| начална страница | назад |

Електронните медии трябва да стартират с лиценз, а не с концесия

Недоглеждането на разрешителния режим в бъдещия медиен закон може да опорочи добрите намерения на законодателя

Георги Саракинов

Подготовката на новите проектозакони за радиото и телевизията и за далекосъобщенията, която ту изглежда пред своя завършек, ту дава признаци на буксуване, даде напоследък нов повод за дебати сред обществото. Както стана ясно, споровете обаче остават, и то най-вече около няколко въпроса, един от които е кой в края на краищата и под каква форма ще издава разрешенията за радио- и телевизионна дейност.
Понастоящем регламентацията в това отношение е хаотична и напълно незадоволителна. Материята се урежда в три закона - за концесиите, за далекосъобщенията и за радиото и телевизията, като между тях липсва координация. Проектите също не търсят изкристализиране на някакво ясно и правилно решение.
За какво всъщност става дума? Разпространението на радио- и телевизионни програми е дейност, която, вън от всяко съмнение, трябва да се извършва след получаването на някакво разрешение от страна на държавата. Такава е практиката в целия свят. Така както се изисква разрешение например за развиване на банкова, застрахователна, охранителна и т.н. дейности, за откриването на аптеки, зали за хазартни игри, частни училища и др., така е необходимо да се постъпи и спрямо кандидатите да създават и задействат своя електронна медиа. Още повече че в някои случаи се налага използване на радиочестотния спектър, а той е с ограничен обхват и освен това над него съгласно конституцията суверенни права има държавата.
За да се разпространи програмата обаче било по ефир, било по кабел, е необходимо да се изгради някаква подходяща излъчвателна и разпределителна система, включваща редица съоръжения. Тяхното техническо качество, мощност и съответствие с държавните стандарти също подлежи на преценка, а оттам и на разрешение от компетентните държавни органи - днес в системата на Комитета по пощи и далекосъобщения. Тази двойственост дава отпечатък върху решаването на проблема. Очевидно са необходими две разрешения. Едното е за осъществяване на радио- и телевизионна дейност, в смисъл разпространение на радио - и телевизионни програми, другото е за използването на необходимите съоръжения. В случаите на ефирни медии второто разрешение трябва да бъде съпроводено с предварително осигуряване на свободна честота в радиочестотния спектър на страната. Тези два вида разрешения са напълно различни по характер и изискват съвсем различна компетентност у издаващите ги органи. В първия случай се касае до преценка дали кандидатът може да осъществява радио- и телевизионно разпространение - нещо, което може да се прецени само ако се прегледа програмната му концепция (не и схема, тъй като последната може да бъде обект на чести смени с течение на времето, а и Конституционният съд обяви тяхното предварително преглеждане за противоконституционно). Преценката трябва да включва и проверка доколко са спазени законовите антимонополни изисквания и доколко кандидатът може да обезпечи финансово своите програми. Ако бройката на организациите, които могат да получат разрешение, е ограничена от честотния ресурс (при кандидатите за ефир) и кандидатите са повече от тази бройка, ще трябва вече да се сравняват възможностите им и да се преценят нуждите на конкретното населено място. Във втория случай се касае до проверка на техническата годност на изградените съоръжения. Всяко недооценяване на спецификата на двата вида разрешения, опит за смесването им или на доминиране на единия над другия може да доведе до сериозни грешки и компрометиране на цялата регламентация.
Практиката в почти всички европейски страни показва, че първото разрешение се дава от специализиран, наречен регулаторен орган, който е независим от правителството (но не и от държавата) и се формира на квотен принцип най-често от парламента и президента. В повечето случаи този орган едновременно упражнява и обществен контрол върху публичните електронни медии. Тази функция у нас засега се изпълнява от Националния съвет за радио и телевизия. Остава да се прецени дали на същия този съвет следва да бъдат додадени и функциите на регулаторен орган (както е във Франция), което естествено ще наложи и промяна във вижданията относно неговия състав или паралелно с него ще се създаде за целта един съвсем нов регулаторен орган (както е във Великобритания). Така или иначе е необходимо бъдещият закон за радиото и телевизията да определи кой точно ще изпълнява тази функция - разрешаването на радио- и телевизионната дейност. Що се отнася до втората разрешителна дейност - техническата, тя безусловно трябва да бъде поета от орган в системата на администрацията по далекосъобщенията. Двата органа трябва да бъдат напълно независими един от друг.
Последователността в действията на двата органа би трябвало да бъде определена от икономическата и юридическата логика и от това дали се иска разрешение за ефирно или за кабелно разпространение. Най-сложен е случаят, при който се иска разрешение за ефирно разпространение. Тогава се изисква най-напред специализиран орган към Министерския съвет, отговарящ за радиочестотния спектър за различните видове нужди да даде справка има ли свободна честота, която да направи осъществими претенциите на кандидата. Ако се окаже, че такава възможност има, регулаторният орган трябва след прослушване на кандидатите и проверка на представените от тях документи да определи този, който може да получи съответното разрешение. Най-добре е това да стане с издаване на лицензия. Същата обаче не може да бъде окончателна, защото не се знае дали техническият орган ще одобри изградените съоръжения и тяхната мощност. Ето защо тази лицензия трябва да бъде наречена предварителна. С нея носителят й ще може да кандидатства за техническо одобрение на съоръженията. Естествено, за да инвестира в изграждането на съоръжения, кандидатът трябва да има гаранция, че вече е избран за евентуален лицензополучател. Това предопределя и последователността в подаването на исканията - първо пред регулаторния орган и едва след това пред техническия. Ако съоръжението бъде одобрено, предварителната лицензия следва да се превърне автоматически в окончателна, но пак от регулаторния орган. Оттук нататък всеки от двата органа ще трябва да контролира спазването на двете разрешения - всеки в своята област.
Когато се иска разрешение за кабелно разпространение, има някои разлики в сравнение с ефирния режим. Тук липсва необходимостта от осигуряване на свободна честота. Искането следва да се подава най-напред пак до регулаторния орган. Ако кандидатът не възнамерява да изгражда своя кабелна мрежа, а ще използва вече създадена и узаконена чужда такава, той трябва да представи съгласие от лицето, което притежава мрежата и ако заявката отговаря на всички законови условия, ще може да получи направо окончателна лицензия. Ако кандидатът възнамерява да изгражда тепърва своя мрежа, той следва да получи само предварителна лицензия, която по описания по-горе начин ще се превърне в окончателна, след като техническият орган одобри мрежата. Този начин на лицензиране допуска по принцип и наличие на повече от един кабелни оператори в едно и също населено място.
Както се вижда, навсякъде дотук се говори само за издаване на разрешения, т.е. за лицензиране. Има много аргументи, че концесионният режим е принципно непригоден за радио- и телевизионна дейност. Това се отнася еднакво както за ефирното, така и за кабелното разпространение, както за разпространението в национален, така и в регионален обхват. По този въпрос не бива да има никакви компромиси и недомлъвки. Категоричното и тотално изкарване на радио- и телевизионната дейност извън приложното поле на Закона за концесиите не противоречи на конституцията и е много необходимо с оглед внасянето на справедлив ред и порядък в материята. Това би трябвало да стане с допълнение в Закона за концесиите, направено с текст в преходните и заключителните разпоредби на този от двата нови закона - за радиото и телевизията или за далекосъобщенията, който ще бъде приет по-рано. Всякакво недоизясняване и недовеждане нещата до края в тази насока от страна на законодателите ще обрече неминуемо и новия закон за радиото и телевизията на безсилие и пореден цикъл от спорове, които ще блокират за още дълго време изграждането на една съвременна, демократична, ефикасна и съответстваща на европейските стандарти демокрация.