БЪЛГАРСКИ АДВОКАТИ ЗА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА

София 1142, бул."Васил Левски"68, вх.3, ет.3

тел./факс. 980 6203, тел. 980 39 67, E-mail: hrlawyer@sf.icn.bg

 

Казус

 

На 14 юли 1992 г. в дома си била убита Виолета Пеева. Било образувано предварително следствие.

В хода на предварителното следствие неколкократно бил разпитван в качеството на свидетел съпругът на убитата Марин Пеев.

На 14 август 1992 г. Пеев бил привлечен в качеството на обвиняем и му било предявено обвинение за това, че на 14 юли 1992 г. в дома си по особено мъчителен начин, с особена жестокост, с користна цел и предумишлено убил съпругата си Виолета Пеева - престъпление по чл. 116, т. 6, 7 и 9 НК. Със същото постановление му била определена мярка за неотклонение "задържане под стража", като било посочено, че се касае за тежко умишлено престъпление.

През м.февруари 1993 г. Пеев подал молба до окръжния съд, с която поискал да бъде изменена мярката му за неотклонение в по-лека, като посочил, че предварителното производство е приключило, че по делото липсват данни, от които да се направи извод, че има основателна опасност той да се укрие или да извърши друго престъпление, както и че е с установена самоличност, има постоянно местоживеене и е с чисто съдебно минало.

В закрито съдебно заседание окръжният съд разгледал молбата на Пеев без той да бъде призован или представляван от своя защитник. В това заседание представителят на прокуратурата дал заключение, че молбата на обвиняемия следва да се остави без уважение, тъй като се касае за тежко умишлено престъпление. Съдът постановил определение, с което оставил без уважение молбата на Пеев, обосновавайки се с това, че в случая задържането под стража е задължително по силата на разпоредбата на чл. 152, ал. 1 НПК, както и че не са налице условията на чл. 152, ал. 2 НПК.

Първоинстанционният окръжен съд разгледал делото през м.май 1993 г. и постановил присъда, с която признал Пеев за виновен по обвинението, за което той бил привлечен като обвиняем и предаден на съд, като го осъдил на лишаване от свобода за срок от 20 години.

Пеев обжалвал тази присъда пред Върховния съд, който разгледал жалбата през м.септември 1993 г.

До м. юли 1995 г. Върховният съд не постановил решение по жалбата на Пеев.

През м. юли 1995 г. един съдия от състава на Върховния съд, разгледал делото, напуснал Върховния съд, а решение не било произнесено.

Делото било отново насрочено за разглеждане от Върховния съд от друг състав, отново по жалбата на Пеев.

През м. декември 1995 г. новият състав на Върховния съд разгледал делото, като защитата направила искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от стадия на предварителното производство поради допуснати особено съществени процесуални нарушения. Защитата направила искане Върховният съд с решението си да се произнесе и по мярката за неотклонение на Пеев, като я измени от задържане под стража в по-лека. Основанията на защитата били продължителният срок на задържане, оплакването за допуснати процесуални нарушения, оплакването за необоснованост на съдебния акт относно авторството на деянието, както и липсата на данни, че е възможно Пеев да се укрие или да извърши друго престъпление.

През м. март 1996 г. Върховният съд се произнесъл с решение, с което отменил изцяло атакуваната присъда поради допуснати съществени процесуални нарушения и върнал делото за ново разглеждане от стадия на предварителното производство. По искането за изменение на мярката за неотклонение Върховният съд изобщо не се произнесъл.

На 8 май 1996 г. Пеев подал молба до окръжната прокуратура с искане да му бъде изменена мярката за неотклонение от задържане под стража в по-лека. Отговор на тази молба той така и не получил. През м. септември 1996 г. Пеев подал молба до окръжния съд с искане да му бъде изменана мярката за неотклонение в по-лека. В молбата си посочил, че отговор от окръжната прокуратура не е получил, че срокът на задържането му е прекомерен, че задържането му не се налага от нуждите на правосъдието, че предстои делото отново да бъдзе разгледано от първа и втора инстанция, както и всички други доводи, които бил посочвал до този момент, а също се позовал и на разпоредбите на международните договори, по които България е страна.

На 13.09.1996 г. в закрито съдебно заседание състав на окръжния съд разгледал тази молба и я оставил без уважение. Съображенията за това били: не е надхвърлен разумния срок /за задържане/ предвид предвидената от НК санкция за престъплението; задържането е задължителна мярка съобразно разпоредбата на чл. 152, ал. 1 НПК; като изключение от този общ принцип мярката задържане под стража може да не се приложи, когато е абсолютно сигурно, че е обективно невъзможно обвиняемият да наруши условията на чл. 152, ал. 2 НПК, а в конкретния случай това не било така. Съдът се позовал на определение 1/92 г. на ВС.

През м.март 1997 г. допълнителното разследване било приключено и делото било изпратено в окръжната прокуратура.

На 15 август 1997 г. Пеев подал молба за изменение на мярката за неотклонение до окръжния съд. Молбата подал чрез окръжната прокуратура, като в нея изрично отбелязал, че по силата на чл. 152а, ал. 2 НПК окръжната прокуратура следва да изпрати молбата му заедно с материалите по дело на окръжния съд.

На 18 август 1997 г. молбата на Пеев без материалите по делото постъпила в окръжния съд.

На 2 септември 1997 г. докладчикът по молбата с резолюция разпоредил молбата да се върне на окръжна прокуратура, за да бъдат приложени към нея материалите по делото.

Окръжна прокуратура не изпратила обратно на съда нито молбата, нито материалите по делото.

На 16 октомври 1997 г. окръжната прокуратура внесла обвинителен акт срещу Пеев за извършено от него престъпление по чл. 116, т. 6, 7 и 9 НК.

Окръжният съд прекратил производството по делото и го върнал на прокуратурата поради допуснати съществени процесуални нарушения.

Пеев подал нова молба чрез окръжната прокуратура до окръжния съд за изменение на мярката за неотклонение. В нея посочил всички вече многократно изтъквани от него доводи,както и факта, че вече 5 години и 4 месеца е задържан, а обвинителен акт все още не е внесен.

В посочените от НПК срокове молбата била насрочена за разглеждане в открито съдебно заседание. Защитата подробно изложила съображенията си за прекомерното задържане на Пеев, позовавайки се и на разпоредбите на ЕКПЧ.

Съдът постановил определение, с което оставил без уважение молбата на Пеев за изменение на мярката му за неотклонение, като посочил, че действително срокът на предварителното задържане в размер на 5 години и 4 месеца не може да се счете за разумен, но предвид на това, че обвинението е тежко, мярката за неотклонение следва да остане задържане под стража.