ЗАКОН ЗА АДМИНИСТРАЦИЯТА

Пpoеkm

Глава първа

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. (1) Този закон урежда структурата на администрацията, основните принципи на организация на нейната дейност, длъжностите в нея и основните изисквания за заемането им, както и правомощията на органите на изпълнителната власт и структурата и организацията на дейността на нейната администрация.

(2) Този закон се прилага, доколкото не е установено друго в специални закони, и за администрацията на другите органи на държавна власт, предвидени в Конституцията, и за органите на местното самоуправление.

Чл. 2. (1) Администрацията при осъществяване на своята дейност се ръководи от принципите на законност, откритост, достъпност, отговорност и координация.

(2) Администрацията осъществява своята дейност в съответствие с Конституцията и с нормативните актове.

(3) При осъществяване на своята дейност администрацията е длъжна да предоставя информация на гражданите, юридическите лица и органите на държавната власт по ред, определен със закон.

(4) Администрацията е длъжна да дава отговор на гражданите и юридическите лица на отправени от тях запитвания, молби, жалби, предложения и сигнали по въпроси, които представляват техен законен интерес, по ред, определен със закон.

(5) Служителите в администрацията носят отговорност за своите действия по ред, определен със закон.

(6) Координирането на действията на администрациите за осъществяване на единна държавна политика се осигурява от органите на държавна власт.

Чл. 3. Органите на държавната власт на Република България осъществяват непосредствено ръководство на съответната им администрация.

 

Глава втора

УСТРОЙСТВО  НА  АДМИНИСТРАЦИЯТА

Чл. 4. Според разпределението на дейностите, които извършва при подпомагане на съответния орган на държавната власт, администрацията:

1. подпомага и осигурява съответния орган на държавната власт при осъществяване на неговите правомощия;

2. осигурява технически дейността на съответния орган на държавната власт;

3. извършва дейности по административното обслужване на гражданите и юридическите лица.

Чл. 5. (1) Администрацията е организирана в дирекции.

(2) Дирекциите, които имат териториални звена, се наричат главни дирекции.

(3) Към главните дирекции и дирекциите могат да се създават отдели.

(4) При необходимост към отделите могат да се създават сектори.

Чл. 6. (1) Администрацията задължително включва следните звена:

1. „Обща канцелария"',

2. „финанси, счетоводство, бюджет";

3. „Правно-нормативна дейност";

4. „Управление на собствеността";

5. „Човешки ресурси (личен състав, персонал)":

6. „Отбранително-мобилизационна подготовка"',

7. „Материално и техническо обслужване".

(2) В структурата на администрацията могат да бъдат

включени и:

1. „Протокол";

2. „Информационно обслужване и технологии";

3. „Връзки с обществеността";

4. други специализирани звена.

Чл. 7. (1) Административното ръководство на администрациите на органите на държавната власт се осъществява от административни или главни секретари, назначавани от съответния орган на държавната власт.

(2) Административният или главният секретар осъществява административното ръководство в изпълнение на разпорежданията на съответния орган на държавната власт и неговите заместници.

(3) Административният или главният секретар ръководи, координира и контролира функционирането на съответната администрация за точното спазване на нормативните актове.

Ч л. 8. Главните секретари се назначават за срок от пет години без ограничения за броя на мандатите, за които едно лице може да заема тази длъжност.

Чл. 9. (1) Административното ръководство на структурите в администрацията се осъществява от главен директор - за главната дирекция, директор - за дирекцията, началник - за отдел, и началник - за сектор.

(2) Служителите в администрацията се назначават от органа на държавната власт, от ръководителя на съответната администрация или от упълномощен от него заместник.

Чл. 10. Организацията, редът на дейност, функциите и числеността на персонала на всяка административна структура се определят с Устройствен правилник.

 

Глава трета

ДЛЪЖНОСТИ В АДМИНИСТРАЦИЯТА

Чл. 11. (1) Дейността на администрацията се осъществява от държавни служители и лица, работещи по трудово правоотношение.

(2) Редът за назначаването и статутът на държавните служители се определят със закон.

(3) Служителите по трудов договор в администрацията се назначават по Кодекса на труда.

Чл. 12. (1) Държавните служители и лицата, работещи по трудово правоотношение, заемат определени в закон длъжности.

(2) Длъжностите в администрацията са:

1. ръководни;

2. експертни;

3. технически.

(3) Лице, заемащо ръководна длъжност в администрацията, не може да я осъществява по трудово правоотношение.

Чл. 13. (1) За заемане на определена длъжност в администрацията е необходима професионална квалификация, която включва задължителна минимална степен на завършено образование, общ и специален трудов стаж.

(2) Изискванията за професионална квалификация се определят със закон.

(3) С Устройствения правилник на съответната администрация се определят основните изисквания за заемане на длъжностите в нея.

Чл. 14. Степента на завършено образование и квалификация се удостоверява с официални документи.

Чл. 15. (1) Трудовият стаж е общ и специален и се удостоверява с официален документ.

(2) Общият трудов стаж се определя по реда и начина, предвидени в трудовото законодателство.

(3) Специален е трудовият стаж, придобит на длъжност в администрацията, по смисъла на този закон.

Чл. 16. (1) В случаите, когато лицето не отговаря на изискванията за общ или специален трудов стаж, то може да бъде назначено да изпълнява длъжността само за определен срок.

(2) Ако междувременно лицето придобие изискващия се трудов стаж, заемането на длъжността става по общия ред.

Чл. 17. В администрацията могат да се назначават стажанти по ред, определен в закон, като прослуженото време им се признава за специален трудов стаж.

 

Глава четвърта

ОРГАНИ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА ВЛАСТ

Чл. 18. (1) Органите на изпълнителната власт са централни и териториални.

(2) Централни органи на изпълнителната власт са:

1. Министерският съвет;

2. министър-председателят;

3. заместник министър-председателите;

4. министрите.

(3) Териториални органи на изпълнителната власт са:

1. областните управители;

2. кметовете на общини.

(4) За органи на изпълнителната власт се считат и:

1. председателите на държавните агенции;

2. държавните комисии;

3. изпълнителните директори на изпълнителните агенции;

4. ръководителите на държавни институции, създадени със закон или с постановление на Министерския съвет, които имат функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт.

Чл. 19. (1) Министерският съвет е централен колегиален орган на изпълнителната власт с обща компетентност.

(2) Структурата и съставът на Министерския съвет се приемат с решение на Народното събрание по предложение на министър-председателя.

(3) Министерският съвет формулира, разработва и осъществява държавната политика в съответствие с правомощията по Конституцията и законите на Република България.

(4) Въз основа и в изпълнение на законите Министерският съвет приема постановления, разпореждания и решения. С постановления Министерският съвет приема и правилници, и наредби.

(5) Министерският съвет определя с постановление правомощията на министрите извън тези, определени със закон.

(6) Министерският съвет отменя незаконосъобразните или неправилните актове на министрите.

Чл. 20. (1) Министър-председателят е централен едноличен орган на изпълнителната власт с обща компетентност.

(2) Министър-председателят представлява Министерския съвет, свиква и председателства заседанията на Министерския съвет.

(3) Министър-председателят ръководи общата политика и текущата дейност на Министерския съвет и носи отговорност за тях пред Народното събрание.

(4) Министър-председателят определя правомощията и ресорите на заместник министър-председателите.

(5) Министър-председателят координира работата на заместник министър-председателите и на министрите.

(6) Министър-председателят назначава и освобождава от длъжност заместник-министрите.

Чл. 21. (1) Правомощията на министър-председателя в негово отсъствие от страната или когато ползва законно установен отпуск, за всеки конкретен случай се изпълняват от определен от него с писмена заповед заместник министър-председател.

(2) Заместник министър-председателите изпълняват правомощията, които са им възложени от министър-председателя в определените им ресори.

(3) Заместник министър-председателите и министрите ръководят междуведомствени съвети, държавно-обществени консултативни съвети, работни групи и експертни съвети в изпълнение на конкретни задачи и координират дейността на органите, служителите и експертите, включени в тях.

Чл. 22. (1) Министърът е централен едноличен орган на изпълнителната власт със специална компетентност и ръководи отделно министерство.

(2) Министърът ръководи, координира и контролира осъществяването на държавната политика според своите правомощия.

(3) С решение на Народното събрание по предложение на министър-председателя в състава на Министерския съвет могат да бъдат включени и министри, които не ръководят министерства.

(4) Министрите издават правилници, наредби, инструкции и

заповеди.

Чл. 23. Със заповед съответният министър делегира правомощия на своите заместници и определя тяхната дейност.

Чл. 24. (1) Министър-председателят, заместник министър-председателите и министрите формират на свое пряко подчинение политически кабинет.

(2) Политическият кабинет има съвещателни и информационно-аналитични функции и осъществява връзките на съответния орган на изпълнителната власт с обществеността.

Чл. 25. (1) Политическият кабинет е организационна структура, която подпомага съответния орган на изпълнителната власт при формулиране и разработване на конкретни решения за реализиране на правителствената политика в сферата на неговите правомощия и компетенции, както и при представянето на тази политика пред обществото.

(2) В политическия кабинет се включват началникът на кабинета, парламентарният секретар и началникът на звеното за връзки с обществеността, а в политическия кабинет на министрите - и заместник-министрите.

(3) Заместник-министрите подпомагат министъра при осъществяването на политическата програма на правителството, при разработването на проекти за нормативни актове и при изпълнението на неговите правомощия.

(4) Работата на политическия кабинет се организира от началник на кабинета, който се назначава и е пряко подчинен на съответния орган на изпълнителната власт.

(5) Дейността на политическия кабинет се подпомага от експертни и технически сътрудници, които не могат да изпълняват функции по управление.

(6) Експертните и техническите сътрудници се назначават по трудов договор от съответния орган на изпълнителната власт. Те нямат статут на държавни служители, а трудовите им правоотношения се прекратяват с прекратяването на мандата на съответния орган на изпълнителната власт.

(7) Средствата за дейността на политическия кабинет и заплатите на неговия персонал представляват отделно перо в бюджета на съответната администрация.

Чл. 26. (1) Областният управител е едноличен орган на изпълнителната власт в областта, който осъществява държавното управление по места и осигурява съответствие между националните и местните интереси при провеждане на регионалната политика.

(2) При осъществяване на своята дейност областният управител се подпомага от заместник областни управители и от областна администрация.

(3) Областният управител се определя с решение на Министерския съвет.

(4) Областният управител и заместник областните управители се назначават от министър-председателя.

(5) Контролът върху дейността на областния управител се осъществява от министър-председателя.

Чл. 27. (1) Областният управител определя правомощията и ресора на заместник областните управители.

(2)В отсъствие на областния управител той се замества от определен от него с писмена заповед заместник областен управител

Чл. 28. Областният управител:

1. провежда държавната политика в областта, координира работата на органите на изпълнителната власт и на техните администрации на територията на областта и взаимодействието им с местната власт;

2. осигурява съответствие между националните и местните интереси, организира разработването и изпълнението на областни стратегии и програми за регионално развитие, осъществява взаимодействие с органите на местното самоуправление и местната администрация;

3. отговаря за опазването и защитата на държавната собственост на територията на областта;

4. осигурява спазването на законността на територията на областта и осъществява административен контрол, като контролира изпълнението на нормативните актове;

5. упражнява контрол по законосъобразността на актовете и действията на органите на местното самоуправление и местната администрация;

6. координира изпълнението на актовете и действията на ръководителите на териториалните звена на централната администрация на изпълнителната власт на територията на областта;

7. организира отбранително-мобилизационната подготовка на населението, ръководи защитата му при бедствия и аварии и отговаря за спазването на обществения ред.

Чл. 29. (1) Областният управител издава заповеди в границите на предоставените му правомощия.

(2) Областният управител спира изпълнението на незаконосъобразни актове на общинските съвети и ги отнася пред съответния окръжен съд в едномесечен срок от тяхното получаване. В същия срок от постановяването на акта той може да отменя незаконосъобразни актове на кметовете на общини.

(3) Заповедите на областния управител по ал. 1 и 2 могат да се обжалват пред Върховния административен съд.

Чл. 30. (1) Кметът на общината е орган на изпълнителната власт в общината.

(2) Кметът на община се избира от населението на съответната община по ред, определен със закон, за срок от четири години.

(3) В своята дейност кметът се ръководи от закона, от актовете на общинския съвет и от решенията на населението.

(4) Правомощията на кмета се определят със закон.

 

Глава пета

АДМИНИСТРАЦИЯ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА ВЛАСТ

Чл. 31. При осъществяване на своите правомощия органите на изпълнителната власт се подпомагат от администрация.

 

Чл. 32. (1) Министерският съвет създава, преобразува и закрива административни структури без ранг на министерства, които не са предвидени от Конституцията.

(2) С постановление на Министерския съвет се създават, преобразуват и закриват държавни и изпълнителни агенции и държавни комисии, които са отделни юридически лица на подчинение на централните органи на изпълнителната власт без ранг на министерства.

 

Чл. 33. Администрацията на изпълнителната власт обхваща администрацията на Министерския съвет, министерствата, държавните агенции, администрацията на държавните комисии, изпълнителните агенции, областните и общинските администрации и администрациите на други държавни институции, създадени със закон, които имат функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт.

 

Чл. 34. Администрацията на изпълнителната власт е централна и териториална.

 

Чл. 35. (1) Централната администрация на изпълнителната власт включва:

1. администрацията на Министерския съвет:

2. министерствата;

3. държавните агенции;

4. администрацията на държавните комисии;

5. изпълнителните агенции.

(2) Териториалната администрация на изпълнителната власт включва:

1. областната администрация;

2. общинската администрация.

 

Чл. 36. Главните секретари в администрацията на изпълнителната власт се назначават от съответния орган на изпълнителната власт съгласувано с министър-председателя.

 

Чл. 37. (1) Администрацията на Министерския съвет осигурява текущата дейност на Министерския съвет и подготовката на неговите заседания.

(2) При изпълнение на своите функции администрацията на Министерския съвет осъществява координация на дейността на централната и териториалната администрация на изпълнителната власт.

(3) Администрацията на Министерския съвет е самостоятелно юридическо лице с ранг на министерство и е на бюджетна издръжка.

(4) Администрацията на Министерския съвет се организира и ръководи от министъра на държавната администрация.

(5) Министърът на държавната администрация осъществява координация на дейността на главните секретари в администрацията на изпълнителната власт.

(6) Министърът на държавната администрация представлява администрацията на Министерския съвет като юридическо лице.

 

Чл. 38. Организацията на работа на Министерския съвет, структурата, съставът и функциите на отделните звена в неговата администрация се определят с Устройствен правилник, приет от Министерския съвет.

 

Чл. 39. (1) Министерството е администрация, която подпомага дейността на министъра.

(2) Министерството е юридическо лице на бюджетна издръжка.

(3) Министерството се ръководи от министър.

(4) Устройственият правилник на министерството се приема от Министерския съвет по предложение на съответния министър.

 

Чл. 40. (1) Броят на заместник-министрите се определя с Устройствения правилник на министерството.

(2) Заместник-министрите са членове на политическия кабинет на съответния министър. Те осигуряват осъществяването на дейността в министерството в съответствие с делегираните им от министъра правомощия.

 

Чл. 41. За изпълнение на своите правомощия министърът може да създава териториални административни звена на свое подчинение, които може да са организирани като дирекции в състава на областната администрация.

 

Чл. 42. (1) При осъществяване на своята дейност министърът може да създава съвети като консултативни звена за решаване на конкретен проблем.

(2) Съставът на съветите се определя от министъра със заповед.

(3) Дейността на съветите се обслужва от административните звена на министерството.

(4) Министърът представя в Министерския съвет ежегоден доклад за дейността на своето министерство.

 

Чл. 43. (1) В структурата на министерството и държавната агенция се създава инспекторат на пряко подчинение на съответния министър или председател на държавната агенция.

(2) Инспекторатът осъществява контрол върху дейността на министерството, неговите териториални звена, изпълнителните агенции към министерството и на държавните агенции.

 

Чл. 44. (1) Държавната агенция е администрация на пряко подчинение на Министерския съвет за изпълнение на дейности, които не се осъществяват от министерство.

(2) Държавната агенция е юридическо лице на бюджетна издръжка.

(3) С постановлението за създаване на държавна агенция Министерският съвет определя начина на функциониране и необходимата административна организация за осъществяване на дейността и.

(4) Държавната агенция се ръководи и представлява от председател, които се определя с решение на Министерския съвет.

(5) При осъществяване на своите функции председателят на държавната агенция се подпомага от заместник-председател и главен секретар.

(6) Председателят и заместник-председателят се назначават от министър-председателя.

(7) Главният секретар се назначава от председателя на държавната агенция съгласувано с министъра на държавната администрация.

 

Чл. 45. Дейността, структурата, организацията на работа и съставът на държавната агенция се определят с Устройствен правилник, приет от Министерския съвет.

 

Чл. 46. Председателят на държавната агенция представя в Министерския съвет ежегоден доклад за дейността на държавната агенция.

 

Чл. 47. (1) Държавната комисия е колегиален орган към Министерския съвет или към министър за осъществяване на контролни, регистрационни и разрешителни функции по прилагането на закон или постановление на Министерския съвет.

(2) Държавната комисия е юридическо лице на бюджетна издръжка.

(3) С постановлението за създаване на държавна комисия Министерският съвет определя начина на функциониране и необходимата административна организация за осъществяване на дейността и.

(4) Председателят и членовете на държавната комисия се определят с решение на Министерския съвет.

(5) Председателят и членовете на държавната комисия се назначават от министър-председателя за срок от пет години без ограничения за броя на мандатите, за които едно лице може да заема тази длъжност.

(6) Председателят ръководи дейността на държавната комисия и я представлява.

 

Чл. 48. Дейността, структурата, организацията на работа и съставът на държавната комисия и на нейната администрация се определят с Устройствен правилник, приет от Министерския съвет.

 

Чл. 49. Председателят на държавната комисия представя в Министерския съвет ежегоден доклад за дейността и.

 

Чл. 50. (1) По важни въпроси от обществена значимост Министерският съвет с постановление може да създава държавно-обществени консултативни комисии.

(2) Статутът и начинът на представителство в държавно-обществената консултативна комисия се определят с постановлението за създаването и.

(3) Определянето на представители от страна на държавата в ръководни органи на неправителствени организации, в това число фондации; ефории; фондове; настоятелства; асоциации и други сдружения с нестопанска цел, се извършва със заповед на съответния министър, в чийто ресор е дейността на конкретната организация, съгласувано с министър-председателя.

 

Чл. 51. (1) Изпълнителната агенция е администрация за осъществяване на административно обслужване и свързаните с това дейности към определен министър.

(2) Изпълнителна агенция се създава с постановление на Министерския съвет.

(3) Изпълнителната агенция е юридическо лице, чиято издръжка се формира от бюджетни средства и приходи от собствена дейност.

(4) Изпълнителната агенция се ръководи и представлява от изпълнителен директор.

(5) Изпълнителният директор на изпълнителната агенция се назначава от министъра, към които е създадена, съгласувано с министър-председателя за срок от пет години без ограничения за броя на мандатите, за които едно лице може да заема тази длъжност.

(6) В наименованието на изпълнителните агенции може да се изпуска прилагателното „изпълнителна".

 

Чл. 52. Дейността, структурата, организацията на работа и съставът на изпълнителната агенция се определят с Устройствен правилник, приет от Министерския съвет.

 

Чл. 53. Изпълнителният директор на изпълнителната агенция представя на органа на изпълнителната власт, който го назначава, ежегоден доклад за дейността на изпълнителната агенция.

 

Чл. 54. (1) Областната администрация подпомага областния управител в осъществяването на неговите правомощия.

(2) Областната администрация е юридическо лице на бюджетна издръжка.

(3) Областната администрация се ръководи и представлява от областен управител, който е отговорен пред Министерския съвет.

 

Чл. 55. Дейността, структурата, организацията на работа и съставът на областната администрация се определят с Устройствен правилник, приет от Министерския съвет.

 

Чл. 56. Областният управител представя в Министерския съвет ежегоден доклад за дейността на областната администрация.

 

Чл. 57. Министерският съвет може да създава с постановление на свое подчинение или към министър експериментални лаборатории, изследователски институти, образователни центрове или центрове за обучение, медицински или рехабилитационни центрове и други.

 

 

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. (1) За срок от пет години от влизането в сила на този закон задължителни изисквания към лицата за заемане на ръководни длъжности в администрацията са:

1. да не са заемали отговорни длъжности или други приравнени към тях в политическия и административния апарат на Българската комунистическа партия;

2. да не са от всички категории сътрудници, посочени в Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност.

(2) Министерският съвет определя реда за прекратяване на трудовите правоотношения на лицата, попадащи под ограниченията на ал.1.

§ 2. Наименованията на длъжностите в администрацията се определят съгласно Единен класификатор за длъжностите в администрацията.

§ 3. В срок от една година от влизането в сила на закона органите на държавната власт осъществяват привеждането на администрациите си в съответствие с този закон, освен ако в специални закони е установено друго.

§ 4. В срок от една година от влизането в сила на закона Министерският съвет преобразува съществуващите административни структури в системата на изпълнителната власт и привежда техните администрации в съответствие с този закон.

§ 5. Досегашните наименования на административните звена и длъжностите на служителите се привеждат в съответствие с определените в този закон.

§ 6. В срок от шест месеца от влизането в сила на закона органите на изпълнителната власт да изготвят устройствени правилници на съответните им администрации в съответствие с изискванията на този закон и да ги представят за приемане от Министерския съвет.

 

§ 7.(1) С решение на Министерския съвет в срок от шест месеца от влизането в сила на този закон се създава регистър на административните структури и технология за отразяване на всички организационни промени в администрацията.

(2) Ръководителите на административни структури в системата на изпълнителната власт представят на министъра на държавната администрация ежегоден доклад за състоянието на съответната администрация. В доклада областните управители представят и информация за състоянието на общинската администрация в общините на територията на съответната област.

(3) Министърът на държавната администрация представя в Министерския съвет ежегоден обобщен доклад за състоянието на администрацията.

§ 8. (1) Административните структури в системата на изпълнителната власт, които не са преобразувани в срока по §3, се прекратяват с ликвидация до 3 месеца след изтичането на този срок.

(2) Създадените със закон агенции и комисии не се преобразуват по този закон, но съответните им ръководни органи привеждат тяхната административна структура съобразно разпоредбите на този закон в срока по § 3.

§ 9. Този закон отменя глава девета „Област" от Закона за местното самоуправление и местната администрация (обн., ДВ, бр. 77 от 1991 г.; изм. и доп., бр. 24, 49 и 65 от 1995 г., бр. 90 от 1996 г. и бр. 122 от 1997 г.).

§ 10. Изпълнението на този закон се възлага на министъра на държавната администрация.

§ 11. Законът влиза в сила един месец след обнародването му в „Държавен вестник".

 

 

 

мотиви

КЪМ ПРОЕКТА НА ЗАКОН ЗА АДМИНИСТРАЦИЯТА

 

 

УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,

 

С проекта на Закон за администрацията за първи път се създава единна нормативна основа за регламентиране на вътрешната организация на административните структури, които подпомагат осъществяването на правомощията на органите на държавната власт на Република България. Специално място в законопроекта е отделено на органите на изпълнителната власт и на тяхната администрация, доколкото те имат непосредствено отношение към управлението на икономическите и социалните промени в страната.

Предложеният проект е разработен на базата на приетата от Министерския съвет Стратегия за изграждане на модерна административна система на Република България в съответствие с програмата на правителството България 2001, която определя модернизацията на българската администрация и нейното ново институционално устройство като приоритетен въпрос.

При разработването на предложения проект и при извършения общ преглед на организационното състояние на административните структури и организацията на тяхната дейност към момента се констатира, че развитието на административните структури в страната е спряло в края на шестдесетте години.

След приемането на Конституцията на Република България през 1991 г. не са предприемани целенасочени действия за създаване на ефективни административни структури, което задълбочава процесите на дезинтеграция на административната система и намалява нейната ефективност.

Представеният в законопроекта модел определя пътя и същността на трансформация, която ще превърне административната система в действителен, ефективен инструмент за осъществяване на единна държавна политика.

В първите три глави на законопроекта се определят общите принципи за организация на администрацията, нейното устройство и длъжностите в администрацията като цяло. В четвъртата и петата глава се определят органите на изпълнителната власт и организацията на тяхната администрация. В този смисъл те се явяват като специална част на закона.

По този начин за първи път в българската правна система се регламентират общата система на администрацията и принципите за нейното организиране: законност, откритост, достъпност, отговорност и координация. Чрез законопроекта се създава идентичност на структурите и се облекчава възможността за комуникация между тях.

За да се осигурят идентичност и организационна прозрачност на административните структури в Република България и по-добра хоризонтална и вертикална комуникация между властите, законът визира общите организационни принципи на всички административни органи и структури. фактът, че тези организационни стандарти се приемат с акт на Народното събрание, ги прави задължителни, без да се нарушава принципът на разделение на властта, определен от Конституцията. Така със закона се определя обхватът на разработвания проект на Закон за държавния служител, който ще регламентира статута и начина на назначаване на служителите в администрацията като цяло.

Принципите на законопроекта са свързани и с изграждането на единна информационна система, която изисква наличие на общи организационни правила, въз основа на които да се осъществи техническото изграждане на обща информационна инфраструктура и облекчаването на процедурите при обмяната на информация.

Новите моменти в регламентацията в проекта на Закон за администрацията са:

- Създаването на единна организационна структура на администрацията във връзка с осъществяването на нейната основна функция да подпомага съответния орган на държавната власт при изпълнение на неговите правомощия. Описани са основните организационни звена за структуриране на администрацията, като е оставена възможност за създаване на други специализирани звена, което осигурява гъвкавост на предложения организационен модел: Определянето на ролята на административните или главните (в администрацията на изпълнителната власт) секретари, с което се създава възможност за единно ръководство на администрацията. Специално за главните секретари се предвижда петгодишен мандат, с което се гарантира приемственост в управлението на администрацията. Тези принципи са съобразени с европейската практика.

-Въвеждането за първи път на понятието „държавен служител" и разграничението на неговия статут от този на лицата, работещи по трудово правоотношение по Кодекса на труда, което ще бъде доразвито в разработвания проект за Закон за държавния служител. Определят се единна система на длъжностите в администрацията и основните изисквания за тяхното заемане. Създава се основа за регламентиране на статута на стажантите в администрацията, което е свързано с привличането на млади специалисти в нея.

- Регламентирането на органите на изпълнителната власт и на основните им правомощия. Нов момент в регламентацията е определянето на политическия кабинет като организационна структура за подпомагане на министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите при осъществяване на политическата власт, с което се създават реални условия за деполитизация и неутралност на държавните служители. Определя се мястото на заместник-министрите в политическия кабинет на министрите, както и на парламентарния секретар, началника на кабинета и началника на звеното за връзки с обществеността.

-Определянето на министъра на държавната администрация като орган на изпълнителната власт, осъществяващ координация на цялостната административна дейност.

-Създаването на Инспекторат в министерствата и държавните агенции като структура за административен контрол на текущата дейност в администрацията. Това е нов момент, който гарантира осъществяването на тази дейност в съответствие с нормативните актове с цел ограничаване на условията за корупция.

-Определянето в този закон на правомощията на областния управител като орган на изпълнителната власт и отмяната на съответните разпоредби от Закона за местното самоуправление и местната администрация. В сравнение с предишната регламентация тези правомощия са конкретизирани, като е определен и съдът, пред който подлежат на обжалване неговите актове.

-Създаването на единна система на администрацията на изпълнителната власт, която включва на централно ниво Администрацията на Министерския съвет, министерствата, държавните и изпълнителните агенции, държавните комисии, а на териториално ниво - областната и общинската администрация. Определени са основните функции на всяка административна структура. За първи път са създава механизъм за подобряване качеството на административното обслужване и приватизация на административни услуги чрез изпълнителните агенции.

-Създаването на система за периодично отчитане на дейността на администрацията на изпълнителната власт чрез доклад и от съответните ръководители на административните структури до Министерския съвет.

В Преходните и заключителните разпоредби се регламентират проблеми, свързани с привеждането на съществуващата структура на администрацията към модела, създаван със законопроекта, като са определени конкретните срокове и начини на преобразуването.

Съществен момент в правната регламентация е възможността този закон да се прилага и в администрацията на другите органи на държавната власт и на органите на местното самоуправление, доколкото не е предвидено друго в специални закони.

Въз основа на гореизложеното предлагам Народното събрание да обсъди и приеме проекта на Закон за администрацията, с който се създава възможност за нова структура и оптимизиране на нейната дейност.

МИНИСТЪР - ПРЕДСЕДАТЕЛ:

(Иван Костов)