ЗАКОН

ЗА БЪЛГАРСКОТО НАЦИОНАЛНО РАДИО И БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ

??????!

СТАТУТ И ДЕЙНОСТ НА БЪЛГАРСКОТО НАЦИОНАЛНО РАДИО И БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ

Задачи и правен статут

Член 1. (1) Българското национално радио и Българската национална телевизия (по-надолу БНР и БНТ) са организации с национално значение и в обществен интерес, предлагащи програми в областта на радиото и телевизията.

(2) Седалище на БНР и БНТе град София.

(3) БНР и БНТ са юридически лица на публичното право. Собствеността върху имуществото на БНР и БНТ е публично - държавна.

Дейности на БНР и БНТ

Член 2. Обществените услуги, предлагани от БНР и БНТ, по смисъла на този закон, се изразяват в създаването, подготовката и излъчването на радио-и телевизионни програми по наземен, кабелен, спътников и други технически способи, предназначени за непосредствено приемане от населението, и в предлагането на телетекстни и други нови радио- и телевизионни услуги.

//. ПРОГ РАМ И

Национални програми

Член 3. (1) БНТ създава, подготвя и разпространява една национална телевизионна програма и регионални телевизионни програми.

(2) БНР създава, подготвя и разпространява една национална радиопрограма и една радиопрограма за чужбина, включително и за българите зад граница, и регионални радиопрограми.

(3) Националните програми на БНР и БНТ се излъчват на официалния език в Република България.

Регионални програми

Член 4. (1) Регионалните програми са собствени програми на регионалните телевизионни центрове в Благоевград, Варна, Пловдив, Русе и

1

регионалните районни радиостанции в Благоевград, Варна. Пловдив, Стара Загора и Шумен, които са предназначени изключително за населението в съответните райони и се отличават със собствен облик, съобразен със спецификата на региона.

(2) Регионалните програми се създават и подготвят от регионалните центрове и подлежат на одобрение от Обществения програмен съвет на БНР и БНТ (по-надолу ОПС).

(3) Регионалните радио- и телевизионни центрове участвуват със собствени предавания при създаването и подготвянето на националните радио-и телевизионни програми. Квотите на регионалните центрове в рамките на националните радио- и телевизионни програми се определят от Обществения програмен съвет, като се отчитат възможностите на регионалния център и спецификата на региона.

(4) Регионалните радио- и телевизионни центрове са подчинени в административно отношение на БНР и БНТ, а по отношение на програмата -на Обществения програмен съвет. Директорите на регионалните радио- и телевизионни центрове се назначават от Генералните директори, съответно на БНР и БНТ.

(5) Генералните директори на БНР и БНТ са длъжни да предприемат мерки за кадровото и техническо обезпечаване на регионалните радио- и телевизионни центрове по такъв начин, че да бъде гарантирана възможността за изпълнение на поставените им задачи.

 

Обществена отговорност на БНР и БНТ

Член 5. (1) БНР и БНТ се съобразяват в програмната си дейност с интересите на цялото общество.

(2) БНР и БНТ осъществяват дейността си на основата на гарантираната от Конституцията свобода на средствата за масова информация и като прилагат принципите за равнопоставеност спрямо всички обществени и политически cили и групи в страната.

(3) Журналистите в БНР и БНТ не могат да получават инструкции и указания за упражняване на дейността си от лица извън органите на управление в двете организации, посочени в този закон.

 

Задачи на програмите

Член 6. (1) БНР и БНТ предлагат в програмите си изчерпателен преглед на събитията във всички съществени области на живота в страната и чужбина. Техните програми служат за информирането, образованието, културното издигане и развлечението на гражданите. Основна цел на програмите е подпомагането на свободното формиране на лично и обществено мнение.

(2) Националните програми трябва да съдържат изчерпателна информация за текущи събития в отделните региони на страната.

(3) Програмите на БНР и БНТ трябва да отчитат интересите и потребностите на всички обществени групи.

(4) Програмите на БНР и БНТ трябва да съдържат най-малко 30% българска национална културна продукция.

 

Принципи на програмите

Член 7. (1) В своите програми БНР и БНТ са длъжни да защитават конституционно установения ред. Те служат на интересите и целите на цялото общество.

(2) Програмите на БНР и БНТ трябва да спомагат за издигане на обществения морал.

(3) БНР и БНТ трябва да отразяват в програмите си многообразието на мнения и мирогледи, на политически, научни, културни и религиозни възгледи в обществото. Те трябва да уважават човешкото достойнство и защитават правата на човека.

(4) В своята програмна дейност БНР и БНТ се ръководят от изискването за обективност и безпристрастност. По спорни въпроси от обществен интерес трябва да бъдат представяни балансирано различни гледни точки. Програмите не могат да служат едностранно на интересите на която и да било партия или обществена група или икономически интерес.

(5) Информационните предавания трябва да са всестранни, правдиви и делови. Новините трябва да бъдат проверявани за достоверност и произход преди излъчване. Редакторите отговарят за надпартийността и безпристрастието при подбора на новините. Коментарите трябва да се разграничават от новините и да се представят като лично мнение с назоваване на автора.

Член 8. Регионалните радио- и телевизионни програми трябва да отразяват в частност събития от местно значение, местни политически и културни прояви, както и да запознават публиката с икономическото развитие на региона.

 

Реализиране на програмите

Член 9. (1) БНР и БНТ създават и подготвят програмите със собствени сили и средства. Това се отнася особено за новините и публицистичните предавания.

(2) В рамките на програмните си задачи БНР и БНТ могат да възлагат производството на отделни предавания на трети лица. Преценката за това, какви предавания могат да се произвеждат от трети лица, се прави от Обществения програмен съвет. БНР и БНТ могат да сключват договори с други радио- и телевизионни компании и дружества, работещи в сферата на аудиовизията за доставка или обмен на програми.

(3) БНР и БНТ не могат да притежават дялови участия в частни радио-или телевизионни организации.

Недопустими предавания

Член 10. (1) В предаванията си БНР и БНТ не допускат разпалване на политическа, религиозна и етническа вражда и ненавист cpeд обществото

(2) Програмите не могат да възхваляват или оневиняват жестокост и насилие, както и да пропагандират война.

(3) Програмите на БНР и БНТ не могат да включват елементи с порнографско съдържание.

(4) Недопустими са предавания, които могат да увредят душевното здраве на децата и младежите. Филми и други предавания, които не се препоръчват за малолетни и непълнолетни, могат да се излъчват само във времето между 24.00 и 6.00 часа.

Представяне на реклама

Член 11. (1) Рекламата трябва да бъде отделена от останалата програма и да бъде обозначена като такава. Рекламата не може да оказва въздействие върху останалите програмни части. Реклама, насочена към деца и младежи, не може да използува тяхната неопитност.

(2} Рекламата трябва да бъде излъчвана в блокове. Телевизионни предавания с продължителност по-дълга от 45 минути могат да бъдат прекъсвани от рекламни блокове по веднъж на всеки 45 минути. Реклама по време на спортни предавания се излъчва в естествените паузи.

(3) Предавания, подпомагани от трети лица (спонсори), не могат да съдържат реклама на спонсора, но могат да го упоменават. Спонсорът не може да оказва влияние върху съдържанието на подпомаганото предаване. Спонсориране изцяло на програмите на БНР или БНТ не се допуска.

Продължителност на рекламата

Член 12. (1) БНТ представя реклами в програмите сн извън времето от 20.00 до 23.00 часа.

(2) Времето, което се отделя за излъчване на реклами в програмите на БНР и БНТ, не може да надхвърля 10 процента от времетраенето на цялата програма за едно денонощие

(3) БНР и БНТ изработват вътрешни правила за излъчване на реклама. Тези правила се прилагат и по отношение на регионалните програми.

(4) Общественият програмен съвет следи за точното изпълнение на разпоредбите, касаещи рекламата от страна на БНР и БНТ.

Достъп до ефир на трети лица

Член 13. (1) БНР и БНТ са длъжни да предоставят при поискване достъп до ефир незабавно и безвъзмездно на представители на правителството и на държавни и обществени органи за разпространяване на служебни съобщения в случай на бедствие или на друга непосредствена заплаха за здравето и сигурността на населението.

(2) БНР и БНТ са длъжни да предоставят незабавно и безвъзмездно необходимото ефирно време на Президента на Републиката.

(3) Партии и други политически организации получават достъп до ефир по време на кампании за избиране на народни представители или на президент на Републикaтa. Редът и условията за провеждане на предизборни кампании чрез БНР и БНТ се определят в Избирателния закон.

(4) По искане на Българската православна църква БНР и БНТ предоставят време за предаване на значими религиозни церемонии. Други официално регистрирани вероизповедания могат да поискат предоставяне на програмно време за обръщения към вярващите във връзка с техни религиозни празници.

(5) Отговорност за формата и съдържанието на програмите по този член носят органите или организациите, които са получили достъп до ефир.

 

Опровержение и поправка

Член 14. (1) БНР и БНТ са длъжни да излъчват опровержения или поправки, поискани от лица или органи, засегнати непосредствено от разнространени в програмата неверни твърдения или погрешни факти за тяхната личност или дейност.

(2) Задължение за излъчване на опровержения или поправки не възниква, когато:

1. по своя обем опровержението или поправката надхвърлят значително оспорваната част от програмата;

2. опровержението или поправката имат наказуемо съдържание. (3) Опровержението или поправката трябва да бъдат поискани писмено и да са подписани от засегнатото лице или негов законен представител. В искането трябва да бъдат посочени оспорваните факти, часът и датата на излъчването на програмата.

(4) Опровержението или поправката трябва да бъдат излъчени в същия часови пояс, в които е било излъчено оспорваното предаване, без съкращения или поправки. Излъчването на опровержение или поправка е безплатно.

(5) БНР и БНТ могат да откажат излъчване на опровержение или поправка писмено и мотивирано. Този отказ може да се обжалва пред съда.

(6) Горните разпоредби не се прилагат, когато са разпространени точни съобщения за публични заседания на държавни или обществени органи и на съдилищата.

Достъп до ефир на трети лица

Член 13. (1) БНР и БНТ са длъжни да предоставят при поискване достъп до ефир незабавно и безвъзмездно на представители на правителството и на държавни и обществени органи за разпространяване на служебни съобщения в случай на бедствие или на друга непосредствена заплаха за здравето и сигурността на населението.

(2) БНР и БНТ са длъжни да предоставят незабавно и безвъзмездно необходимото ефирно време на Президента на Републиката.

(3) Партии и други политически организации получават достъп до ефир по време на кампании за избиране на народни представители или на президент на Републикaтa. Редът и условията за провеждане на предизборни кампании чрез БНР и БНТ се определят в Избирателния закон.

(4) По искане на Българската православна църква БНР и БНТ предоставят време за предаване на значими религиозни церемонии. Други официално регистрирани вероизповедания могат да поискат предоставяне на програмно време за обръщения към вярващите във връзка с техни религиозни празници.

(5) Отговорност за формата и съдържанието на програмите по този член носят органите или организациите, които са получили достъп до ефир.

 

Опровержение и поправка

Член 14. (1) БНР и БНТ са длъжни да излъчват опровержения или поправки, поискани от лица или органи, засегнати непосредствено от разнространени в програмата неверни твърдения или погрешни факти за тяхната личност или дейност.

(2) Задължение за излъчване на опровержения или поправки не възниква, когато:

1. по своя обем опровержението или поправката надхвърлят значително оспорваната част от програмата;

2. опровержението или поправката имат наказуемо съдържание. (3) Опровержението или поправката трябва да бъдат поискани писмено и да са подписани от засегнатото лице или негов законен представител. В искането трябва да бъдат посочени оспорваните факти, часът и датата на излъчването на програмата.

(4) Опровержението или поправката трябва да бъдат излъчени в същия часови пояс, в които е било излъчено оспорваното предаване, без съкращения или поправки. Излъчването на опровержение или поправка е безплатно.

(5) БНР и БНТ могат да откажат излъчване на опровержение или поправка писмено и мотивирано. Този отказ може да се обжалва пред съда.

(6) Горните разпоредби не се прилагат, когато са разпространени точни съобщения за публични заседания на държавни или обществени органи и на съдилищата.

Достъп до ефир на трети лица

Член 13. (1) БНР и БНТ са длъжни да предоставят при поискване достъп до ефир незабавно и безвъзмездно на представители на правителството и на държавни и обществени органи за разпространяване на служебни съобщения в случай на бедствие или на друга непосредствена заплаха за здравето и сигурността на населението.

(2) БНР и БНТ са длъжни да предоставят незабавно и безвъзмездно необходимото ефирно време на Президента на Републиката.

(3) Партии и други политически организации получават достъп до ефир по време на кампании за избиране на народни представители или на президент на Републикaтa. Редът и условията за провеждане на предизборни кампании чрез БНР и БНТ се определят в Избирателния закон.

(4) По искане на Българската православна църква БНР и БНТ предоставят време за предаване на значими религиозни церемонии. Други официално регистрирани вероизповедания могат да поискат предоставяне на програмно време за обръщения към вярващите във връзка с техни религиозни празници.

(5) Отговорност за формата и съдържанието на програмите по този член носят органите или организациите, които са получили достъп до ефир.

 

Опровержение и поправка

Член 14. (1) БНР и БНТ са длъжни да излъчват опровержения или поправки, поискани от лица или органи, засегнати непосредствено от разнространени в програмата неверни твърдения или погрешни факти за тяхната личност или дейност.

(2) Задължение за излъчване на опровержения или поправки не възниква, когато:

1. по своя обем опровержението или поправката надхвърлят значително оспорваната част от програмата;

2. опровержението или поправката имат наказуемо съдържание. (3) Опровержението или поправката трябва да бъдат поискани писмено и да са подписани от засегнатото лице или негов законен представител. В искането трябва да бъдат посочени оспорваните факти, часът и датата на излъчването на програмата.

(4) Опровержението или поправката трябва да бъдат излъчени в същия часови пояс, в които е било излъчено оспорваното предаване, без съкращения или поправки. Излъчването на опровержение или поправка е безплатно.

(5) БНР и БНТ могат да откажат излъчване на опровержение или поправка писмено и мотивирано. Този отказ може да се обжалва пред съда.

(6) Горните разпоредби не се прилагат, когато са разпространени точни съобщения за публични заседания на държавни или обществени органи и на съдилищата.

поотделно всяка предложена кандидатура. Член на Обществения програмен съвет се избира с болшинство от две трети от присъствуващите народни представители.

(2) При избора на членове на Обществения програмен съвет се предпочитат изявени, обществено признати и ползуващи се с високо доверие представители на културата, науката и изкуството.

(3) При избора на членове на Обществения програмен съвет се спазва принципът на регионалното представителство, като всяка от областите в страната трябва да има по един свой представител.

(4) На първото си заседание Общественият програмен съвет избира Председател измежду своите членове. Председателят се избира с обикновено мнозинство от всички членове на съвета.

 

Мандат, представителство и финансиране на Обществения програмен съвет

Член 18. (1) Членовете на Обществения програмен съвет се избират за срок от четири години.

(2) Членовете на Обществения програмен съвет могат да бъдат заменяни с други само

1. в случай на смърт

2. по тяхно искане.

(3) В този случай Народното събрание избира нов член на мястото на напусналия по реда на чл.17.

(4) Дейността на Обществения програмен съвет се финансира пропорционално от бюджетите на БНР и БНТ. Членовете на Обществения програмен съвет имат право на средства, необходими за упражняване на функциите им.

 

Задачи на Обществения програмен съвет на БНР и БНТ

Член 19. (1) Общественият програмен съвет представлява интересите на обществото по отношение на програмите на БНР и БНТ, като държи сметка за многообразието на мненията на гражданите.

(2) Общественият програмен съвет формулира програмната политика на БНР и БНТ. По-специално той определя приоритетите на програмите и следи за баланса между информационните, образователни, културни и развлекателни елементи в тях.

(3) Общественият програмен съвет се произнася върху годишните програмни планове на БНР и БНТ. Неговите указания по въпроси, касаещи програмата, са задължителни за БНР и БНТ.

(4) Общественият програмен съвет следи за спазването на принципите на програмите, формулирани в този закон (чл. 8 до чл. 12), и консултира Генералните директори на БНР и БНТ по въпроси, касаещи програмата. В случай, че установи нарушение на програмните принципи, Съветът уведомява Генералните директори писмено за това и ги задължава да преустановят нарушението, ако то е продължително или да не го допускат в бъдеще.

(5) Компетенциите на Обществения програмен съвет по предходните три алинеи се разпростират и върху регионалните радио и телевизнонни центрове. В този случай консултациите и указанията по ал.4 се отнасят до директорите на регионалните центрове и са задължителни за тях. (6) Общественият програмен съвет изпълнява следните задачи: 1. приема решения относно принципите на програмната политика на БНР и БНТ;

2. приема с решения годишните програмни планове на БНР и БНТ. представени от Генералните директори;

3. приема статутите и одобрява структурите на двете институции, по предложение на Генералните директори, доколкото същите имат отношение към програмата.

4 взема решение за сезиране на компетентните държавни органи, в случайте, посочени в настоящия закон;

5. действува като специализирано експертно тяло по смисъла на чл. 6, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за концесиите във връзка с чл.6, ал. 3 от Закона за концесиите, като дава становища във връзка с програмите, по повод предложения за предоставяне на концесии за обектите по чл. 4, ал 1, т. 4 от Закона за концесиите.

(7) При изпълнението на възложените му задачи Съветът има право на достъп до документи на БНР и БНТ, имащи пряко отношение към програмата.

 

Заседания на Обществения програмен съвет на БНР и БНТ

Член 20. (1) Общественият програмен съвет се свиква на заседание от неговия Председател най-малко веднъж на три месеца. На заседанията на Съвета се поканват задължително Генералните директори на БНР и БНТ и директорите на регионалните радио и телевизионни центрове. Главните секретари на БНР и БНТ отговарят за организационно-техническата осигуреност в работата на Обществения програмен съвет. Заседания за обсъждане на годишните програмни планове на БНР, БНТ и регионалните центрове се свикват задължително през първия месец на календарната година.

(2) Общественият програмен съвет може да покани за участие в заседанията си сътрудници на БНР, БНТ или регионалните центрове, които да бъдат изслушвани по въпроси от тяхната компетентност.

(3) Заседанията на Обществения програмен съвет са открити. На тях се води протокол.

(4) По преценка на Обществения програмен съвет той може да провежда отделни заседания, касаещи само дейността на БНР или само дейността на БНТ, както и съвместни заседания с представители и на двете институции.

Решения на Обществекия програмен съвст на БНР и БНТ

Член 21. (1) Общественият програмен съвет може да взема решения, когато всичките му членове са били редовно поканени на заседание и са се явили най-малко две трети от тях.

2) Съветът може да взема решения, без оглед на кворума по предходната алинея, ако в подходящ срок след датата на заседанието, на което не е постигнат кворум се свика ново заседание.

3) Генералните директори на БНР и БНТ и директорите на регионалните центрове имат право на съвещателен глас. Тяхното неявяване на заседания не се отразява върху законосъобразността на решенията на Съвета.

4) Решенията на Съвета се вземат с обикновено мнозинство от присъстващите.

Генерални директори на БНР и БНТ

Член 22. (1) Генералните директори на БНР и БНТ са административни ръководители на поверените им организации и носят отговорност за цялостната им дейност, финансиране, материална база, техника, както и за съдържанието на програмите. Те трябва да следят за съответствието на програмите с изискванията на закона и препоръките на Обществения програмен съвет.

(2) В изпълнение на задълженията си Генералните директори имат право да вземат самостоятелно решения, касаещи всички аспекти от дейността на поверените им институции, с изключение на решенията, за които се изисква съгласие на други органи по този закон.

(3) Задачите и правомощията на Генералните директори и на ръководните служители на БНР и БНТ, както и правните взаимоотношения между тях се определят в статутите на двете институции. Генералните директори определят свои заместници, които изпълняват техните задачи в случай на отсъствие.

(4) БНР и БНТ се представляват от Генералните директори. Те могат да упълномощят отделни сътрудници да представляват институциите в рамките на своите компетенции. Упълномощаването става писмено.

(5) Генералните директори представят на Министерския съвет и на Народното събрание проектите за бюджетна субсидия и финансовите отчети на съответната институция.

(6) Генералните директори получават месечно възнаграждение в размер на 3 средни работни заплати.

Избор и освобождаване на Генералните директори

Член 23.(1) Генералните директори на БНР и БНТ се избират от Народното събрание по предложение на Министерски съвет за срок от 4 години. За избор на генерални директори на БНР и БНТ е необходимо болшинство от две трети от всички народни представители. Министерският

съвет има право само на две последователни кандидатури за Генерални директори.

(2) Ако Народното събрание не приеме предложените кандидатури и ако и вторите кандидатури бъдат отхвърлени, Народното събрание може да предложи кандидатури за генерални директори на ВНР и БНТ по инициатива на парламентарни групи или отделни народни представители.

(3) Основание за освобождаване на Генералните директори може да бъде нарушаване на нормите на този закон или несъобразяване с решенията на Обществения програмен съвет. Предсрочни парламентарни избори или избор на нов Министерски съвет не са основание за освобождаване на Генералните директори.

(4) Генералните директори на БНР и БНТ се освобождават от Народното събрание и по тяхна молба.

Взаимоотношения между БНР, БНТ и държавата.

Член 24. (1) Министерският съвет не може да се произнася върху програмната политика на БНР и БНТ, както и да издава разпореждания по отношение на административното или финансово ръководство на двете институции, засягащи пряко или косвено изпълнението на програмата, формулирана от Националния програмен съвет.

(2) Разпорежданията на Министерския съвет по отношение на административното и финансово ръководство на държавните учреждения и ведомства са задължителни за двете институции БНР и БНТ.

(3) В случай на конфликт по предходната алинея въпросът се отнася до Върховния съд по инициатива на Обществения програмен съвет.

(4) Министерският съвет има правомощия да разрешава: придобиването и разпореждането с недвижима собственост; създаването на дъщерни предприятия на БНР и БНТ, придобиването на фирми или дялово участие в такива; получаването на кредити, поемане на задължения, надхвърлящи сумата, равна на паричната равностойност на пет процента от активите на БНР или БНТ, освен по отношение на договори относно производство или закупуване на програми.

(5) Министерският съвет задължава ведомството по пощите и далекосъобщенията да създаде технически условия за цялостно покриване на страната от националните програми на БНР и БНТ и за разпространение на регионалните програми. Обхватът на разпространение на регионалните програми се определя от Министерския съвет по предложение на Обществения програмен съвет. Ведомството по пощите и далекосъобщенията създава по възможност условия за презгранично разпространяване на програмите на БНР и БНТ в погранични райони на съседни страни, в които живеят българи.

(6) Разходите по изграждане на техническата инфраструктура за разпространение на програмите на БНР и БНТ, както и разходите за самото разпространение се поемат от държавата.

 

IV. ФИНАНСИРАНЕ И финансов КОНТРОЛ

Финансиране на БНР и БНТ

Член 25. Дейността на ВНР и БНТ се финансира от: а) постъпления от такси от притежателите на радиоапарати и телевизионни приемници, определени в закон.

б) бюджетна субсидия; в) реклама и спонсорство; г) собствена стопанска дейност.

Постъпления от реклама и спонсорство

Член 26. Средствата, получени чрез реклама и спонсорство постъпват в приход на БНР, съответно на БНТ. Не по-малко от петдесет процента от тези средства се заделят за създаване на нови аудиовизуални произведения.

Собствена стопанска дейност

Член 27. (1) БНР и БНТ могат да създават дъщерни организации, да придобиват фирми или дялови участия в такива, само и доколкото тези дъщерни организации и фирми имат непосредствено отношение към изпълнение на програмните им задачи.

(2) В случай на придобиване на дялови участия в други фирми БНР и БНТ трябва да си осигурят решаващо участие в ръководството им.

(3) Генералните директори, сътрудниците на БНР и БНТ, както и членовете на Обществения програмен съвет не могат да участват пряко или косвено в управлението или собствеността върху фирми, в които БНР или БНТ имат дялово участие.

(4) БНР и БНТ трябва да вземат мерки за предотвратяване на участието на ръководители и ръководни сътрудници на фирми. в които БНР и БНТ имат дялово участие, в други фирми със сходен предмет на дейност.

Финансов контрол

Член 28. (1) Финансовият контрол върху дейността на БНР и БНТ се упражнява от натоварените с осъществяването му органи и от Сметната палата.

(2) Резултатите от финансовите проверки се съобщават на Министерския съвет, на Обществения програмен съвет и на съответния Генерален директор. Всяко от лицата и институциите по тази алинея може да информира Народното събрание за резултатите от проверката по своя инициатива.

(3) БНР и БНТ публикуват ежегодно годишните си балансови отчети.

(4) Генералните директори на БНР и БНТ носят отговорност за законосъобразното, целесъобразно и икономично разходване на финансовите средства на двете организации.

(5) БНР и БНТ се освобождават от заплащане на съдебни и държавни такси.

 

V. АДМИНИСТРАТИВНО-НАКАЗАТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

Отговорност за съдържанието на програмите

Член 29. Отговорно лице в БНР и БНТ, което наруши разноредби на този закон, отнасящи се до програмите, се наказва с глоба в размер на една брутна месечна заплата, ако не подлежи на по-тежко наказание. Нарушението се установява от Обществения програмен съвет, а наказанието се налага от съответния Генерален директор.

 

VI. ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РА3ПОРЕДБИ

Конституиране на Обществения програмен съвет

§ 1. (1) В срок от един месец след приемането на закона Hapoдното събрание избира членовете на Обществения програмен съвет

(2) Председателят на Обществения програмен съвет свиква членовете му на учредително заседание, не по-късно от две седмици след определяне на състава на съвета.

(3) Общественият програмен съвет приема вътрешен правилник за дейността си в срок от един месец след учредителното си заседание.

(4) В срок от два месеца след учредителното си заседание Съветът изработва и приема документ, формулиращ програмните стандарти на БНР и БНТ и принципите за реализацията им, и запознава обществеността с тях.

(5) Програми, които не съответстват на програмните принципи, трябва да бъдат спрени в срок от шест месеца след публикуването на програмните стандарти. В този случай БНР и БНТ не дължат обезщетение на кредиторите по предсрочно прекратените договори.

Приемане на статут и структура на БНР и БНТ

§ 2. (1) В срок от два месеца след приемането на програмните стандарти Обществения програмен съвет приема статутите и структурите на БНР и БНТ.

(2) Статутите трябва да са съобразени с формулираните програмни стандарти и следва да регламентират: вътрешната организация на двете институции; основните звена и техните функции; ръководните длъжности, начина на избиране на лицата на тези длъжности, техните права и задължения и взаимоотношенията им с Генералните директори, както и способите за осъшествяване на контрол и отговорностите по отношение на програмата, както и други важни въпроси, свързани с организацията и функционирането на институциите.

Излъчване на досегашните програми

§ 3. БНР и БНТ продължават разпространението на досегашните си втори програми до предприемането на други разпоредителни действия с честотите, на които те се разпространяват по смисъла на Закона за концесиите и правилника за приложението му. До този момент разпоредбата на чл.12, ал.1 не се прилага.

§ 4. Този закон влиза в сила след обнародването му в Държавен вестник.

 

 

 

Мотиви към проекта за Закон за Българското национално радио и Българската национална телевизия

Предлаганият проект за закон за Българското национално радио и Българската национална телевизия цели да запълни една сериозна празнина в нормативната уредба на дейността на националните електронни медии и да отговори на належащата обществена необходимост от регламентиране дейността на двете институции, от ясно формулиране на техните задачи, отговорности и контрола върху дейността им.

Ограничаването на проекта за закон само върху дейността на националните медии БНР и БНТ се налага от правната логика и догматика. БНР и БНТ попадат в сферата на регламентация на публичното право, докато частните радио- и телевизионни станции са per definitio субекти на частното право и като такива попадат под действието на норми от друг правен отрасъл. Проектът навлиза в една изключително чувствителна материя, доколкото регламентирането на дейността на националните медии предполага от една страна гарантиране на възможността на гражданите да упражняват конституционното си право на свобода на словото (чл. 39 от Конституцията), от друга страна той трябва да гарантира материалната свобода на средствата за масова информация (чл. 40 от Конституцията), а от трета страна - да преодолее противоречието между тези основни принципи и установената и обективно наложила се форма на държавно финансиране на БНР и БНТ и статуса им на обекти - публично-държавна собственост, както и от обстоятелството, че преносната мрежа е в разпоредителната сфера на ведомство - поделение на изпълнителната власт.

Главният проблем, който се поставя пред този закон, произтича именно от обстоятелството, че трансформирането на държавната медия в обществена, предполага разкриване на алтернативни източници за финансиране на скъпоструващата дейност на БНР и БНТ, различни от държавния бюджет. Обществената телевизия се основава на два стълба - независим обществен контролен орган, надзираващ програмната дейност на националните електронни медии, и обществено финансиране, изразяващо се в такси, събирани от притежателите на радио- и телевизионни приемници. За да се гарантира общественото финансиране на БНР и БНТ, а следователно и техният обществен статус, би следвало да се установят такси за притежателите на радио- и телевизионни апарати. Законопроектът предвижда въвеждане на такива такси, които биха били поносими за българските граждани. Размерите на таксите ще бъдат определени със закон.

С оглед на целесъобразността се предвижда един преходен период, през който системата на общественото финансиране ще бъде подкрепяна от държавна субсидия, до укрепване и сработване на механизмите на набиране на такси. Целта е осъществяване на един плавен преход от държавна към обществена телевизия, без да се допуска евентуален финансов срив.

От друга страна, основната дейност на БНР и БНТ се изразява в създаване, изготвяне и разпространение на радио- и телевизионни програми. Тази дейност е от обществен интерес и има конституционно значение и следователно не може да бъде контролирана от държавата. С други думи, държавата, запазвайки известни правомощия спрямо БНР и БНТ в административно и финансово отношение, би следвало да се оттегли от каквато и да е намеса в програмната политика на тези медии.

Предлаганият законопроект постига това, като възприема едно строго разграничение между елементите "програма" и "организация" на БНР и БНТ. С тази цел се предлага създаването на два основни органа на тези медии: "Генерални директори" и един общ за двете "Обществен радио-телевизионен програмен съвет".

Общественият програмен съвет е орган, натоварен с формулиране на програмната политика и определяне на приоритетите на програмите на БНР и БНТ. В неговия състав се предвижда участието на представители на областите, с което се цели по-широко представителство на интересите на провинцията в програмите. Предлага се членовете на Съвета да бъдат изявени и общественопризнати интелектуалци и представители на художествено-творческата интелигенция, което ще повиши авторитета на органа и ще намали възможността от външна намеса в неговата работа. Квалифицираното мнозинство, необходимо за избиране на членове на Съвета, и гласуването поотделно за всяка кандидатура са допълнителна гаранция за качествен подбор.

Генералните директори на БНР и БНТ са административни ръководители на двете институции. Те носят цялата отговорност за тяхната дейност (вкл. и програмна) и са овластени с широки правомощия. Предлага се Генералните директори да бъдат избирани от Народното събрание по предложение на Министерски съвет.

Широко място в проекта е отделено на принципите на програмите, които трябва да са плуралистични, балансирани и да отговарят на интересите на обществото от демократизъм и цивилизованост. Отчетени са изискванията на Европейската конвенция за трансгранична телевизия и другите международни документи в тази област. За пръв път в нормативен акт се определят принципите на регионалните програми, излъчвани от съответните РТ-центрове. Засилването на тяхната тежест и задължението им за процентно участие в националните програми би допринесло за повишаване на самочувствието, ангажираността и отговорността на регионите и е стимул за местното развитие.

Идеята, че БНР и БНТ са институции с национално значение е последователно изведено и чрез изискването държавата да поема разходите по техническото им разпространение. Въвежда се законово изискване към ведомството по далекосъобщенията да създаде условия за покриване от националните програми на погранични райони, в които живеят български етнически общности. Най-малко 30% от програмите на БНР и БНТ са предвидени за българска национална културна продукция.

Смятаме, че така предложения законопроект може да гарантира едно трайно и конституционносъобразно уреждане на отношенията в тази област.