| начална страница | назад |

Европейският съюз намира пет недостатъка в медийния закон

Парламентът ще разглежда на първо четене два проектозакона

Алексей ЛАЗАРОВ

Два проектозакона за електронните медии ще разглеждат депутатите на първо четене, след като Парламентарната комисия по културата и медиите ги одобри миналата седмица. В пленарната зала освен правителствения вариант ще влезе и предложението на форум “Свободно слово”, внесено преди време от СДС-депутата Сашо Стоянов. Народните представители от опозицията почти единодушно гласуваха за проекта на “Свободно слово” и той беше одобрен с повече гласове, отколкото подписания от Иван Костов проектозакон. Това обаче не прави приемането на правителственото предложение по-малко вероятно - засега то продължава да бъде фаворит на управляващите.
Изненада миналата седмица поднесе и Парламентарната комисия по икономическа политика. Проектозаконът за телекомуникациите, който понесе далече повече критики от медийния, беше приет за първо четене в пленарната зала на парламента със съгласието на опозицията. Тази седмица предстои той да бъде обсъждан и в комисията по културата. В пленарната зала на парламента ще бъде разгледан най-вероятно първо законът за телекомуникациите.
Междувременно медийни експерти на Европейския съюз направиха анализ на проектозакона за медиите. Те са намерили в него пет “проблематични” точки.
Миналата седмица официалното становище на Европейската комисия по бъдещия закон беше разпратено до заинтересованите институции у нас. Специалистите от Дирекция 10 на комисията, която по принцип се занимава с медиите, са сравнили нормите в проекта на правителството с директивата на Европейския съюз “Телевизия без граници”.
“Изискванията към програмата на комерсиалните радиостанции и телевизии не са достатъчно съобразени с изискванията на Европейския съюз”, пишат медийните експерти от Брюксел. Авторите на правителствения проект наистина са предвидили доста текстове, които регулират програмата на обществените медии въобще и на БНТ и БНР в частност. За търговските радио- и телевизионни станции изискванията към програмата далеч не са толкова пространни.
Европейските експерти намират за “проблемни” и текстовете в проектозаконите за медиите и за телекомуникациите, които определят как да се извършва лицензирането на радио- и телевизионните станции. В директивите на ЕС е записано, че това трябва да става от орган, подобен на Националния съвет за радио и телевизия. “Неговата власт по даването на лицензи обаче може да се окаже ограничена от факта, че НСРТ е подчинен на държавния комитет по телекомуникациите по отношение на даването или отнемането на лицензи”, мислят специалистите от Дирекция 10 на Европейската комисия.
“Най-накрая би могло да се окаже, че проектозаконът за радиото и телевизията вероятно е в противоречие с един от основните принципи от европейската директива - свободата за приемане на телевизионни програми”, гласи най-категоричният извод на медийните експерти от Съвета на Европа. Според тях в проекта не е изяснена по подходящ начин темата за препредаването на програми. “Бъдещо прецизиране на тази тема би било високо оценено”, казват от Брюксел.
Изискванията на европейската директива “Телевизия без граници” за минимално присъствие в програмите на електронните медии на европейска продукция в закона са намерили място само като задължение на БНТ и БНР, но не и за търговските оператори, смятат експертите.
Европейските чиновници открили несъвършенства и в частта на проекта, която се отнася за рекламата. Според тях в българския закон трябва да се забрани напълно рекламата на цигари и други тютюневи продукти. В сегашния вариант на проекта е забранена само директната реклама, което се е видяло недостатъчно в Брюксел, и експертите заповядват значението на това ограничение да бъде прецизирано. Според изискванията на Европейския съюз всички държави членки би трябвало да забранят на тяхна територия рекламирането не само на тютюневи продукти, но и на търговските марки, под които освен дрехи например се продават и цигари. Например продуктите под марката “Пиер Карден” не биха могли да се рекламират никъде, докато се произвеждат цигари с това име. Въпреки категоричното изискване на ЕС и на Световната здравна организация не всички страни от Западна Европа са забранили толкова категорично популяризирането на цигарите. Повечето са се ограничили до забрана, подобна на предвидената в законопроекта на правителството.