Ние, участниците в Конференцията " За Европейско Медийно Законодателство в България",

след като потвърдихме убедеността си в значението на свободата на словото за утвърждаването на демократичните политически процеси в България и за изграждането на модерно, динамично и проспериращо общество;

след като отбелязахме, че свободата на словото не е особена привилегия на журналистическата професия, а гаранция на правото на обществото да получава пълна, всестранна и достоверна информация за значимите обществени и политически събития и проблеми;

след като отчетохме основното значение на правните гаранции за свободното и безпрепятствено търсене, получаване и разпространяване на информация, идеи и програми и специално на сближаванего на българского и на европейското медийно законодателство за разгръщане на процеса на интеграция на България в Обединена Европа;

след каго имаме предвид бързото навлизане на новите комуникационни технологии и услуги и развитието на обществените отношения към новата социална общност -информационното общество, в което електронните медии ще запазят своето място и сила на въздействие;

след като подчертахме водещото място на изискванията, залегнали в Конвенцията за защита на правата на човека, и в Декларацията, приета на срещата най-високо равнище в Страсбург през октомври 1997 г. от ръководителите на държавите и на правителствата на държавите-членки на Съвета на Европа, както и в Европейската конвенция за трансгранична телевизия, Директивата на Европейския съюз "Телевизия без граници" и решенията на редица международни форуми по проблемите на средствата за масова комуникация, конвергенцията и информационното общество;

потвърдихме нашата убеденост, че българското медийно законодателство трябва в най-висока степен да бъде съобразено с изискванията за полигическа безпристрастност, плурализъм, свободна конкуренция, публичност и прозрачност на процедурите по вземане на решения;

с пълната убеденост, че превес следва да се дава на конституционните норми, изискващи независимост на електроните медии;

приехме следните основни принципи:

ОБХВАТ НА ЗАКОНА ЗА ЕЛЕКТРОННИТЕ МЕДИИ

Законодателната уредба на дейността на всички частни и обществени радио и телевизионни оператори, разпространяващи програми чрез ефир, кабел или спътник, издаването на разрешения за тяхната дейност, и упражняването на контрол, се уреждат с един законодателен акт.

РЕГУЛАТОРЕН ОРГАН

Основните правомощия за издаване на разрешения за дейността и за контрола върху радио и телевизионните оператори се извършват от независим регулаторен орган, който гарантира плурализма на мненията в електронните медии. Неговото създаване, правно положение, компетентност и насоки на дейност трябва да са изцяло съобразени с изискванията на Конституцията и с международните актове, по които България е страна. Водещи принципи по отношение на медийния съвет трябва да бъде постановеното от Конституционния съд, според който, "изричната забрана на цензурата отразява принципа, според който е недопустима каквато и да е намеса в дейността на средствата за масова информация от страна на държавните органи - както чрез официално институционализиране на средствата за въздействие, така и чрез неформални способи" (Решение N 7 от 1996), както и че "компетентността на органа следва да се ограничава до контролни и административнонаказателни правомощия" (Решение N 21 от 1996 г.).

Смятаме за неприемливо предоставянето на честоти за радио-и телевизионна дейност чрез концесии и предлагаме незабавното изваждане на радио-телевизионното разпръскване от концесионния режим.

Регулаторният орган трябва да има правомощия по взимане на окончателно решение за издаване на разрешение и създаване на предаващите радио и телевизионни оператори като организации за производство и разпространение на радио и телевизионни програми по ефир, кабел или спътник.

Регулаторният орган подновява след изтичане на срока автоматично лицензията на всеки оператор, който не е нарушавал закона и условията на лицензията.

Регулаторният орган трябва да работи в координация с други органи в областта на радиочестотите и далекосъобщенията. Задължителна за демократичното развитие на електронните медии е публичността и в изпълнение на това изискване в началото на всяка година в Държавен вестник следва да се публикува актуалното състояние на радиочестотния спектър - всички заети и свободни честоти.

Регулаторният орган трябва да има правомощие да сезира съда за отнемането на лицензията, издадена на радио или телевизионен оператор, при грубо или системно нарушаване на закона или при неспазване на техническите изисквания, посочени в лицензията.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ ГАРАНЦИИ ЗА НЕЗАВИСИМОСТТА НА МЕДИИТЕ

Като допълнителни гаранции за независимостта на медиите законодателството трябва да предвиди:

1. равнопоставеност на медиите и на операторите на радио и телевизионни програми при отчитане на спецификите на дейността на операторите на кабелни разпределителни системи 2. предоставяне на права и лицензиране на дейността на операторите по опростени процедури с намаляване на ролята на субективната преценка при издаването на индивидуалния разрешителен акт, като усилията са насочени към създаването на регистрационен режим в сферата на радио и телевизионното разпръскване

3. съобразяване с техническите изисквания на европейското законодателство с цел осигуряване на свободно разпространяване на програмите чрез ефир, кабел или спътник, вкл. осигуряване на еднаква максимално разрешена мощност и покритие за излъчване и равнопоставен достъп до честотния ресурс

4. създаване на фонд "Електронни медии", формиран от целева държавна субсидия, такси от гражданите за радиоразпръскване, дарения и др., както за финансиране на обществените електронни медии, така и за подпомагане образователни, културни програми и внедряване на нови технологии от всички радио и телевизионни оператори

5. финансиране на БНР и БНТ като обществени оператори от годишна целева държавна субсидия от фонд "Електронни медии", приходи от собствена стопанска дейност, спонсорство

6. формиране на бюджета на електронните медии с търговски характер въз основа на приходи от реклама, дарения и спонсорство, закрепване на правото на тези оператори да кандидатстват за субсидия от фонд " Електронни медии" при създаване на обществено значими и некомерсиални програми и внедряване на нови комуникационни технологии и услуги