| начална страница | назад |

БНТ: Проектът на правителството за медиен закон е лош. Много!

Прекалени правомощия на НСРТ, лошо уредено финансиране и неясноти около приватизацията на Ефира, притесняват тв шефовете

Алексей ЛАЗАРОВ

Фронтална атака срещу проекта за медиен закон на правителството предприе миналата седмица БНТ. “Предложеният проект за Закон за радиото и телевизията влиза в противоречие с интересите на обществото, държавата и институцията в редица свои постановки”, пише в официално становище на управителния съвет на БНТ до Министерския съвет, Народното събрание и НСРТ. В него те обвиняват и медийния съвет в наченки на цензуриране. В разразилата се епистоларна война НСРТ отговори с писмо, след това БНТ на свой ред помоли в писмен вид членовете на съвета да не го приемат лично, а накрая заяви, че всъщност в становището се визират бъдещи опасности, а не съществуващи реалности.
В проектозакона за радиото и телевизията лошо са уредени статутът на държавната медиа, начинът на управление, финансирането на дейността на БНТ, казват тв началниците. Управителният съвет е решил, че в предварителния вариант на закона липсват гаранции за обема, качеството и разпространението на “програмата (-ите)”, както и съдбата на втората национална програма.
Миналата седмица правителството обсъди проектозакон за радиото и телевизията и го прие “по принцип”. Както обаче стана ясно по-късно, по проекта тепърва предстои още доста работа.
Управителният съвет на националната телевизия декларира още миналата седмица, че “е обезпокоен от факта, че в закона са “пропуснати” някои съществени норми, определящи статута на БНТ, най-важните между които са въпросът за предоставяне на право за управление на материалната база на медиата, за правните взаимоотношения между медиата и организацията, разпространяваща нейните програми, и др.”. Петимата членове на ръководното телевизионно тяло смятат, че без изясняване на тези проблеми бъдещата дейност на БНТ може да бъде сериозно застрашена.
Недоумение сред телевизионното ръководство предизвикала липсата според него на уреждането на въпроса колко и какви програми излъчва БНТ, както и че разрешаването му е оставено

В ръцете на изпълнителната власт

или на “частни търговски субекти (БТК)”. Управителният съвет на БНТ смята, че вземането на честоти от държавната телевизия е въпрос с “конституционоправни измерения” и трябва да се реши чрез закон от Народното събрание.
На две места в своето становище петимата тв шефове са употребили думата пропуснати в кавички, с което вероятно са искали да подчертаят, че някои моменти в проекта на Министерския съвет са едва ли не умишлено и злонамерено пренебрегнати.
Управителният съвет на БНТ е сериозно обезпокоен от това, че в предложения от правителството наследник на “Гордостта на Клара” “значително се разширяват компетенциите на медийния съвет, без да е направен анализ на досегашната му практика и взаимодействие с националните медии”. Ръководството на националната телевизия обръща внимание на институциите, до които адресира становището си, че в момента управлението на БНТ се премества към медийния съвет. Тази тенденция щяла да се засили още повече при евентуално приемане на предложения от правителството закон, твърдят тв началниците. Според тях в момента, въпреки че държавната телевизия едва ли не се управлява от НСРТ, отговорността за взетите решения се носи от ръководството й, което противоречало на “елементарните управленски принципи”.
Ръководството на телевизията не харесва и принципите за финансиране на БНТ, които се предвиждат в евентуалния закон. “Създаването на фонд “Радио и телевизия” на подчинение на Националната агенция по далекосъобщенията, която пък от своя страна е на подчинение на Министерския съвет... буди въпроси относно своята целесъобразност и конституционосъобразност”, мислят хората на върха на БНТ. Те са обидени и от факта, че при предварителната работа по проекта тяхното

Мнение не е било поискано

“Според всички известни определения цензурата е намеса в дейността на една медиа от страна на органи и институции, стоящи извън нейната структура”, припомня телевизионното началство. С правомощията, които се дават на НСРТ от проекта на Министерския съвет, нараствала заплахата, че се създава “институционализиран цензуриращ орган”, бият тревога от БНТ. “Опасенията са почерпени от досегашния опит”, категорични са шефовете на телевизията. Според тях зачестяват случите, когато НСРТ под формата на упражняване на правомощията по надзор за спазването на закона се намесва в програмната политика на БНТ. Журналисти от телевизията се били оплакали (и тези оплаквания зачестявали), че медийният съвет “кани” на разговор “известни имена от телевизионния екран, на които срещи в неформален порядък се отправяли препоръки към тяхната дейност”. Управителният съвет на БНТ в становището си категорично заявява, че няма да допуска подобни намеси през главата на ръководството на медиата.
Почти веднага след разпращането на становището медийният съвет отговори с писмо, в което опасенията на тв ръководството са окачествени като “мрачна прогноза”, а разказаните от телевизионните журналисти “срещи” - “повече от тежки обвинения”.
“Оставяме настрана факта, че джентълменският тон изисква подобни обвинения да бъдат отправени лично към обвинения”, се казва в писмото на медийния съвет до тв ръководството. В него НСРТ иска в официален документ да се посочи кога съветът е оказвал влияние върху програмната политика на БНТ, кои точно членове на съвета са упражнявали натиск и върху кои точно журналисти.
“Ако не пожелаете да дадете отговор на предизвиканите от вашето становище въпроси, ще сме принудени да приемем, че чрез клевети към НСРТ се опитвате да прикриете собствените си управленски неудачи или цензорски амбиции”, отсичат обидените членове на медийния съвет.
Още на следващия ден БНТ реагира с писмо в тон

“Нищо лично - само бизнес”

“Нищо в нашето становище не е било насочено лично към вас”, уверява генералният директор Попйорданов и казва, че “безкрайно уважава” членовете на НСРТ “и като граждани, и като творци”.
“Няма да припомням случаите на оспорване от страна на НСРТ на кадрови решения, за щастие не наши”, припомня тв шефът неудачите на колегата си от БНР Александър Велев. “Няма да се връщам към случаи, в които от НСРТ бе искано наказание на журналисти за излъчени материали, което решение впоследствие беше приписано на ръководствата на националните медии”, връща се Попйорданов на случая с компромата срещу Бонев. Според телевизионния шеф новият закон, вместо да помогне за разрешаването на съществуващите проблеми, ще ги “консервира”. “Ние не твърдим, че НСРТ в сегашния си състав би си позволил да цензурира БНТ; ние твърдим, че теоретично и практически такава възможност не може да бъде изключена”, пише генералният директор на БНТ. В писмото си той моли членовете на НСРТ да приемат кореспонденцията по тази тема като заявка за дискусия за бъдещия медиен закон. “Не желая тази дискусия да се пренася в публичното пространство и ви уверявам, че ръководството на БНТ няма да си позволи такова нещо”, заявява категорично Попйорданов и доразвива критиките си по проекта на Министерския съвет относно таксите, от които се предвижда да се издържат БНТ и БНР. “Допускаме, че цифрата “0,5% от минималната работна заплата” е предварителен вариант, но простите изчисления на глобалната сума хвърлиха в паника не само ръководството на БНТ. С такива неща шега не бива!”, хвърля камъни в градината на Благой Димитров (автор на финансовата част от проекта) тв шефът.
Предпоследната част от епистоларната война между БНТ, авторите на законопроекта и медийния съвет е обръщение, което включва и нов участник - този път то е разпространено и до БТА. В него генералният директор на БНТ категорично заявява, че не иска война с никого и че членовете на управителния съвет са си позволили по-остър тон в първото обръщение, защото смятали, че то е за

Вътрешна употреба

“Всеки опит за интерпретиране на наши позиции извън този контекст и представянето им като “война” на БНТ срещу НСРТ според нас биха били груба политическа провокация, целяща да въвлече в измислен конфликт две от институциите, които са призвани да охраняват интересите на гражданското общество”, пише Иван Попйорданов и добавя, че ръководството на държавната телевизия иска “спокойна дискусия” за бъдещия медиен закон.
Последен щрих в минивойната сложиха от работната група по проектозакона за медиите. Те разпространиха на адреса на Българския институт за правно развитие в Интернет становище. В него освен учудването от неоправдано грубия тон се казва, че групата поема ангажимента да вземе предвид предложенията на БНТ в бъдещия проект.
С това засега завършва епистоларната канонада между институциите, ангажирани с бъдещето на медиите ни. Прави впечатление колко бързо еволюира позицията на БНТ само за няколко дни - от ясната и категорична (макар и може би неелегантна) атака срещу проекта на Министерския съвет и критиката към медийния съвет през извинението към членовете на НСРТ до становището, че “всъщност ние само искахме да бъдем чути”. Като че ли тв ръководството само се изплаши от собствената си смелост да има твърда позиция по някакъв въпрос и би отбой. Твърдата позиция на БНТ от началото на седмицата може би е за хубаво. През последните няколко години телевизията все повече има нужда от управляващи с ясна философия и твърда ръка, които да не се спират, пред заплахата, че ще разсърдят някого с действията или становищата си. Другото сме го виждали - лавиране между интересите на този и онзи, стремеж да не се обиди трети. А това ражда само беззъба, никому ненужна телевизия.