ЕВРОПЕЙСКИ ПАРЛАМЕНТ                                                  СЪВЕТ

 

ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ

Д И Р Е К Т И В А 97/67/ CE

на Европейския парламент и на Съвета

относно единните правила за развитието на вътрешния пазар на пощенските услуги в Общността и подобряване качеството на услугата

 

ДИРЕКТИВА 97/67/СЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 15 декември 1997 г.

 

ОТНОСНО ЕДИННИТЕ ПРАВИЛА ЗА РАЗВИТИЕ НА ВЪТРЕШНИЯ ПАЗАР НА ПОЩЕНСКИТЕ УСЛУГИ В ОБЩНОСТТА И ПОДОБРЯВАНЕ КАЧЕСТВОТО НА УСЛУГАТА

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

предвид договора, основаващ Европейската Общност и конкретно неговия член 57, параграф 2, неговия член 66 и член 100 А;

предвид предложението на Комисията (1); предвид становището на Икономическия и социален комитет (2); предвид становището на Комитета на регионите (3);

предвид Резолюцията на Европейския Парламент от 22 януари 1993 г. относно Зелената книга за развитието на единния пазар на пощенски услуги (4);

предвид Резолюцията на Съвета от 7 февруари 1994 г. относно развитието на общностните пощенски услуги (5);

постановявайки съобразно процедурата посочена в член 189 В от Договора (6), предвид общия проект одобрен на 7 ноември 1997 г. от Съгласувателния комитет;

1) JO С 322 от 2.12.1995 г., стр. 22 и JO С 300 от 10.10.1996 г., стр. 22.

2) JO С 174 от 17.6.1996 г., стр. 41.

3) JO С 337 от 11.11.1996 г., стр. 28.

4) JO С 42 от 15. 2.1993 г..стр. 240.

5) JO C 48 oт 16.2.1993r.,стp.3.

6) Становище на Европейския парламент от 9.05.1996 г. (JO С 152 от 27.05.1996 г.. стр. 20), единно становище на Съвета от 29.04.1007 г. (JO С 188 от 19.06.1997 г стр. 9) и решение на Европейския парламент от 16.09.1997 г. (JO С 304 от 6.10.1997 г., стр. 34), решение на Европейския парламент от 19.11.1997 г и решение на Съвета от 1.12.1997 г.

1. като отчита, че е важно да се приемат мерки, целящи установяването на вътрешен пазар, съгласно чл. 7А от Договора; че този пазар съдържа пространство без вътрешни граници, в което е осигурено свободното движение на стоки, хора, услуги и капитали;

2. като отчита, че създаването на вътрешен пазар в пощенския сектор е от голямо значение за икономическото и социалното единство на Общността, като пощенските услуги се явяват съществен инструмент за връзка и обмен;

3. като отчита, че на 11 юни 1992 г. Комисията представи Зелена книга по развитието на единния пазар на пощенските услуги, и на 2 юни 1993 г. - съобщението, озаглавено „Основни насоки за развитие на общностните пощенски услуги";

4. като отчита, че Комисията осъществи широко обществено допитване по онези аспекти на пощенските услуги, които предизвикват интерес в Общността и, че заинтересованите страни от пощенския сектор участваха в него със свои забележки;

5. като отчита, че настоящият обхват на универсалната пощенска услуга, както и условията на нейното предоставяне, варират значително в различните Страни-членки, че по-конкретно характеристиките на качеството на услугата са твърде нееднакви сред Страните-членки;

6. като отчита, че презграничните пощенски връзки не винаги отговарят на очакванията на потребителите и на европейските граждани, и, че характеристиките на качеството на услугата, що се отнася до общностните презгранични пощенски услуги, са понастоящем незадоволителни;

7. като отчита, че различията, констатирани в пощенския сектор, имат значителни отражения върху секторите на дейност, зависещи изключително от пощенските услуги и пречат реално на развитието на вътрешното единство на Общността, тъй като районите, които не получават пощенски услуги с достатъчно високо качество, се намират в неблагоприятно положение, както по отношение на доставката на пощата, така и по отношение на доставката на стоки;

8. като отчита, че мерките, които имат за цел прогресивната либерализация и контрол на пазара и премереното равновесие при прилагането на тези мерки, са необходими, за да се гарантира, в цялата Общност, свободното предлагане на услуги в самия пощенски сектор, при спазване на задълженията и правата на предоставящите универсалната услуга;

9. като отчита, че при това положение е необходимо действие на общностно ниво, целящо по-голямо уеднаквяване на условията, управляващи пощенския сектор и, че вследствие на това трябва да се създадат последователно общи правила,

10. като отчита, че съобразно принципа на подпомагането е необходимо да се приеме рамка на основните принципи на общностно ниво, но определянето на точните правила е задължение на Страните-членки, които ще имат право да подберат режим, най-добре пригоден към собственото им състояние;

11. като отчита, че на общностно ниво е необходимо да се гарантира универсална пощенска услуга, отговаряща на една минимална съвкупност от услуги с определено качество, които да се предоставят във всички Страни-членки, на достъпна цена за всички потребители, независимо от географското им разположение в Общността;

12. като отчита, че целта на универсалната услуга е на всички потребители да се разреши достъп до пощенската мрежа, като се осигурят достатъчен брой пунктове за достъп и условия задоволителни по отношение на честотата на събиране и доставка; че предоставянето на универсалната услуга трябва да отговаря на основната необходимост да се осигури непрекъсваемото функциониране, оставайки същевременно пригодима към потребностите на потребителите, както и да им гарантира справедлива и недискриминационна обработка;

13. като отчита, че универсалната услуга трябва да покрива както националните, така и презграничните услуги;

14. като отчита, че потребителите на универсалната услуга трябва да бъдат информирани по адекватен начин относно гамата на предлаганите услуги, техните условия на предлагане и използване, качеството на предлаганите услуги, както и техните тарифи;

15. като отчита, че разпоредбите на настоящата Директива относно предоставянето на универсална услуга не нарушават правото на предоставящите универсална услуга да договарят индивидуално договори с клиентите;

16. като отчита, че поддържането на съвкупност от услуги, които могат да бъдат резервирани, съобразно правилата на Договора и без да се накърни прилагането на правилата за конкуренция, изглежда оправдано, за да се осигури функционирането на универсална услуга в условията на финансово равновесие; че процесите на либерализация не би трябвало да попречат на стремежа безплатно да се предоставят някои услуги, които са били въведени от Страните-членки за слепите и слабовиждащите;

17. като отчита, че пратките с кореспонденция тежащи 350 и повече грама представляват по-малко от 2% от обема на писмовния трафик на обществените оператори и 3% от техните приходи: че критерият за цена (5 пъти основната тарифа) ще позволи по-добре да се различи резервираната услуга от услугата „ускорена поща", която с либерализирана;

18. като отчита, че съществената разлика между „ускорена поща" и универсална пощенска услуга се състои в добавената стойност (под каквато и да е форма) допринесена от ускорените услуги на клиентите и събрана от тях, като най-добрият начин за определяне на събраната добавена стойност е да се проучи свръхцената, която клиентите са готови да платят, без обаче да се наруши границата за цена на резервирания сектор, която трябва да бъде спазвана;

19. като отчита, че е разумно временно да се разреши „пряката пощенска реклама" и презграничната поща да продължат да бъдат резервирани в предвидените граници за цена и тегло; че като допълнителен етап с цел завършване на вътрешния пазар на пощенските услуги, Европейският парламент и Съветът, най-късно на 1 януари 2000 г., въз основа на предложение на Комисията. представено в резултат от проучването на сектора, трябва да вземат решение относно продължаването на прогресивното и контролирано либерализиране на пазара на пощенските услуги, по-точно с цел либерализирането на презграничната поща и на директната рекламна поща, както и относно новото преразглеждане на границите за цена и тегло;

20. като отчита, че по причини от обществен характер и в името на обществената сигурност, Страните-членки могат да имат законния интерес да поверят на една или няколко организации правото да поставят на обществено място пощенски кутии, предназначени за събиране на пощенски пратки; че поради същите причини, на тях принадлежи правото да посочат организацията(те), които имат право да издават пощенски марки идентифициращи страната на местопроизхождението, както и тези, натоварени с предоставянето на услугата „препоръчана поща", използвана по време на съдебни или административни процедури съобразно тяхното национално законодателство, че те също така могат да означат принадлежността на страната към Европейския съюз, включвайки символа на дванадесетте звезди;

21. като отчита, че новите услуги (услуги, ясно различни от класическите услуги) и размяната на документи не са част от универсалната услуга и, че при това положение няма причина да се резервират за предоставящите универсална услуга; че това се прилага също така за „самопощата" (предоставяне на пощенски услуги от физическо или юридическо лице от което произхождат пратките или събиране и упътване на тези пратки от трети лица, които действат единствено от името на това лице), която не влиза в категорията на услугите;

22. като отчита, че Страните-членки би трябвало да имат правото да регламентират чрез подходящи процедури по разрешаване, на тяхната територия, предоставянето на пощенски услуги, нерезервирани за предоставящите универсална услуга; че тези процедури трябва да бъдат прозрачни, недискриминационни. пропорционални и на базата на обективни критерии;

23. като отчита, че Страните-членки трябва да имат правото да свържат издаването на лицензии със задължение по универсалната услуга или с финансови вноски към компенсационен фонд, предназначен за обезщетяване на предоставящия универсалната услуга поради несправедливите финансови натоварвания, произтичащи от предоставянето на тази услуга; че Страните-членки трябва да имат правото да включат в разрешенията задължение, предвиждащо разрешените дейности да не нарушават изключителните и специални права, дадени на предоставящия универсалната услуга за резервираните услуги; че когато пряката рекламна поща бъде либерализирана, за нуждите на извършвания контрол трябва да бъде предвидено въвеждането на система за идентифициране на пряката рекламна поща;

24. като отчита, че е целесъобразно да се набележат необходимите мерки за съгласуване на процедурите за разрешаване, установени от Страните-членки и уреждащи общественото търговско предлагане на нерезервирани услуги;

25. като отчита, че ако ще се окаже необходимо, ще бъдат набелязани мерки за осигуряване на прозрачни и недискриминационни условия за достъп до обществената пощенска мрежа в Страните-членки;

26. като отчита, че за да се осигури правилно управление на универсалната услуга и се избегнат деформациите в конкуренцията, тарифите, които са прилагани за универсалната услуга, трябва да бъдат обективни, прозрачни, недискриминационни, и ориентирани към разходите;

27. като отчита, че възнаграждението за предоставянето на презгранична пощенска услуга вътре в Общността, без да се навреди на минималната съвкупност от задължения, произтичащи от Актовете на Всемирния пощенски съюз, би трябвало да бъде ориентирано към покриването на разходите за доставката, понесени от предоставящия универсална услуга в страната на местоназначението, че това възнаграждение би трябвало също така да стимулира подобряването или поддържането на качеството на презграничната услуга чрез прилагането на цели за качество на услугата; че това би оправдало съответните системи, които осигуряват равностойно покриване на разходите и са специфично свързани с достигнатото качество на услугата;

28. като отчита, че разделянето на сметките на различните резервирани услуги и на нерезервирани услуги е необходимо, за да се въведе прозрачност в реалните разходи по различните услуги и да се избегнат кръстосаните субсидии от резервирания към нерезервираня сектор, които могат да засегнат неблагоприятно условията за конкуренция в последния;

29. като отчита, че за осигуряване приложението на цитираните по-горе 3 принципа, предоставящите универсалната услуга трябва в разумен срок да внедрят аналитични счетоводни системи, които могат да бъдат проверявани по независим начин и които позволяват колкото е възможно по-точно разпределяне на разходите между услугите, на базата на прозрачни процедури; че подобни изисквания могат да бъдат задоволени например чрез прилагането на принципа за интегрално разпределение на разходите и, че подобни системи за аналитично счетоводство могат да не бъдат необходими когато съществуват реални условия за свободна конкуренция:

30. като отчита, че си струва да се отчита интереса на потребителите, които имат право на услуги с високо качество; че усилията трябва да се насочат към подобряване и засилване качеството на услугите, предлагани в рамките на Общността; че това подобряване на качеството изисква определянето на норми от Страните-членки за услугите, съставящи универсалната услуга, норми, които предоставящите универсалната услуга трябва да достигнат или надминат;

31. като отчита, че качеството на услугите, очаквано от потребителите, представлява важен аспект на предлаганите услуги , че нормите за оценяване на това качество на услугата и на ефективно достигнатите нива на качество трябва да се публикуват в интерес на потребителите; че е необходимо да се разполага със съгласувани норми за качество и единни методи за измерване, за да може да се оцени еднаквостта на качеството на услугата в цялата Общност;

32. като отчита, че националните норми за качество трябва да бъдат определени от Страните-членки в съответствие с общностните норми за качество; че нормите за качество на вътрешнообщностните презгранични услуги - изискващи съвместната работа на най-малко двама предоставящи универсална услуга в две различни Страни-членки - трябва да бъдат определени на общностно ниво;

33. като отчита, че спазването на нормите за качество трябва да бъде редовно проверявано по независим начин и на съгласувана основа, че потребителите имат право да бъдат информирани за резултатите от тези проверки и, че Страните-членки трябва да следят за вземането на мерки за коректив, когато тези резултати показват, че нормите за качество не се спазват.

34. като отчита, че Директивата 93/13/СЕЕ на Съвета от 5 април 1993 г. относно неправилните клаузи в договорите, сключени с потребителите (1), се прилага и към пощенските оператори;

35. като отчита, че необходимото подобряване на качеството на услугата изисква евентуалните спорове да бъдат решавани бързо и ефикасно; че в допълнение на пътищата за обжалване, открити от националното право и от правото на Общността, уместно е да се предвиди процедура за обработка на рекламациите; че тази процедура трябва да бъде прозрачна, опростена и евтина, и да дава възможност за участие на всички заинтересувани страни;

36. като отчита, че за да се подобри взаимното свързване на пощенските мрежи и в интерес на потребителите, е необходимо да се насърчава техническото стандартизиране; че техническото стандартизиране е необходимо, за да се поощри взаимодействието между националните мрежи и да се постигне ефективна универсална услуга в Общността;

37. като отчита, че основните насоки по отношение на европейското хармонизиране предвиждат специфични дейности от техническото стандартизиране да се поверят на Европейски комитет по стандартизация;

38. като отчита, че трябва да бъде учреден комитет за подпомагане на Комисията при прилагането на настоящата Директива, по-конкретно що се отнася до бъдещите дейности за развитие на мерките относно качеството на презграничната услуга в Общността и техническата стандартизация;

39. като отчита, че за доброто функциониране на универсалната услуга, както и за провеждане на една нефалшива конкуренция в нерезервирания сектор, е целесъобразно да се отдели регламентиращия орган от една страна и оператора от друга страна; че никой пощенски оператор не трябва да бъде едновременно съдия и страна; че на Страната-членка принадлежи правото да определи статута на един или на няколко национални регламентиращи органи, които могат да бъдат обществена ведомство или независим орган, определен за тази цел;

40. като отчита, че ефектът от условията по хармонизирането върху функционирането на вътрешния пазар на пощенските услуги трябва да бъдат оценяван; че въз основа на това, 3 години след влизането в сила и във всеки случай най-късно до 31 декември 2000 г., Комисията ще изготви доклад до Европейския парламент и до Съвета относно прилагането на настоящата Директива, включително съответната информация за развитието в сектора, по-конкретно - за развитието, отнасящо се до икономическите, социалните, заетостта и технологичните аспекти, както и за качеството на услугата,

41. като отчита, че настоящата Директива не засяга приложението на правилата на Договора, и по-конкретно неговите правила относно конкуренцията и свободното предоставяне на услуги;

42. като отчита, че нищо не пречи на Страните-членки да поддържат или да въведат за пощенския сектор по-свободни мерки от тези, предвидени в настоящата Директива, нито в случай, че настоящата Директива отпадне, да поддържат мерките които те са взели, за да я приложат, доколкото във всеки отделен случай тези мерки да бъдат съвместими с Договора;

43. като отчита, че е целесъобразно настоящата Директива да се прилага до 31 декември 2004 г. освен при обратно решение на Европейския парламент и на Съвета, взето на основание на предложение на Комисията;

44. като отчита, че настоящата Директива не се прилага за дейности, които не зависят от законодателството на Общността, такива като тези, посочени в глави V и VI от Договора на Европейския съюз и във всеки случай, за дейностите засягащи обществената сигурност, отбраната, сигурността на Държавата (включително икономическия просперитет на Държавата, когато тези дейности опират до сигурността на Държавата), както и дейностите на Държавата в областта на наказателното право;

45. като отчита, че настоящата Директива не представлява пречка, по отношение на предприятията, които не са учредени в Общността, за приемането на мерки, съответстващи едновременно на правото в Общността и на съществуващите международни задължения, които целят да осигурят на поданиците на Страните-членки еквивалентна обработка в трети страни; че предприятията от Общността трябва да се ползват, в трети страни, от обработка и ефективен достъп сравними с обработката и достъпа до пазара, каквито общностната рамка резервира за гражданите на тези страни:

СЪСТАВИХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

 

 

ГЛАВА 1

ЦЕЛ И ОБХВАТ НА ПРИЛОЖЕНИЕ

Член 1

Настоящата Директива установява общите правила, отнасящи се до :

• предоставянето на универсална пощенска услуга вътре в Общността;

• критериите, определящи услугите, които могат да бъдат резервирани за предоставящите универсална услуга и условията, които ръководят предоставянето на нерезервирани услуги;

• тарифните принципи и прозрачността на сметките за предоставяне на универсалната услуга;

• определяне на нормативи за качество за предоставяне на универсална услуга и прилагане на система, целяща да се осигури съблюдаването на тези нормативи;

• съгласуването на техническите нормативи;

• създаването на независими национални регламентиращи органи.

 

Член 2

За целите на настоящата Директива, под посочените наименования се разбира следното:

1. „ПОЩЕНСКИ УСЛУГИ" - услуги които се състоят в събирането, упътването и доставката на пощенските пратки;

2. „ОБЩЕСТВЕНА ПОЩЕНСКА МРЕЖА" - единство от организацията и средствата от всякакво естество, използвани от предоставящите универсална услуга, конкретно с цел:

• събирането на пощенски пратки, покрити от задължение за универсална услуга в местата за достъп върху цялата територия,

• упътването и обработката на тези пратки от мястото за достъп в пощенската мрежа до центъра за доставка;

• доставката на адреса, посочен върху пратката:

 

3. "МЕСТА ЗА ДОСТЪП - физически съоръжения, по-точно пощенски кутии за обществено ползване, поставени или на обществено място, или в помещения на предоставящия универсална услуга, където пощенските пратки могат да се поверят от клиентите на обществената пощенска мрежа,

4. „СЪБИРАНЕ" - операция, която се състои в събиране на пощенските пратки, подадени в местата за достъп;

 

5. „ДОСТАВКА" - процес, който започва от сортирането в центъра за доставка и завършва с връчването на пощенските пратки на получателите;

6 ."ПОЩЕНСКА ПРАТКА" - пратка, носеща адрес, в окончателния форма в която тя трябва да бъде доставена от предоставящия универсална услуга. Отнася се, освен за кореспондентските пратки, и например за книги, каталози, вестници, периодични издания и пощенски колети, съдържащи стоки със или без търговска стойност;

7. „КОРЕСПОНДЕНТСКА ПРАТКА" - писмено съобщение върху какъвто и да е физически носител, което трябва да бъде упътено и доставено на адреса, посочен от изпращача върху самата пратка или върху опаковката. Книгите, каталозите, вестниците и периодичните издания не се считат за кореспондентски пратки;

8. „ПРЯКА ПОЩЕНСКА РЕКЛАМА" - съобщение, състоящо се единствено от материал за реклама или маркетинг и съдържащо идентично известие, с изключение на името, адреса и идентификационния номер на получателя, както и на други променливи величини, не изменящи естеството на съобщението, което се изпраща до значителен брой лица и което трябва да бъде упътено и доставено на адреса, посочен от изпращача върху самата пратка или върху нейната опаковка. Във всяка Страна-членка, националният регламентиращ орган тълкува израза „значителен брой лица" и публикува това тълкувание. Сметки, фактури, финансови ведомости и други несходни съобщения не се считат за „пряка пощенска реклама". Пряката пощенска реклама включва националната и презграничната „пряка пощенска реклама";

9. „ПРЕПОРЪЧАНА ПРАТКА" - услуга, състояща се в договорено гарантиране срещу рискове от загуба, кражба или повреда и предоставяне на изпращача, при необходимост по негово искане, доказателство за подаване на пощенската пратка и/или за нейната доставка на получателя;

10. „ПРАТКА С ОБЯВЕНА СТОЙНОСТ" - услуга, състояща се в осигуряване на пощенската пратка до обявената от изпращача стойност, в случай на загуба, кражба или повреда;

11. „ПРЕЗГРАНИЧНА ПОЩА" - поща, произхождаща или с местоназначение за друга Страна-членка, или от/за трети страни;

12. „РАЗМЯНА НА ДОКУМЕНТИ" - предоставяне на средства, включително даване на разположение от трето лице на специални помещения и транспортни средства, даващи възможност за доставката, от самите заинтересовани, посредством взаимна размяна на пощенски пратки между абонирани потребители на тази услуга;

13. „ПРЕДОСТАВЯЩ УНИВЕРСАЛНА УСЛУГА" - обществен или частен орган, който осигурява напълно или частично универсална пощенска услуга в

Страната-членка и чиято самоличност е била съобщена на Комисията съобразно член 4;

14. „РАЗРЕШИТЕЛНИ" - всяко разрешително, определящо специфичните права и задължения на пощенския сектор и позволяващо на предприятия да предоставят пощенски услуги и при необходимост да създават и/или да експлоатират пощенски мрежи за предоставяне на тези услуги, под формата на „общо разрешително" или на „индивидуална лицензия", такива каквито са определени по-долу:

• под „общо разрешително" се разбира разрешително, което не налага на заинтересованото предприятие да получи изрично решение от регламентиращия национален орган преди да упражни правата, произтичащи от разрешителното, независимо дали е управлявано или не е управлявано от „лицензия за категория" или от общото право и дали тази регламентация изисква или не изисква процедури по регистрация или на деклариране;

• под „индивидуална лицензия" се разбира разрешително, което се дава от национален регламентиращ орган и което дава на предприятието специфични права или подчинява дейностите на това предприятие на специфични задължения, при необходимост допълнителни по отношение на общото позволително, когато предприятието няма правоспособност да упражнява съответните права, преди да е получило решението на националния регламентиращ орган;

 

15. „КРАЙНИ РАЗХОДИ" - възнаграждението на предоставящите универсална услуга за доставката на входящата презгранична поща, съставена от пощенски пратки, произхождащи от друга Страна-членка или от трета страна;

16. „ИЗПРАЩАЧ" - физическо или юридическо лице, от което произхождат пощенските пратки;

17. „ПОТРЕБИТЕЛ" - всяко физическо или юридическо лице, което се ползва от предоставена универсална услуга като изпращач или получател;

18. „НАЦИОНАЛЕН РЕГЛАМЕНТИРАЩ ОРГАН" - във всяка Страна-членка, органът или органите, на които Страната-членка поверява, между другите. регламентираните функции, произтичащи от настоящата Директива;

19. „ОСНОВНИ ИЗИСКВАНИЯ" - главните причини, не от икономическо естество, които могат да доведат Страната-членка да наложи условия за предоставяне на пощенски услуги. Тези причини са тайната на кореспонденцията, сигурността на мрежата при транспортирането на опасни материали и в оправдани случаи - защитата на данни, защитата на околната среда и устройването на територията.

Защитата на данни може да включва защитата на данни от личен характер, тайната на предаваните или съхранявани сведения, както и защитата на частния живот.

 

 

 

ГЛАВА 2

УНИВЕРСАЛНА УСЛУГА

Член 3

1. Страните-членки имат грижата потребителите да се ползват от правото на универсална услуга, която съответства на непрекъсваемо предлагане на пощенски услуги с определено качество, във всяка точка от територията, на цени, достъпни за всички потребители.

2. Във връзка с това, Страните-членки вземат необходимите мерки гъстотата на пунктовете за контакт и за достъп да отчитат нуждите на потребителите.

3. Те вземат мерки предоставящите универсалната услуга да гарантират, през всички работни дни и не по-малко от пет (5) дена седмично, с изключение при обстоятелства или географски условия, оценени като извънредни от националните регламентиращи органи, на минимално:

• едно вдигане;

• една доставка до местоживеенето на всяко физическо или юридическо лице или, в отклонение от това, при условия, определени от националния регламентиращ орган - в подходящи съоръжения:

Всяко извънредно обстоятелство или отклонение, прието от националния регламентиращ орган съобразно настоящия параграф, трябва да бъде доведено да знанието на Комисията и на всички национални регламентиращи органи.

4. Всяка Страна-членка приема необходимите мерки универсалната услуга да включва минимално следните услуги:

вдигането, сортирането, транспортирането и доставката на пощенски пратки до 2 кг;

• вдигането, сортирането, транспортирането и доставката на пощенски колети до 10 кг;

услугите, свързани с препоръчаните пратки и пратките с обявена стойност:

 

5. Националните регламентиращи органи могат да завишат тегловната граница за покриването на универсалната услуга по отношение на пощенските колети до тегло, което не надвишава 20 кг и могат да определят специални режими за доставката на тези колети до местоживеенето.

Независимо от границата за тегло, определена от дадена Страна-членка за покриване на универсалната услуга по отношение на пощенските колети, Страните-членки се грижат пощенските колети, получени от други Страни-членки и тежащи до 20 кг, да бъдат доставени на тяхната територия.

6. Минималните и максимални размери на посочените пощенски пратки са тези, определени в Конвенцията и в Споразумението за пощенските колети, приети от Всемирния пощенски съюз.

7. Универсалната услуга, така както е определена в настоящия член, включва както националните, така и презграничните услуги.

 

Член 4

Всяка Страна-членка има грижата предоставянето на универсалната услуга да бъде осигурено и съобщава на Комисията мерките, които е взела за да изпълни това задължение и по-точно наименованието на нейния(те) предоставящ(и) универсална услуга. Всяка Страна-членка определя, при спазване на общностното право, задълженията и правата, определени за предоставящите универсална услуга и ги публикува.

Член 5

1. Всяка Страна-членка взема мерки предоставянето на универсалната услуга да отговаря на следните изисквания:

• да се предлага услуга, гарантираща спазването на основните изисквания.

• да се предлага идентична услуга на потребители, които се намират при сравними условия:

• да се разполага с нея без дискриминация под каквато и да е форма, по-конкретно по причини от политически, религиозен или идеологически характер:

 

 

да не бъде прекъсвана или спирана, с изключение при непреодолими обстоятелства;

да се развива във функция от техническата, икономическа и социална среда, както и от нуждите на потребителите.

2. Разпоредбите на параграф 1 не представляват пречка по отношение на мерките, които Страните-членки вземат във връзка с потребностите, отнасящи се до обществения интерес, признати от Договора, конкретно в параграфи 35 и 36, които касаят в частност обществения морал, обществената сигурност, включително съдебните анкети и обществения ред.

 

Член 6

Страните-членки вземат мерки предоставящиятщите универсалната услуга редовно да предоставят на потребителите достатъчно точна и актуална информация, свързана с характеристиките на предлаганата универсална услуга, в частност - с общите условия на достъп до тази услуга, цените и нивото на нормите за качество. Тази информация се публикува по подходящ начин.

Страните-членки съобщават на Комисията, в срок от 12 месеца от датата на влизане в действие на настоящата директива, начините по които е предоставена информацията, която подлежи на публикуване в приложение на алинея 1. Всяка бъдеща промяна следва да бъде съобщена на Комисията в най-кратки срокове.

 

ГЛАВА 3

ХАРМОНИЗИРАНЕ НА УСЛУГИТЕ, КОИТО МОГАТ ДА БЪДАТ РЕЗЕРВИРАНИ

Член 7

1. В степента, необходима за поддържането на универсалната услуга, услугите, които могат да бъдат резервирани от всяка Страна-членка за предоставящия(щите) универсалната услуга са събирането, сортирането, транспортирането и доставката на вътрешните кореспондентски пратки независимо дали се касае за ускорена поща или не, чиято цена е по-ниска от пет пъти обществената тарифа, прилагана за кореспондентска пратка от първото тегловно подразделение за категорията, нормализирана като най-бърза, когато тя съществува, доколкото тяхното тегло е по-малко от 350

грама. В случай на безплатна пощенска услуга за слепи и слабовиждащи, могат да се разрешат отклонения от ограниченията за тегло и цена.

2. В степента, необходима за поддържането на универсалната услуга, презграничната поща и пряката пощенска реклама могат да бъдат резервирани в границите за цена и тегло, определени в параграф 1.

3. Като допълнителна мярка, насочена към доизграждането на вътрешния пазар на пощенски услуги, Европейският парламент и Съветът, най-късно до 1 януари 2000 и без да се накърняват компетенциите на Комисията, вземат решения за продължаване на прогресивното и контролирано либерализиране на пощенските услуги, по-конкретно - за либерализирането на презграничната поща и на пряката пощенска реклама, както и за преразглеждане на границите за цена и тегло, със сила считано от 1 януари 2003, като се държи сметка за настъпилото дотогава икономическо, социално и технологическо развитие и също така, като се отчита финансовото равновесие на предоставящия(щите) универсалната услуга, с оглед продължаване осъществяването на целите на настоящата директива.

Тези решения се базират на предложение на Комисията, което ще се представи преди края на 1998 г., като резултат от преразглеждане на сектора. По искано на Комисията, Страните-членки предоставят всякаква информация, необходима за успешното провеждане на това преразглеждане.

4. Размяната на документи не може да бъде резервирана.

Член 8

Разпоредбите на член 7 не нарушават правото на Страните-членки да организират, съобразно тяхното национално законодателство, разполагането на пощенски кутии на обществени места, издаването на пощенски марки и услугата за препоръчани пратки, използвана в рамките на съдебни и административни процедури.

 

ГЛАВА 4

УСЛОВИЯ, УРЕЖДАЩИ ПРЕДОСТАВЯНЕТО НА НЕРЕЗЕРВИРАНИ УСЛУГИ И ДОСТЪПЪТ ДО МРЕЖАТА

Член 9

1. Що се отнася до нерезервираните услуги, които не произтичат от универсалната услуга по смисъла на член 3, Страните-членки могат да въведат „общи разрешителни", в степента, необходима за гарантиране спазването на основните изисквания.

2 Що се отнася до нерезервираните услуги, които произтичат от универсалната услуга по смисъла на член 3, Страните-членки могат да въведат разрешителни процедури, включително „индивидуални лицензии", в степента, необходима за гарантиране спазването на основните изисквания и да се защити универсалната услуга.

Предоставянето на разрешителни може :

• при необходимост да бъде подчинено на задълженията за универсална услуга;

• ако е необходимо, да бъде допълнено с изисквания за качеството, за разполагаемостта и реализацията на съответните услуги;

• да бъде подчинено на задължението да не нарушава изключителните и специалните права, дадени на предоставящия(те) универсална услуга за резервираните пощенски услуги на основание на член 7 параграфи 1 и 2.

3. Процедурите посочени в параграфи 1 и 2 трябва да бъдат прозрачни, недискриминиращи, пропорционални и базирани върху обективни критерии. Страните-членки трябва да имат грижата причините, поради които едно разрешително е било отказано цялостно или частично, да бъдат съобщени на претендента и да установят процедура за обжалване.

4. С цел да се осигури защитата на универсалната услуга, когато една Страна-членка определи, че задълженията за универсална услуга, такива каквито са предвидени в настоящата Директива, представляват несправедлива финансова тежест за предоставящия универсална услуга, тя може да създаде компенсационен фонд, управляван за тази цел от орган. независим от получаващия(те) компенсация. В този случай, тя може да подчини издаването на разрешителни на задължението за финансов принос към този фонд. Страната-членка трябва да има грижата принципите за прозрачност, недискриминация и пропорционалност да бъдат спазвани при създаването на компенсационния фонд и при определянето на размера на финансовите вноски. Единствено услугите, посочени в член 3, могат да бъдат обект на финансиране от този вид.

5. Страните-членки могат да предвидят система за разпознаване на „пряката пощенска реклама", даващи възможност за контролирането на тези услуги, когато те бъдат либерализирани.

Член 10

1. Европейският парламент и Съветът, произнасяйки се по предложение на Комисията и на основание на член 57, параграф 2, на член 66 и на член 100-А от Договора (Рим), постановяват мерките, необходими за съгласуване на посочените в член 9 процедури за търговско обществено предлагане на нерезервирани пощенски услуги.

2. Мерките за хармонизиране, посочени в параграф 1, се отнасят по-точно за критериите, които пощенският оператор трябва да спазва, за процедурите които той трябва да изпълнява, за начините на публикуване на тези критерии и процедури, както и за процедурите по обжалване.

 

Член 11

Европейският парламент и Съветът, произнасяйки се по предложението на Комисията и на основание на член 57, параграф 2, на член 66 и на член 100-А от Договора, постановяват мерките за съгласуване, необходими, за да се осигури на потребителите и на предоставящия(те) универсална услуга достъп до обществената пощенска мрежа, в прозрачни и недискриминиращи условия.

 

ГЛАВА 5

ТАРИФНИ ПРИНЦИПИ И ПРОЗРАЧНОСТ НА СМЕТКИТЕ

Член 12

Страните-членки вземат мерки тарифите за всяка от услугите, които са част от предоставянето на универсалната услуга, да бъдат съобразени със следните принципи:

• цените трябва да бъдат достъпни и да бъдат такива, че всички потребители да имат достъп до предлаганите услуги;

цените трябва да бъдат ориентирани към разходите; Страните-членки могат да вземат решение за прилагане на единна тарифа върху цялата национална територия;

прилагането на единна тарифа не изключва правото на предоставящия (те) универсална услуга да сключват индивидуални тарифни договори с клиентите;

цените трябва да бъдат прозрачни и недискриминиращи.

 

Член 13

1. С цел да се гарантира предоставянето на презграничната универсална услуга, Страните-членки насърчават техните предоставящи универсална услуга да направят така, че техните споразуменията по „крайните разходи за вътрешно-общностната презгранична поща да спазват следните принципи:

• „крайните разходи" се определят в зависимост от разходите за обработка и доставка на входящата трансгранична поща;

• размерите на възнаграждение да отчитат достигнатото качество на услугата;

• „крайните разходи" да са прозрачни и недискриминиращи.

2. Прилагането на тези принципи може да съдържа преходни разпоредби, предназначени за избягване на необичайни смущения върху пазарите на пощенски услуги или на неблагоприятни събития, които ще имат неблагоприятни последици за стопанските оператори, при условие, че има споразумение между операторите на местопроизхождението и на местоназначението; разпоредбите от този вид се ограничават обаче до необходимия минимум за постигане на тези цели.

 

Член 14

1. Страните-членки вземат мерките, необходими за да гарантират, че в срок от 2 години, считано от датата на влизане в сила на настоящата Директива, счетоводството на предоставящите универсална услуга ще отговаря на разпоредбите на настоящия член.

2. Предоставящите универсална услуга, в тяхното вътрешно счетоводство поддържат отделни сметки най-малко за всяка една от услугите, включени в резервирания сектор, от една страна и за нерезервираните услуги от друга страна. Сметките отнасящи се до нерезервираните услуги трябва да установяват едно нетно различаване между услугите, които участват в универсалната услуга и тези, които не участват в нея. Това вътрешно счетоводство се основава на прилагането на принципите на аналитичното счетоводство, които могат обективно да бъдат оправдани.

3. Без да се навреди на параграф 4, счетоводството, посочено в параграф 2, разпределя разходите между всички резервирани услуги и нерезервирани услуги по следния начин :

а) разходите, които могат да бъдат пряко включени към една отделна услуга;

б) общите разходи, т.е. тези които не могат да бъдат пряко включени към една отделна услуга, се разпределят както следва:

I. всеки път когато това е възможно, общите разходи се разпределят на базата на един пряк анализ на произхода на самите разходи;

II. когато прекият анализ не е възможен, категориите общи разходи се включват въз основа на един непряк пренос към друга категория разходи или към друга група на категории разходи, за които е възможно включване или пряко зачисляване; непрекият пренос се базира върху структурите на сравними разходи;

III. когато няма средство за постъпване към пряко или непряко прехвърляне, категорията разходи се прехвърля въз основа на фактор за общо разпределение, изчислен като се установи съотношението между всички разходи, пряко или непряко включени или прехвърлени към всяка от резервираните услуги от една страна и от друга страна - всички разходи пряко или непряко включени или прехвърлени към другите услуги.

 

4. Други системи за аналитично счетоводство могат да се прилагат само ако са съвместими с разпоредбите на параграф 2 и ако са били одобрени от националния регламентиращ орган. Комисията се информира преди прилагането на тези други системи.

5. Националните регламентиращи органи имат грижата съответствието с една от аналитичните счетоводни системи, описани в параграфи 3 и 4, да се проверява от компетентен орган, които е независим от предоставящия универсална услуга. Страните-членки имат грижата за периодичното публикуване на декларация за съответствие.

6. Националният регламентиращ орган държи на разположение достатъчно подробни сведения за аналитичните счетоводни системи, прилагани от предоставящия универсална услуга и ги предава на Комисията по нейно искане.

7. При заявяване, подробните счетоводни сведения, произтичащи от тези системи, се предоставят по поверителен начин на националния регламентиращ орган и на Комисията.

8. Когато Страна-членка не е резервирала никаква услуга от тези, които могат да се резервират в приложение на член 7 и когато тя не е създала компенсационен фонд за предоставяне на универсална услуга, както го разрешава член 9, параграф 4 и ако националният регламентиращ орган е убеден, че никой от предоставящите универсална услуга, определени от тази Страна-членка, не получава обществена помощ под прикрита или друга форма, националният регламентиращ орган може да вземе решение да не прилага изискванията на параграфи 2, 3, 4, 5, 6 и 7 от настоящия член. Националният регламентиращ орган информира Комисията за тези решения.

 

Член 15

Финансовите сметки на всички предоставящи универсална услуга се изготвят, подлагат на проверка от независим комисар по сметките и се публикуват съобразно националното законодателство и това на Общността, прилагано към търговските предприятия.

 

ГЛАВА 6

КАЧЕСТВО НА УСЛУГИТЕ

Член 16

Страните-членки имат грижата нормативите за качество на услугата, по отношение на универсалната услуга, да бъдат определени и публикувани, с цел да се осигури пощенска услуга с добро качество.

Нормативите за качество показват по-специално сроковете за упътване. както и редовността и надеждността на услугите.

Тези нормативи се определят от:

• Страните-членки за националните услуги;

• Европейският парламент и Съветът за презграничните услуги вътре в Общността (виж приложението). Бъдещото адаптиране на тези нормативи към техническия прогрес или към развитието на пазара ще се извършва според процедурата предвидена в член 21.

 

Независим контрол на постиженията в областта на качеството се извършва най-малко веднъж годишно от органи, които нямат никаква връзка с предоставящите универсална услуга, в стандартни условия, които ще бъдат определяни според процедурата, предвидена в член 21. Резултатите от контрола са обект на доклади, които се публикуват най-малко веднъж годишно.

 

Член 17

Страните-членки определят нормативите за качество за националната поща и се уверяват, че последните са съпоставими с нормативите определени, за презграничните услуги вътре в Общността.

Страните-членки съобщават на Комисията своите нормативи за качеството, отнасящи се за националните услуги, която ги публикува по същия начин както тези, отнасящи се до презграничните услуги вътре в Общността, посочени в член 18.

Националните регламентиращи органи имат грижата да бъде извършван независим контрол за постиженията по качеството, съобразно разпоредбите на четвърта алинея от член 16, резултатите да бъдат оценявани и при необходимост се вземат коригиращи мерки.

Член 18

1. Съобразно разпоредбите на член 16, нормите за качество за вътреобщностните презгранични услуги са определени в приложението.

2. Когато извънредни условия, свързани с инфраструктурата или с географията го изискват, националните регламентиращи органи могат да допуснат отклонения от нормите за качество, предвидени в приложението. Когато националните регламентиращи органи определят отклонения в тази връзка, те незабавно информират за това Комисията. Всяка година Комисията представя за информация в Комитета, създаден в духа на член 21, доклад за писмените уведомления, получени в течение на последните дванадесет месеца.

3. Комисията публикува в Официален вестник на Европейските общности измененията в нормите за качество за вътреобщностните презгранични услуги и взема мерки, за да гарантира периодичния независим контрол както и публикуването на параметрите в сферата на качеството свидетелстващи спазването на тези норми и извършеното развитие.

Националните регламентиращи органи се грижат за вземането на коригиращи мерки при необходимост.

 

Член 19

Страните-членки имат грижата за прилагането на прозрачни, опростени и необременителни мерки по отношение на обработката на рекламациите на потребителите, по-конкретно в случаите на загубване, кражба, повреда и неспазването на нормите за качество на услугата.

Страните-членки приемат мерки за да се гарантира, че тези процедури позволяват справедливо и бързо уреждане на споровете, като предвидят, в случаите когато това е оправдано, система за възнаграждаване и/или обезщетяване.

Без да нарушават другите възможности за обжалване, предвидени от националното и общностното законодателства, Страните-членки имат грижата потребителите, действайки индивидуално или когато националното право го предвижда - съвместно с организациите, които представляват интересите на потребителите и/или консуматорите, да могат да представят пред компетентния национален орган случаите, в които рекламациите пред предоставящия универсалната услуга не са приключили по задоволителен начин.

Съобразно член 16, Страните-членки имат грижата предоставящите универсална услуга да публикуват, заедно с годишния доклад по контрола на техните показатели, и информация за броя на рекламациите и начина по който те са били обработени.

 

ГЛАВА 7

ПРИВЕЖДАНЕ В СЪОТВЕТСТВИЕ НА ТЕХНИЧЕСКИТЕ НОРМИ

Член 20

Привеждането в съответствие на техническите норми се провежда като се държи сметка конкретно за интереса на потребителите.

Европейският комитет по нормализирането е натоварен с изготвянето на технически норми, приложими за пощенския сектор, на базата на мандатите, които са му поверени съобразно принципите, изразени в директивата

83/189/CEE от 28 март 1983 г., предвиждаща информационна процедура в областта на нормите и техническите регламентации (1).

Тези дейности държат сметка за мерките по привеждането в съответствие, постановени на национално ниво, в частност - в рамките на Всемирния пощенски съюз.

Прилаганите норми се публикуват в Официален вестник на Европейските общности един път годишно.

Страните-членки имат грижата предоставящите универсалната услуга да се позовават на нормите, публикувани в Официален вестник, когато това се окаже необходимо за интересите на потребителите и в частност, когато те предоставят информацията, посочена в член 6.

Комитетът, посочен в член 21, се информира за напредъка на работите, провеждани в Европейския комитет по нормализирането, както и за реализираните от това ведомство проекти в тази област.

 

ГЛАВА 8

КОМИТЕТЪТ

Член 21

Комисията се подпомага от Комитет, съставен от представители на Страните-членки и председателстван от представител на Комисията. Комитетът изготвя своя вътрешен правилник.

Представителят на Комисията предлага на Комитета проект за мерките, които следва да се вземат. Комитетът изготвя становището си по този проект в срок, които председателят може да определи във функция от спешността на въпроса. Становището се приема с мнозинството предвидено в член 148 параграф 2 от Договора относно приемането на решения, които съветът трябва да вземе по отношение предложение на Комисията. При гласуванията вътре в Комитета, гласовете на представителите на Страните-членки се изчисляват с равновесието, определено в горецитирания член. Председателят не взема участие в гласуването.

Комисията постановява набелязаните мерки, когато те са в съответствие със становището на Комитета.

(1) JO L 109 от 26.04.1983 г., стр. 8. Директива, изменена последно с решение 96/139/СЕ на комисията (JO L 32 от 10.02.1996 г., стр. 31).

 

 

Когато набелязаните мерки не са в съответствие със становището на Комитета или при отсъствие на становище, Комисията незабавно предоставя предложение, отнасящо се за мерките, които трябва да се вземат.

Съветът се произнася с квалифицирано мнозинство.

Ако, след изтичането на срок от три месеца след сезирането на Съвета, последният още не се е произнесъл, предлаганите мерки се постановяват от Комисията.

ГЛАВА 9

НАЦИОНАЛЕН РЕГЛАМЕНТИРАЩ ОРГАН

Член 22

Всяка Страна-членка определя един или няколко национален(ни) регламентиращ(и) орган(а) за пощенския сектор, Юридически различни и функционално независими от пощенския(ите) оператор(и).

Страните-членки писмено уведомяват Комисията за националните регламентиращи органи, които са определили за изпълнение задачите, произтичащи на настоящата директива.

Националните регламентиращи органи имат в частност задачата да осигурят спазването на задълженията, произтичащи от настоящата директива. Те могат, също така, да бъдат натоварени с осигуряване спазването на правилата за конкуренция в пощенския сектор.

 

 

ГЛАВА 10

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 23

Без да се нарушава член 7 параграф 3, три години след датата на влизане в действие на настоящата директива, и във всички случаи най-късно до 31 декември 2000, Комисията представя, пред Европейския парламент и пред Съвета, доклад относно прилагането на настоящата директива, съдържащ конкретно необходимите сведения за развитието на сектора, в частност от гледна точка на икономическите, социалните и технологическите аспекти, и за заетостта, както и за качеството на услугата.

 

Този доклад се придружава, при необходимост, от предложения пред Европейския парламент и Съвета.

 

Член 24

Страните-членки прилагат законодателните, регламентиращите и административните разпоредби, необходими за съобразяване с настоящата директива, най-късно дванадесет месеца след датата на нейното влизане в сила. Те незабавно информират за това Комисията.

При приемането от Страните-членки на тези разпоредби, последните съдържат позоваване на настоящата директива или са придружени с това позоваване при тяхното официално публикуване.

Член 25

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след деня на нейното публикуване в Официален вестник на Европейските общности.

 

Член 26

1. Настоящата директива не пречи на дадена Страна-членка да поддържа или да въведе мерки, които са по-свободни от тези, предвидени от настоящата директива. Подобни мерки следва да бъдат съвместими с Договора.

2. В случай, че настоящата директива отпадне, мерките, взети от Страните-членки за нейното прилагане, могат да бъдат поддържани, доколкото са съвместими с Договора.

 

Член 27

Разпоредбите на настоящата директива, с изключение на член 26, се прилагат до 31 декември 2004, освен при разпоредба, обратна на член 7 параграф 3.

Член 28

Страните-членки са получатели на настоящата директива.

 

Съставена в Брюксел, на

За Европейския парламент

За Съвета

Президентът

Президентът

 

 

 

ПРИЛОЖЕНИЕ

Норми за качество на вътреобщностната презгранична поща

Нормите за качество на вътреобщностната презгранична поща във всяка страна трябва да бъдат олределени във връзка със срока за упътване на пратките от категорията, нормализирана-като най-бърза, изчислена „открай докрай*", съгласно формулата „J + n", където „J" представлява датата на подавано**, а „n" е броя на работните дни, които изтичат между тази дата и датата на връчване на получателя.

Норми за качество на вътреобщностната презгранична поща

Срок

Цел

J+3

85 % от пратките

J+5

97 % от пратките

 

Нормите трябва да бъдат достигнати не само за съвкупността от потоците в глобалната рамка на вътреобщностния трафик, но също така за всеки двустранен поток между две Страни-членки.

* Времето за упътване, изчислено „открай докрай", е това, което изтича между мястото за достъп (point d' ассus) до мрежата и мястото за връчване на получателя.

* Датата на подаване, която трябва да се отчете, е датата на самия ден на подаване на пратката, ако подаването се е състояло преди последното вдигане, посочено за мястото за достъп до въпросната мрежа. Когато подаването се е състояло след този краен час датата за подаване, която следва да се вземе под внимание, е тази на деня на следващото вдигане.