ПРОЕКТ

 

1.	Въведение
	1.1.	Информационното общество
	1.2.	Чуждият опит
	1.3.	Характеристики
	1.4.	Принципи
	1.5.	Национален израз на принципите
	1.6.	Условия
	1.7.	Основни цели на стратегията
	1.8.	Очаквани резултати от реализирането на стратегията
	1.9.	Финансиране
	1.10.	Координация, организация и контрол
	1.11.	Отраслови информационни стратегии
	1.12.	Основни национални приоритети
2.	Управлението
	2.1.	Национална информационна инфраструктура
	2.2.	Институциите и информационното общество
	2.3.	Категоризация на информацията
	2.4.	Подготовката за членство в ЕС
	2.5.	Обществени поръчки
	2.6.	Безхартиен информационен обмен
	2.7.	Електронни версии на официалните издания
	2.8.	Управление на сигурността и обществения ред
	2.9.	Управление на отбраната
	2.10.	Публични регистри
	2.11.	Информационна система на националния кадастър
	2.12.	Сигурност на комуникациите и защита на данните
	2.13.	Специфични проблеми
	2.14.	Съдебна система
	2.15.	Конституционен съд
	2.16.	Нотариална работа
	2.17.	Национална статистика
	2.18.	Общинска администрация
3.	Технологиите
	3.1.	Достъп за всички
	3.2.	Универсална мрежа
	3.3.	Интернет
	3.4.	Мобилни съобщителни системи
	3.5.	Информационни технологии
4.	Икономиката
	4.1.	Малки и средни предприятия
	4.2.	Информационни технологии
	4.3.	Електронна търговия
	4.4.	Банкова дейност
	4.5.	Транспорт
	4.6.	Селско стопанство
	4.7.	Енергетика
5.	Инвестиране в бъдещето
	5.1.	Подготовка за всички
	5.2.	Непрекъснато и индивидуализирано образование
	5.3.	Научни изследвания
	5.4.	Глобалните мрежи и образованието
	5.5.	Библиотеки
6.	Човекът
	6.1.	Труд и социална политика
	6.2.	Здравеопазване
	6.3.	Екология
	6.4.	Култура
	6.5.	Електронни медии и аудиовизия
7.	Средствата
	7.1.	Ролите
	7.2.	Стандартизацията
	7.3.	Правото
	7.4.	Приобщаването     Колектив Библиография Материали, предоставени по конкурса

 
 

1. Въведение

 

1.1. Информационното общество(ИО) е резултат от промените, предизвикани от използването на новите информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в цялостния обществен живот.
 
 

1.2. През последните години развитите в технологично отношение страни приеха свои национални стратегии и програми за преход към ИО (САЩ, страните от Европейския съюз, Сингапур и др.) Европейският съюз (ЕС) прие стратегия за ИО заедно с представения от Европейската комисия План за действие “Европейският път към ИО”. Такива стратегии и програми са разработени и от почти всички страни от Централна и Източна Европа (Румъния, Естония, Унгария, Словения. Латвия, Литва и др.). Тези актове очертават интегрираната рамка за ИО и обхващат ключовите области за ЕС като ИКТ, образование и научни изследвания , средни и малки предприятия (СМП), икономическа и социална кохезия, интелектуална собственост, електронна търговия, здравеопазване и възстановяване на човешките ресурси.
 

1.3. Основните характеристики на ИО са:

• високоинтелектуални производства на основата на компютърни информационни технологии във всички икономически и социални дейности;
• висока заетост в сферата на услугите - над 50 % от цялото работещо население;
• стремително нарастване на обема на обменяните данни, чието овладяване само с традиционни средства е невъзможно;
• демасовизиране на социални и икономически процеси - производство на малки серии продукти, сегментиране на пазара, разпадане на част от големите индустриални компании и др.;
• непрекъснат процес на квалификация в динамично променящия се свят - образование и самообразование през целия живот;
• нарастване на социалната роля на индивида - промените в характера на труда и управлението повишават отговорността на човека;
• глобализация, икономическа и социална кохезия - създават се условия за изграждане на “общество без граници”, елиминиране на фактора “разстояние”, движение към социална еднородност.

1.4. Развитието на глобалната информационна политика се основава на следните принципи:

• подкрепа на конкуренцията;
• насърчаване на частните инвестиции;
• дефиниране на адаптивна регулаторна рамка;
• предоставяне на свободен достъп до мрежите;
• осигуряване на универсални информационни услуги;
• осигуряване на равни права за достъп до информационните ресурси;
• осигуряване на разнообразие в съдържанието на информацията, включително запазване на културните и езиковите различия;
• признаване на необходимостта от глобално сътрудничество и специално внимание към по-слаборазвитите страни.

1.5. Преходът към ИО няма алтернатива: въпрос на национален избор е не дали да се изгражда ИО, а начинът и формите на неговата реализация. Преходът към ИО е трансграничен и транснационален процес, в който отделните държави дават своя принос чрез осъществяване на своите национални политики. При изграждането на глобалното ИО България следва да намери адекватен национален израз за внедряване на принципите на ИО.
 
 

1.6. Националната стратегия за развитие на ИО определя основните цели, приоритети и действия за изграждане на ИО у нас, като съчетава националните интереси с концепцията за ИО, разработена от ЕС. В съответствие с Националната стратегия се изпълнява и програма, при следните специфични за страната ни условия:

• утвържаване на демократичната система;
• европейска и евроатлантическа интеграция;
• развитие на пазарна икономика;
• паричен съвет.

Програмата следва да  се разглежда като подлежаща на актуализация рамка на основните дейности за изграждането на ИО у нас, а не като конкретен план за действие.

1.7. Основни цели на стратегията са:

• да свърже развитието на страната ни с характеристиките и приоритетите на ИО;
• да посочи общите национални приоритети за преход към ИО в икономически, технологичен, социален и законодателен план;
• да очертае основните дейности, необходими за прехода към ИО;
• да послужи като основа за разработване на Национална програма за реализация.

1.8. В резултат от реализирането на стратегията се очаква:

• увеличаване на възможностите на икономиката за устойчив растеж, по-висока ефективност и осигуряване на заетост в държавния и частния сектор;
• повишаване на жизнения стандарт;
• укрепване на демокрацията и правовата държава;
• ускорено интегриране на страната ни в европейските и евроатлантически структури;
• повишаване на ефективността на държавното управление и широко въвличане на гражданите в процеса на вземане на решения в съответствие със Стратегията за изграждане на модерна административна система на РБългария;
• разширяване на достъпа на гражданите до информация и на възможностите им за свободна комуникация;
• запазване на националните традиции, култура и идентичност.

1.9. Реализацията на Националната стратегия за ИО се финансира от различни източници:

• държавния бюджет;
• средства, предоставени от международни програми;
• средства, придобити на основата на двустранни и многостранни договори;
• дарения от български или чуждестранни физически или юридически лица;
• средства, насочени за нуждите на ИО на специални основания, предвидени в закон, като резултат от целенасочената държавна политика в подкрепа на изграждането на ИО (например: отчисления от приватизационни сделки, пренасочване на част от данъка върху печалбата и пр.);
• инвестиции от частния и държавния сектор;
• общински средства и др.

1.10. На национално равнище дейностите по ИО се координират, организират и контролират от Координационния съвет по проблемите на ИО към МС. Осъществяването на информационната политика се извършва при взаимодействие между различните ведомства, а също и при взаимодействие със страните от ЕС, Централна и Източна Европа и други страни. България изпълнява програми, които позволяват самостоятелно и чрез съвместни проекти да участва в изграждането на ИО.
 
 

1.11. Националната стратегия за развитие на ИО е акт, въз основа на който държавните институции разработват свои информационни стратегии, очертаващи целите, приоритетите и действията за съответните сектори. Периодично пред Министерския съвет се представят актуализираните програми и отчетите за изпълнението им. Насърчават  се недържавните институции за разработка на собствени стратегии, програми и проекти на основата на Националната стратегия.
 
 

1.12. Основни национални приоритети за изграждане на ИО са:

• изграждане на национална общодостъпна информационна и комуникационна инфраструктура;
• хармонизиране на българското законодателство в съответствие с изискванията на ИО и законодателството на ЕС;
• привеждане на националната система за стандартизация в съответствие с изискванията на ИО;
• въвеждане на съвременни ИКТ в управлението, икономиката, образованието, културата, здравеопазването, системата за националната сигурност, екологията;
• развитие на индустрията на ИКТ като водещ отрасъл на икономиката;
• създаване на висококвалифицирани специалисти за ИО;
• подготовка на обществото за пълноценна реализация в ИО.

Стратегията разглежда основните национални приоритети в следните области:

• управление;
• технологии;
• електронна икономика;
• инвестиции в бъдещето;
• човекът преди всичко;
• стандартизация;
• правото на ИО;
• приобщаването.

 Реализацията на Националната стратегия за преход към ИО трябва да доведе до хармонизиране на взаимоотношенията между администрация, население и бизнес и до нарастване на демократичния контрол на обществото върху управлението на страната.
 
 

2.1. Разработване на държавна политика за изграждане на национална информационна инфраструктура.
 
 

Отделни звена на публичната администрация вече пристъпват некоординирано към създаване на национални информационни системи. Това неизбежно ще доведе до негативни последствия, наблюдавани в други напреднали страни:

• преразход на средства и обществени ресурси;
• невъзможност за интеграция, взаимен обмен и решаване на общи задачи в страната;
• затруднения при интеграцията с европейските и глобалните информационни системи.

Ето защо е необходимо да бъде разработена държавна политика за единен подход при изграждане на национални информационни системи като част от национална информационна инфраструктура. Министерският съвет изготвя Единен акт за принципите и унифицираните стандарти за дейност във всички звена на публичната администрация, който да гарантира независимостта на отделните институции при развитие и използването на системите, включително и на съдържанието на информацията, при спазване на общи стандарти, типово оборудване, функционални процедури и входноизходни форми на информационните потоци.

2.2. Привеждане на дейността на държавните институции в съответствие с новите ИКТ за:

• икономически растеж, ефективност на управлението, повишена производителност на човешкия труд в работата на институциите, понижаване на себестойността на обществените услуги, извършвани от администрацията;
• обществен контрол върху управлението, намаляване на бюрокрацията, ограничаване на корупцията, реализация на правото на информация и - в дългосрочен план - развитие на нови форми за участие на гражданите в процеса на вземане на решения;
• усъвършенстване на взаимоотношенията "население - държавни служители";
• осъзнаване на гражданите като потребители на услуги на различни нива на администрацията и на администрацията като доставчик на услуги;
• въвеждане на съвременни технологии за оценка на качеството на услугите на централната и местна администрация;
• приложение на опита на частния бизнес в областта на ИТ;
• ефективни комуникации при административното сътрудничество в процеса на присъединяване на България към ЕС .

2.3. Разработване на държавна политика относно услугите с информацията на разположение на институциите и нейната категоризация:

• информация, представляваща предвидена от закона тайна;
• публична информация за безплатно ползване;
• публична информация за платено ползване по заявка.

2.4. Използване на постиженията на новите ИКТ в процеса на подготовка на България за членство в ЕС. Да се създадат специализирани бази данни, отразяващи дейностите на институциите по подготовката на страната за членство в ЕС, като се изградят ефективни телематични връзки със съответните институции на ЕС.
 
 

2.5. Оптимизиране на механизма на обществените поръчки в областта на ИКТ, като новата законодателна уредба за възлагане на обществени поръчки въведе механизми за недопускане на корупция и осигури:

• равен достъп и национален режим за продуктите, услугите и доставчиците спрямо всички правни разпоредби, процедури и практики, свързани с възлагането на обществени поръчки, в съответствие с изискванията на член ІІІ от Споразумението на СТО за обществени поръчки;
• прозрачност и краткосрочност на процедурите за търгове, конкурси и пряко договаряне;
• ясно разграничаване на отделните видове поръчки и регламентиране със закона на различията в процедурите по възлагането им съобразно тяхната специфика;
• определяне на различни прагове в стойността на поръчките, над които задължително ще се изискват процедури на конкурс или търг и обвързване на праговете с тези, свързани с международните споразумения, по които Република България е страна;
• огласяване на обществените поръчки за достигане на информацията до най-широк кръг от потенциални участници, вкл. чуждестранни изпълнители;
• определяне на стратегически доставчици за определени дейности и унифицирано оборудване на звената на публичната администрация.

2.6. Постепенно преминаване към безхартиен информационен обмен, като :

• администрацията предостави възможности за телекомуникационна връзка с гражданите и стопанските организации, по която те да обменят информация от работните места или домовете;
• се уреди правната сила на електронния документ и електронния подпис и се премахнат правните бариери пред електронния обмен на документи с официален характер;
• органите на администрацията организират електронни справочници за издаваните от тях актове, както и за структурата, правомощията и адресите на отделните звена, предлаганите от тях услуги, календар на задълженията на гражданите и др.

2.7. Създаване на електронни версии на официални издания на държавата, например “Държавен вестник”, като се уреди правното значение на официалните носители на правна информация.
 
 

2.8. Изграждане, хармонизиране и развитие на националната информационна система за противодействие на престъпността с участието на МВР и други заинтересовани организации и ведомства. Целта на тази система е интегриране на данните, с които разполагат правозащитните ведомства, финансовите, данъчните и митническите органи, включително данни за образувани предварителни проверки, образувани бързи производства, прокурорски надзор, наказателни съдебни производства, изпълнение и изтърпяване на наказанията, ресоциализация на лицата. Системата следва да осигурява и информация за оперативна и управленска дейност в областта на превенцията на престъпността.

МВР осъществява разнообразни информационни дейности (преки, специализирани, развойни, стратегически и др.) в съответствие с Конституцията и законите на РБългария, Програма "България 2001" на Правителството, Концепцията за национална сигурност и Стратегията за информационната дейност на МВР, в съответствие с международните актове в областта на правата на човека и интеграционната политика на страната.

Информационната дейност да се развива като неотделима част от управленската, оперативната и всяка технологична дейност на МВР, като особено внимание се отдели на специализираните информационни технологии в:

• информационно-аналитичната дейност;
• дейностите при екстремални и кризисни ситуации;
• дейностите при предотвратяване и разкриване на информационната престъпност и др.

Ускорено да се развива ресурсното осигуряване със съвременни телекомуникационни средства на полиция, следствие, прокуратура и съд за осъществяване на ефективно международно сътрудничество и партньорство в борбата срещу организираната престъпност, наркотрафика и тероризма, като се осигури процесуалната валидност на актовете, обменяни по телекомуникационен път.

За изпълнение на функциите на МВР , катосе осъществява перспективна кадрова политика в информационната област и се разработи система за непрекъснато образование в областта на ИКТ и да се поддържа висока степен на квалификация на персонала.
 
 

2.9. Управление на отбраната и укрепване на националната сигурност.  Последователно да се прилагат принципите  за граждански контрол над армията и прозрачност на управлението, от една страна, и за гарантиране на необходимата степен на секретност с цел ефективно осигуряване на основните функции на тези организации, от друга страна.
 

Интегрирането на България към НАТО изисква модерна и боеспособна армия, осигурена в информационно и комуникационно отношение на най-съвременно ниво. За постигане на тази цел приоритетни задачи са:

Модернизиране на системите за командване, управление и комуникации чрез:

• постигане на оперативна съвместимост на комуникационно-информационните системи на Българската армия с аналогичните, използвани в армиите на страните-членки на НАТО;
• въвеждане на съвременни комуникационни и информационни технологии, съответстващи на стандартите на НАТО;
• изграждане на информационна система за ръководния състав на Министерството на отбраната, която да осигури ефективен и защитен обмен на управленска информация между отделните компоненти в структурата на МО, а така също и с останалите министерства и ведомства;
• осигуряване на защитни механизими при достъпа и ползването на информацията.

Осъвременяване на военното образование и военнонаучната дейност чрез:

• разширяване на обхвата и актуализиране на образователните програми в областта на ИКТ с оглед осигуряване на адекватна на съвременните изисквания подготовка на командния състав на Българската армия;
• въвеждане при обучението на личния състав на Българската армия на съвременни мултимедийни продукти и виртуални тренажори, осигуряващи икономична и високоефективна подготовка;
• въвеждане ИКТ във военната научноизследователската и проектантска дейност с цел повишаване тяхната ефективност и качество.

Разширяване и осъвременяване на връзките с обществеността чрез:

• създаване на компютъризирана система за набиране на курсанти и професионални войници, която ще бъде достъпна и чрез Интернет и ще повиши ефективността на процеса на окомплектоване на Българската армия с необходимите човешки ресурси;
• осигуряване на основата на ИКТ на бърза и всеобхватна информация за гражданите в случаите на възникване на природни бедствия, аварии и други извънредни положения.

2.10. Оценяване на съществуващите публични регистри и прилагане на стандартите на ЕС за изграждане на публични хранилища на информация, като се регламентира достъпа до тях.

За целта следва да се създадат и поддържат публични регистри, включително:

• единен публичен регистър за физическите лица, доразвиващ съществуващата ЕСГРАОН съобразно с потребностите на обществото на съвременния етап и изискванията на ЕС към регистрите с персонални данни;
• единен публичен регистър за юридическите лица , включително стопанските субекти, политическите партии, организациите с нестопанска цел, техни клонове и поделения; на основата на единен идентификационен код и се премине към обединяване на съществуващите статистически, данъчни, съдебни, митнически, осигурителни и други бази данни;
• публичните регистри, поддържани в единния  национален кадастър.

2.11. Ускорено изграждане на съвременен кадастър на страната и информационна система на националния кадастър като основа на поземлената (поимотната) регистрация, пространствено базираните информационни системи относно техническата инфраструктура, природните богатства, околната среда, паметниците на културата, дейностите по устройството на територията, данъчното облагане във връзка с недвижими имоти и др.

ИКТ следва да намерят широко приложение в дейностите по устройството на територията на страната, което ще позволи по-ефективно вземане на управленски решения по отношение на проблемите на териториалните единици и оптималното ситуиране на промишлени и инфраструктурни обекти.

ИО решително ще приближи целите, на които служи кадастърът при максимална публичност и достъпност за гражданите, техните организации и органите на държавната и общинска администрация, икономическа стабилност.

Резултатите от поземлената реформа ще се използват за доразвитие на кадастъра, като се съхраняват съществуващите масиви от данни. Следва да продължи прилагането на ИКТ при съвременна организация на националния, териториалните и ведомствените кадастри, като: преминаване от проектноориентиран подход към координатно информационен системен подход, въвеждане на цифрови карти, модулен подход и пр.
 

2.12. Постигане на висока надежност и сигурност на комуникациите и гарантиране на защитата  на данните в   управлението. При проектирането и изграждането на информационните системи за администрацията да се предвиждат мерки в случаи на:

• постоянни или случайни откази на физическите компоненти на системите;
• отклонения в дейността, свързани с пропуски в проектирането на системите;
• неправилна работа на оператора или опити за съзнателна злоупотреба със системата или с ползваните данни;
• да се предвидят комплексни програми за сигурност на комуникациите в управлението на различни равнища: техническо (хардуерно и софтуерно), организационно, договорноправно, нормативно. Чрез последователно прилагане на програмите за сигурност да се ограничат възможностите за разрушаване или промяна на данните, включително при отказ на средствата за обработка, съхранение или предаване на данни, неправомерен достъп до информация или опериране с нея.

2.13. Създаване на междуведомствени органи, които в координация с отделните институции, стопански субекти и неправителствени организации да изготвят национална програма за решаване на проблемите като:

• проблем 2000;
• деноминацията на националната валута;
• въвеждането на ЕВРО и хармонизацията на националните разплащателни документи с изискванията на ЕС.

2.14. Продължаване компютъризацията на съдебната система. Следва да се усъвършенства телекомуникационния обмен на информация, включително на нормативна и фактологична информация за хода на водените съдебни дела, както и да се установи възможност за телекомуникационен обмен с другите държавни институции, публични регистри и др.
 
 

2.15. Автоматизиране дейността на Конституционния съд, като се изградят бази данни с решенията му и техните преводи на основните европейски езици и се развият възможностите за телекомуникационен обмен на информация със сходни институции за конституционен контрол.

2.16. Създаване на унифицирани стандарти за автоматизиране на нотариалната работа и връзката с националния кадастър, като се въведат стандартизирани технологии за автоматизиране на нотариалната работа, както и единна автоматизирана система за нотариалните сделки. Да се разработи правната основа на електронните нотариални сделки.
 
 

2.17.  Развитие на националната статистика с оглед изискванията на ИО. Приоритети в тази област  са:

• изграждане на нови статистически системи, осигуряващи хармонизиране, интегриране и стандартизиране на статистическата информация;
• създаване на специализирани информационни и комуникационни технологии за статистиката;
• развитие на частния сектор за събиране на данни и за статистически изследвания;
• разширяване на сътрудничеството между недържавните статистически институции и държавната статистика;
• извършване на статистически изследвания, свързани с прехода към ИО

Националната статистика следва да бъде поставена в съответствие с изискванията на ЕС относно методологията на въвеждане на нови ИКТ, включително по пътя на участие в многонационални европейски програми по приоритетните области за статистическата система:

• макроикономическа статистика;
• икономическа и монетарна конвергенция;
• статистика на скритата икономика;
• регионална статистика;
• селскостопанска статистика;
• статистика на опазването и възпроизвоството на околната среда;
• статистика на външната търговия.

Националният статистически институт (НСИ) следва да развива дейността си, като прилага изискванията и унифицираните стандарти с цел подпомагане на информационния обмен и съвместната работа между страните - членки на ЕС в продължение на подписаните декларации за сътрудничество при спазване на следните основни принципи:

• публичност на статистическата информация;
• защита на личните данни в съответствие с европейските стандарти;
• достоверност и надеждност на статистическата информация ;
• повишаване на качеството на репрезентативните изследвания;
• сътрудничество в борбата с незаконни трансфери и други форми на финансови престъпления.

При въвеждането на ИКТ в националната статистика следва да се има предвид още необходимостта от адекватно отражение на:

• динамиката на социално-икономическото развитие на страната и либерализирането във всички сектори на икономиката;
• стимулирането на събирането на статистически данни ;
• развитието на конкуренцията в тази област, което съответно води до преминаване на пълна или частична самоиздръжка на НСИ и повишаване достоверността на събираната информация.

Основни приоритети за статистиката в процеса на преход към ИО са:

• създаване на национална децентрализирана статистическа информационна система, основана на съвременна комуникационна и информационна инфраструктура, като за целта да се предвиди изграждане на статистически центрове към различните държавни институции и стопански субекти;
• утвърждаването на НСИ като водещо звено на националната статистика и център на специализирани анализи, прогнози и изследвания, предоставящи социална и икономическа информация на държавни, обществени и частни институции;
• създаване на единна система от показатели за изследване на национално равнище;
• разработване, поддържане и актуализиране от НСИ на основните класификации, номенклатури и регистри в съответствие с изискванията на Евростат;
• развитие на приложната статистика.

2.18. Насърчаване на модерна информационна политика на общинската администрация за осигуряване на:

• пълноценно функциониране на административно-техническите механизми на общините;
• информационно обслужване на взаимодействието с държавната администрация;
• предоставяне точна и актуална информация на гражданите относно административната, стопанската, териториално-устройствената, комуналната, социалната и други сфери;
• координация и контрол върху дейността на общинските търговски дружества;
• анализ, планиране и прогнозиране на развитието на общините.

Да се стимулира създаването на специализирани приложения в помощ на общинската администрация. Да се поощри създаването на географски информационни системи на общинско равнище, притежаващи аналитични и и картографски функции, които съдържат данни за почви, недвижими имоти, пътна мрежа, комуникационна мрежа на инженерните съоръжения, електро- и топлозахранване, водоснабдяване и канализация, телефонизация и др.
 
 
 
 

3. Технологиите

 
 
 

ИО се основава на съвременните постижения на далекосъобщителните и информационни технологии. Развитието на телекомуникациите у нас следва разработената и преминала през широко обсъждане Секторна политика, която подлежи на периодично актуализиране.
 
 

3. 1. Достъп за всички

3.1.1. Основна цел трябва да бъде осигуряване на широк достъп на всички слоеве от населението до съвременни, ефективни и качествени далекосъобщителни и информационни услуги, предоставяни на приемливи цени. Само така всички хора ще могат да извлекат икономически и социални изгоди и  да се подобри качеството на техния живот.
 

3.1.2 Като първи етап следва да се осигури всеобщо предлагана услуга, т.е. един минимален пакет от най-масови и важни за обществото далекосъобщителни услуги с определено качество, които са достъпни за всички потребители, независимо от тяхното географско разположение, и които се предоставят на приемлива цена.

Важен аспект на всеобщо предлаганата услуга е общественият достъп до обикновената телефонна услуга чрез обществени телефони, работещи с монети или карти, разпръснати по цялата територия на страната и монтирани на подходящи места, които осигуряват безплатен достъп до националните услуги за спешна помощ.
 

3.1.3. В краткосрочна перспектива трябва да бъде осигурен достъп до основни информационни услуги на  обществени места като библиотеки, читалища, училища, клубове и др. Тези места могат да послужат като база за създаване на центрове на знанието, подпомагащи достъпа до новите технологии и усвояването на необходимите за тях умения, като осигурят публичен достъп до компютърни и комуникационни ресурси. Специално внимание трябва да бъде обърнато за приоритетно задоволяване потребностите на хората с увреждания за достъп до мрежите и услугите.

3.1.4. От гледна точка на универсалния достъп до информационни и комуникационни услуги основни приоритети при развитието и модернизацията на националната телекомуникационна инфраструктура трябва да бъдат:

• развитие и подобряване качеството на традиционните услуги - телефонни, факсимилни, телексни, предаване на данни, информационно- справочни и др.;
• предлагане на услуги с добавена стойност на базата на изградената преносна инфраструктура, например достъп до Интернет, услуги в Интернет среда  и др.;
• използване на възможностите на цифровата техника за предоставяне на нови услуги като конферентни връзки, пренасочване на повиквания, съкратено избиране и др.;
• въвеждане на нови дистрибутивни, интерактивни и мултимедийни услуги (като интерактивно видео, телепазаруване, банкови операции, информационно-справочни услуги, образователни програми, игри и др.) базирани на нова високоскоростна или алтернативна преносна среда до абонатите - напр. кабелната телевизия;
• свободно предоставяне на наети (арендовани) канали и съоръжения с добре дефинирани интерфейси и при приемливи тарифи;
• масово преминаване към цифрови мрежи с интеграция на услугите (ISDN);
• предоставяне на телематични, нискоскоростни и високоростни услуги за пренасяне на данни;
• интегриране на мрежите за пренасяне на данни със световните мрежи;
• развитие на националните мобилни радиотелефонни мрежи и системи за персонално повикване (пейджинг), както и изграждане на системи за персонални комуникации (PCS);
• изграждане на интелигентни мрежи за предоставяне на услуги от типа на услуга “800” и други позволяващи гъвкаво управление;
• усвояване на позицията на геостационарна орбита, която има България, за изграждане на национална многофункционална спътникова система, осигуряваща покритие на територията на страната с радио и телевизионни програми, възможност български програми да бъдат приемани и извън територията на България, предоставяне под наем на свободен спътников капацитет;
• използване на съвременните достижения в спътниковите телекомуникации - спътници с ниска и средна орбита (LEO, MEO) и пр.;
• постепенно преминаване към АТМ мрежи (асинхронен способ на трансфер), на базата на съвременните оптични преносни системи от синхронната цифрова йерархия (SDH).

 

 
 
 
 
 

3.2. Универсална мрежа

3.2.1 Следва да продължи работата за бързото доизграждане на модерна национална телекомуникационна и информационна инфраструктура. Модерната телекомуникационна инфраструктура у нас е на първия етап от своето развитие - изграждане на мрежа с интеграция на комутацията и пренасянето (IDN) на базата на изградената насложена цифрова мрежа (DON), и преминаване към цифрова мрежа с интеграция на услугите (ISDN). Паралелно с това започва предоставянето на ISDN услуги за бизнес абонати и големи потребители.
 
 

3.2.2. Да се извърши модернизация на националната мрежа следва   чрез поетапно въвеждане в действие на нови цифрови капацитети и постепенна подмяна на аналоговото оборудване в мрежата. При това се преследват следните дългосрочни цели:

• цялостна цифровизация на транзитната мрежа;
• цифровизация на селищните мрежи (достигане на 75-100% цифровизация на абонатния капацитет през 2010 г.);
• разширяване кръга на потребителите на ISDN услуги и създаване на условия за предоставяне на високоскоростни B-ISDN услуги.

Ускорената и разширена цифровизация на всички нива на мрежата ще позволи доближаване към 2000/2001г. на стандартите (мрежови и по отношение на услугите) на страните от ЕС.
 
 

3.2.3. Да се реши   комплексно  проблемът с честотното осигуряване на радиосистемите за безжичен фиксиран абонатен достъп. В места с ниска плътност на абонатите и със сложни теренни условия използването на такива системи често е единствената възможна алтернатива.
 
 

3.2.4. Да се дефинират прецизно  мрежовите интерфейси и архитектури на базата на европейски или международни стандарти. Сливането на различните мрежи в единна модерна национална телекомуникационна инфраструктура, както и осигуряването на високо ниво на сигурност и защитеност на информацията, са изключително сложни технически и организационни проблеми. Само стриктното придържане към хармонизирани европейски и международни стандарти може да осигури безпроблемно взаимно свързване между мрежи на различни оператори и качествени услуги “от край до край” за потребителите.
 
 

3.3. Интернет

Интернет е динамично развиваща се глобална мрежа, която вече играе ключова роля в развитието на световните комуникации. Комерсиализацията на Интернет неимоверно разшири  използването й. По-нататъшното развитие на Интернет в страната ще позволи увеличаване на взаимната свързаност между хората, поддържане на звукова и видеовръзка в реално време.
 

3.3.1. Необходимо е ускоряване на развитието на Интернет у нас, като бъдат отчетени следните фактори:

• световните тенденции в развитието на телекомуникациите и Интернет;
• препоръките на международните телекомуникационни организации и практиката на европейските телекомуникационни оператори и регулатори;
• постигнатите резултати, опит и интелектуални ресурси, налични в страната;
• потребителското търсене;
• състоянието на вече формиралия се силно конкурентен и динамично развиващ се пазар на Интернет услуги у нас;
• възможностите, които предлага вече изградената у нас цифрова телекомуникационна инфраструктура за осигуряване на високоскоростен достъп до Интернет.

3.3.2. Основни приоритети, които следва да се имат предвид при развитието и използването  на Интернет у нас са:

• използване на телекомуникационните възможности на БТК (Българската телекомуникационна компания) за създаване подходяща инфраструктура в страната отговаряща на световните изисквания вкл. осигуряване на по-широки честотни ленти;
• насърчаване широкото използване на мрежата, конкуренция между доставчиците на Интернет услуги и комерсиализация на услугите с помощта на съответни правни и финансови механизми;
• утвърждаване на Националната академична информационна мрежа, което ще позволи успешно развитие на обучението и изследователската дейност и мултиплициране на опита у нас като част от разходите се субсидират от държавата;
• популяризиране възможностите на Интернет у нас чрез медиите и пресата, както и организиране на демонстрации за ръководителите, взимащи решения;
• представяне на каталожни данни и информация за публично ползване от мрежата, за което отделните институции да създадат съответна организация;
• осигуряване на защита от несанкциониран достъп в съответствие с международните стандарти.

3.4. Мобилни съобщителни системи

На базата на осигурен честотен ресурс за изграждане на втора мрежа, работеща по стандарта GSM, следва да бъде лицензиран втори GSM оператор, което ще доведе до подобряване на обслужването и намаляване на цените. Чрез въвеждане на новите версии на системата GSM ще се осигури значително по-висока скорост на информационния обмен при предоставянето на разнообразни информационни и мултимедийни услуги. Своевременно трябва да бъдат създадени необходимите предпоставки за въвеждане в страната на новото (трето) поколение мобилни комуникационни системи - т.нар. универсална мобилна телекомуникационна система (UMTS).
 
 
 
 

4. Икономиката

 
 
 

4.1. Малки и средни предприятия (МСП)

4.1.1. За постигане на значителен икономически ръст е необходимо преструктуриране и приватизиране на българската икономика основно в МСП чрез:

•  изнасяне на неефективни производства от големите заводи;
•  използване инициативата на работодатели, намиращи нови пазарни ниши;
•  стимулиране от страна на държавата на частния сектор посредством мерки в областта на данъците, митата и т.н.

За успешното излизане на МСП на европейския и глобалния пазар следва поетапно да се решават проблеми, свързани с:

• прояви на антиконкурентно поведение;
• забавяне въвеждането на нормативната база на ЕС, отнасяща се до МСП;
• труден достъп до стандарти и сертификати;
• пречки при получаване на обществени поръчки;
• отсъствие на пълноценен пазарен маркетинг,
• трудности при намиране на подходящи партньори.

4.1.2. Особено внимание следва да се отдели   на МСП, работещи в областта на ИКТ за:

• създаване на нови производства в областта на информационната и телекомуникационна индустрия;
• създаване на нови работни места особено в области каквито са софтуерните технологии, услуги с добавена стойност, електронната търговия и др.;
• присъединяване към споразумението на Световната търговска организация (СТО) за премахване на митата върху търговията с продукти на информационните технологии;
• осигуряване на данъчни преференции при износ на информационни продукти;
• развитие на вече навлизащия в напредналите страни подход за “работа в дома” чрез използуване на Интернет достъп;
• увеличаване пазарните дялове и нормите на печалбата в национален и международен аспект;
• преразпределение на продуктовата структура, като се обхванат отдалечени и откъснати райони.

4.1.3. Развитието на МСП ще позволи повишаване на ефективността и подобряване дейността в редица отрасли, тъй като:

• ще се изградят нови взаимоотношения на работа с изследователски институти и лаборатории, което ще даде възможност за преодоляване на застоя в научноизследователската дейност;
• ще се повишат изискванията към специалистите със средно и висше образование, което ще има положителен ефект върху образователната система;
• ще се създадат условия за непрекъснато обучение и преквалификация, което ще позволи задържане на интелектуален потенциал в страната;
• ще се стимулира използуването на ИКТ за по-добро управление и за разширяване на контактите с чуждестранни предприятия в различни области на народното стопанство;
• ще се постигне по-широко използване на Интернет услуги и електронна търговия, което ще доведе до навлизането в глобалната икономика и пренасочване интелектуалния потенциал на страната за създаване на нови продукти и производство.

4.2. Информационни технологии

4.2.1. Информационните технологии са важен фактор за икономическото развитие на страната. Икономическата дейност в областта на информационните технологии може да се класифицира по следния начин:

• търговия с компютърни системи;
• асемблиране на компютри;
• разработка на софтуерни продукти;
• разработка на отделни възли и компоненти за приборостроенето, системи за охрана, алармени устройства и др.;
• касови апаратги с фискална памет;
• информационни продукти върху компакт дискове;
• крайни устройства за далекосъобщения и т.н.;

4.2.2. Необходима е промяна в структурата и организацията на изследователската, развойна и производствена дейности, както и в продуктовата структура за решаване на  проблеми като:

• използуване предимно на чужди продукти,  които се внасят и препродават;
• издръжка на развойните институти  основно от наеми на фирми;
• отсъствие на стимули  за националните производители в областта на ИКТ;
• липса на стабилно и гарантирано  сервизно обслужване ;
• отсъствие на стратегическо планиране в тръговските дружества в областта на ИКТ.

4.2.3. Развитието на ИКТе предпоставка за влизане на България в ЕС. Необходимо е бързо усъвършенствуване на ИКТ  чрез:

• разработка на комплексни проекти;
• съкращаване на цикъла за създаване на пазарни и експортноориентирани продукти;
• създаване на виртуални предприятия с участието на множество екипи, включително чуждестранни;
• съвременен мениджмънт, основан на  универсален мрежов достъп и интегриране на съществуващи решения;
• организиране на ефективен отдалечен сервиз;
• повишаване на конкуренцията;
• разработка на нови методи и средства за сигурност на информационния обмен в мрежите;
• решаване на проблемите, свързани с използването на български език.

4.2.4. Навлизането  на ИКТ ще има значително социално, екологично и регионално отражение поради:

•  създаването на работни места за високо квалифицираните специалисти, което ще ограничи изтичането на кадри;
•  възникването на стимули за  повишаване на  квалификацията;
•  екологично чистия характер на производствата,свързани с ИКТ;
• възможностите  за използуване на работна сила в отдалечени и недостъпни райони.

4.2.5. Основният приоритет в областта на ИКТ трябва да бъде утвърждаването на България, като производител на компютърни и комуникационни системи, устройства и софтуерни продукти. Това е важно поради:

•  значимостта на разработването и производството на компютърни и комуникационни системи, устройства и софтуерни продукти като източник на национален доход ;
• намаляване на  зависимостта на България от външни производители и доставчици, което ще позволи търсене на равноправно положение в международното разделение на труда.

4.3. Електронна търговия

Електронната търговия е група информационни технологии, които са от ключово значение за утвърждаването на ИО поради факта, че позволяват преминаване към един изцяло нов механизъм за провеждане на стопанска дейност. Тя е средство за радикални промени, създаващо напълно нова търговска среда, нов модел на взаимоотношенията в икономиката по цялата верига “производство – потребление”.

Основното качество и главният източник на ефективност на електронната търговия е интеграцията на информационните потоци, стандартизацията на процедурите и отворения характер за всички участници в търговската транзакция.

Електронната търговия е едно от най-бързо развиващите се направления на ИО и стимул за въвеждане на най-модерните ИКТ в България. Целта е да се осигури извършване на   търговски дейности по електронен път, като се обхванат и информационната фаза, и фазата на договарянето, и фазата на разплащането. Постигането на тези цели следва да се извърши на основата на:

4.3.1. Развитие на комуникациите чрез:

• улесняване връзките между перспективните партньори;
• даване възможност за придобиване на опит чрез проучване на пазари заедно с “дребните търговци”;
• отчитане на факта, че голяма част от информацията се получава от тези които продават, което предполага създаване на неутрален център за събиране на информация.

4.3.2. Доверие в потребителя, което трябва да се постигне чрез:

• отчитане невъзможността при международна търговия да се изгради система, която да отразява фиксиране мнението на купувача за качеството на стоката;
• подтвърждаване получаването на доставката със съответната сигурност и конфиденциалност;
• създаване на международна “Агенция на доверието”, еднакво необходима за търговеца и купувача.

4.3.3. За навременно въвеждане на електронната търговия са необходими определени инвестиции, които следва да се направят след:

• проучване на моделите на новите процеси, където ще се извършат инвестиции, като се оценят критичните места и поблемите;
• създаване на пазар за потенциалните инвеститори;
• подпомагане при изготвяне на бизнес планове и т.н.

Политиката на либерализиране на икономическите взаимоотношения позволява на държавната администрация ефективно да насочва изграждането и развитието на електронна търговия у нас чрез:

• създаване на правна уредба;
• унификация на процедурите и документите, свързани с търговията и съпътстващите я процеси в съответствие с международните стандарти;
• създаване на сертификационни служби за нуждите на електронния обмен на данни (Trusted Third Parties);
• въвеждане на стандартизираните процедури и документи в държавните информационни системи;
• осигуряване на публични доставки чрез стандартизираните процедури на електронната търговия;
• създаване на система за квалификация и подготовка на кадри.

4.4. Банкова дейност
 
 

Банките играят фундаментална роля в ИО чрез своите функции не само на посредник в платежния процес, но и на документарен посредник и на източник на информация за състоянието на сделката или процеса. Създавайки сигурна и конфиденциална среда за електронни разплащания между стопанските субекти, банките са основен елемент в инфраструктурата за универсален електронен обмен на документи и в други сфери.
 
 

Банковата система винаги е била значителен консуматор на информационни услуги, при това по правило – на най-високо технологично ниво. В съвременното общество функционирането на банките е невъзможно без прилагане на върхови ИКТ. ИКТ следва да се разглеждат като основа на новата философия за развитие на банковата дейност: от електронните транзакции чрез локалните мрежи на банките до международните междубанкови разплащания. Прилагането на ИКТ в банковото дело стимулира конкуренцията на финансовия пазар и води до повишаване на качеството на предлаганите услуги. Използването на електронните пари, банковите кредитни и дебитни карти, електронните разплащания и други услуги, осъществявани по електронен път, е необходимо условие за присъствие и конкурентноспособност в световната икономика.
 
 

Преходът към ИО в разглежданата сфера налага:

• въвеждане на специализирани приложения в банковата дейност в съответствие с установените международни стандарти;
• установяване на нови, високотехнологични канали за разпространение на финансовите услуги;
• ускоряване на процесите в банковата система и стимулиране развитието на стоков и капиталов обмен;
• предоставяне на комплексни висококачествени финансови услуги на ниски цени на все по-широк кръг потенциални потребители;
• гарантиране на сигурност и конфиденциалност при разплащанията по електронен път;
• достъпност на финансовите услуги без оглед на времето и мястото;
• преминаване към безхартиен обмен във финансовата сфера.

Създаването на платежна система в реално време ще бъде развитие на сега съществуващата платежна система с еднодневен цикъл на обработка. Първоначално следва да се обхванат плащанията между банките, а непосредствено след това всички плащания следва да започнат да се извършват онлайн.

Както е известно, страните от т.н. Еврозона се подготвят активно за преминаване към система, базирана на европейската единица – Евро. Независимо от това, че България няма формални задължения засега в това отношение, на практика не е възможно и българската банкова система да не бъде подготвена за функциониране с евро, поради разнообразните съществуващи взаимоотношение с банки и клиенти от Еврозоната.

Цялостното решаване на въпроса с електронния подпис има правни и технологични аспекти. След като това стане, по естествен път ще се реши въпросът за минимизирането на хартиения поток в банковата сфера, откъдето следват разнообразни положителни ефекти.

С оглед опита на страната от последните години от важно значение би било разработването на компютъризиран кредитен регистър. Той бе следвало да е съсредоточен в БНБ, като останалите банки следва да имат по определен ред задължения да доставят информация за него, както и да я ползват за свои нужди. Решаването на тази задача е тясно свързана със създаването на методология и технология за определянето на кредитен рейтинг.
 
 

4.5. Транспорт
 
 

4.5.1. Транспортът позволява широко въвеждане на ИК, намиращо отражение в пазарната, технологичната, икономическата и социалната му стратегии, в следните направления:

• реализация на информационни и управляващи компютърни технологии за решаване на неотложни проблеми;
• създаване в транспортния отрасъл на информационна среда, способствуваща за функционирането на най-модерни транспортни технологии и създаващи предпоставки за изграждане на ИО.

4.5.2.ИКТ в транспорта следва да бъдат въведени на основата на единни стандарти, при първоначална централизирана инвестиция.

Приоритетите в областа на транспорта произтичат от специфичната му и силна обвързаност със значителен брой други отрасли (производства, търговия) и институции (граничен контрол, митници). Те могат да се групират като текущи и предстоящи.

Текущите приоритети са:

• поддържане и развитие на централизирани системи за оперативно управление на основните технологични процеси в БДЖ, БГА-Балкан, авиофирмите, Параходство БМФ и БРП;
• изграждане на интегрирани общотранспортни системи:
• системи за бездокументно оформяне на превозната дейност по цялата верига на взаимоотношения “производител - търговец - спедитор - превозвачи - митнически и др. административни органи - банки - потребител”;
• системи за технологична организация на взаимоотношенията в превозния процес, основа на които са логистичните концепции за управление на стоковото движение;
• информационна система за широко използуване моментното състояние и възможностите на транспорта.

 Предстоящите приоритети са:

• Създаване на единна система за информационно обслужване на граничен пункт. Тя ще се ползва от всички служби на различни министерства, намиращи се на територията на граничния пункт: граничен контрол, митница. Управление пътни такси и разрешителни, фитоконтрол и др. Това би намалило драстично възможността за извършване на неправомерни действия от страна на лица и превозвачи при преминаване през граничния пункт.
•  Създаване на системите ЕДИФАКТ за бездокументно предаване на информация . Тази система ще дава възможност на търговци, превозвачи, митничари, граничари, финансисти и др. да ползват и предават информация по електронен път. Това следва да реши въпроса с непрекъснатото и много често некоординирано въвеждане и извеждане на информация от различните служби. Допълнителен стимул за такава система е очакваното й въвеждане в ЕС като задължително.

И в двата случая безусловно необходима е правна уредба, която да регулира взаимоотношенията на разнородните участници в предлаганите системи. От техническа гледна точка в системата на транспорта съществува действаща комуникационна инфраструктура, която след подходящо обновяване може да послужи за предлаганите цели.
 
 

4.6. Селско стопанство
 
 

Навлизането на ИО в селското стопанство и сред селските стопани се очаква да доведе до положителни икономически и социални резултати. Основна причина за това ще бъде рязкото повишаване на информираността сред селските стопани, естествено ако заедно с това у тях се създаде квалификация и нагласа да търсят, намират, интерпретират правилно и прилагат необходимата за конкретните им стопански дейности информация. При въвеждането на ИО в селското стопанство следва да се имат предвид особености като:

• изключително разнообразие по съдържание, форма и тип на необходимата информация - агротехническа, зоотехническа, метеорологическа, хидрологическа, икномическа, маркетингова, екологическа и др.;
• относително ниската квалификация и образователен ценз на потенциалните потребители;
• голямата демографска и географска разпокъсаност;
• очакваната психологическа съпротива.

Определено положително развитие при реализацията на ИО се дължи на:

• в ход и в различна степен на осъщественост са няколко проекта, някои от които са финансирани от ФАР или други чуждестранни контрагенти или са подпомагани по друг начин;
• в значителна степен е създадена правна регламентация , гарантираща условия за развитие на ИО в селското стопанство.

Приоритети за въвеждане  на ИКТ в селсокото стопанство са:

4.6.1.Създаване и реализация на програма за постепенно обучение и убеждаване на селските стопани в необходимостта от ползването и прилагането на ИКТ в стопанската дейност. Това следва да се извършва паралелно с осигуряване на условия за поетапно създаване на съответна инфраструктура за ИКТ.
 
 

4.6.2. Създаване на информационни системи за:

• експертна информация в различни отрасли на селското стопанство (земеделие, животновъдство и др.);
• агропазарна информация;
• агростатистическа информация за производство на земеделска продукция и животновъдство;
• агрометеорологична информация.

4.7. Енергетика
 
 

Бързото развитие на ИКТ в енергетиката е от особено значение за повишаване на ефективността, на сигурността и на безопасността на производството и разпространението на енергия. Основен приоритет при навлизането в ИО е създаването на многофункционална информационна система за оперативна и статистическа информация. Тя ще се ползва от три групи потребители:

• непосредствено заети в производствените дейности - те ще имат възможности за търсене и обработка на първични данни с различна степен на агрегиране и релевантно предназначение, достъп до електронни справочници, стандарти, нормативно-справочни данни и др.;
• ръководен състав с възможности за получаване на справки по конкретни проблеми или обобщени данни, стратегически изследвания и прогнози и др.;
• представители на обществеността и медиите - те ще могат да получават обобщени данни за различните аспекти за производството и разпространението на енергията. Чрез Интернет ще се създадат възможности за установяване на контакт с обществеността, бизнеса и медиите. По този начин ще се осигури прозрачност на отрасъла, ще се увеличи доверието към него и ще се подпомогне привличането на инвестиции.

Друг приоритет е ускорено развитие на автоматизирането на производствените и управленски дейности в производствените единици на отрасъла (НЕК - АД, Булгаргаз ЕАД, Централно диспечерско управление и др.).
 
 

Инфраструктурата на националната енергийна система в перспектива може да се използва като алтернативна комуникационна и информационна инфраструктура. Едно от непосредствените приложения ще бъде отдалеченото автоматизирано отчитане на потреблението на енергия.
 
 
 
 
 

5. ИНВЕСТИРАНЕ В БЪДЕЩЕТО

 
 
 

Образованието и науката са ключови области за прехода към ИО. Направеният анализ показва следните основни проблеми:

• остаряла и/или недостатъчна информационна и комуникационна техническа база в учебните заведения, изследователските институти и библиотеките;
• използване в много случаи на нелицензиран софтуер;
• недостатъчно развита мрежа, която да обхваща всички учебни заведения и научни институции;
• учебните заведения не гарантират подготовка по ИКТ, съответстваща на съвременните потребности на обществото и на европейските стандарти, нито пък създават нагласа за учене през целия живот;
• дейността на научните институти в областта на ИКТ не се свързва в достатъчна степен с реалните икономически и обществени потребност;
• различните типове библиотеки не са свързани със съвременни средства помежду си, което не позволява динамичен обмен на информация, необходим за ефективен достъп на читателите до отдалечени наши и чужди библиотечни ресурси.

За решаването на горните проблеми са формулирани следните основни приоритети:
 
 

5.1. Подготовката по ИКТ - възможност за всички в обучението. Подготовката за ИО изисква неговите граждани да притежават функционална грамотност по ИКТ и да ги използват в своето ежедневие и в професионалната си дейност. В резултат от решаването на тази приоритетна задача и в съответствие с приетата от МОН (Министерство на образованието и науката) Национална стратегия:

• всеки завършващ средно образование трябва да познава и умее да използва основни ИКТ;
• всеки завършващ средно професионално или висше училище трябва да владее основни ИКТ, използващи се в съответната професионална област;
• средните и висшите училища да подготвят специалисти за развитието на информационната индустрия.

Предпоставки за изпълнението на тези задачи са:

• включване на подготовка по ИКТ в държавните образователни изисквания и разработване на съответни учебни програми и учебни материали;
• подготовка на преподавателски кадри по ИКТ с възможности за периодична квалификация;
• осъвременяване на материално-техническата, комуникационната и софтуерна база;
• взаимодействие на образователните структури с бизнес средите в цялостното осигуряване на обучението по ИКТ;

5.2. Непрекъснато и индивидуализирано образование. В ИО знанието е стратегически ресурс, а обучението - стратегически процес. Една от важните задачи на образователната система, свързана с подготовката за ИО е не само да обучава. Още по-важно е да се организира подготовката на членовете на обществото като непрекъснат процес на образование и самообразование. Тази концепция е твърдо възприета в Европа. Целта й е:

• да позволи непрекъснатото и пълното разгръщане на индивидуалните способности на всеки;
• да подпомогне превъзмогването на социалната изолация, както и по-лесното адаптиране към бързо променящата се социална среда;
• да разшири възможностите за професионален избор на жените;
• да допринесе за намаляването на регионалните диспропорции.

За реализация на непрекъснатото образование да се използват средствата на компютърните мрежи, като се включат възможностите на дистанционното обучение, мултимедията, теле- и видеолекции и други форми. Те допринасят за повишаване ефективността и качеството на обучението чрез възможностите за индивидуализация и адаптивност. Това от своя страна изисква разработването на учебни материали и пособия с високо качество на съдържанието и в съответствие с новите за информационните технологии форми и методи на обучение. Създаването на учебните материали предполага активното използване на интерактивна издателска дейност, основана на авангардни издателски и медийни парадигми и специализирани софтуерни технологии. Задължително условие е осигуряването на отвореност и широк достъп за всеки до съответните ресурси и образователни услуги с отчитане на националната и културната идентичност.

Независимо от горните съображения не се накърнява първостепенната важност на традиционното образование. Особено значение придобиват стандартизираните изисквания по информационно-комуникационната осигуреност на учебните заведения и по осъществяваните учебни програми по информатичните и комуникационните дисциплини. Тяхното спазване следва да се гарантира държавните образователни изисквания и от акредитацията на учебните заведения.

Учебните планове и програми следва да се хармонизират с тези на ЕС, за да се даде възможност за унификация на документите за завършено образование.
 
 

5.3. Нов модел на развитие на научните изследвания. Той трябва да се изгради на основата на нови приоритети и механизми на организация и финансиране. Това се постига чрез специализирани научно-изследователски мрежи и кооперативна телематична работа, при висока степен на международна интеграция. Академичната общност следва да разработи този модел като съгласува с държавните институции приоритетите за научните и приложните изследвания в областите, релевантни на ИО и механизъм за тяхното реализиране. Част от този модел да бъдат нови и корпоративни форми на партньорство между бизнеса, индустрията, образователните и изследователските институции за разпространение на иновации и знания, които ще доведат и до приложни резултати.

Особено внимание следва да се отделя на научните изследвания с практическа и пазарна реализация. За целта да се развиват нови организационни форми за насърчаване на високотехнологични дейности с експортна ориентация като технологични паркове, фондове за подпомагане на рискови инвестиции и др.

На учените следва да се осигури равнопоставеност на достъпа до информация, възможности за квалификация и мобилност. По този начин България ще се превърне в привлекателно място за научноизследователска дейност на равнище, приближаващо се към европейското и рязко ще намалее изтичането на млади и на висококвалифицирани изследователи в чужбина. Особено целенасочен стремеж към такова запазване на научния потенциал следва да има за точно определени перспективни области, сред които информатиката и комуникациите.

Решаващо  значение за изграждането на новия модел на развитие на научните изследвания има пълноправното и пълноценното участие в Петата рамкова програма на ЕС за изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (1999-2003). Базовите за ИО научни и технологични изследвания трябва да се приведат в съответствие със стандартите на тази програма. Основен приоритет за изграждането на ИО според Петата рамкова програма е да се подобри функционалността, приложимостта и достъпността на бъдещите информационни продукти и услуги, като същевременно се отчита националната и културната идентичност. Участието ни ще подпомогне решаващо националната академична общност за конкурентоспособността й в европейски условия. Предвиждането  на необходимите за участието средства е инвестиция с  висока възвращаемост.
Следва да се предвиди интегриране на България в пилотни регионални и европейски проекти по образование и наука в условията на ИО, а така също осигуряване на пълноправно и пълноценно участие в европейските образователни програми TEMPUS, SOCRATES, LEONARDO.   Досегашният опит от подобно участие показва, че са необходими допълнителни усилия за осигуряване на ефективна национална координация на българското участие в програмите на ЕС, обществена прозрачност, публичност и свободен информационен достъп в съответствие с опита и стандартите на ЕС.

5.4. Предоставяне на всички учебни заведения и научни организации достъп до глобалните информационни мрежи. Съществуващата национална академична информационна и комуникационна инфраструктура следва да се развие и експлоатира ефективно и пълноценно, преди всичко чрез обединяване на усилията на различни институции (МОН, БАН, ВУЗ, БТК, фондации и др.). Тя следва да осигурява широколентови предавателни среди за пълноценно използване съвременните компютърни и комуникационни технологии като мултимедия, видеоконференции, достъп до Интернет и т.н. Към нея в определени аспекти и с отчитане на спецификата следва да се присъединят в рамките на две години всички средни и професионални училища и за още две до три години - всички останали училища. При решаването на последния проблем следва да се има предвид практическата липса на съвременни компютри и софтуер в училищата, както и на система на поддържането и охраняването им.

По този начин ще се осигурят нормални условия на ученици, студенти и преподаватели за достъп до информация, консултации, работа по колективни (учебни и изследователски) проекти в национален и международен контекст.

5.5. Модернизиране на библиотечната система и осигуряване на широк достъп до нея. В обществото на знанието библиотеките следва да осигуряват лесно и бързо необходимите библиотечно-информационни ресурси не само за образователни и научноизследователски цели, но и за удовлетворяване на индивидуалните потребности на гражданите. Това изисква съответно модернизиране и отваряне към света, като:

•  се изградят телекомуникационни връзки между библиотеките и се осигури достъп до Интернет;
•  се изградят интегрирани библиотечни системи, които да обхващат всички библиотечно-информационни процеси и да поддържат технологичните връзки между тях;
•  се изградят машинни каталози, които да представят в режим на реално време достъп за вътрешни и външни потребители;
•  се създадат бази от данни на CD ROM за междубиблиотечен обмен и за ползване от читателите на място в библиотеките;
• по-големите български библиотеки  предоставят достъп до своите бази от данни чрез Интернет, като в по-голямата си част те да са безплатни;
• библиотеките  предоставят на своите читатели чрез Интернет възможност за достъп до чужди каталози и бази от данни.

6.1. Труд и социална политика

Развитието на ново измерение в социалната политика, свързано с предимствата на ИО и възможностите за подобряване на качеството на заетостта и социалната интеграция на заетите, налага нови цели и специфични действия. Те са насочени към предприемане на мерки, които облекчават достъпа до производителна и свободно избрана гъвкава форма на заетост, отговаряща на новите нужди на работодателите и работниците.
 
 

6.1.1. Съществено значение за управление на социалните процеси има познаването навъздействията на ИКТ върху количеството и качеството на заетостта. За целта са необходими:

• редовни изследвания и наблюдения на тенденциите и промените в структурата на заетостта и влиянието на ИКТ;
• изследвания върху връзката между заетостта, технологичните промени, равнищата на заплащане, равнищата на уменията на работната сила и икономическата конкурентоспособност;
• развитие на политика по насърчаване прилагането на ИКТ в МСП за увеличаване на конкурентоспособността им  и откриване на нови работни места, както и на местна и регионална политика по заетостта.

6.1.2. Наред с традиционните форми на заетост в ИО се появяват и други нетипични гъвкави форми. Такива са: непълно работно време, срочни договори за определна работа, дистанционна заетост, други форми на граждански договори за извършване на определена работа. Националната социална политика в условията на ИО следва да се основава на прилагане на равностойни или подобни условия на заетост и труд, както при редовната/безсрочна, при пълно работно време/ заетост работа. За целта е необходимо:

• провеждане на изследвания и разпространяване на информация доколко нетипичните форми на заетост, свързани с ИО, отговарят на икономическите и социалните цели на работодателите и заетите;
• преглед на действуващата или подготвяна нормативна уредба, която препятства или ограничава достъпа до гъвкавите нетипични форми на заетост, свързани с ИО;
• използуване на държавните служби по заетостта за разпространяване на информация относно свободните работни места в новите форми на заетост, както и за подходящ контрол и сътрудничество с частните посреднически агенции за настаняване на работа;
• предприемане на подходящи мерки за включване в обхвата на трудовата статистика на данни за работещите в нововъзникващите нетипични форми на заетост.

6.1.3. ИО предлага по-големи възможности за намаляване на различията между неравностойните групи на пазара на труда (жени, инвалиди, работници в предпенсионна възраст, учащи се, малцинства, мигранти ), както и за подобряване качеството на живота им. За целта е необходимо да се предприемат следните действия:

• преглед на действуващата или подготвяна нормативна уредба за закрила на майчинството и социалните придобивки на отглеждащите малки деца, за правното положение на инвалидите и тяхната трудова рехабилитация, за повишаване на квалификацията; за реформи в социалното осигуряване и социалното подпомагане, така че да включват гъвкавите нетипични форми на заетост, предлагани на неравностойните групи;
• подготовка и приемане на нова нормативна уредба, която да осигурява действена закрила срещу дискриминация при постъпване на работа, при избор на професии, при уволнение, при гарантиране на равноправие в заплащането;
• използуване на държавните служби по заетостта за провеждане на политиката за насърчаване на неравностойните групи на пазара на труда и тяхната интеграция;
• използуване на публичната администрация за установяване потребностите на отделните неравностойни групи (особено на инвалидите) при достъпа и интегрирането им в ИО и при тяхното бъдещо развитие;
• активно разработване на средства и системи за улесняване и подпомагане на общуването между хора със специфични проблеми (слепи, глухи, неми), както и между тях и другите граждани.

6.1.4. Гъвкавостта и сигурността на пазара на труда в ИО създава нов баланс на противодействуващитеси тенденции към регулация и дерегулация. Новите форми на организация на труда при ИО са фактор за повишаване на конкурентоспособността. Те предполагат сериозни промени в индустриалните отношения (между социалните партньори), тъй като процесът на приспособяване на работната сила към новите условия изисква участие на заетите при извършване на организационните и технологични промени. Тези промени изискват:

• насърчаване опознаването и участието на заетите в новите форми на организация на труда и закрила на правата на трудещите се;
• предприемане на мерки за закрила на личните данни на заетите и срещу неправомерно наблюдение и контрол. Приемане на нормативна уредба за закрила на индивидите и техните основни права, свързани с обработка на личните данни, включително и при използуване на посреднически услуги в нетипичните форми на заетост. Хармонизация на националното законодателство с Директива 95/46/ЕС и подготвяните конвенция и препоръка на МОТ (Международната организация по труда)  за закрила на личните данни на работниците.

6.1.5. За развитието на различните форми на дистанционна заетост следва да се създаде   адекватна рамка, като се предприемат:
 

• консултации със социалните партньори относно рамките за закрила на дистанционната заетост;
• изследвания върху работните условия при дистанционна заетост и върху импликациите им за заетостта и социалната политика;
• приемане на нормативна уредба за дистанционна заетост, основана на принципите, съдържащи се в конвенциите и препоръките на МОТ за работата при непълно работно време, надомен труд и чрез договори за извършване на определена работа.

6.1.6. Социалният диалог е инструмент за промяна в ИО и за укрепване на социалнатасолидарност. Традиционните системи на колективно договаряне при използуването на новите технологии и глобализацията на световната икономика се нуждаят от реформи и преминаване към равнищата, на които се формира съответната стопанска политика. Прироритетите на социалния диалог ще продължават да се свързват с количеството и качеството на заетостта, гъвкавостта и условията на труд. Използуване на неправителствените организации с идеална цел предлага възможности за подпомагане на неравностойните групи при овладяване на нови умения, необходими за заетостта в ИО, за постигането на което е необходимо:

• предприемане на мерки за пълноценно осъществяване на правото на сдружаване на заетите в гъвкавите нетипични форми, в това число установяване и премахване на нормативни или административни пречки пред правото на сдружаване, както и на ограничителни практики в частния сектор;
• приемане на нормативна уредба за нови форми на социален диалог, в който да участвуват както представители на профсъюзите и работодателите, така и на неправителствени организации, чиито членове са пряко засегнати от "информационното" измерение на новата социална политика;
• предприемане на мерки, насочени към подпомагане използуването на ИКТ от организациите в третия сектор.

6.1.7. Потенциалът на ИКТ следва да се използва за насърчаване на по-високи стандарти за безопасни и здравословни условия на труд. За целта са необходими следните действия:

• реформа в националната система за контрол върху условията на труд, основана върху приемането на нови нормативни актове, които осигуряват хармонизацията на българското право с директивите на ЕС и конвенциите на МОТ в съответната област;
• създаване на гаранции, че общата уредба на безопасните и здравословни условия на труд ще действува и при нетипичните форми на заетост, свързани с информационните технологии;
• уточняване на специфичните задължения на работодателите и на работниците в нетипичните форми на заетост;
• поемане на  изрични задължения  за спазване на минималната възраст за започване на работа при нетипичните форми на заетост.

6.2. Здравеопазване

Въвеждането на ИКТ в здравеопазването се обуславя от характера на   двете най-важни групи дейности в тази област:

• Глобални информационни дейности, свързани с решаване на проблеми от световен, национален или регионален мащаб: управление на здравеопазването, изследователски дейности, образование и преподготовка на медицинския персонал, следене на развитието на епидемиите и мерките за противодействието им. За качествено извършване на тези дейности се събира, обработва, съхранява и разпространява значителен обем медицинска и друга информация, правят се статистически изследвания, създават се информационни системи, осигуряват се ефективни комуникационни връзки.
• Информационни дейности, свързани с обслужване на пациенти. При тях се ползват разнообразни компютъризирани медицински апаратури, предоставящи точна и бързодостъпна информация за всеки пациент.

Приоритетите, произтичащи от тези групи дейности са :
 

6.2.1. Създаване на национална компютърна здравна мрежа. Тя следва да е основана на национална информационна и комуникационната инфраструктура и да позволява лесно интегриране с европейските системи. Това ще даде възможност за обмен на  информация между лекари, болници, аптеки, лаборатории и фармацевтични предприятия и различните здравни ведомства и организации. Пациентите, особено лица с увреждания или от отдалечени райони,  да получат възможност за двустранна връзка със здравните пунктове. Препоръчителна е следната етапност при изграждането и експлоатацията на тази мрежа:

• ползване на информация и обмяна на данни в областта на здравеопазването между лечебни, учебни, научни и адчинистративни звена в областта на здравеопазването;
• достъп на специалистите до мрежата в областта на здравеопазването;
• изграждане на здравни информационни пунктове, чрез които всички граждани ще могат да ползват мрежата.

6.2.2. Въвеждане на електронни карти  в здравеопазването. Тези карти ще съдържат данни за здравословното състояние на пациента, провеждано лечение, медицински изображения, резултати от анализи и др. , като се използват и възможностите на мултимедията. Картите и процедурите за достъп до тях следва да съответстват на  възприетите в ЕС стандарти.   Да се създадат гаранции за   конфиденциалността на информацията, както и да се уреди начинът  на въвеждане, актуализиране и ползване на информацията от електронните карти и за интегрирано ползване на данните за статистически, управленски и научни цели. Въвеждането на електронни карти трябва да стане в последователни етапи за различните категории потребители.
 

6.3. Екология
 

6.3.1. В ИО се променят приоритетите в областта на екологията, опазването и възпроизводството на околната среда, като първостепенно значение придобиват дейности, възможни предимно на основата на ИКТ:

• мониторинг на околната среда в реално време;
• разширяване на екологичните производства.

6.3.2. В новите условия удовлетворението на потребителя от предлаганите пазарни продукти все повече ще зависи от екологичните им качества. За посрещане от тази нова потребност следва да се развиват бази данни с екологична информация в помощ на   потребителя.
 

6.3.3. Производители и търговци следва да се ориентират към екологосъобразни иновации, като информационните системи за екологичен мониторинг следва да подпомогнат ефективния държавен и обществен контрол и реализиране на правото на гражданите да познават актуалното състояние на околната среда.
 

6.3.4. Публичната администрация следва не само да гарантира достъпа на гражданите до екологична информация, но и да води проактивна политика като разпространява изправарваща информация за състоянието на околната среда .

За реализиране на горните приоритети е необходимо:

• изграждане на информационна система и екологична база данни по компоненти на околната среда;
• изграждане на система за непрекъснат контрол върху състоянието на околната среда в определени "горещи точки";
• изграждане и поддържане на Екологичен кадастър като част от единния  кадастър на Република България.

6.4. Култура
 

6.4.1. Информационната ера предизвиква радикални промени в културата:

• като непрестанно обновяващ се сбор от качествено оценявани и преоценявани постижения на духа;
• като пазарен продукт, който се подчинява на закономерностите на пазарното обращение.

6.4.2. Културата се превръща в област, в която най-ярко се проявява новосъздаденият глобален пазар. В ИО хората ще усвояват културата по различен начин, катоследва да се създават предпоставки за:

• разширяване на участието в културния процес с помощта на новите ИКТ;
• развитие на възприемчивост към премахването на досегашното разделение на пазара на културата и отпадане на географските и държавните граници при културния обмен;
• преодоляване на комуникационната и идеологическа откъснатост на националната култура и изкуствено сегментирания културен пазар;
• създаване на конкурентноспособна българска култура като пазарен продукт;
• развитие на синтетични аудиовизуални изкуства в електронна среда;
• информационен маркетинг на българските културни ценности у нас и извън страната, представяне на националните културни фондове чрез средствата на съвременната телематика;
• широко използване на ИКТ за развитие на културна индустрия и културен туризъм ;
• създаване на обществени нагласи за пълно зачитане на авторското право и другите права на интелектуална собственост, което единствено превръща културата в пазарен продукт чрез признаване и гарантиране на изключителни права върху произведенията;
• поддържане на традиционни автентични и уникални културни традиции и съхраняване на културното разнообразие;
• особена закрила на фолклора и народните художествени занаяти със средствата на ИКТ.

6.4.3. Управлението на културата следва да използва пълноценно възможностите на ИКТ чрез:

• стандартизиране на критериите и информационните технологии за обработка на информацията в областта на културата;
• създаване и поддържане в актуален вид на бази от данни в областта на културата;
• телекомуникационен достъп до бази данни относно произведения на изкуството и културата.

6.4.4. Финансирането на информационната дейност в областта на културноисторическото наследство следва да се насочи приоритетно към:

• информационната обработка на тези фондови и архивни наличности, които вече съществуват ;
• регистриране на паметниците и създаване на информационно досие на всеки от тях;
• създаване на публични информационни системи за паметниците на културата;
• популяризиране на българското културноисторическо наследство със средствата на ИКТ;
• събиране на словесен и музикален фолклор;
• пълноценно използване на информацията за културното наследство в образователната сфера, науката, туризма, за приобщаване на българите, живеещи в чужбина и др.

6.4.5 В ИО ще протичат успоредно процеси на евроинтеграция и приобщаване към световната култура, от една страна, и опазване на националната културна специфика, от друга страна. С оглед културното сътрудничество като част от общоевропейските интеграционни процеси следва да се създадат организационни и технически предпоставки за включване на България в европейските културни мрежи.
 
 

6.4.6. Специално внимание следва да се отдели на българския език като “малък език” и възможностите на ИКТ за представяне на българските произведения и на други езици в свързания свят. Следва да се насърчава развитието на езикови транслатори и други приложения в областта на превода, които улесняват преодоляването на езиковите бариери и допринасят за разпространението на българската култура в други културни и езикови среди, както и , обратно, разпространението на чужда културна продукция и на български език.
 
 

6.5. Електронни медии и аудиовизия
 
 

В интеграцията на медиите към стандартите на ИО се проявяват следните водещи теденции:

• постепенно отдръпване на държавата с нейните форми на регулация от медийното пространство и реабилитиране на публичната роля на индивида ;
• подмяна на идеологическия контрол с чисто технологически контрол;
• конвергенция на електронните медии, телекомуникациите и компютърните технологии.

За разлика от водещите области в сферата на икономиката, където все още държавата играе водеща роля при поставянето им на съвременна технологична основа, в областта на електронните медии държавата следва да уреди законодателно либерализирането на медийното пространство и като гарантира конституционните права на гражданите, да даде свобода за разгръщане на процеси като:

• демасовизация;
• създаване на интерактивни приложения;
• широко въвеждане на мултимедии;
• глобализация на медийния пазар.

Следва да продължи укрепването на регионалната комуникация. За целта чрез лицензионната политика на регулаторните органи да се насърчи развитието на частните радиостанции, ефирни и кабелни телевизии с различен обхват на разпространение, да се укрепи самостоятелността на регионалните центрове на БНТ и БНР. Либерализацията на публичното пространство да се реализира наред със съхраняването на културната идентичност в нейната множественост и разнообразие, като се насърчава:

• съобразяването на медийното послание със социокултурните особености на региона;
• структурообразуващата функция на регионалните събития и проблеми за информационната картина;
• засиленото програмно внимание и толерантност към етническите и религиозните различности в региона.

Чрез лицензионната политика в областта на електронните медии следва да се насърчи специализираната комуникация според културните интереси на относително големи групи от националната аудитория, включително:

• масовата култура - информационни, музикални, спортни, филмови канали;
• специализираната култура - образователни, академични, художествени канали.

Необходимо е да се утвърди ролята на обществените медии като институции на публично гарантираната достоверност. В процеса на преход към ИО създаването на реално функциониращи обществени медии следва да бъде съпътствано от развитието и на общественоотговорни търговски медии, които в по-далечно бъдеще да поемат върху себе си защитата на обществения интерес.