| начална страница | назад |

Бъдещият закон трябва да светне зелено и на частните медии

С журналистката Татяна Ваксберг разговаря Валя Стоянова

    - Г-жо Ваксберг, в последните години непрекъснато се говори а четвъртата власт. Съществува ли тя реално в България?

    - На четвъртата власт много и хареса да се превръща в огледало на първите три и докато тя позволява на управляващите да се оглеждат в нея, не може да придобие собствена власт. Превръща се в резоньор, а той няма власт.

    - 3апозната ли сте с проектозакона за електронните медии и какво е мнението Ви за него?

    - Познавам проекта, но не съм запозната с неговата еволюция. Този закон е изключително важен, но не съм убедена дали си даваме сметка, че това наистина е така. България остана заедно с Албания последната страна в Европа, в която има държавен монопол над електронната информация. У нас няма плурализъм в ефира. Едно от основните неща, които се очакват от закона, е да даде зелена улица на частните телевизии. Европа отдавна е отговорила на този въпрос и не виждам защо трябва България отново да открива топлата вода. Основен принцип в този процес е създаването с помощта на две от основните власти и с посредничеството на обществото на един независим регулаторен орган.

    - Независим от кого?

    - От държавата, може би създаден от двете нейни власти, но по-нататък неконтролируем от нея. Този орган не бива да се схваща като място, където се преценяват естетическите характеристики на даден проект или медиа, а се разглеждат всички нейни съставки в тяхната съвкупност, за да може медиата да излезе в ефир. Преценява се финансовата, техническата, програмната подготовка на проекта. Въз основа на тези три въпроса се издава окончателно мнение и се лицензира въпросният оператор. Засега проектите, които съществуват за далекосъобщенията и за радиото и телевизията, не предвиждат такъв орган. В съществуващия законопроект е залегнало създаването на няколко инстанции, от които едната е директно изпълнителната власт - тя дава концесии за честота.

   - Какъв проблем създава това?

    - Много е крехка границата между две различни части на проблема. Радиото и телевизията първо извършват телекомуникационна дейност. Второ - те са място, в което гражданите получават свобода на получаване на информация и изразяване. Ако радиото и телевизията бъдат разглеждани само като телекомуникационна дейност, то тогава държавата е действително в правото си да отговори и на изискванията на конституцията, и на Закона за концесиите, да определи търг, на който да раздаде честотите. Проблемът е, че радиото и телевизията не са само телекомуникационна дейност. В конституцията и в редица решения на Конституционния съд свободата на словото е неотменима и не подлежи на регулиране от държавата. Според мен законодателят трябва да намери равновесието между двата компонента и той рано или късно ще бъде принуден да приеме, че лицензионният режим е единственият, към които България може да се стреми. Засега това не с включено в законопроектите за електронните медии.

    - Журналистите трябва ли да бъдат съдени и да отиват в затвора?

    - Журналистите задължително трябва да влизат в затвора, ако убият или изнасилят някого, както всички граждани на страната. Проблемът е, че някой надъха обществото, че журналистите се обособяват в специална каста. Не е така. Има три текста в Наказателния кодекс, които запазват политическата класа от всякакъв вид проверка на личния и обществения живот, проверка на нарушенията, които длъжностното лице може да извърши. Тези три текста позволяват на властите да вкарат в затвора журналист, ако наклевети длъжностно лице. Ако писаното или изреченото слово се отнася за обикновен гражданин, журналистът няма да подлежи на същото дирене. Сиреч, в момента според българското законодателство гражданите са разделени на две категории. Едната е облагодетелствана и тя е на длъжностните лица. Това е недопустимо. Два пъти по-недопустимо е, парламентът, избран от всички нас, да излиза със становище, че когато журналистите искат този текст да отпадне от НК, те искат да се представят като облагодетелствани лица Това е практиката да наричаш черното бяло и обратното.