З а к о н

за радиото и телевизията

 

Г л а в а п ъ р в а

Общи положения

Чл. 1. (1) Този закон урежда радио- и телевизионната дейност на територията на Република България.

(2) Радио- и телевизионна дейност е създаването на радио- и телевизионни програми и на допълнителна информация за разпространение чрез наземно радиоразпръскване, по кабелен, спътников или по друг технически начин, в кодиран или некодиран вид, които са предназначени за непосредствено приемане от неограничен брой лица.

Чл. 2. Разпоредбите на този закон не се прилагат за:

1. радио- и телевизионни програми, създавани с цел разпространение само в една сграда;

2. радио- и телевизионни програми, създавани с цел разпространение за нуждите на държавни органи или юридически лица, когато съдържанието на програмата се отнася само до тяхната дейност и техниката за предаване е тяхна собственост.

Чл. 3. (1) Радио- и телевизионната дейност се осъществява от радио- и телевизионни оператори.

(2) Радио- и телевизионните оператори са физически и юридически лица с лицензии за радио- и телевизионна дейност.

(3) Радио- и телевизионните оператори могат да бъдат и далекосъобщителни оператори по смисъла на Закона за далекосъобщенията. В този случай те нямат право да предоставят далекосъобщителни услуги на трети лица, освен ако в лицензиите им за далекосъобщителна дейност е предвидено друго.

(4) Разпоредбите на този закон се прилагат за всички радио- и телевизионни програми, създадени с предназначение за разпространяване или разпространявани от съответни оператори под юрисдикцията на Република България.

Чл. 4. Радио- и телевизионните оператори са обществени и търговски.

Чл. 5. Търговските радио- и телевизионни оператори са търговски дружества с лицензия за радио- и телевизионна дейност, които работят с основна цел разпределяне на печалба между собствениците си.

Чл. 6. (1) Обществените радио- и телевизионни оператори са физически и юридически лица с лицензия за радио- и телевизионна дейност, чиято основна цел e да допринасят за реализиране на конституционното право на информация.

(2) Обществените радио- и телевизионни оператори са субекти на публичното или на частното право.

(3) Обществените радио- и телевизионни оператори:

1. предоставят за разпространение политическа, икономическа, културна, научна, образователна и друга социално значима информация;

2. осигуряват достъп до националните и световните културни ценности и популяризират научните и техническите постижения чрез излъчването на български и чужди образователни и културни програми за всички възрастови групи;

3. осигуряват чрез програмната си политика защита на националните интереси, общочовешките културни ценности, на националната наука, на образованието и културата на всички български граждани, без оглед на етническата им принадлежност;

4. поощряват създаването на произведения от български автори;

5. поощряват българското изпълнителско изкуство.

Чл. 7. Българското национално радио (БНР) и Българската национална телевизия (БНТ) са национален обществен радиооператор, съответно национален обществен телевизионен оператор, които:

1. осигуряват програми за всички граждани на Република България;

2. съдействат за развитието и популяризирането на българската култура и българския език, както и на културата и езика на гражданите в съответствие с етническата им принадлежност;

3. осигуряват чрез своите програми достъп до националното и европейското културно наследство;

4. включват в програмите си предавания, които информират, образоват и забавляват;

5. прилагат новите информационни технологии;

6. отразяват различните идеи и убеждения в обществото;

7. съдействат за взаимното разбирателство и толерантността в отношенията между хората;

8. предоставят на гражданите възможност да се запознаят с официалната позиция на държавата по важни въпроси на обществения живот.

Чл. 8. (1) Този закон гарантира независимост на радио- и телевизионните оператори и на тяхната дейност от политическа и икономическа намеса.

(2) Националният съвет за радио и телевизия като специализиран независим орган осъществява надзор само в предвидените в този закон случаи.

Чл. 9. (1) Създаването на радио- и телевизионни програми в Република България е свободно.

(2) Не се допуска цензурирането на програмите под каквато и да е форма.

(3) Осигурява се свобода на приемането и не се ограничава препредаването на радио- и телевизионни програми на територията на страната при условията на този закон.

(4) Разпоредбата на ал. 3 не се прилага временно при грубо нарушаване на този закон.

Чл. 10. (1) При осъществяването на своята дейност радио- и телевизионните оператори се ръководят от следните принципи:

1. гарантиране на правото на свободно изразяване на мнение;

2. гарантиране на правото на информация;

3. запазване на тайната на източника на информация;

4. защита на личната неприкосновеност на гражданите;

5. недопускане на предавания, внушаващи нетърпимост между гражданите;

6. недопускане на предавания, които възхваляват или оневиняват жестокост или насилие;

7. гарантиране на правото на отговор;

8. гарантиране на авторските и сродните им права в предаванията и програмите;

9. съхраняване на чистотата на българския език.

(2) Най-малко 50 на сто от общото годишно програмно време, като се изключат новините и спортните предавания, радио- и телевизионните игри, рекламите и радио- и телевизионният пазар, трябва да бъде предназначено за европейска и българска аудио-, съответно аудиовизуална продукция, когато това е практически възможно.

(3) Времетраенето на всички предавания, създадени от външни продуценти, не може да бъде по-малко от 10 на сто от общото годишно програмно време. От него се изключва времето на новините и спортните предавания, радио- и телевизионните игри, рекламите и радио- и телевизионният пазар. За тези предавания се прилага разпоредбата на ал. 2.

Чл. 11. (1) Всяко мнение може да бъде изразявано свободно в радио- и телевизионни предавания.

(2) Журналистите и творческите работници, сключили договор с радио- и телевизионни оператори, не могат да получават инструкции и указания за упражняването на тяхната дейност от лица и/или групи извън органите на управление на радио- и телевизионните оператори.

(3) Публична критика спрямо програмната политика на радио- и телевизионни оператори от страна на работещи в тях, не е нелоялност към работодателя.

(4) Журналистите, сключили договори с радио- и телевизионни оператори, имат право да откажат да изпълнят възложена задача, ако тя не е свързана с изпълнение на разпоредбите на този закон или на съответните договори и противоречи на техните лични убеждения; не може да бъде отказвана техническо-редакционна обработка на програмен материал и на новини.

(5) Между собствениците и/или управителните тела на радио- и телевизионните оператори и журналистите, сключили договори с тях, могат да се договорят редакционни статути за работата в областта на публицистиката.

(6) Редакционният статут трябва да съдържа конкретни определения и мерки за:

1. подсигуряване на свободата и персоналната отговорност на журналистическия труд при изпълнение на поставената задача;

2. защита на журналистите по смисъла на ал. 2;

3. професионално-етични норми за журналистическата дейност в съответните радио- и телевизионни оператори;

4. начините за вземане на решения, които се отнасят до журналистическата дейност;

5. създаване на вътрешен орган за разрешаване на възникнали спорове при журналистическата работа по създаване на програмите.

Чл. 12. (1) Програмите на радио- и телевизионните оператори се излъчват на официалния език, съгласно Конституцията на Република България.

(2) Програмите на радио- и телевизионните оператори се излъчват на друг език, когато:

1. се разпространяват с образователна цел;

2. са предназначени за български граждани, за които българският език не е майчин;

3. са предназначени за слушатели или зрители от чужбина;

4. се препредават по кабел или чрез спътник чуждестранни радио- и телевизионни програми;

5. се препредават програмите на чуждестранни радио- и телевизионни оператори, регистрирани в Република България;

6. се разпространяват чуждестранни аудиовизуални програми.

Чл.13. (1) Радио- и телевизионните оператори имат право да получават необходимата им информация от държавните и общинските органи, ако тя не съдържа предвидена от закон тайна.

(2) Радио- и телевизионните оператори са длъжни да използват точно и нетенденциозно получената информация.

(3) Радио- и телевизионните оператори предоставят информация за своята дейност в предвидените от закона случаи.

(4) Радио- или телевизионен оператор, който притежава изключително право върху значимо събитие, е длъжен да осигури достъп на другите радио- и телевизионни оператори за неговото информационно отразяване.

Чл. 14. (1) Радио- и телевизионните оператори са длъжни да записват предоставените за разпространение от тях програми и предавания и да съхраняват записите в продължение на 3 месеца, считано от датата на предаването.

(2) В случай, че в срока по ал. 1 постъпи искане за отговор или бъде предявен иск срещу радио- или телевизионния оператор във връзка със съдържанието на предаване или програма, записите се пазят до приключване на делото.

(3) Лице, което твърди, че е било засегнато в предаване, има право на достъп до съответния архив и на копие от записа, направено за негова сметка.

(4) Длъжностни лица, упълномощени да осъществяват контрол за спазване на разпоредбите на този закон, имат право на достъп до материали във връзка с извършваната от тях проверка.

Чл. 15. (1) Радио- и телевизионните оператори не са длъжни да разкриват източниците на информация, освен ако има висящо съдебно производство или висящо производство по жалба на засегнато лице на Националния съвет за радио и телевизия.

(2) Журналистите не са длъжни да разкриват източниците на информация не само пред аудиторията, но и пред ръководството на оператор, освен в случаите по ал. 1.

(3) Радио- и телевизионните оператори имат право да включват в предавания информация от неизвестен източник, като изрично посочват това.

(4) Журналистите са длъжни да пазят в тайна източника на информация, ако това изрично е поискано от лицето, което я е предоставило.

Чл. 16. (1) Радио- и телевизионните оператори не могат да създават и предоставят за разпространение предавания, съдържащи информация, свързана с личния живот на гражданите, без тяхно съгласие.

(2) Радио- и телевизионните оператори могат да включват в предаванията си информация в публичен интерес относно личния живот на граждани, осъществяващи правомощия на държавни органи или на граждани, чиито решения имат влияние върху обществото.

(3) При нарушения по ал. 1 и 2 радио- и телевизионните оператори дължат публично извинение на засегнатото лице. Това не лишава същото лице от правото да търси обезщетение по съдебен ред.

(4) Ограниченията по ал. 1 и 2 не се прилагат, когато по отношение на лицето има влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер.

Чл. 17. (1) Радио- и телевизионните оператори носят отговорност за съдържанието на програмите, предоставени от тях за разпространение.

(2) Радио- и телевизионните оператори са длъжни да не допускат създаване или предоставяне за разпространение на предавания в нарушение на принципите на чл. 10 и предавания, внушаващи национална, политическа, етническа, религиозна и расова нетърпимост, възхваляващи или оневиняващи жестокост или насилие, или са насочени към увреждане на физическото, умственото и моралното развитие на малолетните и непълнолетните.

(3) Разпоредбите по ал. 2, които засягат малолетните и непълнолетните, не се отнасят до предавания в кодиран вид и/или предавания, които се излъчват между 23,00 и 6,00 ч., и са ясно обозначени чрез предхождащ ги аудио- и/или аудиовизуален знак или се идентифицират с визуален знак през цялото време.

(4) Радио- и телевизионните оператори не носят отговорност за разгласени сведения и за тяхното съдържание, когато те са:

1. получени по официален ред;

2. цитати от официални документи;

3. точно възпроизвеждане на публични изявления;

4. основани на материали, получени от информационни агенции или от други радио- и телевизионни оператори.

(5) При цитиране на документи не се допускат изменения.

(6) Новините като информационни факти трябва да бъдат разграничавани от коментарите към тях.

(7) Когато в част от програмата е използвано предаване на друг радио- или телевизионен оператор, това трябва да бъде посочено.

Чл. 18. (1) Лица, държавни и общински органи, засегнати в радио- и телевизионно предаване, имат право на отговор.

(2) В 7-дневен срок от деня на предаването лицата и органите по ал. 1 имат право да поискат писмено от съответния радио- и телевизионен оператор предоставянето за разпространение на техния отговор. В искането трябва да бъдат посочени оспорваните твърдения, както и датата и часът на предаването.

(3) Радио- и телевизионният оператор е задължен да осигури включването на отговора в следващото издание на същото предаване или в равностойно време до 24 часа след получаването на отговор, като не се допуска изменение или съкращаване на текста.

(4) Предоставянето за разпространение на отговор е безплатно за лицата и органите по ал. 1.

(5) Времетраенето на отговора не може да надвишава времетраенето на оспорваната част от предаването.

Чл. 19. Радио- и телевизионните оператори разпространяват програми само с предварително уредени авторски и сродни на тях права.

Г л а в а в т о р а

Национален съвет за радио и телевизия

Раздел I

Общи условия

Чл. 20. (1) Националният съвет за радио и телевизия (НСРТ) е независим специализиран колегиален орган, който защитава свободата на словото и независимостта на радио- и телевизионните оператори и интересите на зрителите и слушателите.

(2) Националният съвет за радио и телевизия се съобразява в дейността си с интересите на обществото.

Чл. 21. Националният съвет за радио и телевизия е юридическо лице със седалище София и самостоятелен бюджет.

Чл. 22. В дейността си Националният съвет за радио и телевизия се подпомага от административно-технически служби, чиято структура и щат определя самостоятелно съобразно средствата, предвидени за съответната година.

Чл. 23. Националният съвет за радио и телевизия приема Правилник за устройството и дейността си.

Раздел II

Състав на Националния съвет за радио и телевизия

Чл. 24. (1)Националният съвет за радио и телевизия се състои от 9 членове, от които 5 се избират от Народното събрание и 4 се назначават от президента на Републиката.

(2) Решението на Народното събрание и Указът на президента по ал. 1 влизат в сила едновременно.

Чл. 25. Член на Националния съвет за радио и телевизия може да бъде лице с българско гражданство, което има местожителство на територията на страната, висше образование и професионален опит в областта на радио- и телевизионната дейност, културата, журналистиката, аудиовизията, телекомуникациите, правото или икономиката.

Чл. 26. Не могат да бъдат членове на Националния съвет за радио и телевизия лица, които са:

1. осъждани на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер;

2. еднолични търговци, собственици на капитала на търговски дружества, съдружници, управители, прокуристи или членове на ръководни и контролни органи на търговски дружества и кооперации;

3. били щатни и нещатни сътрудници на бившата Държавна сигурност.

Чл. 27. (1) По време на своя мандат членовете на Националния съвет за радио и телевизия не могат:

1. да заемат друга платена длъжност освен като хабилитирани преподаватели или приравнените на тях научни сътрудници във висши училища или научни организации;

2. да заемат изборни длъжности в държавни и общински органи, в ръководни органи на политически партии и коалиции и в синдикати;

3. да са членове на органи за управление, контрол или надзор на търговски дружества и кооперации;

4. да придобиват дялове или акции в радио- и телевизионни оператори и рекламни агенции;

5. да са членове на органи за управление, контрол или надзор на организации с нестопанска цел, получили лицензия за радио- или телевизионен оператор;

6. да получават под каквато и да е форма възнаграждение от радио- или телевизионен оператор, освен съгласно законодателството за интелектуална собственост.

(2) Работодателите, които са в трудово правоотношение с лице, което става член на Националния съвет за радио и телевизия са длъжни по негово искане да му разрешат неплатен отпуск за времетраенето на мандата му. След изтичането или прекратяването на мандата му, те са длъжни да го възстановят на заеманата преди това длъжност, ако то пожелае това.

Чл. 28. Преди встъпване в длъжност членовете на Националния съвет за радио и телевизия подписват декларация, в която потвърждават, че отговарят на изискванията по този закон. Декларациите се съхраняват в архива на Националния съвет за радио и телевизия.

Чл. 29. (1) Членовете на Националния съвет за радио и телевизия се избират или назначават за срок от 6 години. Съставът на Националния съвет за радио и телевизия се обновява през 2 години от всяка квота.

(2) Едно лице не може да бъде член на Националния съвет за радио и телевизия повече от два последователни мандата.

Чл. 30. (1) Мандатът на член на Националния съвет за радио и телевизия се прекратява предсрочно при освобождаване на лицето от длъжност или при смърт.

(2) Освобождаването на член на Националния съвет за радио и телевизия се извършва с решение на Националния съвет за радио и телевизия:

1. при постъпване на писмено заявление, подадено до председателя на Националния съвет за радио и телевизия;

2. при трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си повече от шест месеца;

3. при установяване на несъвместимост с изискванията на този закон.

(3) При предсрочно прекратяване на мандат на член на Националния съвет за радио и телевизия в срок до 1 месец от деня на смъртта или на решението по ал. 2 компетентният орган избира или назначава на негово място нов член до края на съответния мандат.

(4) В случай на обжалване на решение за предсрочно освобождаване, освободеният член изпълнява задълженията си до влизането в сила на решението на съда.

Чл. 31. (1) На първото си заседание членовете на Националния съвет за радио и телевизия избират от състава си председател и секретар, със срок до края на съответния мандат.

(2) Председателят:

1. представлява Националния съвет за радио и телевизия;

2. свиква заседанията на Националния съвет за радио и телевизия и ги ръководи;

3. подписва актовете на Националния съвет за радио и телевизия, взети в изпълнение на този закон;

4. осъществява връзките на Националния съвет за радио и телевизия с държавните органи и с радио- и телевизионните оператори, както и с международните организации в областта на радио- и телевизионната дейност.

(3) Секретарят:

1. ръководи работата на административно-техническите служби;

2. подготвя заседанията на Националния съвет за радио и телевизия;

3. контролира изпълнението на приетите актове.

(4) Освобождаването на председателя и секретаря от постовете им по собствено желание става с писмено заявление.

(5) Националният съвет за радио и телевизия, по предложение на всеки един от неговите членове, може да вземе решение за предсрочно прекратяване на мандата на председателя и на секретаря на Националния съвет за радио и телевизия като такива, поради неизпълнение на техните задължения.

(6) В решенията по ал. 4 и 5 се определя датата на следващото заседание, на което се провежда нов избор.

 

Раздел III

Правомощия на Националния съвет за радио и телевизия

 

Чл. 32. (1) Националният съвет за радио и телевизия:

1. осъществява надзор върху дейността на радио- и телевизионните оператори за спазването на този закон;

2. избира и освобождава генералните директори на БНР и БНТ;

3. утвърждава по предложение на генералните директори членовете на управителните съвети на БНР и БНТ;

4. дава становище при изготвяне на нормативни актове и при сключване на междудържавни споразумения в областта на радиото и телевизията;

5. дава становище по проекта за субсидия от държавния бюджет за БНР и БНТ;

6. утвърждава ежегодно извънбюджетната план-сметка на фонд "Радио и телевизия";

7. организира изучаване на обществената оценка за дейността на радио- и телевизионните оператори и на техните програми;

8. дава становище относно измененията на размера на таксите за ползване на радио- и телевизионни услуги;

9. взема решения по издаване, изменение и прекратяване на лицензия за радио- и телевизионна дейност. Предлага на Държавната комисия по далекосъобщения проект за лицензия за радио- и телевизионна дейност;

10. сезира компетентните органи за нарушения на нормативните актове при осъществяване на радио- и телевизионна дейност;

11. определя състава на управителния съвет на фонд "Радио и телевизия", приема правилници за устройството и дейността на фонда и на управителния съвет и назначава изпълнителния директор на фонда;

12. взема други решения в изпълнение на правомощията си по този закон.

(2) В изпълнение на своите правомощия Националният съвет за радио и телевизия приема правилници, решения и декларации и дава становища в предвидените от закона случаи.

Чл. 33. Националният съвет за радио и телевизия осъществява надзор върху дейността на радио- и телевизионните оператори само относно:

1. спазването на принципите по чл. 10;

2. спазването на изискванията по чл. 6, ал. 3 и чл. 7;

3. отразяването на изборите на държавни органи и органи на местно самоуправление;

4. спазването на изискванията относно рекламата в предаванията на радио- и телевизионните оператори;

5. съобразяването с нормите относно благотворителната дейност и спонсорството;

6. опазването на предвидените от закона тайни в радио- и телевизионната дейност;

7. спазването на изискванията за специализираните предавания, насочени към децата и младежта;

8. информацията за решения на правораздавателните и другите държавни органи в предвидените от закона случаи;

9. защитата на правата на потребителите;

10. техническото качество на предаванията и програмите;

11. спазването на предвидените в закона ограничения.

 

Р а з д е л IV

Заседания

Чл. 34. (1) Националният съвет за радио и телевизия се свиква на заседания от председателя:

1. по негова инициатива или

2. по искане на най-малко една трета от членовете му.

(2) Поканата за заседанието съдържа проект за дневния ред на заседанието.

Чл. 35. Националният съвет за радио и телевизия провежда заседания, които са редовни, ако на тях присъстват толкова членове, колкото са необходими за вземане на решения по дневния ред.

Чл. 36. При вземане на решенията си членовете на Националния съвет за радио и телевизия се ръководят от принципите на:

1. колегиалност;

2. публичност и прозрачност;

3. независимост при обсъжданията и вземането на решения;

4. сътрудничество с държавните органи, радио- и телевизионните оператори и неправителствените организации с дейност в областта на радиото и телевизията или защитата на авторското право и сродните му права;

5. защита на интересите на зрителите и слушателите.

Чл. 37. (1) Националният съвет за радио и телевизия взема решения с обикновено мнозинство от всичките членове.

(2) Решенията по чл. 31, ал. 1 и 5 и чл. 32, ал. 1, т. 3 се вземат с мнозинство две трети от всички членове.

(3) Ако в 1-месечен срок не се вземе решение по ал. 2, то се взема с обикновено мнозинство.

Чл. 38. Решенията на Националния съвет за радио и телевизия по чл. 30, ал. 2, т. 2 и 3, чл. 31, ал. 5 и чл. 32, ал. 1, т. 2 и 3 и чл. 61, ал. 1, както и решенията му за издаване, изменение и прекратяване на лицензии, подлежат на обжалване пред Върховния административен съд.

Чл. 39. (1) Националният съвет за радио и телевизия издава Информационен бюлетин, в който се публикуват взетите решения.

(2) Националният съвет за радио и телевизия публикува ежегодно не по-късно от 31 март отчет за дейността си за предходната година.

 

Р а з д е л V

Финансиране и възнаграждение

 

Чл. 40. Националният съвет за радио и телевизия се финансира от фонд "Радио и телевизия".

Чл. 41. (1) За времето, през което изпълняват своите функции, членовете на Националния съвет за радио и телевизия получават месечно възнаграждение в размер, равняващ се на три средномесечни заплати на заетите лица в народното стопанство по данни на Националния статистически институт.

(2) Възнаграждението на председателя е по-високо с 30 на сто, а на секретаря с 20 на сто от възнаграждението по ал. 1.

(3) Основното месечно възнаграждение се преизчислява всяко тримесечие на основата на средномесечната заплата за последния месец от предходното тримесечие.

 

Г л а в а т р е т а

БЪЛГАРСКО НАЦИОНАЛНО РАДИО И

БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ

 

Р а з д е л I

Общи положения

Чл. 42. (1) Българското национално радио и Българската национална телевизия са юридически лица със седалище София.

(2) Българското национално радио и Българската национална телевизия осъществяват оперативно управление върху имуществото - държавна собственост, което им е предоставено до влизането на този закон в сила.

Чл. 43. Българското национално радио и Българската национална телевизия създават и предоставят за разпространение радио- и телевизионни програми и допълнителна информация, включително и телетекст.

Чл. 44. (1) Разпространението на радио- и телевизионните програми на БНР и БНТ се извършва чрез собствени телекомуникационни средства или на основата на договор с лицензиран далекосъобщителен оператор.

(2) Държавата осъществява лицензионна политика в областта на далекосъобщенията, която гарантира разпространението на програмите на БНР и БНТ на цялата територия на страната.

Чл. 45. (1) Българското национално радио и Българската национална телевизия въвеждат и предлагат нови радио- и телевизионни услуги.

(2) Българското национално радио и Българската национална телевизия създават условия за разпространение и прилагане на цифрови и други нови технологии в радио- и телевизионната дейност.

Чл. 46. (1) Българското национално радио и Българската национална телевизия имат право да сключват договори за закупуване на готови аудио- и аудиовизуални произведения.

(2) Българското национално радио и Българската национална телевизия могат да сключват договори с други радио- и телевизионни оператори за доставка, препредаване или обмен на програми.

Чл. 47. (1) Българското национално радио и Българската национална телевизия имат право сами да създават програми и предавания или да възлагат създаването им на външни продуценти, както и да участват в съвместни продукции.

(2) Продуценти на новини и актуално-публицистични предавания с политическа и икономическа тематика, разпространявани в програмите на БНР и БНТ, могат да бъдат само Българското национално радио и Българската национална телевизия.

(3) Създаването на аудио- и аудиовизуални произведения от външни продуценти се извършва чрез конкурс и сключване на договор с БНР и БНТ.

(4) Принципите на отношенията и редът за производство на съвместни продукции, за провеждане на конкурси и за сключване на договори с външните продуценти се уреждат в правилник, приет от управителния съвет.

Чл. 48. Българското национално радио и Българската национална телевизия имат право да включват безплатно в новините си репортажи и информации за събития, за които друг радио- или телевизионен оператор има изключителни права за отразяване, в съответствие със Закона за авторското право и сродните му права, като задължително обявяват източника на информация.

Р а з д е л II

Програми на БНР и БНТ

Чл. 49. (1) Българското национално радио и Българската национална телевизия създават национални и регионални програми; предавания за чужбина, включително за българите зад граница; предавания, предназначени за българските граждани, за които българският език не е майчин, включително и на техния език.

(2) Регионалните програми отразяват събития от местно значение. Те се създават от регионални радио- и телевизионни центрове и са предназначени за населението от съответните региони.

(3) Територията на регионите, регионалните програмни схеми и участието на радио- и телевизионните центрове със собствени предавания при създаването на националните радио- и телевизионни програми се утвърждават от управителните съвети на БНР и БНТ.

Чл. 50. Българското национално радио и Българската национална телевизия изготвят програмната си политика в съответствие с изискванията за национални обществени оператори за радио- и телевизионна дейност.

Чл. 51. Българското национално радио и Българската национална телевизия са длъжни незабавно и безвъзмездно да предоставят при поискване програмно време за служебни съобщения на представители на държавни органи в случаи на бедствие или на непосредствена заплаха за живота, сигурността и здравето на населението или на отделни лица.

Чл. 52. (1) Право на обръщение по БНР и БНТ имат президентът на Републиката, председателят на Народното събрание, министър-председателят, главният прокурор и председателите на Конституционния съд, на Върховния административен съд и на Върховния касационен съд.

(2) По решение на Народното събрание БНР и БНТ са длъжни незабавно да предоставят програмно време за пряко предаване на пленарни заседания.

(3) Предоставянето на програмно време по ал. 1 и 2 е безвъзмездно.

Чл. 53. (1) Българското национално радио и Българската национална телевизия могат да дадат програмно време за обръщение към вярващите и за предаване на значими религиозни церемонии по искане от:

1. Българската православна църква;

2. други официално регистрирани вероизповедания.

(2) Условията и редът за предоставяне на програмно време по ал. 1 се определят в правилника за организацията и дейността на БНР и БНТ.

Чл. 54. Условията и редът за предоставяне на програмно време по БНР и БНТ при участие в предизборни кампании се определят със закон.

Р а з д е л III

Управление на БНР и БНТ

Чл. 55. (1) Органи на управление на Българското национално радио са:

1. управителният съвет на БНР;

2. генералният директор на БНР.

(2) Органи на управление на Българската национална телевизия са:

1. управителният съвет на БНТ;

2. генералният директор на БНТ.

Чл. 56. Генералните директори на БНР и БНТ и членовете на управителните съвети осъществяват своята дейност на основание на договори, с които им се възлага управлението.

Чл. 57. (1) Работодателят, който е в трудово правоотношение с лице по чл. 55, е длъжен да му разреши неплатен отпуск за времетраенето на съответния мандат. След изтичането или прекратяването на мандата той е длъжен да го възстанови на заеманата преди това длъжност.

(2) Лицата по чл. 55, които към момента на избора или утвърждаването от Националния съвет за радио и телевизия са в трудово правоотношение с друг работодател, имат право да го прекратят при условията на чл. 325, т. 8 от Кодекса на труда.

(3) Лицата по чл. 55, които към момента на избора или утвърждаването от Националния съвет за радио и телевизия са в трудово правоотношение с висши училища или научни организации като хабилитирани преподаватели или приравнени на тях научни сътрудници, имат право да продължат да извършват преподавателска или научна дейност по време на мандата си.

Чл. 58. (1) Управителните съвети на БНР и БНТ се състоят от по петима членове, утвърждавани от Националния съвет за радио и телевизия по предложение на съответните генерални директори.

(2) Управителните съвети на БНР и БНТ включват в състава си съответния генерален директор, който е председател на съвета по право.

(3) Управителните съвети на БНР и БНТ избират от състава си заместник-председател, който изпълнява функциите на генералния директор при негово отсъствие.

Чл. 59. (1) Членове на управителните съвети на БНР и БНТ могат да бъдат лица с българско гражданство, които имат местожителство на територията на страната, висше образование и професионален опит в областта на радио- и телевизионната дейност, на културата, журналистиката, аудиовизията, телекомуникациите, правото или икономиката.

(2) Не могат да бъдат членове на управителен съвет на БНР, съответно на БНТ, лица, които са:

1. осъждани на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер;

2. еднолични търговци, собственици, съдружници, управители, прокуристи или членове на ръководни и контролни органи на търговски дружества и кооперации;

3. били щатни и нещатни сътрудници на бившата Държавна сигурност.

Чл. 60. (1) Мандатът на управителните съвети на БНР и БНТ е 3 години.

(2) Едно лице може да бъде избирано в управителен съвет на БНР или в управителен съвет на БНТ за не повече от два мандата.

(3) Едно лице не може едновременно да бъде член на управителните съвети на БНР и БНТ, както и да е член на един от тях и на Националния съвет за радио и телевизия.

Чл. 61. (1) Мандатът на член на управителен съвет се прекратява предсрочно от Националния съвет за радио и телевизия по предложение на съответния генерален директор на основанията за предсрочно прекратяване на мандат на член на Националния съвет за радио и телевизия.

(2) В случай на обжалване на решение за предсрочно освобождаване, освободеният член изпълнява задълженията си до влизането в сила на решението на съда.

Чл. 62. Управителният съвет на БНР, съответно управителният съвет на БНТ:

1. определя основните насоки за развитие, обема и структурата на програмата;

2. приема правилници за структурата и организацията на дейността, за работната заплата, за заплащането на извънщатните сътрудници, за редакционната дейност, за рекламната дейност, за съхраняването и ползването на фондовете и за външните и съвместните продукции;

3. взема решение за създаване на експертни и консултативни съвети и определя реда за осъществяване на тяхната дейност;

4. приема структурата и щатното разписание на служителите, условията и реда за сключване на договори с извънщатни сътрудници и журналисти;

5. приема проектобюджета и включената в него субсидия от държавния бюджет; след съгласуване с Националния съвет за радио и телевизия изпраща в Министерството на финансите проекта за субсидия за включването й в проекта за Закон за държавния бюджет;

6. приема бюджета и неговото разпределение, числеността на персонала, средната работна заплата и средствата за работна заплата;

7. приема отчета за изпълнение на бюджета;

8. по предложение на генералните директори взема решение за откриване и закриване на регионални центрове и определя техния статут, структура и управление, съгласувано с Националния съвет за радио и телевизия;

9. определя професионални изисквания към категории заети лица в радио- и телевизионната дейност;

10. утвърждава длъжностните характеристики на служителите;

11. утвърждава всички договори за реклама и спонсорство, както и всички други договори със стойност над посочената в правилниците за организация и дейност;

12. утвърждава сключването и прекратяването на трудовите договори на ръководни длъжностни лица в БНР, съответно в БНТ, и техните поделения съгласно списък на длъжностите, посочени в правилниците за организацията и дейността им;

13. решава други въпроси в кръга на своята компетентност.

Чл. 63. (1) Управителните съвети на БНР и БНТ се свикват на заседания от генералния директор:

1. по негова инициатива или

2. по искане на най-малко двама от членовете на съвета.

(2) Поканата за заседанието съдържа проект за дневния ред на заседанието.

(3) Заседанията са редовни, ако на тях присъстват членове, достатъчни за вземане на решения по предварително обявения дневен ред.

Чл. 64. Управителните съвети на БНР и БНТ вземат решение с обикновено мнозинство от всички членове.

Чл. 65. Членовете на управителните съвети получават от БНР, съответно от БНТ, за времето на мандата си месечно възнаграждение в размер на три четвърти от месечното възнаграждение на членовете на Националния съвет за радио и телевизия.

Чл. 66. (1) За генерални директори на БНР, съответно на БНТ, се избират лица, отговарящи на изискванията за член на Националния съвет за радио и телевизия.

(2) Мандатът на генералните директори на БНР, съответно на БНТ, е 3 години.

(3) Генералните директори на БНР, съответно на БНТ, могат да бъдат избирани на същата длъжност за не повече от два последователни 3-годишни мандата.

Чл. 67. Мандатът на генералния директор на БНР, съответно на БНТ, се прекратява предсрочно:

1. на основанията, предвидени за предсрочно прекратяване на мандат на член на Националния съвет за радио и телевизия;

2. ако се установи, че извършва или допуска извършването от други лица на груби или системни нарушения на разпоредбите относно принципите за осъществяване на дейността на радио- и телевизионните оператори.

Чл. 68. Генералният директор на БНР, съответно на БНТ:

1. провежда програмната политика;

2. осъществява оперативното ръководство на БНР, съответно на БНТ, и на тяхното имущество;

3. предлага на Националния съвет за радио и телевизия за утвърждаване членовете на управителния съвет и прави предложение до Националния съвет за радио и телевизия за предсрочното прекратяване на мандата им;

4. свиква и председателства заседанията на управителния съвет;

5. сключва и прекратява трудовите договори на служителите;

6. осъществява правата на работодател по Кодекса на труда;

7. представлява БНР, съответно БНТ, пред всички физически и юридически лица в страната и в чужбина;

8. организира съставянето на проектобюджета и го внася в управителния съвет за утвърждаване;

9. организира изпълнението, приключването и отчитането на бюджета и го внася за приемане от управителния съвет.

Чл. 69. Генералните директори на БНР и БНТ получават месечно възнаграждение в размер, равен на възнаграждението на председател на постоянна комисия на Народното събрание.

Р а з д е л IV

Финансиране на БНР и БНТ

 

Чл. 70. (1) Българското национално радио и Българската национална телевизия съставят, изпълняват, приключват и отчитат самостоятелен бюджет.

(2) Управителните съвети на БНР и БНТ в рамките на бюджетите си утвърждават бюджет или бюджетна сметка за разходи на регионалните радио- и телевизионни центрове и другите структурни звена.

(3) В приход на бюджета на БНР и БНТ постъпват:

1. финансиране от фонд "Радио и телевизия";

2. субсидия от държавния бюджет;

3. собствени приходи от реклама и спонсорство;

4. постъпления от допълнителни дейности, свързани с радио- и телевизионната дейност;

5. дарения и завещания;

6. лихви и други приходи, свързани с радио- и телевизионната дейност.

(4) Субсидията от държавния бюджет е:

1. за подготовка, създаване и разпространение на национални и регионални програми; субсидията се определя на базата на норматив за час програма, утвърден от Министерския съвет;

2. целева субсидия за дълготрайни материални активи по списък, ежегодно утвърждаван от Министерството на финансите.

(5) Разходната част на бюджета се съставя по класификацията на разходите на държавния бюджет.

(6) Превишението на приходите над разходите в края на годината е преходен остатък и се включва към бюджета за следващата година.

Чл. 71. Българското национално радио и Българската национална телевизия подпомагат създаването и изпълнението на национална аудио- съответно аудиовизуална продукция като отделят за създаване на ново производство както следва:

1. Българското национално радио отделя за създаване и изпълнение на български музикални и радиодраматични произведения не по-малко от 5 на сто от субсидията на държавния бюджет и фонд "Радио и телевизия";

2. Българската национална телевизия отделя за българско филмово телевизионно творчество не по-малко от 10 на сто от субсидията на държавния бюджет и фонд "Радио и телевизия".

 

Г л а в а ч е т в ъ р т а

РЕКЛАМА, РАДИО- И ТЕЛЕВИЗИОНЕН ПАЗАР

И СПОНСОРСТВО

 

Р а з д е л I

Общи положения

 

Чл. 72. (1) Радио- и телевизионните оператори имат право да създават и да включват в програмите си реклама.

(2) Отделни програми и предавания на радио- и телевизионните оператори могат да бъдат спонсорирани.

(3) Рекламата и спонсорството се извършват от радио- и телевизионните оператори съгласно условията, предвидени в този закон.

Чл. 73. Рекламата и спонсорството се уреждат с писмени договори между радио- и телевизионните оператори и рекламодателя или спонсора.

Чл. 74. Правилата за рекламата важат и за радио- съответно телевизионния пазар.

Р а з д е л II

Реклама

Чл. 75. (1) Рекламата следва да е съобразена с изискванията за лоялна конкуренция съгласно действащото законодателство.

(2) Рекламата не може да насърчава поведение, вредно за здравето или личната сигурност на гражданите, както и поведение, с което се уврежда околната среда.

Чл. 76. (1) Не се допуска разпространяването на реклама, съдържаща порнография или подтикваща към насилие и към поведение, което нарушава обществения ред и общоприетите морални норми.

(2) Не се допуска разпространяването на реклами, които са основани на национална, етническа, религиозна, расова, полова или друга дискриминация.

(3) В рекламите, насочени към децата или в които участват деца, трябва да се избягва всичко, което може да влияе отрицателно на тяхното физическо, умствено и нравствено развитие.

(4) Рекламата, насочена към непълнолетни, трябва да отговаря на следните условия:

1. да не призовава непълнолетните да закупуват стока или да ползват услуга, като се възползва от тяхната неопитност или доверчивост;

2. да не се възползва от особеното доверие, което непълнолетните изпитват към родители, учители и други лица;

3. да не показва непълнолетни в опасни ситуации.

Чл. 77. (1) Забраните по чл. 76 важат и за реклама, която използва средства за подсъзнателни внушения.

(2) Скритата реклама е забранена.

Чл. 78. Рекламиращият е длъжен да не оказва влияние върху съдържанието на програмите.

Чл. 79. В рекламите не могат да се използват държавният герб, химнът на Република България, лица на изборни длъжности в държавното управление, както и гласовете и образите на действащи в операторите журналисти - водещи на новини, на политически и икономически предавания.

Чл. 80. (1) Рекламите на стоки и услуги, за чието производство или търговия се изисква специално разрешение, могат да бъдат включвани в програмите на радио- и телевизионните оператори само след като рекламодателят представи необходимото разрешение.

(2) Забранява се всякаква реклама на цигарени изделия и на тютюнопушенето.

(3) Рекламата на всички видове алкохолни напитки трябва да бъде съобразена със следните изисквания:

1. да не е насочена към малолетни и непълнолетни или да се излъчва в предавания за тях;

2. да не използва малолетни и непълнолетни като изпълнители;

3. в съдържанието на рекламата употребата на алкохол да не се свързва със спортни постижения или с управлението на превозни средства;

4. да не се твърди, че алкохолните напитки притежават терапевтични качества, имат стимулиращ или успокояващ ефект, или че решават лични проблеми;

5. да не насърчава прекалената консумация на алкохолни напитки;

6. да не подсказва, че високото алкохолно съдържание допринася за положителните качества на алкохолните напитки.

(4) Не се допуска рекламирането на наркотици и на други психотропни вещества.

(5) Рекламата на лекарствени средства и на медицинско лечение се включва в програмата само ако те са съобразени с изискванията на действащото законодателство. Не се допуска рекламата на лекарствени средства и медицинско лечение, разрешени за ползване само по лекарско предписание.

Чл. 81. Не се разглеждат като реклама по смисъла на този закон съобщения на самите радио- и телевизионни оператори във връзка със собствената им програма или допълнителните услуги, предлагани от тях, както и публични съобщения и призиви за благотворителност, които се включват в програмите безплатно.

Чл. 82. (1) Рекламата трябва ясно да се разпознава като такава и да бъде отделена от другите части на програмата чрез визуални или звукови средства.

(2) Рекламата се включва в програмите под формата на рекламни блокове. По изключение в програмите могат да бъдат включени и отделни реклами.

(3) Рекламата се включва в програмата между отделните предавания. Тя може да бъде включена и в самото предаване само при условие, че не се нарушават неговата цялост и качество и че са гарантирани авторските права.

(4) В предавания, съставени от отделни части, рекламите могат да бъдат разполагани между тези части.

(5) При предаване на спортни събития и състезания рекламите се разполагат между отделните части или в прекъсванията на събитието или състезанието.

Чл. 83. (1) Реклами не се допускат по време на национални чествания и религиозни служби.

(2) Не се прекъсват за реклама новини, политически и икономически коментари и анализи, документални филми и детски предавания.

Чл. 84. Забавни предавания, както и игрални или телевизионни филми с изключение на серии, сериали, документални филми, могат да бъдат прекъсвани веднъж на всеки 45 минути при условие, че времетраенето на предаването или на филма надвишава 45 минути. По-нататъшното прекъсване е възможно на всеки 20 минути след изтичането на два пълни периода от 45 минути.

Чл. 85. Не се допускат платени репортажи в новини и политически предавания.

Чл. 86. (1) Общото времетраене на рекламата за всяка отделна програма не може да надвишава:

1. за БНТ - 15 минути на денонощие и 4 минути на час;

2. за БНР - 6 минути на час;

3. за останалите радио- и телевизионни обществени оператори - 6 минути на час;

4. за търговските оператори - 15 на сто от програмното време за деня и 12 минути на час;

5. Българската национална телевизия има право да използва до една трета от общия обем на рекламното време за денонощието в часовия пояс от 19,00 до 22,00 ч.

(2) Ограничението по ал. 1, т. 1 и 2 не се отнася за програмите на извънстоличните центрове на БНР и БНТ, предназначени за регионално разпространение.

(3) Ограниченията по ал. 1, т. 1 - 3 не се отнасят до рекламата, включена в предавания по време на отразяване на прояви на изкуството, културата и спорта с общонационално и международно значение, определени като такива с решение на управителните съвети на съответните радио- и телевизионни оператори. В този случай за времетраенето на рекламата се прилага разпоредбата на ал. 1, т. 4.

Чл. 87. (1) Информационните рекламни филми, интервюта и съобщения с рекламна цел се включват в общото рекламно време.

(2) При представянето на рекламите по ал. 1 се допуска участието на журналисти - водещи на новини, на политически и икономически предавания.

Чл. 88. (1) Ограничението за времетраенето на рекламата не се отнася за радио- и телепазарните спотове и специализираните радио- и телепазарни предавания. В пълната телевизионна програма на БНТ телепазарни спотове могат да се излъчват преди и след програмата, а телепазарни предавания не се излъчват.

(2) Общият брой на радио- и телепазарните прозорци не може да бъде повече от осем за едно денонощие, а общото им времетраене не може да надхвърля 3 часа за едно денонощие.

(3) Всеки радио- и телепазарен прозорец трябва да има минимална продължителност 15 минути.

(4) Ограниченията по ал. 2 не се отнасят за специализираните радио- и телепазарни канали.

 

Р а з д е л III

Спонсорство

Чл. 89. Отделните предавания на операторите могат да бъдат спонсорирани изцяло или отчасти.

Чл. 90. (1) Не могат да бъдат спонсори на предавания политически партии и организации, както и религиозни организации.

(2) Не могат да бъдат спонсори на предавания лица, чиято основна дейност е производството на стоки и услуги, забранени за рекламиране.

(3) Не могат да бъдат спонсорирани политически и икономически предавания, които съдържат анализи и коментари или чиято тематика е сходна с предмета на дейност на спонсора.

(4) Не могат да бъдат спонсорирани новини, с изключение на спортните новини, когато са отделени от другите части на програмата чрез визуални или звукови средства или като отделно предаване.

Чл. 91. Спонсорът няма право да оказва влияние върху съдържанието и представянето на спонсорираното предаване.

Чл. 92. (1) Спонсорираните предавания не могат да призовават към продажба, купуване или използване на стоки и услуги на спонсора или на трето лице, особено чрез споменаване на тези стоки и услуги в предаванията.

(2) Името на спонсора и/или търговската му марка се споменава, представя или обозначава по друг начин само в началото и/или в края на предаването.

 

Г л а в а п е т а

ФИНАНСИРАНЕ НА РАДИО- И ТЕЛЕВИЗИОННАТА ДЕЙНОСТ

 

Р а з д е л I

Такси

Чл. 93. (1) За финансиране на обществената радио- и телевизионна дейност се заплаща месечна такса въз основа на всеки регистриран електромер.

(2) Не се заплаща такса при електромер за трифазен ток, регистриран за производствени нужди.

(3) Лицата, които не притежават радио- и телевизионни приемници, или не приемат радио- и телевизионни предавания, заявяват това с декларация, подадена пред съответната служба. Те се освобождават от заплащане на таксата по ал. 1 от деня на подаване на декларацията.

(4) Съответната служба може по всяко време да извърши проверка за верността на декларацията. Ако се установи неверност на декларацията или лицето не допусне да се извърши проверка за верността на декларацията, таксата се дължи в двоен размер за цялото време от деня на подаване на декларацията.

Чл. 94. (1) Гражданите заплащат месечна такса по чл. 93 в размер 0,6 на сто от минималната работна заплата за страната, определена от Министерския съвет, за всеки регистриран електромер.

(2) Юридическите и физическите лица, осъществяващи търговска дейност, както и държавните и общинските организации заплащат месечна такса в размер 2,5 на сто от минималната работна заплата за страната, определена от Министерския съвет, за всеки регистриран електромер.

Чл. 95. Таксата по чл. 94 се заплаща заедно с дължимите суми за ползвана електрическа енергия по съответния за това ред чрез касите на електроснабдителните предприятия на "Национална електрическа компания" ЕАД.

Чл. 96. Освобождават се от заплащане на такси граждани с увреден слух или зрение с II група инволидност.

Чл. 97. (1)  Не се плаща такса при ползване на приемници и устройства от здравни заведения, детски домове и градини, образователни, социални и културни институции по списък, предложен от съответните министерства и ведомства, и утвърден от Националния съвет за радио и телевизия, както и ако приемниците и устройствата се ползват като монитори.

(2) Списъкът по ал. 1 се публикува в Информационния бюлетин на Националния съвет за радио и телевизия и периодично се актуализира.

 

Р а з д е л II

Фонд "Радио и телевизия"

Чл. 98. Създава се фонд "Радио и телевизия" към Националния съвет за радио и телевизия за финансиране на радио- и телевизионната дейност.

Чл. 99. (1) Фонд "Радио и телевизия" се ръководи от управителен съвет, чийто състав се определя от Националния съвет за радио и телевизия.

(2) Управителният съвет задължително включва представител на Министерството на финансите, представител на Комитета по пощи и далекосъобщения, представител на обществените радио- и телевизионни оператори и представител на търговските радио- и телевизионни оператори.

(3) Националният съвет за радио и телевизия приема правилници за устройството и дейността на фонд "Радио и телевизия" и на неговия управителен съвет.

Чл. 100. Управителният съвет избира от състава си председател.

Чл. 101. (1) Националният съвет за радио и телевизия назначава изпълнителен директор на фонд "Радио и телевизия", който ръководи оперативната дейност на фонда.

(2) Изпълнителният директор не може да бъде член на управителния съвет.

Чл. 102. Средствата във фонд "Радио и телевизия" се набират от:

1. събраните месечни такси за приемане на радио- и телевизионни програми;

2. 80 на сто от първоначалните лицензионни такси, събрани от Държавната комисия по далекосъобщения от оператори с индивидуална лицензия, издадена за радио- и телевизионна дейност по смисъла на Закона за далекосъобщенията;

3. 50 на сто от събраните годишни такси за контролиране изпълнението на лицензии, издадени за радио- и телевизионна дейност;

4. лихви върху средствата, набрани във фонда;

5. дарения и завещания;

6. други източници, определени в закон.

Чл. 103. (1) Средствата от фонд "Радио и телевизия" се разходват за:

1. финансиране на БНР и БНТ;

2. финансиране на Националния съвет за радио и телевизия;

3. финансиране на проекти с национално значение, свързани с внедряване и използване на нови технологии в радио- и телевизионната дейност;

4. финансиране на значими културни и образователни проекти;

5. финансиране на проекти и дейности, предназначени да разширят разпространението на радио- и телевизионните програми по население и/или територия;

6. управлението на фонда;

7. "Национална електрическа компания" ЕАД във връзка със събирането на таксите по чл. 93.

(2) Финансирането на БНР и БНТ е:

1. за подготвяне, създаване и разпространение на национални и регионални програми, по норматив за час програма, определен от Националния съвет за радио и телевизия по предложение на БНР и БНТ;

2. целево финансиране за дълготрайни материални активи.

(3) Националният съвет за радио и телевизия открива извънбюджетна сметка в Българската народна банка за съхраняване на средствата на фонд "Радио и телевизия".

Чл. 104. Превишението на приходите над разходите в края на годината е преходен остатък и се използва през следващата година по предназначение.

Г л а в а ш е с т а

Лицензиране на радио- и телевизионни оператори

Р а з д е л I

Общи положения

Чл. 105. (1) Радио- и телевизионна дейност се осъществява въз основа на издадени лицензии от Държавната комисия по далекосъобщения.

(2) За лицензия могат да кандидатстват само физически лица - еднолични търговци, и юридически лица по смисъла на българското законодателство.

(3) Българското национално радио и Българската национална телевизия осъществяват радио- и телевизионна дейност като национални обществени оператори въз основа на лицензии, издадени от Държавната комисия по далекосъобщения.

(4) Не могат да кандидатстват за издаване на лицензии:

1. юридически лица, на които е отказано или отнето разрешението за извършване на застрахователна дейност по § 8а от Закона за застраховането;

2. юридически лица, в които юридическите лица по т. 1 или съдружниците, или акционерите в тях притежават дялово участие;

3. юридически лица, които не могат да докажат собствеността на имуществото си или на капитала, по чл. 6 от Закона за мерките срещу изпирането на пари;

4. юридически лица, в които юридическите лица по т. 3 или съдружниците, или акционерите в тях притежават дялово участие;

5. юридически лица, които през последните пет години, предхождащи кандидатстването за лицензия, са обявени в несъстоятелност, или са в производство за обявяване в несъстоятелност или в ликвидация;

6. юридически лица, в които като съдружници или акционери участват лица, включени в списъка по чл. 3, ал. 1 от Закона за информация относно необслужвани кредити;

7. юридически лица, в които има съдружници или акционери, които са съдружници или акционери и в юридически лица с регистриран предмет "рекламна дейност" или осъществяват рекламна дейност;

8. юридически лица, в които има съдружници или акционери, които са съдружници или акционери и в юридически лица с регистриран предмет "охранителна дейност" или осъществяват охранителна дейност;

9. далекосъобщителни оператори, които имат монополно положение на пазара.

Чл. 106. (1) Лицензията е лична.

(2) Прехвърляне на лицензия се допуска от Държавната комисия по далекосъобщения след решение на Националния съвет за радио и телевизия.

Чл. 107. (1) В случаите, когато едно лице кандидатства едновременно за лицензия като радио- или телевизионен оператор и за лицензия като далекосъобщителен оператор, по този закон се издава самостоятелна лицензия.

(2) Лицензираните радио- и телевизионни оператори са длъжни да осигурят разпространение на програмите си в съответствие с изискванията и сроковете, определени в лицензията.

(3) При забава на изпълнението на задълженията по ал. 2, Държавната комисия по далекосъобщения може да отнеме лицензията само на това основание.

Чл. 108. При представяне на документите за получаване на лицензии по чл. 111 кандидатите декларират, че не притежават дялове, акции или друг вид права за участие в радио- и телевизионни оператори над допустимия размер според антимонополното законодателство на Република България.

Чл. 109. (1) Лицензиите се издават за срок до 10 години.

(2) В случаите по чл. 3, ал. 3 срокът на лицензиите по този закон се съобразява със срока на лицензиите по Закона за далекосъобщенията.

Чл. 110. (1) Лицензията за радио- и телевизионна дейност съдържа:

1. наименованието (фирмата) и седалището на радиооператора или телевизионния оператор;

2. вида (обществен или търговски);

3. датата на издаване на лицензията;

4. началната дата на разпространение на програмата;

5. обхвата на разпространение (национален, регионален, местен);

6. срока на лицензията;

7. техническите и други изисквания към програмите.

(2) В лицензията се включват задължения за спазване на изискванията по чл. 6, ал. 3 и чл. 7 и принципите за осъществяване на радио- и телевизионна дейност по чл. 10 и чл. 19.

Р а з д е л II

Ред за издаване на лицензия

Чл. 111. Кандидатите за лицензия за радио- и телевизионна дейност подават писмено заявление до Държавната комисия по далекосъобщения, към което прилагат:

1. учредителен акт;

2. удостоверение за съдебна регистрация или документи, удостоверяващи създаването на юридическото лице

3. удостоверение от данъчната служба за платени данъци към момента на подаването на заявлението.

4. предложение за способ на разпространение на програмите;

5. декларация по чл. 108;

6. декларация, че не са налице обстоятелства по чл. 105, ал. 4.

7. доказателства за финансовите възможности за изпълнение на дейността;

8. програмен проект, програмна концепция, програмен профил, програмна схема, списък на допълнителни радио- и телевизионни услуги;

9. доказателства за търговски и отстъпени авторски права за защитени произведения в програмите и за отстъпени сродни права за предоставяне за разпространение на чужди програми.

Чл. 112. (1) Упълномощено длъжностно лице на Държавната комисия по далекосъобщения извършва проверка за редовността на подадените документи по чл. 111.

(2) При констатиране на пропуски и недостатъци в документите по чл. 111, на кандидатите се дава 7-дневен срок за отстраняването им, като срокът тече от уведомяването. Ако пропуските и недостатъците не бъдат отстранени до изтичане на срока, документите на кандидата не се разглеждат.

Чл. 113. В 7-дневен срок от приемането на документите или от изтичането на срока по чл. 112, ал. 2 Държавната комисия по далекосъобщения ги изпраща на Националния съвет за радио и телевизия.

Чл. 114. (1) Достъп до представените документи имат само членовете на Държавната комисия по далекосъобщения и на Националния съвет за радио и телевизия.

(2) Членовете на Държавната комисия по далекосъобщения и на Националния съвет за радио и телевизия са длъжни да опазват тайната на информацията, съдържаща се в документите по чл. 111.

Чл. 115. (1) В 1-месечен срок от постъпване на документите Националният съвет за радио и телевизия се произнася с мотивирано решение по направеното искане за издаване на лицензия за радио- и телевизионна дейност.

(2) В 7-дневен срок от произнасянето Националният съвет за радио и телевизия изпраща на Държавната комисия по далекосъобщения решението по ал. 1, към което се прилагат и документите на кандидата.

(3) Ако в решението се удовлетворява искането за издаване на лицензия за радио- и телевизионна дейност, Националният съвет за радио и телевизия прилага и проект на лицензията.

(4) В едномесечен срок Държавната комисия по далекосъобщения издава лицензията по реда на Закона за далекосъобщенията.

Чл. 116. В случаите, когато Националният съвет за радио и телевизия прецени, че за предоставяне на лицензии за радио- и телевизионна дейност е необходимо провеждане на конкурс, той се провежда при условия и по ред, определени с наредба, издадена от Министерския съвет.

Р а з д е л III

Надзор, изменение и прекратяване на лицензията

Чл. 117. Надзорът за спазването на този закон и за изискванията по лицензията се осъществява от съответните длъжностни лица на Националния съвет за радио и телевизия.

Чл. 118. При констатирани нарушения Националният съвет за радио и телевизия в срок от 1 месец е длъжен да обсъди представените документи и доказателства и да направи предложение до Държавната комисия по далекосъобщения относно налагане на имуществена санкция по този закон и/или да вземе решение относно изменение или прекратяване на лицензията.

Чл. 119. (1) При констатиране на промяна на дейността на лицензиран радио- или телевизионен оператор от обществен в търговски, Националният съвет за радио и телевизия прави предложение за прекратяване на лицензията.

(2) Лицето по ал. 1 може да кандидатства за лицензия като търговски радио- и телевизионен оператор.

(3) Лицето по ал. 1 има право да поиска изменение на лицензията си тогава, когато се налага промяна на характера на дейността му в търговска.

Чл. 120. В случаите по чл. 119 Националният съвет за радио и телевизия прави предложение до Държавната комисия по далекосъобщения за изменение или прекратяване на лицензията.

Чл. 121. Лицензията се прекратява с:

1. изтичането на срока;

2. отнемането й;

3. прекратяването на юридическото лице.

Чл. 122. Лицензията се отнема при:

1. груби нарушения на принципите на радио- и телевизионната дейност;

2. системни нарушения на разпоредбите по чл. 6, ал. 3, чл. 7, чл. 10 и чл. 19;

3. установяване на неверни данни в декларациите по чл. 111.

Чл. 123. Отнемане на лицензия на радио- или телевизионен оператор се извършва от Държавната комисия по далекосъобщения въз основа на решение на Националния съвет за радио и телевизия и по реда на Закона за далекосъобщенията.

Чл. 124. С отнемането на лицензията юридическото лице е длъжно да преустанови радио- и телевизионната си дейност.

Чл. 125. (1) Най-късно 6 месеца преди изтичането на срока на лицензията лицензиантът следва да заяви намерение за издаване на нова лицензия за същата дейност при спазване на същите лицензионни изисквания.

(2) Националният съвет за радио и телевизия проверява наличието на условията за издаване на лицензия в случаите по ал. 1 и в срок до 3 месеца преди изтичането на срока на лицензията писмено уведомява Държавната комисия по далекосъобщения и лицензианта за решението си.

(3) Ако в решението се удовлетворява искането за издаване на нова лицензия за радио- и телевизионна дейност, Държавната комисия по далекосъобщения издава лицензията по реда на чл. 115.

 

Г л а в а с е д м а

АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

 

Чл. 126. (1) За нарушение на разпоредбите на чл. 11-14, чл. 16-18, чл. 73, чл. 75-80, чл. 82-86, чл. 90-92 и чл. 107, ал. 3 на радио- и телевизионните оператори се налага имуществена санкция от 2 млн. до 15 млн.лв.

(2) При повторно нарушение се налага имуществена санкция в двоен размер.

(3) За нарушения по чл. 19 се прилагат административнонаказателните разпоредби на Закона за авторското право и сродните му права.

Чл. 127. (1) Нарушенията се констатират от длъжностните лица на Националния съвет за радио и телевизия.

(2) Наказателните постановления се издават от упълномощено от Държавната комисия по далекосъобщения длъжностно лице.

(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 1. По смисъла на този закон:

1. "Разпространение" е първоначалното предаване или излъчване, независимо с какви далекосъобщителни средства, на радио- или телевизионна програма, предназначена за приемане от слушатели или зрители. То включва и обмена (препредаването) на програми между оператори, за да бъдат приети от аудиторията. То не включва съобщителни услуги за индивидуално ползване.

2. "Създаване" е творчески акт, който включва авторски замисъл и неговата аудиовизуална реализация с цел производство на предаване или програма.

3. "Програма" е система от всички елементи, които създава и разпространява операторът чрез сигнал на определена честота и която е носител на определено съдържание, разпределено в часова схема.

4. "Предаване" е самостоятелна част от програма, отличаваща се от другите по съдържание, характер и авторство.

5. "Системно" е извършване на нарушение по една глава на този закон три или повече пъти.

6. "Български аудио- и аудиовизуални произведения" са произведения, създадени или реализирани изключително или в съдружие от български граждани, създадени на основата на произведения от български граждани. За български се считат и произведения, създадени въз основа на двустранни договори между български и чужди продуценти, при условие че българските продуценти имат преобладаващо финансово участие в общите разходи на продукцията и тази продукция се ръководи от един или няколко български продуценти.

7. "Европейски аудио- и аудиовизуални произведения" са произведения, създадени изключително или в съдружие от продуценти, регистрирани в страни-членки на Европейския съюз, в страни, които са трета страна по отношение на Конвенцията за трансгранична телевизия на Съвета на Европа или в страни, с които Европейският съюз е сключил споразумения за аудиовизуалния сектор. Произведенията са създадени от граждани на една или няколко европейски държави. За европейски ще се смятат и тези произведения, които са създадени в рамките на двустранни договори между европейски страни и трети държави, при условие че европейските съпродуценти имат преобладаващо финансово участие в общите разходи на продукцията и тази продукция се ръководи от един или няколко европейски продуценти.

8. "Значимо събитие" е събитие със социален, политически, икономически, спортен или развлекателен характер, което засяга интересите на преобладаващата част от аудиторията.

9. "Изключително право" е правото за отразяване на събитие, придобито срещу заплащане само от един радио- или телевизионен оператор.

10. "Допълнителна информация" е специализирана информация, която се разпространява на същата честота и чрез същия технически способ с програмата на даден радио- и телевизионен оператор, но не е елемент от програмата.

11. "Телетекст" е буквено-цифрово съобщение, което има информационна, справочна и рекламна част и е предназначено за разпространение от телевизионен оператор, в явен вид или закодирано в синхронизиращия сигнал.

12. "Реклама" е всяко публично съобщение, включено в програмата на радио- или телевизионен оператор, във връзка с търговия, работа, занаят или професия, имащо за цел да насърчи продажбата, покупката или наемането на стока или услуга, включително на недвижима собственост, да съдейства за популяризирането на кауза или идея или да предизвика друг ефект, желан от рекламиращия. За това съобщение на рекламодателя е предоставено време в програмата срещу заплащане или друго подобно възнаграждение. Този вид публично съобщение не включва телевизионния пазар.

а) "скрита реклама" е представяне чрез аудио- или визуални средства на стоки, услуги или на името, търговската марка и дейността на производител на стоки и услуги в предавания, които не са предназначени за рекламиране и което представяне може да въведе в заблуждение аудиторията;

б) "средства за подсъзнателни внушения в рекламата" са индиректни специфични (включително и технически) методи за рекламиране, които не са обозначени като реклама и не се разпознават от аудиторията, като: използване на двадесет и пети кадър, излъчване на инфразвук и други подобни. Тези средства формират подсъзнателна психическа реакция и нагласа в аудиторията към рекламираните стоки, услуги и т.н.;

13. "Радио- и телевизионен пазар" е всяко пряко предложение към аудиторията, излъчено с цел продажбата или доставянето на стоки и услуги, включително имоти, права и задължения, срещу заплащане.

14. "Нови технологии" са всички технически средства, предназначени за усъвършенстване начините на създаване, разпространение и приемане на радио- и телевизионни програми.

15. "Интерактивност" е съвкупност от средства и методи, включително и технически, за осъществяване на обратна връзка на аудиторията с радио- и телевизионния оператор.

16. "Цифрови технологии" са технологии за създаване и разпространение на радио- и телевизионни програми, които разширяват възможностите за предаване, обработка и съхранение на допълнителна информация включително и чрез компресиране на видеосигнала, както и възможностите за качествено приемане.

17. "Препредаване" е извършването на едновременно и непроменено приемане и предаване, независимо от използваните технически средства изцяло и без никакви изменения на радио- и телевизионни програми или на големи части от тях, разпространявани за приемане от широката аудитория.

18. "Пълна програма" е радио- и телевизионна програма с многообразно съдържание, в която преобладават предавания с информационен, образователен, културен и развлекателен характер.

19. "Прозорец" е времево ограничена в рамките на основната програма радио- и телевизионна програма, която има своя съдържателна специфика.

20. "Спонсорство" е всеки принос на физическо и юридическо лице, което не участва в радио- и/или телевизионна дейност или в производство на аудио- и аудиовизуални произведения, към директно или индиректно финансиране на радио- и телевизионни програми с цел популяризиране в обществото на неговото име, търговска марка, репутация, дейност или продукция.

21. "Личен живот" е животът на човек в семеен, здравен и сексуален аспект.

22. "Информационно отразяване" е създаването и разпространението в рамките на актуално-публицистичните предавания и новините с продължителност, необходима за да се предаде изчерпателно съдържанието на отразяваното събитие. В случай, когато друг радио- и телевизионен оператор притежава изключителните права върху събитието, правото на безплатно информационно отразяване включва: правото на директен достъп, на запис, който да бъде използван единствено за създаване на материал с продължителност не по-голяма от 90 секунди.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 2. (1) Националният съвет за радио и телевизия получава субсидия от държавния бюджет за издръжката си до 2002 г.

(2) Българското национално радио и Българската национална телевизия получават субсидия от държавния бюджет до 31 декември 2002 г. по реда на чл. 70, ал. 3, т. 2 и 3.

(3) Българското национално радио, Българската национална телевизия и Националният съвет за радио и телевизия получават субсидия от държавния бюджет и финансиране от фонд "Радио и телевизия" в размер, определен по норматив за час програма, одобрен от Министерския съвет, както следва:

1. за 2003 г. - 50 на сто от субсидия от държавния бюджет и 50 на сто финансиране от фонд "Радио и телевизия";

2. за 2004 г. - 40 на сто субсидия от държавния бюджет и 60 на сто финансиране от фонд "Радио и телевизия";

3. за 2005 г. - 30 на сто субсидия от държавния бюджет и 70 на сто финансиране от фонд "Радио и телевизия";

4. за 2006 г. - 20 на сто субсидия от държавния бюджет и 80 на сто финансиране от фонд "Радио и телевизия".

(4) От 1 януари 2007 г. субсидията от държавния бюджет на БНР, БНТ и Националния съвет за радио и телевизия се заменя изцяло с финансиране от фонд "Радио и телевизия". Размерът на финансирането се определя по реда на чл. 103, ал. 1, т. 1 и ал. 2.

§ 3. (1) До 1 януари 2003 г. правомощията на управителния съвет на фонд "Радио и телевизия" по контрола върху постъпленията се осъществяват от Националния съвет за радио и телевизия.

(2) Не по-късно от 3 месеца преди изтичане на срока по ал. 1 Националният съвет за радио и телевизия определя членовете на управителния съвет на фонд "Радио и телевизия", назначава изпълнителен директор на фонда и приема правилниците по чл. 99, ал. 3.

§ 4. (1) Радио- и телевизионните оператори, лицензирани преди влизането в сила на този закон, в съответствие с действащите по това време нормативни актове, включително тези с изтекъл срок на лицензията, се лицензират по реда на чл. 125.

(2) Юридически лица, които осъществяват фактически радио- и телевизионна дейност, са длъжни да предприемат необходимите действия за лицензиране по реда на чл. 105 в 3-месечен срок от влизането в сила на този закон.

(3) Българското национално радио и Българската национална телевизия са длъжни да представят необходимите документи по чл. 111 с оглед на лицензирането си по реда на чл. 105, ал. 3, в срока по ал. 2.

§ 5. (1) Управителните съвети на БНР и БНТ и генералните директори на БНР и БНТ, избрани по време на действието на Закона за радио и телевизия (обн., ДВ, бр. 77 от 1996 г.; Решение N 21 на Конституционния съд от 1996 г. - бр. 102 от 1996 г.; изм. и доп., бр. 112 от 1997 г.), довършват мандата си, предвиден в него.

(2) Съставът на Националния съвет за радио и телевизия през първия мандат след влизането в сила на този закон, се обновява по жребий.

(3) След изтичане на две години съставът на Националния съвет за радио и телевизия се обновява с двама представители от квотата на Народното събрание и един от квотата на президента.

(4) След изтичане на четири години съставът на Националния съвет за радио и телевизия се обновява с един представител от квотата на Народното събрание и двама от квотата на президента.

(5) Програмните съвети на БНР и БНТ прекратяват мандата си в 1-месечен срок от влизането в сила на този закон.

(6) Ако управителните съвети на БНР и БНТ вземат решение, програмните съвети могат да осъществяват дейността си при условието на чл. 62, т. 3.

§ 6. (1) Договорите за реклама и спонсорство, сключени от БНР и БНТ, следва да се преразгледат с оглед на привеждането им в съответствие с този закон.

(2) В случаите, когато времетраенето на рекламата, съгласно условията на всички сключени договори, превишава времетраенето на рекламата съгласно разпоредбата на чл. 86, БНР и БНТ са длъжни да предложат на рекламодателите съответно редуциране или да прекратят договорите с тях, считано от 1 януари 1999 г.

§ 7. Решенията по чл. 49, ал. 3 се приемат не по-късно от 3 месеца след влизането на този закон в сила.

§ 8. Срокът за изпълнение на разпоредбите по чл. 62, т. 1, 2, 4, 8 и 9 е не по-дълъг от 6 месеца след влизането на този закон в сила.

§ 9. До получаването на лицензия за частен телевизионен оператор с национален обхват, Българската национална телевизия не ползва правата за реклама в часовия пояс от 19,00 до 22,00 ч.

§ 10. Този закон отменя Закона за радиото и телевизията (обн., ДВ, бр. 77 от 1996 г.; Решение N 21 на Конституционния съд от 1996 г. - бр. 102 от 1996 г.; изм. и доп., бр. 112 от 1997 г.).

Законът е приет от ХХХVIII Народно събрание на 23 септември 1998 г. и на 13 ноември 1998 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА

НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ:

ЙОРДАН СОКОЛОВ