Това предложение отразява нашето виждане за участие във втория етап на обявения конкурс за създаване на Обобщен проект на стратегия и национална програма за развитие на информационното общество в България въз основа на постъпилите материали от един или няколко колектива в първата част на същия конкурс . То не включва анализ на основните обществени области съгласно Заданието, а намеренията на колектива за обхвата и структурата на Стратегията и националната програма за развитие на информационното общество, в случай, че Комисията по избора възложи на колектива разработване на проекта.

Предложението обхваща :

• философията на разработката;
• състава на колектива;
• примерната структура на разработката;
• срокове,
• ценово предложение за съставянето на Стратегия и национална програма (обобщение на основата на предоставени материали от първата част на конкурса ).

I. Философия

В условията на съвременното развитие на света информацията става основен национален и стратегически ресурс. Ефектите на настъпващата промяна, предизвикана от новите информационни технологии за цялостния цивилизационен процес, най-често се обобщават с термина “информационно общество”. Развитите в технологично отношение страни в последните няколко години приеха свои национални стратегии и програми за преход към информационното общество. Такива стратегии и програми са разработени и в страни от Централна и Източна Европа и в някои развиващи се страни. Примери в това отношение са:

• В САЩ администрацията на Клинтън - Гор предприе инициативата, наречена “Национална информационна инфраструктура”(1993);
• В Азия отделни страни също разработиха стратегии за национална информационна политика, напр. статегията “Интелигентният остров” (1994) за Сингапур;
• В изпълнение на стратегията, възприета в изпълнение на доклада на Бангеман, през последните две години и особено през 1996 в различни страни - членки на ЕС бяха приети национални информационни стратегии, най-често оформени като актове на правителствено равнище:
• Дания - “Информационното общество през 2000 година”,
• Финландия - “Стратегия в информационната област”,
• Германия - “Цели на федералното правителство”,
• Холандия - “ Визия за акселерация” (работен план),
• Португалия - “Национална инициатива за информационно общество”,
• Испания - “ Национална програма за развитие на телематични услуги”,
• Швеция - “Комуникации без граници”,
• Великобритания -”Информационното общество : план за действие” ,
• Ирландия - “Информационно общество” , Стратегия за действие,
• Румъния - Национална стратегия за информатизация и ускорено навлизане в информационното общество и др.

Конференцията на G-7 , посветена на информационното общество (Брюксел, 1995), прие следните принципи като основа на глобалната информационна политика “Инфо 2000”:

• подкрепа на конкуренцията,
• насърчаване на частните инвестиции,
• недискриминационна регламентация на комуникациите,
• предоставяне на свободен достъп до информацията,
• универсални информационни услуги,
• равни права за достъп на гражданите до информацията,
• разнообразие на съдържанието на информацията, вкл. запазване на културни и езикови различия,
• признаване на необходимостта от глобално сътрудничество и специално внимание към по-слабо развитите страни.

Разработването на подобна стратегия е навременна инициатива на Правителството на Република България, тъй като преминаването към информационното общество е трансграничен и транснационален процес. Всяко забавяне би лишило България от предимствата на страните, ускорено развиващи и внедряващи информационните технологии във всички сфери на обществения и икономически живот. Преходът към информационно общество е безусловен императив. Както се посочва в стратегията на Дания, “Въпросът не е дали ние искаме да бъдем въвлечени в информационното общество или не. Като отворено общество, което има активна роля в международния живот, ние вече сме въвлечени. Въпросът е по-скоро: как ще участваме? Има ли ефективна стратегия за достигане на челна позиция? И по-нататък: има ли специални ценности и цели, които искаме да превърнем в практика чрез средства, предвидени в стратегията? “

II. Колектив

Колективът е създаден към Българския институт за правно развитие .

1. Ръководител: доц.д-р Нели Огнянова - Директор на Българския институт за правно развитие , Софийски Университет “Климент Охридски”, преподавател по Информация и право

2. ст.н.с. д-р Аврам Ескенази - Ръководител на Секция “Софтуерни технологии” към Института по математика и информатика - БАН, Председател на работната група на МОН за разработка на стратегия по информационни и комуникационни технологии в образованието,

3.доц. д-р Георги Лозанов - Софийски Университет “Климент Охридски”, преподавател във Факултета по журналистика и масови комуникации, член на Националния съвет за радио и телевизия;

4. доц. д-р Емил Марков - Софийски Университет “Климент Охридски”, преподавател по Интелектуална собственост в Юридическия факултет

5. проф. Д-р на техн. науки Кирил Боянов - Централна лаборатория за паралелна обработка на информация - БАН

6. ст.н.с. д-р Мирослав Илиев - Централна лаборатория за паралелна обработка на информация - БАН

7. ст.н.с. д-р Петър Попов - началник Управление “Стандартизация” - КПД

8. н.с.д-р Петя Асенова - Научен секретар на Националния институт по образование

9. Татяна Хинова - управляващ директор на IDG - Bulgaria

10. Христо Георгиев - директор по изследователската дейност на IDC - East Central European Group
11. Стивън Францен - директор на IDC - East Central European Group

Приложни са професионални справки.

Колективът ще привлича експерти в зависимост от реалните нужди, след като бъдат разгледани постъпилите материали от първата част на обявения конкурс. Колективът не би възразил да работи съвместно с други екипи или отделни специалисти от други екипи.

III. Обхват и съдържание на Стратегия и национална програма за развитие на информационното общество в Република България

III.1. На базата на :

• заданието на Междуведомствената работна група на Координационния съвет по проблемите на информационното общество към МС ( Приложение 1 към Решение № 2 по Протокол № 2 от 02.06.1998 г.);
• експертния опит на отделните членове на колектива в различни области , включително в разработване на актове от подобен вид ;
• проучване на световния опит и тенденции ;
• сравнителни изследвания , включително индекси на развитие на информационното общество в България сред петдесет и пет развиващи се страни според ООН ;
• проучване на аналогични стратегии за развитие на информационното общество и, преди всичко, стратегии:

на развитите страни - САЩ, Германия, Великобритания;

на страни в преход - Унгария, Полша, страните от ОНД;

на страни със сходни демографски и социални показатели - Финландия, Дания и др.

• представените материали от първия етап на конкурса за отделните области;
• с помощта на привличане на експерти и консултанти

предлагаме разработване на Стратегия и национална програма за развитие на информационното общество .

III.2. Примерна структура:

1. Характеристики на информационното общество

2. Глобален контекст на развитието на информационното общество

Съществени са следните три аспекта на развитието на информационното общество:

технологичен,

регулаторен ,

социален.

2.1. Технологичен аспект

Колективът оценява като основни за информационното общество следните технологични области, чието състояние и развитие ще бъде накратко разгледано в разработката:

• микроелектроника
• информационни носители
• компютри и компютърни системи
• локални и глобални мрежи
• отворени системи и Интернет
• системен и приложен софтуер
• базови информационни технологии
• приложни информационни технологии
• бази знания
• съвременни тенденции в телекомуникациите

развитие на системите за пренасяне на информация

подвижност - индивидуален достъп до глобалната информация

глобализация чрез използване на сателитни връзки

междусвързаност (interconnection)

• конвергенция на комуникациите, компютърните (информационните) технологии и електронните медии - мултимедия
• нови технологии за създаване и разпространение на информацията

2.2.Регулаторен аспект

Регулаторният аспект на информационното общество обхваща различни равнища : политическо, правно, институционално.

А . Политическо равнище - формиране на национална информационна политика. Фактор за икономическото развитие на страната, образователната реформа, политическите и културни промени.

Националната информационна политика е комплексна, като е насочена към утвърждаване на широк кръг обществени ценности като:

• свободен достъп до информация,
• свободен обмен на информация,
• развитие на личността, включително непрекъснато образование, постигане на професионални умения,
• прозрачност на дейността на публичната администрация,
• подкрепа на социално слабите слоеве с помощта на новите технологии,
• засилване на позициите на националните стопански субекти на международните пазари,
• увеличаване на благосъстоянието на хората,
• реална изява на националния капитал като естествен ускорител на развитието на обществото,
• откриване на нови работни места,
• демократизиране на процесите на вземане на решения на местно, регионално и национално равнище,
• гарантиране необратимостта на демократичните процеси, чрез постоянен контрол над законодателната, изпълнителната и съдебната власт.

Разработването на всяка национална информационна политика предполага изясняване на националната специфика - кои обстоятелства благоприятстват , съответно затрудняват провеждането на стратегията за развитие на информационното общество. Най-често в такъв смисъл се обсъждат фактори като:

• фактори на растеж,
• равнище на образованието на населението,
• равнище на компютърната грамотност,
• наситеност на индустрията с ИТ,
• пригоденост на публичната администрация за въвеждане на ИТ,
• равнище на телекомуникациите,
• опит в областта на ИТ,
• общи икономически показатели,
• език и културни особености ,
• степен на международно приобщаване (европейско, световно) и участие в световното разделение на труда.

Б. Правна уредба - информационната политика има продължение в различни по вид и степен правни актове - многостранни и двустранни международни договори, вътрешно право, актове на международни организации.

И за България на дневен ред са множество взаимосвързани проблеми в информационната област, които очакват нормативна уредба, като:

телекомуникации,

електронни медии,

държавна и другите предвидени от закона тайни,

право на информация ,

защита на персоналните данни,

Интернет-законодателство , приоритетно за стимулиране на електронната търговия и електронните разплащания , например относно прилагане на криптографски средства за защита на информацията, електронни подписи, борба с престъпленията в мрежата и др.

В. Институционално равнище - създават се органи , на които се възлага по-нататъшната организация и координация на дейностите в изпълнение на актовете, в които е формулирана националната информационна политика. Това са ведомства (Министерството на икономиката - за Германия) или специално създадени звена на публичната администрация с междуведомствен характер (комисии, комитети - САЩ, Швеция).

Г. Важно значение за регулаторния аспект имат и международните фактори - преди всичко, процесът на сближаване с правото на ЕС.

В тази част на акта следва да се направи оценка на значението и влиянието на новите информационни технологии върху следните сфери на обществен живот:

• трудова дейност, и по-конкретно следните характеристики на труда :

количество на труда

разпределение на труда

условия , организация и управление на труда

трудова дейност чрез телекомуникация (телеуърк)

• кохезия - икономическа и социална
• образование и обучение - новият образователен модел при разширяване на :

непрекъснатото обучение,

дистанционното обучение,

самообучението;

• осигуряване на достъп до световните културни ценности и световното културно наследство ,
• запазване на културното разнообразие,
• здравеопазване и телемедицина,
• проблеми на хора с увреждания ,
• защита на малцинствата,
• защита на човешкото достойнство от нелегално и вредно съдържание в Интернет,
• екология и опазване на средата,
• виртуална реалност и нови модели на социално общуване.

3. Преглед по области

Отделните области , на базата на представените разработки по области в първия етап на конкурса, ще бъдат разгледани по следния унифициран начин:

приоритети и средства за реализация на приоритетите

Колективът предлага и разглеждане на някои нови области - като например:

• библиотеки и публични хранилища на информация,
• влиянието на новите електронни технологии върху законодателството, законодателния процес, официалните носители на информация и др.

4. Преглед по общи проблеми, валидни за всички области:

След като бъде направен горният “вертикален” анализ по области , колективът смята за целесъобразно да се обобщят “хоризонтално” редица проблеми, които са общовалидни за всички или за множество области, като:

• защита на интелектуалната собственост - авторски права, патенти, марки и др.;
• сближаване на правната уредба с правото на ЕС;
• Интернет ;
• електронна търговия;
• криптографска защита на данните, сигурност на комуникациите;
• защита на персоналните данни;
• защита на правата на потребителите;
• лична неприкосновеност;
• бизнес координация, насърчаване на дребния и средния бизнес;
• двустранно и многостранно коопериране;
• защита на конкуренцията ;
• засилване на международната координация;
• данъчно облагане, тарифи, преференции, отговорности и санкции при неизпълнение;
• информационните технологии в публичната администрация;
• обществени доставки на отворени информационни системи - хармонизиране на инфраструктурата;
• засилване на координацията между публична администрация и бизнес;
• минималистичен подход и прозрачност при създаване на уредба;
• стандартизацията при информационното общество;
• високотехнологични паркове;
• либерализация на търговския режим.

5. Национален контекст - обобщение

5.1 Правна рамка - колективът ще предложи проект за законодателна програма в изпълнение на Стратегията и националната политика;

5.2. Технологични и инфраструктурни въпроси - ще бъдат изведени приоритети

5.3. Финансови източници - ще бъдат предложени начини и механизми за осигуряване на финансирането на развитието на предложените приоритети . Целта е да се осигурят благоприятни условия за финансиране на проекти в определените приоритетни области .

5.4. Обществени и социални въпроси - ще се разгледа отражението на развитието на информационното общество върху образованието, здравеопазването, развитието на културата и др. Ще се обсъди ролята на правителствените и неправителствените организации в процеса.

5. 5. Осигуряване на система за непрекъснато получаване на актуална и пълна информация за нуждите на управлението

6. План за действие

Колективът ще посочи :

• етапите на развитие на отделни приоритетни области,
• субектите, осъществяващи управлението за достигане на посочените цели,
• обвързване на отделните приоритети , за да се получи единна интегрирана картина,
• финансовите ресурси ;
• нормативните актове, които са необходими за изпълнение на програмата;
• механизми за обратна връзка за хода на изпълнение на програмата.

7. Заключение

Бързото разработване на Стратегия и национална програма са от изключително значение за интегриране на България в информационното общество, което в момента се създава в Европа, както и за определяне на приоритети в съответствие с Пета рамкова програма на ЕС 1999-2002.

Колективът си поставя за цел разработената стратегия и програма да позволи на законодателя, съответно на публичната администрация да :

• разработи законодателната си програма,
• предвиди съответното бюджетно осигуряване ,
• разработи съответна инвестиционна политика,
• насърчи развитие на високотехнологичните паркове,
• осъществява дейността си на основата на приложения на авангардни информационни технологии.

На основата на представената стратегия и програма следва да се интегрират усилията за преход към информационното общество на всички сектори на обществото:

• законодателна, съдебна и изпълнителна власт,
• бизнес среди,
• неправителствен сектор.

III.3. Срок на представяне на разработката

Колективът ще представи окончателната разработка в срок до 17.09.1998 г.

За изпълнение на задачата колективът разчита на обявения в документацията за ите материалите по конкурса едномесечен срок от представяне на първичните материали по области.