СТАНОВИЩЕ

на Управителния съвет на Българска национална телевизия по проекта за Закон за радиото и телевизията

Управителният съвет на Българска национална телевизия изразява удовлетворението си от предложения от Министерски съвет за разглеждане от Народното събрание проект за закон за радиото и телевизията. УС на БНТ констатира, че благодарение на задълбочената и плодотворна дискусия с народните представители и експертите, участвали при изработването на проекта, бъдещият закон в най-голяма степен отговаря на очакванията на ръководството на най-голямата електронна медия в страната, създава обективни предпоставки за стабилизация на управлението и функционирането й и гарантира плурализма на медиите в страната.

По така предложения на народното представителство законопроект Управителния съвет на БНТ би желал да предложи някои уточнения, които биха били в интерес на неговото безпроблемно приложение в практиката.

1. Би било препоръчително да се обърне внимание на нормата на чл. 11, ал. 4 от законопроекта, по силата на която журналист в електронна медия може да откаже да изпрати разпореждания на работодателя, които влизат в противоречие с личните му убеждения. БНТ, която по закон е длъжна да включва в програмите си многообразие на мнения и позиции, няма особен проблем с цитираната норма, макар и тя да предполага бъдещи конфликти във взаимоотношенията работник - работодател. Струва ни се, обаче, че от гледна точка на търговските електронни медии нормата на чл. 11, ал. 4 е практически неприложима. От друга страна, журналистите от печатните медии досега не са снабдени с такова правомощие, макар и техния труд никак да не се различава от труда на колегите им в електронните медии. Въвеждането на едно такова правомощие в полза на журналистите от електронните медии поставя същите в превилегировано положение спрямо журналистите от вестниците и списанията. Което е в противоречие с конституционния принцип на равнопоставеност между гражданите.

2. Бихме обърнали внимание върху пречките при съставянето на Управителните съвети на двете национални медии БНР и БНТ, произтичащи от нормите на чл. 58 и чл. 61 от проектозакона. На практика членовете на Управителните съвети следва да са само и задължително щатни служители на двете институции, имащи основното си трудово правоотношение с БНР, съответно с БНТ. Същите, освен това, не могат да участват в абсолютно никакви стопански дейности, независимо от техния характер. Тези ограничения между впрочем важат и за членовете на Националния съвет за радио и телевизия. Струва ни се, че така поставената бариера стеснявя твърде много кръгът на лицата, измежду които биха могли да се попълват Управителните съвети на двете медии. Бихме предложили членовете на Управителните съвети, а и на НСРТ да могат да бъдат както щатни така и нещатни служители. Колкото до стопански активности на членовете на цитираните органи (нещатните) би било абсолютно легитимно въвеждането на забрана за участие в дейността на канкурентни предприятия - радио и телевизионни организации, продуцентски къщи и др. под.

3. Позволяваме си да обърнем внимание върху сега съществуващите и липсващи в проектозакона Програмни съвети на БНР и БНТ. Действително, прекомерното натрупване на органи създава опасение за неефективност на цялостната структура. Практиката ни от последните месеци обаче, сочи, че Програмният съвет на БНТ с необходимия граждански колектив на програмното ни поведение, който ни най-малко не отежнява, а напротив - облекчава дейността на БНТ. Действително в проекта е предвидена хипотеза, при която по решение на УС може да бъде запазен Програмният съвет. Този подход, струва ни се, намалява представителността и авторитета на този орган.

4. Уместно би било да се вземе отношение към разпорадбите, касаещи финансирането на националните медии. Намираме, че избраният подход за постепенно оттегляне на държавата от тяхното пряко субсидиране и преминаването към обществена форма на осигуряване на издръжката им е правилен. Само от терминологична гледна точка би могло да се проанализира взаимоотношението БНР/БНТ - държавен бюджет, респективно Министерство на финансите - и по-сетнешен етап Фонд "Радио и Телевизия".

5. Струва ни се целесъобразно, чрез въвеждането, може би, на допълнителна преходна разпоредба да се окаже момента на влизане в сила на нормата, ограничаваща правото на двете национални медии да излъчват реклама. Поради факта, че държавната субсидия на двете медии за 1998 г. е приета и гласувана от Народното събрание и с оглед на очакваните постъпления от собствена стопанска дейност. Влизането в сила на рекламното ограничение преди датата 01.01.1999 г. би създало сериозни затруднения пред финансирането на медията и би поставило на дневен ред определени (неизпълними) очаквания към държавата.