ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ-ИСТОРИЧЕСКИ АСПЕКТИ И ВЪЛНИ НА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ

Европейският Съюз, такъв какъвто съществува днес, представлява резултат от дългогодишен процес на постепенно изграждане на Общността. Началото на този процес е поставено от шест държави през 50 -те години на века. Договорът за създаване на Европейското обединение за въглища и стомана /ЕОВС/ е подписан на 18 април 1951г. от Белгия, ФРГ, Франция, Италия, Люксембург и Холандия влиза в сила на 23 юли 1952г. На 25 март 1957г. Шестте страни подписват в Рим договор за създаване на Европейска икономическа общност /ЕИО/ и договор за създаване на Европейска агенция за атомна енергия /ЕВРАТОМ/.

Първо разширяване - Великобритания, Ирландия и Дания,

Сред трите страни, които се присъединяват към ЕО Великобритания очевидно е от голяма важност. Повече от 10 години са били необходими, за да приемат британците да бъдат по-малко "островни" и за да престанат французите да се противопоставят на присъединяването на Великобритания. В крайна сметка Уинстън Чърчил, който винаги е твърдял, че Великобритания ще остане извън ЕО е опроверган. Британският представител е поканен на първоначалните проговори за създаването на Общия пазар /ЕИО/, но той се въздържа от изказвания и не дочаква края на заседанието. Преди да се завърне в Лондон, той заявява на европейските си партньори, че договорът, които те искат да приемат няма никакви шансове да бъде подписан; дори и договорът да бъде подписан, той няма да бъде ратифициран, ако бъде ратифициран няма да се прилага успешно.

Три години след влизането в сила на Римския договор, през август 1961 министър - председателят на Великобритания обявява намерението си да открие проговори за присъединявано към Европейските общности. След отказа си да влезе в ЕО, а след това и след опита си да засенчи раждащата се ЕО, като инициира създаваното на Зона за свободна търговия, Великобритания решава да излезе от своята изолация. На 20.10.1971 мнозинството в Британската камара на общините подкрепя влизането в ЕО. Причина за обрата в политиката на Великобритания е

влошаването на икономическите връзки със страните от Британската общност. Англия е подтикната към тази стъпка и вследствие на одобрението и насърчението от страна на САЩ, с които поддържа привилегировани отношения. Членството в Европейски общности и за трите страни от първата вълна е възможност за развитието на търговията, промишлеността и икономиката като цяло. Ръководството на генерал Де Гол счита Великобритания за Американския "троянски кон" и заплаха за европейския проект като цяло. Изискваните от Великобритания изключения (exeption) и дълъг период на адаптация обуславят първото вето от страна на Франция през 1963г. Второ вето следва през ноември 1967г. Едва при Жорж Помпиду, приемникът на Де Гол на президентския пост, положението е деблокирано и Франция не се противопоставя на евентуално присъединяване на Великобритания. Междувременно ЕО засилва позициите си и Великобритания, чиято влошена икономическа ситуация контрастира на тази на 6-те понижава изискванията и претенциите си и приема достиженията на правото на ЕО - 1'асquis communautaire.

Проблемът с Британския принос в европейския бюджет представлява най-голямата трудност в процеса на проговорите, които се откриват през юли 1970 - константа, която излиза на преден план и през следващите години. Във вътрешнополитически план политическите партии във Великобритания са раздвоени в отношението си към Европа. В крайна сметка Лондон се присъединява към ЕО тогава, когато Общността дава първите доказателства за успех.

Второ разширяване - Гърция. Испания и Португалия.

Гърция става член на ЕО след като подписва договор за присъединяване на 28 май 1979 г. Това става възможно след края на военната диктатура и установяването на демократичен режим в Гърция. Във връзка с испанската и португалска кандидатури ЕО винаги е посочвала, че присъединяването към ЕО е възможно единствено след като бъде установен демократичен ред в страните-кандидатки. На 12 юни 1985 г. е подписан договорът за присъединяване на Испания и Португалия, който влиза в сила на 1.1. 1986г. Тези два договора за присъединяване се считат за една от най-големите победи на европейската политика. Двете страни от Иберийския полуостров в изключителна степен придават на своя процес на демократизация европейски измерения. След възстановяване на демокрацията много

бързо двете страни подават кандидатурите си за членство в ЕО. Преговорите, открити съответно в края на 1978 и в края на 1979г. продължават повече от шест години. Преговорите продължават дълго, защото въпреки че политическите предимства от присъединяването са очевидни, включително за Общността, която ще се разпростре и на юг, икономическото и социално положение на Иберийския полуостров поставя множество проблеми. Двете страни са бедни, с ниво на безработица и инфлация по-високи от сродните за Общността и с ниво на заплатите, което е значително по-ниско. Това означава необходимост от значителни усилия за адаптация на страните-кандидатки и допълнително финансиране от страна на Европа. Цената на разширяване на юг се оказва доста по-висока от цената на разширяването на север. Франция изразява страховете си от засилена конкуренция по отношение на средиземноморските си продукти като някои плодове, зеленчуци, вино, зехтин; манифестации и шествия на френски селскостопански производители съпътстват преговорите с двете нови кандидатки. Някои партии твърдо се противопоставят на разширяването на ЕО на юг, комунистите и привържениците на Де Гол са против. Жак Ширак, председател на Сбор за Републиката, предлага на Испания статут на асоциирана страна. Франция представлява главна причина за забавяне на преговорите, а Италия и Гърция също са засегнати. Именно за тези три страни Общността създава интегрирани средиземноморски програми, които имат за цел да спомогнат да се устои на новата иберийска конкуренция: португалския текстил, испанската металургия, без да забравяме риболовните продукти. Въпреки всички тези проблеми договорите за присъединяване на Испания и Португалия са подписани през юли 1985 г. и са ратифицирани безпроблемно, макар и с преходни периоди за 7 или 10 години за някои продукти. Португалският министър-председател назовава разширяването на юг "нова фаза на историята". Въпреки трудностите при разширяване на ЕО на юг следва да се отчете все пак, че 13 години след влизането си в Общността Испания и Португалия участват в "твърдото ядро" на Еврото.

Трето разширяване -Австрия. Швеция и Финландия.

Третото разширяване на Европейския съюз в по-голяма степен от предишните две е пряк отговор на геополитиката . Това разширяване е пряк от резултат от падането на Берлинската стена и края на "студената война". До този момент трите страни са "осъдени" на изолация от процесите на интеграция в Европа поради неутралитета си. Статут на неутралитет е предвиден за Финландия по силата на договор за приятелство със Съветския съюз от 1948 г. Принципът на неутралитет е заложен в конституцията на Австрия от 1955г. Швеция е традиционно пацифистка страна от времето на Карл ХIV в началото на 19 век. С рухването на съветската империя тези три страни не се отказват от статута на неутралитет, но този статут придобива по-различен смисъл и престава да бъде пречка за пълноправно членство в ЕО. Първоначално Австрия, Финландия и Швеция участват в европейското икономическо пространство, което разпростира върху териториите им четирите свободи / на стоки, услуги, капитали и хора/ но не участват при взимане на решения и в други европейски проекти като единната европейска валута.

Австрия първа подава кандидатурата си за членство през 1989 г., следва Швеция през 1991г. и Финландия през 1992 г. 12-те страни членки на Европейските общности приемат с интерес тези три кандидатури в условията на влошаване на икономическото положение на Общността и трудни дебати по ратификацията на договора от Маастрихт. В условията на климат на песимизъм възможното присъединяване на богати страни с немногочислено население, които ще имат голям принос към европейския бюджет и които няма да получават субсидии се разглежда като предимство. Проговорите, които се откриват в началото на 1993 г. приключват само за 13 месеца. Те са улеснени от икономическото състояние на трите кандидатки и вътрешноправните норми, които са близки до стандартите на Общността. Договорите за присъединяване са подписани и ратифицирани бързо и влизат в сила на 1.1.1995г. Съюзът наброява вече 370 милиона жители и се разпростира и на север.

Предизвикателствата на разширяването

Първото разширяване на ЕО - присъединяване на Великобритания, Ирландия и Дания през 60-те години е свързано с трудностите поради противопоставянето не толкова на Франция, колкото по-специално на Де Гол. Това разширяване следвало да се отнася също за Норвегия, но на първия референдум населението на Норвегия отказва присъединяване.

Второто разширяване - разширяването на ЕО на юг - е много важно и може би единственото, което в някои отношения би могло да послужи като прецедент на това, което предстои днес.

Третото разширяване - 01.01.1995 г. влиза в сила практически безболезнено и без трудности. То касае страни от Зоната за свободна търговия, вече подписали договора за Европейското икономическо пространство и в политически и икономически план много добре подготвени страни - богати и непоставящи проблема за цената на присъединяването си. Единствената малка забележка, която би могла да се прибави по повод на това разширяване е, че за втори пореден път населението на Норвегия не следва политическите си власти и отказва присъединяване към ЕС. Може би Норвегия ще остане извън този процес известно време, а и този въпрос не е на дневен ред за властите на Норвегия след два провала в рамките на 25 години.

Понастоящем е налице перспективата за новото разширяване на ЕС. Кои са кандидатите за това разширяване? Най-напред трите Средиземноморски страни - Кипър, Малта, Турция. Малта, в специфично положение, в което, след като оттегля (замразява) кандидатурата си през 1996 г. я ре активира две години по-късно и подновява процеса. Но единствено кандидатурите на две от тези страни - на Малта и Кипър - са взети под внимание. Европейският съюз предпочита да продължи по пътя на митническия съюз с Турция. Политически причини от различно естество обясняват това положение.

Следват страните от Централна и Източна Европа. Създаването на ЕО се е осъществило в контекста на Студената война и е бил замислен с оглед консолидиране на западния блок в опозиция на източния блок. Следва да се подчертае, че години народ отношенията между комунистическия блок и ЕИО са били повече от ограничени, въпреки че е съществувал Договор за сътрудничество подписан през 70-те години. Обменът е бил много ограничен, дори и търговския обмен. След падането на Берлинската стена и сгромолясването на комунистическите режими ЕО реагира много бързо, но първоначално тази реакция е без съзнанието за дългосрочна стратегия по отношение на тези страни, въпреки че са създадени програми за финансова помощ познати днес на всички – като програма ФАР. Първоначално ЕО вижда отношенията си със страните от цие като отношения с асоциирани страни. Впрочем, това ясно проличава от първите договори - т.н. договори от първа генерация от 1991 г., чиято цел е създаване на зона за свободна търговия.

В следствие на договорите за асоцииране, свободното движение на стоки, във всички случаи на промишлените стоки, е вече реалност....

На Европейския съвет от Копенхаген е взето решението за принципите на разширяването. Фиксират се определен брой условия - политически - демокрация, права на човека; икономически правила, отнасящи се до пазарната икономика и накрая, но не на последно място, правила отнасящи се до възможността да се прилагат достиженията на правото на ЕС, следователно отнасящи се и до политическите и икономическите цели на ЕС. Следва и предприсъединителна стратегия от - декември 1994 г. Важен етап е Европейския съвет от Мадрид от края на 1995 г., който възлага на Европейската комисия за първи път да се замисли върху проблема за последиците от разширяването върху политиките на Съюза, институциите на Съюза и финансовата рамка на Съюза. Това е важна стъпка, тъй като Европейската комисия, както знаем, представя през 1997 г. "Програма 2000" - отговор на ЕК на искането на Европейския съвет от Мадрид от декември 1995 г.

Европейският съвет в Люксембург от декември 1997 г. решава да се спре на кандидатурите на десет страни от ЦИЕ: България, Естония, Литва, Латвия, Полша, Чехия, Румъния, Словакия, Словения, Унгария. Европейският съвет от Люксембург решава да процедира по две последователни вълни, т.е. да открие действително проговори с пет от тези страни и Кипър също. Въпреки, че съществуват големи политически проблеми с присъединяването на Кипър, свързани с разделението на Кипър на две части и оттук необходимостта от еволюция в отношенията между Гърция и Турция.

Защо десет страни? Защо пет от десетте страни? Защо ЕС се спира на пет от десетте страни, а именно Естония, Полша, Чехия, Унгария, Словения? Съществуват обективни предпоставки, които дълго са анализирани в докладите и становищата на Европейската комисия. Ясно е, че е била налице по-добра подготовка в икономическо отношение. Но несъмнено, има и някои политически съображения, които са изиграли роля. По-специално за две страни: Естония и Словения. В полза на Естония е било налице настояване от страна на Скандинавските страни, като нейни съседи, и това е изиграло определена роля. Що се отнася до Словения - изборът е имал значението до известна степен на сигнализация по отношение на бивша Югославия, а може би и белега на петно на стабилност в бивша Югославия.

Така, че, що се отнася до петте страни, проговорите започват през март 1998 г. Първото съвещание на министерско равнище се състоя през ноември 1998 г. От този момент нататък следват последователно и редовно операциите по т.нар. "screening" : в процеса на възприемане на достиженията на правото на ЕС - при възприемането на acuis communautaire са определени 31 глави, които няма да изреждам тук, и които са предмет на проговорите първоначално. По време на процеса на "screening" се извършва оценка на прогреса на страните кандидатки по възприемане на достиженията на правото на ЕС и се преценява капацитета им за прилагане на законодателството. Оценява се прогреса в това отношение на всяка една страна - кандидат за членство поотделно. Оценява се също така и е важно да се знае дали за една или друга от политиките на ЕС, за една или друга от определените глави страната кандидат ще иска преходен период. Необходимо е да се знае и да се отчете на този етап дали страните кандидатки възнамеряват да поискат временни дерогации (неизпълнения) или нямат такова намерение. Важно е да се види по кои глави и в каква степен ще е необходима не "Европа на две скорости", но по-скоро прогресивна адаптация. Това вече е ставало и преди - ако вземем примера с Испания и Португалия - свободното движение на хора е станало реалност едва 5 години след влизането в сила на Договора за присъединяване. При настоящото разширяване този раздел ще е също толкова труден, тъй като е налице страх у някои страни от Съюза, по-специално Германия, но също и някои страни като Белгия, Холандия и Франция от значителни движения на население - хора, а и страх от възраждане на престъпността тогава, когато се отвори границата към Запада....

Европейският съвет в Хелзинки през декември 1999 г. разгледа доклад за напредъка, изготвен от ЕК. Оценена бе възможността да се открият преговори под формата на Междуправителствена Конференция за присъединяване. Както всички знаем, България получи официална покана за преговори за пълноправно членство в Европейския съюз.

На практика, на всеки шест месеца, в различен град, а именно град в страната-членка, която председателства Европейския съюз в дадения момент, проговорите за присъединяване отбелязват съществени стъпки напред.

След представянето схемата на разширяването, нека се спрем и на предизвикателствата на разширяването.

Първото предизвикателство е, че няма досега прецедент, който би послужил като база за сравнение. Разширяването на ЕС на Изток представлява значима новост в редица отношения. Най-напред от географска гледна точка, това ще бъде значително разширяване на територията и населението на Европейския съюз...- повече от 1 млн. квадратни км. и повече от 100 млн. допълнително хора; това означава, че в географско отношение - с присъединяването на страните от ЦИЕ -ЕС ще покрие почти целия Европейски континент, ако приемем, че положението на Норвегия е строго специфично, на Швейцария също. Това ще означава и, че геополитически ЕС ще има обща граница с Русия, което не е без значение що се отнася до бъдещето на ЕС. От икономическа гледна точка това разширяване представлява безпрецедентна промяна. Съществува, разбира се, присъединяването на Испания и Португалия, но това са само две страни. Понастоящем предстои присъединяването на значително повече на брой нови страни с БНП от около 30% от средното ниво на Общността. Следователно ще са налице много по-големи различия в рамките на ЕС що се отнася до жизнен стандарт, богатство и икономическа и социална хомогенност. Това що има значително отражение върху ЕС. Освен това политическите и икономическите структури на страните-кандидатки се различават значително от тези на страните от ЕС, а това е голямо предизвикателство за тях по отношение на възможността им да възприемат достиженията на правото на ЕС - acuis communautaire. Новостта се състои в това, че никога не са се водили проговори от такъв мащаб, което означава много съвещания, значителна администрация, много работа и всичко това представлява нещо съвсем ново и трудно за управление. Има и още един факт - за първи път геополитическите съображения имат първостепенно значение за проговорите, във всички случаи за решението да се започнат проговори с оглед на разширяваното на Съюза. Ясно е, че очакванията на всички - когато виждаме Косовската криза, кризата в Чечения, ясно е, че е изразена нуждата и необходимостта и целия свят очаква това разширяване да допринесе за стабилността на Европа. Това представлява голямо предизвикателство за ЕС, който следва да докаже способността си да отговори на тези очаквания, да ги реализира.

Като разкрихме новото при това поредно разширявано на ЕС, можем да подчертаем, че съществуват предизвикателства на разширяването най-напред за страните -членки, но също и за асоциираните страни сами по себе си. Бихме могли да кажем, че за страните-кандидатки предизвикателствата са преди всичко в усилията,

необходими от тяхна страна за изпълнение на условията за членство. Да си припомним, че срещата на върха в Копенхаген определи 3 условия за членство:

• политически условия - демократичност, права на човека, правова държава.

• От икономическа гледна точка очевидно състоянието на нещата е по-малко оптимистично. Трудностите на страните-кандидатки се състоят в доказването на възможността да се изпълнят условията за функционираща пазарна икономика. Все пак следва да се има предвид, че страните- кандидатки са постигнали напредък и че влизането им в ЕС ще представлява фактор, който ще стимулира подсилването на действащата пазарна икономика и способността да се устои на конкуренцията. Следователно констатираме, че е налице прогрес, по-голям при някои от страните кандидатки в сравнение с други и че именно по- значимият напредък е обосновал избора на страните за първата вълна. Следва да се отбележи и необходимостта от постигнат известен минимум, ако не искаме присъединяването да се превърне в причина за разрушаване на икономическата тъкан на съответната страна. Не трябва да се поставят твърде много изисквания, в противен случай никога няма да е възможно присъединяването, но не трябва да се поставя летвата твърде ниско. Необходим е минимум от подготвителни усилия, без които икономиката на тези страни може да бъде напълно разрушена при влизането в ЕС.

• Предмет на аналитичния преглед на законодателството ("screening") е да се отчете и доколко законодателствата на страните-кандидатки са адаптирани към общностното право, както и в какви времеви рамки се разполага процеса. В този смисъл от особено значение е и наличието на необходимия административен капацитет, серия от инструменти с оглед на прилагането на тази регламентация. Това е значимо предизвикателство - предизвикателството на реорганизацията на административните структури.

Така че, както разбирате, предизвикателствата са големи. Важно е обаче да се подчертае, че всяка една вълна на присъединяване към Европейските Общности е давала винаги нов тласък и импулс за развитие на Общността. Този факт важи и за предстоящото разширяване на Европейския съюз.