MОТИВИ

за връщане за ново обсъждане в Народното събрание на Закона за радиото и

телевизията

    Уважаеми госпожи и господа народни представители,

Връщайки за ново обсъждане в Народното събрание Закона за радио и телевизия, пожелах лично пред Вас да прочета мотивите, с които връщам този закон. Правя го за това, защото считам, че непосредственото общуване между различните субекти на държавната власт, между представителите на различните институции и на различните политически парии в България продължава да бъде най-трайната основа за развитие на демократичния процес в страната. Правя го затова, защото считам, че конституционното право на президента да връща в Народното събрание закони за ново обсъждане, го прави част от законодателния процес. Разбира се, в никакъв случай не толкова важен субект, каквото е Народното събрание, което има и последната дума в законодателния процес. Но така или иначе част от един законодателен процес, а колкото по непосредствено е общуването между хората, които правят един процес, толкова повече са гаранциите този процес да бъде по-качествен.

И така на основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България връщам за ново обсъждане в Народното събрание Закона за радиото и телевизията като оспорвам следните разпоредби:

1. Разпоредбата на чл. 24, чл. 29, чл. 30, ал. 5 и параграф 5, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби само в частта относно мандата на Националния съвет за радио и телевизия.

Националният съвет за радио и телевизия трябва да се конституира по начин, осигуряващ в най-голяма степен неговата независимост и самостоятелноста на орган, който защитава основни конституционни права на българските граждани.

Законодателното гарантиране на тази независимост е важно условие за съответствие на нормативната уредба от конституционите текстове на чл. 40, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 относно свободата на средствата за масова информация и принципа на политическия пурализъм. Конституирането на Националния съвет за радио и телевизия като независим орган ще изключи политическото влияние и над генералните директори и управителните съвети на Българската национална телевизия и Българското национално радио, които се избират, освобождават и утвърждават от него.

Решение Nо 21 от 1996 г. Конституционният съд постанови, че "спазването на принципа на политическия неутралитет при създаването и функционирането на НСРТ е от решаващо значение за конституционносъобразността на уредбата".

Като прогласи, че нормата на чл. 9 от стария Закон за радиото и телевизията, регламентираща конституирането на НСРТ, противоречи на чл. 40, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 от Конституцията, Конституционният съд тогава прие, че този начин на съставяне осигурява предимство за парламентарното мнозинство и излъченото от него правителство. Затова правилно в настоящия закон липсва възможност освен Народното събрание и Президента и Министерският съвет да предлага членове на НСРТ.

От друга страна не са безбройни начините за създаване на НСРТ и субектите, които биха могли да избират или назначават неговите членове. Предложенията на народните представители по дебатите за закона прекрасно илюстрират това.

Затрудненията се увеличават и от липсата на един или няколко (но сведени до разумен брой) и регистрирани съгласно българските закони субекти на гражданското общество, които да изразяват професионалните и съсловни интереси на всички, занимаващи се с радио- и телевизионна дейност на територията на страната, но също така и на реформаторите, т.е. на цялото българско общество.

Смятам, че само по себе си формирането на Националния съвет за радио и телевизия от два различни органа на държавната власт, както е в настоящия закон, не е в противоречие с Конституцията - чл 1, ал. 1, чл. 8 и чл. 92, ал.1. Остава обаче страхът, че всеки състав на НСРТ ще възпроизвежда мнозинството (абсолютно или получено в резултат на коалиция), а при еднаквия мандат от три години, това ще важи и за управителните съвети и за генералните директори. Така липсва гаранция срещу безпокойствието, че медиите биха могли да обслужват едностранчиво мнозинството, чрез което са избрани техните началници.

Ето защо, разбирайки, че промяната на всеки закон е изключително право единствено на Народното събрание, си позволявам да предложа следното:

Изброените по-горе недостатъци на текста биха могли да се избегнат, ако законът установи периодично обновяване на част от състава на НСРТ, като гаранция за неговата политическа независимост - принципа на ротацията. Това би превърнало този орган в постоянно работещ и несменяем.

Установяването на механизъм, осигуряващ непрекъснат мандат на органа, е гаранция както за неговата независимост от политическо влияние, обективност и самостоятелност при осъществяване на правомощията му, така и за приемственост в неговата работа. Въвеждането на ротационния принцип в чл. 29 налага и увеличаването, по моему, на броя на членовете на НСРТ по чл. 26, ал. 1 от седем на девет, като предлагам Народното събрание да избира пет от членовете, а Президентът да назначава четирима.

Установеният в разпоредбата на чл. 29 тригодишен мандат също не гарантира в достатъчна степен стабилността и независимостта на органа, още повече, че той съвпада и с утановения мандат на членовете на управителните съвети на БНР и БНТ. Ето защо смятам, че срокът на мандата на членовете на Националния съвет за радио и телевизия следва да бъде удължен на 6 години, като след първите две години чрез жребий отпаднат трима - двама от квотата на Народното събрание и един от квотата на Президента. На втория жребий след още 2 години - един от квотата на Народното събрание и двама от квотата на Президента. След това всеки от членовете на НСРТ ще има пълен 6-годишен мандат, но съставът на съвета ще се обновява на всеки две години чрез нов избор или ново назначение. Промяната в начина на конституиране на НСРТ налага съответните изменения и в разпоредбата на чл. 30, ал. 5 и параграф 5, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби.

Разбира се, и най-добрият начин за конституиране на Националния съвет за радио и телевизия от гледна точка на неговата неутралност, не може сам по себе си да изпълни функцията, която му възлага обществото, ако Народното събрание и Президентът не избират или назначават в него личности с безспорна компетентност и доказана надпартийност - така както впрочем повелява и чл. 25 от приетия от вас закон.  А от друга страна, и най-демократичният начин за конституиране на НСРТ няма да е достатъчен, за да гарантира независимостта на неговите членове, ако те не вземат своите решения открито и достъпно за медиите и цялото гражданско общество.

2. Разпоредбата на чл. 49, ал. 2:

Признак за демократичността на едно общество е търпимостта към тези, които са различни от мнозинството. Българският народ е известен със своята толерантност към различните по вяра, език и етническа принадлежност от него. Този парламент многократно декларира своята решимост да създава законодателство, което изключва дискриминацията и гарантира равенството на всички български граждани. Вярно е, че българската Конституция в чл. 36, ал. 3 дава възможност в закон да се посочват случаите, в които се използва само официалният език, но аз мисля, че в закон като този за радиото и телевизията такава норма не е необходима. Още повече, че тя не е в съзвучие с основни принципи и на настоящия закон, вижте чл. 6, 7, 12, чл. 49, ал. 1. Като остане законодателно възможността предаванията за българските граждани, за които българският език не е майчин, да бъдат само в регионалните програми на Българското национално радио и Българската национална телевизия, законът не служи на голямата национална цел - да приобщава всички български граждани. Точно обратното, той ги разделя. Ето защо смятам, че разпоредбата на чл. 49, ал. 2 следва да отпадне изцяло.

3. Разпоредбата на чл. 93:

Критерият, установен в разпоредбата на чл. 93 за определяне на месечна такса за приемане на радио- и телевизионна програма въз основа на всеки регистриран електромер, независимо от броя на притежаваните радио- и телевизионни приемници, е безспорно прагматичен и може би при съществуващите у нас условия единствено възможен. Но той създава предпоставка за неравнопоставеност между гражданите. Макар и пракoичен, този подход има един голям недостатък - създава еднакъв критерий за гражданите, които нямат радио- или телевизионен приемник, и за всички останали граждани, които имат такива. Aдинствените задължителни плащания, които Народното събрание може да определя по отношение на българските граждани - и то само със закон - са данъци и такси - вж. чл. 60 от Конституцията.

А aействащото ни данъчно законодателство се придържа към принципа, че такса се заплаща за извършване на определена услуга или дейност. Това съвсем очевидно поставя гражданите, които нямат радио- и телевизионни приемници и следователно не могат да приемат радио- и телевизионни програми, колкото и да са те на брой, в положение на хора, които трябва да плащат (и без значение какъв е размерът на таксата) за услуга, която не ползват.

Струва ми се, че не е невъзможно текстът да бъде променен така, че да дава възможност от кръга на заплащащите тази услуга въз основа на регистриран електромер да бъдат изключени тези граждани, които нямат радио- и телевизионни приемници.

4. Разпоредбата на чл. 96:

С разпоредбата на чл. 96 се създават правна възможност Националният съвет за радио и телевизия да освобождава от заплащане на месечна такса за приемане на радио- и телевизионна програма лица над 70 години, инвалиди и други социално слаби граждани. Правомощията на Националния съвет cа радио ителевизия са определени стриктно в чл. 32 от закона. Цялостният статут на този орган, обществената му значимост и обем на правомощията, които му се възлагат от законодателя, трудно ще се съвместят с изискването той да се занимава с всеки конкретен случай и да постановява решение по него, така както изисква чл. 35, т. 12. Тази разпоредба очевидно ще създаде практически затруднения и за самите граждани, като се има предвид тяхната възраст и здравословно състояние. Идеята безусловно е социално справедлива, но тя би могла да се регламентира като императивна законова норма за определена категория български граждани по аналогия с чл. 97. 5. Разпоредбата на чл. 105, ал. 2   Разпоредбата установява ограничение на правото на физически лица да кандидатстват за лицензиране за радио- и телевизионен оператор, като установява такова право само за юридическите лица. Тази разпоредба без съмнение противоречи на останалите норми от закона - чл. 3, ал. 2 и чл. 6, ал. 1. 6. Разпоредбата на параграф 9 от Преходните и заключителни разпоредби:

Създаването на друг телевизионен оператор с национален обхват безспорно развива гаранциите за свободно получаване и разпространяване на информация. Вярвам, че това ще стане в максимално къс срок след приемането на този закон, като същевременно съм убеден, че от полза за българското демократично общество е лицензирането на повече от един търговски оператор с национален обхват, съобразно техническите възможности за това. Така ще се отговори на конституционната повеля, законодателят да създава и гарантира такива правни условия, които са насочени срещу установяване на монополно положение във всички сфери на стопанския живот.

Съгласно Закона за радио и телевизия до 31.12.2002 г. Българската национална телевизия ще получава субсидия от държавния бюджет. От тази дата до 1 януари 2007 г. Българската национална телевизия ще се финансира със субсидия от държавния бюджет и от фонд "Радио и телевизия", след което държавната субсидия отпада изцяло. За да се осигури независимост на Българската национална телевизия iт държавата и във финансово отношение, още в преходния период е необходимо да се осигурят законодателни условия за финансиране и чрез други източници. Същевременно законът не установява и не може да установи срок, в който ще се извърши лицензирането на друг телевизионен оператор с национален обхват. И именно поради тази причина периодът на лишаването на Българската национална телевизия iт правото да излъчва реклами в часовия пояс от 19.00 до 22.00 ч. е предварително трудно установим. Този период може да се окаже и много продължителен.

В този смисъл разпоредбата на параграф 9 забавя процеса на превръщането на Българската национална телевизия iт държавен в обществен телевизионен оператор, а несъмнено ще нанесе и финансова вреда на телевизията, тъй като има сключени и по-дълготрайни рекламни договори. Без всякакво съмнение условия за равнопоставеност във финансирането на Националната телевизия и друг или другите частни национални оператори трябва да бъдат установени и то така, че частните оператори да могат да започнат и да развиват пълноценна дейност. Но това според мен трябва да стане с ясна законова норма, такава каквато е чл. 86 и за периода след появяването на първия национален частен оператор. Ето защо предлагам разпоредбата на параграф 9 от Преходните и заключителни разпоредби да отпадне.

Уважаеми госпожи и господа народни представители,

Това са мотивите ми да върна за ново обсъждане новоприетия Закон за радиото и телевизията, като оспорвам разпоредбите на чл. 24; 29; чл. 30, ал. 5; чл. 49, ал. 2; чл. 93; чл. 96; чл. 105, ал. 2; и параграф 5, ал. 1, но само в частта относно мадата на Националния съвет за радио и телевизия, и параграф 9 от Преходните и заключителни разпоредби.

Благодаря ви за вниманието.