Раздел II
ОФИЦИАЛНА И СЛУЖЕБНА ОБЩЕСТВЕНА ИНФОРМАЦИЯ
Чл. 1. С този закон се уреждат обществените отношения, свързани с достъпа до обществена информация.
Чл. 2. (1) Обществена информация по смисъла на този закон е всяка общественозначима информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти.
(2) Обществена е всяка информация по ал.1, независимо от нейния материален носител, съдържаща се в писмен документ, план, карта, фотография, електронен, звуко-, видео запис и други подобни.
(3) Не e обществена информация по смисъла на този закон личната информация за гражданите.
(2) Този закон се прилага съответно и за достъп до друга обществена информация, създавана и съхранявана от публичноправни субекти, различни от тези по ал.1, когато това е предвидено в закон.
(3) Този закон се прилага съответно и за достъп до обществена информация относно обществените услуги, извършвани от физически или юридически лица и финансирани с бюджетни или извънбюджетни средства.
(4) Този закон се прилага съответно и за достъп до обществената информация, осигуряваща прозрачност на средствата за масова информация.
Чл. 4. (1) Всеки гражданин на Република България има право на достъп до обществена информация при условията и по реда, определени в този закон, освен ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация.
(2) Правото на достъп до обществена информация е конституционно право на гражданите на Република България.
(3) Чуждестранните граждани и лицата без гражданство се ползват в Република България с правото по ал.1.
(4) От правото по ал.1 се ползват и юридическите лица.
Чл. 5. Осъществяването на правото на достъп до обществена информация не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на други лица, както и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала.
Чл. 6. Основните принципи при осъществяване на правото на достъп до обществена информация са:
1. откритост на информацията при гарантиране на личната неприкосновеност на гражданите и сигурността на обществото и държавата;
2. законност при търсенето и получаването на обществена информация;
3. осигуряване на еднакви условия за достъп до обществена информация;
4. достоверност и пълнота на информацията;
5. защита на правото на информация.
Чл. 7. (1) Не се допускат ограничения на правото на достъп до обществена информация, освен когато тя представлява държавна или служебна тайна и в други случаи, предвидени със закон.
(2) Достъпът до обществена информация може да бъде пълен или частичен.
Чл. 8. Този закон не се прилага за информацията, която се:
1. предоставя във връзка с административното обслужване на гражданите и юридическите лица;
2. съхранява в Държавния архивен фонд на Република България.
(2) В случаите, предвидени със закон, определена официална или служебна информация може да бъде обявена за държавна или служебна тайна и достъпът до нея - ограничен.
Чл. 11. Служебна е информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации.
Раздел I
ДОСТЪП ДО ОФИЦИАЛНА И СЛУЖЕБНА ОБЩЕСТВЕНА
ИНФОРМАЦИЯ
Раздел II
ДОСТЪП ДО ДРУГА ОБЩЕСТВЕНА ИНФОРМАЦИЯ
Раздел III
УСЛОВИЯ
И РЕД ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА РАЗХОДИТЕ ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ
НА ОБЩЕСТВЕНА ИНФОРМАЦИЯ
Чл. 12. (1) Достъпът до официална информация, която се съдържа в нормативни актове, се осигурява чрез тяхното обнародване.
(2) Достъпът до друга официална информация в случаите, когато това е предвидено в закон, или по решение на органа, който я е създал, се осигурява чрез обнародване.
(3) Достъпът до официална информация извън случаите по ал.1 и ал.2 е свободен и се осъществява по реда на този закон.
(4) При искане на достъп до официална информация, която е обнародвана, съответният орган е длъжен да посочи броя, датата на издаване и изданието, в което тя е обнародвана.
Чл. 13. (1) Достъпът до служебна информация е свободен.
(2) Достъпът до служебна информация може да бъде ограничен, когато тя:
1. е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение (мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации);
2. съдържа мнения и позиции във връзка с настоящи или предстоящи преговори, водени от органа или от негово име, както и сведения, свързани с тях, и е подготвена от администрациите на съответните органи.
(3) Ограничението по ал.2 не може да се прилага след изтичане на 20 години от създаването на такава информация.
Чл. 14. (1) Органите информират за своята дейност чрез публикуване или съобщаване в друга форма.
(2) Органите са длъжни да съобщават информация, събрана или станала им известна при осъществяване на тяхната дейност, когато тази информация:
1. може да предотврати заплаха за живота, здравето и безопасността на гражданите или тяхното имущество;
2. опровергава разпространена недостоверна информация, засягаща значими обществени интереси;
3. представлява или би представлявала обществен интерес;
4. следва да бъде изготвена и предоставена по силата на закон.
1. описание на неговите правомощия и данни за организацията, функциите и отговорностите на ръководената от него администрация;
2. списък на издадените актове в изпълнение на неговите правомощия;
3. описание на информационните масиви и ресурси, използвани от съответната администрация;
4. наименование, адрес, телефон и работно време на звеното в съответната администрация, което отговаря за приемане на заявленията за предоставяне на достъп до информация.
(2) Всеки ръководител по ал.1 изготвя годишен отчет за постъпилите заявления за достъп до обществена информация, който включва и данни за направените откази и причините за това. Годишният отчет е част от ежегодните доклади по чл.61, ал.2 от Закона за администрацията.
(2) Министърът на държавната администрация отговоря за разпространяването на обобщената информация. Тази информация трябва да бъде на разположение за справка на гражданите във всяка администрация.
Чл. 17. (1) Свободен е достъпът до обществена информация, свързана с дейността на задължените субекти по Чл. 3, ал.2 и ал.3.
(2) Информацията по ал.1, която представлява търговска тайна или чието предоставяне или разпространяване би довело до нелоялна конкуренция между търговци, не подлежи на предоставяне.
Чл. 18. Обществената информация за средствата за масова информация е само информация относно:
1. лицата, участващи в управлението на съответното средство за масова информация, които осъществяват ефективен контрол върху управлението или върху дейността му;
2. икономически свързани лица, участващи в управлението и на други средства за масова информация, което им позволява да осъществяват ефективен контрол върху тяхното управление или върху дейността им;
3. лицата, които са непосредствено заети в средството за масова информация, които участват или влияят върху формирането на редакционната политика;
4. направените изявления за обществените цели на средството за масова информация и неговата политическата ориентация;
5. финансовите резултати на собственика на средството за масова информация и за разпространението на неговата продукция.
Чл. 19. (1) Осигуряването на свободен достъп до определената в Чл. 18 информация за средствата за масова информация гарантира възможността на гражданите да си съставят собствено мнение за оценка на разпространяваната информация.
(2) Достъпът до информацията по Чл. 18 се осъществява при спазване и балансиране на принципите за прозрачност и икономическа свобода, а също така и за защита на личната информация, търговската тайна и тайната на източниците на средствата за масова информация, пожелали анонимност.
Чл. 20. (1) Достъпът до обществена информация е безплатен.
(2) Разходите по предоставяне на обществена информация се заплащат по нормативи, определени от министъра на финансите, които не могат да превишават материалните разходи по предоставянето.
(3) При поискване от страна на заявител се представят сведения за определянето на разходите по ал.2.
Чл. 21. Субектите по Чл. 3 са длъжни да обявяват на мястото, където се подават заявленията, възможните форми за предоставяне на достъп до обществена информация, дължимите разходи и начините за заплащането им.
Чл. 22. Не се заплащат допълнителните разходи за поправяне и/или допълване на предоставената обществена информация в случаите, когато тя е неточна или непълна и това е поискано мотивирано от заявителя.
Чл. 23.
Приходите от предоставяне на достъп до обществена информация постъпват по бюджета на съответния орган.Раздел I
ИСКАНЕ ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ДОСТЪП ДО ОБЩЕСТВЕНА
ИНФОРМАЦИЯ
Раздел II
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ЗАЯВЛЕНИЯТА И ПРЕДОСТАВЯНЕ НА
ДОСТЪП ДО ОБЩЕСТВЕНА ИНФОРМАЦИЯ
Раздел III
ОТКАЗ ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ДОСТЪП ДО ОБЩЕСТВЕНА
ИНФОРМАЦИЯ
Раздел IV
ОБЖАЛВАНЕ НА ОТКАЗИТЕ ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ДОСТЪП
ДО ОБЩЕСТВЕНА ИНФОРМАЦИЯ
Чл. 24. (1) За предоставяне на достъп до обществена информация се подава писмено заявление.
(2) Заявлението по ал.1 може да бъде направено и по електронен път при условия, определени от съответния орган, като в този случай заявлението се счита за писмено.
Чл. 25. (1) Достъп до обществена информация може да се предостави и въз основа на устно запитване.
(2) Когато на заявителя не е предоставен достъп до искана обществена информация въз основа на устно запитване или счита предоставената му обществена информация за недостатъчна, той може да подаде писмено заявление.
Чл. 26. (1) Заявлението за предоставяне на достъп до обществена информация съдържа:
1. трите имена, съответно наименованието и седалището на заявителя;
2. описание на исканата информация;
3. предпочитаната форма за предоставяне на достъп до исканата информация;
4. адрес за кореспонденция със заявителя.
(2) Ако в заявлението не се съдържат данните по ал.1, т.1, 2 и 4, то се оставя без разглеждане.
(3) Заявленията за достъп до обществена информация подлежат на задължителна регистрация по ред, определен от съответния орган.
Чл. 27. (1) Формите за предоставяне на достъп до обществена информация са:
1. преглед на информацията - оригинал или копие;
2. устна справка;
3. копие на хартиен носител;
4. копие на технически носител.
(2) За достъп до обществена информация могат да се използват една или повече от формите по ал.1.
(3) Когато предпочитаната форма за предоставяне на достъп до обществена информация е по ал.1, т.4, се определят и техническите параметри за запис на информацията.
Чл. 28. (1) Органите са длъжни да се съобразят с предпочитаната форма за предоставяне на достъп до обществена информация, освен в случаите когато:
1. за нея няма техническа възможност;
2. е свързана с необосновано увеличаване на разходите по предоставянето;
3. води до възможност за неправомерна обработка на тази информация или до нарушаване на авторски права.
(2) В случаите по ал.1 достъп до информацията се предоставя във форма, която се определя от съответния орган.
(2) В срока по ал.1 органите или изрично определени от тях лица, вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение.
Чл. 30. (1) В случай, че не е ясно точно каква информация се иска, или когато тя е формулирана много общо, заявителя се уведомява за това и има право да уточни предмета на исканата обществена информация. Срокът по предходния член започва да тече от датата на уточняването на предмета на исканата обществена информация.
(2) Ако заявителят не уточни предмета на исканата обществена информация до 30 дни, заявлението се оставя без разглеждане.
Чл. 31. (1) Срокът по Чл. 29, ал.1 може да бъде увеличен, но с не повече от 10 дни, когато посочената в заявлението искана информация е в голямо количество и е необходимо допълнително време за нейната подготовка.
(2) В уведомлението се посочват причините за увеличаване на срока, в който ще бъде предоставен достъп до исканата обществена информация.
1. търговска, финансова, научна или техническа информация, предоставена на съответния орган от третото лице, за която предварително са определени ограничения за разпространяване;
2. информация, достъпът до която би довел до значителни финансови вреди за третото лице или би повлиял на неговата конкурентноспособност;
3. информация, достъпът до която би повлиял на договорните отношения на третото лице.
(2) В случаите по ал.1 съответният орган е длъжен да поиска изричното писмено съгласие на третото лице за предоставяне на достъп до исканата обществена информация.
(3) Съгласието на третото лице трябва бъде предоставено в срок от 10 дни след получаване на искането и от него трябва да бъде ясно за кои данни се дава, как и от кого могат да бъдат използвани. То може да даде съгласие за частично предоставяне на исканата обществена информация.
Чл. 33. (1) Когато органът не разполага с исканата информация, но има данни за нейното местонахождение, в 14 дневен срок от получаване на заявлението той препраща съответно заявлението, като уведомява за това заявителя. В уведомлението задължително се посочват наименованието и адреса на съответния орган или юридическо лице.
(2) В случаите по ал.1 срокът по Чл. 29, ал.1 започва да тече от момента на получаване на препратеното заявление от съответния орган.
Чл. 34. Когато органът не разполага с исканата информация и няма данни за нейното местонахождение, в 14 дневен срок той уведомява за това заявителя.
Чл. 35. (1) В решението по Чл. 29, ал.2, с което се предоставя достъп до искана обществена информация, задължително се посочват:
1. степента на осигурения достъп до исканата обществена информация;
2. срокът, в който е осигурен достъп до исканата обществена информация;
3. мястото, където ще бъде предоставен достъп до исканата обществена информация;
4. формата, под която ще бъде предоставен достъп до исканата обществена информация;
5. разходите по предоставянето на достъп до исканата обществена информация.
(2) В решението могат да бъдат посочени други органи, организации или лица, които разполагат с по-пълна информация.
(3) Решението за предоставяне на достъп до исканата обществена информация се връчва на заявителя срещу подпис или се изпраща по пощата с обратна разписка.
(4) Срокът по ал.1, т.2 не може да бъде по-малък от 30 дни от датата на получаване на решението.
Чл. 36. (1) Предоставянето на достъп до обществена информация става след заплащане на определените разходи и представяне на съответния платежен документ.
(2) За предоставянето на достъп до обществена информация се съставя протокол, който се подписва от заявителя и съответния служител.
Чл. 37. В случаите на неявяване на заявителя в определения по Чл. 35 , ал.4 срок или, когато не плати определените разходи е налице отказ на заявителя от предоставения му достъп до исканата обществена информация.
Чл. 38. (1) Основание за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация е налице, когато:
1. исканата информация е държавна или служебна тайна, както и в случаите по Чл. 13 , ал.2.
2. достъпът засяга интересите на трето лице и няма негово изрично писмено съгласие за предоставяне на исканата обществена информация.
3. исканата обществена информация е предоставена на заявителя през предходните шест месеца.
Чл. 39. В решението за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация се посочват правното и фактическото основание за отказ по този закон, датата на приемане на решението и редът за неговото обжалване.
Чл. 40. Решението за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация се връчва на заявителя срещу подпис или се изпраща по пощата с обратна разписка.
Чл. 41. (1) Отказите за предоставяне на достъп до обществена информация се обжалват пред окръжните съдилища по реда на Закона за административното производство или пред Върховния административен съд по реда на Закона за Върховния административен съд в зависимост от органа, който е издал акта.
(2) Отказите на субектите по Чл. 3, ал.3 и ал.4 се обжалват пред окръжните съдилища по реда на Закона за административното производство.
(3) Жалбите се подават в 30 дневен срок от датата на получаване на отказа.
Чл. 42. (1) В случаите, когато съдът установи незаконосъобразността на отказа, той го отменя, като задължава органа да предостави достъп до исканата обществена информация.
(2) В случаите по ал.1 предоставянето на достъп до исканата обществена информация се извършва по реда на този закон.
(2) Наказва се с глоба от 50 до 100 лева, ако не подлежи на по-тежко наказание, длъжностно лице, което не изпълни предписание на съда да предостави достъп до искана обществена информация.
(3) За неизпълнение на задължение по Чл. 32, ал.3 се налага глоба от 50 до 100 лева за физическите лица или имуществена санкция в размер от 100 до 200 лева за юридическите лица.
(4) За непредоставяне на достъп до обществена информация от субектите по Чл. 3, ал.2, ал.3 и ал.4 се налага имуществена санкция в размер от 100 до 200 лева.
Чл. 44. Наказателните постановления се издават както следва:
1. по Чл. 43, ал.3 от съответния орган, а в случаите, когато задълженият субект е от тези посочени в Чл. 3, ал.2, ал.3 и ал.4, от министъра на правосъдието и правната евроинтеграция или от овластен от него служител.
2. по Чл. 43, ал.4 от министъра на правосъдието и правната евроинтеграция или от овластен от него служител.
Чл. 45. Нарушенията се установяват, наказанията се налагат, обжалват и изпълняват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
§1. Този закон отменя:
1. Указ № 1086 на ДС от 12.07.1977 г. за работата с критичните публикации (обн., ДВ, бр. 56 от 19.07.1977 г., в сила от 19.08.1977 г.)
2. Чл.14, Чл.19 и т.2, от ал.1 на чл.57 от Закона за предложенията, сигналите, жалбите и молбите (обн., ДВ, бр. 52 от 4.07.1980 г., изм., бр. 68 от 2.09.1988 г.)
§2. Законът влиза в сила от ………. 1999 г.