Position of the BSP

ПОЗИЦИЯ НА ИБ НА ВС НА БСП

ПО НОВАТА СИТУАЦИЯ В

СРЕДСТВАТА ЗА МАСОВА ИНФОРМАЦИЯ

Изминаха повече от три месеца от момента на конструиране на Националния съвет за радио и телевизия - независимият, надзорен орган, който всички очакваха, ако не да реши проблемите на електронните медии, то поне да стане изразител на обществените очаквания за свобода и независимост, на общото разбиране за обективност и надпартийност на националните радио и телевизия в условията на демокрация. За огромно съжаление, това не стана.

Когато в средата на месец януари, представители на българската социалистическа партия алармираха за груби прояви на цензура в БНТ и БНР, ние все още разчитахме на гражданската позиция на членовете на новосформирания съвет. Не измина много време и за цензура заговориха всички. И то не само в националните медии.

За времето на своето управление СДС успя да превърне радиото и телевизията в послушни оръжия на своята пропаганда. Сега на силен натиск са подложени частните медии, прави се опит да се наложи диктат върху печата. Осъществен бе почти пълен монопол върху медийното въздействие. Свалят се предавания. Уволняват се журналисти. Къде с мълчание, къде с активна намеса НСРТ бързо се превърна в политическа маша на мнозинството, загуби авторитет и стана прицел на атаки. Нещо повече - само за три месеца съществуване той е на път да компрометира самата идея за независим, надпартиен, обществен контрол над радиото и телевизията.

От няколко дни подтискащата атмосфера и напрежението се пренесоха и в българската телеграфна агенция. Явно управлявящото мнозинство има намерение да подчини напълно и нея. Това наистина би сложило последен щрих в общата картина на политическа зависимост, диктат и репресии.

На този фон отсъствието на адекватна нормативна уредба създава допълнително впечатление за хаос и задкулисни машинации. Намеренията за бързо приемане на нов медиен закон отстъпиха на все по-явните апетити за приватизация в БНТ и БНР. Без ясна стратегия в областта на средствата за масова информация, без прозрачни критерии, без ново законодателство, съобразено с изискванията на Съвета на Европа, СДС продължава да провокира общественото мнение със своята агресивност. Красноречив примир за това са "новаторските" идеи на негови ръководни дейци за приемане на Закон за печата или конструиране на Съвет по печата (по примера на НСРТ) - все удобни форми за цензуриране на свободното журналистическо слово.

Всико това ни дава основание категорично да заявим, че в България по отношение средствата за масова информация е настъпила нова, тревожна и опасна за свободата на словото ситуация.

По този повод ИБ на ВС на БСП е длъжно ясно да заяви своята позиция:

ПРОБЛЕМИТЕ В ОБЛАСТТА НА МЕДИИТЕ ТРЯБВА ДА СЕ РЕШАТ ЧАС ПО-СКОРО И ТО ПРИ ШИРОК КОНСЕНСУС НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ СИЛИ, в съответствие с европейското законодателство и изискванията за "редакционна независимост и институционална автономност".

Ние сме за:

* обществен характер на БНТ и БНР и обществен контрол над електронните медии изобщо;

* нова формула на НСРТ, съответстваща с изискванията на един нов медиен закон, без доминиране на една политическа сила;

* създаване на частни тв и радио канали с национален обхват, след приемане на специални текстове в медииния закон, при пълна прозрачност и публичност;

* нов закон за радио и телевизия, за далекосъобщенията и поправки в закона за концесиите, които да регламентират по възможно най-справедлив начин отношенията между частните медии и държавата.

Едновременно с това ние сме категорично против:

* изпълнителната власт да разпределя националния честотен ресурс и да приватизира националните медии "на тьмно" - те са национално достояние и обществото трябва да е информирано за този процес;

*приемането на закон за печата, налаган от мнозинството с репресивна цел;

*административното формиране на каквито и да било "обществени съвети", които да контролират свободата на словото заобикаляйки законодателството и в интерес на една политическа сила;

* всякакви форми на цензура и преследване на журналисти в електронните медии и печата.

Отношението към медиите е пробен камък за всяка власт и всяко управление, което не издържи този своеобразен изпит рано или късно заплаща скъпо провала си.