| начална страница | назад |

Законите за медиите и телекомуникациите = д-р Джекил и мистър Хайд

Проектът за далекосъобщенията дава почти всичката власт върху електронните медии на правителството

Алексей ЛАЗАРОВ

Два проектозакона - за далекосъобщенията и за медиите, внесе преди две седмици в парламента Министерският съвет. Вариантите имат за цел да уредят нормативния батак около радиостанциите и телевизиите. Парадоксалното в тях обаче е, че те като че ли преследват две различни цели, изповядват две различни философии.
Свободата на радиостанциите и телевизиите зависи от уреждането на три основни проблема. За обществените медии е важно да имат гарантирано независимо от държавата финансиране и как ще се избират техните шефове. И за тях, и за частните медии е еднакво важно наблюдаващият ги медиен съвет да е политически независим и да няма прекалено голяма власт върху тях. Третият стълб на свободните медии е начинът, по който те се лицензират. Финансирането, съставът и функциите са уредени приемливо в проектозакона за радиото и телевизията - дават се достатъчно гаранции за оттеглянето на държавата от този сектор. В проекта за далекосъобщенията обаче се вижда точно обратната тенденция - правителството взема цялата власт по даването на разрешенията и контрола върху спазването им. Изпълнителната власт може и да отнема разрешенията “при действия на лицензирания, които накърняват обществения интерес”, каквото и да значи това. Ако някой от държавните чиновници прецени, че някой радио- или телевизионен оператор “застрашава националната сигурност”, също може да отнеме лиценза му.
Държавата си е запазила и вратичка в проекта за далекосъобщенията, откъдето могат да бъдат давани пари на БНТ и БНР. Средствата от бюджета на Държавната комисия по далекосъобщения могат да се използват за финансиране на фонд “Радио и телевизия”, който ще се създаде след приемането на медийния закон.
Освен че е силно централизирана, процедурата за стартиране на нови електронни медии и прелицензирането на старите е доволно сложна. Колкото повече наближава приемането на проектозакона за далекосъобщенията, толкова повече стават протестите срещу текстовете в него, които регламентират как се лицензират електронните медии. Основните критики срещу правителственото предложение идват от представители на вече действащи радиостанции и телевизии.

Какво трябва да направи един кандидат-собственик на електронна медиа

Първата стъпка е да получи лиценз за радио- и телевизионна дейност. Кандидатът трябва да се обърне с молба към Националният съвет за радио и телевизия. НСРТ след това отправя писмено предложение към Държавната комисия по далекосъобщениятата (ДКД) за откриване на процедура по издаване на лиценз. След най-много две седмици ДКД трябва да обяви началото на конкурса. След като медийният съвет се запознае с програмните концепции на кандидатите и другите изисквания на Закона за радио и телевизия, се посочва печелившият на комисията по далекосъобщенията. Тя от своя страна е длъжна (вече според проектозакона за далекосъобщенията) да издаде лиценз, но само след одобрението на Министерския съвет.
Ако кандидатът за ефир е получил разрешение от НСРТ, ДКД и МС да прави програма, следва втори досег до държавната администрация. Трябва да се получи концесия за честотите, на които ще се излъчва вече одобрената от трите държавни органа програма. Според проектозакона за далекосъобщения кандидатите минават през девет кръга. На първия етап ДКД обявява намерението си да внесе предложение в правителството за предоставяне на концесия, след което започва да приема заявления от кандидатите. На следващата фаза се извършва “честотно планиране, вътрешно и международно съгласуване”. Когато и това се направи, ДКД изготвя предложение до правителството за предоставяне на концесия, то се приема и министър-председателят назначава комисия, която да проведе конкурса или търга. Кой от двата начина за надпревара ще е подходящ за всеки един от случаите, решава също министър-председателят.
Честите контакти с администрацията на кандидатите да излъчват в ефира не спират само до получаването на разрешение за програмата и за ползване на честотата. Трябва и индивидуален лиценз за предавателите, които ще се използват за разпространение на сигнала. Той се издава от Държавната комисия по далекосъобщенията. По принцип тя е единственият орган, който дава разрешенията за подобен род дейности. Когато обаче става дума за разпространение на радио- или телевизионна програма, проектозаконът за далекосъобщенията категорично постановява, че лицензът трябва да се одобри от Министерския съвет.
Сложната процедура и властта, която се дава на правителството да пуска нови медии,

Настрои срещу проектите

сега съществуващите радио- и телевизионни оператори. “Ние, 63 частни радиостанции и три телевизии, се обявяваме категорично срещу внесените от Министерския съвет в парламента законопроекти за радио и телевизия и за далекосъобщения. Ние протестираме срещу концесията като форма за осъществяване на нашата дейност”, противопоставят се в обръщение до Народното събрание от Сдружението на българските частни радиостанции.
“Ние твърдим, че Законът за концесиите, приет от Виденовото правителство, е противоконституционен”, каза миналата седмица на шефа на КПД председателят на сдружението и президент на радио FM+ Петър Пунчев. Ръководството на комитета се срещна преди дни с представители на лицензираните радио- и телевизионни станции. “Ние смятаме, че на тази основа вие не би трябвало да градите какъвто и да било нов закон, защото той ще бъде не по-малко противоконституционен”, заяви г-н Пунчев. Според него концесионирането е изключение от световната практика, а освен това е и опасно за съществуването на частните радиостанции в България. “Тежката икономическа ситуация почти разруши това, което много хора градиха през последните шест години. Те сега оцеляват и се опитват да закърпят нещата”, смята радиобосът. Според него от такива хора концесионни такси не могат да бъдат събрани. “На закона за телекомуникациите е отделена незавидната роля да упражнява жесток и тотален контрол от страна на държавата”, твърди Петър Пунчев. Всички органи, от които зависи дейността на радио- и телевизионните станции, са под контрола на Министерския съвет, обръща внимание той. “Подобно нещо звучи смразяващо”, казва Пунчев.
Отговорът на въпроса

Защо концесии

се крие в текстовете от конституцията, смята шефът на КПД Антони Славински. “Аз съм по-притеснен от вас, защото процесът на раздаване на честоти е спрял през 1995 г.”, каза миналата седмица на радио- и телевизионните оператори телекомуникационният бос. Според него те трябвало през тези години да се сетят да се произнесат против съществуването на Закона за концесиите, където радиочестотният спектър, всички далекосъобщителни мрежи и услуги подлежат на концесии. За г-н Славински обвиненията на собствениците на радиостанции и телевизии са по-скоро емоционални. Като държавен служител той не можел да си позволи да тълкува конституцията - правомощия за това имал единствено Конституционният съд. “По отношение на това, че се връщаме назад - това е лъжа в пряк смисъл. От 1995 г. вие работите по Закона за концесиите. С този законопроект голяма част от дейностите, за които ви трябваше концесия, отпада”, каза миналата седмица Славински на радио- и тв собствениците. “Безсмислица е да ме убеждавате, че концесионните такси ще бъдат непосилни - те не са записани в този закон”, заяви още той. А що се отнася до икономическите трудности - не само радиостанциите, всички ги изпитвали, смята Славински. “Аз мога да ви гарантирам, че ако въведем жесток контрол, ще ни бъдете много благодарни, защото липсата на контрол ще стесни зоната на покритие, ще пусне друг да ви заглушава сигнала. Този контрол работи за вас”, заяви категорично той миналата седмица. Една от целите на проекта според него е да се създаде пазар, защото в момента той липсвал. От 1995 г. не били стартирали никакви електронни медии.
“По отношение на това, че обществен орган трябва да дава честотите - ами сменете конституцията. Там, където пише, че държавата осъществява суверенните права, да пише, че обществеността осъществява суверенните права - ще го изпълним. Това въобще не трябва да се коментира”, защити проекта си Славински и в заключение заяви, че се надява реакцията им срещу проекта да не е плод на това, че ще се появят нови радиостанции и телевизии, които да ги конкурират.
Съдбата на текстовете от двата проекта в момента е в ръцете на народните представители. Отсега нататък отговорността за бъдещето на медиите ни лежи върху техните рамене и от техния труд зависи дали ще бъдат приети два хармонизирани закона с една цел - свободни и независими медии, или ще има един закон, който хвърля прах в очите, а пък с другия - държавата следи изкъсо кой, защо и какво говори в ефира. Иначе казано, да действа като героя на Робърт Луис Стивънсън - през деня д-р Джекил е примерен гражданин, а през нощта се превръща в мистър Хайд, хваща сатъра и тръгва с кръвожаден поглед из мъгливите лондонски улички.