Разработването на Националната образователна стратегия по информационни и комуникационни технологии е възложено със Заповед РД 09-16/13. 01. 98 г. на Министъра на образованието и науката Веселин Методиев след решение на Колегиума на МОН. Националният институт по образование координира изпълнението на задачата.

Разработването на стратегията се основава на предварително направен анализ, който обхваща:

- българския опит, както и този на други страни, предимно европейски;

- тенденциите в образованието по информационни и комуникационни технологии на развити страни;

- обществените потребности от информационни и комуникационни технологии - настоящи и бъдещи.

Основна работна група, определена със заповед на Министъра на образованието и науката, разработила стратегията:

1. ст. н. с. д-р Аврам Ескенази, ръководител на работната група, Институт по математика и информатика, БАН

2. н. с. д-р Петя Асенова, Национален институт по образование

3. гл. експерт по ИТ Пенчо Михнев, Министерство на образованието и науката

4. гл. ас. Илиана Николова, СУ "Св. Кл. Охридски", Факултет по математика и информатика

5. гл. ас. Александър Лакюрски, СУ "Св. Кл. Охридски", Централен институт за усъвършенстване на учители

6. гл. експ. Марионела Симова, Национален институт по образование

7. експ. Яна Танева, Национален институт по образование

8. инж. д-р Елисавета Гурова, Комитет по пощи и далекосъобщения

9. инж. Борис Марков, Министерство на промишлеността и икономическото развитие

10. д-р Николай Илиев, Българска асоциация по Информационни технологии, Датекс

11. Георги Топузов, Интернейшънъл дейта груп, в. ComputerWorld

12. Мариана Николова, Началник отдел, Министерство на образованието и науката

13. Сергей Магдичев, Началник отдел, Министерство на образованието и науката

В стратегията са включени и основни материали, разработени от:

14. ст. н. с. Иван Иванов, Национален институт по образование

15. доц. Красимир Манев, СУ "Св. Кл. Охридски", Факултет по математика и информатика

16. ст. н. с. д. м. н. Петър Станчев, Институт по математика и информатика, БАН

17. ст. н. с. Недко Шиваров, Институт по компютърни и комуникационни технологии, БАН

18. Бойко Банчев, Институт по математика и информатика, БАН

19. ст.н.с. д-р Александър Геров, Институт по математика и информатика, БАН

Принос към стратегията с бележки и препоръки имат:

20. гл.експ. по професионално образование Цветана Иванова, Министерство на образованието и науката

21. ст.н.с. Йордан Табов, Институт по математика и информатика, БАН

22. Албена Вуцова, Национален фонд "Научни изследвания", МОН

23. ст. н. с. д-р Станьо Станев, Директор на Националния институт по образование

24. Владимир Стойчев, СУ "Св. Кл. Охридски:, Факултет за начална и предучилищна педагогика

25. гл. експ. Катя Минева, Национален институт по образование

26. Слава Пелова, учител в 31 СУЧЕМ, София

27. експ. Любка Тодорова, Национален институт по образование

Съдържание

Съдържание

СЪДЪРЖАНИЕ

въведение is

.Begin Table C.

Основни принципи на обучението по ИКТ в средното училище 1

Цели на обучението по ИКТ 1

1. Личностно-социален контекст 1

1.1. Информационна грамотност: 2

1.2. Когнитивно и интелектуално развитие 3

1.3. Метакогнитивни умения 3

1.4. Умения, способности и капацитет за самостоятелно учене през целия живот: 3

1.5. Личностно развитие: 4

2. Професионален контекст 4

2.1. В резултат на професионалното ориентиране и обучение, учениците трябва да придобият следните умения и качества: 4

2.2. Подготовка на конкурентноспособни софтуерни и хардуерни специалисти и специалисти по информационни технологии със средно образование, които да обслужват националната информационна индустрия и да могат да се възползват от възможностите, които предоставят все по-разрастващите се в световен мащаб информационна индустрия и информационен пазар. 4

3. Педагогически контекст 4

УЧЕБНИТЕ ПЛАНОВЕ И ОБУЧЕНИЕТО ПО ИКТ 5

ОСНОВНИ СЪДЪРЖАТЕЛНИ ЛИНИИ 7

1. Фундаментално равнище 7

2. Равнище за напреднали 8

3. Някои особености 8

Описание на учебните модули 11

1. Фундаментално равнище 11

2. Равнище за напреднали 13

Интегриране на ИКТ в другите учебни предмети 16

Оценяване на знанията, уменията и компетенциите в обучението по ИКТ 18

ФОРМИ НА Организация на ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИКТ 20

1. Основни принципи 20

2. Организация на обмена на информация 20

3. Диверсификация на форми 21

3.1. Кабинет (лаборатория) по ИКТ 21

3.2. ИКТ в кабинетите (класните стаи) по отделни предметни 21

3.3. ИКТ в училищната библиотека 21

3.4. Училищна мрежа 22

3.5. Регионална и национална училищна мрежа 22

4. Извънучилищна среда 22

4.1. Центрове по ИКТ за непрекъснато и дистанционно обучение и образование, обслужващи отделни училища. 22

4.2. ИКТ в местната социокултурна и икономическа среда. 22

РАБОТА С УЧЕНИЦИ С ПОВИШЕН ИНТЕРЕС 22

1. Значение и основни цели 22

2. Организация и форми на обучение 23

ОСИГУРЯВАНЕ ДОСТЪП НА УЧИЛИЩАТА ДО ИНТЕРНЕТ 25

ОСИГУРЯВАНЕ НА ОБУЧЕНИЕТО С ТЕХНИКА И СОФТУЕР 26

ОБУЧЕНИЕ НА УЧИТЕЛИТЕ 28

1. Образователни цели и произтичащи от тях професионални компетенции 29

1.1 Какво трябва да знаят и могат учителите по информатика/ИКТ: 29

1.2. Какво трябва да знаят и могат учителите по другите учебни дисциплини: 30

1.3. Какво трябва да знаят и могат служителите от училищната администрация: 30

2. Нива на подготовка 31

2.1. Начална подготовка 31

2.2. Следдипломно обучение 31

3. Същност и основни принципи на системата за следдипломно обучение на учители 32

4. Съдържание на обучението 32

5. Форми на обучение 33

6. Организация, управление и финансиране на подготовката на учители 34

7. Ресурсно осигуряване  информационно, кадрово, техническо 34

8. Оценка на подготовката на учителите 35

9. План за непосредствена реализация на системата за подготовка на учители 35

УПРАВЛЕНИЕ И ФИНАНСИРАНЕ 37

1. Управление 377

2. Финансиране 39

3. Взаимодействие на образователните структури с бизнес-средите 39

4. Нормативно осигуряване на интегриране на ИКТ в средните училища 40

ПРОГРАМА ЗА РЕАЛИЗАЦИЯ НА СТРАТЕГИЯТА 41

Въведение

Национална образователна стратегия по ИКТ

Въведение

ВЪВЕДЕНИЕ

Информационните и комуникационните технологии (ИКТ) навлизат все по-широко във всички сфери на обществения живот, в това число и в образованието. Аспектите тук са два:

учениците да се обучат да работят със съвременни основни ИКТ и да придобият нагласа и умения да ги използват в своето ежедневие и в бъдещата си професия;

да се използва потенциалът на ИКТ за по-резултатно овладяване на учебното съдържание по другите предмети.

Съветът на Европа, Европейската комисия и Европейският парламент споделят гледната точка, че построяването на информационното общество е ключ към икономическото развитие и социалната еднородност на Европа, поради което отделят голямо внимание на подготовката по ИКТ в училище.

В последните години се наблюдава активизиране на националните образователни политики по ИКТ не само в Западна Европа, но и в страните от централната и източната част на континента. В Меморандум за информационното общество и образованието, подписан от министрите на образованието на седем Централно- и Източноевропейските страни, са набелязани мерки за развитие на националните политики, свързани с интегрирането на ИКТ в училищата, като се залага на съгласуваност и сътрудничество при разработване на подходите.

Като отчете това и потърси най-близки аналогии за решаване на проблема за навлизане на ИКТ в училищата, работната група разгледа особено внимателно опита на прибалтийските страни и Унгария по следните причини: тези страни са малки по население и територия, изпитват трудностите на смяна на политическата и икономическата система и имат постигнати високи резултати в информатизацията на образованието.

Активизирането на националните образователни политики най-общо се изразява в следното:

Значително се усъвършенства материалната база на училищата (компютри, периферия, софтуер, мрежи).

Изграждат се национални и транснационални компютърни мрежи, включително с достъп до Интернет.

Осъвременяват се учебните планове, учебните програми, учебниците и учебните пособия. Компютърна подготовка получават всички ученици. Изключително се набляга на използването на съвременните ИКТ в другите учебни предмети.

Засилено е изучаването и използването на ИКТ в професионалното и висшето образование. Нараснала е ролята на мултимедийните технологии и дистанционното обучение.

При обучението и използването на ИКТ се набляга върху изграждане на умения за учене през целия живот - съществена необходимост в информационното общество.

Сериозно внимание се отделя на подготовката на учителите, преподаващи информатични дисциплини, както и на учителите по други учебни предмети, с цел интегриране на съвременни ИКТ в цялостния образователен процес.

Засилване ролята на ИКТ в образованието води до инфраструктурни промени. На много места се изграждат национални и регионални ресурсни центрове, които оказват методическа помощ, провеждат обучение на учители, не рядко се грижат за поддръжката на компютърната база в училищата, за снабдяването на училищата с техника и софтуер.

При провеждане на националните образователни политики по ИКТ се разчита на взаимодействието между образователните структури и тези, извън тях - бизнес среди, фондации, асоциации и други неправителствени организации.

В последните години България изостана значително от другите страни в осъвременяване на обучението в средното училище от гледна точка на новите технологии.

В края на 1996 г. и началото на 1997 г. работна група към Националния институт по образование (тогава Институт по образование и наука) съвместно с МОНТ събра данни по специални въпросници относно компютърното и софтуерното осигуряване в училищата, обучението по информатика и ИТ, както и тяхното използване. Въпросниците бяха изпратени до всички училища в страната (общообразователни, профилирани и професионални гимназии и СПТУ). Отговориха 84,89 % от анкетираните училища. Компютърната обработка на данните позволи да бъдат направени следните констатации и изводи.

· По отношение на материалнотехническата база:

Българско училище от горен курс средно разполага с 10,45 работещи 8 или 16-битови компютри и с 1. 47 работещи принтери. На 1 работещ компютър (8 или 16-битов) в горен курс се падат средно 26,83 ученици, а на 1 работещ 16-битов компютър - 69,64 ученици. Като се вземе предвид, че компютрите в българските училища са локализирани главно в горен курс, данните по същите показатели за българските училища, независимо от техния вид, са значително по-неблагоприятни. Незначителна част от българските училища са свързани с Интернет. Не е организиран сервиз на техниката. Оборудването със съвременни ИКТ в българското училище е изостанало, което не позволява да се провежда обучение, съответстващо на изискванията на обществото днес. Това налага незабавни мерки за подобряване на материалнотехническата база на училищата. Взаимодействието между образователните структури и тези, извън образованието, би могло да подпомогне обновяването и поддръжката на училищната база. Необходими са нови механизми, стимулиращи инвестициите в образованието.

· По отношение на съдържателната подготовка:

Действащият учебен план не осигурява компютърна подготовка на всеки ученик, завършващ средно образование. В разрез с европейските изисквания, съвременните ИКТ не се обвързват задължително с избраната професия. Учебните програми по информатика преобладаващо включват съдържание, актуално за средата на 80-те години. Не се отчитат промените в пазара на труда. Новите образователни стандарти следва да гарантират на изхода на средното образование такава подготовка по ИКТ в общото и професионалното образование, която да е адекватна на изискванията на българското общество към личността и работната сила, както и да съответства на европейския лиценз за компютърна грамотност.

· По отношение на организацията, формите и методите на обучение:

Съществуващото обучение по ИКТ в днешното българско училище се осъществява в специализирани систематични форми. Тяхното интегриране в другите учебни дисциплини е изключителна рядкост. Обучението е локализирано предимно в компютърните кабинети. Рядко се използват бази от данни, компютърно моделиране и симулации, мултимедии, ИТ за обектноориентирани процеси, Интернет. Работата на ученици в условия на сътрудничество не е често разпространен случай в българската училищна практика. Не е разпространена и работата по проекти. Не се използва потенциалът на ИКТ за дистанционно обучение, особено при овладяване на нова професия. Компютърната проверка и оценка на знанията също се използва рядко. На практика ИКТ почти не са повлияли върху организацията, формите и методите на обучение - продължават да се използват традиционните методи и форми.

· Относно кадровата осигуреност:

В училищата, в които се изучава информатика или информационни технологии, обикновено има един преподавател по тези дисциплини. Учителите по другите предмети много рядко използват компютри в своята работа. За преподаващите информатика или информационни технологии възможностите за повишаване на квалификацията са ограничени. За учителите по другите предмети почти не се организира обучение, свързано с използване на ИКТ. Учителите нямат стимули да използват ИКТ в своята работа. Необходима е промяна в системата за подготовка на учителите, както и на нормативите за квалификационните степени.

Сега в България има разбиране от страна на правителството относно необходимостта от развитие на ИКТ. С Постановление на Министерския Съвет (ДВ, бр. 22 от 1998 г.) е създаден Координационен съвет по проблемите на информационното общество. Паралелно с това Министърът на образованието и науката възложи задачата за разработване на съответна образователна стратегия и програма за нейната реализация.

Настоящата разработка представлява проект на този документ и е предназначена за дискутиране от широк кръг специалисти, родители, учители, бизнесмени и от цялата общественост.

Целта на стратегията е да очертае необходимите основни промени в българското училище, свързани с овладяване и използване на съвременни информационни и комуникационни технологии, както и начините, условията и етапите за осъществяването на тези промени.

Като краен резултат от реализирането на стратегията в училищната практика се очаква:

Всички завършващи средно образование да придобият подготовка по ИКТ, адекватна на изискванията на динамично променящия се пазар на труда и на нарасналите информационни потребности на личността в съвременното общество;

Да се осигурят нови, по-добри възможности за овладяване на знания, умения и компетенции в различни предметни области, основаващи се на потенциала на съвременните ИКТ;

Чрез изграждане на национална училищна мрежа да се осигури достъп на училищата до Интернет.

Да се усъвършенства материалнотехническата база на училищата със съвременна компютърна техника и подходящ за обучение софтуер;

Да се изгради адекватна система за подготовка на всички учители - не само на преподаващите информатични дисциплини, но и на учителите по другите дисциплини за интегриране на ИКТ в цялостния учебния процес. Системата да обхване всички равнища на подготовка - бакалавърска и магистърска степени, следдипломно обучение на учители;

Да се изгради подходяща инфраструктура с цел координиране, подпомагане и контрол на дейностите, свързани с обучението и използването на ИКТ в средното училище;

Да се установи взаимодействие между образователните структури и неправителствените организации, от една страна и бизнес-средите, от друга, при решаване на проблеми, свързани с навлизането на ИКТ в средното училище;

Да се промени съществуващата нормативна уредба или се създаде нова такава, която да стимулира внедряването и използването на съвременни ИКТ в средното училище.

Колективът приема с благодарност мнения, бележки и препоръки върху разработката, като се надява подобряването, утвърждаването и реализирането на стратегията да дадат своя принос за осъвременяване облика на българското училище.

Национална образователна стратегия по ИКТ

Национална образователна стратегия по ИКТ

Основни принципи на обучението по ИКТ
в средното училище

· Съвременна подготовка по ИКТ - възможност за всички

Предвид ролята на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) в информационното общество, училището трябва да създава условия за формиране на функционална компютърна грамотност за всички, завършващи средно образование.

· Интегриране на ИКТ в цялата образователна дейност и култура

Обучението по ИКТ и тяхното използване в училище трябва не само да подпомага постигането на специфични образователни цели, но и да съдейства за повишаване качеството на обучението и образованието като цяло. ИКТ трябва да се интегрират в различните училищни дейности и форми и да станат част от цялостната училищна практика и култура.

· Водеща роля на личността спрямо технологичните промени

Отделният гражданин трябва да има активно и критично отношение към технологичното развитие, да го познава, да умее да го използва и направлява правомерно, да не позволява технологичните промени да бъдат главният определящ фактор в развитието на обществото.

· Учене през целия живот

В бъдещото информационно общество знанието е стратегически ресурс, а ученето - стратегически процес. Всеки индивид, за да поддържа високо равнище на своята квалификация, ще се нуждае от учене през целия живот, важна роля в което играят ИКТ.

Цели на обучението по ИКТ

Разработените по-долу цели са разгледани в три основни контекста, а именно:

личностно-социален контекст;

професионален контекст;

педагогически контекст.

1. Личностно-социален контекст

Личностно-социалният контекст отразява гледището, че всички ученици трябва да придобият общи познания и добро владеене на компютърни средства и системи, като основа за тяхното пълноценно развитие като личности, живеещи в динамична социална среда с огромен поток от информация и като подготовка за техните бъдещи роли в обществото и в частност за ролята им на добре информирани и информиращи се граждани.

1.1. Информационна грамотност:

· функционална компютърна грамотност:

познания за принципното устройство и функциите на компютърната система, за основните компютърни устройства, умения за работа с тях;

познания и умения за ефективно ползване на операционните среди;

умения за ползване на софтуер с общо предназначение за решаване на конкретни задачи (текстообработка, електронни таблици, бази от данни, графични пакети);

умения за работа с мултимедийни продукти;

умения за работа в хипермедийни и хиперсвързани среди;

организиране и представяне на информация пред публика (компютърно-базирана презентация);

умения за избор на подходящ софтуер с общо предназначение при решаване на конкретни задачи;

умения за ориентиране и работа с непознати софтуерни продукти;

· комуникационна грамотност:

умения за работа със съвременни комуникационни средства, основани на компютри;

умения за работа в мрежова среда и в режим на колективен достъп до информация и хардуерни ресурси (локални и глобални мрежи, включително Интернет);

умения за търсене и извличане на информация;

умения за бърз преглед, подбор, критична оценка и систематизиране на информация;

· комуникативни умения в среда на ИКТ;

умения за коректно и ефективно общуване с хора чрез ИКТ;

· социални, етични, правни и здравни аспекти:

критично осмисляне ролята на ИКТ в обществото - положителните и отрицателни ефекти за обществото от развитието и използването на ИКТ, както в общ план, така и в конкретни случаи;

осмисляне влиянието на ИКТ върху характера на труда и управлението;

идентифициране етичните и правните проблеми, които произтичат от развитието и използването на ИКТ;

изграждане на собствени социално- и етично- конструктивни стратегии на поведение;

зачитане и спазване неприкосновеността на личната информация;

съблюдаване на авторските права при достъп и използване на информация, аудиовизуални и други интелектуални продукти;

съблюдаване приетите правила на етично поведение и общуване при работа в комуникационна среда;

познаване и съблюдаване на здравните норми за работа с компютър;

познаване и съблюдаване на общите изисквания за правилна експлоатация на апаратните и програмните ресурси на компютърната система и грижовно отношение към тях.

1.2. Когнитивно и интелектуално развитие

Обучението по ИКТ трябва да подпомага формирането на:

познавателни умения;

умения за решаване на проблеми, включително и нестандартни (за ученици с по-високи интереси и способности);

структурно и алгоритмично мислене и точно изразяване;

умения да се търси и организира информация - да се натрупва, да се обменя;

естетически усет и създаване на условия за изпитване на удоволствие от процеса на учене;

положителна мотивация за учене.

1.3. Метакогнитивни умения

критично мислене;

оценка на собствената дейност и резултатите от нея;

анализ на собствените процеси на учене и способност за оптимизиране на стратегиите за учене.

1.4. Умения, способности и капацитет за самостоятелно учене през целия живот:

Индивидът, който умее да се обучава самостоятелно през целия си живот е личност, способна да свързва знания от различни дисциплини, като при това е развила и овладяла стратегиите, необходими за самостоятелно учене. Тя е в състояние да си поставя учебни задачи и да ги изпълнява, както и да проследява собствените си мисловни процеси и схеми, свързани с ученето, а така също и собствения си прогрес в ученето.

ИКТ спомагат за изграждане на умения и компетенции за самостоятелно учене през целия живот в следните четири аспекта:

овладяване и използване на дистанционните форми на обучение;

използване на средства и софтуерни продукти за компютърно-базирано, компютърно-подпомагано, компютърно-ръководено обучение и учене;

използване на специфични средства и програмни продукти за обучение на хора с физически недъзи и проблеми с ученето;

създаване на равни възможности за учене.

1.5. Личностно развитие:

Увереност в собствените сили и способности по отношение на ИКТ;

Способност и умения за сътрудничество и за работа в екип;

Гражданско съзнание.

2. Професионален контекст

Професионалният контекст е свързан с необходимостта учениците да бъдат подготвени да използват информационни технологии в своята бъдеща работа и професионална кариера.

2.1. В резултат на професионалното ориентиране и обучение, учениците трябва да придобият следните умения и качества:

умения за работа с основни ИКТ, специфични за дадена професионална област;

гъвкавост и приспособимост към бързо променящите се условия на труд, свързани с използването на нови технологии;

умения за работа в група, поемане на отговорност, умения за лидерство;

умения за управление на време, ресурси и проекти според възможностите на индивида.

2.2. Подготовка на конкурентноспособни софтуерни и хардуерни специалисти и специалисти по информационни технологии със средно образование, които да обслужват националната информационна индустрия и да могат да се възползват от възможностите, които предоставят все по-разрастващите се в световен мащаб информационна индустрия и информационен пазар.

3. Педагогически контекст

Педагогическият контекст е свързан с използването на информационни и комуникационни технологии в процеса на обучение с цел подобряване организацията на обучението, използване на нови, по-ефективни методи и средства за преподаване и учене, усъвършенстване на системата за диагностика и оценяване на резултатите от обучението.

Чрез използване потенциала на ИКТ в учебния процес се цели:

да се осигури по-добро разбиране и усвояване на учебното съдържание, отколкото с традиционните методи и средства;

да се създаде структурирана учебна среда за едновременно обучение на голям брой ученици, както и за индивидуално обучение;

да се създадат условия за изследователска работа, които да подпомагат творческото развитие на учениците;

да се подпомага диверсифицирането на обучението, чрез адекватно използване на разнообразни методически подходи, учебни стратегии и технологии на обучение;

да се създадат условия в подходящи случаи учениците да използват ИКТ за решаване на проблеми от други учебни предмети;

да се подпомага работата на учителя и се усилят неговите възможности и ефекта от дейността му;

да се създават по-добри условия за сътрудничество и работа в екип;

да се създават условия за изместване центъра на учене в посока от учителя към ученика.

УЧЕБНИТЕ ПЛАНОВЕ И ОБУЧЕНИЕТО ПО ИКТ

На схемата от Фиг.1 са представени равнищата на подготовка по ИКТ:

Фундаменталното равнище се формира като част от общообразователната или професионалната подготовка и осигурява задължителното за всички обучение по ИКТ, както и възможност за допълнително обучение по избор. Фундаменталното равнище е минимумът, който всеки завършващ средно образование трябва да е овладял. Осъществява се както в систематични (отделни) предмети по ИКТ, така и интегрирано в другите учебни предмети.

Най-подходящото място за включване на систематични курсове по ИКТ от фундаменталното равнище в учебния план е преди учениците да направят своя избор на училището, в което да продължат средното си образование. Това би гарантирало единна подготовка за всички, позволяваща да се изучават или прилагат по-задълбочено ИКТ в по-нататъшната общообразователна подготовка или в избраната професионална област. За българската образователна структура очевидно това е 7 - 8 клас. Като се има предвид обаче, че:

техниката в основното училище е рядкост, а в близките няколко години не е реалистично да се очаква оборудване на всички основни училища с компютърна техника;

подготвените в областта на ИКТ учители са съсредоточени в гимназиалната степен естествено е фундаменталната част от обучението по ИКТ сега и в близкото бъдеще да се изучава в 9-10 класове, съответно в първите две години на професионалните училища. С решаването на проблемите за компютърната база на училищата и подготовката на учителите, тази възрастова граница следва да бъде снижена в 6-7 или 7-8 класове.

Интегрирането на ИКТ в обучението започва от първи и продължава до последния училищен клас. Привикването на децата да работят с компютър (дидактически игри, прости редактори за писане и рисуване и др.) още в началните класове би осигурило нагласа за по-нататъшното използване на съвременните информационни технологии.

На настоящия етап интегрираните форми на обучение по ИКТ в прогимназиалния и особено в началния курс, предвид горепосочените два фактора за материалната база и подготовката на учителите, се срещат рядко в училищната практика. Постепенно тези форми следва да се разширяват и да се превърнат в съществена част от фундаменталното равнище.

Обучението за напреднали в рамките на общо-образователната подготовка избираемо и се гради върху наученото от фундаменталното равнище. То може да се извършва в систематични или интегрирани форми на обучение и зависи от интересите на учениците. За определени общообразователни профили, например за подготовка на кадри със средно образование за информационната индустрия, част от избираемото съдържание по ИКТ за напреднали може да се превърне в задължително.

Обучението за напреднали в рамките на професионалната подготовка е свързано предимно с избраната професионална сфера и също използва като вход подготовката на учениците от фундаменталното равнище. Това обучение може да се организира в отделни модули или да е интегрирано в професионални дисциплини. За определени професии изучаването и използването на ИКТ е задължително, а за други - не. Това се определя от рамковите учебни планове за съответните професии или е решение на училищно ниво.

Задължителната подготовка по ИКТ (фундаментална и за напреднали) се гарантира от държавните образователни изисквания за учебно съдържание. Избираемата подготовка е предназначена да удовлетворява специфични интереси на учениците. На базата на избираемата подготовка (задължително избираема - ЗИП) може да се формира профил за подготовка на средни специалисти за информационната индустрия.

При така определените цели и организация на обучението се обособяват следните групи кадри със средно образование по отношение на тяхната подготовка по ИКТ:

грамотни потребители на основни ИКТ. Подготовката се осъществява чрез фундаменталното равнище, включено като елемент на задължителното за всички общо или професионално образование;

грамотни потребители на ИКТ в различните професии. Подготовката се осъществява в задължителни или избираеми форми чрез равнището за напреднали в професионалните училища;

кадри за информационната индустрия . Подготовката се осъществява чрез равнището за напреднали в рамките на общото или професионалното образование.

Мястото на ИКТ в учебния план е представено на Фиг.2.

ОСНОВНИ СЪДЪРЖАТЕЛНИ ЛИНИИ

1. Фундаментално равнище

Фундаменталното равнище се реализира посредством следните съдържателни линии:

Ф1. Въведение в ИКТ;

Ф2. Операционни среди;

Ф3. Компютърна текстообработка;

Ф4. Бази от данни;

Ф5. Електронни таблици;

Ф6. Графични компютърни среди;

Ф7. Социални, етични и правни аспекти на използване на ИКТ;

Ф8. Избор на софтуерни средства.

Всяка от посочените съдържателни линии би могла да бъде изучавана по-задълбочено в избираеми форми в рамките на фундаменталното равнище - ще ги означаваме с Ф®INVALID_FIELD: ObjectЇ. Избираемите линии  могат да се изучават също и в равнището за напреднали.

2. Равнище за напреднали

Основните съдържателни линии за това равнище са следните:

Н1. Програмиране;

Н2. Програмиране и разработване на софтуер;

Н3. Клавиатурно майсторство;

Н4. Предпечатна подготовка;

Н5. Работа в локална мрежа;

Н6. Глобална мрежа. Работа с Интернет;

Н7. Разработка на Web документи;

Н8. Компютърна графика;

Н9. CAD системи;

Н10. Организиране и представяне на информация пред публика;

Н11. Мултимедия;

Н12. Компютърно моделиране и симулации;

Н13. Експертни системи;

Н14. Роботи и устройства за обратна връзка;

Н15. Компютърна музика;

Н16. Компютърна обработка на статистически данни;

Н17. ИКT в библиотечното дело;

Н18. Архитектура на компютъра;

Н19. Специализирани пакети.

3. Някои особености

Определените съдържателни линии се отнасят, както за систематичните, така и за интегрираните форми на обучение по ИКТ.

Те са определени, като се изхожда от следните съображения:

формулираните принципи и цели на обучение;

максимална прагматичност и действеност на наученото;

европейски норми и тенденции;

сегашното състояние на компютърната база на българските училища и нейното предстоящо развитие;

подготовката на учителските кадри в областта на ИКТ.

В перспектива, с подобряване на материалнотехническата база и подготовката на учителите, е целесъобразно да се направи промяна в съдържателните линии в различните равнища. В този смисъл съдържателните линии:

Н5. Работа в локална мрежа;

Н6. Глобална мрежа. Работа с Интернет;

Н10. Организиране и представяне на информация пред публика;

Н11. Мултимедия;

Н17. ИКТ в библиотечното дело

следва да преминат към фундаменталното равнище.

Структурирането на учебното съдържание от систематичните форми на модулен принцип дава възможност за гъвкаво обучение и в този смисъл всяка съдържателна линия може да бъде обособена в отделен модул. Комбинирането на различни учебни модули дава възможност за:

поставяне на различни акценти в обучението по ИКТ в общообразователната подготовка, като по този начин се осъществява определена професионална насоченост. Това е тенденция в страните от Европейския съюз;

провеждане на обучение, свързано с подготовката на учениците да използват ИКТ в избраната професионална област в професионалното училище.

Например:

Комбинирането на модулите Ф3. Компютърна текстообработка и Н2. Клавиатурно майсторство би представлявало интерес за тези, които се ориентират към компютърен набор или операторска работа.

Съчетаване на модулите Ф3. Компютърна текстообработка, Ф6. Графични компютърни среди Н4. Предпечатна подготовка би представлявало интерес за насочващите се към издателска или рекламна дейност.

Обучението по ИКТ в професионалните училища следва да се ориентира според избраната професионална сфера:

· Индустриалнотехническа:

Н1. Програмиране;

Н2. Програмиране и разработване на софтуер;

Н5. Работа в локална мрежа;

Н6. Глобална мрежа. Работа с Интернет;

Н8. Компютърна графика;

Н9. CAD системи;

Н11. Мултимедия;

Н12 . Компютърно моделиране и симулации;

Н13. Експертни системи;

Н14. Роботи и устройства за обратна връзка;

Н16. Компютърна обработка на статистически данни;

Н18. Архитектура на компютъра;

Н19. Специализирани пакети.

· Икономическа, търговска, административна или обслужваща:

Н3. Клавиатурно майсторство;

Н4. Предпечатна подготовка;

Н5. Работа в локална мрежа;

Н6. Глобална мрежа. Работа с Интернет;

Н10. Организиране и представяне на информация пред публика;

Н11. Мултимедия;

Н12. Компютърно моделиране и симулации;

Н17. ИКT в библиотечното дело;

Н19. Специализирани пакети.

· Селскостопанска:

Н5. Работа в локална мрежа;

Н6. Глобална мрежа. Работа с Интернет;

Н10. Организиране и представяне на информация пред публика;

Н11. Мултимедия;

Н12 . Компютърно моделиране и симулации;

Н16. Компютърна обработка на статистически данни.

Н17. ИКT в библиотечното дело;

Н19. Специализирани пакети.

За всяка професия рамковият учебен план или училището определят има ли задължителни модули по ИКТ и кои са те. Във връзка с нарастване ролята на умението за учене през целия живот, от голямо значение за професионалното обучение е модулът Н6. Глобална мрежа. Работа с Интернет. Допълнително могат да се избират другите модули от професионалната сфера, както и да се надстройват на по-високо равнище фундаменталните модули:

. Компютърна текстообработка;

ObjectЇ. Бази от данни;

Електронни таблици;

Графични компютърни среди.

На Фиг.3 е представено разпределението на учебните модули за професионалното образование.

Фиг.3. Разпределение на модулите в общото и професионалното образование.

Описание на учебните модули

1. Фундаментално равнище

Ф1. Въведение в ИКТ:

Принципно устройство и действие на компютъра. Основни периферни устройства и техните функции. Представяне на информацията в компютъра. Системно и приложно програмно осигуряване. Алгоритми. Основни области на приложение на компютрите. Мрежи и комуникации. Здравни норми за работа с компютри. Общи правила за опазване на хардуерната и софтуерна част. Информационно общество.

Ф2. Операционни среди:

Основно предназначение и функции на операционната среда. Организация на операционната среда. Основни команди. Работа с периферни устройства. Използване на операционната среда за работа с приложни програми. Инсталиране на софтуер.

Ф3. Компютърна текстообработка

Общи сведения за компютърната текстообработка. Създаване, отваряне, отпечатване и запазване върху диск на документи. Редактиране на текст - основни операции. Форматиране на текст - основни операции. Комбиниране на текст, таблица и графика. Обмен на данни между различни приложни програми. Проверка за грешки (spell check). Работа с речници. Работа с компютърна текстообработваща система за решаване на учебни и реални задачи.

Ф4. Бази от данни

Общи сведения за базите от данни. Създаване на несложни бази от данни с помощта на приложни програми. Поддържане на съществуваща база от данни. Основни операции. Търсене и сортиране на данни по зададен критерий. Генериране на изходни документи. Дефиниране и използване на ключове. Създаване на индексни файлове. Обмен на данни между различни програми. Приложение на бази от данни за решаване на учебни и реални задачи.

Ф5. Електронни таблици

Общи сведения за електронните таблици. Създаване, отваряне, отпечатване и запазване върху диск на таблици. Актуализиране на съществуваща таблица. Въвеждане на числа, текст и формули. Сортиране в таблица. Абсолютно и относително адресиране. Създаване, редактиране и отпечатване на графики. Анализ на данни. Обмен на данни между различни приложни програми. Работа с електронна таблица за решаване на учебни и реални задачи.

Ф6. Графични компютърни среди

Общи сведения за графичните системи. Създаване, отваряне, отпечатване и запазване върху диск на графични изображения.; Редактиране на графични изображения. Използване на библиотеки. Комбиниране на графика и текст. Взаимодействие с други приложни програми. Работа в графична компютърна среда за решаване на учебни и реални проблеми.

Ф7. Социални, етични и правни аспекти на използване на ИКТ

Компютърна етика. Защита на авторски права и лични данни. Компютърни вируси. Проблеми на общуването. Влияние на ИКТ върху характера на труда и управлението. Законосъобразни начини за придобиване и ползване на софтуер, бази данни и други информационни средства.

Ф8. Избор на софтуерни средства

Анализ на проблеми с цел избиране на подходящи компютърни технологии за тяхното решаване. Анализ на конкретни технологии с цел идентифициране на проблеми, които се решават с тях.

2. Равнище за напреднали

Н1. Програмиране

Видове данни. Предназначение и представяне в езика. Операции с данни - аритметични, логически. Цикли. Вход и изход. Подпрограми и функции. Работа с файлове. Програмиране на конкретни задачи от учебната практика или реалността. Понятие за обектна ориентираност.

Забележка: Конкретният изучаван език следва да се променя според развитието на информационните технологии. В горното описание се има пред вид класически език за структурно програмиране от типа на Лого, С или Pascal и само понятие за обектна ориентираност, но в близкото бъдеще вероятно той ще бъде заменен от Visual C ++ и др.

Н2. Програмиране и разработване на софтуер

Понятие за софтуер, програмен продукт и софтуерно производство. Разлика между програмиране и разработване на софтуер. Жизнен цикъл на програмния продукт. Организация на софтуерното производство. Експлоатационна и съпровождаща документация, стандарти. Качество на програмния продукт и неговото осигуряване.

Н3. Клавиатурно майсторство

Настройване на клавиатура. Десетопръстна система за писане - въвеждане на текстова информация. Правила за водене на кореспонденция. Въвеждане на цифрова информация. Решаване на учебни и реални задачи.

Н4. Предпечатна подготовка

Общи сведения за предпечатната подготовка. Създаване на секции в единен документ. Работа с колон-цифри за секция и документ. Създаване, промяна и изтриване на стилови маски за знак, дума и раздел. Създаване и вмъкване на динамични полета и индексни таблици. Взаимодействие с различни приложни програми. Работа със система за предпечатна подготовка за решаване на учебни и реални задачи.

Н5. Работа в локална мрежа

Типове локални мрежи. Основни функции. Използване на общи ресурси (дисково пространство, периферни устройства, софтуер, файлове с данни и документи). Комуникации чрез локална мрежа. Администриране и организиране на ползването на мрежата (равнища на достъп, права и йерархия, ограничения, работни групи, средства за защита на достъпа и антивирусна защита).

Н6. Глобална мрежа. Работа с Интернет

Глобални мрежи - предназначение, структура, функции. Интернет. Основни услуги в Интернет - електронна поща, WWW,FTP,Telnet,бюлетин-борд системи. Други възможности - телеконференции. Достъп до ресурси и комуникации в Интернет. Навигация, търсене и извличане на информация. Решаване на конкретни задачи от учебен или реален характер с помощта на Интернет.

Н7. Разработка на Web документи

HTML код. Хиперсвързани документи. Принципи на дизайна на Web-документи. Работа с редактори за създаване на Web документи. Средства за програмиране в Web среда. Създаване на несложни Web страници.

Н8. Компютърна графика

Общи сведения за компютърната графика. Чертане на линии и прости изображения. Преобразуване на изображения - преместване, мащабиране, въртене, комбинирани преобразувания. Анимация. Използване на прозорец в изображение. Тримерни изображения и преобразувания с тях. Решаване на задачи с учебна цел или с реален характер.

Н9. CAD системи

Общи сведения за системите за компютърно проектиране. Създаване и съхраняване на двумерни и тримерни изображения. Линии, специални форми, щрихи, сенки и надписи. Измервания и пресмятания. Преобразувания над изображения - преместване, промяна на размерите, въртене. Работа с конкретна система. Решаване на учебни и реални задачи с помощта на CAD система.

Н10. Организиране и представяне на информация пред публика с помощта на компютър (Компютърно базирана презентация)

Как хората възприемат различните типове информация. Общи правила и умения за организиране и представяне на информация пред публика. Типове визуални средства, предимства и ограничения. Визуални средства, чието разработване и представяне пред публика може да се осъществи с помощта на компютър. Общи принципи на визуалния дизайн. Използване на стандартен софтуер за разработване и реализиране на презентации. Разработка на слайдове за щрайбпроектор и на екранни компютърни презентации. Учебни и реални задачи, свързани с разработка на компютърно-базирани презентации и представянето им пред публика.

Н11. Мултимедия

Общи сведения за мултимедията; основни приложения; мултимедия в бизнеса, училищата, дома, виртуална реалност. Как се прави мултимедия; изисквания към хардуера и софтуера; мултимедиен екип - ръководител на проекта, проектант, дизайнер на интерфейс, сценарист, видеоспециалист, аудиоспециалист, програмист. Мултимедиен хардуер; периферни устройства; входни, изходни и интерфейсни устройства. Мултимедиен софтуер; средства за рисуване, чертане, редактиране на изображения, мелодии, анимация, видео, текстови редактори. Мултимедийни блокове; текст, звук, изображения, анимация, видео.

Н12. Компютърно моделиране и симулации

Общи сведения за компютърното моделиране и симулации. Анализ на реални процеси и явления и формализирането им до модел. Изследване на процеси и явления чрез компютърни модели и симулации. Интерпретация на резултатите. Модифициране на съществуващи модели. Програмиране на прости модели. Работа с подходящ софтуер - моделиране чрез електронна таблица, графичен или статистически пакет, или специализиран софтуер за модели или симулации. Решаване на учебни и реални задачи.

Н13. Експертни системи

Определение и същност на Изкуствения интелект. Понятие за данни и знания. Разделяне на знанията от програмите. Експертни системи - представяне на знанията в тях, структура, логически извод, действие. Пример за експертна система и перспективи за развитие. Работа с проста експертна система. Решаване на задачи.

Н14. Роботи и устройства за обратна връзка

Общи сведения за роботите. Изследователски роботи в космоса, на земята и в океаните. Промишлени роботи и тяхното приложение за автоматизация на производствените процеси. Роботизираните заводи - автомати на бъдещето (СИМ). Сервизните роботи и тяхното приложение за охрана на секретни обекти, противопожарни операции, почистване на супермаркети, гари, летища, вагони, самолети и др. Персонални роботи за гледане на възрастни или болни хора, компаньони, автомобилът на бъдещето като персонален робот. Развлекателни и учебни роботи. Навлизане на роботиката в нови области на човешката дейност - селскостопански роботи, роботи - хирурзи, роботи в строителството и др. Общи сведения за сензорите като основен елемент на обратната връзка между околната среда и роботите. Роботи и изкуствен интелект.

Н15. Компютърна музика

Общи сведения за компютърната музика. Изисквания към хардуера за синтезиране, възпроизвеждане и записване на акустични сигнали. Принципи за преобразуване на аналогова величина в цифров код и обратно. Синтезиране на звуци с различни характеристики. Симулиране на музикални инструменти. Програмни продукти за съставяне, редактиране и възпроизвеждане на музикални текстове за един и повече инструменти. Файлове. Работа с периферни устройства. Решаване на задачи.

Н16. Компютърна обработка на статистически данни

Общи сведения за компютърната обработка на статистически данни. Организация на данните. Кодиране. Честотни разпределения. Таблично и графично представяне на данни и тяхната интерпретация. Мерки на централната тенденция (средноаритметично, медиана, мода) - интерпретация. Мерки на разсейването (вариация, стандартно отклонение, коефициент на вариация) - интерпретация. Квантили. Методи за анализ на връзки и тенденции - регресия и корелация - интерпретация. Използване на статистически пакет за въвеждане, обработка и анализ на данни от учебен и реален характер.

Н17. ИКT в библиотечното дело

Библиотеките като част от информационната система. ИКТ в библиотечното дело. Работа с библиотечни каталози - класически и компютърни начини. Търсене на библиотечна информация чрез Интернет. Създаване на малка база от данни за училищната библиотека.

Н18. Архитектура на компютъра

A) Цифрови елементи: комбинационна логика, тригери, регистри, памети, процесори;

Б) Основни блокове и възли на ПК: Процесорни платки - формати и шини: АТ,ATX, Micro-ATX, NLX / ISA, PCI, AGP. Процесорни интерфейси: "Socket 7"(Pentium), Slot 1(PII), Slot 2. Дискови запомнящи устройства: Floppy, HDD, CD, CDR, MO, DVD. Контролери за периферни устройства: VGA, SCSI, Sound + Digital Video. Комуникационни модули: контролери за Ethernet, ISDN, модеми. Интерфейси за периферни устройства: видео, клавиатурен, паралелен, сериен (RS232), USB, IrDA. Захранващи блокове, методи за намаляване на консумацията. Периферни устройства: монитори, матрични, лазерни, и мастилено-струйни принтери, клавиатури, мишки, скенери и др.

Н19. Специализирани пакети

Специализирани пакети, използвани в съответната професионална област.

Интегриране на ИКТ в другите учебни предмети

Има две еднакво важни причини за интегриране на ИКТ в обучението по другите предмети. Първата е свързана с това учениците да свикнат да използват новите технологии в ежедневието си, а втората - с възможностите на новите технологии да осигурят по-добри условия за обучение в различни учебни дисциплини и да повишат неговата ефективност.

В обучението по различни учебни предмети новите технологии могат да играят различни функции:

Те са помощно средство на учениците да решават по-добре задачите на съответния учебен предмет. В този смисъл учениците могат да използват компютъра като средство за изчисления, за създаване на текстове, графики и рисунки, за обмен на информация, за извличане на необходима информация от базите от данни и пр.

ИКТ дават нови методически средства на учителя. Той може да използва компютърно моделиране, симулации и мултимедия за по-добро разкриване същността на изучавани процеси и явления. Компютърно подпомаганото обучение осигурява комплекс от упражнения и задачи за формиране на специални умения, например по математика, чужд език и пр. , както и възможност за самообучение, контрол и оценка.

ИКТ са средство за промяна в организацията на обучение. Чрез осигуряване на богата технологична среда може да се разчупи традиционната класноурочна система, като се въведат алтернативни подходи за обучение, работа по групи за решаване на проблеми, работа по проекти, индивидуално обучение.

ИКТ дават възможност за компютърни диагностика, контрол и оценка на знанията и уменията, преди всичко чрез използване на системи от тестов тип или вградени средства в използвания специализиран софтуер по различни учебни предмети.

Новите технологии са и средство за развитие на логическото, творческото и конструктивното мислене у учениците. Тази роля на компютърните технологии, обоснована от С. Пепърт, се гради на философията, че детето усвоява по-добре учебното съдържание, когато преобразува средата край себе си. Като строят процедури за решаване на проблеми, учениците развиват своето логическо мислене.

Препоръчителни стратегии и средства за учителя относно използване на ИКТ по различни учебни предмети:

Малки приложни програми: използване на компютъра като часовник; използване на компютъра като калкулатор за прости изчисления; създаване на компютърен план-график за работа; организиране на данни в картотека (например библиотека, телефонен указател за нашите познати и др.) и работа с тях; създаване на рисунки, картички, покани и редактиране на графични изображения.

Компютърна текстообработка: преглед на текстове; използване на текстове за попълване на липсващи думи, препинателни знаци, граматични форми и пр.; създаване на текстове (писма, домашни упражнения, доклади, реферати и др.); работа с речници; поправяне на лексически грешки; подреждане на събития в хронологичен ред; съчетаване на текст, графика, таблица; издаване вестник на класа или училището;

Електронни таблици: систематизиране и организация на данни (за дати, събития, страни, хора, покупко-продажби и др.); обработка на числови и текстови данни; чертане на различни видове графики за онагледяване на текст или представяне на данни;

Бази от данни: събиране на информация във връзка с изучаван материал или поставен проблем; използване на бази от данни за библиографски справки; систематизиране и организиране на информация по различни учебни предмети (за дати, събития, растения, животни, химични елементи и др.); създаване на база от данни за литература по даден проблем;

Графични системи: създаване на илюстрации към текстове; графично представяне на числова информация; използване на графични пакети за създаване на чертежи по математика, машинни или архитектурни елементи, модели на облекла и пр.

Моделиране и симулации: изследване на физични, химични, биологични, екологични и др. процеси;

Програмиране: обработка на експериментални данни; създаване на статични фигури и анимация;

Комуникации: за обмен на информация между учениците в локална мрежа; използване на електронна поща за кореспонденция; участие в телеконференции по дадени въпроси; работа по общи проекти с ученици от други краища на света (например "Опознай моя роден край"); търсене на информация от бази от данни в Интернет (например текстове на песни, спортни събития, библиотечна информация, енциклопедии и др.);

Роботи и устройства за обратна връзка: компютърно управление на роботи (например по труд и техника, технологии, физика и др.); използване на роботи за контрол на процеси;

Компютърна презентация: създаване на слайдове за представяне на експериментални данни, на доклади и др.

Математическа статистика: използване на пакети за обработка на статистически данни (по география, история и др.)

Оценяване на знанията, уменията и компетенциите
в обучението по ИКТ

Оценяването на постиженията на учениците трябва да се извършва по начини, адекватни на поставените цели по отношение на ИКТ.

Оценяват се знания, умения, компетенции и отношение на учениците, както на основата на текущи оценки, така и в края на изучаваните модули. Използват се различни форми на оценяване - тест, есе, събеседване, портфолио, практическа работа по определена задача. Ако модулът позволява, учениците разработват самостоятелно или в група проект, който се оценява. Накрая на обучението си в средното училище учениците, изучавали модули от равнище за напреднали, могат да изберат по желание зрелостен изпит по ИКТ, включващ теоретична и практическа част, ориентирани към европейските стандарти за компютърна правоспособност (ECDL).

Тъй като акцентът при работата с ИКТ се поставя върху практическото усвояване на умения и компетенции, то превес в оценяването имат тези форми, които измерват преди всичко степента на практическото овладяване.

Всеки обучаем е личност със свой индивидуален стил на мислене, предразположена към определен тип мисловни процеси, форми и начини на учене, или с предпочитания към някои от тях. Взаимодействието с ИКТ предоставя на обучаваните много добри потенциални възможности "да изразяват себе си" и индивидуалния си стил на работа поради факта, че: 1)изискват от обучаваните да разработват продукт и 2)позволяват постигането на определен резултат ( разработването на продукт по различни пътища и начини). Така различията в начина на мислене, работата и пътищата за постигане на резултатите трябва да се възприемат от учителя като богатство и да се стимулират, а не да се санкционират. Като критерии при оценяването тук е добре да се въведат и използват понятията за ефективност (степен на резултатност) и ефикасност (постигане на единица резултат при минимизиране на разходите на ресурси  време, усилия и пр.). Разясняването на тези критерии пред учениците и изискването да се съобразяват с тях има много силно мотивиращо въздействие и ги приучва да оценяват критично собствените си начини на мислене и работа, сравнявайки ги с тези, предложени от учителя или използвани от съучениците им. Това на практика им помага да усвояват и прилагат ефективни стратегии за мислене, учене и работа.

При работа по проекти се оценява както готовият продукт, така и процесът на работа.

При работа в екип и група  оценяване и на уменията за ефективно общуване в рамките на групата, конструктивно поведение и принос с идеи.

При изграждането и оценяването на умения за решаване на проблеми  с писмен тест или устно изпитване - може да се проверяват усвоените знания за различни стратегии за решаване на проблеми; чрез поставянето за практическо решаване на случаи (казуси) и реалното справяне с проблема се оценяват практическите умения за прилагане на дадена стратегия и сложните когнитивни умения за подбор, комбиниране и творческо съчетаване и прилагане на различни стратегии; тук може да се оценява и оригиналността на подходите.

При постигане на цели, свързани с изграждане на отношения се оценява реалното поведение на обучаемия по отношение на проблема по време на неговата работа с ИКТ.

В документа за завършено образование следва да се отрази какви именно модули по ИКТ е изучавал ученикът. Това внася по-голяма яснота за индивидуалните умения и компетенции на учениците в тази област и разширява възможностите им за намиране на работа и професионална реализация.

ФОРМИ НА Организация на ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИКТ

В съответствие с изведените цели за интегриране ИКТ в обучението следва да се осигурят необходимите условия в училищата. Необходимо условие е да се набележат целесъобразни форми на организация на използването на ИKТ. Под "форми на организация" се разбират начините на разпределение и разположение на компютърната техника и съответната конфигурация на работните места на учениците и учителя като инфраструктура в училищната и извънучилищната среда. Формите на организация за интегриране на ИKТ в образователния процес са следва да отразяват основните концептуални положения, които се залагат в самата образователна система. Те са необходим инструмент на ученика и учителя за разнообразна учебна и учебноизследователска дейност.

1. Основни принципи

Формите на организация на използване на ИКТ в училищата се основават на следните принципи:

Равен шанс за всички ученици;

Универсален достъп на ученици, учители, училищно ръководство и други потребители;

Оптимално разпределение на техниката и софтуера в училищната и извънучилищната среда;

Оптимално разпределение на функциите между учителя, компютъра и ученика;

Системно прилагане;

Оптимално оползотворяване потенциала на ИКТ в училищата и извънучилищната среда за постоянна подкрепа на работата на учители, ученици, училищно ръководство и други потребители;

Целесъобразна организация за интегриране на ИКТ: възможности за осъществяване на разнообразна учебна дейност, самостоятелно учене, самообразование, непрекъснато и дистанционно обучение и образование; индивидуална, екипна и фронтална организация на образователния процес.

2. Организация на обмена на информация

В зависимост от конкретните условия в училищата компютрите могат да се използват както автономно, така и в мрежи. Могат да се откроят три равнища:

· Автономен режим

Потребителят (ученикът, учителят, групата ученици или класът) осъществява обмен на информация чрез дискети или програмното осигуряване на отделния компютър.

· Режим на работа в локална мрежа (в клас, група класове, цялото училище)

То е предназначено за облекчаване обмена на информация между потребители (ученици, учители, училищно ръководство и др.), обединени в решаването на общи задачи с привличане на по-големи информационни ресурси (от училищна библиотека, група(и) предмети и пр.).

· Режим на работа с използване на информационни ресурси в регионален, национален и световен мащаб

Това равнище в най-голяма степен позволява да се използват местните, националните и световните информационни мрежи и най-вече Интернет. То благоприятства синтеза на информатиката, компютърната техника, мултимедията и телекомуникациите. Чрез него се осигурява в максимална степен подходящата компютърна среда за осъществяване на модерното образование.

3. Диверсификация на форми

3.1. Кабинет (лаборатория) по ИКТ

Тази форма на организация е универсална. Главното й пред-назначение е за обучението по информатика. Наред с това, тя би могла да служи за среда на обучението по другите учебни предмети в училище с използване на ИКТ. Тук следва да се създават всички необходими условия за трите равнища на обмен на информация. Стремежът е да се работи на индивидуални работни места.

3.2. ИКТ в кабинетите (класните стаи) по отделни предметни

Системното прилагане на ИКТ ще предизвиква наличието на съответна техника и софтуер в обучението по отделните учебни предмети. Целесъобразна форма е оборудването на поне една обща конфигурация от компютърна техника (на подходящо място в класната стая) за автономен и мрежов режим в работата на ученика, групата ученици, класа и учителя.

3.3. ИКТ в училищната библиотека

Целесъобразно е информатизирането на училищните библиотеки с възможности за привличане на техните информационни ресурси, както в самата библиотека, така и чрез локална мрежа в кабинетите по отделните предметни.

3.4. Училищна мрежа

Оптималното използване на информационните ресурси на ниво "училище" е подходящо да се осъществява върху основата на локална училищна мрежа и с възможност за връзка с външни мрежи и системи. Могат да се използват информационните ресурси и на отделните училища чрез връзка между тях.

3.5. Регионална и национална училищна мрежа

4. Извънучилищна среда

4.1. Центрове по ИКТ за непрекъснато и дистанционно обучение и образование, обслужващи отделни училища.

4.2. ИКТ в местната социокултурна и икономическа среда.

Разгледаните форми на организация на използване на ИКТ в училищата не следва да се възприемат като задължителни. Те могат да служат в постоянния стремеж за създаване на необходими условия за интегриране на ИКТ в обучението и индикатор за качеството на образованието.

РАБОТА С УЧЕНИЦИ С ПОВИШЕН ИНТЕРЕС

1. Значение и основни цели

Провеждането на ученически състезания по програмиране и разработване на приложен софтуер са форми за изява и резултат от огромни усилия за подготовка на ученици с изявени интереси в областта на информационните технологии. Значението на тази подготовка може да се обособи в две основни направления:

Успехите на най-изявените ни млади информатици в състезанията за ученици ( по-късно и в състезанията за студенти) и в разработката на приложен софтуер демонстрират възможностите да се подготвят специалисти с най-различна квалификация за нуждите на компютърната индустрия. Фактът, че България е компютърна нация, е огромен национален капитал, затова основна цел е този факт да бъде непрекъснато доказван.

Работата с надарените ученици е най-естественият начин да се апробират новите идеи за преподаване на информатика в средното училище, да се определи доколко учениците от дадена възрастова група са в състояние (обективно или като степен на подготовка) да възприемат учебен материал с определена сложност. В този смисъл основна цел на подготовката на ученици с повишен интерес е да постави върха на една достатъчно всеобхватна в основата си "образователна пирамида" в областта на компютърните информационни технологии.

България, като държава и гражданско общество, трябва не само да направи всичко необходимо да не бъде прекратена подготовката на ученици с повишен интерес към съвременните информационни и комуникационни технологии, но и непрекъснато да подобрява условията за това.

Включването на подготовката на изявени ученици като неотделим елемент от разработваната Национална образователна стратегия е единствено възможното решение, защото само целенасочени, синхронизирани и систематични усилия могат да доведат до постепенното подобряване на условията за тази дейност и, в края на краищата, тя да стане връх на една истинска, с много широка основа и солидна среда, образователна пирамида по информационни компютърни технологии.

2. Организация и форми на обучение

Организацията на подготовката на ученици с повишен интерес трябва да бъде естествено продължение на подготовката в предходните нива на обучение: общообразователната подготовка, подготовката в професионалното обучение и подготовката на средни специалисти за информационната индустрия. При наличие на солидно обучение в тези нива ще бъдат необходими неголеми усилия за осигуряване работата с най-изявените ученици. За целта трябва да се осигурят следните форми:

Избираеми класни форми. При възприетия модулен принцип на организация на учебното съдържание, в класните форми за работа с ученици с повишен интерес се избират модули от равнището за напреднали. Участието в тези форми е доброволно. В тях могат да се обучават ученици, преминали успешно задължителното равнище.

Кръжочни форми. Тук обучението се извършва на по-високо равнище в сравнение с избираемите класни форми. Участието в кръжоците е доброволно и в тях се обучават ученици, преминали успешно задължителното равнище и обучавани или обучаващи се в избираемите класни форми, както и ученици, изявили се в състезанията по програмиране и разработка на приложен софтуер, или в олимпиадите в тази област.

Форми за участие на ученици в развойна дейност. Чрез тях се дава възможност на много напредналите ученици да участват при разработване на приложен софтуер във фирми със съответния предмет на дейност. Така учениците могат да разширят и задълбочат своите знания, умения и компетенции в областта на софтуерната индустрия в реални работни условия. Тази форма на обучение и изява трябва да се регламентира много прецизно, за да се избегнат опасностите от експлоатация на ученическия труд.

Състезания по програмиране. Това са форми за изява на постиженията на учениците. На базата на натрупания опит трябва да се регламентират точно различни по мащаб и важност състезания по програмиране, да се регулира финансирането им и формите за поощряване на победителите и техните учители;

Национален конкурс за ученици, разработващи приложен софтуер. Това е форма за изява на резултатите от продължителна предварителна работа, извършена в училищни условия или съвместно с фирми. И тук, както при състезанията, с нормативно уредено финансиране и форми за поощряване на победителите и техните учители.

Описаните форми не изчерпват всички възможности за работа с учениците с по-високи интереси. Имат място и други системни или епизодични форми като лагер-школи за подготовка за състезания или олимпиади, работа по проекти, лектории и др. Освен това част от изявените ученици по ИКТ могат да се включват в обучението на други ученици от по-ниските равнища.

Учебното съдържание, предмет на разглеждане във формите за работа с най-изявените ученици, не може да бъде строго регламентирано, тъй като зависи от различни фактори. Целта е да се култивира на по-високо равнище определен кръг от способности за:

абстрактно формулиране на задачи;

търсене и избор на подходи за решаване;

алгоритмизиране, включително адекватно декомпозиране на решението;

избиране на подходящи готови помощни средства;

оценяване и описване на решението;

разбиране, че разработването на софтуер е по-сложна и всеобхватна дейност от програмирането и др.

Необходимо е да се регламентира възможността за деца, надскочили развитието си и показали изключителни резултати в ИКТ, да бъдат включени по-рано в по-напреднали форми на обучение, като се освободят от постепенното редовно обучение.

Подготовката на преподавателите, занимаващи се с ученици с по-високи интереси, е от особено важно значение за постигане на добри резултати. Висшите училища и научните институти следва да осигуряват консултации на такива преподаватели, както и да се поощряват тяхната работа чрез гъвкава система за материално стимулиране, чрез системата за квалификационните степени и др. В частност, необходимо е да се дадат възможности за придобиване на по-високи квалификационни степени от преподаватели при доказани системни успехи в работата с изявени ученици.

Според възможностите на общините да се даде възможност за изграждане на общински компютърни центрове, които да предоставят по-добра база и да привличат висококвалифицирани преподаватели за работа с най-добрите ученици. Тези центрове биха могли да изпълняват и функцията да подпомагат училищата в обучението по ИКТ. Общините да се стимулират да отделят средства за създаване, оборудване и функциониране на такива центрове, като получават от централизирани фондове финансиране за тези центрове, пропорционално на вложените средства.

ОСИГУРЯВАНЕ ДОСТЪП НА УЧИЛИЩАТА ДО ИНТЕРНЕТ

В повечето европейски страни въпросът за достъпа на образователните институции до нови ИКТ, наред с обучението за тяхното използване от широки слоеве на населението, е залегнал в съответната правителствена стратегия и програма за изграждане на информационното общество. С оглед на европейската политика, един от основните принципи на стратегията за информационното общество, която предстои да бъде разработена в България (съгласно решение на Координационния съвет по информационното общество), следва да бъде равният шанс на всички граждани за достъп до нови информационни и комуникационни услуги - достъп, независим от времето и мястото и при приемлива цена за всички обществени прослойки.

В рамките на новата концепция за универсална услуга на ниво общност, поставена на Петата конференция на европейските медийни министри (Солун, 1997), образователните институции трябва да се разглеждат като специална група потребители. Необходимо е да се създават и развиват от ранна възраст умения за работа с Интернет, чрез осигуряване на непрекъснат достъп на всички училища до мрежата.

Необходимо е да се изгради национална училищна мрежа, чрез която всички училища да имат достъп до специализирана информация (примерно учебни и научнометодически материали, бази от данни и др.), разпространяване на софтуер в училищата и др. Тази мрежа предоставя също и възможности за коопериране на училища в различни дейности (учебни, състезателни и др.). Тя може да бъде използвана и за целите на управление на образованието.

Осигуряването на достъп до нови информационни и комуникационни услуги на училищата и образователните институции би следвало да се осъществява при преференциални условия - при възможно най-ниски цени. Особено важен е финансовият механизъм за осигуряване на приемливи цени - въвеждане на преференциални тарифи, субсидии и др.

Финансирането на достъпа на училищата до Интернет може да се осигури от различни източници - от средства на самите учебни заведения, на Министерството на образованието и науката, от обществени организации и институции, от частни компании в областта на комуникациите и компютърния бизнес, от специален лотариен фонд. Целесъобразно е да се обмисли създаването на специализиран фонд за покриване на преференциалните условия, в това число:

свободно свързване към мрежата;

до 70 % намаление на абонаментните такси;

свободен обмен на информация за определен брой часове месечно;

нормални тарифи за останалия трафик;

отстъпки при закупуване на компютри, софтуер, модеми и др.

Възможно решение за намаляване на разходите при свързване на училищата към глобалната мрежа е да се осъществява от доставчик на услуги и достъп с некомерсиална цел (благотворителна или обществена организация/институция), който се ползва с по-особен статут и облекчения от страна на държавата, както и от телекомуникационните компании.

Специално съдействие могат да окажат местните органи на властта, които едновременно със свързването си към административната информационна мрежа да изграждат съответна мрежа и за училищата. Тук обаче съществува опасност за небалансирано развитие и увеличаване на пропастта между по-богатите и по-бедните общини.

Стартирането на съвместни инициативи на държавния и частния сектор в областта на телекомуникациите, компютрите и медиите, както и широкото обществено обсъждане на въпроси, свързани с обучението по ИКТ в училищата, ще способстват за намиране на най-подходящи начини за неговото финансово осигуряване и за въвеждането на съвременно обучение по ИКТ на младото поколение.

ОСИГУРЯВАНЕ НА ОБУЧЕНИЕТО С ТЕХНИКА И СОФТУЕР

Проведените проучвания за материалнотехническата база в българските училища очертават картина на силен недостиг на съвременна компютърна и комуникационна техника. При тези изходни предпоставки, съчетани с твърде ограничените възможности на националния бюджет, е необходимо да бъдат потърсени неконвенционални пътища за решаването на следните три основни въпроса, което изисква по-значителни финансови средства:

1. Набавяне на подходяща техника (компютри с процесор, по-малък от 486; RAM не по-малка от 8 МВ; цветен монитор; CD-ROM; мрежови карти) и периферия (принтер, модем);

2. Осигуряване на регулярен и надежден сервиз и снабдяване с консумативни материали;

3. Лицензиране на минимално необходимите програмни продукти.

Един от възможните пътища за решаването на първите два въпроса е да бъде обявен конкурс за доставка, комплектовка и сервиз на 5 000 до 10 000 употребявани, но близки по възможности компютри (і 486, і 8МВ,цветен монитор) на два етапа при следните условия:

Първи кръг на конкурса: следва да се проведе по региони, като при избора на фирмите се изхожда не само от критерии за по-ниски цени, но и от такива за действително наличие на професионално подготвени сервизни кадри в дадения регион, финансова стабилност и коректни отношения на фирмата с досегашните й клиенти и партньори.

В комисията по провеждане на първия кръг, освен представители на МОН и Регионалните инспекторати, могат да бъдат привлечени и представители на браншови организации като БАИТ и др.

При доокомплектоването могат да бъдат поставени изисквания за допълнително включване на мрежови карти, както и осигуряване на 16 МВ RAM,принтер, CD-ROM и модем на един от определен брой компютри.

Разходите за доокомплектовка, както и за регулярно поддържане на сервизни договори с избраните фирми, следва да бъдат поети от МОН. За целта може да се поиска добре аргументирана целева корекция на бюджета на Министерството.

Втори кръг: за участие в него могат да бъдат допуснати само чуждестранни фирми от страните на ЕО, специализирани в препродажбата на компютри втора употреба. При това ограничение е много вероятно тази първоначална доставка, или поне на една голяма част от нея, да бъде финансирана от програмата ФАР. За същата може да бъде искано пълно освобождаване от митнически сборове и такси.

В комисията за провеждане на втория кръг, освен представители на МОН и Регионалните инспекторати, участват и представители на всички български фирми, спечелили първия кръг.

Алтернативна възможност за периодично снабдяване и обновяване на необходимата компютърна техника за нуждите на средното образование в България може да бъде постигната при промяна на Закона за счетоводството, предвиждаща отнасянето на остатъчната стойност на предоставянето за целите на средното образование компютърно оборудване към глава "Разходи". За избягване на възможни случаи на злоупотреба с тази възможност, за всяко подобно дарение следва да бъде съставян и подписван протокол от представители на фирмата-дарител и специално упълномощен за целта орган на МОН.

За решаване на въпроса за лицензиране на необходимите програмни продукти (доколкото някои от тях не са били налични в доставената техника втора употреба), е целесъобразно да бъдат проведени разговори с фирми като Microsoft, които да предоставят безвъзмездно или при много облекчени условия, необходимите лицензи. (Доказателство за реализуемостта на такава възможност е унгарският опит и този на някои прибалтийски републики, където Microsoft се е съгласил на много големи отстъпки при масирано доставяне на основния софтуер за училищата). Възможно е подобно предложение да бъде отправено и към други софтуерни фирми, включително български (например към Датекс за FlexType и FlexWord).

Освен централизирано снабдяване на училищата с техника и софтуер, общините и училищата следва също да поемат своя дял за подобряване на материалнотехническата база за обучение по ИКТ, чрез средства от общинските бюджети, дарения, училищни или регионални проекти и др. За стимулиране на тази дейност съответните общини и училища получават подкрепа от централизирани фондове, пропорционална на вложените средства. За набирането и изразходването на средства за снабдяването на училищата с техника и осигуряването на сервиз, следва да се разгърне ролята на училищните настоятелства. Те могат да служат и като контролен орган срещу евентуални злоупотреби.

Предимство за снабдяване на училищата с техника имат тези от тях, които имат активна политика за обучение по ИКТ.

ОБУЧЕНИЕ НА УЧИТЕЛИТЕ

На настоящия етап няма достатъчно на брой и добре подготвени педагогически кадри за реализиране на целите на Националната Стратегията по ИКТ. Необходимо е да се подготвят достатъчен брой учители и административни кадри от училищната сфера, способни да посрещнат нуждите на образователната система в условията на интегриране на ИКТ в средното училище.

Необходимо е подготовката да обхване следните групи педагогически кадри:

учителите и координаторите по ИКТ;

учителите по други учебни дисциплини;

училищната администрация.

Условията и ограниченията, при които трябва да се реши проблемът, са:

очаквано масово оборудване на училищата с компютри от клас РС 486+;

кратък първоначален период за подготовка на учители;

ограничени средства за подготовка на учители.

1. Образователни цели и произтичащи от тях професионални компетенции

Като се изхожда от целите на интеграцията на ИКТ в образованието, е необходимо да се формулират конкретните образователни цели при подготовката на педагогическите кадри от различните категории, а именно: какво трябва да знаят и могат те и при какви условия и съобразно какви стандарти за качество трябва да демонстрират и прилагат тези знания и умения.

1.1. Какво трябва да знаят и могат учителите по информатика/ИКТ:

· знания, умения и компетенции в предметната област:

да умеят да инсталират и поддържат системния и приложен софтуер, който се използва в училище;

да бъдат интелигентни потребители на приложен софтуер (текстообработка, бази от данни, електронни таблици, графични приложения, презентационни системи и др.) в контекста на конкретна задача ( т. е. за произволна дейност от училищната практика да умеят да подберат и приложат ефективно подходящи информационни технологии и софтуер);

да имат задълбочени знания и практически умения по програмиране на поне един език/среда за програмиране измежду Comenius Logo (или друга реализация на Лого под Windows), Turbo Pascal, Visual Basic, С++, Java;

да познават съвременни авторски средства (от типа на Hyper Card, Micromind Director и др.) и да умеят да ги използват за създаване на учебни материали и приложения, свързани с обучението;

да владеят основните средства за комуникация и достъп до ресурси чрез Интернет;

да владеят технологията за разработка на WWW документи;

· педагогически знания, умения и компетенции:

да владеят методики за преподаване на и чрез информатика/ИКТ;

да познават активните методи за обучение и да умеят да ги прилагат в интеграция с ИКТ;

да умеят да подберат и организират подходящо учебно съдържание по информатика/ИКТ в конкретен образователен контекст;

да умеят да представят учебното съдържание по подходящ начин и с подходящи софтуерни и технически средства;

да умеят да оценят критично достойнствата и недостатъците на софтуерни продукти, предназначени за обучение

· личностни качества:

да формират навици и умения за постоянно професионално развитие и усъвършенстване посредством следене на развитието в областта, търсене на образователни ресурси и осъществяване на контакти с експерти, търсене и реализация на възможности за участие в национални и международни проекти;

да развият умения за работа в група, да бъдат инициативни и да търсят и осъществяват ефективно професионално сътрудничество със средствата на ИКТ;

1.2. Какво трябва да знаят и могат учителите по другите учебни дисциплини:

· знания, умения и компетенции за приложения на ИКТ в предметната област и училищните дейности:

да бъдат интелигентни потребители на ИКТ: да умеят да подберат и приложат ефективно подходящи информационни технологии и софтуер за решаване на конкретни задачи, свързани с предметната област и училищните дейности;

да познават съвременни авторски средства (от типа на Hyper Card, LinkWay, Micromind Director и др.) и да умеят да ги използват за създаване на учебни материали и приложения, свързани с предметната им област;

да владеят основните средства за комуникация чрез компютър;

да умеят да търсят и подбират ресурси по Интернет, свързани с предметната им област

· педагогически знания, умения и компетенции:

да владеят методиката за преподаване чрез ИКТ;

да умеят да подберат и използват ефективно подходящи софтуерни и технически средства в обучението по своя предмет;

да умеят да оценят критично достойнствата и недостатъците на софтуерни продукти, предназначени за обучение

· личностни качества:

да формират навици и умения за използване на ИКТ в процеса на професионалното си развитие и усъвършенстване (за достъп до образователни ресурси и контакти с експерти по Интернет, представяне на собствени разработки, търсене и реализация на възможности за участие в национални и международни проекти и др.);

да развият умения за работа в група, да бъдат инициативни и да търсят и осъществяват ефективно професионално сътрудничество със средствата на ИКТ.

1.3. Какво трябва да знаят и могат служителите от училищната администрация:

да поддържат и обменят учебна документация в електронен вид и по електронен път;

да използват ИКТ за ресурсно осигуряване на учебния процес и другите училищни дейности (за предоставяне информация на учителите, за подготовка и разпространение на допълнителни учебни материали, за издаване на бюлетин на училището и др.);

да осъществяват ефективна комуникация и професионално сътрудничество в и извън училището, като използват електронна поща, WWW и други Интернет услуги

2. Нива на подготовка

2.1. Начална подготовка

Осъществява се на равнище висши училища (бакалавърска степен).

В ход е инициатива за осъвременяване на учебните програми на висши училища, която засяга и подготовката на учители по математика и информатика. Предполага се, че промяната ще гарантира достатъчно знания и умения в областта на ИКТ на входа на професията. Необходимо е, обаче, да се осигури адаптацията към педагогическата дейност - известно е, че педагогическата професия не може да бъде овладяна в рамките на началната подготовка. В този смисъл е необходимо да се осъществи по-тясна координация между училищната система като потребител на кадри, от една страна, и висшите училища, от друга, за да се сведе до минимум влагането на ресурси за професионална адаптация след завършването на началната подготовка.

В учебните програми на бъдещите учители по други учебни дисциплини трябва да бъдат включени модули по ИКТ, които да осигуряват базисни знания и умения за използване на тези технологии в обучението. Съществен момент тук е запознаването с достатъчно и разнообразни по съдържание примери и средства за смислено прилагане на ИКТ в обучението по други дисциплини.

2.2. Следдипломно обучение

Целта на следдипломното обучение е поддържане и повишаване квалификацията на учителите. Осъществява се на две равнища:

поддържащо (опресняване и усъвършенстване на професионални знания и умения)

повишаване на квалификацията (придобиване на нови професионални компетенции, които дават възможност за разширяване на обхвата и промяна на характера на дейността в рамките на професията - магистърска степен, педагогически квалификационни степени)

3. Същност и основни принципи на системата за следдипломно обучение на учители

Системата за следдипломно обучение на учители представлява многообразие от форми за обучение, дейности и практики, в които се ангажират учителите, за да разширят познанията си, да подобрят уменията си и да оценят и усъвършенстват своя професионален подход.

Осъществява се на следните равнища: училищно, регионално, институционално (висши училища, ИУУ), неинституционално (конференции, семинари и т. н.)

Основни принципи на системата следва да са:

доброволност на участието в следдипломното обучение;

гъвкавост на формите и съдържанието на обучението с преимуществено развитие на формите за обучение без откъсване от работа;

свобода при избора на формата и съдържанието на обучението, както и на обучаващото звено;

кредитна система при обучението (натрупване на кредити от отделни завършени модули до достигане на сумарен кредит, достатъчен за получаване на сертификат за определена степен);

разделяне на обучението от сертифицирането: обучението се осъществява от различни звена, но сертификат за достигане на определена степен се присъжда от експертен орган;

звената, желаещи да осъществяват специализирано обучение, кандидатстват за акредитиране (с концепция за обучение, учебни планове, учебни материали и др.) пред експертния орган;

конкурентност по отношение осигуряването на централно финансиране за звената, осигуряващи обучението;

обвързване на резултатите от квалификацията със статута и заплащането на учителя.

4. Съдържание на обучението

Съдържанието на обучението трябва да съответства на поставените образователни цели (т. 2) и да е съобразено с общоприет държавен стандарт. За целта е необходимо МОН да обяви конкурси за разработване на рамкови учебни програми и осигуряването им с учебни и ресурсни материали. Учебните програми трябва да са достатъчно гъвкави, за да позволяват използването на различни форми на обучение. Много съществено е посочването на ресурси в помощ на учителя, както и осигуряването на възможност за консултации и след приключване на основния етап на обучението. За тази цел е желателно създаването на методически центрове със специализирани книжни и софтуерни библиотеки, методисти и консултанти по ИКТ в образованието. В съвременните условия, когато все повече училища получават достъп до Интернет, тези центрове могат да бъдат както реални, така и виртуални (на Интернет), но и в двата случая е необходимо да се регламентира и осигури кадрово и финансово тяхната дейност.

Освен технологично-ориентирани модули, съдържанието на обучението на учители трябва да обхваща и:

съвременни подходи за разработка на учебен план и учебно занятие с използване на ИКТ;

активни методи за обучение с използване на ИКТ;

интегриране на ИТ в различни учебни предмети;

планиране, организация и управление на училищно ниво на процесите, свързани с интегрирането на ИТ в училище.

Стандартизираните (рамкови) учебни програми ще бъдат отправна точка както за звената, кандидатстващи за осъществяване на обучението, така и за разработка на система за оценяване и сертифициране от експертния орган.

5. Форми на обучение

Съществено е осигуряването на разнообразни и гъвкави форми, като се дава преимущество на формите без откъсване от работа. Варианти:

цялостни курсове, разделени на отделни краткосрочни интензивни модули с предвидено последващо самообучение и възможност за консултации;

"сандвич" курсове: кратък интензивен присъствен модул, осигурен с ресурсни материали и задание за самостоятелна разработка, която да бъде изпълнена впоследствие в работната среда на обучаемия с евентуални консултации; участие в заключителен семинар с представяне на разработката;

"летен семестър": изнасяне на присъствените форми на обучение през училищните ваканции;

"каскаден" модел: на централно ниво се обучават един или двама представители от училище, които впоследствие да могат да обучат колегите си на място. Този начин на обучение е приложим например при обучение за работа с операционни среди и приложен софтуер с общо предназначение. За специализирани курсове, свързани с обща и специална методика и специфични софтуерни среди, обучаваните на централно ниво трябва да бъдат експерти и/или учители-методици по различните предмети. При каскадния модел е съществено осигуряването на учебния процес с учебни и ресурсни материали, които да подпомагат обучението по места.

6. Организация, управление и финансиране на подготовката на учители

Управлението на подготовката на учители се осъществява от МОН. Както вече бе споменато, необходимо е да се създаде експертен орган със следните функции:

Разработка на стандарт за съдържание на обучението и съответни рамкови учебни програми и критерии за оценяване;

Разработка на кредитна система за обучението;

Акредитиране на обучаващи звена (или на отделни специализирани курсове, модули) с оглед финансирането им;

Създаване на специален фонд за финансиране и разпределяне на средствата от него между обучаващите звена (курсове, модули);

Сертификация на учителите въз основа на натрупаните кредити.

Съществено е разделянето на функциите по обучение и сертифициране на учителите - самото обучение се осъществява от различни звена, но сертифицирането се извършва от експертния орган. В осъществяването на обучението участват звената за следдипломно обучение при висшите училища, институтите за усъвършенстване на учители, както и други звена, като се съобразяват с рамковото учебно съдържание и стандартизираните критерии за оценяване. Обучението се провежда под различни форми. За отделните модули се издава удостоверение, което носи съответен кредит.

Обучението се финансира или от самите обучаеми, или от други източници, включително от специален фонд. За финансиране от специалния фонд обучаващите звена кандидатстват пред експертния орган с концепция, учебни планове, материали и др.

Необходимо е на оперативно равнище да се осигури постоянен информационен обмен между осъществяващите обучението на учители, както и надежден информационен канал между тях и евентуалните потребители на обучението.

Необходимо е да се разработи система за стимулиране квалификацията на учителите, като се обвържат резултатите от квалификацията със статута и заплащането на учителя.

7. Ресурсно осигуряване  информационно, кадрово, техническо

От изключително значение за подготовката на учители по ИКТ е информационното осигуряване на обучението. Областта е динамична и изисква непрекъснато актуализиране на знанията и уменията. Поради това, повече отколкото в която и да е друга предметна област, подготовката на един учител е процес, а не еднократен акт, и съществено за ефективността му е умението и възможността за самообучение по време на цялата кариера. За да се подпомогне този процес е необходима съответна информационна база. Необходимо е да се организират (на национално и регионално равнище) книжни и софтуерни библиотеки (с подбран софтуер, лицензиран за ползване от всички училища в страната), които да включват и подходяща периодика, и каталог за Интернет-ресурси. На учителите да се осигури възможност да получат консултации и конкретна методическа помощ, както и достъп до учебни програми, планове, методически разработки на експерти или колеги. Да се осигури канал за обмен на информация между учителите  текущо (бюлетин, Интернет), както и чрез семинари и конференции.

Необходимо е да се създаде информационен фокус (борса) за кадри, способни да участват в обучението на учители и висшите училища, подготвящи такива кадри, да бъдат свързани с него. За осъществяване на обучението са необходими освен експерти, преподаватели и консултанти, още и организатори, както и компютърни специалисти за техническа поддръжка на базата.

8. Оценка на подготовката на учителите

В зависимост от спецификата на курса/модула за обучение, оценяването на обучаваните се извършва под различни форми  тест, есе, проект, "portfolio" (съвкупност от резултати от определени дейности по време на обучението), събеседване, практически изпит и др. При успешно завършен модул обучаващото звено издава удостоверение, което носи определен кредит. Кредитът се формира според разработен от експертния орган регламент (желателно на базата на учебното съдържание, продължителността на модула, формата на завършване, обучаващото звено). За сертификат за определена степен се кандидатства пред експертния орган, като се прилагат удостоверенията от завършени модули и се полага съответен изпит/тест или се защитава проект.

9. План за непосредствена реализация на системата за подготовка на учители

· Да се осигурят пътища за текущ (редовен и бърз) обмен на информация между:

възложители (МОН, РИ, общини, училища)

изпълнители (висши училища, ИУУ, други)

потребители на обучението (педагогически кадри)

Това би могло да се осъществи чрез: специална колона в учителско издание, рубрика в списание (педагогическо или информатично), Интернет (WWW страница, електронна поща), информационно табло и услуги към съществуващи структури - РИ на МОН и др.

· По горните канали да се разпространи информация за целите и учебното съдържание в училищната подготовка по ИКТ.

· Да се разработят и разпространят до потенциалните потребители и възложители рамкови учебни планове и програми за обучение на учители (съобразени с целите и учебното съдържание на училищната подготовка по ИКТ). Това да стане по един от следните начини (необходимо е целево финансиране на дейността):

като се обяви конкурс за специализирани звена от висши, ИУУ и други

като се създадат тематични работни групи (примерно - по програмиране, приложен софтуер, педагогически аспекти и т. н.), които включват специалисти и от висши училища и от ИУУ

като се възложат отделни програми на отделни звена (разпределят се тематично според спецификата на звеното и практиката и резултатите му през последните години)

· Да се организира събиране на обратна информация от учителите за нуждите им от обучение  въз основа на информацията от т. 2 и т. 3.

· Да се организира и финансира лятно обучение (летен семестър) за учители по подготвените учебни програми и в съответните обучаващи звена.

· Обучението да е обезпечено с достатъчно материали, за да позволява гъвкави форми, включително самоподготовка, както и каскадно обучение.

· Да се разработят варианти и осигурят ресурси за дистанционно обучение (разчитащо главно на самоподготовка по препоръчани/предоставени материали; връзка с преподавател по електронна поща; WWW базирано дистанционно обучение).

· Да се организира БОРСА за преподаватели по информатика и информационни технологии в средното училище - РИ да изпращат заявки до висши училища в края на всяка учебна година и тази информация да се предоставя на завършващите студенти.

· Да се инициира БОРСА за звена, осъществяващи следдипломно обучение - те да кандидатстват с учебни планове, програми, материали, които се предлагат на потребителите и на експертен съвет. В зависимост от търсенето и от оценката на експертния съвет, се финансират определени програми и начинания.

УПРАВЛЕНИЕ И ФИНАНСИРАНЕ

1. Управление

Управлението на дейностите, свързани с интегриране на ИКТ в цялостния учебен процес в българското училище съчетава централизирания и децентрализирания подход в следните аспекти:

Педагогически. Свързан е със свободата на училищно ниво да се избира учебно съдържание, методи, форми и средства на обучение. Изборът на една или друга част от вариативното учебно съдържание служи да удовлетвори специфични интереси на учениците, потребности на местното икономическо развитие, изискванията на профил / професия или Европейския стандарт за компютърна грамотност ICDL.

Организационен. Дава възможност за формиране на регионални, общински или училищни политики по ИКТ, които определят националната образователна стратегия. В този смисъл при възможност могат да се изграждат съответни структури, които да провеждат образователната политика по ИКТ (компютърни клубове за работа с изявени ученици и подготовка на учители, звена за поддръжка на техниката и др.)

Кадрови. Насочен е към формиране на качествен състав на екипите, участващи в реализирането на стратегията по ИКТ (преподаватели, компютърни координатори, специалисти в управленските структури и обслужващите звена).

Икономически. Осигурява свобода и самостоятелност на регионите, общините и училищата да формират и използват средства за подобряване на компютърната и комуникационна база, за стимулиране на учители и ученици, показали високи резултати.

Целесъобразно е органите за управление да бъдат държавни и обществени.

На национално равнище държавният орган за управление на дейностите за интегриране на ИКТ в училище е Министерството на образованието и науката. Предвид сложността на проблема, към Министерството, на директно подчинение на Зам. -министъра по средното образование, следва да се изгради специализирано звено, което да стартира и провежда националната образователна стратегия. Без такова звено изпълнението на програмата на стратегията не би било възможно. Като се има предвид, че страната ни се намира в условия на икономически затруднения, не е необходимо откриване на допълнителен щат. Проблемът може да се реши чрез пренасочване към това звено на специалисти, работещи в областта на образованието по ИКТ, които запазват основната си месторабота, но паралелно с това ръководят и координират Програмата за реализация на стратегията. Тези специалисти могат да бъдат наети на граждански договори.

На регионално равнище държавният орган за управление е Регионалният инспекторат. Към него се сформира екип, в който задължително влизат: експертът по ИКТ; учителят-методист; един или двама специалисти, представители на научните среди, бизнеса и др. С членовете на екипа се сключват допълнителни граждански договори. Той е отговорен за хода на реализацията на стратегията на регионално равнище и по негово предложение се утвърждава специфична регионална образователна политика по ИКТ.

На училищно равнище Педагогическият съвет е органът, който взема решенията за училищната политика. Един от преподавателите по ИКТ (за училищата от горен курс) се назначава за компютърен координатор. Той, след подходящо обучение, изпълнява функциите и на системен администратор на училищната мрежа. Компютърният координатор е с намален преподавателски норматив (10 ч. седмично или, ако запазва пълния си норматив, получава допълнително възнаграждение).

Важна е ролята на обществените органи за управление - училищни настоятелства, родителски комитети, ученически съвети. Те могат да правят съответни предложения, а училищните настоятелства следва да се включат в дейностите по формиране на средства за осигуряване на училищната дейност по ИКТ и вземане на решения на тяхното изразходване. От голямо значение е и тясното взаимодействие на Регионалните звена и общините с обществеността, бизнес-средите и др.

Научнометодическото осигуряване на обучението по ИКТ в средното училище се осъществява от Националния институт по образование, висши училища, научни институти на БАН, потребители на ИКТ, изявени учители и др.

2. Финансиране

Прилагането на националната стратегия по ИКТ за средните училища изисква финансови средства за:

набавянето на подходяща техника;

осигуряването на регулярен и надежден сервиз и снабдяване с консумативни материали;

лицензиране на необходимите програмни продукти;

квалификацията на педагогическите кадри;

информация и публичност.

Само част от тези средства биха могли да бъдат осигурени от държавния бюджет. За целта е необходимо да се потърсят други източници. Такива биха могли да бъдат:

средства, предоставени от международни програми - чрез проекти по програмите ФАР, Леонардо, Сократ и др.;

средства, придобити чрез двустранни договори със страните от Европейската общност;

средства от заеми от Световната банка;

средства от международни и национални фондации;

дарения от местни или чуждестранни физически или юридически лица;

средства, придобити след промени в нормативни документи - процент от приватизационните сделки да се дава за образователната система;

общински средства.

Финансовите възможности за информатизацията на средните училища следва внимателно да бъдат проверени в пилотен експеримент.

3. Взаимодействие на образователните структури с бизнес-средите

Установена практика в развитите страни е образователните институции и бизнес-средите да обединяват усилията си за решаване на различни проблеми на училищата. Особено силно е това взаимодействие в областта на ИКТ. В резултат на анкетно проучване за България, както и на образци от световната практика, се очертават следните области на взаимодействие:

Подобряване на материалнотехническата база на училищата. Фирмите, чийто предмет на дейност е пряко свързан с ИКТ, участват чрез конкурси и търгове в дейностите за снабдяване с техника, софтуер и осигуряване на надежден сервиз;

Осигуряване на Интернет услуги. Фирми със съответния предмет на дейност на конкурсни начала са доставчици на Интернет услуги за системата на средното образование;

Предоставяне на учебна база и осигуряване на висококвалифицирани преподаватели. Фирмите могат на договорни начала да предоставят материалната си база за обучение на ученици по ИКТ. Обучението по ИКТ, свързано с избраната професия (редовно или производствена практика), както и това, в извънкласните форми, може частично да се изнесе във фирмени условия. Фирмите могат да предоставят не само своята база, но и висококвалифицирани преподаватели.

Спонсориране на работни проекти или програми. Български фирми (частни и държавни), браншови организации, министерства и др. биха могли да оказват финансова подкрепа на проекти, отнасящи се до изучаване или използване на нови ИКТ в училищата.

Участие на ученици в проекти по договори. Най-изявените ученици биха могли да бъдат включвани в разработването на приложен софтуер към фирмите.

Разработване на образователните изисквания за учебно съдържание. Естествено е при разработване на държавните стандарти за учебно съдържание по ИКТ да се отчитат изискванията на потребителите.

4. Нормативно осигуряване на интегриране на ИКТ в средните училища

За успешното реализиране на националната стратегия е необходима съответната нормативна база. За целта са необходими промени в следните направления:

Учебни планове и програми в средното училище. Тези промени са насочени към осигуряване на задължителна основна подготовка по ИКТ за всички, завършващи средно образование (в систематични или интегрирани форми), както и към познаване и овладяване на ИКТ в съответните професии.

Учебни планове и програми във висшите училища за специалностите, подготвящи учители. Това се налага поради необходимостта да се осигури адекватна на съвременните изисквания подготовка по ИКТ не само за учителите по информатични дисциплини, но и за учителите по другите предмети с цел интегриране на ИКТ в цялостния учебен процес. Добрата подготовка на учителите е залог за успех при реализиране на стратегията.

Преференции за образователната система за ползване на Интернет услуги. В този аспект следва да се изяснят следните въпроси: какви преференции да има за образователната система, финансовите механизми за осигуряване на ниски цени, източниците на финансиране, създаването на специализиран фонд и др.

Преференции за образователната система при закупуване на техника и софтуер. Нормативните актове в това направление следва да осигурят благоприятни цени за подобряване на компютърната база на образователните заведения, например чрез освобождаване от мита, такси, ДДС и др.

Механизми за стимулиране на инвестиции в образованието. Тези промени са свързани с преференции за фирмите, извършващи дарения за образованието, с възможността при желание от страна на фирмите част от дължимия от тях данък печалба да бъде насочван към образованието.

ПРОГРАМА ЗА РЕАЛИЗАЦИЯ НА СТРАТЕГИЯТА

Първи етап; 1. 09. 1998 -1. 09. 1999:

· Изграждане на национални и регионални екипи за реализиране на стратегията;

· Стартиране и работа по проекти, подготвящи условията за реализиране на стратегията:

учебна документация по ИКТ в средните училища: доработване и утвърждаване на образователни стандарти за горен курс; разработване и утвърждаване на съответните учебни програми (през първата половина на етапа); подготовка на учебните модули от фундаменталното равнище (през втората половина на етапа);

учебна документация по ИКТ за специалностите, подготвящи учители във висшите училища: разработване и утвърждаване на образователни изисквания по ИКТ за всички педагогически специалности; разработване на съответните учебни програми;

материално-техническа осигуреност на училищата: начало на преговори за доставяне на техника и софтуер по различни пътища (програмите ФАР, Леонардо, Сократ; фондация Отворено общество; компютърни и софтуерни фирми - Майкрософт, IBM, европейски и български фирми за доставяне на техника втора употреба и др.);

нормативна база: подготовка и приемане на различни нормативни документи - преференции за образователната система при ползване на Интернет услуги и при закупуване на техника и софтуер; механизми за стимулиране на инвестиции в образованието;

· Подбор на софтуер и методики за фундаменталното равнище.

Втори етап; 1. 09. 1999 - 1. 09. 2000:

Подбор на образователен софтуер и методики за интегриране на ИКТ в други учебни дисциплини в горен курс; разработване на част от модулите за напреднали;

Снабдяване на училищата от горен курс с техника и софтуер: минимум по 10 компютъра на училище (според големината на училищата); свързване на определен брой училища от горен курс с Интернет;

Обучение на учители по ИКТ - по един от всяко училище в горния курс; обучение на 1000 учители за интегриране на ИКТ в други учебни предмети;

Пилотно експериментиране на новата система за обучение по ИКТ в горен курс.

Трети етап; 1. 09. 2000 - 1. 09. 2002

Включване елементи на ИКТ в образователните изисквания и учебните програми във всички класове на българското училище;

Подбор на образователен софтуер и методики за интегриране на ИКТ в други учебни дисциплини за всички класове на българските училища; разработване на всички модули за напреднали в горен курс;

Свързване на всички училища от горен курс с Интернет; оборудване на останалите училища (прогимназиален и начален курс) с техника и софтуер: минимум по 10 компютъра на училище (според големината на училищата);

Обучение на всички учители, преподаващи ИКТ в горния курс ( през първата година от етапа); обучение на учители за интегриране на ИКТ в други предмети - по 1 от всяко училище;

Пилотно експериментиране на системата за интегриране на ИКТ в другите учебни предмети на прогимназиалния и началния курс (през втората година от етапа);

Въвеждане на системата за обучение по ИКТ във всички училища от горния курс (през втората година от етапа).

Четвърти етап: 1. 09. 2002 - 1. 09. 2004 г.)

Свързване на всички училища от прогимназиален и начален курс с Интернет

Разширяване на интегрираните форми за обучение по ИКТ в повече училища от прогимназиалния и началния курс

Перманентно обучение на учители;

Перманентни конкурси за методики за обучение и тяхното внедряване.

След приемане на стратегията и програмата за нейната реализация, се разработва подробна програма за действие.

Обратната връзка за реализацията на стратегията се осъществява чрез:

Регулярни отчети на регионалните екипи до националния екип;

Регулярни отчети на националния екип до отговорника, определен от МОН да контролира хода на реализацията;

Анкети за проучване на мнението сред учители, родители, ученици.

Както в Англия

Подобно на Белгия

Обучение без откъсване от работа на учителите в страните от Европейския Съюз и EFTA/EEA,1996.

В Англия съществува лотариен фонд.