Който произвежда, разпространява, внася или използва радиосъоръжения (далекосъобщителни) за граждански нужди, предизвикващи радиосмущения в нарушение на нормативните актове за стандартите за електромагнитна съвместимост, се наказва с глоба от 500 000 до 1 000 000 лева.

/2/ Ръководителят на Държавната инспекция по съобщения със заповед може да спира използването или управляването на съоръженията по ал. 1 до отстраняване на неизправностите.

Чл. 115. Който произвежда, внася, разпространява или използва далекосъобщителни съоръжения за граждански нужди, предизвикващи радиосмущения, без типа им да е одобрен за електромагнитна съвместимост по установения ред, се наказва с глоба в размер 500 000 до 2 000 000 лева.

Чл.116. /1/ Който произвежда, внася, разпространява или използва одобрени за електромагнитна съвместимост, но немаркирани далекосъобщителни съоръжения, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба в размер от 100 000 до 500 000 лева.

/2/ Който с измамна цел постави знак за одобрение на типа за електромагнитна съвместимост на далекосъобщителни съоръжения, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба в размер от 200 000 до 1 000 000 лева.

Чл.117 /1/ Който даде невярна или неточна информация на контролните органи се наказва с глоба от 50 000 до 100 000 лева.

/2/ Който възпрепятства контролните органи при или по повод изпълнение на функциите по чл.101 се наказва с глоба от 100 000 до 2 000 000 лева.

Чл. 118. За нарушенията по чл. 103, чл. 104, чл. 105, чл.106, ал.1, чл. 109, чл. 110, чл. 111, чл. 112, чл. 113 , чл.114, ал.1, чл.115 и 116 извършени от юридически лица се налагат имуществени санкции в размерите на предвидените глоби.

Чл.119. Средствата от глобите и от имуществените санкции по този закон се набират във фонд "Развитие на основната обществена далекосъобщителна мрежа и контрол по далекосъобщенията". Условията и редът за упавлението и дейността на фонда се уреждат с наредба на Министерски съвет.

Чл. 120. /1/ Когато нарушенията по предходните членове са извършени повторно се налага глоба или имуществена санкция в двоен размер на първоначално наложената.

/2/ По смисъла на този закон нарушението е повторно, ако е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същия вид нарушение.

Чл. 121. /1/ За маловажни случаи на административни нарушения при осъществяване на далекосъобщения, Държавната инспекция по съобщенията може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

/2/ По смисъла на този закон маловажен случай е този, който с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§1. По смисъла на този закон:

1. ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯ означава пренасяне, предаване или приемане на знаци, сигнали, писмен текст, изображения, звук или информация от всякакъв вид чрез проводник, радио, оптична или друга електромагнитна среда.

2. ДАЛЕКОСЪОБЩИТЕЛНА МРЕЖА е съвкупност от взаимосвързани възли, линии и съоръжения, които служат за осъществяване на далекосъобщения.

3. ОБЩЕСТВЕНА ДАЛЕКОСЪОБЩИТЕЛНА МРЕЖА е далекосъобщителна мрежа, предназначена за предоставяне на обществени далекосъобщителни услуги.

4. ОБОСОБЕНА ДАЛЕКОСЪОБЩИТЕЛНА МРЕЖА означава далекосъобщителна мрежа за собствени нужди или за предоставяне на далекосъобщителни услуги за затворени групи абонати.  

5. ОГРАНИЧЕН РЕСУРС е ресурсът ограничен по природни дадености или технически причини.

6. ФИКСИРАНА ДАЛЕКОСЪОБЩИТЕЛНА МРЕЖА е обществена далекосъобщителна мрежа, която осъществява далекосъобщения между неподвижни обекти и/или крайни точки. Системите за кабелна телевизия не са част от фиксираната далекосъобщителна мрежа.

7. КРАЙНА ТОЧКА НА МРЕЖАТА е точката на достъп до обществена далекосъобщителна мрежа за свързването на крайно устройство.

8. КРАЙНО УСТРОЙСТВО е устройство, свързано пряко или непряко към крайна точка на обществената далекосъобщителна мрежа, за предаване, пренасяне, обработка или приемане на информация. Свързването може да бъде по проводник, оптично влакно или друго електромагнитно средство.

9. НАЕТА ЛИНИЯ е линията, която се предоставя от основния обществен далекосъобщителен оператор на лица за предаване на съобщения между отделни точки. Тя се изгражда по такъв начин, че лицата изпращащи съобщения по нея, не могат да променят местоназначението им в обществената далекосъобщителна мрежа .

10. ДАЛЕКОСЪОБЩИТЕЛНА УСЛУГА означава осъществяване на далекосъобщения по търговски начин.

11. ОБЩЕСТВЕНИ ДАЛЕКОСЪОБЩИТЕЛНИ УСЛУГИ са далекосъобщителни услуги предназначени да бъдат общодостъпни.

12. ОБИКНОВЕНА ТЕЛЕФОННА И ТЕЛЕГРАФНА УСЛУГА означава свързване на абонати чрез фиксираната телефонна и телеграфна мрежа. Не се считат за такива информационните и други услуги, които са допълнителни и се осъществяват на основата на мрежата изградена за осъществяването на обикновената услуга.

13. ВСЕОБЩО ПРЕДЛАГАНА УСЛУГА са услуги с определено качество на предоставянето им, достъпни за всеки потребител независимо от географското му местоположение и предлагани на приемливи цени. ВСЕОБЩО ПРЕДЛАГАНА УСЛУГА е обикновената телефонна услуга.

14. ДАЛЕКОСЪОБЩИТЕЛЕН ОПЕРАТОР е всяко лице, което осъществява далекосъобщения, въз основа на лицензия, регистрация или свободен режим.

15. ОБЩЕСТВЕН ДАЛЕКОСЪОБЩИТЕЛЕН ОПЕРАТОР е всяко лице, което въз основа на лицензия изгражда, използва и поддържа обществена далекосъобщителна мрежа и/или предоставя определени обществени далекосъобщителни услуги.

16. ОБОСОБЕН ДАЛЕКОСЪОБЩИТЕЛЕН ОПЕРАТОР е всяко лице, на което е предоставена лицензия за изграждане, използване и поддържане на обособена далекосъобщителна мрежа.

17. ЕЛЕКТРОМАГНИТНА СЪВМЕСТИМОСТ е способността на устройство или система да функционира с определено качество в работната им електромагнитна обстановка и да не създават недопустими електромагнитни смущения за другите устройства,функциониращи в същата електромагнитна обстановка.

18. РАДИОВЪЛНИ са електромагнитни вълни с честота под 3000GHz,които се разпространяват в свободното пространство без изкуствено насочване;

19. РАДИОЧЕСТОТЕН СПЕКТЪР е електромагнитен сигнал с честота между 3 kHz и 3000GHz.

20. РАДИОСЪОРЪЖЕНИЕ са предавателни, предавателно-приемни или приемни устройства, които служат за целите на радиото, или приемници за получаване на излъчени програми, включително и антените, необходими за работата им. "Радио" е общ термин за използване на радиовълните.

21. ЧЕСТОТНА СЪВМЕСТИМОСТ е способността на радиосъоръженията да функционират с определено качество съвместно с други подобни.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 2. Този закон отменя Закона за съобщенията (обн.ДВ, бр.27 от 04.04.1975 г., изм. бр.63 от 1976 г., бр.36 от 1979 г., бр.36 от 1986 г., бр.12 от 1988 г.) в частта му уреждаща далекосъобщенията.

§ 3. С този закон се правят следните изменения в Закона за концесиите (обн.ДВ, бр. 92 от 17. 10. 1995г., изм. и доп. ДВ, бр. .... от .......1997 г.):

1. в чл. 2, ал. 1, т. 2 след "чл. 18, ал. 2" се заличава " и 3 ";

2. отменят се чл. 4, ал.1, т.4 и т.5 и чл.5, т.3.

§ 4. В § 6а от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавната собственост след думите "суверенни права" се поставя запетая и се прибавя "освен ако със закон не е установено друго.

§ 5. В Закона за общинската собственост се прави следното изменение:

В § 10 от Преходните и заключителни разпоредби думите "включително и тези, които са в капитала, уставния фонд или се водят по баланса на търговско дружество, фирма или предприятие с държавно имущество." се заличават.

§ 6. В чл. 47. ал. 4 от Закона за радиото и телевизията се прави следното изменение:

"ал. 4. Двете организации ползват честоти от радиочестотния спектър, определени за граждански нужди, по реда определен в Закона за далекосъобщенията."

§ 7. В НК се правят следните изменения и допълнения:

1. Създава се нов член 347а със следното съдържание:

"Чл. 347а. Който без лицензия осъществява далекосъобщения, които подлежат на лицензиране или продължи да ги осъществява след прекратяване или отнемане на лицензията, се наказва с лишаване от свобода до три години."

2. В чл. 348 се правят следните изменения и допълнения:

а) Букви "а", "б" и "в" се заличават.

б)Създава се нова б. "а" със следното съдържание:

" а) без лицензия изгради, управлява или използва станция или съоръжение, което при своето действие ангажира част от радиочестотния спектър и подлежи на лицензиране, или продължи дейността след отнемане на лицензията;"

в) Буква "г" става б. "б".

§ 8. Този закон не се прилага по отношение изграждането, използването, поддържането и контрола на далекосъобщителните мрежи и на радиосъобщенията на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Националната служба за охрана и Националната разузнавателна служба за техни собствени нужди, както и по отношение на вътрешното разпределение на честотите и определянето на повиквателните знаци за техните служебни радиовръзки. Те могат да използват обществените далекосъобщителни мрежи и услуги по реда на този закон.

§ 9. Издадените до влизане в сила на този закон лицензии и концесии за осъществяване на далекосъобщения на основание на отменените разпоредби на Закона за съобщенията или на други нормативни актове запазват своето действие и трябва да бъдат приведени в съответствие с изискванията на този закон, със заповед на председателя на Комитета, в едногодишен срок от влизането му в сила.

§ 10. Наредбите, издадени по приложение на отменения закон за съобщенията остават в сила до привеждането им в съответствие с този закон от Председателя на Комитета.

??????