| начална страница | назад |

Бандата на петимата нахлува в ефира?

Проектът на закон за далекосъобщенията е циничен опит за легализиране на разюздана корупция

Правителството е на път да узакони най-съвършения механизъм за корупция чрез законите за радиото и телевизията и за далекосъобщенията. Кой знае защо дългоочакваните проекти бяха държани в тайна в продължение на месеци, въпреки че се отнасят до едно от най-публичните неща в държавата - съобщенията и електронните медии. Когато най-сетне документите стигнаха до правителството, премиерът изглежда се усети, че заинтересована група се опитва зад гърба му да регламентира прокарването на частни интереси. За пръв път откакто действа неговия кабинет два законопроекта бяха върнати на два пъти за доработване и съгласуване.

Проектозаконът за телевизията и радиото се занимава само с програмите и прехвърля върху Закона за далекосъобщенията всички проблеми, свързани с разпръскването.

Чрез лицензите и концесиите, предвидени в закона за телекомуникациите, внесен от шефа на КПД Антоний Славински, механизмите на рушветчийството са уредени в детайли. В този смисъл медийният закон е само помощен и на практика е създаден само за парлама.

Законът на Славински се занимава с всички дейности, свързани с далекосъобщенията, и проблемите, които изникват пред всички оператори са еднакви.

 

Цинизмът на текстовете му обаче ще проличи, когато почнат да се раздават радиочестотите. Тъй като законът е написан така, че нормалният човек да не може да разбере от първи прочит за какво става дума, за по-голяма прегледност ще се опитаме хипотетично да проследим стъпките на кандидатстващия за радиочестота. Основните положения в двата закона са, че за да получиш право да правиш радио или тв програма, трябва да получиш лицензия от НеСеРеТе. Но за да излъчваш, ти трябва или концесия за честота по закона за далекосъобщенията или договор с някой, който вече е получил честота.

Регулирането и контролът на телекомуникациите се поверяват на държавна агенция по далекосъобщенията. Режимът на лицензиране и концесиониране, уреден в закона дава всички шансове на тази агенция да се превърне в най-подкупната структура в държавата. Агенцията се състои от един изпълнителен директор и надзорен съвет с петима членове. Изглежда авторите на текстовете са си дали сметка за огромната власт на този орган и неограничените му възможности за корупция, затова са написали в чл. 21, че членовете на надзорния съвет трябва да са с високи нравствени качества.

 

Моралните категории обаче нямат място в законите, защото са абстрактни и не могат да бъдат удостоверени с документ. В първия вариант на проекта се предвиждаше някакъв относителен контрол над тези петима високонравствени членове. Трима от тях трябваше да се избират от парламента, а двама от президента. Но след първото връщане на проекта, беше решено и петимата да се назначават от правителството.

Значи тези петима високо нравствени ( или крайно безнравствени) специалисти ще издават, изменят, допълват, спират и отнемат лицензиите, предвидени в закона, и ще участват в комисията по провеждането на търговете или конкурсите за концесия и заедно с директора си ще управляват и разпределят ефира. Да предположим, че един гражданин или група граждани решат, че много искат да правят програма. Най-напред те трябва да инвестират стотици хиляди марки за програмния проект и да кандидатстват за лиценз от НСРТ. Според медийния закон, ако съветът хареса програмата, той издава разрешително и препраща кандидатите към КПД за концесия. Лицензът се издава в рамките на 3 месеца.

Според другия закон формално искане за честота до председателя на КПД може да направи всеки гражданин. Той пък ог своя страна възлага на държавната агенция да провери, дали има възможност за предоставяне на радиочестотен спектър. Агенцията проучва от 1 до 3 месеца. С 3-те месеца за програмна лицензия стават 6 месеца. Петимата високонравствени членове на агенцията може да кажат, че има честота, а може да кажат, че няма. Тук обаче изниква реалната възможност, ако кандидатът бутне подходяща сума под масата, да се освободи честота.

 

След като кандидатът си даде рушвета, агенцията уведомява КПД. От своя страна комитетът открива предварителна процедура. Той съобщава чрез "Държавен вестник", че всички желаещи, да кандидатстват за честотата трябва да си подадат документите и техническите проекти. КПД праща пликовете на агенцията за проучване на техническите параметри и извършва честотното планиране. Ако агенцията прецени, че има непълноти в проекта, тя уведомява кандидата и му дава срок да ги отстрани. Агенцията може да попита, например, каква далекосъобщителна мрежа иска да използва кандидатът. За да се отърве от досадно тичане и разправии, той отговаря, че иска да ползва мрежата на Българската телекомуникационна комапния. Агенцията му заявява, че не става. Защо не става? Ами, ей така, не става. И му се предлага да използва мрежата на лицензирания оператор Х. Операторът Х преди това е минал по същия път и за да си получи разрешителното да изгради далекосъобщителна мрежа също е бутнал нещо на онези петимата, нравствените. Те от своя страна се чувстват длъжни да му намерят мющерии. Кандидатът кандисва да ползва мрежата на Х, но тук му задават въпроса какъв предавател ще купува. Той си избира някаква фирма, но пак му казват, че не може. Причината е, че преди това агенцията е издала лиценз на други хора за внос или производство на друг тип съоръжения. Кандидатът пак кандисва. Но това не му гарантира нищо. За да попадне сред одобрените, той отново бута рушвет. Всичко това продължава от 1 до 9 месеца. С предишните 6 месеца стават 15 месеца чакане до този преходен етап. След това КПД дава на правителството предложение за предоставяне на концесия. Правителството пък определя 8-членна комисия за провеждане на конкурса. В нея задължително влизат онези петимата високонравствени членове на агенцията. Комисията взима решенията си с обикновено мнозинство, т.е. гласовете на същите пет души. На този етап от процедурата кандидатът вече е изключително заинтересован пак да бутне някаква сума. За всеки случай. Конкурсът се провежда в 6-месечен срок.

 

Станаха 21 месеца. След около още месец и половина избраният фаворит сключва договор за концесия и си плаща законно на държавата за нея. С това обаче бутането на мангизи и разтакаването не свършват. Като си купи радиосъоръжения, човекът с честотата трябва да ги занесе за изпитания в специална лаборатория. Тя също е лицензирана от онези петимата високонравствените. След това трябва да си назначи радиоопаретори. И те са лицензирани от агенцията и така до безкрай. На всико това отгоре по време на цялата процедура, а и след това, агенцията има право да измени или отнеме лицензията в резултат на "интересите на отбраната, обществения интерес или опазване на обществения ред". Що е то обществен интерес, пак преценяват петимата. А що се отнася до обществения ред, можем да си представим какво би станало с Дарик радио през януари 1997 година, ако законът действаше.

 

От проекта са ясни няколко неща. Първо - че, за да кандидатстваш за честота, трябва да разполагаш с мощен екип инженери и специалисти по радиотехника. Второ- трябва да имаш много, ама много пари, за да има и за държавата, и за високонравствените надзорници. А кой у нас има толкова пари, можем да познаем от първи път. От друга страна обаче едно от изискванията на Европейският съюз при раздаването на честотите е да има прозрачност на финансирането. Зрителят и слушателят трябва да знаят кой дава парите за програмите и какъв е произходът им. Така се избягва възможността за прокарване на мафиотски и/или корпоративни интереси в медиите.

 

Другото изискване на ЕС е пълно изключване на изпълнителната и политическата власт при раздаването на честотите. Препоръките са обществен орган да разписва лицензи за тях, а не държавата да ги отдава на концесия. Всичко това трябва да става след публично обсъждане. Така пък се избягва прокарването на политически интереси в медиите. Изглежда никой в тая държава не го е еня нито за обществения интерес, нито за високата нравственост. Чрез морализаторската терминология обикновено се прикриват диктаторски или мафиотски цели. Преди да е разписало проектите за медиите и телекомуникациите, правителството на Костов все още има възможност да докаже, че не е така.

 

 

КАРЕТА

"Концесията не е подходящ вариант за осъществяване на радио-телевизионна дейност. Лицензията е световно приета форма, доказала своята ефективност. Тя дава право да се използват определени честоти за предварително декларирани цели в полза на обществото...Нашите аргументи против концесиите са по-мобилния контрол върху дейността на операторите и по-малките такси за държавата. Повярвайте, в България има само 3-4 радиостанции, които работят без да се притесняват за средствата. Ние не сме богати хора."

Васил Димитров, Сдружение на българските частни радиостанции

 

"В новата законова рамка трябва да бъдат защитени гражданското право на информация и независимостта на медиите. В нея обществените медии очакват възможност да подготвят плуралистична и обществено полезна програмна продукция. Частните медии пък, на свой ред, очакват прозрачност в получаването на достъп до медийното пространство, спазване на антимонополния принцип и равнопоставеност с публичните медии...Спорът концесия-лицензия не е лингвистичен. Той е натоварен с няколко противоречия: Държавно-обществено, материално-духовно, формално-компетентно."

Снежана Попова, преподавател в Факултета по журналистика

Силвия Йотова