ПРОЕКТ

1. Въведение

През последните години въпросът за информационното общество (ИО) се наложи като една от основните теми на висши политически форуми в световен мащаб. Развитието на информационното общество поставя пред правителствата за решаване редица комплексни въпроси, които засягат различни сфери на обществения живот и изискват съгласуване на предприеманите действия.

С Постановление N 40 от 17 февруари 1998г. Министерският съвет създаде Координационен съвет по проблемите на информационното общество (ИО). Основна функция на Координационния съвет, определена от страна на правителството, е да "разработва и предлага за приемане в Министерския съвет стратегията и националната програма за развитие на информационното общество в Република България".

Огромното предизвикателство на задачата за разработване на стратегия за ИО произтича от краткото време и от големия й обхват - проблемите на ИО засягат всички сектори на обществения и икономическия живот. Едновременно с това дейността, свързана с прехода към информационното общество в България, е абсолютно необходима за интегрирането на страната в Европейския съюз.

"Стратегията за развитие на ИО в Република България" определя националните приоритети за преход към ИО в законодателен, технологичен, икономически и социален план и очертава основните произтичащи от тях дейности. В документа е съчетана концепцията за ИО, разработена от Европейския съюз, с националните интереси и специфичните за страната ни условия:

утвърждаване на демократичната система;

европейска и евроатлантическа интеграция;

развитие на пазарна икономика;

паричен съвет.

Документът е разработен в съответствие с програмата на правителството "България 2001" и документи на министерства и ведомства. В изготвянето му са участвали представители на Българския институт за правно развитие, БАН, Българска телекомуникационна компания, Национална камара за развитие на бизнеса, Асоциация "Развитие на информационното общество". В разработката са взети предвид стратегията на Европейския съюз, национални стратегии и програми за преход към ИО на развитите страни и на редица европейски държави. Ползвани са и политически и правно-нормативни документи на Европейския съюз, Съвета на Европа и международни организации.

Въз основа на Стратегията се разработва Национална програма за развитие на ИО в страната. Държавните органи също подготвят свои секторни стратегии и програми, очертаващи целите и намеренията за преход към информационно общество в съответния сектор.

2.1. Същност и основни характеристики на ИО

Информационното общество (ИО) е резултат от промените, предизвикани от използването на новите информационни и комуникационни технологии (ИКТ). Както е определено в постановление N40 на Министерския съвет, "информационно общество" е общество с качествено нова структура, организация и обществени отношения, основани на глобалния достъп и използване на информационни и комуникационни мрежи и услуги, без национални, географски или други ограничения, за обмен на информация, научни, духовни, културни и други достижения.

Основни характеристики на ИО са:

използване на информационни и комуникационни технологии във всички икономически и социални дейности;

демасовизиране на социални и икономически процеси - производство на малки серии продукти, сегментиране на пазара, разпадане на част от големите индустриални компании и др.;

висока заетост в сферата на услугите - над 50 % от цялото работещо население;

непрекъснат процес на квалификация в динамично променящия се свят - образование и самообразование през целия живот;

нарастване на социалната роля на индивида - промените в характера на труда и управлението повишават отговорността на човека;

глобализация, икономическа и социална кохезия - създават се условия за изграждане на "общество без граници", елиминиране на фактора "разстояние", движение към социална еднородност.

2.2. Необходимост от преход към ИО

Преходът към ИО няма алтернатива: въпрос на национален избор е не дали да се изгражда ИО, а начинът и формите на неговата реализация. Преходът към ИО е трансграничен и транснационален процес, в който отделните държави осъществяват своите национални политики.

През последните години развитите в технологично отношение страни - САЩ, страните от Европейския съюз и др. приеха стратегии и програми за преход към информационното общество. Такива документи са разработени и от почти всички страни от Централна и Източна Европа (Румъния, Естония, Унгария, Словения. Латвия, Литва и др.). Тези актове очертават интегрираната рамка за ИО и обхващат ключови области като телекомуникации, научни изследвания и развитие, иновации, конкурентност, малки и средни предприятия, икономическа и социална кохезия, интелектуална собственост, защита на данните, електронна търговия, международни връзки и културен обмен.

2.3. Основни принципи на политиката за ИО

В глобален мащаб са формулирани следните основни принципи на политиката за развитие на ИО:

подкрепа на конкуренцията;

насърчаване на частните инвестиции;

създаване на гъвкава регулаторна рамка;

предоставяне на отворен достъп до мрежите;

осигуряване на универсални информационни услуги;

осигуряване на равни права за достъп до информационните ресурси;

осигуряване на разнообразие в съдържанието на информацията, включително запазване на културните и езиковите различия;

признаване на необходимостта от глобално сътрудничество и специално внимание към по-слаборазвитите страни.

При изграждането на ИО България трябва да намери адекватен национален израз за осъществяване на тези принципи.

2.4. Основни цели и приоритети за развитие на ИО

С оглед на глобалните тенденции за развитие на ИО и при отчитане на българските реалности се формулират основните цели, които трябва да се постигнат в процеса на преход към ИО в България:

разработка и приемане на цялостна правно-нормативна база, правила и процедури, хармонизирани с тези на Европейския съюз, за предоставяне на услуги, за живот и работа в информационното общество;

осигуряване на всички граждани на равнопоставен достъп до съвременни, ефективни и качествени телекомуникационни и информационни услуги, както и равни възможности за придобиване на умения за използването им;

създаване на нова среда на живот и работа чрез широко използване на нови ИКТ в обществената, политическата, икономическата и културната сфера.

За реализацията на целите за преход към ИО е необходимо да се предприеме следното:

въвеждане на европейски норми за осигуряване на достъп до информация при гарантиране сигурността на данните и основните човешки права;

създаване на прозрачна и предвидима правна и регулаторна рамка за предоставяне на услугите на информационното общество за населението и бизнеса;

привеждане на националната система за стандартизация в съответствие с международните изисквания;

развитие и обновяване на далекосъобщителната инфраструктура като основа за изграждане на национална информационна инфраструктура;

предоставяне на телекомуникационни, медийни, мултимедийни и информационни услуги в либерализирана среда, при ясен механизъм за зачитане на правата на хората като граждани и потребители;

въвеждане на съвременни ИКТ в управлението, икономиката, образованието, културата, здравеопазването, системата за националната сигурност, екологията;

обновяване на функциите, структурата, продуктите и услугите на администрацията и бизнеса съобразно новите ИКТ и създаване на условия за устойчиво развитие;

развитие на информационна, комуникационна и аудиовизуална/ мултимедийна индустрия в условия на равнопоставеност и лоялна конкуренция;

създаване на условия за всеобщо образование, непрекъснато и индивидуализирано обучение по ИКТ;

създаване на висококвалифицирани специалисти по ИКТ;

развитие на необходимите условия за пълноценно използване на възможностите за трудовата заетост в ИО;

използване на новите ИКТ за запазване на националните традиции, култура и идентичност;

широко осведомяване и подготовка на обществото за пълноценна реализация в ИО.

2.5. Финансови средства за осъществяване на прехода към ИО

Постигането на целите и реализацията на Стратегията се финансират от:

инвестиции от частния и държавния сектор;

държавен бюджет;

общински средства;

средства по международни програми;

средства, придобити на основата на двустранни и многостранни договори;

средства, насочени за нуждите на ИО на специални основания, предвидени в закон, като резултат от целенасочената държавна политика в подкрепа на изграждането на ИО (например: отчисления от приватизационни сделки, пренасочване на част от данъка върху печалбата и пр.);

дарения от български или чуждестранни физически или юридически лица и др.

 

2.6. Отговорности за осъществяване на Стратегията

Координационният съвет по проблемите на информационното общество (КС) като специализиран орган към Министерския съвет взима решения на национално равнище. Той следи и съгласува взаимните интереси, потребности и дейности на държавните органи за изпълнението на целите и задачите, поставени в Стратегията и Националната програма.

Координационният съвет се подпомага от Комитета по пощи и далекосъобщения (КПД), който осъществява оперативна координация с министерства и ведомства, представители на обществени организации и институции и частния сектор. Като държавен орган, отговарящ за административното и техническо обслужване на КС, КПД следи, анализира и разпространява информация относно състоянието и тенденциите на международно и национално равнище във връзка с развитието на ИО, организира и съгласува национални прояви и участието в международни форуми по въпросите на ИО.

В отделните сектори упълномощените държавни органи ръководят и контролират изпълнението на целите и задачите, произтичащи от Стратегията и националната програма за развитие на ИО. Те периодично информират КС за развитието в сектора, за възникнали проблеми и необходимост от съдействие.

2.7. Роля на държавата, частния сектор и обществеността

Изграждането на ИО изисква специалното внимание на държавните институции. Те трябва да създадат условия за ускоряване на процесите, за активно включване на частния сектор и обществеността при обсъждането на нови нормативни актове, както и за реализирането и контрола. Държавата трябва да предприеме и инициативи от значение за развитието на ИО.

Държавните институции запазват водеща роля при:

законодателното уреждане на ИО с минимално регулиране в обществен интерес и с гаранции за правата на гражданите;

разработването на политика за стимулиране на значимите дейности, както и за реализирането на проекти с общонационално значение;

участието в междудържавни споразумения за постигане на унифицирана глобална уредба в информационната сфера и борба с международната престъпност.

Държавните институции трябва да насърчават представителите на частния сектор и неправителствените организации да участват в образователни и разяснителни кампании, за осъществяване на обществен контрол в условията на публичност и прозрачност, както и при непосредственото вземане на решения за развитието на различни области на ИО.

В законодателството и в практиката по прилагането му е необходимо ясно да се очертае тенденцията на оттегляне на държавата от осъществяване на политически контрол върху информационната сфера.

Особено важно е държавата да създаде предпоставки търговските дружества от частния сектор да предприемат действия за:

изграждане на технологичните основи на ИО;

активно участие в процеса на стандартизация.

В процеса на преход към ИО е необходимо да се включи цялата общественост, и по-специално неправителствените организации и институции. Тяхната роля е в:

Една от основните цели за преход към ИО е създаване на правна и регулаторна рамка за предоставяне на услуги, за живот и работа в новата информационна среда, хармонизирана с тази на Европейския съюз (ЕС).

3.1. Правна уредба

Глобалните предизвикателства пред правото са свързани с обстоятелството, че ИО може да се изгражда на основата на общи правила за всички участници, в условия на толерантност и уважение към националната идентичност и културните различия. В свързания свят съществуващите различия между националните правни системи трябва да се избягват по пътя на международни споразумения и сътрудничество.

Решения на глобалните въпроси на ИО в свързания свят трябва да се търсят в процеса на интегриране на страните от Централна и Източна Европа към ЕС, в работата на Световната търговска организация (WTO), Международния съюз по далекосъобщения (ITU), Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD), Световната организация за интелектуална собственост (WIPO) и Световната банка, както и по пътя на двустранни споразумения.

България, следвайки европейския си избор, подкрепя усилията за изграждане на единна система от правила в ЕС, като обръща особено внимание на правната уредба, свързана с:

достъпа до информация;

далекосъобщенията;

електронните медии;

развитието на Интернет като глобална комуникационна среда

услугите за информационното общество;

електронните подписи

сигурността на информационния обмен и защитата на данните;

защитата на интелектуална собственост;

компютърните престъпления.

3.1.1. Достъп до информация

В ИО особено важни са механизмите за осъществяване на комуникационните права на гражданите:

право на свободно изразяване на мнение;

право на информация;

право на лична неприкосновеност, включително в информационната сфера.

Законодателството за достъп до информация трябва да предвиди механизмите за реално гарантиране на конституционно предвиденото право на информация на гражданите. Като се очертае обхватът на предвидените от закона тайни, трябва последователно да се прилага принципът "разрешено е всичко, което не е изрично забранено със закон".

При регламентирането на достъпа до информация е съществено да се уреди балансът между правото на гражданите на информация и защитата на личната им неприкосновеност в информационната сфера. Личната неприкосновеност и защитата на персоналната информация трябва да бъдат предмет и на отраслова правна уредба в области като здравеопазване, застраховане, трудова заетост и други, както и на МВР и органите на съдебната власт.

С развитието на информационните технологии комуникационните права трябва да получат механизми за тяхното гарантиране независимо от носителите на информация и вида на каналите за информационен обмен. Специално внимание трябва да се отдели на законодателните мерки за защита на комуникационните права на гражданите в електронна среда.

3.1.2. Далекосъобщения

Правната уредба, въведена със Закона за далекосъобщенията, се основава на нов подход, съчетаващ принципите на:

либерализация на далекосъобщителните услуги чрез ограничаване на държавния монопол, защитавайки потребителите: от 1 януари 1998 далекосъобщителният пазар в ЕС е напълно освободен и достъпен за всеки субект, който желае да участва в него; за България пълната либерализация е след 31 декември 2002.

разделяне на функциите на държавно управление от тези на регулиране на далекосъобщителните дейности;

Правната уредба на далекосъобщенията предстои да се развива, включително на подзаконово равнище, с цел да осигури:

предвидените в Закона за далекосъобщенията принципи на регулиране;

прозрачност на процесите на вземане на решения;

равнопоставеност на операторите без оглед на формата на собственост;

условия за широко навлизане на частния капитал в областта на далекосъобщенията;

защита на правата на потребителите на далекосъобщителни услуги;

отвореност в каталога на предоставяните услуги в зависимост от технологичното развитие.

Възприет е принцип на минимализъм в уредбата на далекосъобщенията, което означава да се приема само уредба, абсолютно задължителна за създаване на открита конкурентна пазарна среда в тази област.

При развитието на правната уредба на далекосъобщенията в бъдеще е необходимо да бъде отчетено влиянието на процесите на:

конвергенция: премахването на границите между далекосъобщенията, електронните медии, информационната индустрия и издателската дейност води до независимост на съдържанието на информационния обмен от средата за пренос, съответно до постепенно изместване на отговорността за контрол върху съдържанието от държавата към индивидуално равнище;

глобализация: ИО се развива в глобална среда, където държавните граници и географските разстояния постепенно губят сегашното си значение, като нараства необходимостта от международно сътрудничество в областта на регулирането на информационните отношения и стандартизацията за осигуряване на взаимна свързаност и съвместимост.

3.1.3. Електронни медии

Електронните медии в България получават правна уредба по единен начин, без оглед на средата за пренос на радио- и телевизионни програми - чрез ефирна, спътникова или кабелна мрежа за пренос на звук, образ и текст.

Законовата уредба и практиката на органите по прилагането й трябва да са насочени към:

независимост на електронните медии;

либерализиране на радио- и телевизионната дейност;

създаване на условия за лоялна конкуренция и плурализъм на мненията;

свобода на словото за заетите в електронните медии;

все по-пълно реализиране на правото на информация.

За постигане на горните цели законодателно се насърчава:

развитието и утвърждаването на два типа радио- и телевизионни оператори - обществени и търговски, при стриктно спазване на антимонополното законодателство на страната;

свободата на приемане и препредаване на програми;

разнообразието на предлаганите услуги и въвеждане и на нашия пазар на интерактивност в областта на електронните медии;

цифровизацията и прилагането на други съвременни технологии за повишаване на качеството на радио- и телевизионните програми и приемането им;

професионалната саморегулация в областта на електронните медии.

Наложително е изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права във връзка с излъчването на закриляни обекти по безжичен път, предаването по кабел, или друго техническо средство, в съответствие с изискванията на Директива 93/83/ЕЕС.

3.1.4. Развитие на Интернет като глобална комуникационна среда

Българското законодателство трябва да създаде условия за развитието на Интернет като :

среда за осъществяване на труд, сделки и финансови трансфери, където участниците да имат гарантирана сигурност и защитена тайна на информационния обмен, а също и сигурни методи за идентификация на страните във всяка транзакция;

среда за обмен на електронни документи в областта на публичната администрация, на търговски договори и правни актове, като се гарантират целостта и интегритета на документите, така че да се създава доверие в електронната среда от гледна точка на достоверността и пълнотата на информацията;

среда за обучение, образование и отдих, като от една страна непрекъснато се развиват методи за дистанционно обучение, а от друга страна се обогатяват техниките за самоконтрол и родителски контрол върху съдържанието на информацията, с оглед защита на децата и младежта от прояви на порнография, расизъм, насилие и информация в конфликт с националните закони и култури.

За постигане на тази цел трябва да се осигури:

законосъобразно използване на глобалната мрежа в интерес на развитието на гражданското общество и реализиране на правата на гражданите, при зачитане на основните човешки права;

точно и изчерпателно определяне на ограниченията, свързани със съдържанието на информацията, за защита на националната сигурност, обществената безопасност, интересите на децата и младежта и на други основания, изрично посочени в закон;

допускане на възможност за използване на криптографски техники без ограничение;

свободен внос и износ на комуникационни технологии, включително криптографски средства;

гарантиране на сигурността на информационния обмен от гледна точка на личната неприкосновеност;

гарантиране на интелектуалната собственост върху произведенията в глобалната мрежа.

В съответствие с изследванията и обсъжданията в рамките на Европейската комисия и Съвета на Европа за предотвратяване на разпространението на незаконно и вредно съдържание по мрежата е важно в страната да се създаде ефективен механизъм за саморегулиране на Интернет. Необходимо е да се поощрят обществените организации и сдружения, производителите и доставчиците на услуги да предприемат мерки за:

развитие на програмни и технически средства, с помощта на които работодателят или родителите могат да определят "опасните" по техните критерии области и да забранят достъпа до тях за своите служители или деца;

въвеждане, в съответствие с международната практика, на механизми за оценка и самооценка на съдържанието на новите информационни услуги;

създаване и подкрепа на национални потребителски "горещи линии" против вредното и незаконно съдържание и осъществяване на сътрудничество в международен план;

подготовка на кодекси за поведение при използването и предлагането на новите информационни услуги на публично достъпни места и в обществени и частни институции.

В правната уредба на Интернет трябва да се въведе принципът на минимализма. Необходими са и ясни правила за управлението на Интернет на територията на България, включително принципите на получаване и закрила на имена на домейни.

3.1.5. Услуги на информационното общество

Постепенно, последователно и еднообразно, в съответствие с директива 98/48/ЕС, трябва да се създават основите на правната уредба на "услугите на ИО" като единна дейност, която обхваща съществуващите и създаващите се нови типове услуги, предоставяни на разстояние, с електронни средства и по индивидуална заявка на потребителите. Такива са например:

професионалните услуги, предоставяни по телекомуникационен път от адвокати, брокери на недвижими имоти, застрахователни и търговски дружества и др.;

интерактивни форми за развлечение като видео по заявка, компютърни игри онлайн и др.;

електронни библиотеки, електронна периодика;

електронна търговия, финансови трансфери;

електронен нотариат;

дистанционни образователни услуги и др.

Принципът за свободно движение на стоки и услуги е необходимо да се прилага и за "услугите на ИО" с оглед включването на България в единния либерализиран европейски пазар.

Съществена част от "услугите на ИО" са електронната търговия и електронното банково дело. Те обхващат различни действия с правни последици, напр. оферти, сключване на договори и едностранни правни сделки, разпространение на медийни продукти и пр. Необходимо е да се създаде нормативна база и да се гарантира, че интересите на различните субекти не са застрашени от употребата на новите информационни технологии.

Поради бързото развитие на електронната търговия трябва да се създаде законодателство за защита на потребителите (мнимите волеизявления, условията по оттегляне на оферти и публични предложения и пр.).

Понеже споменатите комуникационни среди са трансгранични, трябва да се обърне специално внимание на международните аспекти на проблемите. От съществено значение е приемането на ясни правила при защитата на потребителите в случай на договорни задължения, произтичащи от електронна търговия.

3.1.6. Електронни подписи

Правната уредба на електронните подписи трябва да се развива в съответствие с нормите на ЕС чрез възприемане на ограничен кръг правила относно сигурността на информационния обмен и отговорността на участниците в него. Уредбата трябва да позволява идентифициране на страните по еднозначен начин, целостта и достоверността на съобщенията в мрежата. Съществени елементи, подлежащи на правна уредба, са:

отговорността на участниците в информационния обмен;

еднаквото значение на електронните подписи с установените в практиката досега форми за идентификация на страните;

технологично-неутрална уредба на електронните подписи без оглед на конкретните методи за осъществяването им;

определяне на "удостоверяващи органи". Това са трети лица за страните, използващи електронните подписи, които могат да потвърдят "ключа" на разменяното между страните кодирано съобщение;

международно сътрудничество за взаимно признаване на сертифицирането на двустранна или многостранна основа .

Законодателната уредба трябва да насърчава електронната търговия и услугите на ИО, като даде отговор на въпроси като:

дали изразеното волеизявление има правна стойност;

дали положеният електронен подпис удовлетворява изискванията на правото;

дали подписаният с електронни подписи документ представлява доказателствено средство пред съда.

3.1.7. Сигурност на информационния обмен и защита на данните

Сигурността на информационния обмен в глобалните мрежи е първостепенен въпрос и за правото.

Успоредно с развитието на технологиите за ефективна защита на тайната на кореспонденцията и информационната неприкосновеност на потребителите на мрежите трябва да се развиват и правните средства за защита на данните.

Криптографските методи трябва да се използват свободно и в интерес на защита на личната неприкосновеност. Доколкото криптографията не е оръжие, а технология, която допуска данните да се представят в нечитаем за масовата публика вид и по този начин може да се защитава тайната на медицинска, финансова и друга информация, трябва да се обсъди възможността за отпадане на ограниченията относно криптографски софтуер от международните споразумения за контрол върху сделките с оръжие и/ или със стоки с двойна употреба.

Законодателството за защита на личните данни на гражданите е съществена част от правната уредба на ЕС като област без вътрешни граници и е приоритет в законодателната ни дейност.

Законът за защита на личните данни на гражданите ще създаде необходимата нормативна основа за гарантиране на неприкосновеността на частния живот на лицето, правата и задълженията му в информационен план чрез:

определяне на публичната част от информацията;

регламентиране на начините за събиране, управление и ползване на персонална информация;

контрол от индивида на верността на информацията за него;

закрила на личните данни срещу случайно или неоторизирано разрушаване, случайна загуба, както и срещу неоторизиран достъп, промяна или разпространение;

създаване на специализиран орган за стриктна защита на правата на гражданите, съгласно с Конституцията и международните договорености на нашата страна.

свободно движение на данни в среда на развито ИО чрез развитие на средства за кодиране на информацията и защита на информационните бази;

трансграничен пренос на персонална информация;

недопускане на събиране на лични данни, отнасящи се до раса, политически възгледи, религиозни или други вярвания, както и засягащи здравето и сексуалния живот на лицата .

3.1.8. Защита на интелектуалната собственост

Правната уредба на интелектуалната собственост е друга област, в която технологичното развитие е особено важно. Напредъкът в технологиите направи възможно обектите на авторското право да бъдат възпроизвеждани цифрово със сравнително несложни технологии и да бъдат разпространявани по телекомуникационен път.

Въпреки тенденцията към свързан свят, в областта на правата върху обекти на интелектуална собственост в ЕС все още липсва единно пазарно пространство. Хармонизирането на националните законодателства на европейските страни в тази област е в сравнително ранен етап. В изпълнение на Европейското споразумение за асоцииране на България трябва да се има предвид, че:

правата на интелектуална собственост по регламентите, директивите и други актове се признават само на граждани от страни на ЕС, които условно се наричат граждани на ЕС, а правата на българските граждани в ЕС се признават само по хармонизираното национално законодателство на съответната европейска страна;

няма взаимност за правата на тези "европейски граждани" с българските граждани;

приближаването и хармонизацията са по-скоро подготовка, реалните резултати са достижими само, когато България получи пълноправно членство.

Технологичните нововъведения поставят за решаване въпроси като:

права върху имена на домейни - съществени за правото на интелектуална собственост са възможностите за използване като имена на домейни на търговски марки или други закриляни обекти, режимът на заявяване, регистриране (пред частна агенция) и, признаване (глобално), както и други проблеми, чиято правна уредба отсъства или има смисъл да се актуализира;

права върху софтуер - според ЕС и Световната организация за интелектуална собственост (СОИС) българското законодателство за закрила на софтуера е в съответствие с Директивата за правната закрила на компютърните програми 91/250/ЕЕС и със световните тенденции. Най-новото развитие на технологиите в тази област и приложението им в глобалните мрежи изправят българския законодател пред нерешени и в глобален план въпроси като авторскоправната закрила на хипервръзките, хипертекстовете и др.;

права върху бази данни - авторскоправната закрила на базите данни е в съзвучие с европейските и световните тенденции. Противоречиво е законодателството със sui generis закрилата на базата данни. Този вид закрила се различава силно от авторскоправната закрила, доколкото не се закриля постижението, а инвестициите за направа на бази данни без оглед на резултата;

права върху топологиите на интегралните схеми - действащата законова уредба за закрила на топологиите на интегралните схеми е в съответствие с правилата на WTO - предлага се пълният избор от видове закрила: патентноправна, авторскоправна, като полезен модел и като промишлен образец (дизайн). В съответствие с този акт е необходимо чрез законодателни промени да се уточн    ят правилата за разрешеното свободно използване на този обект.

3.1.9. Компютърни престъпления

ИО е съпроводено и със специфични негативни явления - компютърни престъпления и престъпления в електронна среда.

Компютърни престъпления са престъпления по отношение на мрежи и комуникационни системи, като:

незаконен достъп до информация;

увреждане на данни;

заличаване на записи за задължения и неоснователно обогатяване;

ползване на услуги без заплащане;

злоупотреба с информационни системи и др.

Увеличават се престъпленията, за които телекомуникационните мрежи са благоприятна среда, като:

порнография, насилие, расова дискриминация;

пране на пари;

организиране на общественоопасни действия - атентати, производство на експлозиви и др.

Необходимо е да се въведат ефективни наказания за подобни престъпления, които да са приложими и при трансграничните мрежи. Във връзка с това трябва да се оцени, доколко съставите на "конвенционалните" престъпления могат да се прилагат и за новите комуникационни среди, като се има предвид, че наказателното право не се прилага по аналогия.

С оглед на конвергенцията на информационните технологии и телекомуникациите е необходимо да бъдат въведени промени в наказателнопроцесуалното право за привеждането му в съответствие с възможностите на информационните технологии. Проблеми ще възникнат при проследяването на извършителя на престъплението (поради възможен трансграничен характер на информационния обмен), при идентифицирането му и при определянето на приложимото право.

В областта на наказателнопроцесуалното право е необходимо да се ревизира ефективността и приложимостта на стандартни процедури като разпореждане за оглед и обиск, конфискуване на вещи и телефонно подслушване. За целта е необходимо:

да се развият процедурите и техническите методи за обработка на електронни доказателства по начин, осигуряващ тяхната съвместимост между държавите. Разпоредбите на наказателнопроцесуалното право относно доказателствата, отнасящи се до традиционните документи, по сходен начин трябва да се прилагат и към данни, съхранявани в компютърна система;

да се предприемат мерки, за да се сведат до минимум негативните последици от използването на криптографията при разследването на престъпления, без да се засяга нейната законосъобразна употреба;

да се създават специализирани поделения за разследване на престъпления, за които са необходими специални познания в областта на информационните технологии. За целта са необходими учебни програми за лицата, които се занимават с наказателно преследване;

да бъдат на разположение бързи и подходящи процедури и системи за връзки, съобразно с които следствените органи да могат да изискват от чуждестранните органи незабавно да събират доказателства. В този смисъл е необходимо да се актуализират съществуващите договори за правна помощ.

3.2. Основни принципи на регулирането

Регулирането в условията на ИО трябва да се основава на три основни и равнопоставени принципа:

създаване на правила за лоялна конкуренция;

защита и насърчаване на социалните и демократични ценности;

съобразяване с нуждите на потребителите като граждани и клиенти.

3.2.1. Създаване на правила за лоялна конкуренция

Политиката за конкуренцията трябва да отчита рисковете от доминиране на пазара и да обръща внимание на евентуалното изкривяване, което може да бъде причинено от вертикалната интеграция. Политиката трябва да предотврати създаването на монополен контрол върху достъпа на всеки етап от комуникационната верига, като едновременно гарантира широки правила за ограничения за дял от пазара, така че да се избегне прекалено висока концентрация на собственост.

Ограниченията върху концентрациата на собственост са съществени за осигуряването на плурализъм. Затова е важно да се поддържат и разширяват принципите на обществените услуги в радиото и телевизията и в други информационни услуги. Правото да се предлагат услуги трябва да бъде доразвито в контекста на отговорностите за обществени услуги.

Поради бързото и непредвидимо развитие на новите приложения и услуги, е необходимо още да се избягва прибързаното създаване на нормативни актове, преди да е ясно къде и какъв вид намеса е необходима. Трябва да се премахне или предотврати въздействието на съществуващи или новопоявяващи се спънки, които могат да попречат на бизнес-инициативите и да спрат притока на инвестиции.

3.2.2. Защита и насърчаване на социалните и демократични ценности

Икономическите изисквания, социалните и културните цели не винаги са съвместими и трябва да бъдат третирани поотделно в процеса на регулиране. Регулирането на икономическите условия и регулирането на съдържанието на информационните услуги трябва да бъдат разграничени. Регулирането на съдържанието трябва да бъде ясно и последователно - да има адекватна правна основа и се прилага съобразно международно признати форми за саморегулиране.

Необходимо е да се въведат надеждни форми на саморегулиране, доброволни кодекси и стандарти, широко приложими от индустрията кодекси за поведение, както и професионални етични кодекси. Това е особено важно във връзка с въпросите за съдържанието, където за предпочитане са гъвкави и в по-малка степен натрапени форми на контрол.

3.2.3. Съобразяване с нуждите на потребителите като граждани и клиенти

Обществено задължение е да се предотврати възможността социални групи да бъдат изключени от достъп или участие в ползването на новите информационни услуги. Затова конвергенцията трябва да бъде ръководена, така че да осигури на всички хора достъп до услугите и до технологиите при равни условия и приемлива цена.

Конституционно право на гражданите е свободата на изразяване и личната неприкосновеност. В новата информационна среда е необходимо да бъдат запазени съществуващите норми, както и да бъде създадена рамка, потвърждаваща европейските правни, културни и социални норми.

При въвеждането на новите технологии и услуги трябва да се изследват цените и тяхното отражение върху потребителите.

Националната система по стандартизация трябва да бъде пригодена към ИО. Налагат се не корекции, а огромни промени, които се очаква да бъдат направени с новия Закон за стандартизация, а именно:

премахване на задължителността на стандартите извън регулираната област, така че да се гарантира свободен избор и многообразие на техническите решения без да се пречи на конкуренцията;

осигуряване на независимост на националните стандартизационни органи от изпълнителната власт, т. е. премахване на доминиращата роля на държавата в управлението на дейността по стандартизация;

поставяне организацията и управлението на стандартизацията на широка обществена основа, гарантираща равноправно участие на всички заинтересовани лица;

осигуряване на по-тясно взаимодействие на националните органи по стандартизация с международните и регионални организации чрез участието на български специалисти и организации в дейността на техните работни комитети и чрез координиране на усилията по създаване и въвеждане на съответните стандарти;

опростяване на процедурите и възприемане на международните и регионални стандарти за национални, за да се осигури необходимата глобализация и съвместимост на инфраструктурите и техническите системи.

Стандартизацията е свързана със сертификацията и акредитацията. Затова е необходимо да се създаде съвременна система за изпитвания и сертификация, а системата за акредитация да послужи като основа за взаимно признаване на протоколи от изпитвания и сертификати в Единния европейски пазар.

Липсата на нормативна база е пречка за развитие на доброволната сертификация на съответните продукти. Тя създава и технически пречки в търговията с тези продукти на българския пазар и поставя в неравноправно положение вносителите, чиито продукти съответстват на европейските директиви и хармонизираните с тях стандарти.

Съществуващият механизъм за оценяване на съответствието на продуктите с изискванията към тях определя държавата като единствен и пряк изпълнител на това оценяване (почти изключително чрез разрешителни и регистрационни режими). Това е в разрез с "Новия подход" на ЕС, предвиждащ свободен режим на базата на декларирано от производителите съответствие, оценено от първа или от трета страна.

Взаимното признаване на органи за сертификация ще позволи изгражданите от МСП системи за управление на качеството съгласно БДС/ISO 9000 да бъдат сертифицирани от български органи.

Ведомствата следва да преразгледат, всяко във своята област, нормативните актове, съдържащи изисквания и хармонизираните с тях стандарти.

Само чрез ясно дефиниране на т. нар. "регулирана област", в която държавните органи чрез технически разпоредби създават обосновани ограничения в търговията, ще може да се регламентира по възприетия в ЕС начин взаимната връзка между нормативни актове, съдържащи изисквания и свързаните с тях стандарти. Така лесно ще се премине към доброволност при прилагането на националните стандарти.

Във връзка с това трябва да се ускори преразглеждането и да завърши прегледа на съществуващите задължителни стандарти в областта на информационните и комуникационните технологии.

В законодателен аспект е необходимо приемането на:

нов Закон за стандартизацията, който да осигури правната рамка и прехода към европейския модел за стандартизация, т.е. тя да премине в ръцете на обществен орган - юридическо лице от частното право;

Закон за техническата безопасност на индустриалните продукти, който да създаде рамков механизъм за въвеждане на Директивите от т.нар. "Нов подход".

Новата нормативна рамка на стандартизацията трябва да позволи въвеждането на международни и европейски стандарти у нас на чужд език (най-често на английски) по метода на добавяне на заглавна страница на български език или по метода на позоваването.

В организационен аспект е необходимо създаването на обществен орган по стандартизация и поетапното прехвърляне на пълномощия и отговорности за организиране и провеждане на националната стандартизация на основата на новата правна рамка.

В законодателната уредба на възлагането на държавни поръчки следва да се предвидят разпоредби относно задължителното позоваване и прилагане на национални, европейски и международни стандарти или публично достъпни спецификации (PAS) при търгове за изграждане на информационни и комуникационни инфраструктури и системи. Като база могат да послужат резултатите от европейските инициативи EPHOS, Euromethod, ISIS и SPRITE-S2.

Необходими са и конкретни практически действия, които биха способствали за прехода към ИО:

създаване на пълнотекстова база данни за българските стандарти, което ще позволи интегриране с информационните системи на европейските органи по стандартизация;

осигуряване на финансиране по линия на регионалната програма PRAQ за по-широко участие на български специалисти в областта на ИКТ в работата на европейските организации по стандартизация;

съставяне на дългосрочна програма за конференции, семинари, кръгли маси и други форми за информиране на бизнес средите, специалистите по стандартизация и други заинтересувани за текущото изпълнение на задачите в областта на създаването на ИО в Р България и прилагането на стандартите в тази област;

разработване на демонстрационни проекти, които да послужат за пример и база за прилагане на стандартите и технологиите в ключови области с повишен интерес, например в далекосъобщенията, транспорта, телематиката, мултимедията, електронната търговия и др.;

разработване на пилотни проекти за взаимна връзка между отделни мрежи с бази данни, първоначално в национални рамки, а след това на двустранна и регионална основа. Може да се започне с редуцирани пилотни проекти за IDA (Interchange of Data between Administrations);

стандартизиране на интерфейсите, при отчитане на особеностите на българската далекосъобщителна мрежа;

оказване на съдействие от страна на КПД и Държавната комисия по далекосъобщения (ДКД) на националните оператори при оценката на мрежовите далекосъобщителни интерфейси в страната и привеждането им в съответствие с европейските стандарти;

въвеждане на стандартите, свързани с предоставяне на отворени мрежи, с оглед на съответните директиви;

съставяне на национална програма за разширяване обхвата на българските изпитвателни лаборатории в областта на ИКТ и привеждане на материално-техническата им база в съответствие със съвременните изисквания. Така ще се гарантира тяхната акредитация и международно признаване;

използване на резултатите от общоевропейските инициативи в областта на стандартизацията, свързана с информационното общество – CEN/ISSS (CEN/ Information Society Standartization System), TIPHON на ETSI, ICTSB –Information and Communications Technologies Standards Board – на CEN, CENELEC и ETSI, както и на работата на индустриалните форуми и консорциуми в тази област;

отчитане на резултатите от изпълнението на специалните международни и европейски програми в частта им, касаеща стандартизацията при съставянето на програмите по стандартизация във въпросната област (например програмите ACTS, EUKIOSK, UNITEL, EUROMED - в областта на далекосъобщителните технологии; SOCRATES u LEONARDO - в областта на дистанционното обучение, EUROCONTROL - в областта на въздушния трафик; STEP - за обмен на информация във всички видове производствени процеси; CAFE - в областта на електронната търговия; I3 - в областта на интелигентните информационни интерфейси и др.).

въвеждане на стандартите за електронен обмен на данни UN/EDIFACT.

Модернизацията и разширяването на съществуващите мрежи, въвеждането на нови технологии и услуги, цифровизацията и развитието на интелигентните мрежи са от съществено значение за прехода към ИО. Особено важно е при регулирането на новите комуникационни пазари да се създаде благоприятна среда за развитието на частната инициатива. Тя ще доведе до нови телекомуникационни и медийни услуги и разширяване на избора за потребителя. Едновременно с това трябва да се предприемат мерки за защита на потребителите и обществото като цяло.

4.1. Далекосъобщения

Основните цели и насоки на реформата в далекосъобщенията са заложени в приетата през 1998г. от Министерския съвет "Секторна политика в далекосъобщенията на Република България". В документа са набелязани и приоритетите на сектора във връзка с развитието на ИО. Особено внимание се обръща на:

изграждане на ясна и стабилна регулаторна рамка, която да създаде привлекателни условия за инвестиране в далекосъобщителния сектор, равнопоставеност на всички участници в пазара на далекосъобщителни услуги, както и структури и правила на поведение, осигуряващи лоялна конкуренция;

предприемане на мерки за развитието на регулаторните постановки и наредби, особено в областта на тарифната политика, стандартизацията, взаимното свързване на мрежи, както и лицензионните режими.

Развитието и обновяването на далекосъобщителната инфраструктура е от особена важност за ИО. Необходимо е да бъдат създадени предпоставки и да се стимулира частния сектор и телекомуникационните оператори да предприемат дейност за:

разширяване и модернизация на националната съобщителна инфраструктура, в това число използване на нови съвременни технологии за спътникови и мобилни комуникации и в мрежите за предаване на данни;

изграждане на високоскоростна преносна среда на основата на широколентови технологии;

развитие на кабелни разпределителни системи като среда за разпространение на аудиовизуални произведения и предлагане на интерактивни мултимедийни услуги;

изграждане на административно-управленска информационна мрежа, на мрежи за електронна търговия и дистанционно банково обслужване, на образователна мрежа, както и за реализиране на проекти в областта на транспорта, здравеопазването и др.

За да се изгради единна модерна национална телекомуникационна инфраструктура, трябва да се дефинират прецизно мрежовите интерфейси и архитектури на базата на европейски или международни стандарти, както и да се осигури високо ниво на сигурност и защитеност на информацията.

Необходимо е да се обърне внимание на оптимизацията на кабелните системи по отношение на цифровото пренасяне и осигуряването на достатъчно пространство за отделните конкуриращи се услуги. Изграждането на унифицирана цифрова инфраструктура в абонатната мрежа е важно, за да не се допускат специфични крайни устройства при абоната за всяка отделна услуга.

Развитието на телекомуникационната инфраструктура трябва да съдейства да бъде преодоляна непривлекателността на отдалечени и слабонаселени райони чрез свързването им към информационните магистрали. Много важна е ролята на регулатора, който трябва да:

създаде условия за лоялна конкуренция за новите компании чрез равнопоставени тарифи за свързване на мрежите, както и да ускори въвеждането на нови тарифи, които да стимулират локалните оператори при изграждане на местната инфраструктура;

комплексно да реши проблема с честотното осигуряване на радиосистемите за безжичен фиксиран абонатен достъп, както и да поощри проекти със съвременни локални безжични комуникации, особено извън големите населени места и в места с ниска плътност на абонатите и със сложни теренни условия.

Предлагането на широк набор от съвременни телекомуникационни услуги е главната цел в сектора. Необходимо е да се създадат условия и предприемат мерки за:

развитие и подобряване качеството на телекомуникационните услуги и използване на възможностите на цифровата техника за предоставяне на допълнителни услуги, както и услуги с добавена стойност;

въвеждане на нови дистрибутивни, интерактивни и мултимедийни услуги, базирани на високоскоростна или алтернативна преносна среда до абонатите;

свободно предоставяне на наети линии и съоръжения с добре дефинирани интерфейси и при приемливи тарифи.

Особено важно е включването в програми на Европейския съюз и осъществяване на пилотни проекти, свързани с прехода към ИО. Затова e целесъобразно да се използват по-пълноценно възможностите на проекта на PHARE "Въвеждане на алтернативни модели за телефонизация на рядконаселени области" за изграждане на местни мрежи на база кабелни разпределителни системи, изграждане на елементи на преносната среда за собствени нужди, създаване на телецентрове, както и развитие на фиксирани мобилни комуникации.

4.2. Универсална и обществена услуга

Една от основните цели при развитието на ИО е да се осигури на всички граждани равнопоставен достъп до съвременни, ефективни и качествени комуникационни и информационни услуги на приемливи цени.

Като първа стъпка към осъществяването на тази цел е необходимо да се подготви политика за универсалната услуга и обществената услуга, съобразена с директивите на Европейската комисия и тенденциите за тяхното изменение с оглед на конвергенцията на медиите и телекомуникациите. Основен принцип на тези документи трябва да бъде ясното разпределяне на отговорностите между частния и обществения сектор.

Досега универсалната услуга и универсалният достъп са били предмет на телекомуникационната политика, а обществената услуга - предмет на радиоразпръскването и на печатните издания. Сега в неизбежния контекст на конвергенцията в медийния сектор и двата вида политика трябва да се разширят, навлизайки все повече взаимно в своите територии.

Политиките за универсалната и обществената услуга трябва да съответстват на необходимостта от услуги на всеки гражданин и потребител, осигурявайки му:

основни частни и обществени комуникационни връзки (чрез тях се гарантира участие в обществото и обществения живот изобщо);

обществена информация и комуникация (така се дава възможност на хората да действуват като граждани, познаващи закона и способни да участвуват в демократичното общество);

здравна комуникация и информация (налага се по жизненоважни причини и включва спешни услуги)

образователна информация и комуникация с фокус на взаимната връзка между образование, участие и способност за създаване на работа.

Универсална услуга

Преди пълната либерализация в телекомуникациите особено важно е в нормативен акт за универсалната услуга да се определят обхвата, конкретни изисквания за качеството и приемливи цени, специални тарифни схеми и преференциални тарифи, въвеждане на детайлизирано таксуване и други допълнителни услуги, произтичащи от директива 95/62/ЕС, изменена с 98/10/ЕС.

Важно е да се обмислят перспективите за разширяване на универсалната услуга и да се поставят реални приоритети, така че всяко домакинство и компания да имат достъп до информационните магистрали.

Като първи етап е необходимо да се осигури всеобщо предлагана услуга, определена в Закона за далекосъобщенията като "услуга с определено качество на предоставянето й, с възможност за достъп за всеки потребител независимо от географското му местоположение и предлагана на достъпна цена. Всеобщо предлагана услуга е обикновената телефонна услуга, предоставяна чрез фиксираната телефонна мрежа".

Понастоящем като важен аспект на всеобщо предлаганата услуга се разглежда общественият достъп до обикновената телефонна услуга чрез обществени телефони, работещи с монети или карти, разпръснати по цялата територия на страната и монтирани на подходящи места, които осигуряват безплатен достъп до националните услуги за спешна помощ.

Обществена услуга

Обществената услуга обслужва специфичните нужди от информация и комуникация на дадено общество, т.е. обществения интерес. Тя е особено подпомагана и защитавана от правителствата и другите обществени институции в сферата на социалните услуги, обществената информация, образованието и здравеопазването.

От особена важност е да се разработи отделна обществена информационна политика за обхвата на тези услуги, така че да се създаде възможност в информационното общество да участват и по-малко заможните хора и тези с физически затруднения.

Като първа стъпка за реализирането на тази политика трябва да бъде осигурен достъп до основни информационни услуги на обществени места като библиотеки, читалища, училища, клубове и др. Тези места могат да послужат като база за създаване на центрове на знанието, подпомагащи достъпа до новите технологии и усвояването на необходимите за тях умения. Това може да стане чрез публичен достъп до компютърни и комуникационни ресурси. Специално внимание трябва да бъде обърнато на достъпа до мрежите и услугите на хора с увреждания.

4.3. Интернет

Интернет като динамично развиваща се глобална мрежа играе ключова роля в развитието на световните комуникации и се явява, както символичният, така и прекият двигател на конвергенцията. По своята същност Интернет представлява мрежа от мрежи, свързани на отворен принцип, използващи Интернет Протокол (IP), обикновено преминаващ през предавателните свързващи линии, наети от телекомуникационните оператори. Интернет Протоколът е пример за независимостта на съвременните приложения и услуги от инфраструктурата, която ги пренася. Разработен като мрежов протокол за Интернет, IP е способен да маршрутизира и транспортира всички елементи на мултимедийна услуга и дава възможност за доставка до потребителите, както на съществуващите услуги (електронна поща, видео, глас), така и на съвършено нови услуги (например World Wide Web).

Отчитайки спецификата на Интернет, както и международните постановки и тенденции за развитието на мрежата и предоставянето на услуги, е необходимо от страна на компетентните държавни органи да се създадат предпоставки за развитието на Интернет технологии в България.

Особено внимателно трябва да се подхожда към регулирането на Интернет базираните услуги, така че да не се създадат регулаторни пречки за по-нататъшното развитие на конкурентен пазар на Интернет услуги в страната. Едновременно с това е необходимо да се стимулира използването на възможностите, които предлага вече изградената у нас цифрова телекомуникационна инфраструктура за осигуряване на високоскоростен достъп до Интернет и качествени услуги за потребителите на приемливи цени.

Основни приоритети за развитието и използването на Интернет са:

Стратегията за изграждане на модерна административна система на Република България определя основните цели и цялостното виждане на българското правителство за създаване на ефективна държавна организация, като се обръща внимание на :

ролята и значението на постоянната комуникация на правителството с гражданите и с техните организации в гражданското общество;

необходимостта от внедряване на съвременни информационни и комуникационни технологии в дейността на администрацията и обслужването на гражданите и юридическите лица.

В процеса на преход към ИО е особено важно обществената информация и услуги да станат широко достъпни за гражданите по електронен път. Това е свързано с доближаване на администрацията до гражданите. Основните задачи в тази насока са:

въвеждане на съвременни информационни технологии в управлението;

изграждане на единна информационна и комуникационна среда;

изграждане на единна информационна система за националния кадастър;

Развитието на ИО изисква също така модернизиране на системите в областта на сигурността и отбраната, както и компютъризация на съдебната система.

Непрекъснатото наблюдение и събиране на статистическа информация за развитието е от особено значение за управлението, за да се определят по-ясно приоритетите и проблемите в процеса на преход към ИО.

5.1.1. Въвеждане на съвременни информационни технологии

Въвеждането на ИКТ в администрацията допринася за:

увеличаване на информационната й обезпеченост и възможността за взимане на по-ефикасни управленски решения;

подобряване на качеството и увеличаване на спектъра на предоставяните административни услуги на гражданите и юридическите лица;

въвличане в диалог по електронен път на гражданите, заинтересуваните общности и обществото като цяло и получаване на ефективна обратна връзка.

За да се премине към безхартиен информационен обмен при използването на новите ИКТ е необходимо:

администрацията да предостави възможности за телекомуникационна връзка с гражданите и стопанските организации, по която те да обменят информация от работните места или домовете;

законодателно да се уреди правната сила на електронния документ и електронния подпис и да се премахнат правните бариери пред електронния обмен на документи с официален характер;

органите на администрацията да организират електронни справочници за издаваните от тях актове, както и за структурата, правомощията и адресите на отделните звена, предлаганите от тях услуги, календар на задълженията на гражданите и др. ;

да бъдат създадени електронни версии на официалните издания на държавата като се уреди правната сила на официалните носители на правна информация.

Новите ИКТ създават възможност и за по-ефикасни комуникации и обмен с европейските институции в процеса на подготовка на България за членство в ЕС. Затова е нужно да се създадат специализирани бази данни, отразяващи дейностите на институциите по подготовката на страната за членство, както и да се изградят ефективни телематични връзки със съответните институции на ЕС.

Като цяло развитието на ИО трябва да способства за хармонизиране на отношенията между администрацията, населението и бизнеса и за нарастване на демократичния контрол на обществото върху управлението на страната.

Особена роля в това отношение има териториалната администрация. Затова е важно да се осигури:

пълноценно функциониране на административно-техническите механизми на местната администрация;

информационно обслужване на взаимодействието й с държавната администрация;

координация и контрол върху дейността на общинските търговски дружества;

анализ, планиране и прогнозиране на развитието на общините.

За да се предостави точна и актуална информация на гражданите за административната, стопанската, териториално-устройствената, комуналната, социалната и други сфери е необходимо да се стимулира създаването на:

специализирани приложения в помощ на териториалната администрация;

географски информационни системи на общинско равнище, притежаващи аналитични и картографски функции, които съдържат данни за почви, недвижими имоти, пътна мрежа, комуникационна мрежа на инженерните съоръжения, електро- и топлозахранване, водоснабдяване и канализация, телефонизация и др.

При въвеждането на ИКТ в администрацията е важно да се оптимизира механизмът на обществените поръчки, за да се премахне корупцията. Необходимо е чрез прилагането на механизма за обществените поръчки да се осигури:

равен достъп и национален режим за продуктите, услугите и доставчиците спрямо всички правни разпоредби, процедури и практики, свързани с възлагането на обществени поръчки, в съответствие с изискванията на Споразумението на WТО за обществени поръчки;

прозрачност и краткосрочност на процедурите за търгове, конкурси и пряко договаряне;

ясно разграничаване на отделните видове поръчки и регламентиране със закон на различията в процедурите по възлагане съобразно тяхната специфика;

определяне на различни прагове в стойността на поръчките, над които задължително ще се изискват процедури на конкурс или търг и обвързване на праговете с тези, свързани с международни споразумения, по които Република България е страна;

огласяване на обществените поръчки и достигане на информацията до най-широк кръг от потенциални участници, вкл. чуждестранни изпълнители;

определяне на стратегически доставчици за определени дейности и унифицирано оборудване на звената на публичната администрация.

5.1.2. Единна информационна и комуникационна среда

Отделни звена на публичната администрация вече пристъпват некоординирано към създаване на национални информационни системи. Това неизбежно ще доведе до негативни последствия, наблюдавани в други напреднали страни:

преразход на средства и обществени ресурси;

невъзможност за интеграция, взаимен обмен и решаване на общи задачи в страната;

затруднения при интеграцията с европейските и глобалните информационни системи.

Възниква необходимост да бъде разработена държавна политика за единен подход при изграждане на национални информационни системи като част от национална информационна инфраструктура. Министерският съвет изготвя Единен акт за принципите и унифицираните стандарти за дейност във всички звена на публичната администрация. Този документ трябва да гарантира независимостта на отделните институции при развитието и използването на системите, както и на съдържанието на информацията, при спазване на общи стандарти, типово оборудване, функционални процедури и входноизходни форми на информационните потоци.

Съществен елемент при изграждането на националната информационна система е разработването на държавна политика за информационните услуги, които могат да извършват институциите и тяхната категоризация:

услуги с информация, представляваща предвидена от закона тайна;

публична информация за безплатно ползване;

публична информация за платено ползване по заявка.

При проектирането и изграждането на информационните системи за администрацията е важно да се постигне висока надеждност и сигурност на комуникациите и да се гарантира защитата на данните. Необходимо е да се предвидят мерки в случаи на:

постоянни или случайни откази на физическите компоненти на системите;

отклонения в дейността, свързани с пропуски в проектирането на системите;

неправилна работа на оператора или опити за съзнателна злоупотреба със системата или с ползваните данни;

да се предвидят комплексни програми за сигурност на комуникациите в управлението на различни равнища: техническо (хардуерно и софтуерно), организационно, договорноправно, нормативно. Чрез последователно прилагане на програмите за сигурност да се ограничат възможностите за разрушаване или промяна на данните, включително при отказ на средствата за обработка, съхранение или предаване на данни, неправомерен достъп до информация или опериране с нея.

При изграждане на национална информационна система е необходимо да се оценят съществуващите публични регистри и да се прилагат стандартите на ЕС за изграждане на публични хранилища на информация с регламентиран достъп до тях.

За целта трябва да се създадат и поддържат публични регистри, включително:

единен публичен регистър за физическите лица, доразвиващ съществуващата ЕСГРАОН съобразно потребностите на обществото и изискванията на ЕС към регистрите с персонални данни;

единен публичен регистър за юридическите лица , включително стопанските субекти, политическите партии, организациите с нестопанска цел, техни клонове и поделения; чрез единен идентификационен код да се премине към обединяване на съществуващите статистически, данъчни, съдебни, митнически, осигурителни и други бази данни;

публичните регистри, поддържани в единния национален кадастър, службата по вписванията, български стандарти, свидетелства за съдимост и др.

5.1.3. Информационна система за националния кадастър

Необходимо е бързо да се изгради съвременен кадастър на страната и информационна система на националния кадастър, която да послужи за основа на поземлената (поимотната) регистрация, пространствено базираните информационни системи за техническата инфраструктура, както и за природните богатства, околната среда, паметниците на културата, дейностите по устройството на територията, данъчното облагане на недвижими имоти и др.

ИКТ трябва да намерят широко приложение и в дейностите по устройството на територията. Това ще позволи по-ефективно вземане на управленски решения по проблемите на териториалните единици и оптималното ситуиране на промишлени и инфраструктурни обекти.

ИО решително ще подпомогне кадастъра, осигурявайки максимална публичност и достъпност за гражданите, организациите и за органите на държавната и общинската администрация.

Резултатите от поземлената реформа ще се използват за доразвиване на кадастъра, като се съхранят съществуващите масиви от данни. Трябва да продължи прилагането на ИКТ при съвременна организация на националния, териториалните и ведомствените кадастри. Нужно е обаче преминаване от проектноориентиран подход към координатно информационен системен подход, въвеждане на цифрови карти, модулен подход и пр.

Важно е данните за територията на страната с природните й ресурси и подземните и надземните недвижими материални ценности, осигурявани от кадастъра, да съответстват на възможностите за точност, постижими с новите технологии. Това налага приемането на нов Закон за кадастъра, който да замени сега действащия Закон за единния държавен кадастър при запазване на добрите страни от сегашната ни система. Новият закон следва да отрази възможностите на новите ИКТ и съответна адаптирана към тях организация на кадастъра.

Събирането на данни за нуждите на кадастъра следва да е съобразено с правото на личен живот, неприкосновеността на жилището, свободата и тайната на кореспонденцията, гарантирани от Конституцията.

5.1.4. Сигурност и отбрана

В условията на ИО е необходимо да се изгради и развие националната информационна система за противодействие на престъпността с участието на МВР и други заинтересовани организации и ведомства. Целта на тази система е да интегрира данните, с които разполагат правозащитните ведомства, финансовите, данъчните и митническите органи, както и данните за образувани предварителни проверки, образувани бързи производства, прокурорски надзор, наказателни съдебни производства, изпълнение и изтърпяване на наказанията, ресоциализация на лицата. Системата трябва да осигурява и информация за оперативна и управленска дейност в областта на превенцията на престъпността.

МВР осъществява разнообразни информационни дейности (преки, специализирани, развойни, стратегически и др.) в съответствие с Конституцията и законите на РБългария, Програма "България 2001" на правителството, Концепцията за национална сигурност и Стратегията за информационната дейност на МВР, и в съответствие с международните актове за правата на човека и интеграционната политика на страната.

Информационната дейност трябва да се развива като неотделима част от управленската, оперативната и технологичната дейност на МВР. Особено внимание трябва да се отдели на специализираните информационни технологии в:

информационно-аналитичната дейност;

дейностите при екстремални и кризисни ситуации;

дейностите при предотвратяване и разкриване на информационната престъпност и др.

Необходимо е полиция, следствие, прокуратура и съд да бъдат ресурсно осигурени със съвременни телекомуникационни средства, за да осъществяват ефективно международно сътрудничество и партньорство в борбата срещу организираната престъпност, наркотрафика и тероризма. Трябва да се осигури и процесуалната валидност на актовете, обменяни по телекомуникационен път.

За функциите на МВР е необходима и перспективна кадрова политика в информационната област чрез система за непрекъснато образование в областта на ИКТ, която да поддържа висока степен на квалификация на персонала.

С приоритет от МВР се разглежда създаването на единна система за информационно обслужване на граничен пункт. Тя ще се ползва от всички служби на министерствата, намиращи се на територията на граничния пункт: граничен контрол, митница. Управление пътни такси и разрешителни, фитоконтрол и др. Това би намалило възможността за неправомерни действия от страна на лица и превозвачи при преминаване през пункта.

Управлението на отбраната и укрепването на националната сигурност заемат особено място при развитието на ИО в страната. Последователно трябва да се прилагат принципите за прозрачност на управлението, от една страна, и гарантиране на необходимата степен на секретност, от друга.

Интегрирането на България към НАТО изисква модерна и боеспособна армия, осигурена най-съвременно в информационно и комуникационно отношение. За постигане на тази цел приоритетни задачи са:

Модернизиране на системите за командване, управление и комуникации чрез:

постигане на оперативна съвместимост на комуникационно-информационните системи на Българската армия с аналогичните, използвани в армиите на страните-членки на НАТО;

въвеждане на съвременни комуникационни и информационни технологии, съответстващи на стандартите на НАТО;

изграждане на информационна система за ръководния състав на Министерството на отбраната, която да осигури ефективен и защитен обмен на управленска информация между отделните компоненти в структурата на МО, а така също и с останалите министерства и ведомства;

осигуряване на защитни механизми при достъпа и ползването на информацията.

Осъвременяване на военното образование и военнонаучната дейност чрез:

разширяване обхвата и актуализиране на образователните програми в областта на ИКТ, за да се осигури адекватна на съвременните изисквания подготовка на командния състав на Българската армия;

въвеждане при обучението на личния състав на Българската армия на съвременни мултимедийни продукти и виртуални тренажори, осигуряващи икономична и високоефективна подготовка;

въвеждане ИКТ във военната научноизследователска и проектантска дейност с цел повишаване тяхната ефективност и качество.

Разширяване и осъвременяване на връзките с обществеността чрез:

създаване на компютъризирана система за набиране на курсанти и професионални войници, която ще бъде достъпна и чрез Интернет и ще повиши ефективността на процеса на окомплектоване на Българската армия с необходимите човешки ресурси;

осигуряване чрез ИКТ на бърза и всеобхватна информация за гражданите в случай на природни бедствия, аварии и други извънредни положения.

Компютъризацията на съдебната система е друга страна от процеса на преход към ИО. Необходимо е да се усъвършенства телекомуникационният обмен на информация, както и обменът на нормативна и фактологична информация за хода на водените съдебни дела. Важно е да се установи възможност за телекомуникационен обмен с другите държавни институции, публични регистри и други.

Необходимо е още да се автоматизира дейността на Конституционния съд, като се изградят бази данни с решенията му и техните преводи на основните европейски езици и се развият възможностите за телекомуникационен обмен на информация със сходни институции за конституционен контрол.

В условията на ИО може да се създадат унифицирани стандарти за автоматизиране на нотариалната работа и връзката с националния кадастър. Необходимо е да се въведат стандартизирани технологии за автоматизиране на нотариалната работа, както и единна автоматизирана система за нотариалните сделки. В тази връзка е необходимо да се разработи правната основа на електронните нотариални сделки.

5.1.6. Статистика и наблюдение на развитието на ИО

Статистическите данни са изключително необходими за правителствата при осъществяване на преход към ИО и разработване на национална стратегия, основана на реалните потребности на страната. Наличието на повече надеждни данни допринася за предприемане на по-целенасочени политически действия.

Основни приоритети за статистиката в процеса на преход към ИО са:

създаване на национална децентрализирана статистическа информационна система, основана на съвременна комуникационна и информационна инфраструктура чрез изграждане на статистически центрове към различните държавни институции и стопански субекти;

утвърждаването на Националния статистически институт (НСИ) като основно звено на националната статистика и център за наблюдение на развитието на ИО в страната, за специализирани анализи, прогнози и изследвания, предоставящи социална и икономическа информация на държавни, обществени и частни институции;

създаване на единна система от показатели за изследване на национално равнище, съобразена с международните показатели и практика;

разработване, поддържане и актуализиране от НСИ на основните класификации, номенклатури и регистри съгласно изискванията на Евростат;

развитие на приложната статистика.

Националната статистика трябва да бъде поставена в съответствие с изискванията на ЕС относно методологията на въвеждане на нови ИКТ. Това може да стане с участие в многонационални европейски програми по приоритетните области за статистическата система:

макроикономическа статистика;

икономическа и монетарна конвергенция;

статистика на скритата икономика;

регионална статистика;

селскостопанска статистика;

статистика на опазването и възпроизводството на околната среда;

статистика на външната търговия.

Националният статистически институт трябва да развива дейността си, като прилага изискванията и унифицираните стандарти, за да подпомага информационния обмен и съвместната работа между страните - членки на ЕС в продължение на подписаните декларации за сътрудничество. Необходимо е да се спазват следните основни принципи:

публичност на статистическата информация;

защита на личните данни в съответствие с европейските стандарти;

достоверност и надеждност на статистическата информация ;

повишаване на качеството на репрезентативните изследвания;

сътрудничество в борбата с незаконни трансфери и други форми на финансови престъпления.

При въвеждането на ИКТ в националната статистика трябва да се отчита:

Информационните и комуникационни технологии са изключително важни за бъдещата конкурентноспособност на индустрията, търговията и услугите. ИКТ променят начина на живот и работа, тъй като се разходват по-малко интензивно ограничените ресурси. ИКТ гарантират устойчиво развитие, подчинено на принципа: "настоящите поколения да задоволят своите потребности без да допускат компромиси по отношение на качеството на живота на бъдещите поколения, без да предизвикат изчерпване на ресурсите и без да предизвикат разрушаване на околната среда".

Телематичните приложения в транспорта, енергетиката, екологията и др. области, наред с професионалните приложения, като телеконференциите и телеработата, намаляващи необходимостта от физическа мобилност, допринасят, както за ефективността на самия сектор, така и за устойчивото развитие. Много важно е обаче, да се създаде подходяща рамка за използване на новите технологии от хората и бизнеса. Трябва да се повиши компетентността им и да се приложат подходящи икономически мерки.

5.2.1. Информационна и комуникационна индустрия

Една от основните цели на прехода към ИО е развитието на информационната и комуникационна индустрия при равнопоставеност и лоялна конкуренция.

Икономическата дейност в областта на ИКТ в България обхваща търговия с компютърни и телекомуникационни системи, асемблиране на компютри, разработка на софтуерни продукти, разработка на отделни възли и компоненти за приборостроенето, системи за охрана, алармени устройства и др., касови апарати с фискална памет, информационни продукти върху компакт дискове, крайни устройства в далекосъобщенията и др.

Развитието на ИО налага промени в структурата и организацията на изследователската, развойната и производствената дейности, както и в продуктовата структура. Така трябва да се решат проблеми, свързани с:

използването предимно на чужди продукти, които се внасят и препродават;

издръжката на развойните институти основно от наеми на фирми;

липсата на стабилно и гарантирано сервизно обслужване;

отсъствието на стратегическо планиране в търговските дружества в областта на ИКТ.

Нужно е да се преодолее застоят в информационната и комуникационна индустрия и да се създадат предпоставки за нейното развитие. Затова с приоритет трябва да се създадат условия за производство в България на компютърни и комуникационни системи, устройства и софтуерни продукти. Това от една страна ще е източник на национален доход, от друга - ще допринесе за намаляване на зависимостта на България от външни производители и доставчици, ще създаде работни места за високо квалифицирани специалисти и ще ограничи изтичането на кадри.

В тази връзка е необходимо да се стимулира развитието на високите технологии в страната и навлизането на чуждестранни инвестиции във високотехнологични производства и услуги. Целесъобразно е законодателно да се гарантира:

равен правен статут на местни и чуждестранни лица;

благоприятен инвестиционен климат;

преференциални трудово правни и осигурително правни норми за високотехнологичните компании;

правна рамка, стимулираща износа;

сключване на двустранни спогодби за избягване на двойното данъчно облагане.

Преходът към ИО предполага данъчната политика да се използва като инструмент за насърчаване на високотехнологизирани производства и услуги.

Законодателно трябва да се уреди създаването на високотехнологични паркове като организационна форма за ускорено развитие на информационната индустрия.

5.2.2. Малки и средни предприятия

Развитието на ИО зависи от бързото възприемане на ИКТ от българските предприятия. Това е особено важно за малките и средни предприятия (МСП), които играят основна роля при създаването на нови работни места. Едновременно с това малките и средни предприятияса са жизнено важни за развитието и разнообразието на пазара на мултимедийно съдържание, който е доминиран в европейските страни от новосъздадени МСП.

В страната е необходимо да се разработи "Програма за участие на МСП в ИО" и да се създаде необходимата среда за МСП. Затова са нужни мерки за повишаване на информираността за потребностите, приоритетите и пречките, които спъват създаването и работата на МСП и използването на ИКТ от тях.

Едновременно с това е необходимо да се решават проблеми, свързани с:

прояви на антиконкурентно поведение;

забавяне въвеждането на нормативната база, отнасяща се до МСП;

труден достъп на МСП до стандарти и сертификати;

пречки пред МСП при получаване на обществени поръчки;

отсъствие на пълноценен пазарен маркетинг;

трудности при намиране на подходящи партньори.

Особено внимание трябва да се отдели на МСП, работещи в областта на ИКТ, за да се създадат нови производства в информационната и телекомуникационна индустрия и нови работни места в области като софтуерните технологии, услуги с добавена стойност, електронната търговия и др. За тази цел от значение е

осигуряването на данъчни преференции при износ на информационни продукти;

присъединяването към споразумението на Световната търговска организация за премахване на митата върху търговията с продукти на информационните технологии;

развитието на вече навлизащия в напредналите страни подход за "работа в дома" чрез използване на Интернет достъп;

преразпределението на продуктовата структура, като се обхванат отдалечени и откъснати райони.

За развитието на МСП е особено важно да се потърсят форми на участие и присъединяване на МСП в европейските програми за подпомагане прехода към ИО: INFO 2000, MIDIA II, ESIEC, MISAC, GIP, ADE, MAGNET, ECCN.

5.2.3. Електронна търговия

Електронната търговия е група информационни технологии, които позволяват преминаване към един изцяло нов механизъм за провеждане на стопанска дейност. Тя е средство за радикални промени, създаващо напълно нова търговска среда, нов модел на взаимоотношенията в икономиката по цялата верига "производство и потребление".

Основно качество и главен източник на ефективност на електронната търговия са интеграцията на информационните потоци, стандартизацията на процедурите и отвореният характер за всички участници в търговската транзакция.

Електронната търговия е най-бързо развиващото се направление на ИО и може да се превърне в полигон за внедряване на най-модерните ИКТ в България. По своята същност е непрекъснат цикъл от обработка и обмен на данни, чрез които се осъществява унифицирано и интегрирано информационно осигуряване на участниците в цялостната търговска транзакция - от банковия и застрахователния сектор, спедицията и транспорта, митническата и данъчната администрация и т. н.

Развитието на електронната търговия в България трябва да стане чрез:

развитие на комуникациите - Необходимо е да се улеснят връзките между перспективните партньори и да се даде възможност за придобиване на опит чрез проучване на пазари заедно с "дребните търговци". Нужно е също така да се отчита факта, че голяма част от информацията се получава от продаващите, което предполага създаване на неутрален център за събиране на информация;

доверие в потребителя - Необходимо е да се осигури получаването на доставката със съответната сигурност и конфиденциалност и да се създаде международна "Агенция на доверието", еднакво необходима за търговеца и купувача.

За въвеждането на електронната търговия трябва да се направят инвестиции след:

проучване на моделите на новите процеси, в които ще се инвестира, като се оценят критичните места и проблемите;

създаване на пазар за потенциалните инвеститори;

подпомагане при изготвяне на бизнес планове и т.н.

Подготвяната от Министерство на търговията и туризма Национална програма за електронна търговия е основана на сътрудничеството на държавната администрация и частния сектор, като частният сектор ще играе водеща роля в създаването и експлоатацията на приложните системи и във взаимоотношенията "Бизнес - Бизнес" и "Бизнес – Потребител".

Политиката на либерализиране на икономическите взаимоотношения ще позволи на държавната администрация ефективно да насочва изграждането и развитието на електронната търговия в страната.

Приоритетите в държавната политика могат да се групират в следните направления:

a) създаване на правно-нормативна и стандартизационна база за електронната търговия в България чрез:

създаване на законова основа в областта на: държавното регулиране и свързаните с това документи (митнически, данъчни), електронните разплащания (в това число сигурността и конфиденциалността на обмена), сертификацията на участниците в информационния обмен;

изграждане на стандартизационна основа в съответствие с международните стандарти в свързаните с електронната търговия технологии и дейности;

създаване на Държавен стандартизационен профил за държавните доставки чрез единни процедури на електронна търговия

b) създаване на технологична база за електронната търговия в България, включваща:

създаване на Национално пазарище и интеграция в Глобалната система от пазарища;

изграждане на система за единен вход на бизнеса до държавната администрация по отношение на търговската транзакция;

изграждане на Национална сертификационна служба за електронния обмен на данни;

създаване на Център за електронизация на държавните доставки;

c) създаване на система за подготовка на кадри и разпространение на знания в областта на електронната търговия.

5.2.4. Банково дело и финанси

Банките имат фундаментална роля в ИО чрез функциите си не само на посредник в платежния процес, но и на документален посредник и на източник на информация за състоянието на сделката или процеса. Създавайки сигурна и конфиденциална среда за електронни разплащания между стопанските субекти, банките са основен елемент в инфраструктурата за универсален електронен обмен на документи и в други сфери.

Банковата система винаги е била значителен консуматор на информационни услуги, при това по правило на най-високо технологично ниво. В съвременното общество функционирането на банките е невъзможно без прилагане на върхови технологии. ИКТ трябва да се разглеждат като основа на новата философия за развитие на банковата дейност: от електронните транзакции чрез локалните мрежи на банките до международните междубанкови разплащания. Прилагането на ИКТ в банковото дело стимулира конкуренцията на финансовия пазар и води до повишаване на качеството на предлаганите услуги. Използването на електронни пари, банкови кредитни и дебитни карти, електронни разплащания и други услуги, осъществявани по електронен път, е необходимо условие за присъствие и конкурентноспособност в световната икономика.

Преходът към ИО в разглежданата сфера налага:

въвеждане на специализирани приложения в банковата дейност в съответствие с установените международни стандарти;

установяване на нови, високотехнологични канали за разпространение на финансовите услуги;

ускоряване на процесите в банковата система и стимулиране развитието на стоков и капиталов обмен;

предоставяне на комплексни висококачествени финансови услуги на ниски цени на все по-широк кръг потенциални потребители;

гарантиране на сигурност и конфиденциалност при разплащанията по електронен път;

достъпност на финансовите услуги без оглед на времето и мястото;

преминаване към безхартиен обмен във финансовата сфера.

Създаването на платежна система в реално време ще бъде развитие на сега съществуващата платежна система с еднодневен цикъл на обработка. Първоначално трябва да се обхванат плащанията между банките, а непосредствено след това всички плащания трябва да се извършват онлайн.

Както е известно, страните от т.н. Еврозона се подготвят активно за преминаване към система, базирана на европейската единица Евро. Независимо, че България няма формални задължения засега в това отношение, на практика не е възможно българската банкова система да не бъде подготвена за функциониране с евро, поради разнообразните съществуващи взаимоотношение с банки и клиенти от Еврозоната.

Цялостното решаване на въпроса с електронния подпис има правни и технологични аспекти. След като това стане, по естествен път ще се реши въпросът за минимизирането на хартиения поток в банковата сфера, което ще доведе до разнообразни положителни резултати.

Особено важно за страната е разработването на компютъризиран кредитен регистър. Той би трябвало да е съсредоточен в БНБ. Останалите банки трябва да имат по определен ред задължения да доставят информация за него, както и да я ползват за свои нужди. Решаването на тази задача е свързано със създаването на методология и технология за определянето на кредитен рейтинг.

Основните мерки за прехода към ИО във финансовата сфера са:

усъвършенстване на информационната инфраструктура на финансовия сектор;

развитие на информационните функции на финансовия сектор в полза на потребителите.

5.2.5. Транспорт

Транспортът позволява широко въвеждане на ИКТ. Те намират отражение в пазарната, технологичната, икономическата и социалната му стратегии, и е нужно да се работи в следните направления:

реализация на информационни и управляващи компютърни технологии за решаване на неотложни проблеми;

създаване в транспортния отрасъл на информационна среда, способствуваща за функционирането на най-модерни транспортни технологии и създаващи предпоставки за изграждане на ИО.

ИКТ в транспорта трябва да бъдат въведени на основата на единни стандарти, при първоначална централизирана инвестиция.

Приоритетите в областта на транспорта произтичат от специфичната му и силна обвързаност със значителен брой други отрасли (производства, търговия) и институции (граничен контрол, митници). Те могат да се групират като текущи и предстоящи.

Текущите приоритети са:

поддържане и развитие на централизирани системи за оперативно управление на основните технологични процеси в БДЖ, БГА-Балкан, авиофирмите, Параходство БМФ и БРП;

изграждане на интегрирани общотранспортни системи;

системи за бездокументно оформяне на превозната дейност по цялата верига на взаимоотношения "производител - търговец - спедитор - превозвачи - митнически и др. административни органи - банки - потребител";

системи за технологична организация на взаимоотношенията в превозния процес, основа на които са логистичните концепции за управление на стоковото движение;

информационна система за широко използване моментното състояние и възможностите на транспорта.

Предстоящ приоритет е създаване на системите ЕДИФАКТ за бездокументно предаване на информация. Тази система ще даде възможност на търговци, превозвачи, митничари, граничари, финансисти и др. да ползват и предават информация по електронен път. Това трябва да реши въпроса с непрекъснатото и често некоординирано въвеждане и извеждане на информация от различните служби.

И за двата вида приоритети безусловно необходима е правна уредба, която да регулира взаимоотношенията на разнородните участници в предлаганите системи. От техническа гледна точка в транспорта сега действа комуникационна инфраструктура, която след подходящо обновяване може да послужи за предлаганите цели.

5.2.6. Енергетика

Бързото развитие на ИКТ в енергетиката е от особено значение за повишаване на ефективността, сигурността и безопасността на производството и разпространението на енергия. Основен приоритет при прехода към ИО е създаването на многофункционална информационна система за оперативна и статистическа информация. Тя ще се ползва от три групи потребители:

непосредствено заети в производствените дейности - те ще имат възможности за търсене и обработка на първични данни с различна степен на агрегиране и релевантно предназначение, достъп до електронни справочници, стандарти, нормативно-справочни данни и др.;

ръководен състав с възможности за получаване на справки по конкретни проблеми или обобщени данни, стратегически изследвания и прогнози и др.;

представители на обществеността и медиите - те ще могат да получават обобщени данни за производството и разпространението на енергията. Чрез Интернет ще се създадат възможности за установяване на контакт с обществеността, бизнеса и медиите. Така ще се осигури прозрачност на отрасъла, ще се увеличи доверието към него и ще се подпомогне привличането на инвестиции.

Друг приоритет е автоматизирането на производствените и управленски дейности в производствените единици на отрасъла, напр. НЕК - АД, Булгаргаз ЕАД, Централно диспечерско управление и др.

Инфраструктурата на националната енергийна система в перспектива може да се използва като алтернативна комуникационна и информационна инфраструктура. Едно от непосредствените приложения ще бъде отдалеченото автоматизирано отчитане на потреблението на енергия.

5.2.7. Селско стопанство

ИО в селското стопанство също ще доведе до положителни икономически и социални резултати. Нужно е рязко да се повиши информираността сред селските стопани като у тях се създаде квалификация и нагласа да търсят, намират, интерпретират правилно и прилагат необходимата за конкретните им стопански дейности информация. При въвеждането на ИО в селското стопанство трябва да се имат предвид особености като:

изключително разнообразие по съдържание, форма и тип на необходимата информация - агротехническа, зоотехническа, метеорологическа, хидрологическа, икономическа, маркетингова, екологическа и др.;

относително ниската квалификация и образователен ценз на потенциалните потребители;

голямата демографска и географска разпокъсаност;

очакваната психологическа съпротива.

За реализацията на ИО може да се разчита на:

осъществяването на проекти, някои от които са финансирани от ФАР или други чуждестранни контрагенти или са подпомагани по друг начин;

създадената правна регламентация, гарантираща условия за развитие на ИО в селското стопанство.

Приоритети за въвеждане на ИКТ в селското стопанство са:

създаването и реализацията на програма за обучение и убеждаване на селските стопани в необходимостта от ползването и прилагането на ИКТ в тяхната дейност. Това трябва да се извършва паралелно с поетапното създаване на съответната инфраструктура за ИКТ.

създаване на информационни системи за експертна информация в различни отрасли на селското стопанство (земеделие, животновъдство и др.), агропазарна информация, агростатистическа информация за производство на земеделска продукция и животновъдство, агрометеорологична информация.

5.2.8. Екология

ИО подпомага екологията, опазването и възпроизводството на околната среда чрез дейности, възможни предимно на основата на ИКТ:

мониторинг на околната среда в реално време;

разширяване на екологичните производства.

В новите условия удовлетворението на потребителя от предлаганите пазарни продукти все повече ще зависи от екологичните им качества. За тази нова потребност е нужно да се развиват бази данни с екологична информация в помощ на потребителя.

Производители и търговци трябва да се ориентират към екологосъобразни иновации, като информационните системи за екологичен мониторинг трябва да подпомогнат ефективния държавен и обществен контрол, както и правото на гражданите да познават актуалното състояние на околната среда.

Публичната администрация трябва не само да гарантира достъпа на гражданите до екологична информация, но и да води активна политика чрез изпреварваща информация за състоянието на околната среда .

За реализиране на горните приоритети е необходимо:

Образованието и науката са основни области за прехода към ИО. Направеният анализ показва следните основни проблеми:

остаряла и/или недостатъчна информационна и комуникационна техническа база в учебните заведения, изследователските институти и библиотеките;

често използване на нелицензиран софтуер;

недостатъчно развита мрежа, която да обхваща всички учебни заведения и научни институции;

учебните заведения не гарантират подготовка по ИКТ, съответстваща на съвременните потребности и на европейските стандарти, нито пък създават нагласа за учене през целия живот;

дейността на научните институти в областта на ИКТ не се свързва достатъчно с реалните икономически и обществени потребности;

различните типове библиотеки не са свързани със съвременни средства помежду си, което не позволява динамичен обмен на информация, необходим за ефективен достъп на читателите до отдалечени наши и чужди библиотечни ресурси.

За решаването на горните проблеми се формулират следните основни приоритети:

подготовка по ИКТ като възможност за всички;

непрекъснато и индивидуализирано обучение;

нов модел на развитие на научните изследвания;

достъп до глобалните информационни мрежи;

библиотеки.

5.3.1. Подготовка по ИКТ - възможност за всички

Подготовката за ИО изисква неговите граждани да притежават функционална компютърна и комуникационна грамотност и да използват новите ИКТ в своето ежедневие и в професионалната си дейност. Тази приоритетна задача е в съответствие с приетата от Министерство на образованието и науката (МОН) Национална стратегия, която предвижда:

всеки завършващ средно образование да познава и да използва основни ИКТ;

всеки завършващ средно професионално или висше училище да владее основни ИКТ, използващи се в съответната професионална област;

средните и висшите училища да подготвят специалисти за развитието на информационната индустрия.

Предпоставки за изпълнението на тези задачи са:

включване на подготовка по ИКТ в държавните образователни изисквания и разработване на съответни учебни програми и учебни материали;

подготовка на преподавателски кадри по ИКТ с възможности за периодична квалификация;

осъвременяване на материално-техническата, комуникационната и софтуерна база;

взаимодействие на образователните структури с бизнес средите в цялостното осигуряване на обучението по ИКТ;

5.3.2. Непрекъснато и индивидуализирано образование

В ИО знанието е стратегически ресурс, а обучението - стратегически процес. Затова важна задача на образователната система е не само да обучава. По-важно е членовете на обществото да бъдат въвлечени в непрекъснат процес на образование и самообразование. Тази концепция е възприета в Европа. Целта й е да:

позволи непрекъснатото и пълното разгръщане на индивидуалните способности на всеки;

подпомогне превъзмогването на социалната изолация и по-лесното адаптиране към бързо променящата се социална среда;

разшири възможностите за професионален избор на жените;

допринесе за намаляването на регионалните диспропорции.

За непрекъснатото образование трябва да се използват средствата на компютърните мрежи, като се включат възможностите на дистанционното обучение, мултимедията, теле- и видеолекции и други форми. Те и ИКТ допринасят за повишаване ефективността и качеството на обучението чрез възможностите за индивидуализация и адаптивност. Изисква се обаче разработването на учебни материали и пособия с високо качество на съдържанието и в съответствие с новите форми и методи на обучение. Създаването на учебните материали предполага активното използване на интерактивна издателска дейност, основана на авангардни издателски и медийни парадигми и специализирани софтуерни технологии. Задължително условие е осигуряването на отвореност и широк достъп за всеки до съответните ресурси и образователни услуги като се отчита националната и културната идентичност.

ИКТ не накърняват първостепенната важност на традиционното образование. Особено значение придобиват стандартизираните изисквания по информационно-комуникационната осигуреност на учебните заведения и по осъществяваните учебни програми по информатичните и комуникационните дисциплини. Тяхното спазване се гарантира от държавните образователни изисквания и от акредитацията на учебните заведения.

Учебните планове и програми трябва да се хармонизират с тези на ЕС, за да се унифицират документите за завършено образование.

5.3.3. Нов модел на развитие на научните изследвания

Той трябва да се изгради чрез нови приоритети и механизми на организация и финансиране. Това се постига чрез специализирани научно-изследователски мрежи и кооперативна телематична работа, при висока степен на международна интеграция. Академичната общност трябва да разработи сама този модел. Тя трябва да съгласува с държавните институции приоритетите за научните и приложните изследвания в области, релевантни на ИО и механизъм за тяхното реализиране. Част от този модел могат да бъдат и нови корпоративни форми на партньорство между бизнеса, индустрията, образователните и изследователските институции за разпространение на иновации и знания.

Особено внимание трябва да се отделя на научните изследвания с практическа и пазарна реализация. За целта са нужни нови организационни форми за насърчаване на високотехнологични дейности с експортна ориентация като технологични паркове, фондове за подпомагане на рискови инвестиции и др.

На учените трябва да се осигури равнопоставеност на достъпа до информация и възможности за квалификация и мобилност. По този начин България ще се превърне в привлекателно място за научноизследователска дейност, приближаваща се до европейската. Така рязко ще намалее изтичането на млади и висококвалифицирани изследователи в чужбина. Целенасочено трябва да се работи за запазване на научния потенциал в перспективни области като информатиката и комуникациите.

Решаващо значение за изграждането на новия модел на развитие на научните изследвания има пълноправното и пълноценното участие в Петата рамкова програма на ЕС за изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (1999-2003). Базовите за ИО научни и технологични изследвания трябва да се приведат в съответствие със стандартите на тази програма. Основен приоритет за изграждането на ИО според Петата рамкова програма е да се подобри функционалността, приложимостта и достъпността на бъдещите информационни продукти и услуги, като се отчита националната и културната идентичност. Участието ни ще подпомогне националната академична общност за конкурентноспособността й в европейски условия. Предвиждането на необходимите за това средства е инвестиция с висока възвращаемост.

Трябва да се предвиди участие на България в пилотни регионални и европейски проекти по образование и наука, а също така пълноправно и пълноценно участие в европейските образователни програми TEMPUS, SOCRATES, LEONARDO. Досегашният опит показва, че са необходими още усилия, за да се осигури ефективна национална координация на участието ни в програмите на ЕС, обществена прозрачност, публичност и свободен информационен достъп.

5.3.4. Достъп до глобалните информационни мрежи

Всички учебни заведения и научни организации трябва да получат достъп до глобалните информационни мрежи. Съществуващата национална академична информационна и комуникационна инфраструктура трябва да се развие и експлоатира ефективно и пълноценно, чрез обединяване на усилията на различни институции (МОН, БАН, ВУЗ, БТК, фондации и др.). Тя трябва да осигурява широколентови предавателни среди за пълноценно използване съвременните компютърни и комуникационни технологии като мултимедия, видеоконференции, достъп до Интернет и т.н. Към нея с отчитане на спецификата може да се присъединят в рамките на две години всички средни и професионални училища, а след още две до три години - всички училища. При решаването на този проблем трябва да се знае, че практически липсват съвременни компютри и софтуер в училищата, както и система на поддържането и охраняването им.

Въвеждането на ИКТ ще осигури нормални условия на ученици, студенти и преподаватели за достъп до информация, консултации, работа по колективни (учебни и изследователски) проекти в национален и международен контекст.

5.3.5. Библиотеки

Нужно е да се модернизира библиотечната система и да се осигури широк достъп до нея. В обществото на знаниет