ПРОЕКТ

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. Този закон урежда обществените отношения, свързани с осъществяване на далекосъобщенията в Република България.

Чл. 2. (1) Целта на този закон е задоволяване на потребностите на обществото от далекосъобщителни услуги.

1. либерализиране на далекосъобщителните дейности и услуги, създаване на свободен пазар и лоялна конкуренция;
2. равнопоставеност на операторите;
3. предоставяне на всеобщо предлагана услуга на територията на цялата страна при достъпни цени;
4. защита на интересите на националната сигурност.

Чл. 3. (1) Далекосъобщения са пренасяне, предаване или приемане на знаци, сигнали, писмен текст, изображения, звук или информация от всякакъв вид чрез проводник, радио, оптична или друга електромагнитна среда.

Чл. 4. Осъществяването на далекосъобщения се извършва от далекосъобщителни оператори въз основа на концесии, лицензии и свободен режим.

Чл. 5. Органите за управление и регулиране и обществените далекосъобщителни оператори гарантират свободата и тайната на далекосъобщенията.

УПРАВЛЕНИЕ

Чл. 7. (1) Министерският съвет определя държавната политика в областта на далекосъобщенията като приема Секторна политика.

Чл. 10. Органът, създаден от Министерския съвет, провежда далекосъобщителната политика въз основа на този закон и на Секторната политика, приета от Министерския съвет.

СЪВЕТ ПО НАЦИОНАЛНИЯ РАДИОЧЕСТОТЕН СПЕКТЪР

 Чл. 11. (1) Към Министерския съвет се създава Съвет по националния радиочестотен спектър. В съвета участват като членове представители на органа, създаден от Министерския съвет, на Държавната комисия по далекосъобщения, Министерството на финансите, Министерството на промишлеността, Министерството на транспорта, Министерството на околната среда и водите, Министерството на търговията и туризма, Министерството на отбраната и на Министерството на вътрешните работи.

(2) Министерският съвет определя председателя на съвета с мандат четири години. Членовете на съвета изпълняват своите задължения за периода на пълномощията на председателя на съвета.

(3) Ръководителите на ведомствата по ал.1 определят своите представители и осигуряват участието им в работата на съвета.

(4) По предложение на председателя на съвета Министерският съвет приема Правилник за дейността на съвета.

(5) Административното обслужване на съвета се извършва от ведомството, чийто представител е председателят на съвета.

Чл. 12. (1) Съветът по националния радиочестотен спектър подготвя и периодично актуализира Национален план за разпределение на радиочестотния спектър на радиочестоти и радиочестотни ленти за граждански нужди, за нуждите на отбраната и на сигурността, както и за съвместно ползване между тях, който се утвърждава от Министерския съвет.

(3) Конкретното разпределение на радиочестотите и радиочестотните ленти, предвидени за съвместно ползване за граждански нужди, за нуждите на отбраната и за сигурността, се извършва съгласувано между заинтересуваните.

(4) Съветът разглежда и решава спорове, свързани с електромагнитната съвместимост, възникнали между ползвателите на радиочестотен спектър.

Р а з д е л III

ОРГАН СЪЗДАДЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ

Чл. 14. Органът, създаден от Министерския съвет, упражнява правата на едноличния собственик на капитала в еднолични търговски дружества и в търговски дружества от отрасъл “Съобщения”, в които държавата е акционер или съдружник.

6. ръководи дейността и осигуряването на военните поделения от отрасъл “Съобщения” в мирно и военно време.

Чл. 16. Ръководителят на органа, създаден от Министерския съвет:

Чл. 17. Преди издаване на актовете по чл. 16, т. 3 органът, създаден от Министерския съвет, публикува съобщение в централния и местния печат за разработените проекти, в което посочва мястото, откъдето заинтересуваните могат да ги получат, и срока, в който могат да представят писмени становища по тях. Органът, създаден от Министерския съвет, проучва становищата и писмено мотивира решението си за приемането и отразяването им в проекта или за неприемането им.

Г л а в а т р е т а

Чл. 18.(1) Създава се фонд “Национална съобщителна система” (фонд “НСС”) към органа, създаден от Министерския съвет.

Чл. 21. (1) Фонд “НСС” се ръководи от Управителен съвет, чийто състав се определя от ръководителя на органа, създаден от Министерския съвет.

(2) Председател на Управителния съвет е ръководителят на органа, създаден от Министерския съвет.

(3) Управителният съвет приема правила за своята работа.

ДЪРЖАВНА КОМИСИЯ ПО ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯ

Чл. 22.(1) Държавната комисия по далекосъобщения /ДКД/ е държавен орган към Министерския съвет. Комисията е юридическо лице със седалище София.

(2) Средното възнаграждение на служителите от администрацията на ДКД не може да бъде по-малко от средното възнаграждение на работещите в сектор далекосъобщения. При определяне на средното възнаграждение на служителите от администрацията на ДКД не се взема предвид възнаграждението на членовете на ДКД.

Чл. 28. Държавната комисия по далекосъобщения извършва следните дейности, свързани с управлението на радиочестотния спектър:

б/ за производство и/или разпространение на предавателни радиосъоръжения за граждански нужди на територията на страната;

Чл. 29. (1) Държавната комисия по далекосъобщения одобрява типа на крайните устройства и радиосъоръжения и издава съответните удостоверения.

(2) Държавната комисия по далекосъобщения:

1. определя съществените изисквания за електромагнитна съвместимост и безопасност на далекосъобщителни устройства и съоръжения за граждански нужди;

Чл. 30. Държавната комисия по далекосъобщения е национален орган по стандартизация в областта на далекосъобщенията и представлява Република България в международните стандарти-зационни органи по далекосъобщенията - Международен съюз по далекосъобщения (ITU) и Европейски изследователски институт за стандартизация в далекосъобщения (ETSI).

Чл. 31. Държавната комисия по далекосъобщения контролира спазването на:

Чл. 32. (1) Държавната комисия по далекосъобщения води регистри за:

Чл. 33. (1) Държавната комисия по далекосъобщения може да изисква от всеки, който осъществява далекосъобщителни, радио- и телевизионни дейности, информация, необходима за изпълнението на регулаторните й дейности.

(2) Държавната комисия по далекосъобщения и нейната администрация е длъжна да не разпространява информацията, получена по ал. 1, в случай че тя е търговска тайна.

Чл. 35. Държавната комисия по далекосъобщения представлява Република България в международните организации на регулаторните органи в областта на далекосъобщенията.

Чл. 36. (1) Държавната комисия по далекосъобщения ежегодно подготвя и представя пред Министерския съвет и пред органа, създаден от Министерския съвет, доклад за своята работа, който задължително съдържа:

1. развитие на всеобщо предлаганата услуга и степен на задоволеност на пазара от тази услуга;
2. разпределение на честотите за граждански нужди по услуги и механизми за ефективното им използване;
3. разпределение на номерата от националния номерационен план;
4. анализ на пазара на далекосъобщителни дейности и услуги и переспективи на развитие;
5. състояние на конкуренцията в областта на далекосъобщенията и прилагане на принципите на ценовата политика.

(2) При изготвяне на доклада ДКД може да вземе становище по ал. 1, т. 5 от Комисията за защита на конкуренцията.

(3) Годишният доклад за дейността на ДКД се публикува.

Чл. 37. (1) Приходите по бюджета на ДКД се набират от:

1. лицензионни такси;
2. годишни такси за ползване на ограничен ресурс;
3. двадесет на сто от глобите и имуществените санкции, предвидени по реда на този закон;
4. годишни концесионни възнаграждения за радиочестотен спектър;
5. лихви;
6. дарения и завещания;
7. други приходи от дейности, извършвани от ДКД.

(2) Средствата по бюджета на ДКД се разходват за :

(2) Средствата по извънбюджетната сметка по ал. 1 се набират от сумите за компенсиране на всеобщо предлаганата услуга, заплащани от обществени оператори, които предоставят телефонни услуги и мрежите им са свързани с мрежите на далекосъобщителни оператори, предоставящи всеобщо предлагана услуга.

Чл. 39. Извънбюджетната сметка по чл. 38 ежегодно се утвърждава от министъра на финансите по предложение на ДКД.

КОНЦЕСИИ, ЛИЦЕНЗИИ И СВОБОДЕН РЕЖИМ

Чл. 40. (1) Концесия се предоставя за радиочестотен спектър за граждански нужди, който се използва за предоставяне на обществени далекосъобщителни услуги.

Чл. 42. (1) Далекосъобщителни дейности се осъществяват въз основа на индивидуални лицензии, общи лицензии и свободен режим в съответствие с изискванията на този закон. Радио- и телевизионни дейности се осъществяват само въз основа на индивидуални лицензии.

Чл. 43.(1) Изискванията за предоставяне на концесии и за издаване на лицензии са еднакви за всички кандидати за един и същ вид далекосъобщителна мрежа или предоставяне на едни и същи далекосъобщителни услуги.

(2) Предоставянето на концесии и издаването на лицензии се осъществяват при условия на публичност, равнопоставеност и прозрачност.

Чл. 44.(1) При предоставяне на концесии и при издаване на лицензии не се ограничава броят на операторите, освен когато ресурсът по природни или технически причини е ограничен.

(2) В случаите на ограничен ресурс по ал. 1 ДКД публично информира обществото за причините, които налагат ограничението.

ПРЕДОСТАВЯНЕ НА КОНЦЕСИИ

Чл. 45. Редът за предоставяне на концесия обхваща:

Чл. 46. Предложение пред Министерския съвет за предоставяне на концесия за радиочестотен спектър се прави от ДКД служебно или по искане на заинтересувано лице.

Чл. 47. (1) Лице, което желае да му бъде предоставена концесия за радиочестотен спектър, отправя писмено искане до ДКД за внасяне на предложение до Министерския съвет.

(3) Държавната комисия по далекосъобщения уведомява заявителя за резултатите от проучването.

(4) При наличие на възможност за предоставяне на радиочестотен спектър ДКД открива предварителна процедура по изготвяне на предложението.

Чл. 48. (1) Държавната комисия по далекосъобщения обявява намерението си да внесе предложение в Министерския съвет за предоставяне на концесия за радиочестотен спектър, като обнародва съобщение в “Държавен вестник” и го публикува в централен ежедневник.

Чл. 50. (1) В 14-дневен срок от приключване на съгласуванията и проучванията ДКД внася в Министерския съвет предложение за предоставяне на концесия, към което прилага резултатите от съгласуванията, свързани с ползването на радиочестотния спектър, техническите проекти на всички кандидати, включително и тези, които не отговарят на изискванията, и проект на лицензията, която ще се издаде на лицето, получило концесията.

(2) Държавната комисия по далекосъобщения внася в Министерския съвет предложение за предоставяне на концесия и в случаите, когато има само един кандидат.

Чл. 51. (1) Министерският съвет в 14-дневен срок взема решение по предложението по чл. 50, ал. 1.

(4) Решението по ал. 2 се обнародва в "Държавен вестник" и в един централен ежедневник.

Чл. 52. (1) В срока по чл. 51, ал. 1 Министерският съвет взема и решение по допускане на кандидатите, предложени от ДКД за участие в конкурса или търга.

(3) Решението на Министерския съвет по допускане на кандидатите се обжалва по реда на Закона за Върховния административен съд.

Чл. 53. (1) Министър-председателят назначава комисия за провеждането на конкурса или търга.

(2) Търгът се извършва с тайно или явно наддаване относно концесионното възнаграждение.

Чл. 55. (1) Председателят на ДКД в едномесечен срок от решението по чл. 51 обнародва в "Държавен вестник" съобщение за провеждане на конкурс или търг. В съобщението задължително се посочва, че в конкурса или в търга могат да участват само допуснатите от Министерския съвет кандидати с решението по чл. 52.

Чл. 56. (1) Към заявлението за участие в конкурса или в търга се прилагат:

1. удостоверение за регистрация на кандидата;
2. доказателства за финансови възможности за изпълнение на дейността - годишен счетоводен баланс и отчет за приходите и разходите, годишни данъчни декларации, банкови препоръки и други;
3. бизнесплан;
4. документ за внесен депозит или банкова гаранция за неговия размер;
5. декларация за опазване поверителността на информацията, която се съдържа в конкурсната или тръжната документация;
6. квитанция за заплатени конкурсни или тръжни документи;
7. други документи.

Чл. 57. (1) Комисията за провеждането на конкурса или търга проучва документите на участниците и с решение ги класира по обявените критерии за оценка.

(2) Комисията по ал. 1 взема решението с обикновено мнозинство.

Чл. 58. (1) При конкурс предложенията се класират въз основа на комплексна оценка за най-пълно удовлетворяване на конкурсните изисквания.

(2) При търг класирането на кандидатите се извършва според размера на предложената тръжна цена.

Чл. 59. (1) Комисията за провеждането на конкурса или търга представя в Министерския съвет доклад и проект на решение за резултатите от конкурса или търга в 7-дневен срок от приключването му.

(4) Решението по ал. 2 подлежи на обжалване по реда на Закона за Върховния административен съд.

Чл. 60. В случаите, когато има само един кандидат, Министерският съвет предоставя концесията без конкурс или търг, ако представените документи за предоставяне на концесия отговарят на изискванията по чл. 55, ал. 3.

Чл. 61. (1) Министър или заместник министър-председател в едномесечен срок от влизане в сила на решението сключва договор за концесия с кандидата, спечелил конкурса или търга. В същия срок компетентният орган по чл. 59, ал. 3 издава лицензията.

(2) При несключване на договор по ал. 1 Министерският съвет може да вземе решение за провеждането на нов конкурс или търг или да предложи на втория в класирането да сключи концесионен договор при условията на спечелилия конкурса или търга.

(3) При отказ за сключване на договора спечелилият конкурса или търга кандидат губи внесения депозит по чл. 56, ал. 1, т. 4.

Чл. 62. Договорът за концесия задължително съдържа:

(3) Концесионерът по договор, срокът на който е изтекъл, при равни други условия се предпочита при предоставяне на нова концесия. Чл. 65. (1) При възникване на опасност за националната сигурност, отбраната на страната и за обществения ред или при отнемане на лицензията министър или заместник министър-председател може да прекрати едностранно договора след писмено предизвестие с подходящ срок за всеки конкретен случай.

(2) При прекратяването на договора на концесионера се дължи обезщетение, ако това не е предизвикано от негови виновни действия.

Чл. 66. (1) Концесията се прекратява с прекратяване на договора за концесия.

(2) Договорът за концесия се прекратява:

1. с изтичане на срока;
2. при обективна невъзможност за използване на радиочестотния спектър или за осъществяване на дейността;
3. при смърт на физическото лице концесионер или при прекратяване на юридическото лице концесионер, освен ако Министерският съвет даде съгласие договорът да бъде продължен с правоприемник;
4. при влязло в сила решение за обявяване в несъстоятелност на концесионера;
5. по взаимно съгласие;
6. по силата на съдебно или арбитражно решение;
7. при други предвидени в този закон или в договора основания.

(3) При прекратяване на договора в случаите по ал. 2, т. 3 и 4 държавата има правата на привилегирован кредитор.

(4) При прекратяване на концесионния договор се прекратява и действието на лицензията.

Чл. 67. За неуредените случаи по сключването, изпълнението и прекратяването на договора за концесия се прилагат разпоредбите на Закона за задълженията и договорите.

Чл. 68. (1) Индивидуалните лицензии за далекосъобщителни дейности се издават от ДКД.

Чл. 69. Индивидуални лицензии за далекосъобщителни дейности се издават без конкурс или търг в случаите, когато не се използва ограничен ресурс.

Чл. 70. Индивидуални лицензии се издават след провеждане на конкурс или търг, когато ресурсът е ограничен.

Чл. 72. Редът за издаване на индивидуални лицензии без конкурс или търг се определя в наредби на органа, създаден от Министерския съвет.

Чл. 75. (1) Индивидуалните лицензии за изграждане, поддържане и използване на обществени далекосъобщителни мрежи и/или предоставяне чрез тях на обществени далекосъобщителни услуги съдържат всички или някои от следните изисквания:

Чл. 77. Индивидуалните лицензии за един и същ вид далекосъобщителни мрежи и услуги съдържат еднакви по характер изисквания към операторите.

1. по мотивирано предложение на лицензирания, което е прието;
2. при непреодолима сила, в резултат на която изпълнението става невъзможно;
3. при извънредни обстоятелства в случаите по глава осма;
4. при възникване на опасност за националната сигурност, отбраната на страната и обществения ред в резултат на осъществяване на дейността по лицензията;
5. при смърт на лицензирания - физическо лице. В този случай наследниците могат в 3-месечен срок да заявят искането си пред ДКД за изпълнение на дейността, като до вземане на решение продължават да извършват дейността;
6. при ликвидация или прекратяване на лицензираното юридическо лице.

(2) При прекратяване на лицензията в случаите по ал. 1, т. 4 на лицензирания се дължи обезщетение, ако прекратяването не е предизвикано от негово виновно поведение.

Чл. 80. (1) Държавната комисия по далекосъобщения след отправяне на писмено предупреждение с определен срок може с решение да постанови отнемане на лицензията при:

(3) Индивидуалните лицензии за далекосъобщителни мрежи, чрез които могат да бъдат разпространявани радио- и телевизионни програми, се отнемат от ДКД след одобрение от Министерския съвет. Отнемането се извършва след отправяне на писмено предупреждение с определен срок.

(4) Председателят на ДКД отнема лицензиите, ако в срока на писменото предупреждение лицензираният не е отстранил нарушението.

(5) С решението за отнемане се определя срок, в който лицето не може да кандидатства за издаване на нова лицензия за същата дейност. Този срок не може да бъде по-малък от 2 години.

(7) Решенията на Министерския съвет по ал. 2 и 3 могат да се обжалват по реда на Закона за Върховния административен съд.

Чл. 81. (1) Процедурата по издаване на индивидуална лицензия за обществен далекосъобщителен оператор чрез конкурс или търг се открива по инициатива на ДКД или по искания на заинтересувани лица.

(2) При постъпили искания от заинтересувани лица ДКД проучва възможностите за издаване на индивидуални лицензии и в срок до 6 месеца уведомява кандидатите за резултата.

Чл. 82. (1) За провеждане на конкурса или търга председателят на ДКД назначава със заповед комисия от експерти.

Чл. 83. (1) Държавната комисия по далекосъобщения публикува съобщение в централния и местния печат за провеждане на конкурс или търг за издаване на индивидуална лицензия за далекосъобщителна дейност с използване на ограничен ресурс.

1. удостоверение за регистрация;
2. доказателства за финансови възможности за изпълнение на дейността - годишен счетоводен баланс и отчет за приходите и разходите, годишни данъчни декларации, банкови препоръки и други;
3. предварителен технически проект и бизнесплан в съответствие с изискванията, посочени в чл. 84;
4. документ за внесен депозит или банкова гаранция за неговия размер;
5. декларация за опазване на поверителността на информацията, която се съдържа в конкурсната или тръжната документация;
6. квитанция за заплатени конкурсни или тръжни документи;
7. други документи.

(3) При провеждане на таен търг към всеки пакет тръжни документи се прилага еднообразен плик за поставяне на предложението на кандидатите за тръжна цена.

Чл. 86. (1) Конкурс се провежда при необходимост от комплексна оценка за издаване на индивидуална лицензия. Конкурсът може да бъде присъствен или неприсъствен.

Чл. 87. В 3-месечен срок от изтичането на срока за приемане на документите комисията за провеждане на конкурса или търга провежда конкурса или търга.

Чл. 88. (1) При конкурс предложенията се класират въз основа на комплексна оценка за най-пълно удовлетворяване на конкурсните изисквания.

Чл. 89. (1) Комисията за провеждане на конкурса или търга в 7-дневен срок от приключване на конкурса или търга представя на председателя на ДКД доклад за извършената работа и за резултатите от класацията.

(2) На основание на документите по ал. 1 ДКД взема решение за издаване на лицензия на кандидата, класиран на първо място в конкурса или в търга.

Чл. 90. (1) Участниците в конкурса или в търга се уведомяват писмено за резултатите.

Чл. 91. (1) В едномесечен срок от решението по чл. 89, ал. 2 ДКД издава индивидуална лицензия на спечелилия конкурса или търга.

Чл. 92. (1) В случай че одобреният кандидат се откаже от издаване на индивидуална лицензия, тя се предлага на участника, класиран на второ място.

(3) Депозитите на отказалите се кандидати да получат индивидуална лицензия не се връщат.

Чл. 93. Общата лицензия определя условията, при които всеки, който желае и отговаря на тези условия, може да осъществява далекосъобщителни дейности. Далекосъобщителните дейности, които могат да се изпълняват с обща лицензия, се определят в списъка по чл. 42, ал. 2.

(2) Общата лицензия влиза в сила от деня на обнародването й в “Държавен вестник” или от посочената в нея дата.

Чл. 95. Всяко лице, което желае да осъществява далекосъобщителна дейност по обща лицензия, трябва да се регистрира в ДКД.

Чл. 96. Общата лицензия съдържа всички или някои от изисквания за:

Чл. 97. (1) Държавната комисия по далекосъобщения може да изменя условията на общата лицензия, ако това е в интерес на обществото.

(3) Държавната комисия по далекосъобщения разглежда всички становища и възражения и приема тези от тях, които счита за целесъобразни.

Чл. 98. (1) Държавната комисия по далекосъобщения с решение може да прекрати регистрацията на всяко лице, работещо по обща лицензия, което нарушава условията й, ако след предупреждение от 30-дневен срок лицето не е преустановило нарушението и не е отстранило последиците от него.

(2) Решението по ал. 1 може да бъде обжалвано по реда на Закона за административното производство.

СВОБОДЕН РЕЖИМ

Чл. 99.(1) Не се изисква лицензия за изграждане, поддържане и използване на обособени далекосъобщителни мрежи за собствени нужди, които нямат достъп до обществени далекосъобщителни мрежи и не ползват радиочестотен спектър, когато:

(2) Не се изисква лицензия за използване на радиосъоръжения с малък обсег на действие, чрез които не се осъществяват далекосъобщителни дейности.

Г л а в а    ш е с т а

ОСНОВЕН ОБЩЕСТВЕН ДАЛЕКОСЪОБЩИТЕЛЕН ОПЕРАТОР

Чл. 100. (1) Основният обществен далекосъобщителен оператор е търговско дружество, което управлява, стопанисва и развива фиксирана телефонна мрежа и предоставя обикновена телефонна услуга като всеобщо предлагана услуга.

(2) Основен обществен далекосъобщителен оператор е Българската телекомуникационна компания.

Чл. 101. Основният далекосъобщителен оператор въз основа на индивидуална лицензия и концесия за необходимия му радиочестотен спектър:

1. осигурява изпълнението на задачи, свързани с управлението, сигурността и отбраната на страната;
2. предоставя всеобщо предлагана услуга, включително и при икономически неизгодни условия;
3. осъществява и други далекосъобщителни дейности и услуги.

Чл. 102. За далекосъобщителни дейности, невключени в лицензията по чл. 101, основният далекосъобщителен оператор може да кандидатства по определения в този закон ред.

Чл. 103. Лицензията на основния далекосъобщителен оператор съдържа изискванията по чл. 75, ал. 1, както и:

1. задължение за предоставяне на всеобщо предлагана услуга при условия на равнопоставеност. Услугата може да се откаже с мотивиран отказ само при техническа невъзможност за предоставянето й;
2. задължение да събира цени за предоставяните услуги, без да изключва и себе си, от всички потребители при условия на равнопоставеност;
3. право да води преговори с други далекосъобщителни оператори за предоставяне на международни услуги, както и да осъществява международно разчитане и разплащане;
4. задължение за развитие на обществената далекосъобщителна мрежа в предвидените срокове и етапи с оглед осигуряване на всеобщо предлаганата услуга;
5. задължения относно управлението на предоставяните от него селищни, междуселищни и международни далекосъобщителни услуги;
6. начини и принципи за определяне на цените на предоставяните услуги;
7. задължения относно въвеждането и използването на диференцирано отчитане на разходите за предоставяне на отделните видове услуги;
8. задължения относно въвеждане на разходоориентирани цени за отделните видове услуги;
9. възможност за сключване на договори с други лица за предоставяне на услуги или за изпълнение на други задължения по лицензията;
10. възможност за сключване на договори за разпределяне на приходите с други лица, които предоставят далекосъобщителни услуги;
11. задължение за цялостното изпълнение на лицензията;
12. задължения за предоставяне на информация и отчети, свързани с изпълнението на лицензията;
13. задължение за подготовката на квалифицирани специалисти в областта на далекосъобщенията;
14. задължение за осигуряване на непрекъснато функциониране и използване на обществената далекосъобщителна мрежа и на предоставяните чрез нея услуги;
15. задължения за извършване на оценка за задоволяване на потребителите с далекосъобщителни услуги.

(2) Отказът на основния обществен далекосъобщителен оператор да предостави исканите по ал.1 линии може да бъде обжалван пред ДКД.

(5) За нуждите на управлението, отбраната и сигурността на страната основният далекосъобщителен оператор предоставя с приоритет линии под наем на заинтересуваните органи и ведомства.

ОБЩЕСТВЕНИ ДАЛЕКОСЪОБЩИТЕЛНИ ОПЕРАТОРИ

Чл. 105. Обществените далекосъобщителни оператори са длъжни да осигуряват на потребителите, при условия на равнопоставеност, достъп до обществените далекосъобщителни мрежи и ползване на далекосъобщителни услуги при публично известни условия.

Чл. 106. (1) Обществените далекосъобщителни оператори са длъжни да изграждат мрежите си така, че да могат да осигуряват достъп и възможност за взаимно свързване между тях.

(2) Обществените далекосъобщителни оператори осъществяват взаимно свързване на мрежите си при публично известни условия на равнопоставеност, включително и по отношение на цените.

Чл. 107. Обществените далекосъобщителни оператори не могат да откажат искане за взаимно свързване, ако то е обосновано и технически необходимо. В случай на невъзможност операторът е длъжен писмено да мотивира отказа си.

Чл. 108. Обществените далекосъобщителни оператори са длъжни да осигуряват при необходимост на органите, отговарящи за сигурността и отбраната на страната, достъп за свързване на мрежите им към обществените далекосъобщителни мрежи. Условията за свързване се договарят между страните.

Чл. 109. Обществените далекосъобщителни оператори са длъжни да осигуряват достъп за свързване към мрежите си на обособени далекосъобщителни мрежи на далекосъобщителни оператори, в лицензиите на които е предвидена възможност за това.

Чл. 110. (1) Обществените далекосъобщителни оператори сключват договор за взаимно свързване, който не може да противоречи на този закон. Договорът урежда техническите и финансовите условия и се представя в ДКД.

(2) Държавната комисия по далекосъобщения може да поиска договорът за взаимно свързване да бъде изменен, когато съществуват основателни причини за това.

Чл. 111. (1) В случай че операторите не постигнат споразумение за условията и реда за достъп или за взаимно свързване на далекосъобщителни мрежи в срок до 3 месеца от искането на заинтересувания, всеки от тях може да отнесе спора пред ДКД.

(2) Държавната комисия по далекосъобщения е длъжна да реши спора по ал. 1 в срок до 3 месеца. Ако страните не постигнат съгласие, ДКД определя условията за достъп и взаимно свързване.

(3) Недоволната от решението страна може в едномесечен срок да отнесе спора за решаване пред съда по общия исков ред.

Чл. 112. Условията и редът за използване на далекосъобщителните мрежи при настъпване на извънредни обстоятелства, като въвеждане на режим “Военно положение” или “Положение на война”, както и при стихийни бедствия и аварии се определят от ръководителя на органа, създаден от Министерския съвет, съгласувано с министъра на отбраната и с началника на Генералния щаб на Българската армия.

Чл. 113. (1) Далекосъобщителните оператори оказват съдействие за осигуряване на далекосъобщения при извънредни обстоятелства.

(2) Задълженията, изискванията и ограниченията, свързани с отбраната и сигурността на страната, както и при бедствия и аварии се определят в издаваните лицензии.

Чл. 114. При обявяване в страната на режим “Военно положение” или “Положение на война”, когато потребностите го изискват, ръководителят на органа, създаден от Министерския съвет, може да поиска ДКД да прекрати или да спре действието на издадени лицензии, както и да забрани използването на радиосъоръжения и други предавателни средства за граждански нужди и използването на радиочестотен спектър за граждански нужди.

Чл. 115. (1) За изпълнение на задачите по чл. 101, т.1 на основния далекосъобщителен оператор се предоставят далекосъобщителни обекти с отбранително предназначение и инсталирани мощности за военно време, които са елемент от системата за национална сигурност. Основният оператор ги използва, модернизира и поддържа в готовност за осигуряване на далекосъобщения при извънредни обстоятелства.

(2) Далекосъобщителните обекти по ал. 1 и земята, върху която са построени, са държавна собственост. Те не могат да се отчуждават, ликвидират, отдават под наем или обременяват с вещни тежести без съгласието на Министерския съвет или на упълномощен от него орган.

(3) Далекосъобщителните обекти с отбранително предназначение, предоставени на основния далекосъобщителен оператор, се обособяват организационно и имуществено.

(4) Далекосъобщителните обекти с отбранително предназначение и инсталираните военновременни мощности могат да се използват в мирно време за граждански нужди.

(5) Средствата за изграждане, поддържане, реконструкция и модернизация на обектите и мощностите по ал.1 се осигуряват от държавния бюджет, от фонд “Национална съобщителна система”, от основния далекосъобщителен оператор и от други източници.

Крайни устройства

Чл. 116. (1) Крайно устройство е устройство, свързано пряко или непряко към крайна точка на обществената далекосъобщителна мрежа за предаване, пренасяне, обработка или приемане на информация. Свързването може да бъде по проводник, оптично влакно или друго електромагнитно средство.

(2) Пазарът на крайни устройства е свободен.

(3) Крайни устройства и апарати, когато са предназначени за употреба в страната, се произвеждат, внасят се, рекламират се и се съхраняват с оглед продажба, маркетират се, дистрибутират се безплатно или срещу заплащане, както и се свързват пряко или непряко към обществени далекосъобщителни мрежи само ако е одобрен техният тип.

(4) При свързване на обособени далекосъобщителни мрежи към обществените далекосъобщителни мрежи по чл. 109 свързващото крайно устройство на обособените далекосъобщителни мрежи трябва да има одобрение на типа.

(5) Разрешителните по чл. 28, т. 5, буква “б” за предавателни крайни радиосъоръжения се издават след одобряване на типа им.

Чл. 117. (1) Одобрение на типа се издава, ако при изпитването се установи, че крайните устройства съответстват на съществените изисквания, определени в хармонизирани стандарти.

(2) Ръководителят на органа, създаден от Министерския съвет, със заповед определя хармонизираните стандарти, които се прилагат в далекосъобщенията. Заповедта се обнародва в “Държавен вестник”.

Чл. 118. Ръководителят на органа, създаден от Министерския съвет, с наредби определя условията за:

1. издаване на разрешения на лаборатории за извършване на изпитвания за одобрение на типа;
2. определяне на органи по сертификация;
3. разработване и публикуване на технически спецификации, на които следва да отговарят устройствата, подлежащи на изпитване за съответствие;
4. свързване на устройствата към обществените мрежи;
5. оценяване на съответствието и издаване на сертификати.

Чл. 119. (1) Държавната комисия по далекосъобщения утвърждава знаци за маркировка на одобрените крайни устройства, които се поставят върху тях.

Чл. 120. Крайни устройства и съоръжения за криптографиране на далекосъобщения се внасят, разпространяват и използват след разрешение на Националния шифров орган към Министерството на вътрешните работи.

Електромагнитна съвместимост

Чл. 121. (1) Пускането на пазара и въвеждането в експлоатация на далекосъобщителни устройства и съоръжения за граждански нужди, които предизвикват електромагнитни смущения или работата на които може да бъде повлияна от такива смущения, може да се извършва само ако те съответстват на съществените изисквания за електромагнитна съвместимост, определени в хармонизирани стандарти.

(2) Ръководителят на органа, създаден от Министерския съвет, със заповед определя хармонизираните стандарти, които се прилагат в далекосъобщенията относно електромагнитната съвместимост. Заповедта се обнародва в “Държавен вестник”.

1. класовете и групите далекосъобщителни устройства и съоръжения, към които се поставят изисквания за електромагнитна съвместимост;
2. условията за разработване и публикуване на техническите спецификации към далекосъобщителни устройства, подлежащи на оценка за съответствие с изискванията за електромагнитна съвместимост;
3. условията, при които се издават разрешения на лаборатории за извършване на изпитвания за електромагнитна съвместимост на далекосъобщителни устройства и съоръжения;
4. условията за определяне на органите по сертификация;
5. процедурата за оценка на съответствието и за издаване на сертификати за далекосъобщителни устройства и съоръжения.

СЪГЛАСУВАНЕ НА ИЗВЪРШВАНЕТО НА СТРОИТЕЛНИ РАБОТИ С ОБЩЕСТВЕНИТЕ ДАЛЕКОСЪОБЩИТЕЛНИ ОПЕРАТОРИ

Чл. 124. При построяване на нови сгради инвеститорите са длъжни да предвидят в проектите и да осигурят изграждането на канали за кабели, осигуряващи достъп до далекосъобщителните и кабелните телевизионни мрежи.

Чл. 125. (1) Всеки далекосъобщителен оператор е длъжен да съгласува предварително с общината проект за изграждане на далекосъобщителни мрежи и съоръжения на територията на съответната община.

(2) Далекосъобщителните оператори предоставят на общините планове на далекосъобщителните мрежи и съоръжения, които изграждат, за включване в кадастралния план.

Чл. 126. (1) Всяко лице, което предприема строителни работи, е длъжно предварително да съгласува с общината наличието и разположението на далекосъобщителни мрежи и съоръжения в района на работите и да уточни начина на опазването им с операторите - техни собственици.

(3) В случаите, когато с оглед на предстоящите работи се налага изместване на обществените далекосъобщителни мрежи или съоръжения, лицата по ал.1 след съгласуване с далекосъобщителни оператори извършват изместването за своя сметка преди започване на дейностите.

Чл. 127. (1) Когато лице, в чийто имот са изградени обществени далекосъобщителни мрежи или съоръжения, поиска да извърши преустройство или ново строителство, то е длъжно да уведоми писмено далекосъобщителния оператор, ако това налага изместване на съоръженията. Далекосъобщителният оператор извършва изместването за своя сметка в срок и по начин, договорени с лицето.

(2) При спор във връзка с изместването собственикът може да отнесе въпроса пред ДКД за разрешаване. ДКД определя срок, в който операторът следва да извърши изместване на линията или съоръжението.

Чл. 128. (1) Обществените далекосъобщителни оператори договарят със собствениците на недвижими имоти условията за използване на имота и въздушното пространство над него, за да изграждат или поддържат за своя сметка далекосъобщителни съоръжения.

Чл. 129. (1)Обществените далекосъобщителни оператори имат право безвъзмездно да използват тунели, мостове, пътища и други за изграждане на въздушни и подземни далекосъобщителни мрежи, след като уведомят предварително органите, които ги стопанисват, като осигуряват техническа безопасност и предприемат мерки за недопускане на щети.

Чл. 130. (1) Общините и кметствата осигуряват по установения ред терени за изграждане на сгради за развиване на националната далекосъобщителна мрежа.

(2) До построяване на сградите общините и кметствата се задължават да предоставят подходящи помещения за нуждите на основния далекосъобщителен оператор на договорна основа.

ЦЕНИ. КОНЦЕСИОННИ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ. ТАКСИ

Чл. 131. Далекосъобщителните оператори определят цени за предоставяните от тях услуги съобразно изискванията на този закон, освен ако в специален закон е предвидено друго.

Чл. 132. (1) Цените на далекосъобщителните услуги, с изключение на цените, които се регулират от ДКД, се определят от далекосъобщителните оператори съобразно търсенето и предлагането им на вътрешния пазар. Цените се публикуват от операторите в ежедневник.

(3) Цените на далекосъобщителните услуги се представят за сведение в ДКД преди публикуването им.

Чл. 133. (1) Държавната комисия по далекосъобщения регулира цените на услугите, предоставяни от оператори, които имат установено монополно положение на пазара по смисъла на Закона за защита на конкуренцията.

(2) Държавната комисия по далекосъобщения представя информация за цените на услугите по ал. 1 на Националната комисия по търговията.

(3) В случай че цените не отговарят на принципите по ал. 1, ДКД задължава операторите да преработят цените в съответствие със същите принципи или прилага някоя от формите на регулиране по чл. 135.

Чл. 135. (1) Държавната комисия по далекосъобщения регулира и цените на далекосъобщителните услуги, за които е установено по съответния ред, че се предоставят при условия на нелоялна конкуренция по смисъла на Закона за защита на конкуренцията или при установена злоупотреба с монополно положение, като се субсидират услуги, предоставяни в конкурентна среда.

(2) Цените на всеобщо предлаганата услуга се определят въз основа на методика, разработена от ДКД и приета от Министерския съвет. Конкретните стойности на параметрите от методиката се разработват от ДКД и се утвърждават от ръководителя на органа, създаден от Министерския съвет.

Концесионни възнаграждения. Лицензионни и други такси

Чл. 137.(1) Лицата, получили концесия по реда на този закон, заплащат в ДКД концесионните възнаграждения, предвидени в договора за концесия.

Чл. 138. (1) Концесионното възнаграждение по чл. 137, ал.2, т. 1 се разпределя, както следва:

1. двадесет на сто за фонд “Национална съобщителна система”;
2. петдесет на сто в приход на републиканския бюджет;
3. тридесет на сто по бюджета на ДКД.

Чл. 139. (1) Всички лицензирани оператори заплащат лицензионни такси по начин, определен в условията на лицензиите.

1. първоначална - при издаване на лицензията, включваща разхо-ди за подготовката на лицензията;
2. годишна - за правото на достъп до далекосъобщителния пазар - процент от годишните брутни приходи без ДДС;
3. годишна - за контролиране изпълнението на лицензиите.

Чл. 140. (1) Лицензираните оператори заплащат годишни такси за ползване на ограничен ресурс:

1. от радиочестотния спектър;
2. от националния номерационен план.

(2) Такса за ограничен ресурс от радиочестотния спектър не заплащат лицата, на които този радиочестотен спектър е предоставен с концесия.

Чл. 141. Начинът за определяне размера на лицензионните и други такси се регламентира в наредба на министъра на финансите по предложение на ДКД.

Чл. 142. (1) Таксите по чл. 139, ал. 3 и чл. 140, се заплащат по бюджета на ДКД.

(2) Държавната комисия по далекосъобщения превежда 50 на сто от таксите по чл. 140, ал. 1, т. 1 в приход на републиканския бюджет.

(3) Държавната комисия по далекосъобщения превежда на фонд “Радио и телевизия” годишно:

1. 50 на сто от постъпленията от първоначалните лицензионни такси за лицензии, издадени за радио- и телевизионна дейност;

2. 50 на сто от постъпленията от годишните лицензионни такси за радио- и телевизионна дейност.

КОНТРОЛ

Чл. 143. (1) Контролът върху далекосъобщителните дейности и върху радио- и телевизионната дейност се осъществява от ДКД.

(2) Взаимодействието между ДКД и Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната и Министерството на финансите във връзка с осъществяване на контрола върху далекосъобщенията се урежда в съвместно издадена инструкция.

Чл. 144. Председателят на ДКД оправомощава със заповед служители от ДКД, които извършват проверки и констатират нарушенията с актове.

Чл. 145. (1)  Председателят на ДКД или друго изрично оправомощено от него лице може да издава заповеди, с които спира, до отстраняване на нарушенията, извършването на далекосъобщителни дейности, осъществявани в нарушение на закона, подзаконовите нормативни актове, концесионните и лицензионните условия.

Чл. 146. (1) При наличие на основание за налагане на административнонаказателна отговорност оправомощените по чл. 144 служители съставят актове по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

(3) Наказателните постановления се обжалват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Чл. 147. (1) При констатиране на нарушенията по реда на чл. 146, ал. 1 актосъставителите могат да изземват и задържат веществените доказателства, свързани с установяване на нарушението по реда на чл. 41 от Закона за административните нарушения и наказания.

Чл. 148. В изпълнение на своите функции оправомощените служители на ДКД имат право:

1. на свободен достъп в подлежащите на контрол обекти;
2. да проверяват легитимацията на лицата в контролираните обекти;
3. да изискват сведения, доказателства и документи, свързани с осъществяване на контрола;
4. да контролират качествените параметри на услугите;
5. да извършват необходимите проверки за установяване качествените параметри на услугите;

АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 149. (1) Който без лицензия извършва далекосъобщителна дейност, която подлежи на лицензиране, или продължи да я осъществява след прекратяване или отнемане на лицензията, се наказва с глоба от 5 000 000 до 30 000 000 лева.

(2) Който без регистрация извършва далекосъобщителни дейности при условията на обща лицензия, се наказва с глоба от 500 000 до 1 000 000 лева.

Чл. 150. (1) Който наруши условията на издадената му индивидуална лицензия, се наказва с глоба от 1 000 000 до 5 000 000 лева.

(2) Който работи по обща лицензия и наруши условията й, се наказва с глоба от 500 000 до 1 000 000 лева.

Чл. 151. Който наруши тайната на съобщенията, изпращани по далекосъобщителните мрежи, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 100 000 до 1 000 000 лева.

Чл. 152. Който смущава и/или изменя съдържанието на съобщения на трети лица, се наказва с глоба от 100 000 до 1 000 000 лева.

Чл. 153. (1) Който използва обществена далекосъобщителна мрежа, за да извършва заплашителни, обезпокоителни или обидни съобщения или обаждания, се наказва с глоба от 100 000 до 500 000 лева.

(2) Който предава чрез обществена далекосъобщителна мрежа неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 1 000 000 до 2 000 000 лева.

Чл. 154. Който използва далекосъобщителни съоръжения за собствено облагодетелстване за сметка на далекосъобщителен оператор или на трето лице (кражба на трафик), ако не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 1 000 000 до 5 000 000 лева, като щетите се възстановяват по общия исков ред.

Чл. 155. Който без разрешително произвежда, внася и разпространява радиосъоръжения за граждански нужди, които при своето действие ангажират част от радиочестотния спектър, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 1 000 000 до 5 000 000 лева.

Чл. 156. Който причини повреди на обществени далекосъобщителни мрежи и съоръжения, с което прекъсне или попречи на далекосъобщенията, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 100 000 до 2 000 000 лева, като щетите се възстановяват по общия исков ред.

Чл. 157. Който произвежда, внася, разпространява, свързва и/или използва крайно устройство и радиосъоръжение, предназначено за пряко или непряко свързване към обществена далекосъобщителна мрежа в страната, без типа му да е одобрен по установения ред, се наказва с глоба от 500 000 до 2 000 000 лева.

Чл. 158. (1) Който произвежда, внася и/или разпространява одобрени, но немаркирани крайни устройства или радиосъоръжения, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 100 000 до 500 000 лева.

(2) Който с измамна цел постави знак за одобрение на крайно устройство или радиосъоръжение, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 200 000 до 1 000 000 лева.

Чл. 160. Който произвежда, внася, разпространява или използва далекосъобщителни съоръжения за граждански нужди, предизвикващи радиосмущения, без сертификат за електромагнитна съвместимост, се наказва с глоба от 500 000 до 2 000 000 лева.

Чл. 161. (1) Който не даде информация при поискване от ДКД или й даде невярна или неточна информация, се наказва с глоба от 1 000 000 до 5 000 000 лева.

(2) Който препятства контрола при или по повод изпълнение на функциите на ДКД по чл. 148, се наказва с глоба от 100 000 до 2 000 000 лева.

Чл. 162. За нарушенията по чл. 149, 150, 155, 156, 157, 158, чл. 159, ал.1, чл.160 и чл.161, ал. 2, извършени от юридически лица, се налагат имуществени санкции в размерите на предвидените глоби.

Чл. 163. (1) Когато нарушенията по предходните членове са извършени повторно, се налага глоба или имуществена санкция в двоен размер на първоначално наложената.

(2) По смисъла на този закон нарушението е повторно, ако е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същия вид нарушение.

Чл. 164. Двадесет на сто от глобите и имуществените санкции, предвидени в тази глава, се превеждат по бюджета на ДКД.

Чл. 165. (1) За маловажни случаи на административни нарушения при извършване на далекосъобщителни дейности ДКД може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя писмено, че при повторно нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

(2) По смисъла на този закон маловажен случай е този, който с оглед на липсата или на незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 1. По смисъла на този закон:

5. “Фиксирана телефонна мрежа” е обществена комутируема далекосъобщителна мрежа, предназначена за пренасяне на говор и звукова информация в честотната лента 300-3400Hz между неподвижни крайни точки на мрежата за осъществяване на:

11. “Обикновена телефонна услуга” означава свързване на абонати чрез фиксираната телефонна мрежа. Не се считат за такива информационните и други услуги, които са допълнителни и се осъществяват на основата на мрежата, изградена за осъществяването на обикновената услуга.

12. “Радио- и телевизионна дейност” е подготвяне и създаване на радио- и телевизионни програми и на допълнителна информация за разпространение чрез далекосъобщителни мрежи.

16. “Електромагнитна съвместимост” е способността на устройство или система да функционира с определено качество в работната им електромагнитна обстановка и да не създават недопустими електромагнитни смущения за другите устройства, функциониращи в същата електромагнитна обстановка.

17. “Радиочестотен спектър” обхваща радиочестотите от 3 kHz до 3000GHz.

18. “Радиосъоръжение” са предавателни, предавателно-приемателни или приемателни устройства, които служат за целите на радиото, или приемници за получаване на излъчени програми, включително и антените, необходими за работата им. “Радио” е общ термин, който се прилага за използване на радиовълните.

20. “Криптографска защита” са методите и средствата, предназначени за закриване /кодиране/ на обменяната информация по такъв начин, че тя да остане разбираема само за упълномощените за това лица.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 2. Отменя се Законът за съобщенията (обн., ДВ, бр.27 от 1975 г.; изм., бр.63 от 1976 г., бр.36 от 1979 г., бр.36 от 1986 г. и бр.12 от 1988 г.) в частта му, уреждаща далекосъобщения.

§ 3. (1) Отменя се чл. 4, ал.1, т. 4, и чл.5, т.3 от Закона за концесиите (обн., ДВ, бр. 92 от 1995 г.; изм. и доп., бр. 61 от 1997 г.).

(2) В чл. 4, ал. 1, т. 5 от Закона за концесиите думите “и далекосъобщителни” се заличават.

§ 4. В § 6а от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавната собственост след думите “суверенни права” се поставя запетая и се добавя “освен ако със закон не е установено друго.”.

§ 5. В § 10 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за общинската собственост думите “включително и тези, които са в капитала, уставния фонд или се водят по баланса на търговско дружество, фирма или предприятие с държавно имущество” се заличават.

§ 6. В Наказателния кодекс се правят следните изменения и допълнения:

“а) без лицензия изгради, управлява или използва станция или съоръжение, което при своето действие ангажира част от радиочестотния спектър и подлежи на лицензиране, или продължи дейността след отнемане на лицензията;”

в) досегашната буква “г” става буква “б”.

§ 7. Този закон не се прилага по отношение на изграждането, използването, поддържането и контрола на далекосъобщителните мрежи и на радиосъобщенията на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Националната служба за охрана и Националната разузнавателна служба за техни собствени нужди, както и по отношение на вътрешното разпределение на честотите и определянето на повиквателните знаци за техните служебни радиовръзки. Те могат да използват обществените далекосъобщителни мрежи и услуги по реда на този закон.

§ 8. (1) Министерският съвет в срок от един месец от влизането в сила на Закона за далекосъобщенията определя органа по чл. 6.

(4) Фонд “Национална съобщителна система” към Комитета по пощи и далекосъобщения се привежда в съответствие с правилата на Закона за далекосъобщенията в срока по ал. 1.

§ 9. Министерският съвет до един месец от влизането в сила на закона създава Съвет по националния радиочестотен спектър, като до-тогава Междуведомствената комисия по радиочестоти изпълнява функциите по разпределението на радиочестотния спектър.

§ 10. Основният обществен далекосъобщителен оператор на основание на Закона за ратификациране на Четвъртия протокол към Общото споразумение по търговията с услуги и на Допълненията към Списъка със специфични ангажименти на Република България по търговията с услуги, в частност Списъка с ангажименти по базовите телекомуникации на Република България в Световната търговска организация /ДВ, бр. 117 от 1997 г./, има изключителни права:

1. върху фиксираната телефонна мрежа до 31 декември 2002 г.;
2. да предоставя обикновена телефонна услуга /селищна, междуселищна и международна/ между крайни точки на фиксираната телефонна мрежа до 31 декември 2002 г.;

§ 11. (1) Основният далекосъобщителен оператор изпълнява дейността по чл. 101 въз основа на издадената му лицензия от Комитета по пощи и далекосъобщения преди влизането в сила на Закона за далекосъобщенията.

(2) В срок до една година от влизането в сила на Закона за далекосъобщенията лицензията на Основния далекосъобщителен оператор по ал. 1 се привежда в съответствие със закона, като в същия срок Министерският съвет предоставя концесия за необходимия му радиочестотен спектър за дейностите, включени в лицензията.

§ 12. (1) Лицата, които на основание на издадени лицензии до влизането в сила на Закона за далекосъобщенията правомерно са придобили права и осъществяват далекосъобщителни дейности, в 3-месечен срок подават заявления за привеждане на лицензиите им в съответствие със закона. Към заявлението лицата прилагат и заверени документи, удостоверяващи самоличността им или наличието на съдебна регистрация.

(2) В срок до 15 месеца съответните органи предоставят на лицата концесии за радиочестотен спектър и/или издават лицензии за далекосъобщителна дейност и за радио- и телевизионна дейност за остатъка от срока на първоначално издадените лицензии, но за не по-малко от 2 години, считано от издаването им.

(3) По начина и в срока по ал. 1 се предоставят концесии и се издават лицензии и на лицата, на които срокът на лицензиите е изтекъл, след като са подали заявления по Закона за концесиите за привеждането им в съответствие със същия закон. Концесиите и лицензиите се издават за срок от 2 години, считано от издаването им.

§ 13. Лицата, които осъществяват далекосъобщения в нарушение на издадените им лицензии, са длъжни в 3-месечния срок за подаване на заявлението по § 12, ал. 1 да отстранят нарушенията на лицензионните условия. В случай че нарушенията не бъдат отстранени, съответните органи не им предоставят концесия за радиочестотния спектър и/или не им издават лицензии за далекосъобщителна дейност.

§ 14. (1) Лицата, които към датата на влизането в сила на закона извършват далекосъобщителни дейности без концесия и/или лицензия, са длъжни в 6-месечен срок да предприемат необходимите действия за предоставяне на концесия и/или за издаване на лицензия по реда на този закон.

(2) На лицата по ал. 1 се налага еднократна глоба или имуществена санкция от 1 000 000 до 10 000 000 лева.

§ 15. Наредбите, издадени по прилагане на отменения Закон за съобщенията, остават в сила до привеждането им в съответствие с този закон.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА