ЮРИ ВЕЛЕВ

Какво е общото между българите и племето муси, което населява държавата Буркина Фасо, освен че в справочниците страните ни са една до друга по азбучен ред?

В бившата френска колония, сгушена в саваните на Северна Африка, живеят 11 милиона души. Доходите им са сред най-ниските в света. Препитават се главно със земеделие. Военните в Буркина Фасо няколко пъти са правили преврати, но сега има демокрация и свободни медии. Един телевизор се пада на 182 души, едно радио - на 36.

Общото е, че племето муси се радва на точно толкова полусвободни медии, колкото и българите. Това се вижда от пресния доклад на Фрийдъм хаус за 1997 г.

Влиятелната американска неправителствена организация проучва свободата на медиите в цял свят и прави годишни доклади. Заключенията в тях се вземат под внимание от западните правителствени и други кръгове.

Фрийдъм хаус разпределя държавите в три категории "свободни", "отчасти свободни" и "несвободни". През 1997 г. българските медии се класират във втората категория с рейтинг (36) много близък до този на Буркинафасовските (39).

Полусвободата на медиите, особено на полуостров като Балканския, е нещо като полумесеца - грее, но не свети.

В същата група са и Уганда, Тонго, Суринам, Сенегал. Малко по-напред сме от Румъния с рейтинг 39 (колкото по-голямо е числото, толкова по-зависими са медиите). Но сме по-назад от Монголия (рейтинг 34). Интересно е, че сме в една група и с македонците. Какво да се прави - нали говорим един език и сме от една кръвна група.

Камък по витрината

„Свобода на медиите" е широко понятие. Нещо като широк гръб, зад който властта може да прикрива какво ли не. Всички режими у нас след 1989 г. слагаха на витрината си лъскав пакет с панделка - „свободните медии". Може реформата нещо да куца, банките да гърмят, престъпността да расте, но поне медиите са свободни. Дори всяко парламентарно мнозинство излъчваше по някой възмутен от разпасаната преса, който опитваше да и пробива нова дупка на колана. Това бяха хора, които знаеха за медиите толкова, колкото за Буркина Фасо, но се изказваха на едро.

За разлика от тях, Фрийдъм хаус изглежда е наясно какво говори. Как организацията изчислява рейтинга на свободата?

Американците явно са наясно с богатия спектър на интереси, които жадуват контрол върху журналистическото перо, и на механизми, по които може да бъде притисната една медия.

Убийството на журналист е най-зловещата форма на цензура, но има и много други начини на атаки и посегателства, поясняват от организацията.

За да бъде изследвана изчерпателно системата за пренос на новини, са въведени четири критерия: законова регулация, политически натиск, икономическо влияние и репресивни действия. По първите три електронните и печатните медии получават оценка между 0 и 15, по четвъртия - между 0 и 5. По-големите числа означават по-голяма репресия и съответно по-малка свобода.

Сборът от числата формира рейтинга на държавата. Свободни са медии-те в държави с рейтинг под 30. Например, за САЩ той е 12, за Германия -11, за Великобритания - 21, за Полша - 25, за Чехия - 19, за Унгария -28.

Унгарският случай

Точно през 1997 г. Унгария се качва в категорията „свободни медии", според Фрийдъм хаус. Защо?

В Будапеща има независима преса. Радиото и телевизията обаче твърде дълго са под опеката на властта. Правителството пише закони и обещава свобода на електронните медии. Но докато обещава, Унгария си стои в категорията „полу".

Миналия октомври обаче медийният закон от 1996 г. заработва и три нови независими телевизии влизат в конкуренция с държавната. Монополът на официалните новини е разбит. Едва тогава Унгария е оценена като държава със свободни медии.

Цифрата за законова регулация е 3, докато за България е 7 (нещо като четири на релси по системата на ученическите бележници). Нищо чудно: миналата година българските електронни медии имаха закон - Гордостта на Клара. Той дойде късно, но затова пък беше калпав. На американците не е убягнал фактът, че законът закрепостява медиите.

Не са големи надеждите, че след раждането на НСРТ и с приемането на новия закон за далекосъобщенията рейтингът на електронните ни медии ще се подобри.

Знае се, че законопроектът „Славински" дава големи права на чиновници да решават за частните телевизии и радиа. А както е известно, чиновникът и у нас, и в Буркина Фасо, пък и навсякъде по света, има особено разбиране за свободата на словото. Измерва го или в забрани, или в банкноти.

Дори Русия има по-добър законов рейтинг за електронните медии - 5.

Що се отнася до нашия НСРТ, уместно е да цитираме доклада „Аткинсон-Джелерод" на Съвета на Европа за България: „НСРТ има право да прекратява програми и отнема лицензи на базата на неясни принципи. (...)

Новото правителство установи стриктен контрол над държавните електронни медии, като назначи свои верни хора на изпълнителните постове в БНТ и БНР. По-късно НСРТ назначи директорите. Според опозицията, въпреки твърденията на управляващите, че членовете на съвета са назначени по професионални критерии, шест от общо седем са отявлени привърженици на СДС и един на опозицията. (...)

При подобни обстоятелства излъчванията на БНТ и БНР би трябвало явно да облагодетелстват правителството".

Оценката е доста остра. При това Съветът на Европа едва ли може да бъде обвинен в твърде широки разбирания за свободата на медиите. Самият доклад на Фрийдъм Хаус предупреждава, че звучат „дълбоко обезпокояващо" препоръките на Страсбург за законови модели, които да гарантират „отговорността" на пресата. Както и дебатът около наказанията за „безотговорните".

Пазарната преса

Всъщност Фрийдъм хаус просто потвърждава това, което ние добре знаем - че електронните медии у нас са много зависими. Явно големците скоро няма да nуcнат чист въздух в телевизията и радиото. Интересен е обаче е рейтингът на Фрийдъм хаус за свободата на пресата у нас. Цифрите говорят, че на запад виждат българските печатни медии само малко по-свободни от електронните. Законова среда - 5. Политически натиск - 3. Репресивни действия - 1 (след случая с Ана Заркова този индекс ще се влоши). Икономическият натиск - 7, точно колкото за законовата среда на електронните медии. С други думи, пресата вирее в пазарна среда също толкова враждебна, колкото законовата за „Сан Стефано" 29 и „Драган Цанков" 4.

Приятелските медии и последствията

Какво става, когато медиите са хванати за гърлото? Към проучването на Фрийдъм Хаус има коментар на Ленард Сасмън, експерт по международни комуникации. Той прави пряка връзка между финасовата криза в Азия от края на 1997 г. и стриктния контрол на много азиатски правителства върху медиите.

Как тигрите се превърнаха в котки, просещи хапки от чужбина - просто медиите нямаха възможност да бият тревога, че корупцията и лошата финансова политика водят региона към колапс, обяснява Сасмън.

Затова икономическият шок удари no-слабо държави със свободни медии като Япония и Филипините. А най-зле пострадаха страните, където режимите държат новините изкъсо - Малайзия и Индонезия.

Поучителна е историята с Индонезия, където неотдавна студентите атакуваха парламента и президентът Сухарто подаде оставка. Властта в Джакарта години стиска медиите. Те не успяват да се обадят и да предупредят обществото, че роднини и приятели на Сухарто източват националните доходи. Начело на "алтернативните" телевизии в Индонезия стоят роднини на президента. Първата "независима" телевизия в Джакарта е контролирана от сина на Сухарто. Частните радиа нямат право да съобщават други новини, освен официално спуснатите. Журналистите от пресата постоянно са пребивани, съдени и вкарвани в затвора. Всичко това се обосновава от властта с "консенсусната журналистика", изискване на "традиционната култура".

Ето как от много консунсус индонизийците не се усетиха как парите им са източени и икономиката им рухва.

Разбира се, Индонезия е много далеч и няма нищо общо с България.

A - степента на влияние на законите и регулациите върху медиите по скала от 0 до 15. Например, ако всички електронни медии са контролирани от правителството, рейтингьт е 15. Ако има частни медии, които могат да изказват различии възгледи, цифрата пада в съответствие със степента на отслаб-ване на правителствения контрол.

Б - политическо влияние върху медиите по скала от 0 до 15. Тук се отчита не само натискът на правителството и останалите политически играчи върху ежедневната работа на журналистите, но и този, които идва от организираната престъпност, религиозните екстремисти и други подобни групи.

В - Икономическо влияние по скала от 0 до 15. Този индекс отчита влияние-то на конкурентния натиск върху съдържанието на медиите, както и икономическото фаворизиране на определени медии от страна на правителството. Тук влизат и възможностите за натиск чрез печатници и рекламния пазар.

Г - Текущи инциденти - арести, насилие, убийства на журналисти, които създават атмосфера на страх и автоцензура. Тази скала варира от 0 до 5.