ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ

Проект!

 

ГЛАВА ПЪРВА

Раздел първи ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Предмет

Чл.1. Този закон урежда отношенията между държавата и държавния служител във връзка с изпълнението на държавната служба.

 

Държавен служител

Чл.2. ал.1. Държавен служител е лице, което заема постоянна платена длъжност в администрацията и е в служебно правоотношение с държавата, представлявана от съответния орган на държавна власт.

ал.2. В устройствените правилници на отделните администрации се определят наименованията на длъжностите определени за държавни служители, в съответствие с Единния класификатор за длъжностите в администрацията.

ал.З. В рамките на бюджета Министерският Съвет определя размера на основните заплати за отделните длъжности и добавките към тях.

 

Ограничения

Чл.3. ал. I. Не са държавни служители по смисъла на закона: I. Членовете на Конституционния съд;

2. Народните представители;

3. Президентът и вицепрезидентът;

4. Министър-председателят и министрите;

5. Председателят на Върховния касационен съд, Председателят на Върховния административен съд, Главният прокурор, Директорът на Националната следствена служба;

6. Лицата на ръководна длъжност, избирани пряко от народа или Народното събрание;

7. Лицата, назначавани от Президента на Република България с изключение на посланиците на РепубликаБългария;

8. Членовете на политическите кабинети на министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите, както и експертите и техническите сътрудници в политическите кабинети;

9. Лицата, които изпълняват обслужващи, охранителни и спомагателни дейности в администрацията.

ал.2. Върху посочените в този член лица не се разпростира действието на настоящия закон, с изключение на системата на заплащането им.

 

Изисквания при изпълнение на държавната служба

Чл.4. ал.1. Държавният служител е изпълнител на волята и интересите на нацията. При изпълнение на своята служба той е длъжен да се ръководи от Конституцията и законите, да опазва и защитава правата, законните интереси и свободите на гражданите и да е политически неутрален.

ал.2. При осъществяване на своята служба държавният служител изпълнява изискванията на закона и законосъобразните актове на висшестоящите органи.

 

 

Видове държавни служители

Чл.5. ал.1. В зависимост от обхвата на компетентност и степента на професионална подготовка, дьржавните служители се делят на две групи - ръководни служители и експертни служители.

ал.2. Ръководен служител е лице, което притежава властническа компетентност в съответствие с предоставените му правомощия.

ал.3. Експертен служител е лице, което непосредствено подпомага ръководния служител при осъществяването на властническите му правомощия.

Раздел втори ЗАЕМАНЕ НА ДЪРЖАВНА СЛУЖБА

Молба за назначение

Чл.6. Всяко лице, което иска да бъде назначено на държавна служба, подава писмена молба. към която прилага необходимите документи за заемане на длъжността, определени с Наредба на министъра на държавната администрация.

 

Условия за назначаване

Чл.7. ал. 1. Държавният служител е български гражданин който:

1. е навършил пълнолетие;

2. не е поставен под запрещение;

3. не е осъждан за умишлено престъпление от общ характер на лишаване от свобода;

4. не е лишен по съответен ред от право да заема определената длъжност;

5. има необходимата, определена за заемане на длъжността степей на образование и отговаря на специфичните изисквания, предвидени в нормативните актове за заемане на съответната длъжност.

ал.2. При заемане на дьржавна служба не се допускат дискриминация, привилегии или ограничения, основани на произход, пол, раса, етническа принадлежност, обществено и други обществени организации или движения.

 

Основание за възникване

Чл. 8 Служебното правоотношение възниква въз основа на административен акт - заповед или решение.

 

Конкурс

чл.9 ал.1 Административният акт за назначение се предхожда от конкурсна процедура, с изключение на случаите предвидени в закон или акт на Министерския Съвет.

ал.2 Конкурсът се обявява от органа по назначаването чрез централния печат.

ал.3 Обявлението за конкурса съдържа: наименованието на администрацията, длъжността и изискванията за нея, начина на провеждането му, необходимите документи, мястото и срока за подаването им, който не може да бъде по-малко от тридесет дни от датата на публикуване.

ал.4 За участие в конкурса не се изисква съгласие на работодателя, ако лицето е в трудово правоотношение, като кандидатът има право на неплатен отпуск за дните на участие в конкурса и до два дни за пътуване, когато конкурсът се провежда в друго населено място.

ал.5 Допускането на кандидатите до конкурс и изборът се извършват от Държавната административна комисия. На недопуснатите кандидати се съобщават писмено основанията за отказа. В седемдневен срок засегнатите кандидати могат да направят възражения пред Държавната административна комисия, която в седемдневен срок решава въпроса окончателно. Допустими са възражения само по спазване на процедурата и сроковете.

ал. 6 На допуснатите кандидати се съобщава писмено датата, часът на започване и мястото за провеждане на конкурса.

ал.7. Конкурсът се провежда от специализиран състав на Държавната административна комисия. За проведения конкурс се съставя протокол.

ал.8. Протоколът на комисията се представя на органа по назначаването, който издава акт за назначение на лицето, избрано от него.

 

Реквизити на акта за назначаване

Чл. 10 ал. 1 Административният акт за назначаване се издава в писмена форма, която е условие за неговата действителност.

ал.2. Актът за назначаване трябва да съдържа:

1. наименованието на органа, който го е издал;

2. правното основание за назначаването;

3. трите имена на назначаваното лице;

4. наименованието на длъжността на която лицето се назначава и ранга, който му се определя;

5. размера на заплатата и добавките към нея;

6. дата на издаване и подпис на лицето издало заповедта.

ал.3. В акта за назначаване могат да се определят и допълнителни условия, свързани със спецификата на дльжността.

ал.4. Актът за назначаване се връчва срещу подпис на назначеното лице.

Срок за изпитване

Чл.11 ал.1. Когато кандидатът се назначава за първи път на дьржавна служба, заповедта за назначение се издава със срок за изпитване от шест месеца, считано от датата на встъпване в длъжност, в полза на органа издал заповедта.

ал.2. През време на срока на изпитване страните имат същите права и задължения, както при редовното служебно правоотношение.

ал.3. След изтичане на срока за изпитване, органът издал заповедта не може да го освободи поради неодобрение.

 

Заемане на длъжности от стажанти

Чл.12. ал.1. За държавни служители могат да се назначават стажанти за срок не по-дълъг от дванадесет месеца.

ал.2. Назначаването на стажанти се извършва със заповед на компетентния орган, който определя времетраенето на стажа, звеното, в което се осыцествява и размера на възнаграждението.

ал.3. През време на стажа на стажанта се осигурява практическо и теоретическо обучение необходимо за изпълнение на изискванията на службата. Времетраенето му се признава за служебен стаж.

 

Постьпване на служба

Чл.13. ал. l. Постьпването на служба става в десетдневен срок от датата наназначаването, което се удостоверява писмено. Служебното правоотношение възниква от деня на встъпване в длъжност.

ал.2. Преди постьпването си на служба, дьржавният служител е длъжен да положи клетва със следното съдържание: "Кълна се да спазвам и в дейностга си да се ръководя единствено от Конституцията и законите на Република България, съвестно да изпълнявам служебните си задължения, да опазвам и защитавам правата, законните интереси и свободите на гражданите и по време на изпълнение на държавната служба да бъда политически неутрален."

ал.3. Полагането на клетва се удостоверява с подписването на клетвен лист.

ал.4. Ако назначеният служител не положи клетва или не встьпи в длъжност в срока по ал. 1 по уважителни причини, ръководителят определя със заповед нов срок за встъпване, но не по-дълъг от четиринадесет дни.

ал.5. Ако назначеният служител не встьпи в длъжност или не положи клетвата, заповедта за назначаване се отменя от органа по назначаването.

 

Недопустимост за назначаване

Чл.14. ал.1. Не се допуска назначаване, ако чрез него служителят би се оказал в пряка йерархическа връзка на ръководство и контрол със съпруг или съпруга, роднина по права линия без ограничения, по съребрена линия до четвърта степен включително, или по сватовство.

ал.2. Не се допуска назначаване и в случаите когато лицето е:

1. едноличен търговец, прокурист или търговски представител;

2. член на събирателно или командитно дружество;

3. притежател на мажоритарен пакет от акции или дялове в дружество с ограничена отговорност или в потребителска и производствена кооперация;

4. народен представител или съветник в общински съвет;

5. заема ръководна дльжност в политическа партия;

6. издател или редактор на политически вестници и списания;

7. работи по трудов договор с изключение на научните работници и членове на научно-творчески съюзи;

8. осъществява адвокатска дейност.

ал.3. Държавен служител може да бъде член на управителен или контролен орган на не повече от едно предприятие с преимуществено държавно или общинско участие.

ал. 4. Държавен служител може да бъде член на управителен или контролен орган на неправителствени организации, в т.ч. фондации, ефории, фондове, настоятелства и други сдружения с нестопанска цел.

ал.3. В случайте на т.8. до встъпването в длъжност назначения служител прекратява едностранно без предизвестие трудовия си договор.

Раздел трети НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ

Нищожност на акта за назначаване

Чл.15. Заповед за назначаване е нищожна в случаите когато:

1. е издадена от некомпетентен орган;

2. противоречи на закона;

3. не е спазена предвидената в закона форма;

 

Унищожаемост на акта за назначаване

Чл.16. Заповедта за назначаване е унищожаема в случаите когато не са спазени административните процедури установени с този закон.

 

Последици

Чл.17. ал.1. В случаите, когато Държавната административна комисия установи, че заповедта за назначаване е нищожна, тя сезира незабавно Министерския съвет за отменянето и или съда за обявяването на нейната нищожност.

ал.2. Страните по служебното правоотношение не могат да се позовават на нищожност на заповедта до отменянето и или обявяването й за нищожна и решението за това не им бъде връчено.

ал.3. Когато заповедта за назначаване бъде обявена за нищожна и дьржавният служител е действувал добросъвестно при възникване на правоотношението, отношенията между страните до момента на обявяването й се уреждат както при действителна заповед.

ал.4. В останалите случаи, органите по ал.1., сезират незабавно компетентния орган по назначаването, който е длъжен в седмодневен срок да отстрани допуснатите нарушения.

 

Служебно досие

Чл.19. ал. 1. За всеки държавен служител се съставя и води служебно досие.

ал.2. В служебното досие се отразява постъпването и освобождаването от държавна служба, длъжностната характеристика, професионалното развитие, награди, поощрения и отличия, които е получил, отпуски, наложени наказания, както и други фактите и обстоятелствата, свързани със заеманата служба.

ал.3. Служебните досиета се съхраняват от определено от органа по назначаване лице.

ал.4. Разгласяване на сведения от служебното досие на държавния служител не се допуска

без неговото изрично съгласие.

ал.5. Държавният служител има право да се запознае с досието си при поискване.

ГЛАВА ВТОРА: СТАТУТ НА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ

Раздел първи ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ

Принципи

Чл.20. Изпълнението на дьржавната служба се основава на принципите законност, лоялност, откритост, достьпност, отговорност и централизация.

 

Начин на изпълнение на държавната служба

Чл.21. ал. 1 Държавният служител е длъжен да изпълнява задълженията си лоялно, точно, добросъвестно и безпристрастно, в съответствие със законите на страната и устройствения правилник на съответната административна структура.

ал.2. Държавният служител е длъжен активно да подпомага и съдейства при осъществяване правата и задълженията на гражданите към държавата.

 

Задължение за явяване на работа

Чл.22. Държавният служител е длъжен да се явява на време на работа, да изпълнява задълженията си до края на работното време и да го използува за изпълнение на възложените му задължения.

 

Продължителност

Чл.23. Работното време на държавния служител е 8 часа дневно и 40 часа седмично при петдневна работна седмица.

 

Ненормираност на работното време

Чл.24. ал.1. При необходимост държавните служители са длъжни да изпълняват задълженията си и след изтичането на работното време, без да се нарушава междудневната и междуседмична почивка.

ал.2. За изпълнение на задълженията извън работното време на държавните служители се предоставя удьлжен отпуск.

ал.3. Изпълнението на задълженията на държавните служители в почивни и празнични дни се заплаща с увеличение.

 

Изчисляване и разпределение на работното време

Чл.25. ал.1. Работното време се изчислява в работни дни - подневно.

ал.2. Разпределението на работното време се установява в устройствения правилник.

 

Обезщетения при природни и обществени бедствия

Чл.26. ал.1. Когато поради природни и обществени бедствия дьржавният служител е възпрепятстван да се яви за изпълнение на служебните си задължения, заплаща му се обезщетение, той получава гарантирания минимум по чл.З6.

ал.2. Ако държавният служител е взел участие в спасителните работи при природни и обществени бедствия той получава брутната си заплата.

ал.З. Причините за неявяването и участието в спасителните работи се установяват от общината или от друг дьржавен орган.

 

Йерархична подчиненост

Чл.27. ал.1. Държавният служител е длъжен да изпълнява лично законните нареждания на по-горестоящите органи и държавни служители.

ал.2. Държавният служител не е дльжен да изпълни неправомерна служебна заповед, дадена по установения ред, изпълнението на която би довело до правонарушение.

ал.3. Държавният служител не е длъжен да изпълни нареждане насочено срещу него, съпругата, децата му, роднини по права линия без ограничения, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство.

 

Опазване на служебна тайна

Чл.28. ал.1. Държавният служител е длъжен да опазва служебната тайна и да не разгласява факти и сведения станали му известни при или по повод на служебните му задължения.

ал.2. Държавният служител се освобождава от задьлжението си по ал.1. при даване показания пред органи на съдебната власт.

 

Забрана за изявление

Чл.29. Държавният служител не може да прави изявления от името на администрацията, освен със съгласието на органа по назначаването, както и да дава мнения и съвети включително и срещу заплащане, по въпроси, които засягат материалните интереси на държавата или администрацията, в която служи.

 

Задължения за спазване на правилника и оказване на съдействие

Чл.30. Държавният служител е длъжен да спазва правилата установени в устройствения правилник и да изпълнява и всички други задължения, които произтичат от нормативен акт и от естеството на неговите задължения, както и да съгласува работата с останалите служители и им оказва помощ при изпълнение на задълженията им в съответствие с указанията на своите началници.

 

Задължение за уведомяване

Чл.31. Когато по време на осъществяване на служебното правоотношение държавният служител се окаже в пряка йерархическа зависимост на ръководство и контрол със съпруг или съпруга, както и роднини по сватовство или възникне някое от основанията за недопустимост по чл.14, ал.2. от този закон, той е длъжен да уведоми органа по назначаването за несъвместимост с изпълняваната служба, в седмодневен срок от настъпването

 

Задължение за опазване авторитета на службата

Чл.32. При изпълнение на служебните си задължения и в личния си и обществен живот. държавния служител е длъжен да има поведение, което да не уронва престижа на службата.

 

Задължение за деклариране на имуществено състояние

Чл.33. При встьпването си в длъжности ежегодно до 31 януари, държавният служител е длъжен да декларира своето материално състояние пред органа по назначението.

Раздел втори ПРАВА НА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ

 

Условия за изпълнение на службата

Чл.34. Държавата създава условия необходими за изпълнението на задълженията на държавния служител, като го защитава срещу последици от законосъобразното изпълнение на служебните задължения и обезщетява него и семейството му за причинените му вреди.

 

Заплата

Чл.35. ал.1. За изпълнение на дьржавната служба, държавният служител има право на основна заплата, определена съобразно неговата длъжност и ранг, и на добавки към нея.

ал.2 Размерът на основната заплата, добавките към нея за отделните длъжности и рангове, както и изплащането на извънредни заплати се определят от Министерският съвет.

 

Гарантиран минимум

Чл.З6. ал.1. Размерът на основната заплата не може да бъде по-нисък от размера на средната работна заплата, установена за страната.

ал.2. Размерът на добавките към заплатата не може да бъде по-малък отколкото тези, установени в трудовото законодателство.

 

Заплата при заместване

Чл.37. Когато дьржавният служител изпълнява и задълженията на отсъствуващ служител или и задълженията по незаета длъжност, той получава заплата, равна на възнаграждението му и 50 процента от основната заплатата за съответната длъжност от момента на издаването на заповедта.

 

Заплащане в почивни и празнични дни

Чл. 38. Когато държавният служител изпълнява задълженията в почивни и празнични дни на него му се заплаща удвоения размер на основната заплата.

 

Изплащане на заплата

Чл. 39. ал. l. Заплатата на дьржавния служител се изплаща авансово или окончателно два пъти в месеца.

ал.2. Заплатата се изплаща лично на държавния служител или на управомощено от него лице по ведомост.

 

Удръжки от заплата

Чл.40. ал.1. Без съгласието на държавния служител не могат да се правят удръжки от заплата освен за:

1. получени аванси;

2. данъци, дължими по специални закони;

3. надвзети суми от технически грешки;

4. запори, наложени по съответния ред.

ал.2. Общият размер на месечните удръжки по предходната алинея не може да надвишава размера, установен в Гражданско процесуалния кодекс.

 

Почивки в работния ден

Чл.41. ал.1. Работното време на държавния служител се прекъсва с една или няколко почивки, които се уреждат в устройствения правилник. Почивката за хранене не може да бъде по-малка от тридесет минути.

ал.2. Почивката не се включва в работното време.

 

Междудневна почивка

Чл.42. Държавният служител има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малка от дванадесет часа.

 

Седмична почивка

Чл.43. Държавният служител има право на седмична почивка в размер на два последователни дни, от които единия поначало е в неделя. В тези случаи на държавния служител се осигурява най-малко четиридесет и осем часа непрекъсната седмична почивка.

 

Официални празници

Чл.44. ал.1. Официални празници са:

l януари - Нова година

3 март - ден на освобождението на България от османско иго - Национален празник

l май - ден на труда и международната работническа солидарност

6 май - Гергьовден, Ден на храбростта и Българската армия

24 май - ден на българската просвета и култура и на славянската писменост

6 септември - ден на Съединението

24 декември - Бъдни вечер, 25 и 26 декември - Рождество Христово Великден - два дни /неделя и понеделник/, които в съответната година са определени за празнуването му.

ал.2. Министерският съвет може да обявява и други дни еднократно за официални празници, дни за честване на определени професии, както и да размества почивните дни през годината.

 

/втори вариант - Празничните дни за държавните служители са тези посочени в чл.154 на КТ/

Редовен платен годишен отпуск

Чл.46. ал.1. Държавен служител, който има най-малко 8 месеца служебен стаж, има право на удължен платен годишен отпуск в размер на ЗО, но не по-малко от 25 работни дни.

ал.2. Конкретният размер на платения годишен отпуск се определя съобразно длъжността и ранга на държавния служител с акт на Министерския съвет.

 

Ред и начин за ползване

Чл.47. ал.1. Държавният служител ползва платения годишен отпуск наведнъж или на два пъти.

ал.2. Платеният годишен отпуск се ползва с писмено разрешение на органа по назначаването. За държавните служители, които изповядват вероизповедание, различно от източноправославното, органът по назначаването е длъжен да разреши по техен избор ползване на част от платения годишен отпуск или на неплатен отпуск за дните на съответната част от религиозните празници, но не повече от броя на дните за източноправославните религиозни празници по чл.44 от този закон.

Чл.48. Държавният служител ползва платения си годишен отпуск до края на календарната година за която се отнася.

 

Прекъсване на ползването

Чл.49. ал.1. Когато нуждите на службата налагат платения годишен отпуск на държавния служител се прекъсва със заповед на органа по назначаването.

ал.2. Когато на държавния служител бъде разрешен друг вид платен или неплатен отпуск, ползването на платения годишен отпуск се прекъсва по искане на държавния служител.

 

Отлагане на ползването

Чл.50. ал.1 Ползуването на платения годишен отпуск може да се отложи за следващата календарна година:

1. от органа по назначаването-поради важни причини на службата;

2. от държавния служител - когато ползува друг вид отпуск или по негово искане със съгласие на органа по назначаването. ал.2. Когато отпускът е отложен, органът по назначаването е длъжен да осигури на държавния служител ползването му през следващата календарна година независимо от неговото съгласие.

ал.3. В случай, че органът по назначаването не осигури ползването на отложения отпуск до края на следващата календарна година, държавният служител има право сам да определи времето на ползването му, като уведоми за това в седмодневен срок.

ал.4. Неизползваният размер на платения годишен отпуск може да се ползва от държавния служител до прекратяване на служебното му правоотношение.

 

Заплащане

Чл.51. За времето на платения годишен отпуск държавния служител получава възнаграждение в размер на заплатата му определена съобразно размера и, към момента на ползването на отпуска.

 

Забрана за компенсиране

Чл.52. Забранява се компенсирането на платения годишен отпуск с парично обезщетение, освен при прекратяване на служебното правоотношение.

 

Отпуск за граждански и обществени задължения

Чл.53. Държавният служител ползва отпуск за изпълнението на граждански и обществени задължения като се освобождава от изпълнението на задълженията си:

I. при встъпване в брак - 3 работни дни; 2. при кръводаряване - за деня на прегледа и кръводаряването, както и ден след него;

З. при смърт на съпруг, роднини по права линия без ограничения, роднини по съребрена линия до втора степен и по сватовство - три работни дни;

4. когато е призован на съд като страна или свидетел; 5. за участие в заседание като съдебен заседател;

б. при повикване на военно - учебен сбор - за времето на сбора включително деня на отиване и връщане. Ако военно - учебния сбор продължава 15 и повече дни, държавния служител има право на 2 календарни дни платен отпуск преди заминаването и 2 дни след завръщането, които не се включват в размера на удължения му отпуск, като му се заплаща възнаграждение съгласно чл.Зб.

 

Отпуски по социалното осигуряване

Чл.54. Държавният служител ползва и отпуски за временна нетрудоспособност, бременност, раждане, осиновяване и отглеждане на малко дете, смърт или тежко заболяване на родител или дете, по режима на Чл.162 - 167 КТ.

 

Неплатен отпуск

Чл.55. ал. l Органът по назначаването по искане на държавния служител може да разреши ползването на неплатен отпуск независимо от това, дали е ползвал или не платения си годишен отпуск и независимо от продължителността на трудовия му стаж.

ал.2. Неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за служебен стаж, а над 30 дни, само ако е предвидено в закон или акт на Министерския съвет.

 

Служебен отпуск

Чл.56. ал.1. За времето, през което държавният служител е изпратен на курсове за повишаване на квалификацията и преквалификация, той ползва платен служебен отпуск.

ал.2. За времето на предизборната кампания, през което дьржавният служител се кандидатира за изпълнение на мандатна длъжност в органите на държавната власт, той ползва неплатен служебен отпуск, който се признава за служебен трудов стаж.

 

Повишаване в държавна служба

Чл.57. Повишаването в държавна служба се осъществява чрез последователно преминаване в по-висок ранг, група и длъжност.

 

Повишаване в ранг

Чл.58. ал.1. За заемане на длъжност в администрацията, държавният служител е необходимо да има определен ранг.

ал.2. Рангът е израз на равнището на неговата професионална квалификация и е условия за заемане на длъжността.

ал.3. Ранговете следват йерархията на длъжностите в администрацията и се присъждат независимо от заеманата длъжност.

ал.4 Повишаването в ранг се извършва след периодична атестация на държавния служител, като се отчитат професионалната квалификация, прослуженото време като държавен служител, което не може да бъде по-малко от 3 години и други изисквания определени в устройствените правилници.

ал.5. Ранговете се присъждат от органа по назначаването.

ал.6. Редът и условията за провеждане на атестацията се определят с акт на Министерския съвет.

 

Повишаване в група

Чл. 59. Право да бъдат повишени в група, имат всички държавни служители, които притежават необходимия ранг.

 

Повишаване в длъжност

Чл. 60. Когато за заемането на длъжност в администрацията кандидатстват лица с различен ранг, предимство за заемането на длъжността има лицето с по-висок ранг.

ал.2. Когато кандидатствуват лица с еднакъв ранг, назначаването може да се предшествува от конкурс, който се провежда по реда на Чл. 9.

ал.3. Назначаването на лицата по ал. 1 и ал. 2 се извършва по преценка на органа по назначаването.

 

Професионална квалификация

Чл. 61.ал.1. В интерес на службата органът по назначаване осигурява условия за повишаване на професионалната квалификация и преквалификация на държавния служител.

ал.2. В тези случаи разходите по повишаване на професионалната квалификация са за сметка на съответната администрация.

 

Предсрочно повишаване

Чл. 61. Повишаването на професионалната квалификация на държавния служител е основание за предсрочно повишаване в ранг.

 

Социално и здравно осигуряване

Чл. 62. ал.1. Държавният служител има право на задължително социално и здравно осигуряване съгласно отделен закон.

ал.2. Осигуряването на държавния служител става за сметко на държавния бюджет.

 

Обезщетение на държавния служител при смърт и увреждане на неговото здраве

Чл. 63.ал.1. За вреди от осигурените социални рискове трудова злополука и професионално заболяване, които са причинили временна нетрудоспособност, инвалидност или смърт, държавата дължи обезщетение независимо от това дали органът по назначаването или друг негов служител има вина за настъпването им.

ал.2. Държавата дължи обезщетение и когато трудовата злополука е причинена от непреодолима сила при или по повод изпълнение на възложената работа или на каквато и да е работа и без нареждане, но в интерес на службата.

ал.3. Държавата дължи обезщетение за разлика между причинената вреда - имуществена и неимуществена - включително пропуснатата полза и обезщетението и /или пендията по осигурителния закон.

ал.4. Получаването на обезщетение по предходните алинеи от наследниците на починал поради трудова злополука или професионално заболяване не се смята за приемане на наследство.

 

Изключване или намаляване на отговорността

Чл.64. ал.1. Държавата не отговаря по предходния член ако пострадалия е причинил умишлено увреждането.

ал.2. Отговорността на държавата може да се намали ако пострадалия е допринесъл за трудовата злополука като е допуснал груба небрежност.

 

Регресен иск

Чл.65. За изплатеното на пострадалия или на неговите наследници обезщетение държавата има право на иск срещу виновните служители съобразно правилата за имуществената отговорност на държавния служител.

 

Представително и униформено облекло

Чл.66. За осъществяване на служебните си задължения държавният служител има право на представително и униформено облекло по ред и условия определени от Министерски съвет.

 

Свобода на мнението

Чл.67. При изпълнение на служебните задължения дьржавният служител има право свободно да изказва мнения относно целесъобразността на дадените му нареждания и да предлага по-удачни разрешения.

ал.2. Изказаните мнения и предложения не могат да засягат служебното положение на държавния служител.

 

Членство в политическа партия

Чл.68. ал.1 В случайте, когато държавният служител членува в политическа партия, при изпълнение на служебните си задължения той не може да се ръководи от интересите на съответната политическа партия.

ал.2 Когато това е предвидено в закон, държавния служител не може да членува в политически партии.

 

Сдружаване на държавните служители

Чл.69. ал.1 Държавните служители имат право, без предварително разрешение, свободно да образуват по свой избор синдикални организации, да встъпват и да излизат от тях, като се съобразяват само с техните устави.

ал.2 Синдикалните организации на дьржавните служители имат право сами да изработват и приемат свои устави и правила за работа, свободно да избират свои органи и представители.

ал.3 Синдикалните организации на дьржавните служители свободно определят своите функции и ги осъществяват в съответствие с техните устави и закона.

 

Синдикални организации на държавните служители

Чл.70. Синдикатите представляват и защитават интересите на държавните служители пред държавните органи и по въпросите на служебните и осигурителни отношения чрез предложения, искания, участие в подготовката на проекта за вътрешни правилници и наредби, които се отнасят до служебните отношения.

 

Юридическо лице

Чл.71. ал.1. Синдикалните организация на държавните служители придобиват качеството на юридическо лице, след вписването по реда установен за вписване на сдруженията с нестопанска цел.

ал.2. Имуществените отношения между членовете на прекратената синдикална организация се уреждат съобразно предвиденото в техните устави.

 

Съдействие за осъществяване дейностга на синдикалните организации

Чл.72. Държавните органи съдействат на синдикалните организации за осъществяване на тяхната дейност, като им предоставя безвъзмездно помещения и други материални условия за изпълнение на техните функции.

 

Стачка

Чл.73. Държавните служители по този закон нямат право на стачка. Неприкосновеност на личната кореспонденция и съобщения.

Чл.74. ал. 1. Държавният служител се ползва от неприкосновеност на личната си кореспонденция и съобщения.

ал.2. Служебните кореспонденция и съобщения, адресирани до държавен служител в това му качество, не се счита за лична.

ГЛАВА ТРЕТА: ИЗМЕНЕНИЕ НА СЛУЖЕБНОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ

Стабилитет

Чл.75. Служебното правоотношение на държавния служител не може да бъде едностранно изменяно, освен в случаите и по реда установени в закона.

 

Изменение на служебното правоотношение

Чл.76. ал. 1. Служебното правоотношение на държавния служител може да бъде изменяно за изпълнение на друга държавна служба в рамките на същата администрация по нареждане на органа по назначаването и със съгласието на държавния служител.

ал.2. Изменението на служебното правоотношение по реда на ал. 1. може да се извърши само ако държавния служител притежава необходимия ранг за заемане на службата.

ал.3. На държавен служител, който се премества на служба в друго населено място се изплащат от органа по назначаването:

1. пътните разноски за него и за членовете на семейството му;

2. разноските по пренасяне на покыцнината му;

3. заплатата за дните на пътуване и за още два дни.

 

Преместване

Чл.77. ал. 1. При служебна необходимост държавният служител може да бъде преместен да изпълнява временно друга служба в рамките на същата административна структура.

ал.2. Преместването се извършва със заповед на органа по назначаването за срок не повече от 45 календарни дни.

ал.3. Изменението по реда на предходните алинеи може да стане само тогава, когато държавния служител притежава необходимия ранг.

ал.4. В този случаи държавният служител получава заплата съответна на заеманата длъжност, но не по-малка от ранга му.

 

Заместване

Чл.78. ал. 1. В случайте, когато за заемането на длъжността няма кандидат, или при отсъствие на титуляра за повече от 15 работни дни изпълнението на служебните задължения се осъществява от непосредствения ръководител или от друго определено със заповед лице от състава на структурата.

ал.2. Заповедта за заместване се издава от органа по назначаването, въз основа на искане от непосредствения ръководител.

ал.3. Процедурата по предходните алинеи не се прилага за лица, които по длъжност са заместници на титуляра.

 

Преместване поради трудоустрояване

Чл.79. ал. 1. При трудоустрояване държавния служител се премества на друга подходяща държавна служба или на същата при облекчени условия, в 10 дневен срок от издаване на предписание на здравните органи.

ал.2. Предписанието за трудоустрояване е задължително за държавният служител и органа по назначаването.

ал.3. До изпълнение на предписанието, държавния служител се освобождава от задълженията си по службата и му се изплаща обезщетение в размер на брутната заплата за заеманата от него длъжност.

ал.4. Държавен служител, който без уважителни причини откаже да приеме службата на която се трудоустроява няма право на обезщетение по ал.3.

ал.5. Когато държавният служител е преместен на служба, за която е определена по-ниска заплата, има право на обезщетение за разликата съгласно отделен закон.

 

Командировка

Чл.80. ал. 1. При служебна необходимост органът по назначаването може да командирова държавния служител временно да изпълнява службата си в друго населено място в рамките на същата администрация.

ал.2. Командироване се извършва за не повече от 30 календарни дни непрекъснато.

ал.3. За времето на командировка, държавния служител има право да получи освен брутната си заплата още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и размери определени с акт на Министерския съвет.

 

Забрана за командироване

Чл.81. Не се допуска командироване на бременни жени и майки с деца до три годишна възраст.

 

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА: СЛУЖЕБНА ОТГОВОРНОСТ

Раздел първи ОТЛИЧИЯ И НАГРАДИ

Чл.82. ал. 1. За образцово изпълнение на служебните си задължения, държавният служител може да бъде награждаван с отличия и награди.

ал.2. Отличия и наградите са:

1. грамота;

2. сребърен и златен почетен нагръден знак на съответната администрация;

3. предметна награда;

4. парична награда, однократно до три месечни заплати в рамките на една календарна година.

ал.3. Видовете и размерите на предметните награди се определят в устройствените правилници на отделните администрации.

ал.4. Когато органът по назначаването прецени може да се съчетае присъждането на отличията с предметни награди.

 

Раздел втори ДИСЦИПЛИНАРНА ОТГОВОРНОСТ

Нарушение на служебната дисциплина

Чл.83. Виновното неизпълнение на задълженията от държавния служител е нарушение на служебната дисциплина. Нарушителят се наказва с предвидените в този закон дисциплинарни наказания независимо от имуществената, административно - наказателната и наказателна отговорност ако такава се предвижда.

 

Видове дисциплинарни наказания

Чл.84. ал.1 Дисциплинарните наказания са:

1. забележка;

2. порицание;

3. отлагане на повишението в ранг до 1 година;

4. понижение в по - долния ранг за срок от шест месеца до една година;

5. привеждане на заплащането до размера на минимална работна заплата eднократно за срок

до три месеца в рамките на една календарна година;

6. уволнение.

ал.2. За едно и също нарушение на трудовата дисциплина може да се наложи само eдно дисциплинарно наказание.

 

Критерии за определяне на дисциплинарното наказание

Чл.85. При определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид, тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършено и поведението на провинилия се държавен служител.

 

Органи които налагат дисциплинарното наказание Чл.86. ал.1. Дисциплинарните наказания се налагат от органа по назначаването.

ал.2. Дисциплинарните наказания забележка и порицание могат да бъдат налагани и от непосредствения ръководител.

 

Задължения на наказващия орган преди налагане на дисциплинарното наказание

Чл.87. ал.1. Наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание на държавен служител да поиска писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. Процедурата по изискване на писмените обяснения, събиране на доказателствата и произнасяне на наказващия орган не може да бъде по дълга от тридесет дни.

ал.2. Когато наказващият орган не е получил писмените обяснения на държавния служител, компетентния орган отменя дисциплинарното наказание без да разглежда спора по същество.

ал.3. В случаите когато дьржавният служител откаже да представи писмени обяснения или не ги представи в определения му срок, наказващият орган се произнася въз основа само на събраните доказателства.

 

Срокове за налагане на дисциплинарните наказания

Чл.88. ал.1. Дисциплинарните наказания се налагат не по- късно от 1 месец от откриване на нарушението и не по-кьсно от 6 месеца от извършването му.

ал.2. При дисциплинарно нарушение, което е и престъпление или административно нарушение свързано със службата му и е установено с влязла в сила присъда или наказателно постановление, сроковете по предходната алинея започват да текат от влизане в сила на присъдата или на наказателното постановление.

ал.3. Сроковете по ал. 1. не текат, когато дьржавния служител е в законно установен отпуск.

 

Дисциплинарен съвет

Чл.89. ал. 1. Когато се налага дисциплинарно наказание по Чл.77, ал.1 т.т.4 и 5 органът по назначаването взема становището на дисциплинарния съвет, който образува дисциплинарно дело по негово нареждане.

ал.2. Съставът на дисциплинарния съвет се състои от 6 държавни служители от администрацията, един от които е лице с юридическо образование, както и двама резервни членове. Те се назначават със заповед на органа по назначаването за срок от 3 години и се определят председателя и заместник председателя.

ал.3. Членовете на дисциплинарния съвет са несменяеми за времето на своя мандат, освен ако бъдат освободени от съвета по тяхно искане, бъдат дисциплинарно наказани или бъде прекратено служебното им правоотношение.

ал .4. В състава на дисциплинарния съвет не може да участвува лице, срещу което е образувано дисциплинарно производство.

ал.5. Заседанията на дисциплинарния съвет са редовни, ако на тях присъстват повече от половината от членовете на съвета.

ал.6. Дисциплинарният съвет изяснява фактите и обстоятелствата по извършеното нарушение, изслушва при необходимост отново обясненията на нарушителя, обсъжда представените от него доказателства и приема решение за виновност или невиновност на държавния служител.

ал.7. Решението по ал.7. се взема с мнозинство 2/3 от членовете му.

ал.8. Решението на дисциплинарния съвет, заедно с материалите от извършената проверка се предоставя на органа по назначаването, който преценява необходимостта от налагане и вида на дисциплинарно наказание.

ал.9. В случай, че решението на дисциплинарния съвет и органа по назначаването не съвпадат относно виновността или невиновността на държавния служител, последният има право да сезира Държавната административна комисия за решаване на спора.

ал. 10. В случаите по ал.9 дьржавният служител има право да сезира с писмена жалба Държавната административна комисия в седемдневен срок от узнаване на решението на органа по назначаване.

ал. 11. Жалби по дисциплинарни наказания се разглеждат и решават от Държавната административна комисия в тридесет дневен срок от получаването им. Решенията на Държавната административна комисия са окончателни.

 

Заповед за дисциплинарно наказание

Чл.90. ал.1. Дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочва нарушителя, нарушението и кога е извършено, наказанието и законния текст въз основа на който се налага.

ал.2. Заповедта за дисциплинарно наказание се връчва срещу подпис на държавния служител като се отбелязва датата на връчването.

ал.3. При невъзможност заповедта да бъде връчена на държавния служител, органа по назначаването му я изпраща с препоръчано писмо с обратна разписка.

ал.4. Дисциплинарното наказание се смята за наложено от деня на връчване на заповедта на държавния служител или от деня на нейното получаване, когато е изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка,

 

Задължение за дисциплинарно уволнение

Чл.91. ал. 1. Органът по назначаването налага дисциплинарното наказание уволнение без спазването на процедурата по Чл.89 от този закон в случаите, когато дьржавния служител не е слазил срока на оставката по чл.102, ал.2.

ал.2. Органът по назначаването налага наказанието по ал. 1. и в случаите когато държавният служител не е изпълнил задьлжението си за уведомяване по чл.31.

 

Последици от дисциплинарното уволнение

Чл.92. ал. 1. При дисциплинарно уволнение дьржавния служител дължи обезщетение в размер на едномесечната му брутна заплата към момента на уволнението. В този случай държавният служител няма право да заема държавна служба в продължение на 3 години от датата на налагането на наказанието и му се отнемат присъдените рангове.

ал.2. Прослуженото време на държавна служба в администрацията, където е наложено дисциплинарното уволнение не се зачита за служебен стаж.

 

Заличаване на дисциплинарните наказания

Чл.93. ал. 1. Дисциплинарните наказания с изключение на дисциплинарното уволнение се заличават с изтичане на 1 година от налагането им.

ал.2. Заличаването има действие занапред. Заличаването на дисциплинарното уволнение не е основание за възстановяване на държавния служител на предишната му служба.

 

Предсрочно заличаване

Чл.94. ал. 1. Дисциплинарните наказания с изключение на уволнението могат да бъдат назначени от органа по назначаването преди изтичане на срока по чл.84, ал. 1., ако държавния служител не е извършил други нарушения на служебните си задължения. Заличаването има действие занапред.

ал.2. Заличаването на наказанието по ал. 1. се извършва с мотивирана писмена заповед, която се връчва на дьржавния служител.

 

Временно отстраняване от служба

Чл.95. ал. 1. Държавният служител може да бъде временно отстранен от работа от органа по назначаването или от непосредствения ръководител когато:

1. срещу него е образувано наказателно производство във връзка с държавната служба. В този случай искането за отстраняване може да бъде направено от прокурора или съда.

2. срещу него е образувано дисциплинарно дело за уволнение;

3. се явява в състояние, коего не му позволява да изпълнява служебните си задължения. В този случай отстраняването продължава докато служителя възстанови годността си за изпълнение на служебните си задьлжения.

ал.2. За времето на отстраняването по ал. 1, т.т.1 и 2, дьржавния служител получава гарантирания минимум по чл.33, ал. 1., а по т.3 се лишава от заплата.

ал.3. Държавният служител, който е бил незаконно отстранен от службата си има право на обезщетение в размер на разликата между получавания и гарантиран минимум и брутната му заплата за времето на незаконното отстраняване.

ал.4. Брутната заплата за определяне на обезщетението по предходната алинея е определената брутна заплата на държавния служител към момента на прекратяване на отстраняването.

 

 

Раздел трети ИМУЩЕСТВЕНА ОТГОВОРНОСТ НА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ

Обхват на отговорността

Чл.96. ал .1. Държавният служител отговаря за умишлено причинените вреди на държавата от незаконосъобразни актове, действия или бездействия, нанесени при или по повод изпълнението на служебните му задължения, с изключение на държавните служители по чл.9 от Закона за отговорността на държавата за вреди причинени на граждани.

ал.2. Държавният служител носи имуществена отговорност и когато вредата е причинена от престъпление или не при повод на изпълнение на служебните си задължения.

 

Размер на отговорността

Чл.97. ал. 1. Държавният служител отговаря в пълен размер за причинените вредите, ведно със законните лихви от деня на причиняването на вредата, а ако това не може да се установи - от деня на откриването й.

ал.2. Исковете за реализирането на отговорността по предходната алинея се погасяват с изтичането на 10 годишна давност от деня на причиняване на вредата.

ал.3. Отговорността по предходните алинеи се осъществява по реда на гражданския закон.

ал.4. Когато щетата е установена в резултат на ревизия от органите на държавен финансов контрол, отговорността на държавния служител се реализира по реда на Закона за държавен финансов контрол.

 

Изключване на отговорността

Чл.98. Държавният служител не носи отговорност при причиняване на вреда на държавата по непредпазливост при или по повод изпълнение на служебните си задължения.

 

Осъществяване на отговорността

Чл.99. Имуществената отговорност на държавния служител се осъществява по съдебен ред. В тези случай удръжки могат да се правят само въз основа на влязло в сила съдебно решение.

 

ГЛАВА ПЕТА: ПРЕКРАТЯВАНЕ НА СЛУЖЕБНОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ

Раздел първи ОБЩИ ОСНОВАНИЯ ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА СЛУЖЕБНОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ

Чл.100. ал. 1. Служебното правоотношение се прекратява без предизвестие от страните на следните общи основания:

1. по взаимно съгласие на страните изразено писмено. Страната, към която е отправено предложението е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 10 дневен срок от получаването му. Ако тя не направи това, смята се че предложението не е прието;

2. с изтичането на срока на държавна служба в политическия кабинет;

3. когато уволнението на дьржавния служител бъде признато за незаконно или бъде възстановен на предишната работа от органа по назначаването или съда и същия не се яви да я заеме;

4. при невъзможност на държавния служител да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна нетрудоспособност или по здравии противопоказания въз основа на заключение на трудово експертна лекарска комисия. Прекратяването в този случай не се допуска ако има друга подходяща за здравното състояние на държавния служител служба и той е съгласен да я заеме.

5. Когато осъществяване на служебното правоотношение се окаже невъзможно поради несъвместимост възникнала за държавния служител оказал се в пряка йерархическа зависимост на ръководство и контрол със съпруг или съпруга, както и роднини по сватовство както и в случаите по чл.14, ал.2. от този закон.

6. постъпва за отбиване на редовната си военна служба. Когато повикания бъде отложен или освободен от редовна военна служба служебното му правоотношение по негово искане се смята за непрекратено, ако в едномесечен срок от отлагането или освобождаването, но не по-кьсно от 3 месеца от прекратяването се яви за да я заеме отново.

7. при закриване на администрацията, в която е назначен държавният служител.

8. когато бъде задържан за изпълнение на влязла в сила присъда.

9. със смъртта на държавния служител

ал.2. При прекратяване на служебното правоотношение по реда на предходната алинея, с изключение на т. 8, държавният служител запазва ранга си.

 

Обезщетения при прекратяване на общо основание

Чл.101. ал. 1. В случая по ал. 1., т.3 от предходния член, дьржавният служител има право на обезщетение в размер на брутната си заплата за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 10 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата, той има право на разликата в заплатите. Брутната заплата за определяне на обезщетението е определената му брутна заплата към момента на признаването на уволнението за незаконно или неявяването му да заеме службата

ал.2. В случая по ал. 1., т.4 на предходния член, дьржавният служител има право на обезщетение в размер на трикратния размер на брутната му заплата, определена към момента на прекратяването на служебното правоотношение.

ал.3. В случая по ал. 1., т.7 на предходния член, дьржавният служител има право на обезщетение за времето през което не заема държавна служба в размер на брутната му заплата, определена към момента на прекратяване на служебното правоотношение, но не за повече от 4 месеца.

ал.4. В случая по ал.1., т.8 на предходния член, държавата поема разноските по погребението на дьржавния служител и изплаща обезщетение на лицата, които са били на негова издръжка в размер на толкова брутни заплати - определени към момента на смъртта, колкото прослужени години на държавна служба има, но не повече от 20.

 

Едностранно прекратяване на служебното правоотношение от страна на държавния служител

Чл.102. ал. 1. Държавният служител може едностранно да прекрати служебното правоотношение като подаде оставка пред органа по назначаване.

ал.2. Подаването на оставката се извършва в писмена форма. Служебното правоотношение се прекратява с изтичането на едномесечен срок. Срокът започва да тече от следващия ден на получаването й.

ал.3. Оставката може да се оттегли, ако държавният служител съобщи за това преди или едновременно с получаването й. След получаването на оставката и до изтичане на срока по ал.2, той може да я оттегли само със съгласието на органа по назначаването.

ал.4. Органът по назначаването може да не спази срока на оставката и да заплати обезщетение на служителя в размер на брутната му заплата към момента на подаването и за неспазения срок.

ал.5. Правоотношението се прекратява с изтичане на съответната част от срока на оставката.

 

Едностранно прекратяване от органа по назначаването с предизвестие

Чл.103. Органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение в срока ал.2. на предходния член в следните случаи:

1. при съкращаване на длъжността. В този случай дьржавният служител има право на обезщетение за времето през което е останал без работа, но не за повече от 2 месеца. С акт на Министерският съвет може да се предвиди обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок дьржавният служител е постьпил на друга държавна служба с по-ниска заплата, той има право на разликата на същия срок.

2. при липса на качества за ефективно изпълнение на службата, установени по реда на атестирането;

3. когато заеманата от служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен държавен служител заемал преди това същата длъжност;

4. за освобождаване на заеманата длъжност поради завръщане на служител, който е предсрочно освободен или отложен и е заемал преди това същата служба;

5. при придобиване право на пълна пенсия за изслужено време и старост. В този случай на държавния служител се изплаща парично обезщетение в размер на толкова месечни брутни заплати - определени към момента на прекратяване на служебното правоотношение, колкото прослужени години на дьржавна служба има, но не повече от 20. Това обезщетение може да бъде получено само веднъж.

ал.2. Обезщетението при условията на ал. 1., т.5, се дължи и в случаите когато служебното правоотношение е прекратено едностранно от държавния служител или по взаимно съгласие.

ал.3. Органът по назначаването или държавният служител могат да не спазят срока за предизвестието по ал. 1. В този случай за неспазения срок на предизвестие се дължи обезщетение.

 

Едностранно прекратяване от органа по назначаването без предизвестие

Чл.104. Органът по назначаването прекратява служебното правоотношение без предизвестие, когато:

1. държавният служител бъде лишен с присъда от правото да упражнява професия или да заема длъжността на която е назначен;

2. държавният служител бъде лишен от право на местоживеене в населеното място където служи или бъде задължително заселен в друго населено място по установения в закона ред;

3. държавният служител откаже да заеме предложената му подходяща служба при трудоустрояване;

4. държавният служител бъде дисциплинарно уволнен. Забрана за облагане Чл. 105. Обезщетенията по тази глава не подлежат на облагане с данъци.

 

Глава шеста ЗАЩИТА СРЕЩУ НЕЗАКОННО УВОЛНЕНИЕ

Чл.106. ал. 1. Държавният служител има право да оспори законността на уволнението си пред органа по назначаването или пред съда, и да иска:

1. признавано на уволнението за незаконно и неговата отмяна;

2. възстановяване на предишната работа;

3. обезщетение за времето през което не е бил на служба поради уволнението;

4. поправка на основанието за прекратяване на служебното правоотношение, вписано в служебната книжка или в други документа.

ал.2. Органът по назначението може и по свои почин да отмени заповедта за уволнение преди подаването на жалба до съда.

 

 

Възстановяване на предишната служба

Чл.107. ал. 1. При възстановяване на държавния служител на предишната служба от органа по назначаването или съда, той може да я заеме ако в двуседмичен срок от получаването на съобщението за възстановяване се яви в службата, освен ако този срок не бъде спазен по уважителни причини.

ал.2. По реда на предходната алинея се възстановява на предишната служба и държавен служител, чисто служебно правоотношение е прекратено по реда на чл.98, т.8., поради влязла в сила оправдателна присъда.

 

Вписване на промени в прекратяването

Чл.108. ал. 1. Когато прекратяването на служебното правоотношение на служителя бъде признато за незаконно от органа по назначаването или съда, или бъде поправено основанието за прекратяване на служебното правоотношение, настъпилата промяна се вписва в служебната книжка на държавния служител.

ал.2. Вписването в служебната книжка се извършва от органа по назначаването, а при отказ от Висшия административен съвет.

 

ГЛАВА СЕДМА

Раздел първи

Служебна книжка

Чл.109. Служебната книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани със служебната дейност.

 

Представяне или издаване

Чл.110. ал. 1. При постъпване на работа държавният служител е длъжен да представи на органа по назначаването служебна книжка.

ал.2. Когато държавният служител постъпва за първи път на служба, органът по назначаването е длъжен в срок от 10 дни да го снабди със служебна книжка. Постъпването за първи път на служба се удостоверява от държавния служител с декларация.

ал.3. Служебната книжка се съхранява от органа по назначаването. Съдържание

Чл. 111. ал. 1. В служебната книжка се вписват данни за държавния служител относно:

1. име, дата и място на раждане;

2. адрес и единен граждански номер;

3. образование, професия, специалност и ранг;

4. заеманата длъжност и организационното звено в което служи;

5. размера на основната заплата;

6. дата на посгъпване на служба;

7. дата и основание за прекратяване на служебното правоотношение;

8. продължителност на времето, което се признава за служебен стаж, както и времето, което не се признава за служебен стаж;

9. изплатените обезщетения при прекратяване на служебното правоотношение;

10. запорни съобщения предвидени в чл.395, ал.4 от ГПК.

ал.2. Органът по назначаването е длъжен точно и своевременно да вписва в служебната книжка данните по предходната алинея и настъпилите промени в тях.

 

Вписване на прекратяването. Възстановяване на изгубена служебна книжка

Чл.112. ал. 1. При прекратяване на служебното правоотношение органът по назначаването е длъжен да впише в служебната книжка данните свързани с прекратяването и да я предаде незабавно на държавния служител.

ал.2. Когаго служебната книжка бъде изгубена, органът по назначаването му издава нова, като в нея се вписват необходими данни съдържащите се в служебното досие.

 

Раздел втори Служебен стаж

Чл.113. Служебен стаж по смисъла на този закон е времето, през което държавният служител е работил на дьржавна служба, включително и на стажантски длъжности, доколкото друго не е предвидено в този или в друг закон.

Чл.114. За служебен стаж се признава и времето по служебното правоотношение, през което държавния служител не е работил, в следните случаи:

1. почивните и празничните дни;

2. ползваните платени отпуски независимо от тяхното основание и начина им на плащане;

3. ползваните неплатени отпуски, установени с този закон или с други нормативни актове, когато това изрично е предвидено;

4. ползваните неплатени отпуски за временна нетрудоспособност;

5. времето за отстраняване от работа във връзка с дисциплинарно дело за уволнение и възбудено наказателно преследване за извършено престъпление въз връзка с изпълнение на службата, ако държавния служител не е бил наказан или е бил оправдан, или наказателното преследване е било прекратено, поради това че не е извършил деянието или чеизвършеното деяние не съставлява престъпление;

6. други случаи установени от Министерския съвет.

 

Служебен стаж при нищожно служебно правоотношение

Чл.115. Времето прекарано на служба до признаването на служебното правоотношение за нищожно, ако дьржавният служител е действувал добросъвестно при възникването му се признава за служебен стаж.

 

Време, което се признава за служебен стаж без да е вьзникнало служебно правоотношение

Чл.116. За служебен стаж се признава и времето, през което не е съществувало служебно правоотношение в следните случаи:

1. дьржавният служител не е бил на служба, поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването му на служба;

2. лицето е изтърпявало наказание лишаване от свобода, което в последсгвие е признато по съответния ред за неоснователно наложено;

3. трудоустроеният или бременната служителка не са били на служба, тъй като не е предоставена подходяща служба от органа по назначаването съобразно предписанията на здравните органи;

4. майката, бащата, осиновителката или осиновителят се грижи за отглеждането на дете до навършването на три годишна възраст;

5. в други случаи установени със закон или акт на Министерския съвет. Изчисляване на служебния стаж

Чл.117. Изчисляването на служебния стаж се извършва по реда определен в чл.355 от КТ. Подзаконова уредба Чл. 118. Министерският съвет издава наредба по прилагането на тази глава.

 

ГЛАВА ОСМА: СПОРОВЕ

Чл. 119. ал.1 Споровете относно съществуването, изпълнението и прекратяването на служебните правоотношения се разглеждат от:

1. Върховния административен съд за актовете на органите по чл.5 от Закона за Върховния административен съд

2. Във всички останали случаи - от окръжните съдилища по реда на Закона за административното производство.

3. От съдилищата по реда на ГПК относно парични вземания ал.2. Споровете се предявяват в следните срокове:

1. Двуседмичен - за отмяна на дисциплинарните наказания "забележка" и "порицание";

2. 1-месечен - за отмяна на дисциплинарните наказания "отлагане на повишението в ранг за 1 година" и "понижение в по-долния ранг за срок от 6 месеца до 1 година";

3. 3-месечен - за прекратяване на служебното правоотношение;

4. 3-годишен - във всички останали спорове; ал.2. Сроковете по предходната алинея започват да текат:

1. по спорове относно отмяна на дисциплинарно наказание от деня, в който на дьржавният служител е била връчена съответната заповед;

2. при спорове относно прекратяване на служебното правоотношение от деня на прекратяването;

3. в останалите случаи - от деня, в който правоте, предмет на иска, е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено.

 

Безплатно производство

Чл.120. Производството по споровете на дьржавните служители е безплатно.

 

ГЛАВА ДЕВЕТА: КОНТРОЛ ЗА СПАЗВАНЕ НА СТАТУТА НА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ

Държавна административна комисия

Чл.121. ал. 1. Цялостният контрол за спазване на статута на държавния служител се осъществява от Държавната административна комисия при Министерския съвет.

ал.2.Председател на Държавната административна комисия е министьрът на държавната администрация, а членовете и се назначават от Министьр-председателят по предложение на председателя на комисията.

ал.3. Устройството и дейностга на Държавната административна комисия се определят с устройствен правилник.

 

Вътрешноведомствен контрол

чл.122. Министрите и ръководителите на другите държавни администрации упражняват контрол за спазване на статута на държавния служител.

 

Принудителни административни мерки

Чл.123. ал. 1. За предотвратяване и преустановяване на нарушения свързани със статута на държавния служител, органите на централната и териториална администрация на изпълнителната власт или Държавната административна комисия, могат да дават задължителни предписания на органите по назначението за отстранение на нарушенията свързани със статута на дьржавния служител.

ал.2. Предписанието по реда на ал. 1, може да бъде дадено и по искане на дьржавния служител до предявяването на спора пред компетентния орган.

 

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§1. До приемането на отделни закони за здравното и обществено осигуряване на държавните служители, за тях се прилага режима за работниците и служителите.

§2. За стаж като дьржавен служител по този закон се зачита и трудовият стаж придобит до влизане на закона в сила в дьржавни учреждения, организации и звена на бюджетна издръжка.

§3. В чл.20, ал.2. от Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта след думите "съотношение 4:1" се добавят думите изключение на държавните служители, кьдето осигурителните вноски са за сметка на държавния бюджет".

§4. В чл.2, ал.3 от закона за бюджета на фонд "Обществено осигуряване", след думите "осигурителен доход" се поставя запетая и се добавят думите "с изключение на държавните служители, която вноска също се поема от държавния бюджет".

§5. В чл.327 КТ от 1986 година се добавя ново основание за едностранно прекратяване от работника или служителя, "т. 9. породи постьпване на държавна служба".

§6. В чл.114 от Закона за отбраната и въоръжените сили след думите "и други работодатели" се добавя "с изключение на държавните служители".

§7. Този закон влиза в сила. . ... .,. от обнародването му в Държавен вестник.

§8. Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет.