СТРАТЕГИЯ И НАЦИОНАЛНА ПРОГРАМА ЗА РАЗВИТИЕТО НА ИНФОРМАЦИОННОТО ОБЩЕСТВО В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ИНФОРМАЦИОННОТО ОБЩЕСТВО:
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА НА ПРЕХОДА
Нели ОГНЯНОВА
25 май 1998г.
Благодаря на домакините, че са предвидили моето изказване в секцията, наречена "Обучаващото се общество е конкурентоспособно общество?". Това, за което днес бих искала да говоря, е интегрирането на България в обединена Европа от една друга гледна точка: преходът към информационно общество.
Когато започнах да се готвя за днешната среща, отново потърсих дефиниция за "информационно общество" и на най-често посещаваните сървъри в Интернет по тази тема намерих заглавия "Спрете тази дискусия!". Така че ще ми разрешите днес да не обсъждам понятието "информационно общество". Като работно понятие нека с вас да приемем, че имаме предвид такава степен на развитие на едно общество, в което съвременните информационни технологии проникват в тъканта на самите отрасли на икономиката, инфраструктурата, образованието, бита и останалите области на живота.
I
Процесът има своя глобален контекст. Нека напомня, че първите стратегии за преход към информационното общество се появяват в САЩ. Обикновено в литературата стратегията на САЩ се свързва с първия мандат на правителството на Клинтън-Гор - това е известната "Национална информационна инфраструктура", която по-нататък има своето развитие. Принципите, които са формулирани в Националната информационна инфраструктура на САЩ, в по-голяма или по-малка степен след това се възпроизвеждат и в другите национални стратегии. Ако погледнем на изток, към Азия, също ще видим в последните години една след друга да се създават отделни национални стратегии за развитие на информационно общество. Най-голяма популярност измежду тях придоби националната стратегия на Сингапур, наречена "Интелигентният остров".
В Европа процесът върви на две равнища - национално равнище и равнище Европейски съюз. Близо 15 страни в Западна и Централна Европа имат вече своите стратегии за преход към информационно общество. Важно за нас е, че напоследък се наблюдава и общоевропейски процес в този смисъл. Началото на този процес е свързан с името на еврокомисаря Мартин Бангеман. След серия подготвителни срещи през периода 1993-1994 г., през 1995 г. в Брюксел се проведе конференция на Г-7, на която беше приет основополагащ акт в тази област, наречен "Европа и глобалното информационно общество". Този акт е последван от серия актове в европейското право, различни по вид, засягащи ключови теми като социални и културни аспекти на информационното общество, обучение в информационното общество, либерализиране на телекомуникационния пазар, конвергенцията в информационното общество. На някои от тези проблеми ще се върна по-късно. Изработването на стратегиите има има своята технологична основа - тези стратегии не биха били факт, правителствата и парламентите не биха се обърнали към тази задача, ако по начало нямаше един обективен процес, свързан с много бурното развитие на информационните технологии на прага между второто и третото хилядолетие.
ІІІІII
България е на прага на изработване на своята национална стратегия, поради което има смисъл да обсъдим българската специфика на преход към информационното общество, защото въпреки че изучаваме чуждия опит и въпреки че Европа не е много далеч (както чухме от предния наш гост), все пак българската специфика ще наложи своя отпечатък върху създаването на национална стратегия в тази област.
Първа предпоставка е географското положение на страната ни - така или иначе, България се намира на Балканския полуостров. Значението на този факт обаче силно се изменя във времето. Да си на Балканския полуостров в края на ХХ век едновременно е съществено и несъществено: от една страна, страната ни има нарастващо инфраструктурно значение, но, от друга страна, с развитието на информационните технологии за комуникацията между хората и техните общности има все по-малко значение къде точно се намират те и изобщо има все по-малко значение фактор като мястото на събитието или отдалечеността между две точки. Знаете, в определен контекст това просто повече не се чувства. В случая искам да подчертая положителната страна - предимството на местоположението на България от гледна точка на инфраструктурни (транспортни, телекомуникационни и др.) проекти.
На второ място, ние имаме известен положителен опит и традиции с оглед на нашето движение към информационното общество. Ние имаме една доказана и с традиции българска образователна система, поне в частта й за средното училище. Ние имаме високо средно равнище на образованост, включително и на компютърна грамотност. На този фон на високо средно равнище, ние имаме и млади хора с изключително високи интелектуални качества и свидетелство за това са успехите в разнообразни международни състезания и конкурси.
По-нататък ние имаме традиция, която идва от участието на България в международното разделение на труда по линията на Съвета за икономическа взаимопомощ. По линията на тази специализация в България се разви производството на компютри, софтуер, както и обучението, квалификацията и преквалификацията на определени категории специалисти във високотехнологичните производства. Сега можем да си дадем сметка, че по линията на тази специализация в нашите средни училища концентрацията на персонални компютри през 70-те и 80-те години беше по-голяма, отколкото в другите социалистически страни, и това имаше своите положителни ефекти за образованието в България.
На следващо място, у нас имаше и продължава да има едно съсредоточие на висококвалифицирани научни кадри, предимно в Българската академия на науките. Разбира се, в последните години Българската академия на науките е в не толкова добро състояние , както в най-добрите си времена, но така или иначе тя запазва своето значение.
Към тези фактори мога да прибавя още и това, че изглежда в момента има политическа воля за работа в посока към информационното общество, съдейки по правителствената "Програма 2001". Отрасли като телекомуникациите, електрониката, софтуерната индустрия и други високотехнологични области е предвидено да се ползват с приоритет. Така че, ако тази воля се отрази в стратегията и съответно се реализира, България има шансове с един добър темп да постигне съществени резултати.
Накрая, един факт от 1998 г. - с Постановление на Министерския съвет No40 идеята за информационно общество беше институционализирана. Създаде се съвет, който ще координира дейността на публичната администрация за изграждане на информационното общество у нас.
Разбира се, по съображения за пълнота следва да прибавя някои обстоятелства, които не са толкова благоприятни. Науката и образованието вече не се радват на много голяма бюджетна поддръжка. Средствата за наука и образование, средствата за оборудване, идващи от държавния бюджет, намаляват. Все още няма обществена нагласа за голямата значимост на прехода към информационно общество. Навлизането на информационните технологии в образованието, труда и бита не се възприема като непосредствена задача. Липсва адекватна правна уредба на редица въпроси.
Има и други неблагоприятни фактори като например този, че нашият пазар е малък, когато говорим за електроника, или пък, че езикът на България е "малък език" и в писмената реч се ползва кирилица - за добро или лошо (въпреки че вчера беше 24 май. Както се посочва и в последния брой на вестник "Култура", проблемът "кирилица" в контекста на Интернет има противоречиви културни ефекти. Впрочем "малкият език" не е само български проблем. Той се отчита в националните стратегии на страните с "малки езици", като Дания например. Но както и да е, ние също можем да заключим, както е казано в националната стратегия на Дания: въпросът не е дали искаме или не искаме да осъществяваме преход към информационното общество. Въпросът е как ще го направим и ще го направим ли достатъчно бързо и достатъчно първи, за да ползваме всичките плодове от това.
Оттук нататък трябва да си помислим какви са целите на едно такова приобщаване. Те, разбира се, са свързани с това обществото да накара информационните технологии да работят за решаване на определени задачи като например:
Ако приемем, че трябва да се работи за постигането на тези цели, то очевидно трябва да се мисли какви мерки следва да се вземат в някои по-важни сектори на обществения живот.
III
Да започнем от образованието.
Образованието търпи и следва да търпи много големи промени. От един образователен модел от типа "класна стая", характерен за индустриалното общество, се преминава и трябва много по-бързо да се премине към нов модел на образование и обучение, модел от тип "ХХI век". Този преход може да бъде описан, условно казано, със сноп от отделни преходи.
На първо място, от обикновения еднопосочен модел на образованието, от учителя или от преподавателя към аудиторията, трябва да се премине към т. нар. интерактивно обучение, така че самият процес на обучение постепенно да става двупосочен, даже многопосочен, и всички участници в процеса на обучение да се обогатяват.
На следващо място, от текста се преминава и трябва да се преминава все по-ускорено към мултимедиите, съчетаващи не само текст, но и други средства като изображение, звук, анимация, видео и т. н. Всичко това, разбира се, е възможно само с помощта на новите информационни технологии.
Трето, изключително съществено е от разполагането на образованието в един начален етап на човешкия живот, примерно във възрастта между 5 и 20 години, да се премине към т. нар. непрекъснато или продължаващо образование. За българския народ това не е никаква новост, защото ние имаме фолклор, в който се казва "Човек се учи докато е жив!". Така че просто фолклорът трябва да намери своя нов прочит и българското образование трябва да ни предостави възможности да се учим, ако имаме желание за това, докато сме живи. Става въпрос за форми на образование, квалификация и преквалификация. Съществена част от непрекъснатото образование се основава на информационните технологии.
По-нататък, за разлика от т. нар. присъствено обучение , т. е. аз и моят преподавател едновременно сме на едно и също място, следва да се създават възможности за т. нар. неприсъствено или дистанционно обучение, което се отличава с това, че аз и моят преподавател няма да бъдем в един и същ момент на едно и също място. Същото се отнася и за контрола върху знанията. Това има своите плюсове и минуси, на които в момента няма да се спирам.
Друг необходим преход е от предимно теоретично образование към теория, силно съчетана с практиката. Струва ми се, че напоследък - обратно на българските традиции - съчетаването на теорията с практически умения е слаба страна в преподаването и не виждам как положението ще се промени, ако мислим в частност за висшето образование у нас, докато процесът остава силно нормиран в т.н. задължителни държавни изисквания. Нека да използвам повода, за да взема отношение срещу тези изисквания, и да кажа колко е неправилно всичко да бъде уредено до последната буква в нормативен акт, вместо висшите училища да имат свободата да подреждат по свой начин учебните планове и програми.
Ако трябва да заключа за новото образование, което ни е нужно, бих казала, че ни е нужно вече не образование за всички, а заедно с образованието за всички, образование за всекиго. Тези от нас в залата, които са влизали в час като преподаватели, много добре знаят какво имам предвид. В час ние работим доколкото можем със средното равнище и никога не можем да работим с тези студенти, които заслужават индивидуална работа. Мисля, че нашето образование с помощта на технологиите, за които говорим, и в информационното общество, за което говорим, ще трябва да претърпи такава промяна, че да можем да отдаваме повече внимание и време за индивидуална работа .
Следващ сектор, който силно се влияе от развитието на информационните технологии, най-общо казано, е секторът на труда - едно друго място, в което прекарваме голяма част от живота си. Много по-накратко казано, бих искала само да маркирам това, че процесът на труда силно се променя: първо, усъвършенстват се условията на работа с помощта на новите технологии, второ, създават се допълнително нови места в отрасъла на услугите, трето, работата доста по-слабо е свързана с мястото, на което се осъществява. Можете да работите на едно място, а продуктът от вашия труд да се получава на друго място. Това е т. нар. Telework - едно от тези реални явления, които между впрочем очакват своята правна уредба.
Телекомуникациите са друг важен сектор, който много бързо се развива, и поради технологичната основа единна за телекомуникации, електронни медии и информационни технологии, все по-трудно става тези три сфери да бъдат разграничени. Когато се намирате на едно работно място и гледате web-телевизия, неизвестно откъде, трудно може да си дадете сметка кое точно е телекомуникации, кое е електронни медии, кое е информационни технологии. Това е процес - т.нар. процес на конвергенция в разглежданата област , с който трябва да свикваме. Ние сме потребители и за нас това е нещо положително, но по-тежко е с идеята за конвергенцията да свикнат хората в законодателната власт и в публичната администрация, които по някакъв начин трябва да нормират процеса, защото това е ново и сравнително сложно.
В областта на търговията , ако трябва само да посоча от къде се чакат революционни промени, вероятно това ще бъде свързано с въвеждането на електронната търговия в нейната пълнота. Разбира се, това ще стане тогава, когато бъдат преодолени редица пречки както от фактически, така и от правен характер. Мога само да спомена проблематиката на електронните подписи, проблематиката на идентифицирането на една личност в мрежата - дали субектът е наистина този, комуто трябва да се плати, да речем. Съществува и проблематиката на сигурността на информацията в мрежата, конкуренцията между сигурност, право на информация, лична неприкосновеност и т. н. - една проблематика, която тепърва ще бъде широко обсъждана у нас.
В областта на публичната администрация електронните технологии се използват за решаване на две основни задачи. Първата е повишаване на ефективността на самата публична администрация, условно казано, това е вътрешна задача. Втората задача е постигане на прозрачност на държавното управление. Това е една външна задача и всъщност става дума за отношението между публичната администрация и гражданите, между управляващите и управляваните. Имаме още доста път да изминем, за да достигнем това, което се нарича "прозрачност на управлението" или "отворена демокрация", но струва ми се, че има мислене и първи стъпки в тази посока.
Накрая бих искала да кажа, че всички тези задачи, съставляващи прехода към информационно общество, са едно много сериозно предизвикателство за правото, стана вече дума за протичащия процес на подготовка за присъединяване към Европейския съюз. В програмата за сближаване на законодателството ни с правото на ЕС на въпросите, за които днес говорих, е отразено достатъчно място. Предвидени са съответни промени и в областта на телекомуникациите, и в областта на електронните медии, и в областта на защита на персоналната информация, и в областта на правото на информация. За юристите предстои огромна по обем работа в тази област.