ПРОЕКТ I
Законопроектът е разработен от Комитета по пощи и далекосъобщения

ЗАКОН ЗА ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯТА

ГЛАВА ПЪРВА

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. Този закон урежда обществените отношения, свързани с осъществяване на далекосъобщения в Република България, органите за управление, регулиране и контрол, реда за извършване на далекосъобщителни дейности, правата и задълженията на далекосъобщителните оператори.

 

Чл. 2. Целта на този закон е задоволяване на потребностите на обществото от далекосъобщителни услуги и осигуряване на условия за:

  1. либерализиране на далекосъобщителните дейности и услуги, създаване на свободен пазар и лоялна конкуренция;
  2. равнопоставеност на операторите;
  3. предоставяне на всеобщо предлагана услуга на територията на цялата страна при достъпни цени;
  4. защита на интересите на националната сигурност.

 

Чл. 3. (1) Далекосъобщения са пренасяне, предаване или приемане на знаци, сигнали, писмен текст, изображения, звук или информация от всякакъв вид чрез проводник, радио, оптична или друга електромагнитна среда.

(2) Далекосъобщителна дейност е осъществяване на далекосъобщения чрез изграждане, поддържане и използване на далекосъобщителни мрежи и /или предоставяне на далекосъобщителни услуги.

(3) Всеобщо предлагана услуга е услуга с определено качество на предоставянето й, достъпна за вески потребител независимо от географското му местоположение и предлагана на приемлива цена. Всеобщо предлагана услуга е обикновената телефонна услуга.

 (4) Обикновена телефонна услуга означава свързване на потребители чрез фиксираната телефонна мрежа.

 

Чл. 4. Осъществяването на далекосъобщения се извършва от далекосъобщителни оператори въз основа на концесии, лицензии и свободен режим.

 

Чл. 5. Органите за управление и регулиране и обществените далекосъобщителни оператори гарантират свободата и тайната на далекосъобщенията.

 

ГЛАВА ВТОРА

УПРАВЛЕНИЕ, РЕГУЛИРАНЕ И КОНТРОЛ НА ДАЛЕКОСЪОБЩИТЕЛНИ ДЕЙНОСТИ

РАЗДЕЛ I

УПРАВЛЕНИЕ

Чл. 6. Управлението на далекосъобщенията се осъществява от Министерския съвет, Съвет по национален радиочестотен спектър, Комитет по пощи и далекосъобщения и Националната Агенция по далекосъобщения /Агенцията/, съгласно определените им в този закон правомощия.

 

Чл. 7. (1) Министерският съвет определя държавната политика в областта на далекосъобщенията като приема секторна политика - Програма, разработена от Комитета по пощи и далекосъобщения /КПД/ за стратегията, принципите и етапите на развитие на сектор далекосъобщения.

(2) Секторната политика задължително съдържа видовете дейности и услуги и сроковете, в които се либерализират.

(3) Секторната политика се актуализира периодично и се публикува.

 

Чл. 8. Министерският съвет взема решения за предоставяне на концесии за радиочестотния спектър и за позиции на геостационарната орбита, определени за Република България с международни споразумения по реда на този закон.

 

Чл. 9. Съветът по националния радиочестотен спектър към Министерския съвет провежда държавната политика по радиочестотния спектър.

 

Чл.10. (1) КПД осъществява далекосъобщителната политика въз основа на този закон и Програмата, приета от Министерския съвет.

(2) КПД осъществява дейности по предоставяне на концесии по реда и начините, предвидени в този закон

 

Чл. 11. (1) Председателят на КПД:

  1. организира и провежда процедурите по предоставяне на концесии, в съответствие с този закон;
  2. разглежда и решава спорове в случаите, предвидени в този закон;
  3. утвърждава принципите на националния номерационен план;
  4. представлява Република България в международните организации по далекосъобщения;
  5. издава в предвидените от закона случаи наредби, инструкции, правилници и други актове в областта на далекосъобщенията.

(2) Преди издавано на актовете по т. 5 КПД публикува съобщение в централния и местния печат за разработените проекти, в което посочва мястото, от където заинтересованите могат да ги получат и срок, в който могат да представят писмени становища по тях. КПД проучва становищата и писмено мотивира решението си за приемане и отразяването им в проекта или неприемането им.

 

Чл. 12. Националната Агенция по далекосъобщения контролира и регулира далекосъобщенията, както и пощенските съобщения по ред определен в специален закон.

 

РАЗДЕЛ II

ФОНД „НАЦИОНАЛНА СЪОБЩИТЕЛНА СИСТЕМА"

Чл. 13. Фонд „Национална съобщителна система" /фонд НСС/ към КПД подпомага развитието и модернизирането на националната далекосъобщителна инфраструктура.

 

Чл. 14. Средствата във фонд „НСС" се набират от:

  1. 5 % от първоначалното концесионно възнаграждение при предоставяне на концесиите, предвидени в този закон
  2. 20% от годишното концесионно възнаграждение за ползване на честота;
  3. 50% от преходния остатък от извънбюджетната сметка към Агенция.
  4. Дарения и завещания;
  5. Лихви;
  6. Други постъпления.

 

Чл. 15. Средствата от фонд „НСС" се разходват за:

  1. финансиране на далекосъобщителни проекти с национално значение, както и важни проекти, свързани с управлението, отбраната и сигурността на страната в областта на далекосъобщенията;
  2. финансиране на научни изследвания от национално значение;
  3. освобождаване на честотен спектър за граждански нужди;
  4. управление на фонда;
  5. други разходи.

 

Чл. 16. (1) фонд „НСС" се ръководи от Управителен съвет, чийто състав се определя от Министерски съвет.

(2) Председател на Управителния съвет е Председателят на КПД.

(3) В Управителния съвет се включват задължително представители на Министерство на финансите, Министерство на отбраната и Министерство на вътрешните работи.

(4) Управителният съвет приема правила за своята работа.

 

РАЗДЕЛ III

СЪВЕТ ПО НАЦИОНАЛНИЯ РАДИОЧЕСТОТЕН СПЕКТЪР

Чл. 17. (1) Към Министерския съвет се създава Съвет по националния радиочестотен спектър. В Съвета участват като членове представители на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, КПД, Националната Агенция по далекосъобщения, Министерството на финансите, Министерството на промишлеността, Министерството на транспорта, Националните медии, частните медии и други. Членовете на Съвета трябва да са високо квалифицирани експерти в областта на далекосъобщенията.

(2) Министерският съвет определя председателя на Съвета за срок от четири години. Членовете на Съвета изпълняват своите задължения за периода на пълномощията на председателя на Съвета.

(3) По предложение на председателя на Съвета, Министерският съвет приема правилник за дейността на Съвета.

(4) Административното обслужване на Съвета се осъществява от секретариат, назначен от Министерския съвет.

 

Чл. 18. (1) Съветът по националния радиочестотен спектър подготвя и периодично актуализира Национален план за разпределение на радиочестотния спектър на радиочестоти и радиочестотни ленти за граждански нужди, за нуждите на отбраната и за сигурността, и за съвместно ползване между тях, който се утвърждава от Министерския съвет.

(2) Националният план за разпределяне на радиочестотния спектър е публичен.

(3) Конкретното разпределение на радиочестотите и радиочестотните ленти, предвидени за съвместно ползване за граждански нужди, за нуждите на отбраната и за сигурността се извършва съгласувано между съответните ведомства и се утвърждава от Министерския съвет.

(4) Съветът разглежда и решава спорове между ведомствата по ал. 3, свързани с електромагнитната съвместимост. Решението се утвърждава от Министерския съвет.

 

ГЛАВА ТРЕТА

РЕГУЛИРАНЕ И КОНТРОЛ

РАЗДЕЛ І

УСТРОЙСТВО НА НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ПО ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯ

Чл. 19. Националната Агенция по далекосъобщения е независим държавен орган за регулиране и контрол на далекосъобщенията - юридическо лице със седалище София.

Чл. 20. Органи за управление на Агенцията са:

  1. Надзорен съвет;
  2. Изпълнителен директор

 

Чл. 21. (1) Надзорният съвет се състои от петима членове, трима от които се избират от Народното събрание, и двама се назначават от Президента.

(2) Членовете на Надзорния съвет трябва да бъдат български граждани, с високи нравствени качества, с висше образование и да са признати специалисти в областта на далекосъобщенията, правото и икономиката.

 

Чл. 22. Членовете на Надзорния съвет се избират или назначават с мандат от пет години.

 

Чл. 23. Членовете на Надзорния съвет не могат да бъдат избирани или назначавани за повече от два последователни мандата.

 

Чл. 24. Не могат да бъдат членове на Надзорния съвет лица, които са собственици, съдружници, управители, прокуристи или членове на ръководни органи на търговски дружества с предмет на дейност далекосъобщения или работят на трудов договор в Агенцията, както и техните роднини по права и съребрена линия до трета стелен.

 

Чл. 25. Членовете на Надзорния съвет получават месечно възнаграждение в трикратен размер на средната месечна заплата за страната съобразно данните на Националния статистически институт.

 

Чл. 26. (1) Членовете на Надзорния съвет се освобождават с изтичане на мандата.

(2) Членовете на Надзорния съвет се освобождават предсрочно поради:

  1. подаване на оставка;
  2. извършено грубо нарушение на този закон;
  3. извършено умишлено престъпление от общ характер, установено с влязла в сила присъда;
  4. невъзможност да изпълняват задълженията си, продължила повече от шест месеца;
  5. смърт.

(2) В случайте по предходната алинея, съответният орган избира или назначава друг член до края на първоначалния мандат.

 

Чл. 27.(1) От своя състав членовете на Надзорния съвет избират председател.

(2) Председателят:

  1. свиква и ръководи заседанията на Надзорния съвет;
  2. подписва всички документи, които се издават от Надзорния съвет.
  3.  

Чл. 28. (1) Надзорният съвет заседава не по-малко от три пъти месечно.

(2) Извънредни заседания могат да бъдат провеждани по искане на Изпълнителния директор или на двама от членовете на Надзорния съвет.

 

Чл. 29. (1) Заседанията на Надзорния съвет са редовни, ако присъствуват не по-малко от трима от членовете му.

(2) На заседанията присъствува и Изпълнителният директор без право на глас. Той докладва пред Надзорния съвет по предварително поставени въпроси.

 

Чл. 30. Надзорният съвет взема решения с мнозинство повече от половината от общия брой на членовете си.

 

Чл. 31. Надзорният съвет:

  1. определя основните насоки на дейността на Агенцията в съответствие със секторната политика в далекосъобщенията;
  2. предлага на Министерския съвет да назначи или освободи Изпълнителния директор;
  3. предлага за утвърждаване извънбюджетната сметка на Агенцията на Министъра на финансите;
  4. разработва и приема Правилник за устройството и дейността на Агенцията, който се обнародва в ДВ;
  5. участва в комисията по провеждане на конкурс или търг за предоставяне на концесии;
  6. разглежда и одобрява резултатите от конкурса или търга за издавано на индивидуални лицензии на обществени далекосъобщителни оператори;
  7. взема решения за издавано, изменение, допълнение, спиране, прекратяване и отнемане на лицензиите по т. 6;
  8. установява правилата за назначаване и заплащане на служителите на Агенцията;
  9. приема отчета на Изпълнителния директор за дейността на Агенцията - всяко тримесечие;
  10. одобрява годишната информация за дейността на Агенцията преди публикуването и.

 

Чл. 32.(1) Изпълнителният директор:

  1. организира и ръководи дейността на Агенцията;
  2. представлява Агенцията;
  3. издава, изменя, допълва, спира, прекратявя и отнема лицензии;
  4. изготвя годишната информация за дейността на Агенцията и я представя на Надзорния съвет;
  5. упълномощава други лица за изпълнение на определени действия.

(2) Изпълнителният директор не може да заема друга платена длъжност, както и да получава възнаграждение по граждански договор освен в случайте, когато упражнява научна или преподавателска дейност. За него важат ограниченията предвидени в чл. 24.

 

Чл. 33. Актовете на Агенцията могат да се обжалват по отношение на тяхната законосъобразност по реда на ЗАП.

 

Чл. 34. (1) Численият състав и възнагражденията на Агенцията се предлагат от Надзорния съвет и се утвърждават от Министъра на финансите.

(2) Средното възнаграждение на числения състав на Агенцията не може да бъде по-малко от средното възнаграждение на работещите в сектор далекосъобщения.

 

РАЗДЕЛ II

ДЕЙНОСТИ НА АГЕНЦИЯТА

Чл. 35. Агенцията изпълнява следните дейности:

  1. издава, изменя, допълва, спира, прекратява и отнема лицензиите предвидени в този закон;
  2. информира обществеността и извършва обществени консултации и допитвания по важни проблеми на далекосъобщенията;
  3. разработва документите за предоставяне на концесии, предвидени в този закон;
  4. разработва националния номерационен план и го разпределя между операторите съобразно утвърдените от Председателя на КПД принципи;
  5. разработва проекти за нормативни актове, предвидени в този закон.

Чл. 36. Агенцията извършва следните дейности, свързани с управлението на радиочестотния спектър:

  1. разработва политиката за управление и управлява разпределения радиочестотен спектър за граждански нужди;
  2. осъществява международното координиране на планираните радиочестоти и радиочестотни ленти, както и радиосъоръженията, които ги използват за всички радиослужби / съгласно приложението/;
  3. осъществява вътрешното координиране на планираните радиочестоти и радиочестотни ленти и радиосъоръженията, които ги използват за всички радиослужби за граждански нужди с всички заинтересовани лица. С цел защита на националната сигурност вътрешно координиране се извършва и с органите, осигуряващи отбраната и сигурността на страната;
  4. регистрира в международните организации по далекосъобщения координираните радиочестоти и радиочестотни ленти и радиосъоръженията, които ги използват за всички радиослужби;
  5. издава следните разрешителни:

а/ за внос на предавателни радиосъоръжения за граждански нужди в съответствие с определения от Министерски съвет режим на вноса;

б/ за производство и/или разпространение на предавателни радиосъоръжения за граждански нужди на територията на страната;

в/ за правоспособност на радиооператори професионалисти и любители, с изключение на радиооператорите от въздушната подвижна служба, въздушната подвижна спътникова служба, Световната морска система за бедствие и безопасност на морската подвижна служба и морската подвижна спътникова служба;

г/ на лаборатории за извършване на изпитвания на радиосъоръжения.

6. контролира спазването на изискванията за електромагнитна съвместимост и правилата при използване на радиочестотния спектър за граждански нужди;

7. контролира спазването на международно определените процедурни правила за радиослужбите;

8. определя опознавателните знаци на предавателните радиосъоръжения в съответствие с международните правила за работа на радиослужбите;

9. участва съвместно с КПД в работата на международните организации, свързани с управлението на радиочестотния спектър;

10. разработва проекти за наредби, определящи процедурните правила и техническите параметри на определени видове радиослужби.

 

Чл.36.(1) Агенцията одобрява типа на крайните устройства и радиосъоръжения и издава съответните удостоверения.

(2) Агенцията:

  1. определя органи по сертификация на електромагнитната съвместимост на далекосъобщителни устройства и съоръжения за граждански нужди;
  2. предписва процедури за оценка на съответствието на далекосъобщителни устройства и радиосъоръжения с изискванията за безопасност.

 

Чл. 37. Агенцията е национален орган по стандартизация в областта на далекосъобщенията и представлява Република България в международните стандартизационни органи по далекосъобщенията - ITU -Т и ETSI .

 

Чл. 38.( 1) Агенцията контролира спазването на:

  1. нормативните актове в областта на далекосъобщенията и стандартите, определени в тях за задължително прилагане;
  2. принципите на ценообразуването;
  3. качеството на услугите;
  4. условията, предвидени в концесиите и лицензиите.

(2) Агенцията не контролира съдържанието на аудио и видео програми пренасяни чрез мрежите на далекосъобщителни оператори.

 

Чл. 39. (1)Агенцията води регистри за:

  1. издадените лицензии;
  2. издадените удостоверения за одобрение на типа на крайните устройства и радиосъоръжения за граждански нужди;
  3. предавателните радиосъоръжения, за които са издадени разрешителни за производство, внос и/или разпространение.

(2) Регистрите по ал. 1 са публични.

 

Чл. 40. Агенцията може да изисква от всеки, които осъществява далекосъобщителни дейности информация, необходима за изпълнението на регулаторните и дойности.

 

Чл. 41. Агенцията разрешава спорове в случайте и сроковете, предвидени в този закон по ред предвиден в Правилника за устройството и дейността на Агенцията.

 

Чл. 42. Агенцията представлява Република България в международните организации на регулаторните органи в областта на далекосъобщенията.

 

Чл. 43. (1) Агенцията ежегодно подготвя и представя пред КПД информация за своята работа, която задължително съдържа:

  1. развитие на всеобщо предлаганата услуга и стелен на задоволеност на пазара от тази услуга;
  2. разпределение на честотите за граждански нужди по услуги и механизми за ефективното им използване;
  3. разпределение на номерата от националния номерационен план;
  4. анализ на пазара на далекосъобщителни дейности и услуги и переспективи на развитие;
  5. състояние на конкуренцията в областта на далекосъобщенията и прилагане на принципите на ценовата политика.

(2) При изготвяне на информацията Агенцията задължително взема становище от Комисията за защита на конкуренцията по т.5 от предходната алинея.

(3) Годишната информация за дейността на Агенцията се публикува.

 

РАЗДЕЛ III

ФИНАНСИРАНЕ НА НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ПО ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯ

Чл. 44. (1) Националната Агенция по далекосъобщения е на издръжка на извънбюджетна сметка.

(2) Приходите се набират от:

  1. лицензионни такси;
  2. годишни такси за ползване на ограничен ресурс;
  3. суми за компенсиране на всеобщо предлаганата услуга, дължими от обществени оператори, чиито мрежи са свързани с мрежи на далекосъобщителни оператори, предоставящи всеобщопредлагана услуга ;
  4. глоби и имуществени санкции, събирани по реда на този закон;
  5. от годишните концесионни възнаграждения за радиочестотен спектър;
  6. лихви;
  7. дарения и завещания;
  8. други постъпления.

(3) Средствата се разходват за :

  1. финансиране дейността на Агенцията;
  2. финансиране на разработки и проекти, свързани с регулирането и либерализирането на пазара;
  3. компенсиране на далекосъобщителни оператори, които предоставят всеобщо предлагана услуга;
  4. други разходи.

 

Чл. 45. Агенцията внася във фонд Национална съобщителна система 50 % от стойността на превишението на приходите над разходите от извънбюджетната сметка. Останалите 50% от преходния остатък ползва по предназначение.

 

Чл. 46. Извънбюджетната сметка ежегодно се утвърждава от Министъра на финансите, по предложение на Надзорния съвет на Агенцията.

 

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА

КОНЦЕСИИ, ЛИЦЕНЗИИ И СВОБОДЕН РЕЖИМ

РАЗДЕЛ І

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 47. (1) Концесия по смисъла на този закон е предоставяне на особено право на ползване:

  1. върху радиочестотния спектър за граждански нужди, който пряко се използва за предоставяне на обществени далекосъобщителни услуги;
  2. на позициите на геостационарната орбита, определени за Република България с международни споразумения.

(2) Концесиите по реда на този закон се предоставят от Министерския съвет на физически лица - еднолични търговци и юридически лица.

 

Чл. 48. На лицата, получили концесия, Агенцията без търг или конкурс издава индивидуална лицензия за далекосъобщителната дейност, която ще осъществяват чрез предоставения им радиочестотен спектър или позиция на геостационарната орбита.

 

Чл. 49. (1) Далекосъобщителни дейности се изпълняват въз основа на индивидуални лицензии, общи лицензии и свободен режим, в съответствие с изискванията на този закон.

(2) Изпълнителният директор на Агенцията определя със заповед списъците за видовете далекосъобщителни дейности, подлежащи на индивидуално лицензиране, общо лицензиране и свободен режим. Заповедта се обнародва в „Държавен вестник".

 

Чл. 50.(1) Изискванията за предоставяне на концесии и издавано на лицензии са еднакви за всички кандидати за един и същи вид далекосъобщителна мрежа или предоставяне на едни и същи далекосъобщителни услуги.

(2) Предоставянето на концесии и издаването на лицензии се осъществява при условия на публичност и прозрачност.

 

Чл. 51.(1) При предоставяне на концесии и издавано на лицензии не се ограничава броя на операторите, освен когато ресурсът по природни или технически причини е ограничен.

(2) В случайте на ограничен ресурс по ал. 1, Агенцията публично информира обществото за причините, които налагат ограничението.

 

РАЗДЕЛ II

ПРЕДОСТАВЯНЕ НА КОНЦЕСИИ

Чл. 52. Редът за предоставяне на концесия обхваща:

  1. изготвяне на предложение от Председателя на КПД до Министерския съвет за предоставяне на концесия;
  2. приемане на решение от Министерския съвет за предоставяне на концесия;
  3. назначаване на комисия от Министър-председателя за провеждане на конкурса или търга;
  4. провеждане на конкурс или търг;
  5. решение на Министерския съвет за определяне на концесионера на основание резултатите от конкурса или търга;
  6. сключване на договор за концесия между Председателя на КПД и лицето, получило концесията;
  7. издаване на индивидуална лицензия от Агенцията.
  8.  

Чл. 53. Предложение пред Министерския съвет за предоставяне на концесия за радиочестотен спектър или позиция на геостационарната орбита, определени за Република България с международни споразумения, се прави от Председателя на КПД служебно по негова инициатива или по искане на заинтересовано лице.

 

Чл. 54. (1) Лица, които желаят да им бъде предоставена концесия за радиочестотен спектър, отправят писмено искане до Председателя на КПД за внасяне на предложение до Министерския съвет.

(2) КПД във връзка с искането по ал. 1 възлага на Агенцията да извърши общо проучване относно възможността за предоставяне на радиочестотен спектър. Срокът за проучване е от 1 до 3 месеца.

(3) При невъзможност за предоставяне на радиочестотен спектър Председателят на КПД уведомява заявителя.

(4) При наличие на възможност за предоставяне на радиочестотен спектър Председателят на КПД открива предварителна процедура по изготвяне на предложението.

 

Чл. 55. (1) Председателят на КПД обявява намерението си да внесе предложение в Министерския съвет за откриване на процедура за предоставяне на концесия за радиочестотен спектър или позиция на геостационарната орбита като обнародва съобщение в „Държавен вестник".

(2) В съобщението се посочва срока, в които всички желаещи могат да подадат заявление за участие в процедурата, техническите проекти, които трябва да представят, удостоверение за регистрация, цената за участие, мястото от където могат да получат документите за кандидатстване. В съобщението кандидатите се уведомяват, че всички, чиито технически проекти отговарят на изискванията на КПД ще бъдат включени в предложението до Министерския съвет и че на лицето, на което бъде предоставена концесия, ще бъде издадена индивидуална лицензия за дейността, при която ще се използва радиочестотния спектър.

(3) Документите за кандидатстване по ал. 2 съдържат изисквания към техническите проекти и проект на лицензията, която ще се издаде без конкурс или търг на лицето, получило концесията.

 

Чл. 56 (1) КПД изпраща всички постъпили документи на Агенцията за извършване на честотно планиране, вътрешно и международно съгласуване и проучване на техническите проекти на кандидатите.

(2) За технически проекти, по които има пропуски или неточности Агенцията уведомява кандидатите и определя срок за отстраняването им.

(3) Агенцията извършва дейностите по ал. 1 в срок до 9 месеца и представя резултатите в КПД като предлага кандидатите, чиито технически проекти отговарят на изискванията да бъдат включени в предложението за откриване на процедура за предоставяне на концесия.

(4) След изтичане на срока по предходната алинея на основание на проучванията на Агенцията, КПД определя лицата, които се включват в предложението. Лицата се уведомяват писмено. Отказът за включване не подлежи на обжалване.

 

Чл. 57. (1) Председателят на КПД внася в Министерския съвет предложение за предоставяне на концесия, към което прилага техническите проекти на включените кандидати, резултатите от съгласуванията, свързвани с ползването на радиочестотния спектър и проект на лицензията за дейност, която ще се издаде на лицето, получило концесията. Към предложението се прилагат и техническите проекти на кандидатите, които не се включени в предложението като се посочват и мотивите за това.

(2) Председателят на КПД внася в Министерския съвет предложение за предоставяне на концесия и в случайте, когато има само един кандидат.

 

Чл. 58. (1) В решението за предоставяне на концесия Министерският съвет определя:

  1. предмет и срок на концесията;
  2. начин на определяне на концесионера - чрез конкурс или търг и вида на конкурса или търга;
  3. вид, размер и начин на плащане на депозита за участие в конкурса или търга;
  4. основни права и задължения по концесията;
  5. начален срок за осъществяване на концесията;
  6. вид и размер на гаранциите за изпълнение на задълженията по договора за концесия;
  7. вид, размер и начин на заплащане на концесионно възнаграждение по договора за концесия;
  8. други изисквания.

(2) С решението по ал. 1 се възлага на Председателя на КПД да организира провеждането на конкурса или търга.

(3) Решението по ал. 1 се обнародва в "Държавен вестник" и в един централен ежедневник.

 

Чл. 59. (1) Концесионерът се определя чрез конкурс или търг, в който участват включените в предложението по чл. 57 кандидати.

(2) Конкурсът може да бъде присъствен или неприсъствен. Търгът се извършва с тайно или явно наддаване, относно концесионното възнаграждение.

 

Чл. 60. (1) Министър-председателят назначава комисия за провеждането на търга или конкурса в състав председател и осем членове, петима от които задължително са членовете на Надзорния съвет на Агенцията, а останалите са представители на заинтересовани министерства и ведомства.

(2) Председател на комисията е Председателя на КПД.

(3) Комисията разработва правила за провеждане на конкурса или търга.

 

Чл. 61. (1) Председателят на комисията в едномесечен срок от решението по чл. 58 обнародва в "Държавен вестник" съобщение за провеждане на конкурс или търг. В съобщението задължително се посочва, че в конкурса или търга могат да участват само кандидати, които са включени в предложението за откриване на процедура за предоставяне на концесия.

(2) Съобщението по ал. 1 съдържа: датата, мястото и часа на провеждане на конкурса или търга и срока за подаване на заявления.

(3) Комисията одобрява конкурсните или тръжните книжа, в които се включват изискванията по чл. 88.

(4) Конкурсът или търгът се провеждат в шестмесечен срок от обнародването на решението .

 

Чл. 62. (1) Към заявлението за участие в конкурса или търга се прилагат:

  1. удостоверение за регистрация на кандидата;
  2. доказателства за финансови възможности за изпълнение на дейността - годишен счетоводен баланс и отчет за приходи и разходи, годишни данъчни декларации, банкови препоръки и други;
  3. бизнес план;
  4. документ за внесен депозит или банкова гаранция за неговия размер;
  5. декларация за опазване поверителността на информацията, която се съдържат в конкурсната или тръжна документация;
  6. квитанция за заплатени конкурсни или тръжни документи;
  7. други документи.

(2) Всички документи се подават на български език.

(3) Ако документите по ал. 1 и 2 не отговарят на изискванията, на заявителя се дава 7-дневен срок за отстраняване на допуснатите нередовности.

(4) В случай, че нередовностите не бъдат отстранени в посочения срок заявителят не се допуска до участие.

 

Чл.6З. (1) Комисията проучва документите на участниците и с решение ги класира по обявените критерии за оценка.

(2) Комисията взема решение с обикновено мнозинство.

 

Чл.64. (1) При конкурс предложенията се класират въз основа на комплексна оценка за най-пълно удовлетворяване на конкурсните изисквания.

(2) При търг класирането на кандидатите се извършва според размера на предложената тръжна цена.

 

Чл. 65. (1) Комисията представя на Министерския съвет доклад и проект за решение за резултатите от конкурса или търга в 7-дневен срок от приключването му.

(2) Министерският съвет приема решение за определяне на спечелилия конкурса или търга кандидат, което се обнародва в "Държавен вестник". С решението се упълномощава Председателя на КПД да сключи договор за концесия с определения въз основа на конкурса или търга концесионер от името на държавата.

(3) Решението по ал. 2 подлежи на обжалване по реда на Закона за Върховния административен съд.

 

Чл. 66. В случайте, когато има само един кандидат, Министерският съвет предоставя концесията без конкурс или търг, ако представените документи за предоставяне на концесия отговарят на изискванията по чл. 89.

 

Чл. 67. (1) Председателят на КПД в едномесечен срок от влизане на решението в сила сключва договор за концесия с кандидата спечелил конкурса или търга. В същия срок Националната Агенцията му издава индивидуална лицензия.

(2) При несключване на договор по ал. 1 Министерският Съвет може да вземе решение за провеждането на нов конкурс или търг или да предложи на втория в класирането да слючи концесионен договор при условията на спечелилия конкурса или търга.

(3) При отказ за сключване на договора, спечелилият конкурса или търга кандидат губи внесения депозит по чл. 62, ал.1, т. 4.

 

Чл. 68. Договорът за концесия задължително съдържа:

  1. изискванията по чл. 58, ал. 1, т. 1,т. 4, т. 5, т. 6, т. 7;
  2. забрани за разпореждане и обременяване на концесията и свързаните с нея други права;
  3. дейността, която ще изпълнява на основание издаденатаотАгенцията лицензия;
  4. вид и размер на отговорността за неизпълнение на задълженията по договора;
  5. контрол по изпълнението на задълженията на страните;
  6. начини за уреждане на споровете между страните;
  7. основания за предсрочно прекратяване на договора и правата на изправната страна;
  8. други елементи, по които е постигнато съгласие между страните.

 

Чл. 69 . Държавата запазва всички свои права върху обекта на концесията, освен изрично учредените или отстъпените с договора за концесия.

 

Чл. 70 (1) Концесията се предоставя за срок до 20 години от влизането в сила на концесионния договор.

(2) Срокът на концесията може да бъде продължен по съгласие на страните по концесионния договор въз основа на решение на Министерския съвет. Общият срок на концесията не може да бъде по-дълъг от 35 години.

(3) Концесионерът по договор, срокът на които е изтекъл, при равни други условия се предпочита при предоставяне на нова концесия.

 

Чл. 71. (1)При възникване на опасност за националната сигypност, отбраната на страната и за обществения ред или при отнемане на лицензията от Агенцията, Председателят на КПД може да прекрати едностранно договора след писмено предизвестие с подходящ срок за вески конкретен случай.

(2) При прекратяването на договора на концесионера се дължи обезщетение, ако това не е предизвикано от негови виновни действия.

 

Чл. 72. (1) Концесията се прекратява с прекратяване на договора за концесия.

(2) Договорът за концесия се прекратява:

  1. с изтичане на срока;
  2. при обективна невъзможност за използване на радиочестотния спектър или за осъществяване на дейността.
  3. при смърт на физическото лице концесионер или при прекратяване на юридическото лице концесионер, освен ако Министерският съвет даде съгласие договорът да бъде продължен с правоприемник;
  4. при влязло в сила решение за обявяване в несъстоятелност на концесионера;
  5. по взаимно съгласие;
  6. по силата на съдебно или арбитражно решение;
  7. при други предвидени в този закон или в договора основания.

(3) При прекратяване на договора в случайте по ал. 2, т. 3 e 4 държавата имa правата на привилегирован кредитор.

(4) При прекратяване на концесионния договор се прекратява и действието на лицензията.

 

Чл. 73. За неуредените случаи по сключването, изпълнението и прекратяването на договора за концесия се прилагат разпоредбите на Закона за задълженията и договорите.

 

РАЗДЕЛ ІІІ

ИНДИВИДУАЛНА ЛИЦЕНЗИЯ

Чл. 74. Индивидуалните лицензии се издават от Агенцията на физически лица - еднолични търговци и юридически лица

 

Чл. 75. Индивидуални лицензии се издават след провеждане на търг или конкурс с изключение на случайте по чл. 76.

 

Чл. 76. Индивидуални лицензии без конкурс или търг се издават в следните случаи:

  1. за изграждане, поддържане и използване на обществена далекосъобщителна мрежа и/или предоставяне на далекосъобщителни услуги, без използване на радиочестотен спектър, когато мрежата покрива по-малко от 25% от територията на страната или капацитетът и за предоставяне на услуги е за по-малко от 50 000 абонати;
  2. на лица, получили концесия по чл. 47;
  3. на обществени далекосъобщителни оператори, на които е необходим радиочестотен спектър, който не се използва пряко за предоставяне на обществени далекосъобщителни услуги;
  4. за изграждане и използване на обособени мрежи. В случай, че за това е необходим радиочестотен спектър и той е ограничен, лицензията се издава на първия, заявил писмено искането си.
  5. за изграждане и използване обособени мрежи за собствени нужди по чл. 105, при които се ползва радиочестотен спектър. Лицензия се издава на първия, заявил писмено искането си, когато радочестотния спектър е ограничен.

 

Чл. 77. (1) Индивидуалните лицензии са лични.

(2) Те могат да се прехвърлят на трети лица само с предварително писмено съгласие на Агенцията.

(3) В случай, че индивидуалната лицензия е получена при условията на конкурс или търг, в първите три години от получаването и, тя не може да се прехвърля, освен ако лицензираният предварително е обявил намерението си за създаване на предприятие за изпълнение на лицензията, изцяло от негова собственост.

 

Чл. 78. (1) Индивидуалната лицензия за дейност е със срок до 20 години. Срокът може да бъде продължен по съгласие на страните, като общата му продължителност не може да бъде по-дълга от 35 години.

(2) След изтичане на общата продължителност на срока, при кандидатствуване за нова лицензия за същата дейност, при равни други условия, се предпочита лицето по алинея 1.

 

Чл. 79. Индивидуалните лицензии за изграждане, поддържане и използване на обществени далекосъобщителни мрежи и/или предоставяне чрез тях на обществени далекосъобщителни услуги съдържат някои или всички от следните изисквания:

  1. предмет и срок на лицензията, териториален обхват;
  2. технически изисквания, на които трябва да отговарят мрежите и съоръженията в тях;
  3. изключително право, ако е предоставено такова и срока на предоставянето;
  4. размер на лицензионните и други такси, срокове и начини на заплащане;
  5. начини и принципи за определяне на цените на предоставяните услуги и задължение за публикуването им;
  6. забрана за насрещно /крос/ субсидиране на други далекосъобщителни мрежи и услуги;
  7. задължение за предоставяне на услуги на всички потребители при условия на равнопоставеност;
  8. задължение за съгласуване на общи условия за взаимоотношения с потребителите;
  9. изисквания за качество на услугите;
  10. етапи на изграждане, развитие или разширяване на мрежата, срок за започване на дейността;
  11. задължение за гарантиране на надежността при изграждането, поддържането и използването на далекосъобщителни мрежи и предоставянето на далекосъобщителни услуги в случай на природни бедствия или други извънредни обстоятелства;
  12. задължение за предоставяне на обществени далекосъобщителни услуги и в случай на необходимост за националната отбрана и сигурност;
  13. допълнителни задължения, свързани с отбраната и сигурността или при настъпване на бедствия и аварии;
  14. задължение за безплатно предоставяне на повиквания при извънредни обстоятелства;
  15. възможност за спиране на услугата при неплащане на дължими суми или договорни нарушения от страна на потребителите, свързани с ползването на услугата;
  16. задължение за осигуряване на достъп до мрежата и свързване с други мрежи;
  17. задължение за депозиране пред Агенцията на образец от криптографски ключ и криптографски материали при използване на криптографски средства;
  18. задължение за въвеждане в страната на основни европейски и международни далекосъобщителни стандарти;
  19. задължение за издавано на указател на абонатите;
  20. изисквания за гарантиране тайната на съобщенията;
  21. изискване за предоставяне на други далекосъобщителни оператори, при условия на равнопоставеност на помещения, канали, право на преминаване, кули и други налични средства /съоръжения/, при наличие на техническа или физическа възможност;
  22. изисквания за допускане на контрол по изпълнение на лицензията
  23. условия за изменения, допълнения и прекратяване на лицензията;
  24. видове санкции, ред за налагане. Отнемане на лицензията;
  25. конкретни ограничения по отношение на прехвърляне на акции и дялове от лицензирания;
  26. други условия.

 

Чл. 80. Индивидуалните лицензии за обособените мрежи по преценка на Агенцията, съдържат всички или част от изискванията по чл.79.

 

Чл. 81. Индивидуалните лицензии за един и същ вид далекосъобщителни мрежи и услуги са еднакви по съдържание.

 

Чл. 82. (1) Изменения и допълнения на лицензиите могат да бъдат направени с мотивирана заповед на Изпълнителния директор на Агенцията поради:

  1. непреодолима сила;
  2. причини, свързани с националната сигурност;
  3. промени във вътрешното законодателство и решения на международни организации, приети от Република България;
  4. причини, свързани с обществен интерес.

(2) Промените по ал. 1 се извършват след писмено уведомяване на лицензирания.

(3) Лицензираният оператор може да отправи мотивирано искане до Агенцията за изменение и допълнение на лицензията. Агенцията проучва основателността на искането и преценява необходимостта от изменение и допълнение на лицензията.

 

Чл. 83. (1) Действието на лицензията може да бъде прекратено или временно спряно с мотивирана заповед на Изпълнителния директор на Агенцията:

  1. по мотивирано предложение на лицензирания, което е прието;
  2. при непреодолима сила, в резултат на която изпълнението става невъзможно;
  3. при извънредни обстоятелства в случайте по глава седма;
  4. възникване на опасност за националната сигурност, отбраната на страната и обществения ред в резултат на осъществяване на дейността по лицензията;
  5. при смърт на лицензирания - физическо лице. В този случай наследниците могат в тримесечен срок да заявят искането си за изпълнение на дейността като до вземане на решение продължават да извършват дейността.
  6. при ликвидация или прекратяване на лицензираното
  7. юридическо лице.

(2) При прекратяване на лицензията в случайте предвидени в т. 4 от предходната алинея, на лицензирания се дължи обезщетение, ако прекратяването не е предизвикано от негово виновно поведение.

 

Чл. 84. (1) Изпълнителният директор на Агенцията, след отправяне на писмено предупреждение с определен срок може с мотивирана заповед да отнеме лицензията при следните случаи:

  1. съществено или системно нарушаване на този закон, актовете по приложението му или условията на лицензията;
  2. финансова или техническа неспособност на лицензирания да извършва дейността си;
  3. действия на лицензирания, които застрашават националната сигурност или накърняват обществения интерес.

(2) Изпълнителният директор на Агенцията налага санкцията по ал. 1, ако в срока на писменото предупреждение лицензираният не е отстранил нарушението.

(3) Със заповедта за отнемане се определя срок, в които лицето не може да кандидатства за издаване на нова лицензия за същата дейност. Този срок не може да бъде по-малък от две години.

(4) Заповедта по ал.1 може да се обжалва по реда на ЗАП.

 

Чл. 85. Действията по чл. чл. 82, 83 и 84 по отношение на обществени далекосъобщителни оператори, чиито индивидуални лицензии са издадени чрез конкурс или търг, се извършват от Изпълнителния директор на Агенцията въз основа на решение на Надзорния съвет.

 

РАЗДЕЛ IV

ИЗДАВАНЕ НА ИНДИВИДУАЛНИ ЛИЦЕНЗИИ

Чл. 86. (1) Процедурата по издаване на индивидуална лицензия чрез конкурс или търг се открива по инициатива на Агенцията или по искане на заинтересовано лице.

(2) При постъпило искане от заинтересовано лице Агенцията проучва възможностите за издаване на индивидуална лицензия и в срок до 6 месеца уведомява кандидата за резултата. При възможност за удовлетворяване на искането Агенцията в същия срок открива процедура.

 

Чл.87. (1) За провеждане на конкурса или търга Изпълнителният директор на Агенцията със заповед назначава комисия от експерти.

(2) Когато предметът на дейността може да засегне интересите на националната сигурност и отбраната на страната, като членове на комисията участват и представители на Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната.

(3) Изпълнителният директор на Агенцията със заповед определя реда за провеждане на заседанията, начина на вземане на решения, изготвяне на протоколи и други.

 

Чл. 88. (1) Агенцията публикува съобщение в централния и местния печат, а в особено важни случаи в „Държавен вестник" и в чуждестранния печат, за провеждане на конкурс или търг за издаване на индивидуална лицензия за далекосъобщителна дейност.

(2) В съобщението се посочва вида на конкурса или търга, дата, място и час на провеждане, необходими документи, срок и място за подавано на заявление за участие, място, срок и ред за закупуване на конкурсните или тръжни документи, начална тръжна цена, размер и начин на плащане на депозит за участие, размер на първоначалната такса, други конкретни изисквания.

 

Чл. 89. В зависимост от дейността конкурсните и тръжни документи съдържат изисквания:

  1. за темпове на развитие и/или на обслужване; за качество на услугата; за вида на използваната технология; свързани със сигурността и отбраната на страната; други.
  2. критерии за оценка.

 

Чл. 90. (1) Кандидатите подават писмено заявление за участие в конкурса или търга, към което прилагат:

  1. удостоверение за регистрация;
  2. доказателства за финансови възможности за изпълнение на дейността - годишен счетоводен баланс и отчет за приходи и разходи, годишни данъчни декларации, банкови препоръки и други;
  3. предварителен технически проект и бизнес план, в съответствие с изискванията посочени в чл. 89;
  4. документ за внесен депозит или банкова гаранция за неговия размер;
  5. декларация за опазване поверителността на информацията, която се съдържа в конкурсната или тръжна документация;
  6. квитанция за заплатени конкурсни или тръжни документи;
  7. други документи.

(2) Всички документи се подават на български език.

(3) При провеждане на таен търг, към всеки пакет тръжни документи се прилага однообразен плик за поставяне на предложението на кандидатите за тръжна цена.

(4) Ако документите по ал. 1 и 2 не отговарят на изискванията, на заявителя се дава 7-дневен срок за отстраняване на допуснатите нередовности. В случай, че нередовностите не бъдат отстранени в посочения срок заявителят не се допуска до участие.

 

Чл. 91. (1) Конкурс се провежда при необходимост от комплексна оценка за издаване на индивидуална лицензия. Конкурсът може да бъде присъствен или неприсъствен.

(2) Търг се провежда в случаите, когато характерът на дейността позволява нейното изпълнение от широк кръг лица и от по-съществено значение е размерът на предложената тръжна цена. Търгът може да бъде с явно или тайно наддаване.

 

Чл. 92. В тримесечен срок от изтичане на срока за приемане на документите комисията провежда конкурса или търга.

 

Чл. 93. (1) При конкурс предложенията се класират въз основа на комплексна оценка за най-пълно удовлетворяване на конкурсните изисквания.

(2) При търг класирането на кандидатите се извършва според размера на предложената тръжна цена.

 

Чл. 94. (1) Комисията в седемдневен срок от приключване на конкурса или търга представя на Изпълнителния директор доклад за извършената работа и резултатите от класацията.

(2) Изпълнителният директор предлага на Надзорния съвет на Агенцията документите по ал. 1 за одобрение и вземане на решение за издавано на лицензия на кандидата спечелил конкурса или търга.

 

Чл. 95. (1) На основание решението на Надзорния съвет Изпълнителният директор на Агенцията в седемдневен срок издава заповед, в която обявява кандидата, спечелил конкурса или търга.

(2) В заповедта по ал. 1 Изпълнителният директор на Агенцията разпорежда връщане на депозитите на участниците, които не са спечелили конкурса или търга.

(3) Участниците се уведомяват писмено за резултатите от конкурса или търга.

 

Чл. 96. (1) Изпълнителният директор на Агенцията в едномесечен срок от издавано на заповедта по предходния член издава индивидуална лицензия на спечелилия конкурса или търга.

(2) В индивидуалната лицензия спечелилият кандидат е обвързан с направените в конкурса или търга предложения.

 

Чл. 97. (1) В случай, че одобреният кандидат се откаже от издаване на индивидуална лицензия, тя се предлага на участника, класиран на второ място.

(2) При отказ и от втория участник, процедурата се закрива без издаване на индивидуална лицензия.

(3) Депозитите, на отказалите се кандидати да получат индивидуална лицензия, не се връщат.

 

Чл. 98. Кандидати за лицензии, които се издават без конкурс или търг, подават до Агенцията заявление, към което прилагат документите определени в наредби на КПД, в които са посочени процедурните правила и техническите изисквания към кандидатите. Лицензиите се издават, ако има свободен радиочестотен спектър.

 

РАЗДЕЛ V

ОБЩА ЛИЦЕНЗИЯ

Чл. 99. Общата лицензия определя условия, при които вески, които желае и отговаря на тези условия, може да осъществява далекосъобщителни дейности. Далекосъобщителните дейности, които могат да се изпълняват с обща лицензия се определят в списъка по чл. 49 ал. 2.

 

Чл. 100. (1) Преди да издаде Обща лицензия, Агенцията публикува проекта за обсъждане и разглежда всички становища и възражения, направени по него.

(2) Общата лицензия влиза в сила от обнародването и в „Държавен вестник" или от посочената в нея дата.

 

Чл. 101. Всяко лице, което желае да осъществява далекосъобщителна дейност по обща лицензия, трябва да се регистрира в Агенцията.

 

Чл. 102. Общата лицензия съдържа някои или всички от изискванията за:

  1. взаимно свързване на далекосъобщителната мрежа на лицензирания с други лицензирани мрежи;
  2. свързване на крайни устройства с одобрен тип към далекосъобщителната мрежа;
  3. равнопоставеност на потребителите при осигуряване на достъп и ползване на услугите;
  4. съгласуване с Агенцията на общи условия за взаимоотношенията с потребителите на услугите;
  5. публикуване на цените за услугите;
  6. предоставяне на потребителите на достатъчна и актуална информация за сметките и тарифите на услугите;
  7. установяване на прост метод за уреждане на спорове с потребителите;
  8. представяне на документи, отчети, декларации, свързани с дейността на лицензирания;
  9. съобразяване с техническите стандарти или изисквания, включително стандарти за ниво на услугата.
  10. заплащане на лицензионни и други такси.

 

Чл. 103. (1) Агенцията може да изменя условията на Общата лицензия, ако това е в интерес на обществото.

(2) Преди да измени условията на Общата лицензия, Агенцията публикува съобщение, в което излага мотивите за изменение и дава възможност на заинтересованите лица да представят свои становища или възражения.

(3) Агенцията разглежда всички становища и възражения и приема тези от тях, които счита за целесъобразни.

 

Чл. 104. (1) Агенцията може да наложи глоба или имуществена санкция или да прекрати регистрацията на всяко лице, работещо по Обща лицензия, което нарушава условията и. Санкциите се налагат с мотивирана заповед на Изпълнителният директор на Агенцията, ако в 30 дневния срок на писменото предупреждение лицето не е преустановило нарушението и отстранило последиците от него.

(2) Заповедта може да бъде обжалвана по реда на ЗАП.

 

 

РАЗДЕЛ VІ

СВОБОДЕН РЕЖИМ

Чл.105. Не се изисква лицензия за изграждане, поддържане и използване на обособени далекосъобщителни мрежи за собствени нужди, които нямат достъп до обществени далекосъобщителни мрежи и не ползват честотен спектър, когато:

  1. се намират в недвижим имот, ползван от едно или съвместно от повече лица;
  2. свързват няколко съседни недвижими имота, ползвани от едно или съвместно от повече лица;
  3. се намират в отделни или механично свързани превозни средства - влакове, кораби и самолети;
  4. се намират в недвижими имоти, ползвани от едно или съвместно от повече лица, взаимно свързани с една или повече наети линии от мрежи на обществени далекосъобщителни оператори.

 

ГЛАВА ПЕТА

ОСНОВЕН ОБЩЕСТВЕН ДАЛЕКОСЪОБЩИТЕЛЕН

ОПЕРАТОР

Чл. 106. (1) Основният обществен далекосъобщителен оператор е търговско дружество, което управлява, стопанисва и развива фиксирана телефонна мрежа и предоставя обикновена телефонна услуга, определена в Секторната политика по чл. 6 като всеобщо предлагана услуга.

(2) Основен обществен далекосъобщителен оператор е Българската телекомуникационна компания.

 

Чл. 107. Основният далекосъобщителен оператор въз основа на инидивидуална лицензия и концесия за необходимия му радиочестотен спектър:

  1. осигурява изпълнението на задачи, свързани с управлението, сигурността и отбраната на страната;
  2. предоставя всеобщо предлагана услуга, включително и при икономически неизгодни условия;
  3. осъществява и други далекосъобщителни дейности и услуги.

 

Чл. 108. За далекосъобщителни дейности, невключени в лицензията по чл. 107, основният далекосъобщителен оператор може да кандидатства по определения в този закон ред.

 

Чл. 109. Лицензията на основния далекосъобщителен оператор съдържа изискванията по чл. 79, както и:

  1. задължение за предоставяне на всеобщо предлагана услуга при условия на равнопоставеност. Услугата може да се откаже с мотивиран отказ само при техническа невъзможност за предоставянето и.;
  2. задължение да събира цени за предоставяните услуги от всички потребители, при условия на равнопоставеност, без да изключва и себе си;
  3. право да води преговори с други далекосъобщителни оператори за предоставяне на международни услуги, както и да осъществява международно разчитане и разплащане;
  4. задължение за развитие на обществената далекосъобщителна мрежа, в предвидените срокове и етапи, с оглед осигуряване на всеобщо предлаганата услуга;
  5. задължения относно управлението на предоставяните от него селищни, междуселищни и международни далекосъобщителни услуги;
  6. задължения относно въвеждането и използването на диференцирано отчитано на разходите за предоставяне на отделните видове услуги;
  7. задължения относно въвеждане на разходоориентирани цени за отделните видове услуги;
  8. възможност за сключване на договори с други лица за предоставяне на услуги или изпълнение на други задължения по лицензията;
  9. възможност за сключване на договори за разпределение на приходите с други лица, които предоставят далекосъобщителни услуги;
  10. задължение за цялостното изпълнение на лицензията;
  11. задължения за предоставяне на Агенцията информация и отчети, свързани с изпълнение на лицензията;
  12. задължение за подготовката на квалифицирани специалисти в областта на далекосъобщенията;
  13. задължение за осигуряване на непрекъснато функциониране и използване на обществената далекосъобщителна мрежа и на предоставяните чрез нея услуги. Това задължение може да бъде изменяно само от Агенцията;
  14. задължения за извършване на оценка за задоволяване на потребителите с далекосъобщителни услуги.

 

Чл. 110. (1) Всяко лице може да поиска да наема линии от основния обществен далекосъобщителен оператор без право да ги пренаема.

(2) Отказът на основния обществен далекосъобщителен оператор да предостави исканите по ал.1 линии, може да бъде обжалван пред Агенцията.

(3) Спорът се решава в едномесечен срок. В случай, че се налагат допълнителни проверки и проучвания, спорът се решава в тримесечен срок.

(4) Когато основният далекосъобщителен оператор не може да предостави линиите по ал. 1 на поискалия, ако е обществен далекосъобщителен оператор, се разрешава да изгради собствени. Необходимата за тази цел лицензия се издава без търг или конкурс в случайте, когато има свободен радиочестотен спектър.

(5) За нуждите на управлението, отбраната и сигурността на страната основният далекосъобщителен оператор предоставя с приоритет линии под наем на заинтересованите органи и ведомства.

 

ГЛАВА ШЕСТА

ОБЩЕСТВЕНИ ДАЛЕКОСЪОБЩИТЕЛНИ ОПЕРАТОРИ

Чл. 111. Обществените далекосъобщителни оператори са длъжни да осигуряват на потребителите, при условия на равнопоставеност, достъп до обществените далекосъобщителни мрежи и ползване на далекосъобщителни услуги при публично известии условия.

 

Чл. 112. (1) Обществените далекосъобщителни оператори са длъжни да изграждат мрежите си така, че да могат да осигуряват достъп и възможност за взаимно свързване между тях.

(2) Обществените далекосъобщителни оператори осъществяват взаимно свързване на мрежите си при публично известни условия на равнопоставеност, включително и по отношение на цените.

 

Чл.11З. Обществените далекосъобщителни оператори не могат да откажат искано за взаимно свързване, ако то е обосновано и технически необходимо. В случай на невъзможност, операторът е длъжен писмено да мотивира отказа си.

 

Чл.114. Обществените далекосъобщителни оператори са длъжни да осигуряват при необходимост на органите, отговарящи за сигурността и отбраната на страната достъп за свързване на мрежите им към обществените далекосъобщителни мрежи. Условията за свързване се договарят между страните.

 

Чл.115. Обществените далекосъобщителни оператори са длъжни да осигуряват достъп за свързване към мрежите си на обособени далекосъобщителни мрежи на далекосъобщителни оператори, в лицензиите на които е предвидена възможност за това.

 

Чл. 116. (1) Обществените далекосъобщителни оператори сключват договор за взаимно свързване, които не може да противоречи на този закон. Договорът урежда техническите и финансовите условия и се представя в Агенцията.

(2) Агенцията може да поиска договорът за взаимно свързване да бъде изменен когато съществуват основателни причини за това.

 

Чл. 117. (1) В случай, че операторите не постигнат споразумение за реда и условията за достъп или взаимно свързване на далекосъобщителни мрежи в срок до три месеца от искането на заинтересования, вески от тях може да отнесе спора пред Агенцията.

(2) Агенцията е длъжна да реши спора в срок до три месеца. Ако страните и Агенцията не постигнат съгласие, Агенцията определя условията за достъп и взаимно свързване.

(3) Агенцията може да издава задължителни указания за достъп и взаимно свързване на мрежи на далекосъобщителни оператори.

 

ГЛАВА СЕДМА

ОСИГУРЯВАНЕ НА ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯ ПРИ ИЗВЪНРЕДНИ ОБСТОЯТЕАСТВА

Чл.118. Редът и условията за използване на далекосъобщителните мрежи при настъпване на извънредни обстоятелства като въвеждане на „Военно положение" или „Положение на война", както и стихийни бедствия и аварии, се определят от Председателя на КПД.

 

Чл.119. (1) Далекосъобщителните оператори оказват съдействие за осигуряване на далекосъобщения при извънредни обстоятелства.

(2) Задълженията, изискванията и ограниченията, свързани с отбраната и сигурността на страната, както и при бедствия и аварии, се определят в издаваните лицензии.

 

Чл. 120. При обявяване в страната на режим „Военно положение" или „Положение на война", когато потребностите го изискват, Председателят на КПД може да поиска от Агенцията да прекрати или спре действието на издадени лицензии, както и да забрани използването на радиосъоръжения и други излъчващи средства за граждански нужди и използването на радиочестотен спектър за граждански нужди.

 

Чл. 121. (1) За изпълнение на задачите по чл. 107, o. 1 на основния далекосъобщителен оператор се предоставят далекосъобщителни обекти с отбранително предназначение и инсталирани мощности за военно време, които са елемент от системата за национална сигурност. Основният оператор ги използва, модернизира и поддържа в готовност за осигуряване на далекосъобщения при извънредни обстоятелства,

(2) Далекосъобщителните обекти по предходната алинея и земята, върху която са построени, са държавна собственост. Те не могат да се отчуждават, ликвидират, отдават под наем или обременяват с вещни тежести без съгласието на Министерския съвет или упълномощен от него орган.

(3) Далекосъобщителните обекти с отбранително предназначение, предоставени на основния далекосъобщителен оператор, се обособяват организационно и имуществено.

(4) Далекосъобщителните обекти с отбранително предназначение и инсталираните военновременни мощности могат да се използват в мирно време за граждански нужди.

(5) Средствата за изграждане, поддържане, реконструкция и модернизация на обектите и мощностите по ал.1 се осигуряват от държавния бюджет, фонд „Национална съобщителна система", основния далекосъобщителен оператор и други източници.

 

ГЛАВА ОСМА

КРАЙНИ УСТРОЙСТВА И ЕЛЕКТРОМАГНИТНА СЪВМЕСТИМОСТ

РАЗДЕЛ І

Крайни устройства

Чл. 122. (1) Крайно устройство е устройство, свързано пряко или непряко към крайна точка на обществената далекосъобщителна мрежа за предавано, пренасяне, обработка или приемане на информация. Свързването може да бъде по проводник, оптично влакно или друго електромагнитно средство.

(2) Пазарът на крайни устройства е свободен.

(3) Крайни устройства и апарати, когато са предназначени за употреба в страната се произвеждат, внасят, рекламират, съхраняват с оглед продажба, маркетират, дистрибутират безплатно или срещу заплащане, както и свързват пряко или непряко към обществени далекосъобщителни мрежи само ако е одобрен техния тип.

(4) При свързване на обособени далекосъобщителни мрежи към обществените далекосъобщителни мрежи по чл. 115, свързващото крайно устройство на обособените далекосъобщителни мрежи трябва да има одобрение на типа.

(5) Разрешителните по чл. 36, т. 5, б. „б" за предавателни крайни радиосъоръжения се издават след одобряване на типа им.

 

Чл. 123. (1) Одобрение на типа се издава ако при изпитването се установи, че крайните устройства съответстват на съществените изисквания, определени в хармонизирани стандарти.

(2) Председателят на КПД със заповед определя хармонизираните стандарти, които се прилагат в далекосъобщенията. Заповедта се обнародва в „Държавен вестник".

 

Чл.124. Председателят на КПД с наредби определя условията:

  1. за издавано на разрешения на лаборатории за извършване на изпитвания за одобрение на типа;
  2. за определяне на органи по сертификация;
  3. за разработване и публикуване на технически спецификации, на които следва да отговарят устройствата, подлежащи на изпитване за съответствие;
  4. за свързване на устройствата към обществените мрежи;
  5. за оценяване на съответствието и издавано на сертификати.

 

Чл. 125. (1) Агенцията утвърждава знаци за маркировка на одобрените крайни устройства, които се поставят върху тях.

(2) Крайните устройства, чийто тип е одобрен, задължително се маркират.

 

Чл. 126. Използване, внос, разпространение и използване на крайни устройства и съоръжения за криптографиране на далекосъобщения става след разрешение на Националния шифров орган към Министерството на вътрешните работи.

 

РАЗДЕЛ II

Електромагнитна съвместимост

Чл.127.(1) Пускането на пазара и въвеждане в експлоатация на далекосъобщителни устройства и съоръжения за граждански нужди, които предизвикват електромагнитни смущения или работата, на които може да бъде повлияна от такива смущения, може да става само, ако те съответствуват на съществените изисквания за електромагнитна съвместимост, определени в хармонизирани стандарти.

(2) Председателят на КПД със заповед определя хармонизираните стандарти, които се прилагат в далекосъобщенията относно електромагнитната съвместимост. Заповедта се обнародва в „Държавен вестник".

 

Чл. 128. Агенцията определя органи по сертификация на електромагнитната съвместимост на далекосъобщителни устройства и съоръжения за граждански нужди и предписва процедури за оценка на съответствието на далекосъобщителни устройства и радиосъоръжения с изискванията за безопасност.

 

Чл. 129. Председателят на КПД с наредби определя:

  1. класовете и групите от далекосъобщителни устройства и съоръжения, към които се поставят изисквания за електромагнитна съвместимост;
  2. условия за разработване и публикуване на техническите спецификации към далекосъобщителни устройства, подлежащи на оценка за съответствие с изискванията за електромагнитна съвместимост;
  3. условията, при които се издават разрешения на лаборатории за извършване изпитвания за електромагнитна съвместимост на далекосъобщителни устройства и съоръжения;
  4. условия за определяне на органите по сертификация;
  5. процедурата за оценка на съответствието и издавано на сертификати за далекосъобщителни устройства и съоръжения.

 

ГЛАВА ДЕВЕТА

СЪГЛАСУВАНЕ НА ИЗВЪРШВАНЕТО НА СТРОИТЕЛНИ РАБОТИ С ОБЩЕСТВЕНИТЕ ДАЛЕКОСЪОБЩИТЕЛНИ ОПЕРАТОРИ

Чл. 130. При построяване на нови сгради инвеститорите са длъжни да предвидят в проектите и да осигурят изграждането на канали за кабели, осигуряващи достъп до далекосъобщителните и кабелните телевизионни мрежи.

 

Чл. 131. (1) Вески далекосъобщителен оператор е длъжен да съгласува предварително с общината проект за изграждане на далекосъобщителни мрежи и съоръжения на територията на съответната община.

(2) Далекосъобщителните оператори предоставят на общините планове на далекосъобщителните мрежи и съоръжения, които изграждат, за включване в кадастралния план.

 

Чл.132. (1) Всяко лице, което предприема строителни работи, е длъжно предварително да съгласува с общината наличието и разположението на далекосъобщителни мрежи и съоръжения в района на работите и да уточни начина на опазването им с операторите - техни собственици.

(2) Процедурата по ал.1 не се прилага при спешни работи за отстраняване на последиците от аварии и природни бедствия. В тези случаи извършващият е длъжен незабавно да уведоми съответните оператори, които дават указания за опазване на мрежите и съоръженията си.

(3) В случайте, когато с оглед на предстоящите работи се налага изместване на обществените далекосъобщителни мрежи или съоръжения, лицата по ал.1, след съгласуване с далекосъобщителни оператори, извършват изместването за своя сметка, преди започване на дейностите.

 

Чл. 133. (1) Когато лице, в чийто имот са изградени обществени далекосъобщителни мрежи или съоръжения, поиска да извърши преустройство или ново строителство, лицето е длъжно да уведоми писмено далекосъобщителния оператор, ако това налага изместване на съоръженията. Далекосъобщителният оператор извършва изместването за своя сметка, в срок и по начин договорени с лицето.

(2) При спор във връзка с изместването, собственикът може да отнесе въпроса пред Агенцията за разрешаване. Агенцията определя срок, в които операторът следва да извърши изместване на линията или съоръжението.

 

ГЛАВА ДЕСЕТА

ПРАВО НА ПОЛЗВАНЕ ЗА НУЖДИТЕ НА ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯТА

РАЗДЕЛ І

ПРАВО НА ПОЛЗВАНЕ НА ИМОТИ - ЧАСТНА CОБCTBEHOCT ПРИ ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ДАЛЕКОСЪОБЩИТЕЛНИ ДЕЙНОСТИ - Вариант І

Чл. 134. Основният обществен далекосъобщителен оператор може да ползва всички имоти - частна собственост за да монтира и поддържа в, под и над тях далекосъобщителни съоръжения като стълбове за прекарване на далекосъобщителни линии, разпределителни кутии, скоби или други скрепителни елементи и други подобии.

 

Чл. 135. Основният обществен далекосъобщителен оператор е длъжен да отправи 30 дневно писмено предизвестие до собственика на имота, в което го уведомява за действията, които възнамерява да предприеме и посочва точно какви видове работи ще извършва в имота му.

 

Чл. 136. (1) Основният обществен далекосъобщителен оператор не може със съоръжението, което ще изгради да нарушава обикновеното или обичайно използване на имота или да променя неговото предназначение.

(2) Основният обществен далекосъобщителен оператор е длъжен при извършване на работата по монтиране и поддържане да опазва имота и околната среда от увреждания и ако причини вреди да заплати обезщетения за действителния им размер.

 

Чл. 137. (1) Собственик на имот, които не е съгласен с отправеното му предизвестие, в 15-дневен срок от датата на получаването му може да подаде жалба до Агенцията.

(2) Агенцията призовава даете страни за разглеждане на спора.

 

Чл. 138. (1) Всяка от страните е длъжна да докаже своите съображения. Основният обществен далекосъобщителен оператор доказав, че няма друга техническа възможност за изграждане на съотаетните далекосъобщителни линии и съоръжения, а собственикът, че с изграждането на далекосъобщителните съоръжения се нарушава обикновеното или обичайно използване на имота или се променя неговото предназначение.

(2) След проучване на представените от страните доказателства Агенцията постановява решение, което се основава на приетите от нея за установени обстоятелства и този закон.

 

Чл. 139.(1) В случайте когато Агенцията уважи искането на основния обществен далекосъобщителен оператор в решението си тя определя условията и обезщетенията, при които операторът може да извърши всички или някои от предвидените от него действия.

 

Вариант І (2) Недоволната от решението на Агенцията страна може в едномесечен срок да отнесе спора за решаване пред съда по общия исков ред.

 

Вариант ІІ (2) Недоволната от решението страна може да подаде жалба до Председателя на КПД, чието решение е окончателно.

 

Чл. 140. В случай, че собственикът на имота не подаде жалба в сроковете, определени в чл. 137, ал. 1 или чл. 139, ал. 2, се счита че той е съгласен и основният обществен далекосъобщителен оператор може да влиза в имота и да извършва посочените в предизвестието или в решението на Агенцията действия.

 

РАЗДЕЛ І

ПРАВО НА ПОЛЗВАНЕ НА ИМОТИ - ЧАСТНА СОБСТВЕНОСТ ПРИ ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ДАЛЕКОСЪОБЩИТЕЛНИ ДЕЙНОСТИ - Вариант ІІ

Чл. 134. (1) Обществените далекосъобщителни оператори договарят със собствениците на недвижими имоти условия за използване на имота и въздушното пространство над него, за да изграждат или поддържат за своя сметка далекосъобщителни съоръжения.

(2) Обществените далекосъобщителни оператори обезщетяват собственика за всички щети, причинени в имота му във връзка с извършените от тях работи.

(3) Ако страните не постигнат споразумение по предходните алинеи, спорът може да бъде отнесен за решаване от съда.

 

Чл. 135. В случай, че за изграждане на далекосъобщителни възли, линии, радиостанции или съоръжения се налага отчуждаване на недвижими имоти, основният обществен далекосъобщителен оператор прави искано за отчуждаването по съответния ред.

 

Чл. 136. (1) Общините и кметствата осигуряват по установения ред терени за изграждане на огради за развиване на националната далекосъобщителна мрежа.

(2) До построяване на сградите, общините и кметствата се задължават да предоставят подходящи помещения за нуждите на основния далекосъобщителен оператор на договорна основа.

РАЗДЕЛ II

ПРАВО НА ПОЛЗВАНЕ НА ИМОТИ - ДЪРЖАВНА И ОБЩИНСКА СОБСТВЕНОСТ ПРИ ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ДАЛЕКОСЪОБЩИТЕЛНИ ДЕЙНОСТИ

Чл. 141. Обществен далекосъобщителен оператор, който иска да използва държавни или общински имоти за монтиране и поддържане на далекосъобщителни съоръжения отправя 30-дневно писмено предизвестие до органа, който управлява и стопанисва имота, като посочва всички действия, който ще предприеме.

 

Чл.142.(1) Органът, който управлява и стопанисва имота е длъжен в 15-дневен срок да отговори писмено на оператора като определи цена за използването на имота и времето и начина за изпълнението на действията от далекосъбщителния оператор.

(2) В случай, че операторът не е съгласен с предложените му условия в 14-дневен срок от получаване на отговора може да подаде жалба до Агенцията за решаване на спора.

 

Чл. 143. (1) Агенцията разглежда спора като призовава страните и изслушва становищата им. С решение Агенцията определя условията, при който операторът може да използва държавния или общински имот.

(2) Недоволната от решението страна може да подаде жалба до Председателя на КПД. Решението на Председателя на КПД е окончателно.

 

Вариант (2) Недоволната от решението на Агенцията страна може в едномесечен срок да отнесе спора за решаване пред съда по общия исков ред.

(3) След изтичане на срока по ал. 2, в случай, че спорът не е отнесен за решаване пред съда, общественият далекосъобщителен оператор може да влиза в имота и да извършва посочените в предизвестието или в решението на Агенцията действия.

 

Чл. 144. Обществените далекосъобщителни оператори имат право безвъзмездно да използват тунели, мостове, пътища и други за изграждане на въздушни и подземни далекосъобщителни мрежи, след като уведомят предварително органите, който ги стопанисват, като осигуряват техническа безопасност и предприемат мерки за недопускане на щети.

 

ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА

ЦЕНИ. КОНЦЕСИОННИ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ. ТАКСИ

РАЗДЕЛ І

Цени на далекосъобщителните услуги

Чл.145. Далекосъобщителните оператори определят цени за предоставяните от тях услуги съобразно изискванията на този закон и издадените им лицензии.

 

Чл. 146. (1) Цените на далекосъобщителните услуги, с изключение на цените, които се регулират от Агенцията, се определят от далекосъобщителните оператори, съобразно търсенето и предлагането им на вътрешния пазар. Цените се публикуват.

(2) Далекосъобщителните оператори при определяне на цените осигуряват равнопоставеност на потребителите.

(3) Цените на далекосъобщителните услуги се представят за сведение в Агенцията преди публикуването им.

 

Чл. 147. ( 1 ) Агенцията регулира цените на услугите, предоставяни от оператори, които имат установено монополно положение на пазара по смисъла на Закона за защите на конкуренцията.

(2) Агенцията представя информация за цените на услугите по ал. 1 на Националната комисия по търговия.

 

Чл. 148. (1) Цените на услугите по предходния член се определят от далекосъобщителните оператори при спазване на следните принципи:

  1. равнопоставеност на потребителите;
  2. съобразяване с разходите по предоставянето на услугите;
  3. икономически обоснована печалба;
  4. забрана за насрещно /крос/ субсидиране на услуги предоставяни при конкурентни условия;
  5. съобразяване с цените на международните пазари, доколкото националните условия го позволяват;
  6. насърчаване на инвестициите в далекосъобщенията.

(2) Операторите представят за съгласуване в Агенцията цените на услугите един месец преди публикуването им заедно с документите по ценообразуване.

(3) В случай, че цените не отговарят на принципите по ал. 1 Агенцията задължава операторите да преработят цените в съответствие със същите принципи или прилага някоя от формите на регулиране по чл. 149, ал. 2.

 

Чл. 149. ( 1 ) Агенцията регулира и цените на далекосъобщителните услуги, за които е установено по съответния ред, че се предоставят при условия на нелоялна конкуренция по смисъла на Закона за защита на конкуренцията или при установена злоупотреба с монополно положение като се субсидират услуги, предоставяни в конкурентна среда.

(2) Агенцията, след съгласуване с Комисията за защита на конкуренцията може да осъществи регулиране в следните форми:

  1. определяне на граници на цените;
  2. определяне на правила и принципи за образуване на цените;
  3. определяне на конкретни цени за срок от 6 месеца до една година.

 

Чл. 150. (1) Основният далекосъобщителен оператор при разработване на цени на услугите предоставяни при условията на чл.147 , спазва принципите по чл.148, ал. 1

(2) Цените на всеобщо предлаганата услуга се определят въз основа на методика, разработена от Агенцията и приета от Министерския съвет. Конкретните стойности на параметрите от методиката се разработват от Агенцията и се утвърждават от Председателя на КПД.

РАЗДЕЛ II

Концесионни възнаграждения. Лицензионни и

други такси

Чл. 151.(1) Лицата получили концесия, по реда на този закон заплащат на КПД концесионните възнаграждения, предвидени в договора зэ концесия.

(2) Концесионните възнаграждения са:

  1. първоначално - при получаване на концесията;
  2. годишно - за ползване на радиочестотния спектър.

Чл.152. (1)Концесионното възнаграждение по чл. 151, ал.2, т. 1 се разпределя както следва:

  1. 5% за фонд „Национална съобщителна система".
  2. 95% в приход на републикансия бюджет;

 

(2) Концесионните възнаграждения по чл. 151, ал. 2,т. 2 се разпределят както следва:

1. 20% за фонд „Национална съобщителна система"

2. 50% в приход на републиканския бюджет;

3. 30% в извънбюджетната сметка на Агенцията.

Чл. 153. (1) Всички лицензирани оператори заплащат лицензионни такси по начин, определен в условията на лицензиите.

(2) Лицензионните такси са:

  1. първоначална - при издавано на лицензията, включваща разходи за подготовката на лицензията;
  2. годишна - за правото на достъп до далекосъобщителния пазар, % от годишните брутни приходи без ДДС;
  3. годишна - за контролиране изпълнението на лицензиите.

(3) Обществените далекосъобщителни оператори, чиито мрежи са свързани с мрежи на далекосъобщителни оператори, предоставящи всеобщо предлагана услуга заплащат суми за компенсиране на всеобщо предлаганата услуга.

 

Чл. 154. ( 1 ) Лицензираните оператори заплащат годишни такси за ползване на ограничен ресурс:

  1. от радиочестотния спектър;
  2. от националния номерационен план.

(2) Такса за ограничен ресурс от радиочестотния спектър не заплащат лицата, на които този радиочестотен спектър е предоставен с концесия.

 

Чл.155. Начинът за определяне размера на лицензионните и други такси се регламентира в наредба на Министъра на финансите, по предложение на Агенцията.

 

Чл. 156. (1) Таксите по чл. 153 и чл. 154, се заплащат в извънбюджетната сметка на Агенцията.

(2) Агенцията превежда 50 % от таксите по чл. 154, ал. 1, т. 1 в приход на републиканския бюджет.

 

ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА

КОНТРОЛ

Чл. 157. (1) Контролът върху далекосъобщенията се осъществява от Агенцията.

(2) Взаимодействието между Агенцията и Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната, във връзка с осъществяване на контрола върху далекосъобщенията, се урежда в съвместно издадена инструкция.

 

Чл.158. Изпълнителният директор на Агенцията оправомощава със заповед служители от Агенцията, които извършват проверки и констатират нарушенията с актове.

 

Чл. 159. (1) Изпълнителният директор на Агенцията или друго изрично оправомощено от него лице може да издава заповеди, с които спира, до отстраняване на нарушенията, извършването на далекосъобщителни дейности, осъществявани в нарушение на закона, подзаконовите нормативни актове, концесионните и лицензионните условия.

(2) Заповедите могат да се обжалват по реда на Закона за административното производство.

 

Чл.160. (1) При наличие на основание за налагане на административнонаказателна отговорност оправомощените по чл. 158 служители съставят актове по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

(2) Въз основа на актовете Изпълнителният директор на Агенцията или упълномощено от него длъжностно лице издава наказателни постановления.

(3) Наказателните постановления се обжалват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

 

Чл. 161. (1) При констатиране на нарушенията по реда на чл. 160, ал. 1 актосъставителите могат да изземват и задържат веществените доказателства, свързани с установяване на нарушението по реда на чл. 41 от Закона за административните нарушения и наказания.

(2) С наказателното постановление може да бъде постановено отнемане в полза на държавата на вощите, които са послужили или са свързани с извършване на нарушението съгласно чл. 20 от Закона за административните нарушения и наказания.

(3) След двегодишен срок на съхранение на отнетите в полза на държавата вещи, ако съдът не се е произнесъл как да се постъпи с тях, това се определя със заповед на Изпълнителния директор на Агенцията.

 

Чл.162. В изпълнение на своите функции оправомощените служители на Агенцията имат право:

  1. на свободен достъп в подлежащите на контрол обекти;
  2. да проверяват легитимацията на лицата в контролираните обекти;
  3. да изискват сведения, доказателства и документи, свързани с осъществяване на контрола;
  4. да контролират качествените параметри на услугите;
  5. да извършват необходимите проверки за установяване качествените параметри на услугите;

 

ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА

АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 163. (1) Който без лицензия извършва далекосъобщителна дейност, която подлежи на лицензиране или продължи да я осъществява след прекратяване или отнемане на лицензията, се наказав с глоба в размер от 5 000 000 до 30 000 000 лева.

(2) Който без регистрация извършва далекосъобщителни дейности при условията на обща лицензия, се наказва с глоба в размер от 500 000 до 1 000 000 лева.

 

Чл. 164. Който наруши условията на издадената му лицензия се наказва с глоба в размер от 1 000 000 до 5 000 000 лева.

 

Чл. 165. Който наруши тайната на съобщенията, изпращани по далекосъобщителните мрежи, ако деянието не съставлява престъпление, се наказав с глоба в размер от 100 000 до 1 000 000 лева.

 

Чл. 166. Който смущава и/или изменя съдържанието на съобщения на трети лица, се наказав с глоба в размер от 100 000 до 1 000 000 лева.

 

Чл. 167. (1) Който използва обществена далекосъобщителна мрежа, за да извършва заплашителни, обезпокоителни или обидни съобщения или обаждания, се наказав с глоба в размер от 100 000 до 500 000 лева.

(2) Който предава чрез обществена далекосъобщителна мрежа, неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога, ако деянието не съставлява престъпление, се наказав с глоба от 1 000 000 до 2 000 000 лева.

 

Чл. 168. Който използва далекосъобщителни съоръжения за собствено облагодетелствуване за сметка на далекосъобщителен оператор или трето лице (кражба на трафик), ако не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 1 000 000 до 5 000 000 лева, като щетите се възстановяват по общия исков ред.

 

Чл. 169. Който без разрешително произвежда, внася и разпространява радиосъоръжения за граждански нужди, който при своето действие ангажират част от радиочестотния спектър, ако деянието не съставлява престъпление се наказав с глоба в размер от 1 000 000 до 5 000 000 лева.

 

Чл. 170. Който причини повреди на обществени далекосъобщителни мрежи и съоръжения, с което прекъсне или попречи на далекосъобщенията, ако деянието не съставлява престъпление, се наказав с глоба в размер от 100 000 до 2 000 000 лева, като щетите се възстановяват по общия исков ред.

 

Чл. 171. Който произвежда, внася, разпространява, свързва и/или използва крайно устройство и радиосъоръжение, предназначено за пряко или непряко свързване към обществена далекосъобщителна мрежа в страната, без типа му да е одобрен по установения ред, се наказва с глоба в размер от 500 000 до 2 000 000 лева.

 

Чл. 172. (1) Който произвежда, внася и/или разпространява одобрени, но немаркирани крайни устройства или радиосъоръжения, ако деянието не съставлява престъпление, се наказав с глоба в размер от 100 000 до 500 000 лева.

(2) Който с измамна цел постави знак за одобрение на крайно устройство или радиосъоръжение, ако деянието не съставлява престъпление, се наказав с глоба в размер от 200 000 до 1 000 000 лева.

 

Чл. 173. (1) Който произвежда, разпространява, внася или използва радиосъоръжения за граждански нужди, предизвикващи радиосмущения в нарушение на нормативните актове за стандартите за електромагнитна съвместимост, се наказва с глоба от 500 000 до 1 000 000 лева.

(2) Изпълнителният директор на Агенцията със заповед може да спира използването или управляването на съоръженията по ал. 1 до отстраняване на неизправностите.

 

Чл. 174. Който произвежда, внася, разпространява или използва далекосъобщителни съоръжения за граждански нужди, предизвикващи радиосмущения, без сертификат за електромагнитна съвместимост, се наказва с глоба в размер 500 000 до 2 000 000 лева.

 

Чл. 175. (1) Който даде невярна или неточна информация на Агенцията се наказва с глоба от 1 000 000 до 5 000 000 лева. (2) Който възпрепятства контрола при или по повод изпълнение на функциите на Агенцията по чл.162 се наказва с глоба от 100 000 до 2 000 000 лева.

 

Чл. 176. За нарушенията по чл. 163, чл. 164, чл. 169, чл. 170, чл. 171, чл. 172, чл. 173, ал.1, чл.174 и чл.175, ал. 2 извършени от юридически лица се налагат имуществени санкции в размерите на предвидените глоби.

 

Чл. 177. (1) Когато нарушенията по предходните членове са извършени повторно се налага глоба или имуществена санкция в двоен размер на първоначално наложената.

(2) По смисъла на този закон нарушението е повторно, ако е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същия вид нарушение.

 

Чл. 178. (1) За маловажни случаи на административни нарушения при извършване на далекосъобщителни дейности, Агенцията може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя писмено, че при повторно нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

(2) По смисъла на този закон маловажен случай е този, който с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска стелен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.

 

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 1. По смисъла на този закон:

1. ДАЛЕКОСЪОБЩИТЕЛНА МРЕЖА е съвкупност от взаимосвързани възли, линии и съоръжения, който служат за осъществяване на далекосъобщения.

 

2. ОБЩЕСТВЕНА ДАЛЕКОСЪОБЩИТЕЛНА МРЕЖА е далекосъобщителна мрежа, предназначена за предоставяне на обществени далекосъобщителни услуги.

 

3. ОБОСОБЕНА ДАЛЕКОСЪОБЩИТЕЛНА МРЕЖА означава далекосъобщителна мрежа за собствени нужди или за предоставяне на далекосъобщителни услуги за затворени групи абонати.

 

4. ОГРАНИЧЕН РЕСУРС е ресурсът ограничен по природни дадености или технически причини.

 

5. ФИКСИРАНА ТЕЛЕФОННА МРЕЖА е обществена комутируема далекосъобщителна мрежа, предназначена за пренасяне на говор и звукова информация в честотната лента 300-3400Hz между неподвижни крайни точки на мрежата за осъществяване на:

а/ обикновена телефонна услуга;

б/ факс съобщения;

в/ нискоскоростно предаване на данни чрез модем. Достъпът до крайна точка на мрежата, предназначена за крайния потребител е чрез номер/номера от националния номерационен план.

Системите за кабелна телевизия не са част от фиксираната телефонна мрежа.

 

6. КРАЙНА ТОЧКА НА МРЕЖАТА е физическата точка, в която потребителят получава достъп до обществената далекосъобщителна мрежа. Мястото на крайната точка се определя от Агенцията и представлява границата на обществената далекосъобщителна мрежа за целите на регулирането.

 

7. ВЗАИМНО СВЪРЗВАНЕ означва физическо или логическо свързване на далекосъобщителни мрежи, така че потребителите, свързани към една от тези мрежи, да получат възможност за достъп до потребители, свързани към други мрежи, или до услуги, предлагани чрез тези други мрежи.

 

8. НАЕТИ ЛИНИИ са далекосъобщителни съоръжения, които осигуряват предавано на далокосъобщения между отделни или крайни точки на мрежата, без възможност пренасочване.

 

9. ДАЛЕКОСЪОБЩИТЕАНА УСЛУГА означава осъществяване на далокосъобщения по търговски начин.

 

10. 0БЩЕСТВЕНИ ДАЛЕКОСЪОБЩИТЕЛНИ УСЛУГИ са далекосъобщителни услуги предназначени да бъдат общодостъпни.

 

11. ОБИКНОВЕНА ТЕЛЕФОННА УСЛУГА означава свързване на абонати чрез фиксираната телефонна мрежа. Не се считат за такива информационните и други услуги, които са допълнителни и се осъществяват на основата на мрежата изградена за осъществяването на обикновената услуга.

 

12. ДАЛЕКОСЪОБЩИТЕЛЕН ОПЕРАТОР е всяко лице, което осъществява далекосъобщения, въз основа на лицензия, регистрация или свободен режим.

 

13. ОБЩЕСТВЕН ДАЛЕКОСЪОБЩИТЕЛЕН ОПЕРАТОР е всяко лице, което въз основа на лицензия изгражда, използва и поддържа обществена далекосъобщителна мрежа и/или предоставя определени обществени далекосъобщителни услуги.

 

14. ОБОСОБЕН ДАЛЕКОСЪОБЩИТЕЛЕН ОПЕРАТОР е всяко лице, на което е предоставена лицензия за изграждане, използване и поддържане на обособена далекосъобщителна мрежа.

 

15. ЕЛЕКТРОМАГНИТНА СЪВМЕСТИМОСТ е способността на устройство или система да функционира с определено качество в работната им електромагнитна обстановка и да не създават недопустими електромагнитни смущения за другите устройства,функциониращи в същата електромагнитна обстановка.

 

16. РАДИОЧЕСТОТЕН СПЕКТЪР е електромагнитен сигнал с честота между 3 kHz и 3000GHz.

 

17. РАДИОСЪОРЪЖЕНИЕ са предавателни, предавателно-приемни или приемни устройства, които служат за целите на радиото, или приемници за получаване на излъчени програми, включително и антените, необходими за работата им. „Радио" е общ термин за използване на радиовълните.

 

18. ЛИЦЕНЗИЯ е разрешение по смисъла на чл. 18, ал. 5 от Конституцията на Република България.

 

19.КРИПТОГРАФСКА ЗАЩИТА са методите и средствата, предназначени за закриване /кодиране/ на обменяната информация по такъв начин, че тя да остане разбираема само за упълномощените за това лица.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 2. Отменя Закона за съобщенията (обн. ДВ, бр.27 от 04.04.1975 г., изм. бр.6З от 1976 г., бр.З6 от 1979 г., бр.З6 от 1986 г., бр.12 от 1988 г.) в частта му уреждаща далекосъобщения.

§ 3. Отменя чл. 4, ал.1, т. 4, т.5 и чл.5, т.З от Закона за концесиите (обн. ДВ, бр. 92 от 17. 10. 1995г., изм. и доп. ДВ, бр. 61 от 1.08.1997 г.).

 

§ 4. В параграф 6а от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавната собственост след думите „суверенни права" се поставя запетая и се прибавя „освен ако със закон не е установено друго.".

 

§ 5. В Закона за общинската собственост се прави следното изменение:

В параграф 10 от Преходните и заключителни разпоредби думите „включително и тези, които са в капитала, уставния фонд или се водят по баланса на търговско дружество, фирма или предприятие с държавно имущество.,, се заличават.

 

§ 6. В Наказателния Кодекс се правят следните изменения и допълнения:

1. Създава се нов член 347а със следното съдържание: „Чл. 347а. Който без лицензия извършва далекосъобщителни дейности, които подлежат на лицензиране или продължи да ги извършва след прекратяване или отнемане на лицензията, се наказав с лишаване от свобода до три години."

2. В чл. 348 се правят следните изменения и допълнения:

а) Букви „а", „б" и „в" се заличават.

б) Създава се нова б. „а" със следното съдържание:

„а) без лицензия изгради, управлява или използва станция или съоръжение, което при своето действие ангажира част от радиочестотния спектър и подлежи на лицензиране, или продължи дейността след отнемане на лицензията;"

в) Буква „г" става буква „б".

 

§ 7. Този закон не се прилага по отношение изграждането, използването, поддържането и контрола на далекосъобщителните мрежи и на радиосъобщенията на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Националната служба за охрана и Националната разузнавателна служба за техни собствени нужди, както и по отношение на вътрешното разпределение на честотите и определянето на повиквателните знаци за техните служебни радиовръзки. Те могат да използват обществените далекосъобщителни мрежи и услуги по реда на този закон.

 

§ 8. (1) КПД до 31 декември 1998 година организира създаването на Национална Агенция по далекосъобщенията, като до тогава КПД изпълнява функциите по регулиране и контрол на далекосъобщенията.

(2) Държавната инспекция по съобщенията преминава в Националната Агенция, а останалите бюджетни звена към КПД - в КПД.

(3) Фонд „Национална съобщителна система" към КПД се привежда в съответствие с правилата на Закона за далекосъобщенията в срок до 31 декември 1998 година. Десет процента от годишната приходно-разходна част на фонд „Национална съобщителна система" за 1998 година се предвиждат за формиране на извънбюджетната сметка на Националната Агенция по далекосъобщения, към 1 януари 1999 година.

 

§ 9. (1) Членовете на първия Надзорен съвет, които се избират от Народното събрание имат мандат съответно една година, три години и пет години, а членовете, които се определят от Президента имат мандат със срок две години и съответно четири години.

(2) Срокът на мандата за всеки член се посочва в акта за избиране или назначаване.

 

§ 10. Министерският съвет в срок до три месеца създава Съвет по националния радиочестотен спектър, като до тогава Междуведомствената комисия по радиочестоти изпълнява функциите по разпределението на радиочестотния спектър.

 

§ 11. Основният обществен далекосъобщителен оператор има изключителни права:

  1. върху фиксираната телефонна мрежа до 31 декември 2002 година;
  2. да предоставя обикновени телефонна и телеграфна услуги /селищни, междуселищни и международни/ между крайни точки на фиксираната телефонна мрежа до 31 декември 2002 година;

 

§12. (1) Основният далекосъобщителен оператор изпълнява дейността по чл. 107, въз основа на издадената му лицензия от КПД, преди влизане на Закона за далекосъобщенията в сила.

(2) В срок до една година от влизане на Закона за далекосъобщенията в сила Националната Агенция по далекосъобщения привежда лицензията на Основния далекосъобщителен оператор по предходната алинбя, в съотвитствие със закона. Министерският съвет в същия срок предоставя концесия без конкурс или търг на Основния далекосъобщителен оператор за необходимия му радиочестотен спектър за дейностите, включени в лицензията.

 

§13. Издадените до влизане в сила на този закон лицензии за извършване на далекосъобщителни дейности на основание на отменения Закона за съобщенията или на други нормативни актове запазват своето действие и се привеждат в съответствие с този закон, в осемнадесет месечен срок от влизането му в сила.

 

§14. (1) Лицата, които към датата на влизане на този закон в сила извършват далекосъобщителни дейности без концесия и/или лицензия са длъжни в шестмесечен срок да предприемат необходимите действия за предоставяне на концесия и/или издавано на лицензия по реда на този закон.

(2) На лицата по ал. 1 се налага еднократна глоба или имуществена санкция в размер от 1 000 000 до 10 000 000 лева.

 

§ 15. Наредбите, издадени по приложение на отменения закон за съобщенията остават в сила до привеждането им в съответствие с този закон.

 

Приложение 1 към чл. 36, т. 2

 

РАДИОСЛУЖБА е предаването, излъчването и/или приемането на радиовълни за определени цели на далекосъобщенията.

Радиослужбите са:

-фиксирана

-фиксирана-спътникова

-Въздушна-фиксирана

-Междуспътникова

-За работа в космическото пространство

-Подвижна

-Подвижна-спътникова

-Земна -подвижна

-Земна подвижна -спътникова

-Морска -подвижна

-Морска подвижна- спътникова

-За пристанищни операции .За осигуряване движението на кораби

-Въздушна-подвижна

-Въздушна подвижна- спътникова

-3а радио и телевизионно разпръскване

-За радио и телевизионно разпръскване чрез спътници

-За радиоопределяне

-Радиоопределяне -спътниково

-Радионавигационна

-Радионавигационна-спътникова

-Морска-радионавигационна

-Морска радионавигационна- спътникова

-Въздушна-радионавигационна

-Въздушна радионавигационна-спътникова

-Радиолокационна

-За помощ на метеорологията

-За изследване на земята от спътници

-Метеорологична-спътникова

-Стандартни честоти и сигнали за време

-Стандартни честоти и сигнали за време-спътникова

-За излесдване на космическото пространство

-Радиолюбителска

-Радиолюбителска-спътникова

-За радиоастрономия

-За сигурност и охрана

-Специална