Доц. д-р Нели Огнянова

- Г-жо Огнянова, защо беше необходим изцяло нов Закон за радио и телевизия? - Сега действащият закон е писан в едно друго време, воден е от други принципи, макар че веднага трябва да кажа, той е съобразен във висока степен с европейското право. Но, както знаем, Конституционният съд обяви голяма част от него за противоконституционен. Освен това от 1995 до сега в областта на електронните медии се случиха много неща в технологично отношение, поради което нов текст беше необходим.

- При изготвянето на проекта Взехте ли становищата на заинтересованите страни - на ръководствата на електронните медии и частните оператори?

- Не си спомням да има друга кампания за изготвяне на законопроект, в която толкова активно да са участвали самите радио- и телевизионни оператори, чието поведение ще се регламентира от закона. Много активно участваха асоциациите и сдруженията на журналиста и на частните радиостанции. Разбира се, техните предложения не бяха приети стопроцентово, но всичко, което съответстваше на философията на закона, беше използвано.

- Каква според Вас в философията на закона?

- Философията на закона се основава на това, какво искаме да постигнем с него. Накратко, то може да се формулира така: либерален медиен пазар, не-зависимост за електронните медии, свобода на заетите в тях, гарантиране на правото на информация за гражданите. Общата идея е законът да бъде неограничителен, а насърчителен, така че участниците на медийния пазар да се чувстват комфортно, агражданите да имат съзнанието за гарантирано право на информация.

- Проектът отгова ря ли на европейските стандарти?

- Направили сме всичко възможно и към момента аз не виждам нито един проблем от гледна точка на съответствие с европейските актове. Ако по време на пътя на законопроекта през парламента, при щателния мониторинг от страна на Европейската комисия и Съвета на Европа се установи, че някъде имаме разминаване с изискванията на европейското право, ние, разбира се, още веднъж ще обсъдим текста.

- Междувременно обаче проектът претърпя леки корекции. Вие одобрявате ли ги?

- По време на заседанията на МС бяха направени някои предложения в каква насока да бъде доработен текстът. Аз лично не съм направила никакъв компромис с постановката от самото начало на работата. Наистина обаче в последната отсечка, след заседанието на МС и преди внасянето на законопроекта в Народното събрание, бяха направени някои поправки и аз ще дам конкретен пример - бяха променени предвидените граници за времетраенето на рекламата в отделни типове радио- и телевизионни оператори. Но Вие знаете, че там, където има количествени параметри, се появяват и други съображения, освен чисто експертните.

- Не ограничава ли проектозаконът рекламата в националните медии?

- Законопроектът разделя радио- и телевизионните оператори на категории. Те могат да бъдат национални обществени оператори със специален статус - това са БНТ и БНР, обществени оператори и търговски оператори. За тези три категории се определя различно допустимо времетраене на рекламата. Твърди се, че за БНТ и БНР то е ниско. Твърди се обаче и точно обратното от страна на частните радиостанции и телевизии, че всяко повишаване на времетраенето на рекламата в двете национални медии ще убие възможността за създаване на алтернативни независими телевизии и радиостанции. Търсен е компромис.

- Необходим ли беше общ закон, които да регламентира и частните, и държавните мвдии?

- Има две абсолютни изисквания на европейското право за обхвата на закона за електронните медии. Първото е по единен начин да бъдат регламентирани и обществените, и търговските оператори. И второто, уредбата на електронните медии да се отнася до всички без оглед на преносната среда, която използват - ефир, кабел, спътник или друг начин.

- Как са регламентирани функциите на Националния съвет за радио и телевизия?

- По подобен начин със сегашните му функции, само че сме направили опит много конкретно да определим областите, в които НСРТ има право да осъществява надзор. Той ще извършва т. нар. мониторинг върху медийния пазар и ще се грижи за точно определени неща, посочени в закона.

- Кой ще контролира медийния съвет?

- Не се предвижда контрол върху НСРТ. В общ смисъл има някаква връзка между НСРТ и двата органа, които определят членовете му. Това са Народното събрание и Президентът.

- Имаше спор лицензии или концесии да се изискват от електронните медии.

- Този спор остана по-скоро на територията на Закона за далекосъобщенията. философията на законопроекта за радио и телевизия винаги е предвиждала лицензионен режим, които постепенно да върви към обикновена регистрация, защото с либерализирането на пазара всеки, които иска да прави радио- или телевизионна програма и отговаря на изискванията, трябва да може да я осъществи.

- Гарантира ли този законопроект свободата на словото?

- Законът е само писан текст и не може сам да гарантира нищо. Той създава предпоставката хората, които се занимават с тази материя, сами да определят пространството на свободата на словото. Гарантирането на свободата на словото е работа не само на текста а на всички нас.#