СТРАТЕГИЯ И НАЦИОНАЛНА ПРОГРАМА ЗА РАЗВИТИЕТО НА ИНФОРМАЦИОННОТО ОБЩЕСТВО В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 

Национална камара за развитие на бизнеса

София, център "Копиконсулт", бул. "Черни Връх" 71а

тел.:+359 2 962 5939; +359 2 962 5668; факс: +359 2 962 5228

 

Проекто-предложение /оферта/

за разработка на "Проект за стратегия и Национална програма за развитието на информационното общество в Република България" от работен екип на Национална камара за развитие на бизнеса /НКРБ/

Представяне

Националната камара за развитие на бизнеса е неправителствена организация /НПО/ с идеална цел, създадена през 1993 год. по инициатива на над сто държавни, обществени и частни институции, предимно в сферата на науката, информатиката и консултантския бизнес с основна мисия - създаване на условия за системно оползотворяване на националните интелектуални ресурси и потенциал за развитие на конкурентноспособното българско производство.

Като НПО, създадена по ЗЛС, НКРБ участва в качеството си на партньор в редица проекти и разработки по линия на програмите ФАР, на ЮНЕСКО, ЮНИДО и др. международни организации, както и чрез свои експерти и консултанти, в подготовката на програмни и нормативни документи на национално равнище.

Работният екип, формиран за участие в конкурса е съставен от специалисти, признати от професионалната общност, с дългогодишен опит и практика в създаването и приложението на този национален проект в пределно кратките срокове, поставени в заданието.

 

Проблемни задачи

Широкият обхват на изследването и разработката не позволяват професионално издържаното й осъществяване само от един колектив от експерти. Това може да се реализира само в заключителния етап на обобщаването на представените проекти по основните области. В интереса на професионалната етика и коректност, представителите на НКРБ считат, че са в състояние да осигурят качествено изпълнение на задачите в следните области:

1. Телекомуникации, комуникационни инфраструктури.

2. Информационни технологии.

3. Държавна и местна администрация /правни аспекти/.

5. Социална сфера и трудова заетост /правни аспекти/.

6. Образование и обучение. Наука и изследвания.

7. Култура, авторски права /авторско право/.

11. Финасова сфера, данъчна и митническа система /митническа система/.

12. Промишленост, малки и средни предприятия.

16. Кадастър и поземлена регистрация.

17. Търговия и услуги.

 

 Забележки

- поемаме ангажимент за отбелязаните в скоби подобласти и изцяло за останалите области, като не изключваме привличането, по преценка на комисията за конкурса и на други експерти или консултанти;

- предвид информационният интензитет на някои от формулираните области, считаме за целесъобразно т.т.6 и 12 да бъдат разделени и обособени в четири самостоятелни раздела;

- независимо от неявната форма на включване на някои проблеми, считаме за необходимо обособяването на област: "Външна политика и международно сътрудничество";

- в "Глобален контекст" предлагаме да се включи и "пазарен" такъв, а в "Национален контекст" и "Образователен" и "Поведенчески /бихевиористичен/" такъв.

Експертна оценка

Предвид изключително отговорния характер и предназначение на документа, формулирани в заданието за разработката му, подчертаваме, че възлагането на изпълнението му само от един колектив, ще бъде непрофесионално и необосновано. Сроковете на разработката на проекта също така са прекалено кратки, с оглед на възможностите за набиране на достатъчно репрезентативна информация и данни, необходими за провеждането на качествени анализи. От друга страна, проектът следва да компенсира известни пропуски и непълноти в "Програма 1997-2001", както и липса на координираност в проектите на някои отраслови програми /напр. на МОН и МП по проблемите на технологичното и промишленото развитие, а успоредно с това на новата национална програма за инвестиции/. Нашето твърдо убеждение е, че предвижданият документ следва да обедини трите императива за развитието на България като съвременна европейска държава:

- "устойчиво развитие" в отговор на технологията "какво?", в социално-икономически контекст;

- "гражданско общество" т.е. технологията "защо?", в политико-икономически аспект и

- "информационни технологии или технологията "как?" в технико-икономически план.

В този смисъл проектът трябва да отговори на новата парадигма на пазарното гражданско общество, вече по веригата: "пазар - производство /и услуги/ - изследвания и технологии - образование". Ударението в разработката трябва да се постави върху междуотрасловия баланс на технологичните връзки /отношенията "производител - потребител" на информационните продукти и услуги /ИПУ/. От своя страна, ресурсното осигуряване на процесите на информатизация, заложено в параметрите на програмата, следва да се структурира по пропорциите: "потребности - възможности", съобразно националните приоритети и изскванията на Копенхаген и на Маастрихт за присъединяване към ЕС.

Особено внимание следва да се обърне на специфичния имагинерен, стоков характер на информацията, като хиперресурс, т.е. определящ ефективното оползотворяване на другите производствени ресурси: материали, енергия, машини и съоръжения, жив труд.

Факторите: потребности, конюнктура, конкурентноспособност и покупателна способност на потребителите трябва да се оценят внимателно, с оглед сегментирането на информационния пазар на търговски и нетърговски организации, държавни учреждения, обществени асоциации и индивидуални потребители. Защитата на конституционното право на достъп до информацията с обществен характер, както и неприкосновеността на личните данни, също така следва да намерят съвременно решение.

Глобалните информационни магистрали, както и новите информационни технологии ще наложат цялостно преструктуриране в сегашната информационна инфраструктура, в т.ч. и чрез създаването на нови организационни форми, на пазарни принципи за събирането, обработката, съхранението, търсенето и разпространението на информацията. В технологичен план ще трябва да се обърне внимание на развитието, съвместимостта и прагматичното използване и на четирите ешалона на информационната индустрия: сигнален, оригинали /пълнотекстови/, фактографски и синтезирана /консолидирана/ информация.

В правен аспект, сериозни изменения следва да настъпят в контрола на презграничните потоци от данни, както в технологията на трансфера на ИПУ, така и особено, защитата на интелектуалната и на индустрлиалната собственост.

От сериозни грижи и ресурси се нуждае проблема за придобиване на информационна култура още в началните степени на образованието, като задължителна предпоставка за развитието на фирмената култура и бизнес етиката в условията на пазарното стопанство.

В международен план, е наложителна интензификацията на участието / в т.ч. и на НПО/ в различните програми и проекти, системи и мрежи на глобално, регионално и субрегионално равнища.

Трябва да се преодолее инерцията към фетишизирането на информационния инструментариум, за сметка на съдържателната преработка, функционалната диверсификация и широкото практическо приложение на ИПУ на всички нива на управлението, производството и непроизводствената сфера. За целта е необходимо да се създаде подходящата нормативна база за стимулиране използването на информацията във всички субекти на обществената практика.

В съответствие с международните стандарти, следва да се актуализират, разработят нови и обединят в хармонизиран комплекс национални стандарти по всички технологични дейности за обработката и приложението на различните видове информация, ползвайки опита от работите в рамките на МОС, МЕК, СИВ и др., като се обърне особено внимание на нормативите за качеството на ИПУ.

Разкриването на български ниши в международното разделяне на труда в сферата на информационната индустрия ,следва да се осъществи чрез системни маркетингови изследвания и реализирането на пазарни пробиви на български ИПУ за усвояването на трайни пазарни сегменти. Това се налага особено в областта на изкуствения интелект и на монтажа и сервиза на съвременни ЕИТ и периферия, на базата на специализацията и кооперирането с престижни световни производители.

Конкретните ни предложения и препоръки по така набелязаните насоки за действие ще бъдат прецизирани по задачи, срокове, изпълнители и ресурси при подготовката на Националната програма.

Предимства на предлаганата оферта

1. Подход: системен, програмно-проектен, потребителски ориентиран.

2. Информация: налични уникални за страната международни документи на ОИСР, УНКТАД, ПРООН, ЮНЕСКО, ЮНИДО, МФД, СФИО и др., както и на проекти, програми и анкети от националната практика в областта на информатиката.

3. Колектив: подбрани експерти с дългогодишен опит в сферата на информатиката, с професионален престиж и признание от браншовата среда, поради което считаме, че не е необходимо представянето на референции за тяхната работа.

4. Технология: Информационно опониране и защита , осигурявани от изтъкнати експерти и консултанти, заложени още в предварителните етапи от проекта.

5. Координация: анализ и предложения за изменения и допълнения в съществуващи и подготвяни документи на национално равнище, имащи отношение към проекта за развитие на ИО.

6. Комуникативност: съгласие за съвместна работа по предложените области с други колективи и индивидуални експерти.

7. Икономичност: разчети на необходимите средства, по минимално допустимите разценки за извършваната проектна работа на професионално равнище.

 

София Координатор:

14.07.1998 год.

/Божидар Фотев/