| начална страница | назад |

 

БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ

ДО Г-Н АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НСРТ

Уважаеми господин Томов,

Започвайки отговорът си на Вашето писмо от 14.04.1998 г. бих искал изрично да кажа, че нищо в нашето Становище или в следващия текст не е било и не е насочено лично към Вас или към който и да е от почитаемите членове на НСРТ - личности, които ние безкрайно уважаваме и като граждани и като творци. Държа да се подчертае дебело, че отношението ни към един административен орган не ей не може да бъде следствие от някакво лично отношение; нашите бележки са принципни и те изхождат от логиката, че статута и функциите, определени на което и да е организационно тяло обуславят една негова линия на поведение, която не винаги е следствие от личните достойнства на неговите членове или служители.

Проблемът, според мен, лежи в текстовете на закона, известен като „Гордостта на Клара" и който ние с Вас най-добре знаем колко е несъвършен. По силата на този закон бе предвидено създаването на орган - „Национален съвет за радио и телевизия". Пак по силата на този закон на НСРТ бе възложено да „осъществява контрол върху дейността на радио- и телевизионните организации" за спазването му. При което се касае за „спазване" на текстове, които не са ясни и на техните автори. Навярно се досещате, че имаме предвид два от екземплярните случаи: „новини и информационни предавания" и „информационни, икономически и политически предавания" - текстове, от които произтичат най-големите ни съвместни проблеми. Има обаче и други въпроси, произтичащи от широката (формулировка: „осъществява контрол върху дейността на радио- и телевизионните организации за спазването на този закон". Законът въвежда редица изисквания към дейността на националните медии - програмни, структурни, административни, кадрови и т.н. Което означава, че надзорният орган НСРТ автоматично получава правото да осъществява контрол върху всички посочени аспекти от работата на медиите, което в практиката би могло да означава - тотален контрол.

Няма да се спирам върху много факти, но бих припомнил, че на една от националните медии бе зададен въпросът защо още няма приет Правилник за дейността си, каквото изискване съществува в „Гордостта на Клара". Въпросът бе зададен две седмици след встъпването на новото ръководство в длъжност. Всеки, който има представа от мащабността и сложността на процесите в една медия е наясно, че Правилник за дейността и не може да се напише за такъв срок. За илюстрация ще кажа, че Правилникът за дейността на БНТ е работен в продължение на месеци от Съвет за развитие, включващ над двадесет от най-изявените специалисти на институцията. Няма да

припомням случаите на оспорване от страна на НСРТ на кадрови решения, за щастие не наши. Не искам да се спирам на едно становище, според което на въпроса: „са ли социологическите проучвания информационни предавания?" бе получен отговор, че: тези предавания са „представяне на данни от социологически проучвания със съответен социологически коментар", с което бе предопределена формата на присъствие на определен тип предавания в програмната схема на БНТ. Няма да се връщам към случаи, в които бе искано наказание на журналиста за излъчени материали, което решение впоследствие бе приписано на ръководствата на националните медии.

Българско национално радио и Българска национална телевизия са институции, съществуващи от съответно над шестдесет и над четиридесет години. НСРТ е нов орган, създаден преди пет месеца, снабден по силата на един лош закон с тотална власт над тези две медии. Не е възможно такъв орган да не се изкуши да употребява тази власт. Говоря за органа, не за Вас лично. Не е възможно един орган, имплантиран в структурите на един неясен <закон сам по себе си да подобри закона, независимо от качеството на членския му състав. Осъществяването на „контрол върху дейността на радио- и телевизионните организации за спазването на закона" означава намеса в тяхната дейност. Другояче не може да бъде, като се има предвид колко аспекти от тази дейност се уреждат в него.

Ние винаги сме твърдели, че действуващият Закон за радиото и телевизията е вреден за националните медии, че с него се разрушават установени в цял свят административни порядки и принципи на субординация, че натрупването на органи с неизяснени периметри на действие води до вътрешни противоречия, че използуването на термини с неясно съдържание води до противоречиви тълкувания и пречи на установяването на стандарти на поведение.

Ние очаквахме, че в новия Закон тези недоразумения ще бъдат изгладени. Виждаме, обаче, че в него са възприети едно към едно същите стари текстове, които будят притесненията ни. В проекта за нов закон НСРТ отново „осъществява надзор върху дейността на радио- и телевизионните оператори за спазването му", отново се говори за „информационни, икономически и политически предавания", структурата на органи на националните медии не е променена, а е допълнена с нови административни такива. Въобще, вместо да помогне за разрешаване на проблемите новият проект за Закон за радио и телевизия консервира съществуващите. Къде е гаранцията, че в бъдеще НСРТ ще бъде така нужния на националните медии обществен съмишленик, а няма да следи например утвърдил ли е Управителният съвет щатното разписание на съответната организация? (Нашето, между впрочем, е утвърдено.) Орган, които е снабден с власт, обикновено я упражнява. Това няма нищо общо с толерантността или тактичността на неговите членове. Когато периметрите не са изяснени се стига до колизии, които ние настояваме да бъдат избягнати.

Уважаеми господин Томов,

Искам съвсем категорично да заявя и моля да бъде ясно, че ръководството на Българска национална телевизия държи на запазването на органа Национален съвет за радио и телевизия в бъдещата организация на

медийното пространство. Ние обаче действително държим в бъдещия закон да бъде отчетен досегашния опит и да бъдат взети необходимите предпазни мерки за избягване на между институционални конфликта Това ще стане когато ясно се дефинират задачите на НСРТ и се отговори на въпроса какво точно от дейността на радио- и телевизионните оператори той надзирава. Оперативното управление на една организация е задължение и право на нейното административно ръководство, за което то носи отговорност. Надзорът над всички аспекти от дейността на една организация означава, че някой или няма доверие на съответното ръководство, или няма понятие от администрация. Между впрочем не можем да избягаме от факта, че НСРТ е външен орган по отношение на националните, а в бъдеще и по отношение на частните медии. „Цензурата", т.е. предварителният контрол върху съдържанието на радио или телевизионните програми може д& бъде осъществяван само от външни органи. Тъй като цензурата, според разбирането на Конституционния съд, не може да бъде институционализирана, нейните скрити форми на проявление могат да се окажат реална заплаха за ефективното упражняване на правото свободно да се изразява и разпространява мнение. Орган, снабден с правомощията на НСРТ по сегашния, а още повече по бъдещия закон има - нека не си кривим душата -доста начини за прикрити форми на упражняване на натиск. Моля, разберете ме правилно: ние не твърдим, че НСРТ в сегашния си състав би си позволил такова нещо; ние твърдим, че теоретично и практически такава възможност не може да бъде изключена.

Тези подводни камъни бихме искали да избегнем в бъдещия Закон за радиото и телевизията. Това бихме искали да стане в една свободна и приятелска дискусия между Управителния съвет на БНТ и Националния съвет ^и радио и телевизия. Аз лично съм на мнение, че и сега и в бъдеще БНТ и НСРТ ще бъдат стратегически партньори. Сега му е времето да поговорим на глас за притесненията си и да заложим една здрава основа на бъдещото ни сътрудничество чрез един коректен и точен закон. Още повече, че всички сме временно на заеманите постове. Обстоятелството, че в досегашната ни дейност ние винаги сме намирали общ език и сме стигали до добри решения не може да бъде вечна гаранция. Законът следва да се ръководи и да залага обективни принципи, той не може да разчита на субективни попадения. Какво би станало ако след време в тези органи по стечение на обстоятелствата попаднат недобросъвестни хора? Които биха ги инструментализирали за някакви свои цели? Нима това е обществения и държавния интерес? И не почива ли всяка форма на управление на принципа на точното и ясно разделение на властите? При която всяка власт, контролира другата и всяка бива контролирана? Нима е добро за обществото и държавата да има безконтролни власти? Ние смятаме, че не е добро. И бихме искали тези принципи да се обсъждат днес. Утре винаги е късно.

Приемете, прочее, настоящите разсъждения като покана за разговор между бъдещи равноправни партньори. Откровено казано, не желая тази дискусия да е пренася в публичното пространство и Ви уверявам, че ръководството на БНТ няма да си позволи такова нещо. Обстоятелството, че нашето обръщение е адресирано до двете висши институции в държавата е продиктувано от обстоятелството, че в тях е законодателната инициатива и, че те единствени имат даденото им от народа право да контролират и определят

параметрите на действия на всички нас. В този смисъл те не могат да не бъдат привлечени в нашата дискусия.

Колкото се касае до останалите въпроси, повдигнати в Становището на Управителния съвет от 10. април 1998 г., то те също са от особена важност за бъдещето на БНТ. Моля Ви да се съгласите, че не може да ни е безразличен въпроса за това колко програми излъчваме и още по-малко кой е органът, който ще реши този въпрос. Това е проблем, който предизвиква известно вътрешно напрежение сред служителите на телевизията и ние настояваме отговорът да бъде даден от законодателния орган, с оглед избягването на ненужно социално напрежение. Не по-маловажен, да не кажа най-важен е въпросът за финансирането на Българска национална телевизия. Допускаме, че цифрата „0,5% от минималната работна заплата" е работен вариант, но простите изчисления на глобалната сума хвърлиха в паника не само ръководството на БНТ. С такива неща шега не бива! Между впрочем финансовите служби на БНТ подготвят обстоен анализ на този раздел от проектозакона, който ще бъде представен както на Вашето внимание, така и на законодателното тяло.

С друга думи, има принципни положения в проектозакона, който бихме искали да дискутираме и не виждаме защо това наше желание следва да среща отпор. Освен ако не трябва да допуснем, че някой поради неизвестни причини иска на всяка цена да прокара един недоизчистен проект, заблуждавайки и обществото и висшите държавни органи, че с него всички проблеми ще бъдат решени.

В заключение искам отново да кажа, че ръководството на БНТ държи особено на един обстоен разговор с почитаемите членове на НСРТ върху духа и буквата на проекта за Закон за радиото и телевизията. В крайна сметка ние сме в една лодка и поне според нашето виждане място за съперничество няма. Българското общество и неговите демократични структури са в процес на ферментация, на която конструктивните дискусии могат само да са от полза.

Приемете искрените ми уважения и поканата за разговор с членовете на Управителния съвет на БНТ, както и извиненията ми към членовете на НСРТ, ако някой от тях са се почувствали засегнати от нашето становище по проектозакона.

Ваш:

Иван Попйорданов
Генерален Директор