| начална страница | назад |

ЗАКОН ЗА ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯТА
(Обн. ДВ бр. 93 от 11 август 1998г.)

Глава първа

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. Този закон урежда обществените отношения, свързани с осъществяване на далекосъобщенията в Република България.

Чл. 2. (1) Целта на този закон е да гарантира предпоставки за задоволяване на потребностите на обществото от далекосъобщителни услуги.

(2) С този закон се осигуряват условия за:

1. либерализиране на далекосъобщителните дейности и услуги, създаване на свободен пазар и лоялна конкуренция;

2. равнопоставеност на операторите;

3. предоставяне на всеобщо предлагана услуга на територията на цялата страна при достъпни цени;

4. защита на интересите на националната сигурност.

Чл. 3. (1) Далекосъобщения са пренасяне, предаване или приемане на знаци, сигнали, писмен текст, изображения, звук или информация от всякакъв вид чрез проводник, радиовълни, оптична или друга електромагнитна среда.

(2) Далекосъобщителна дейност е осъществяване на далекосъобщения чрез изграждане, поддържане и използване на далекосъобщителни мрежи и/или предоставяне на далекосъобщителни услуги.

(3) Всеобщо предлагана услуга е услуга с определено качество на предоставянето й, с възможност за достъп за всеки потребител независимо от географското му местоположение и предлагана на достъпна цена. Всеобщо предлагана услуга е обикновената телефонна услуга, предоставяна чрез фиксираната телефонна мрежа.

Чл. 4. Осъществяването на далекосъобщения се извършва от далекосъобщителни оператори въз основа на лицензии и свободен режим.

Чл. 5. Органите за управление и регулиране и обществените далекосъобщителни оператори гарантират свободата и тайната на далекосъобщенията.

Глава втора

УПРАВЛЕНИЕ НА ДАЛЕКОСЪОБЩИТЕЛНИТЕ ДЕЙНОСТИ

Раздел I

Управление

Чл. 6. Управлението на далекосъобщителните дейности се осъществява от Министерския съвет, от Съвета по националния радиочестотен спектър и от Комитета по пощи и далекосъобщения съгласно определените им в този закон правомощия.

Чл. 7. (1) Министерският съвет приема секторна политика в далекосъобщенията, в която определя държавната политика в тази област. Секторната политика се обнародва в "Държавен вестник".

(2) Секторната политика определя стратегията, принципите и етапите на развитие на сектор "Далекосъобщения" и задължително съдържа видовете дейности и услуги и сроковете, в които се либерализират.

(3) Секторната политика може да се актуализира всяка година или на по-кратки периоди и актуализацията й се извършва по реда на приемането на секторната политика.

Чл. 8. (1) Министерският съвет одобрява издаването на лицензии за изграждане на далекосъобщителни мрежи и предоставяне на обществени далекосъобщителни услуги чрез ползване на радиочестотен спектър.

(2) Одобряването на лицензиите по ал. 1 от Министерския съвет се извършва по законосъобразност и при съобразяване с обществения интерес, държавния суверенитет и националната сигурност.

Чл. 9. Съветът по националния радиочестотен спектър към Министерския съвет провежда държавната политика по радиочестотния спектър.

Чл. 10. Комитетът по пощи и далекосъобщения провежда далекосъобщителната политика въз основа на този закон и на секторната политика, приета от Министерския съвет.

Раздел II

Съвет по националния радиочестотен спектър

Чл. 11. (1) Към Министерския съвет се създава Съвет по националния радиочестотен спектър. В съвета участват като членове представители на Комитета по пощи и далекосъобщения, Държавната комисия по далекосъобщения, Министерството на финансите, Министерството на промишлеността, Министерството на транспорта, Министерството на отбраната и на Министерството на вътрешните работи.

(2) Министерският съвет определя председателя на съвета със срок четири години. Членовете на съвета изпълняват своите задължения за периода на пълномощията на председателя на съвета.

(3) Ръководителите на ведомствата по ал. 1 определят своите представители и осигуряват участието им в работата на съвета.

(4) По предложение на председателя на съвета Министерският съвет приема правилник за дейността на съвета.

(5) Административното обслужване на съвета се извършва от ведомството, чийто представител е председателят на съвета.

Чл. 12. (1) Съветът по националния радиочестотен спектър подготвя и периодично актуализира Национален план за разпределение на радиочестотния спектър на радиочестоти и радиочестотни ленти за граждански нужди, за нуждите на отбраната и на сигурността, както и за съвместно ползване между тях, който се утвърждава от Министерския съвет.

(2) Националният план за разпределение на радиочестотния спектър е публичен.

(3) Конкретното разпределение на радиочестотите и радиочестотните ленти, предвидени за съвместно ползване за граждански нужди, за нуждите на отбраната и на сигурността, се извършва съгласувано между заинтересованите.

(4) Съветът разглежда и решава спорове, свързани с електромагнитната съвместимост, възникнали между посочените в ал.3 ползватели на радиочестотен спектър.

Раздел III

Комитет по пощи и далекосъобщения

Чл. 13. Комитетът по пощи и далекосъобщения разработва, представя за приемане от Министерския съвет и провежда секторната политика в областта на далекосъобщенията.

Чл. 14. Комитетът по пощи и далекосъобщения упражнява правата на едноличния собственик на капитала в еднолични търговски дружества и в търговските дружества от отрасъл "Съобщения", в които държавата е акционер или съдружник.

Чл. 15. Комитетът по пощи и далекосъобщения изпълнява дейности, свързани със:

1. преструктуриране на отрасъл "Съобщения";

2. научни изследвания в областта на далекосъобщенията;

3. развитие на информационното общество;

4. евроинтеграцията;

5. управление на пощенските съобщения;

6. разпореждане с бюджетните средства за професионалните учебни заведения, повишаване на квалификацията, отбранително-мобилизационната подготовка на военните поделения в отрасъл "Съобщения";

7. ръководството и осигуряването на военните поделения от отрасъл "Съобщения" в мирно и военно време.

Чл. 16. Председателят на Комитета по пощи и далекосъобщения:

1. утвърждава принципите на Националния номерационен план;

2. представлява Република България в международните организации по далекосъобщения;

3. издава предвидените от закона наредби, инструкции, правилници и други актове в областта на далекосъобщенията.

Чл. 17. Преди издаване на актовете по чл.16, т.3 Комитетът по пощи и далекосъобщения публикува съобщение в централния и местния печат за разработените проекти, в което посочва мястото, откъдето заинтересованите могат да ги получат, и срока, в който могат да представят писмени становища по тях. Комитетът по пощи и далекосъобщения проучва становищата и писмено мотивира решението си за приемането и отразяването им в проекта или за неприемането им.

Глава трета

ФОНД "НАЦИОНАЛНА СЪОБЩИТЕЛНА СИСТЕМА"

Чл. 18. (1) Създава се фонд "Национална съобщителна система" (фонд "НСС") към Комитета по пощи и далекосъобщения.

(2) Фонд "Национална съобщителна система" подпомага развитието и модернизирането на националните далекосъобщителна и пощенска инфраструктури.

Чл. 19. Средствата във фонд "Национална съобщителна система" се набират от:

1. пет на сто от първоначалните лицензионни такси, предвидени в лицензиите, издадени по реда на раздел II от глава пета;

2. двадесет на сто от годишните такси за радиочестотен спектър, предвидени в лицензиите, издадени по реда на раздел II от глава пета;

3. дарения и завещания;

4. лихви;

5. други постъпления.

Чл. 20. (1) Средствата от фонд "Национална съобщителна система" се разходват за:

1. финансиране на далекосъобщителни и пощенски проекти с национално значение;

2. финансиране на важни проекти, свързани с управлението, отбраната и сигурността на страната в областта на далекосъобщенията;

3. финансиране на научни изследвания от национално значение;

4. освобождаване на радиочестотен спектър за граждански нужди;

5. управление на фонда;

6. други разходи, свързани с организацията и реализирането на далекосъобщителни и пощенски проекти.

(2) Финансирането на дейностите по ал.1, т.1 и 3 се извършва при спазване на принципите за състезателност между далекосъобщителните оператори, прозрачност и равнопоставеност.

(3) Редът и условията за набиране и разходване на средствата по фонд "Национална съобщителна система" се определят в наредба на председателя на Комитета по пощи и далекосъобщения.

Чл. 21. (1) Фонд "Национална съобщителна система" се ръководи от Управителен съвет, чийто състав се определя от председателя на Комитета по пощи и далекосъобщения.

(2) Председател на Управителния съвет е председателят на Комитета по пощи и далекосъобщения.

(3) Управителният съвет приема правила за своята работа съгласувано с министъра на финансите.

Глава четвърта

РЕГУЛИРАНЕ И КОНТРОЛ НА ДАЛЕКОСЪОБЩИТЕЛНИТЕ ДЕЙНОСТИ

Раздел I

Държавна комисия по далекосъобщения

Чл. 22. (1) Държавната комисия по далекосъобщения (ДКД) е държавен орган към Министерския съвет. Комисията е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София.

(2) Държавната комисия по далекосъобщения е първостепенен разпоредител с бюджетни кредити.

(3) Държавната комисия по далекосъобщения осъществява секторната политика, като регулира и контролира далекосъобщенията, както и пощенските съобщения по ред, определен в закон.

Чл. 23. (1) Държавната комисия по далекосъобщения е колегиален орган, който се състои от петима членове, включително председател и заместник-председател.

(2) Членовете на Държавната комисия по далекосъобщения се определят с решение на Министерския съвет и се назначават от министър-председателя за срок седем години. Броят на последователните мандати е не повече от два.

(3) Членове на Държавната комисия по далекосъобщения не могат да бъдат лица, които са собственици, съдружници, управители/прокуристи или членове на ръководни органи на търговски дружества с предмет на дейност далекосъобщения.

(4) Членовете на Държавната комисия по далекосъобщения могат да бъдат освобождавани преди изтичане на мандата в следните случаи:

1. оставка;

2. извършено грубо нарушение на този закон;

3. груби или системни нарушения на служебните задължения;

4. извършване на умишлено престъпление от общ характер, установено с влязла в сила присъда;

5. невъзможност да изпълняват задълженията си повече от шест месеца.

Чл. 24. Председателят:

1. организира и ръководи дейността на Държавната комисия по далекосъобщения;

2. представлява Държавната комисия по далекосъобщения;

3. упълномощава други лица за изпълнение на определени действия.

Чл. 25. Актовете на Държавната комисия по далекосъобщения могат да се обжалват по реда на Закона за административното производство.

Чл. 26. (1) Дейността, структурата, организацията и работата на Държавната комисия по далекосъобщения и на нейната администрация се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет.

(2) Средното възнаграждение на служителите от администрацията на Държавната комисия по далекосъобщения не може да бъде по-малко от средното възнаграждение на работещите в сектор далекосъобщения. При определяне на средното възнаграждение на служителите от администрацията на Държавната комисия по далекосъобщения не се взема предвид възнаграждението на членовете на Държавната комисия по далекосъобщения.

Раздел II

Дейности на Държавната комисия по далекосъобщения

Чл. 27. Държавната комисия по далекосъобщения извършва следните дейности:

1. извършва предварителни проучвания за необходимостта и техническите възможности за изготвяне на предложение за издаване на лицензии за изграждане на далекосъобщителни мрежи и предоставяне на обществени далекосъобщителни услуги чрез радиочестотен спектър по ред, определен в наредба на председателя на Комитета по пощи и далекосъобщения;

2. подготвя документите и извършва необходимите действия по издаване на лицензии, предвидени в този закон;

3. издава, изменя, допълва, спира, прекратява и отнема лицензии за далекосъобщителни дейности;

4. издава, изменя, допълва, спира, прекратява и отнема лицензии за изграждане на далекосъобщителни мрежи и предоставяне на обществени далекосъобщителни услуги чрез радиочестотен спектър след одобрение от Министерския съвет;

5. издава, изменя, допълва, спира, прекратява и отнема лицензии за радио- и телевизионни дейности след решение на Националния съвет по радио и телевизия;

6. издава, прекратява и отнема лицензии по т.5, които се осъществяват чрез радиочестотен спектър след решение на Националния съвет по радио и телевизия и одобрение от Министерския съвет;

7. осигурява необходимите условия за далекосъобщителна дейност при морско и въздушно търсене и спасяване и информация за безопасност;

8. разработва Националния номерационен план и го разпределя между операторите съобразно утвърдените принципи;

9. разработва, съгласува и предлага на Комитета по пощи и далекосъобщения проекти на нормативни актове, предвидени в този закон;

10. информира обществеността и извършва обществени консултации и допитвания по важни проблеми на далекосъобщенията.

Чл. 28. Държавната комисия по далекосъобщения извършва следните дейности, свързани с управлението на радиочестотния спектър:

1. разработва политиката за управление и управлява разпределения за граждански нужди радиочестотен спектър;

2. по искане и след съгласуване на заинтересованите осъществява международното координиране на радиочестоти и радиочестотни ленти, както и радиосъоръженията, които ги използват. Международното координиране се извършва за всички радиослужби;

3. осъществява вътрешното координиране на радиочестотите и радиочестотните ленти и радиосъоръженията за граждански нужди, които ги използват, с всички заинтересовани лица. Координирането се извършва с цел осигуряване безопасността на въздухоплаването и корабоплаването. С цел защита на националната сигурност вътрешното координиране се извършва и с органите, осигуряващи отбраната и сигурността на страната. Вътрешното координиране се извършва за всички радиослужби, ползващи радиочестотен спектър за граждански нужди;

4. по искане на заинтересованите регистрира в международните организации по далекосъобщения координираните радиочестоти и радиочестотни ленти и радиосъоръженията, които ги използват. Регистрациите се отнасят за всички радиослужби;

5. издава разрешителни за:

а) внос на предавателни радиосъоръжения за граждански нужди в съответствие с определения от Министерския съвет режим по вноса;

б) производство и/или разпространение на предавателни радиосъоръжения за граждански нужди на територията на страната;

в) правоспособност на радиооператори - професионалисти и любители. Разрешителните на радиооператорите от въздушната подвижна служба, въздушната подвижна спътникова служба, Световната морска система за бедствие и безопасност на морската подвижна служба и морската подвижна спътникова служба се издават от Министерството на транспорта;

г) извършване на изпитвания на радиосъоръжения от лаборатории;

6. контролира спазването на изискванията за електромагнитна съвместимост и правилата при използване на радиочестотния спектър за граждански нужди;

7. контролира спазването на международно определените процедурни правила за радиослужбите;

8. определя опознавателните знаци на предавателните радиосъоръжения в съответствие с международните правила за работа на радиослужбите;

9. възлага дейността по морското и въздушното търсене и спасяване, както и разпространяването на текуща информация за осигуряване безопасността на морския и въздушния трафик на лицензиран обществен далекосъобщителен оператор;

10. участва съвместно с Комитета по пощи и далекосъобщения в работата на международните организации, свързани с управлението на радиочестотния спектър;

11. разработва проекти на наредби, определящи процедурните правила и техническите параметри на определени видове радиослужби.

Чл. 29. (1) Държавната комисия по далекосъобщения одобрява типа на крайните устройства и радиосъоръжения за граждански нужди и издава съответните удостоверения.

(2) Държавната комисия по далек>


Transfer interrupted!

face="Arial">1. определя съществените изисквания за електромагнитна съвместимост и безопасност на далекосъобщителните устройства и съоръжения за граждански нужди;

2. упълномощава лица да извършват оценяване на съответствието на далекосъобщителните устройства и съоръжения за граждански нужди със съществените изисквания за електромагнитна съвместимост и безопасност.

Чл. 30. Държавната комисия по далекосъобщения е национален орган по стандартизация в областта на далекосъобщенията и представлява Република България в стандартизационните органи на Международния съюз по далекосъобщения (ITU) и в Европейския институт за стандартизация в далекосъобщенията (ETSI).

Чл. 31. Държавната комисия по далекосъобщения контролира спазването на:

1. нормативните актове в областта на далекосъобщенията и стандартите, определени в тях, за задължително прилагане;

2. принципите на ценообразуването;

3. качеството на услугите;

4. условията, предвидени в лицензиите.

Чл. 32. (1) Държавната комисия по далекосъобщения води регистри за:

1. издадените лицензии;

2. издадените удостоверения за одобрение на типа на крайните устройства и радиосъоръжения за граждански нужди;

3. предавателните радиосъоръжения, за които са издадени разрешителни за производство, внос и/или разпространение.

(2) Регистрите по ал.1 са публични.

Чл. 33. (1) Държавната комисия по далекосъобщения може да изисква от всеки, който осъществява далекосъобщителни, радио- и телевизионни дейности, информация, необходима за изпълнението на регулаторните й дейности.

(2) Държавната комисия по далекосъобщения и нейната администрация е длъжна да не разпространява информацията, получена по ал.1, в случай, че тя е търговска тайна.

Чл. 34. (1) Държавната комисия по далекосъобщения разглежда възникнали проблеми между далекосъобщителни оператори относно взаимно свързване на мрежите им и/или наемане на линии.

(2) Несъгласната страна може да отнесе спора пред съда.

Чл. 35. Държавната комисия по далекосъобщения представлява Република България в международните организации на регулаторните органи в областта на далекосъобщенията.

Чл. 36. (1) Държавната комисия по далекосъобщения ежегодно подготвя и представя пред Министерския съвет, Комитета по пощи и далекосъобщения и Националния съвет по радио и телевизия доклад за своята работа, който задължително съдържа:

1. развитие на всеобщо предлаганата услуга и степен на задоволеност на пазара от тази услуга;

2. разпределение на честотите за граждански нужди по услуги и механизми за ефективното им използване;

3. разпределение на номерата от Националния номерационен план;

4. анализ на пазара на далекосъобщителни дейности и услуги и перспективи на развитие;

5. състояние на конкуренцията в областта на далекосъобщенията и прилагане на принципите на ценовата политика.

(2) При изготвяне на доклада Държавната комисия по далекосъобщения може да вземе становище по ал.1, т.5 от Комисията за защита на конкуренцията.

(3) Годишният доклад за дейността на Държавната комисия по далекосъобщения се публикува.

Раздел III

Финансиране на Държавната комисия по далекосъобщения

Чл. 37. (1) Приходите по бюджета на Държавната комисия по далекосъобщения се набират от:

1. лицензионни такси;

2. годишни такси за ползване на ограничен ресурс;

3. двадесет на сто от глобите и имуществените санкции, предвидени в този закон;

4. пет на сто от първоначалните лицензионни такси, предвидени в лицензиите, издадени по реда на раздел II от глава пета;

5. тридесет на сто от годишните такси за радиочестотен спектър, предвидени в лицензиите, издадени по реда на раздел II от глава пета;

6. лихви;

7. дарения;

8. други приходи от дейности, извършвани от Държавната комисия по далекосъобщения.

(2) Средствата по бюджета на Държавната комисия по далекосъобщения се разходват за:

1. финансиране на дейността на Държавната комисия по далекосъобщения;

2. финансиране на проекти, свързани с регулирането и либерализирането на пазара;

3. финансиране на фонд "Радио и телевизия";

4. други разходи.

(3) Неизразходваните средства по бюджета на Държавната комисия по далекосъобщения в края на отчетната година са преходен остатък, който се ползва от Държавната комисия по далекосъобщения през следващата година.

Глава пета

ЛИЦЕНЗИИ И СВОБОДЕН РЕЖИМ

Раздел I

Общи разпоредби

Чл. 38. Лицензия по смисъла на този закон е индивидуален административен акт, с който се разрешава използване на радиочестотния спектър, осъществяване на далекосъобщителни дейности и на радио- и телевизионни дейности.

Чл. 39. (1) Далекосъобщителни дейности се осъществяват въз основа на индивидуални лицензии, общи лицензии и свободен режим в съответствие с изискванията на този закон. Радио- и телевизионни дейности се осъществяват само въз основа на индивидуални лицензии.

(2) Председателят на Комитета по пощи и далекосъобщения определя със заповед списъците за видовете далекосъобщителни дейности, подлежащи на индивидуално лицензиране, общо лицензиране и свободен режим. Заповедта се обнародва в "Държавен вестник".

Чл. 40. (1) Изискванията за издаване на лицензии са еднакви за всички кандидати за един и същ вид далекосъобщителна мрежа или предоставяне на едни и същи далекосъобщителни услуги.

(2) Издаването на лицензии се осъществява при условия на публичност, равнопоставеност и прозрачност.

Чл. 41. (1) При издаване на лицензии не се ограничава броят на операторите, освен когато ресурсът по природни или технически причини е ограничен или ако в закон е предвидено друго.

(2) В случаите на ограничен ресурс по ал.1 Държавната комисия по далекосъобщения публично информира обществото за причините, които налагат ограничението.

Раздел II

Издаване на лицензии за изграждане на далекосъобщителни мрежи и предоставяне на обществени далекосъобщителни услуги чрез радиочестотен спектър

Чл. 42. Държавната комисия по далекосъобщения на основание предварителни проучвания за необходимостта и техническите възможности прави предложение пред Министерския съвет за издаване на лицензии за изграждане на далекосъобщителни мрежи и предоставяне на обществени далекосъобщителни услуги чрез радиочестотен спектър.

Чл. 43. (1) Предложението на Държавната комисия по далекосъобщения съдържа:

1. вид на дейността, която ще се осъществява чрез радиочестотния спектър;

2. начин за издаване на лицензията - конкурс или търг или без конкурс или търг, ако е предвидено в закон;

3. размер на лицензионните такси.

(2) Към предложението по ал.1 Държавната комисия по далекосъобщения прилага разработените конкурсни или тръжни книжа, проект на лицензиите, както и проект за лицензия за радио- и телевизионна дейност, ако е необходима такава.

Чл. 44. (1) Министерският съвет в срок до един месец се произнася с решение по направеното предложение.

(2) В случай че Министерският съвет приеме предложението по чл.43, ал.1, в решението се определят:

1. предметът и срокът на лицензията;

2. начинът на издаване на лицензията - конкурс или търг или без конкурс или търг, ако е предвидено в закон;

3. конкурсните или тръжните книжа;

4. размерът на лицензионните такси;

5. срокът, в който Държавната комисия по далекосъобщения трябва да организира конкурса или търга.

(3) Решението по ал.2 се обнародва в "Държавен вестник" и в един централен ежедневник.

Чл. 45. (1) Министър-председателят в срока по чл.44, ал.1 със заповед определя състава на комисията за провеждане на конкурса или търга, в която задължително се включват членове на Държавната комисия по далекосъобщения и в зависимост от предмета на лицензията - представители на Националния съвет за радио и телевизия и на други заинтересовани ведомства и организации.

(2) Председател на комисията е председателят на Държавната комисия по далекосъобщения.

Чл. 46. Държавната комисия по далекосъобщения организира конкурса или търга.>


Transfer interrupted!

p;47. (1) Комисията по чл.45, ал.1 на основание на конкурсните или тръжните книжа и приетите критерии класира кандидатите и предлага на Министерския съвет да вземе решение за определяне на лицето, спечелило конкурса или търга.

(2) Конкурсът или търгът се организират и провеждат по реда на чл.65, 66, 67 и 70 от раздел IV.

Чл. 48. (1) Министерският съвет в едномесечен срок с мотивирано решение определя лицето, на което се издава лицензия, и възлага на Държавната комисия по далекосъобщения да издаде лицензията. Решението се обнародва в "Държавен вестник".

(2) Решението по ал.1 подлежи на обжалване по реда на Закона за Върховния административен съд.

Чл. 49. В 14-дневен срок от постановяване на решението Държавната комисия по далекосъобщения издава лицензията на лицето, спечелило конкурса или търга.

Раздел III

Индивидуална лицензия

Чл. 50. Индивидуални лицензии се издават на физически лица - еднолични търговци, и на юридически лица. Индивидуалните лицензии за обособени мрежи за собствени нужди, които ползват радиочестотен спектър, се издават и на физически лица.

Чл. 51. Индивидуални лицензии за далекосъобщителни дейности се издават без конкурс или търг в случаите, когато не се използва ограничен ресурс.

Чл. 52. Индивидуални лицензии се издават след провеждане на конкурс или търг, когато ресурсът е ограничен, освен ако в закон е предвидено друго.

Чл. 53. Индивидуални лицензии се издават без конкурс или търг, когато ресурсът е ограничен, в следните случаи:

1. броят на кандидатите е по-малък или равен на свободния ограничен ресурс;

2. на обществени далекосъобщителни оператори, на които е необходим радиочестотен спектър, който не се използва за предоставяне на обществени далекосъобщителни услуги;

3. за изграждане и използване на обособени мрежи, като лицензията се издава на първия, заявил писмено искането си;

4. за изграждане и използване на обособени мрежи за собствени нужди по чл.81, ал.1, като лицензията се издава на първия, заявил писмено искането си;

5.  за нуждите на държавни органи.

Чл. 54. Условията и редът за издаване на индивидуални лицензии без конкурс или търг се определят в наредби на Комитета по пощи и далекосъобщения.

Чл. 55. (1) Индивидуалните лицензии са лични.

(2) Индивидуалните лицензии могат да се прехвърлят на трети лица само със съгласие на Държавната комисия по далекосъобщения след изтичане на една година от издаването им.

(3) В случай че индивидуалните лицензии са получени при условията на конкурс или търг, в първите 3 години от получаването им те не могат да се прехвърлят, освен ако лицензираният предварително е обявил намерението си за създаване на предприятие за изпълнение на лицензията, изцяло негова собственост. След изтичане на тригодишния период лицензиите могат да се прехвърлят на трети лица само със съгласието на Държавната комисия по далекосъобщения.

Чл. 56. (1) Индивидуалната лицензия за далекосъобщителна дейност е със срок до 20 години. Срокът може да бъде продължен по съгласие на страните, като общата му продължителност не може да бъде над 35 години. Срокът на лицензиите, издадени по реда на раздел II от глава пета, може да бъде продължен след решение на Министерския съвет.

(2) След изтичане на общата продължителност на срока при кандидатстване за нова лицензия за същата дейност при равни други условия се предпочита лицето по ал. 1.

Чл. 57. (1) Индивидуалните лицензии за изграждане, поддържане и използване на обществени далекосъобщителни мрежи и/или предоставяне чрез тях на обществени далекосъобщителни услуги съдържат всички или някои от следните изисквания:

1. предмет и срок на лицензията, териториален обхват, предоставен радиочестотен спектър;

2. технически изисквания, на които трябва да отговарят мрежите и съоръженията в тях;

3. изключително право, ако е предоставено такова, и срока на предоставянето;

4. размер на лицензионни и други такси, срокове и начини на заплащане;

5. забрана за насрещно (крос) субсидиране на други далекосъобщителни мрежи и услуги;

6. задължение за предоставяне на услуги на всички потребители при условия на равнопоставеност и гарантиране чрез специални мерки на достъп до услугите от инвалиди и лица със специални социални нужди;

7. задължение за съгласуване с Държавната комисия по далекосъобщения на Общи условия за взаимоотношения с потребителите;

8. изисквания за качество на услугите;

9. етапи на изграждане, развитие или разширяване на мрежата, срок на започване на дейността;

10. задължение за гарантиране на надеждността при изграждането, поддържането и използването на далекосъобщителни мрежи и предоставянето на далекосъобщителни услуги в случай на природни бедствия или други извънредни обстоятелства;

11. задължение за предоставяне на обществени далекосъобщителни услуги и в случай на необходимост за националната отбрана и сигурност;

12. допълнителни задължения, свързани с отбраната и сигурността на страната или при настъпване на бедствия и аварии;

13. задължение за безплатно предоставяне на повиквания при извънредни обстоятелства;

14. възможност за спиране на услугата при неплащане на дължими суми или договорни нарушения от страна на потребителите, свързани с ползването на услугата;

15. задължение за осигуряване на достъп до мрежата и свързване с други мрежи;

16. задължение за депозиране пред Комитета по пощи и далекосъобщения на образец от криптографски ключ и криптографски материали при използване на криптографски средства;

17. задължение за въвеждане в страната на основни европейски и международни далекосъобщителни стандарти;

18. задължение за издаване на указател на абонатите;

19. изисквания за гарантиране тайната на съобщенията;

20. изискване за предоставяне на други далекосъобщителни оператори при условия на равнопоставеност на помещения, канали, право на преминаване, кули и други налични средства (съоръжения) при наличие на техническа или физическа възможност;

21. изисквания за допускане на контрол по изпълнение на лицензията;

22. условия за изменения, допълнения и прекратяване на лицензията;

23. видове санкции и ред за налагането им; отнемане на лицензията;

24. конкретни ограничения по отношение на прехвърляне на акции и дялове от лицензирания;

25. други условия, свързани с индивидуалните лицензии за изграждане, поддържане и използване на обществени далекосъобщителни мрежи.

(2) Съдържанието и сроковете на индивидуалните лицензии за радио- и телевизионна дейност се определят от Националния съвет за радио и телевизия в съответствие със Закона за радиото и телевизията.

Чл. 58. Индивидуалните лицензии за обособените мрежи съдържат всички или част от изискванията по чл. 57, ал. 1.

Чл. 59. Индивидуалните лицензии за един и същ вид далекосъобщителни мрежи и услуги съдържат еднакви по характер изисквания към операторите, освен ако в този закон е предвидено друго.

Чл. 60. (1) Изменения и допълнения на лицензиите могат да бъдат направени с мотивирано решение на Държавната комисия по далекосъобщения поради:

1. непреодолима сила;

2. причини, свързани с националната сигурност;

3. промени във вътрешното законодателство и решения на международни организации, приети от Република България;

4. причини, свързани с обществения интерес.

(2) Изменения на лицензиите, издадени по реда на раздел II от глава пета, по отношение на предоставения радиочестотен спектър, се извършват на основание решение на Министерския съвет само по причини, предвидени в ал. 1.

(3) Промените по ал.1 се извършват след писмено уведомяване на лицензирания.

(4) Решението по ал.1 може да се обжалва по реда на Закона за административното производство, а решението по ал.2 - по реда на Закона за Върховния административен съд.

(5) Лицензираният оператор може да отправи мотивирано искане до Държавната комисия по далекосъобщения за изменение и допълнение на лицензията. Държавната комисия по далекосъобщения проучва основателността на искането и преценява необходимостта от изменение и допълнение на лицензията.

Чл. 61. (1) Действието на лицензията може да бъде прекратено или временно спряно с решение на Държавната комисия по далекосъобщения:

1. по мотивирано предложение на лицензирания, което е прието;

2. при непреодолима сила, в резултат на която изпълнението става невъзможно;

3. при извънредни обстоятелства в случаите по глава седма;

4. при възникване на опасност за националната сигурност или отбраната на страната в резултат на осъществяване на дейността по лицензията;

5. при смърт на лицензирания - физическо лице. В този случай наследниците могат в 3-месечен срок да заявят искането си пред Държавната комисия по далекосъобщения за изпълнение на дейността, като до вземане на решение продължават да извършват дейността; 6. при ликвидация или прекратяване на лицензираното юридическо лице.

(2) При прекратяване на лицензията в случаите по ал.1, т.4 на лицензирания се дължи обезщетение, ако прекратяването не е предизвикано от негово виновно поведение.

Чл. 62. (1) Държавната комисия по далекосъобщения след отправяне на писмено предупреждение с определен срок може с мотивирано решение да постанови отнемане на лицензията при:

1. съществено или системно нарушаване на този закон, на актовете по прилагането му или на условията на лицензията;

2. финансова или техническа неспособност на лицензирания да извършва дейността си;

3. действия на лицензирания, които застрашават националната сигурност или накърняват обществения интерес.

(2) Индивидуалните лицензии за радио- и телевизионна дейност се отнемат от Държавната комисия по далекосъобщения след решение на Националния съвет за радио и телевизия. Отнемането се извършва след отправяне на писмено предупреждение с определен срок.

(3) Индивидуалните лицензии, издадени по реда на раздел II на глава пета, се отнемат след одобрение от Министерския съвет и след отправяне на писмено предупреждение с определен срок.

(4) Държавната комисия по далекосъобщения отнема лицензиите, ако в срока на писменото предупреждение лицензираният не е отстранил нарушението.

(5) С решението за отнемане се определя срок, в който лицето не може да кандидатства за издаване на нова лицензия за същата дейност. Този срок не може да бъде по-малък от две години.

(6) Решенията по ал.1 могат да се обжалват по реда на Закона за административното производство.

(7) Решенията на Министерския съвет по ал.2 и 3 могат да се обжалват по реда на Закона за Върховния административен съд.

Раздел IV

Издаване на индивидуални лицензии

Чл. 63. (1) Процедурата по издаване на индивидуална лицензия за обществен далекосъобщителен оператор чрез конкурс или търг се открива по инициатива на Държавната комисия по далекосъобщения или по искания на заинтересовани лица.

(2) При постъпили искания от заинтересовани лица Държавната комисия по далекосъобщения проучва възможностите за издаване на индивидуални лицензии и в срок до 6 месеца уведомява кандидатите за резултата.

(3) При възможност за удовлетворяване на исканията Държавната комисия по далекосъобщения в същия срок публикува съобщение, с което обявява намерението си да издаде индивидуална лицензия за далекосъобщителна дейност и определя срок, в който всички кандидати могат да подадат исканията си.

(4) В случай че броят на кандидатите е по-малък или равен на свободния ограничен ресурс, Държавната комисия по далекосъобщения издава лицензии без конкурс или търг, а когато броят на кандидатите е по-голям, открива процедура за провеждане на конкурс или търг.

Чл. 64. (1) За провеждане на конкурса или търга председателят на Държавната комисия по далекосъобщения назначава със заповед комисия от експерти.

(2) Когато предметът на дейност може да засегне интересите на националната сигурност и отбраната на страната, като членове на комисията за провеждане на конкурса или търга участват и представители на Министерството на вътрешните работи, на Министерството на отбраната и на Министерството на финансите.

(3) Председателят на Държавната комисия по далекосъобщения със заповед определя реда за провеждане на заседанията, начина на вземане на решения, изготвяне на протоколи и др.

Чл. 65. (1) Държавната комисия по далекосъобщения публикува съобщение в централния и местния печат за провеждане на конкурс или търг за издаване на индивидуална лицензия за далекосъобщителна дейност с използване на ограничен ресурс.

(2) В съобщението по ал.1 се посочват видът на конкурса или търга, датата, мястото и часът на провеждане, необходимите документи, срокът и мястото за подаване на заявление за участие, мястото, срокът и редът за закупуване на конкурсните или тръжните документи, началната тръжна цена, размерът и начинът на плащане на депозит за участие и други конкретни изисквания.

Чл. 66. В зависимост от дейността конкурсните и тръжните документи съдържат изисквания:

1. за темповете на развитие и/или на обслужване; за качеството на услугата; за вида на използваната технология; изисквания, свързани със сигурността и отбраната на страната, и др.;

2. критерии за оценка.

Чл. 67. (1) Кандидатите подават писмено заявление за участие в конкурса или търга, към което прилагат:

1. удостоверение за регистрация;

2. доказателства за финансови възможности за изпълнение на дейността - годишен счетоводен баланс и отчет за приходите и разходите, годишни данъчни декларации, банкови препоръки, документи за придобиване на дълготрайните активи и др.;

3. предварителен технически проект и бизнесплан в съответствие с изискванията, посочени в чл.66;

4. документ за внесен депозит или банкова гаранция за неговия размер;

5. декларация за опазване на поверителността на информацията, която се съдържа в конкурсната или тръжната документация;

6. квитанция за заплатени конкурсни или тръжни документи;

7. други документи.

(2) Всички документи се подават на български език.

(3) При провеждане на таен търг към всеки пакет тръжни документи се прилага еднообразен плик за поставяне на предложението на кандидатите за тръжна цена.

(4) Ако документите по ал.1 и 2 не отговарят на изискванията, се вижда в случаите, когато характерът на дейността позволява нейното изпълнение от широк кръг лица и от по-съществено значение е размерът на предложената тръжна цена. Търгът може да бъде с явно или тайно наддаване.

Чл. 69. В 2-месечен срок от изтичането на срока за приемане на документите комисията за провеждане на конкурса или търга провежда конкурса или търга.

Чл. 70. (1) При конкурс предложенията се класират въз основа на комплексна оценка за най-пълно удовлетворяване на конкурсните изисквания.

(2) При търг класирането на кандидатите се извършва според размера на предложената тръжна цена.

Чл. 71. (1) Комисията за провеждане на конкурса или търга в 7-дневен срок от приключване на конкурса или търга представя на председателя на Държавната комисия по далекосъобщения доклад за извършената работа и за резултатите от класацията.

(2) На основание на документите по ал.1 и чл.70 Държавната комисия по далекосъобщения взема решение за издаване на лицензия на кандидата, класиран на първо място в конкурса или в търга.

(3) В решението по ал.2 се разпорежда връщане на депозитите на участниците, които не са спечелили конкурса или търга.

Чл. 72. (1) Участниците в конкурса или в търга се уведомяват писмено за резултатите.

(2) Решението по чл.71, ал.2 може да се обжалва по реда на Закона за административното производство.

Чл. 73. (1) В едномесечен срок от решението по чл.71, ал.2 Държавната комисия по далекосъобщения издава индивидуална лицензия на спечелилия конкурса или търга.

(2) В индивидуалната лицензия спечелилият кандидат е обвързан с направените в конкурса или търга предложения.

Чл. 74. (1) В случай че одобреният кандидат се откаже от издаване на индивидуална лицензия, тя се предлага на участника, класиран на второ място.

(2) При отказ и на втория участник процедурата се закрива без издаване на индивидуална лицензия.

(3) Депозитите на отказалите се кандидати да получат индивидуална лицензия не се връщат.

Раздел V

Обща лицензия

Чл. 75. Общата лицензия определя условията, при които всеки, който желае и отговаря на тези условия, може да осъществява далекосъобщителни дейности. Далекосъобщителните дейности, които могат да се изпълняват с обща лицензия, се определят в списъка по чл.39, ал.2.

Чл. 76. (1) Преди да издаде обща лицензия, Държавната комисия по далекосъобщения публикува проекта за обсъждане и разглежда всички становища и възражения, направени по него.

(2) Общата лицензия влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник", ако в лицензията не е посочена дата.

Чл. 77. Всяко лице може да осъществява далекосъобщителна дейност по обща лицензия, след като се регистрира в Държавната комисия по далекосъобщения.

Чл. 78. Общата лицензия съдържа изисквания за:

1. взаимно свързване на далекосъобщителната мрежа на лицензирания с други лицензирани мрежи;

2. свързване на крайни устройства с одобрен тип към далекосъобщителната мрежа;

3. равнопоставеност на потребителите при осигуряване на достъп и ползване на услугите;

4. съгласуване с Държавната комисия по далекосъобщения на общи условия за взаимоотношенията с потребителите на услугите;

5. публикуване на цените на услугите;

6. предоставяне на потребителите на достатъчна и актуална информация за сметките и тарифите на услугите;

7. установяване на прост метод за уреждане на спорове с потребителите;

8. представяне на документи, отчети, декларации, свързани с дейността на лицензирания;

9. съобразяване с техническите стандарти или изисквания, включително стандарти за ниво на услугата;

10. заплащане на лицензионни и други такси.

Чл. 79. (1) Държавната комисия по далекосъобщения може да изменя условията на общата лицензия, ако това е в интерес на обществото.

(2) Преди да измени условията на общата лицензия, Държавната комисия по далекосъобщения публикува съобщение, в което излага мотивите за изменение и дава възможност на заинтересованите лица да представят свои становища или възражения.

(3) Държавната комисия по далекосъобщения разглежда всички становища и възражения и приема тези от тях, които счита за целесъобразни.

Чл. 80. (1) Държавната комисия по далекосъобщения с решение може да прекрати регистрацията на всяко лице, работещо по обща лицензия, което нарушава условията й, ако след предупреждение от 30-дневен срок лицето не е преустановило нарушението и не е отстранило последиците от него.

(2) Решението по ал. 1 може да бъде обжалвано по реда на Закона за административното производство.

Раздел VI

Свободен режим

Чл. 81. (1) Не се изисква лицензия за изграждане, поддържане и използване на обособени далекосъобщителни мрежи за собствени нужди, които нямат достъп до обществени далекосъобщителни мрежи и не ползват радиочестотен спектър, когато:

1. се намират в недвижим имот, ползван от едно или съвместно от повече лица;

2. свързват няколко съседни недвижими имота, ползвани от едно или съвместно от повече лица;

3. се намират в отделни или механично свързани превозни средства - влакове, кораби и самолети;

4. се намират в недвижими имоти, ползвани от едно или съвместно от повече лица, взаимно свързани с една или повече наети линии от мрежи на обществени далекосъобщителни оператори.

(2) Не се изисква лицензия за използване на радиосъоръжения с малък обсег на действие, чрез които не се осъществяват далекосъобщителни дейности. Техническите изисквания, на които трябва да отговарят радиосъоръженията с малък обсег на действие, се определят с наредба на Комитета по пощи и далекосъобщения.

Глава шеста

ОБЩЕСТВЕНИ ДАЛЕКОСЪОБЩИТЕЛНИ ОПЕРАТОРИ

Чл. 82. Обществените далекосъобщителни оператори са длъжни да осигуряват на потребителите при условия на равнопоставеност достъп до обществените далекосъобщителни мрежи и ползване на далекосъобщителни услуги при публично известни условия.

Чл. 83. В лицензиите на обществени далекосъобщителни оператори, които предоставят всеобщо предлагана услуга и при икономически неизгодни условия и/или изпълняват задачи, свързани с управлението, сигурността и отбраната на страната, се съдържат изискванията по чл.57, ал.1, както и:

1. задължение за предоставяне на всеобщо предлагана услуга при условия на равнопоставеност. Услугата може да се откаже с мотивиран отказ само при техническа невъзможност за предоставянето й;

2. задължение да събира суми по цени за предоставените услуги, без да изключва и себе си, от всички потребители при условие на равнопоставеност;

3. право да води преговори с други далекосъобщителни оператори за предоставяне на международни услуги, както и да осъществява международно разчитане и разплащане;

4. задължение за развитие на обществената далекосъобщителна мрежа в предвидените срокове и етапи с оглед осигуряване на всеобщо предлаганата услуга;

5. задължение относно управлението на предоставяните от него селищни, междуселищни и международни далекосъобщителни услуги;

6. начини и принципи за определяне на цените на предоставяните услуги;

7. задължение относно въвеждането и използването на диференцирано отчитане на разходите за предоставяне на отделните видове услуги;

8. задължение относно въвеждане на разходоориентирани цени за отделните видове услуги;

9. възможност за сключване на договори с други лица за предоставяне на услуги или за изпълнение на други задължения по лицензията;

10. възможност за сключване на договори за разпределяне на приходите с други лица, които предоставят далекосъобщителни услуги;

11. задължение за цялостно изпълнение на лицензията;

12. задължение за предоставяне на информация и отчети, свързани с изпълнението на лицензията;

13. задължение за осигуряване на непрекъснато функциониране и използване на обществената далекосъобщителна мрежа и на предоставяните чрез нея услуги;

14. задължение за извършване на оценка за задоволяване на обществото с всеобщо предлагана далекосъобщителна услуга.

Чл. 84. (1) Обществените далекосъобщителни оператори са длъжни да изграждат мрежите си така, че да могат да осигуряват достъп и възможност за взаимно свързване помежду си.

(2) Обществените далекосъобщителни оператори осъществяват взаимно свързване на мрежите си при публично известни условия на равнопоставеност, включително и по отношение на цените.

(3) Държавната комисия по далекосъобщения може да издава задължителни указания за достъп и взаимно свързване на мрежи на далекосъобщителни оператори.

Чл. 85. Обществените далекосъобщителни оператори не могат да откажат искане за взаимно свързване, ако то е обосновано и технически необходимо. В случай на невъзможност операторът е длъжен писмено да мотивира отказа си.

Чл. 86. Обществените далекосъобщителни оператори са длъжни да осигуряват при необходимост на органите, отговарящи за сигурността и отбраната на страната, достъп за свързване на мрежите им към обществените далекосъобщителни мрежи. Условията за свързване се договарят между страните.

Чл. 87. Обществените далекосъобщителни оператори са длъжни да осигуряват достъп за свързване към мрежите си на обособени далекосъобщителни мрежи на далекосъобщителни оператори, в лицензиите на които е предвидена възможност за това.

Чл. 88. (1) Обществените далекосъобщителни оператори сключват договор за взаимно свързване. Договорът урежда техническите и финансовите условия и се предоставя в Държавната комисия по далекосъобщения.

(2) Държавната комисия по далекосъобщения може да поиска договорът за взаимно свързване да бъде изменен, когато съществуват основателни причини за това.

Чл. 89. (1) В случай че операторите не постигнат споразумение за условията и реда за достъп или за взаимно свързване на далекосъобщителни мрежи, в срок до 3 месеца от искането на заинтересования, всеки от тях може да отнесе въпроса пред Държавната комисия по далекосъобщения.

(2) Държавната комисия по далекосъобщения е длъжна да изготви становище по въпроса по ал. 1 в срок до 3 месеца, като определи условията за достъп и взаимно свързване.

(3) Недоволната от решението страна може в едномесечен срок да отнесе спора за решаване пред съда по общия исков ред.

Чл. 90. Обществените далекосъобщителни оператори могат да предоставят линии под наем при публично известни условия и спазване на принципа на равнопоставеност между наемателите.

Глава седма

ОСИГУРЯВАНЕ НА ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯ ПРИ ИЗВЪНРЕДНИ ОБСТОЯТЕЛСТВА

Чл. 91. Условията и редът за използване на далекосъобщителните мрежи при настъпване на извънредни обстоятелства, като въвеждане на режим "Военно положение" или "Положение на война", както и при стихийни бедствия и аварии се определят от председателя на Комитета по пощи и далекосъобщения съгласувано с министъра на отбраната и с началника на Генералния щаб на Българската армия.

Чл. 92. (1) Далекосъобщителните оператори оказват съдействие за осигуряване на далекосъобщения при извънредни обстоятелства.

(2) Задълженията, изискванията и ограниченията, свързани с отбраната и сигурността на страната, както и при бедствия и аварии се определят в издаваните лицензии.

Чл. 93. При обявяване в страната на режим "Военно положение" или "Положение на война", когато потребностите го изискват, председателят на Комитета по пощи и далекосъобщения може да поиска Държавната комисия по далекосъобщения да прекрати или да спре действието на издадени лицензии, както и да забрани използването на радиосъоръжения и на радиочестотен спектър за граждански нужди.

Чл. 94. (1) С акт на Министерския съвет на Българската телекомуникационна компания се предоставят далекосъобщителни обекти с отбранително предназначение и инсталирани мощности за военно време, които са елемент от системата за национална сигурност. Българската телекомуникационна компания ги използва, модернизира и поддържа в готовност за осигуряване на далекосъобщения при извънредни обстоятелства.

(2) Далекосъобщителните обекти с отбранително предназначение и земята, върху която са построени, могат да се отчуждават, ликвидират, отдават под наем или обременяват с вещни тежести само с акт на Министерския съвет.

(3) Далекосъобщителните обекти по ал. 2 се обособяват организационно и имуществено по баланса на Българската телекомуникационна компания.

(4) Далекосъобщителните обекти с отбранително предназначение и инсталираните военновременни мощности могат да се използват в мирно време за граждански нужди.

(5) Средствата за изграждане, поддържане, реконструкция и модернизация на обектите и мощностите по ал.1 се осигуряват от държавния бюджет, от фонд "Национална съобщителна система", от Българската телекомуникационна компания и от други източници по ред и условия, определени с акт на Министерския съвет.

Глава осма

КРАЙНИ УСТРОЙСТВА И ЕЛЕКТРОМАГНИТНА СЪВМЕСТИМОСТ

Раздел I

Крайни устройства

Чл. 95. (1) Крайно устройство е устройство, предназначено за пряко или непряко свързване към крайна точка на обществената далекосъобщителна мрежа за предаване, пренасяне, обработка или приемане на информация. Свързването може да бъде по проводник, оптично влакно или друго електромагнитно средство.

(2) Пазарът на крайни устройства е свободен.

(3) Крайни устройства и апарати, когато са предназначени за употреба в страната, се произвеждат, внасят се, рекламират се и се съхраняват с оглед продажба, маркетират се, дистрибутират се безплатно или срещу заплащане, както и се свързват пряко или непряко към обществени далекосъобщителни мрежи само ако е одобрен техният тип.

(4) При свързване на обособени далекосъобщителни мрежи към обществените далекосъобщителни мрежи по чл. 87 свързващото крайно устройство на обособените далекосъобщителни мрежи трябва да има одобрение на типа.

(5) Разрешителните по чл.28, т.5, буква "б" за предавателни крайни радиосъоръжения се издават след одобряване на типа им.

Чл. 96. (1) Одобрение на типа се издава, ако при изпитването се установи, че крайните устройства съответстват на съществените изисквания, определени в хармонизирани стандарти.

(2) Председателят на Комитета по пощи и далекосъобщения със заповед определя хармонизираните стандарти, които се прилагат в далекосъобщенията. Заповедта се обнародва в "Държавен вестник".

Чл. 97. Председателят на Комитета по пощи и далекосъобщения с наредби определя условията за:

1. издаване на разрешения на лаборатории за извършване на изпитвания за одобрение на типа;

2. определяне на органи по сертификация;

3. разработване и публикуване на технически спецификации, на които следва да отговарят устройствата, подлежащи на изпитване за съответствие;

4. свързване на устройствата към обществените мрежи;

5. оценяване на съответствието и издаване на сертификати.

Чл. 98. (1) Комитетът по пощи и далекосъобщения утвърждава знаци за маркировка на одобрените крайни устройства, които се поставят върху тях.

(2) Крайните устройства, чийто тип е одобрен, задължително се маркират.

Чл. 99. Крайни устройства и съоръжения за криптографиране на далекосъобщения се внасят, разпространяват и използват след разрешение на Националния шифров орган към Министерството на вътрешните работи.

Раздел II

Електромагнитна съвместимост

Чл. 100. (1) Продажбата и експлоатацията на далекосъобщителни устройства и съоръжения за граждански нужди, които предизвикват електромагнитни смущения или работата на които може да бъде повлияна от такива смущения, може да се извършва само ако те съответстват на изискванията за електромагнитна съвместимост, определени в хармонизирани стандарти.

(2) Председателят на Комитета по пощи и далекосъобщения със заповед определя хармонизираните стандарти, които се прилагат в далекосъобщенията относно електромагнитната съвместимост. Заповедта се обнародва в "Държавен вестник".

Чл. 101. Държавната комисия по далекосъобщения определя органи по сертификация на електромагнитната съвместимост на далекосъобщителни устройства и съоръжения за граждански нужди и предписва процедури за оценка на съответствието на далекосъобщителни устройства и радиосъоръжения с изискванията за безопасност.

Чл. 102. Председателят на Комитета по пощи и далекосъобщения определя:

1. класовете и групите далекосъобщителни устройства и съоръжения, към които се поставят изисквания за електромагнитна съвместимост, както и съоръжения, излъчващи радиосмущения;

2. условията за разработване и публикуване на техническите спецификации към далекосъобщителни устройства, подлежащи на оценка за съответствие с изискванията за електромагнитна съвместимост;

3. условията, при които се издават разрешения на лаборатории за извършване на изпитвания за електромагнитна съвместимост на далекосъобщителни устройства и съоръжения;

4. условията за определяне на органите по сертификация;

5. процедурата за оценка на съответствието й за издаване на сертификати за далекосъобщителни устройства и съоръжения.

Глава девета

СЪГЛАСУВАНЕ НА ИЗВЪРШВАНЕТО НА СТРОИТЕЛНИ РАБОТИ С ОБЩЕСТВЕНИТЕ ДАЛЕКОСЪОБЩИТЕЛНИ ОПЕРАТОРИ

Чл. 103. При построяване на нови сгради инвеститорите са длъжни да предвидят в проектите и да осигурят изграждането на канали за кабели, осигуряващи достъп до далекосъобщителните и кабелните мрежи за разпространение на радио- и телевизионни програми.

Чл. 104. (1) Всеки далекосъобщителен оператор е длъжен да съгласува предварително с общината проект за изграждане на далекосъобщителни мрежи и съоръжения на територията на съответната община.

(2) Далекосъобщителните оператори предоставят на общините планове на далекосъобщителните мрежи и съоръжения, които изграждат, за включване в кадастралния план.

Чл. 105. (1) Всяко лице, което предприема строителни работи, е длъжно предварително да съгласува с общината наличието и разположението на далекосъобщителни мрежи и съоръжения в района на работите и да уточни начина на опазването им с операторите - техни собственици.

(2) Процедурата по ал. 1 не се прилага при спешни работи за отстраняване на последиците от аварии и природни бедствия. В тези случаи извършващият е длъжен незабавно да уведоми съответните оператори, които дават указания за опазване на мрежите и съоръженията си.

(3) В случаите, когато с оглед на предстоящите работи се налага изместване на обществените далекосъобщителни мрежи или съоръжения, лицата по ал. 1 след съгласуване с далекосъобщителни оператори извършват изместването за своя сметка преди започване на дейностите.

Чл. 106. (1) Когато лице, в чийто имот са изградени обществени далекосъобщителни мрежи или съоръжения, поиска да извърши преустройство или ново строителство, то е длъжно да уведоми писмено далекосъобщителния оператор, ако това налага изместване на съоръжението. Далекосъобщителният оператор извършва изместването за своя сметка в срок и по начин, договорени с лицето.

(2) При спор във връзка с изместването собственикът може да отнесе въпроса пред Държавната комисия по далекосъобщения за разрешаване. Държавната комисия по далекосъобщения определя срок, в който операторът следва да извърши изместване на линията или съоръжението.

Глава десета

ПРАВО НА ПОЛЗВАНЕ НА ЧУЖДИ ИМОТИ ЗА НУЖДИТЕ НА ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯТА

Чл. 107. (1) Обществените далекосъобщителни оператори договарят със собствениците на недвижими имоти условията за използване на имота и въздушното пространство над него, за да изграждат или поддържат за своя сметка далекосъобщителни съоръжения.

(2) Обществените далекосъобщителни оператори обезщетяват собственика за всички щети, причинени в имота му във връзка с извършените от тях работи.

(3) Ако страните не постигнат споразумение по ал.1 и 2, спорът може да бъде отнесен за решаване от съда.

Чл. 108. (1) Обществените далекосъобщителни оператори имат право безвъзмездно да използват тунели, мостове, пътища и др. за изграждане на въздушни и подземни далекосъобщителни мрежи, след като уведомят предварително органите, които ги стопанисват, или лицата, които ги ползват, като осигуряват техническа безопасност и предприемат мерки за недопускане на щети.

(2) Редът, по който обществените далекосъобщителни оператори осъществяват дейностите по ал.1, се определя в наредба на Комитета по пощи и далекосъобщения.

Чл. 109. Общините и кметствата осигуряват с договор по установения ред терени за изграждане на сгради за развиване на националната далекосъобщителна мрежа.

Глава единадесета

ЦЕНИ И ТАКСИ

Раздел I

Цени на далекосъобщителните услуги

Чл.  110. Далекосъобщителните оператори определят цени за предоставяните от тях услуги съобразно изискванията на този закон, освен ако в специален закон е предвидено друго.

Чл. 111. (1) Цените на далекосъобщителните услуги, с изключение на цените, които се регулират от Държавната комисия по далекосъобщения, се определят от далекосъобщителните оператори съобразно търсенето и предлагането им на вътрешния пазар. Цените се публикуват от операторите в ежедневник.

(2) Далекосъобщителните оператори при определяне на цените осигуряват равнопоставеност на потребителите.

(3) Цените на далекосъобщителните услуги се представят за сведение в Държавната комисия по далекосъобщения преди публикуването им.

Чл. 112. (1) Държавната комисия по далекосъобщения регулира цените на услугите, предоставяни от оператори, които имат установено господстващо положение на пазара по смисъла на Закона за защита на конкуренцията.

(2) Държавната комисия по далекосъобщения представя информация за цените на услугите по ал.1 на Националната комисия по търговията.

Чл. 113. (1) Цените на услугите по чл.112 се определят от далекосъобщителните оператори при спазване на следните принципи:

1. равнопоставеност на потребителите;

2. съобразяване с разходите по предоставянето на услугите;

3. икономически обоснована печалба;

4. забрана за насрещно (крос) субсидиране на услуги, предоставяни при конкурентни условия;

5. съобразяване с цените на международните пазари, доколкото националните условия го позволяват;

6. насърчаване на инвестициите в далекосъобщенията.

(2) Операторите представят за съгласуване в Държавната комисия по далекосъобщения цените на услугите един месец преди публикуването им заедно с документите по ценообразуване.

(3) В случай че цените не отговарят на принципите по ал.1, Държавната комисия по далекосъобщения задължава операторите да преработят цените в съответствие със същите принципи или прилага някоя от формите на регулиране по чл.114.

Чл. 114. (1) Държавната комисия по далекосъобщения регулира и цените на далекосъобщителните услуги, за които е установено, че се предоставят при злоупотреба с господстващо положение или при нелоялна конкуренция по смисъла на Закона за защита на конкуренцията.

(2) Държавната комисия по далекосъобщения след съгласуване с Комисията за защита на конкуренцията може да осъществи регулиране в следните форми:

1. определяне на граници на цените;

2. определяне на правила и на принципи за образуване на цените;

3. определяне на конкретни цени за срок от 6 месеца до 1 година.

Чл. 115. Цените на всеобщо предлаганата услуга се определят въз основа на методика, разработена от Държавната комисия по далекосъобщения и приета от Министерския съвет. Конкретните стойности на параметрите от методиката се разработват от Държавната комисия по далекосъобщения и се утвърждават от председателя на Комитета по пощи и далекосъобщения.

Раздел II

Лицензионни и други такси

Чл. 116. (1) Всички лицензирани оператори заплащат лицензионни такси по начин, определен в условията на лицензиите.

(2) Лицензираните държавни органи по чл.53, т.5 не заплащат лицензионни такси.

(3) Лицензионните такси са:

1. първоначална - при издаването на лицензията, включваща разходи за подготовката й;

2. годишна - за контролиране изпълнението на лицензиите - процент от годишните брутни приходи без ДДС.

Чл. 117. Всички лицензирани оператори заплащат годишни такси за ползване на ограничен ресурс:

1. от радиочестотния спектър;

2. от Националния номерационен план.

Чл. 118. Начинът за определяне размера на лицензионните и други такси се регламентира с наредба на министъра на финансите по предложение на Държавната комисия по далекосъобщения.

Чл. 119. Лицензионните такси, предвидени в лицензии, издадени по реда на раздел II от глава пета, се разпределят, както следва:

1. първоначалната такса:

а) 5 на сто за фонд "Национална съобщителна система";

б) 5 на сто по бюджета на Държавната комисия по далекосъобщения;

в) 90 на сто в приход на републиканския бюджет;

2. годишната такса - по бюджета на Държавната комисия по далекосъобщения;

3. таксата за ползване на радиочестотен спектър:

а) 20 на сто за фонд "Национална съобщителна система";

б) 30 на сто по бюджета на Държавната комисия по далекосъобщения;

в) 50 на сто в приход на републиканския бюджет.

Чл. 120. (1) Лицензионните такси, както и таксите за радиочестотен спектър, предвидени в лицензиите за далекосъобщителна дейност, се заплащат по бюджета на Държавната комисия по далекосъобщения.

(2) Държавната комисия по далекосъобщения превежда 50 на сто от таксите за ползване на честоти в приход на републиканския бюджет.

(3) Държавната комисия по далекосъобщения превежда на фонд "Радио и телевизия" годишно:

1. осемдесет на сто от постъпленията от първоначалните лицензионни такси за лицензии, издадени за радио- и телевизионна дейност;

2. петдесет на сто от постъпленията от годишните лицензионни такси за радио- и телевизионна дейност.

Глава дванадесета

КОНТРОЛ

Чл. 121. (1) Контролът върху далекосъобщителните дейности и санкционирането за нарушение на лицензиите, издадени за далекосъобщителни дейности, се осъществява от Държавната комисия по далекосъобщения. Санкционирането за нарушение на лицензии, издадени за радио- и телевизионна дейност, се осъществява от Държавната комисия по далекосъобщения след решение на Националния съвет за радио и телевизия.

(2) Взаимодействието между Държавната комисия по далекосъобщения, Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната, Министерството на финансите и Министерството на транспорта във връзка с осъществяване на контрола върху далекосъобщенията се урежда в съвместно издадена инструкция.

Чл. 122. Председателят на Държавната комисия по далекосъобщения оправомощава със заповед служители от Държавната комисия по далекосъобщения, които извършват проверки и констатират нарушенията с актове.

Чл. 123. (1) Председателят на Държавната комисия по далекосъобщения или друго изрично оправомощено от него лице може да издава заповеди, с които да спира до отстраняването на нарушенията извършването на далекосъобщителни дейности, осъществявани в нарушение на закона, подзаконовите нормативни актове и лицензионните условия.

(2) Заповедите могат да се обжалват по реда на Закона за административното производство.

Чл. 124. (1) При административно нарушение оправомощените по чл.122 служители съставят актове по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

(2) Въз основа на актовете председателят на Държавната комисия по далекосъобщения или упълномощено от него длъжностно лице издава наказателни постановления.

(3) Наказателните постановления може да се обжалват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Чл. 125. При констатиране на нарушенията по реда на чл.124, ал.1 актосъставителите могат да изземват и задържат веществените доказателства, свързани с установяване на нарушението по реда на чл.41 от Закона за административните нарушения и наказания.

Чл. 126. В изпълнение на своите функции оправомощените служители на Държавната комисия по далекосъобщения имат право:

1. на свободен достъп в подлежащите на контрол обекти;

2. да проверяват документите, доказващи правоспособността на лицата в контролираните обекти;

3. да изискват сведения и документи, свързани с осъществяване на контрола;

4. да контролират качествените параметри на услугите;

5. да извършват необходимите проверки за установяване качествените параметри на услугите.

Глава тринадесета

АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 127. (1) Който без лицензия извършва далекосъобщителна дейност, която подлежи на лицензиране, или продължи да я осъществява след прекратяване или отнемане на лицензията, се наказва с глоба от 10 000 000 до 50 000 000 лв.

(2) Който без регистрация извършва далекосъобщителни дейности при условията на обща лицензия, се наказва с глоба от 500 000 до 1 000 000 лв.

Чл. 128. (1) Който наруши условията на издадената му индивидуална лицензия, се наказва с глоба от 1 000 000 до 5 000 000 лв.

(2) Който работи по обща лицензия и наруши условията й, се наказва с глоба от 500 000 до 2 000 000 лв.

Чл. 129. Който предоставя наети линии срещу заплащане за ползване от други далекосъобщителни оператори в нарушение на § 11 от преходните и заключителните разпоредби, се наказва с глоба от 1 000 000 до 5 000 000 лв.

Чл. 130. Който наруши тайната на съобщенията, изпращани по далекосъобщителните мрежи, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 500 000 до 5 000 000 лв.

Чл. 131. Който предоставя линии за свързване на нелицензирани далекосъобщителни мрежи, които подлежат на лицензиране по този закон, се наказва с глоба от 2 000 000 до 10 000 000 лв.

Чл. 132. Който смущава и/или изменя съдържанието на съобщения на трети лица, се наказва с глоба от 200 000 до 2 000 000 лв.

Чл. 133. (1) Който използва обществена далекосъобщителна мрежа, за да извършва заплашителни, обезпокоителни или обидни съобщения или обаждания, се наказва с глоба от 200 000 до 1 000 000 лв.

(2) Който предава чрез обществена далекосъобщителна мрежа неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, бедствие, злополука или тревога, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 1 000 000 до 5 000 000 лв.

Чл. 134. Който използва далекосъобщителни съоръжения за собствено облагодетелстване за сметка на далекосъобщителен оператор или на трето лице (кражба на трафик), ако не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 3 000 000 до 10 000 000 лв., като щетите се възстановяват по общия исков ред.

Чл. 135. Който без разрешително произвежда, внася и разпространява радиосъоръжения за граждански нужди, които при своето действие ангажират част от радиочестотния спектър, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 3 000 000 до 15 000 000 лв.

Чл. 136. Който причини повреди на обществени далекосъобщителни мрежи и съоръжения, с което прекъсне или попречи на далекосъобщенията, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 500 000 до 5 000 000 лв., като щетите се възстановяват по общия исков ред.

Чл. 137. Който произвежда, внася, разпространява, свързва и/или използва крайно устройство и радиосъоръжение, предназначено за пряко или непряко свързване към обществена далекосъобщителна мрежа в страната, без типът му да е одобрен по установения ред, се наказва с глоба от 1 000 000 до 5 000 000 лв.

Чл. 138. (1) Който произвежда, внася и/или разпространява одобрени, но немаркирани крайни устройства или радиосъоръжения, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 500 000 до 3 000 000 лв.

(2) Който с измамна цел постави знак за одобрение на крайно устройство или радиосъоръжение, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 500 000 до 5 000 000 лв.

Чл. 139. (1) Който произвежда, разпространява, внася или използва радиосъоръжения за граждански нужди, предизвикващи радиосмущения, в нарушение на нормативните актове за стандартите за електромагнитна съвместимост, се наказва с глоба от 1 000 000 до 5 000 000 лв.

(2) Председателят на Държавната комисия по далекосъобщения със заповед може да спира използването или управляването на съоръженията по ал. 1 до отстраняване на неизправностите.

Чл. 140. Който произвежда, внася, разпространява или използва далекосъобщителни съоръжения за граждански нужди, предизвикващи радиосмущения, без сертификат за електромагнитна съвместимост, се наказва с глоба от 1 000 000 до 5 000 000 лв.

Чл. 141. (1) Който при поискване от Държавната комисия по далекосъобщения не даде информация, свързана с прилагането на този закон, или й даде невярна или неточна информация, се наказва с глоба от 1 000 000 до 5 000 000 лв.

(2) Който препятства контрола при/или по повод изпълнение на функциите на Държавната комисия по далекосъобщения по чл. 126, се наказва с глоба от 1 000 000 до 5 000 000 лв.

Чл. 142. За нарушенията по чл.127, 128, 129, 131, 135, 136, 137, 138, чл. 139, ал.1, чл.140 и чл.141, ал.2, извършени от юридически лица, се налагат имуществени санкции в размерите на предвидените глоби.

Чл. 143. (1) Когато нарушенията по предходните членове са извършени повторно, се налага глоба или имуществена санкция в двоен размер на първоначално наложената.

(2) По смисъла на този закон нарушението е повторно, ако е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същия вид нарушение.

Чл. 144. Двадесет на сто от глобите и имуществените санкции, предвидени в тази глава, се превеждат по бюджета на Държавната комисия по далекосъобщения.

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 1. По смисъла на този закон:

1. "Далекосъобщителна мрежа" е съвкупност от взаимносвързани възли, линии и съоръжения, които служат за осъществяване на далекосъобщения.

2. "Обществена далекосъобщителна мрежа" е далекосъобщителна мрежа, предназначена за предоставяне на обществени далекосъобщителни услуги.

3. "Обособена далекосъобщителна мрежа" е далекосъобщителна мрежа за собствени нужди или за предоставяне на далекосъобщителни услуги за затворени групи абонати.

4. "Ограничен ресурс" е ресурсът, ограничен по природни дадености или по технически причини.

5. "Фиксирана телефонна мрежа" е обществена комутируема далекосъобщителна мрежа, предназначена за пренасяне на звукова информация в честотната лента 300 - 3400 Hz между неподвижни крайни точки на мрежата за осъществяване на:

а) обикновена телефонна услуга;

б) факс съобщения;

в) нискоскоростно предаване на данни чрез модем.

Достъпът до крайна точка на мрежата, предназначена за крайния потребител, е чрез номер/номера от Националния номерационен план. Системите за кабелна телевизия не са част от фиксираната телефонна мрежа.

6. "Крайна точка на мрежата" е физическата точка, в която потребителят получава достъп до обществената далекосъобщителна мрежа. Мястото на крайната точка се определя от Държавната комисия по далекосъобщения и представлява границата на обществената далекосъобщителна мрежа за целите на регулирането.

7. "Взаимно свързване" е физическо или логическо свързване на далекосъобщителни мрежи така, че потребителите, свързани към една от тези мрежи, да получат възможност за достъп до потребители, свързани към други мрежи, или до услуги, предлагани чрез тези други мрежи.

8. "Наети линии" са далекосъобщителни съоръжения, които осигуряват предаване на далекосъобщения между отделни или крайни точки на мрежата без възможност за пренасочване.

9. "Далекосъобщителна услуга" е осъществяване на далекосъобщения по търговски начин.

10. "Обществени далекосъобщителни услуги" са далекосъобщителни услуги, предназначени да бъдат общодостъпни.

11. "Обикновена телефонна услуга" е свързване на абонати чрез фиксираната телефонна мрежа. Не се считат за такива информационните и други услуги, които са допълнителни и се осъществяват на основата на мрежата, изградена за осъществяване на обикновената услуга.

12. "Радио- и телевизионна дейност" е подготвяне, създаване и разпространение на радио- и телевизионни програми и на допълнителна информация за разпространение чрез далекосъобщителни мрежи.

13. "Далекосъобщителен оператор" е всяко лице, което осъществява далекосъобщения въз основа на лицензия, регистрация или свободен режим.

14. "Обществен далекосъобщителен оператор" е всяко лице, което въз основа на лицензия изгражда, използва и поддържа обществена далекосъобщителна мрежа и/или предоставя обществени далекосъобщителни услуги.

15. "Обособен далекосъобщителен оператор" е всяко лице, на което е предоставена лицензия за изграждане, използване и поддържане на обособена далекосъобщителна мрежа.

16. "Електромагнитна съвместимост" е способността на устройство или система да функционират с определено качество в работната им електромагнитна обстановка и да не създават недопустими електромагнитни смущения за другите устройства, функциониращи в същата електромагнитна обстановка.

17. "Радиочестотен спектър" обхваща радиочестотите от 3 kНz до 3000 GHz.

18. "Радиосъоръжения" са предавателни, предавателно-приемателни или приемателни устройства, включително и антените, необходими за работата им, които служат за целите на радиото, или приемници за получаване на излъчени програми.

19. "Лицензия" е разрешение по смисъла на чл.18, ал.5 от Конституцията на Република България.

20. "Криптографска защита" са методите и средствата, предназначени за закриване (кодиране) на обменяната информация по такъв начин, че тя да остане разбираема само за упълномощените за това лица.

21. "Далекосъобщения за морско и въздушно търсене и спасяване" и "информация за безопасност" са всички далекосъобщения, определени като такива в радиоправилата на Международния съюз по далекосъобщения.

22. Предоставянето на далекосъобщителни услуги за морско и въздушно търсене и спасяване и информация за безопасност не представлява обществена далекосъобщителна услуга.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 2. В Закона за съобщенията (обн., ДВ, бр. 27 от 1975 г.; изм., бр. 63 от 1976 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 36 от 1986 г., бр. 12 от 1988 г. и бр. 77 от 1996 г.) се отменя частта, уреждаща далекосъобщенията.

§ 3. В Закона за концесиите (обн., ДВ, бр. 92 от 1995 г.; бр. 16 от 1996 г. - Решение № 2 на Конституционния съд от 1996 г.; изм., бр. 44 от 1996 г., бр. 61 и 123 от 1997 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 4, ал. 1 т. 4 се отменя, а в т. 5 думите "и далекосъобщителни" се заличават.

2. В чл. 5 т. 3 се отменя.

§ 4. В § 6а от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавната собственост (обн., ДВ, бр. 44 от 1996 г.; изм., бр. 104 от 1996 г., бр. 55, 61 и 117 от 1997 г.) след думите "суверенни права" се поставя запетая и се добавя "освен ако със закон не е установено друго".

§ 5. В § 10, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за общинската собственост (обн., ДВ, бр. 44 от 1996 г.; изм., бр. 104 от 1996 г., бр. 55 от 1997 г. и бр. 22 от 1998 г.) думите "включително и тези, които са в капитала, уставния фонд или се водят по баланса на търговско дружество, фирма или предприятие с държавно имущество" се заличават.

§ 6. В чл. 8 от Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. 90 от 1993 г.; изм., бр. 57 от 1995 г., бр. 16, 56 и 104 от 1996 г., бр. 51, 86 и 111 от 1997 г., бр. 15 и 71 от 1998 г.) се създават т. 8 и 9:

"8. извършване на услуги по приемане и доставка на колетни пратки, пощенски записи и пощенски чекове, за които има определени от държавата цени по чл. 10 от Закона за цените в полза на лица - чуждестранни оператори, които се намират извън територията на страната;

9. извършване на далекосъобщителни услуги, за които има определени от държавата цени по чл. 10 от Закона за цените в полза на лица - чуждестранни оператори, които се намират извън територията на страната."

§ 7. Този закон не се прилага по отношение на изграждането, използването, поддържането и контрола на далекосъобщителните мрежи и на радиосъобщенията на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Националната служба за охрана и Националната разузнавателна служба за техни собствени нужди, както и по отношение на вътрешното разпределение на честотите и определянето на повиквателните знаци за техните служебни радиовръзки. Те могат да използват обществените далекосъобщителни мрежи и услуги по реда на този закон.

§ 8. (1) До 31 декември 1998 г. Комитетът по пощи и далекосъобщения се финансира от фонд "Национална съобщителна система".

(2) Министерският съвет в срок един месец от влизането в сила на закона създава Държавна комисия по далекосъобщения, която до 31 декември 1998 г. се финансира от фонд "Национална съобщителна система" към Комитета по пощи и далекосъобщения, като постъпленията от дейността на Държавната комисия по далекосъобщения за същия срок постъпват като приходи във фонд "Национална съобщителна система".

(3) Преходният остатък от фонд "Национална съобщителна система" към Комитета по пощи и далекосъобщения към 1 януари 1999 г. се разпределя, както следва:

а) 25 на сто във фонд "Национална съобщителна система" към Комитета по пощи и далекосъобщения;

б) 75 на сто в бюджета на Държавната комисия по далекосъобщения.

(4) Фонд "Национална съобщителна система" се привежда в съответствие с глава трета от закона от 1 януари 1999 г.

§ 9. Министерският съвет до един месец от влизането в сила на закона създава Съвет по националния радиочестотен спектър, като дотогава Междуведомствената комисия по радиочестоти изпълнява функциите по разпределението на радиочестотния спектър.

§ 10. (1) На основание чл. 18, ал. 4 от Конституцията на Република България се установява държавен монопол върху:

а) предоставяне на обикновена телефонна услуга (селищна, междуселищна, международна и транзитна) между крайни точки на фиксираната телефонна мрежа до 31 декември 2002 г.;

б) предоставяне на линии под наем при публично известни условия до 31 декември 2002 г.

(2) Държавата предоставя изпълнението на дейностите по ал. 1 с лицензия, издадена на Българската телекомуникационна компания от Държавната комисия по далекосъобщения въз основа на решение на Министерския съвет.

(3) Цените на услугите по ал. 1 се определят въз основа на методика, разработена от Държавната комисия по далекосъобщения и приета от Министерския съвет. Конкретните стойности на параметрите от методиката се разработват от Държавната комисия по далекосъобщения и се утвърждават от председателя на Комитета по пощи и далекосъобщения.

§ 11. (1) Всяко лице може да поиска да наеме линия, без право да я пренаема.

(2) Обществените далекосъобщителни оператори са длъжни да изграждат мрежите си чрез наети линии.

(3) Мотивираният отказ на Българската телекомуникационна компания да предостави линии под наем може да бъде обжалван пред Държавната комисия по далекосъобщения. Спорът се решава в едномесечен срок, а в случай, че се налагат допълнителни проверки и проучвания, спорът се решава в тримесечен срок.

(4) Когато Българската телекомуникационна компания не може да предостави линии под наем и поискалият е лицензиран обществен далекосъобщителен оператор, той може да поиска от Държавната комисия по далекосъобщения да му разреши да изгради собствени. В случай че линиите ще ползват свободен радиочестотен спектър, необходимата за тази цел лицензия се издава без търг или конкурс.

(5) За нуждите на управлението, отбраната и сигурността на страната Българската телекомуникационна компания предоставя с приоритет линии под наем на заинтересованите органи и ведомства.

§ 12. Разпоредбите на чл. 90 се прилагат след 31 декември 2002 г.

§ 13. (1) Българската телекомуникационна компания продължава да използва радиочестотния спектър и да изпълнява дейностите си, предвидени в издадената й лицензия от Комитета по пощи и далекосъобщения преди влизането в сила на Закона за далекосъобщенията. (2) В срок до шест месеца от влизането в сила на закона Държавната комисия по далекосъобщения издава на Българската телекомуникационна компания лицензия, която включва задължително дейностите, включени в досегашната й лицензия. С лицензията на основание на решение на Министерския съвет се предоставя необходимият за дейностите й радиочестотен спектър. Лицензията на Българската телекомуникационна компания се издава без търг или конкурс.

§ 14. (1) Лицата, които на основание на издадени лицензии до влизането в сила на закона правомерно са придобили права и осъществяват далекосъобщителни дейности, в тримесечен срок подават заявления за привеждане на лицензиите им в съответствие със закона. Към заявлението лицата прилагат и заверени документи, удостоверяващи самоличността им, или наличието на съдебна регистрация.

(2) В срок до 15 месеца Държавната комисия по далекосъобщения издава лицензии за далекосъобщителна дейност, лицензии по реда на раздел II от глава пета, както и лицензии за радио- и телевизионна дейност за остатъка от срока на първоначално издадените лицензии, но за не по-малко от две години, считано от издаването им.

(3) По начина и в срока по ал. 1 се издават лицензии и на лицата, на които срокът на лицензиите е изтекъл, след като са подали заявления по Закона за концесиите за привеждането им в съответствие със същия закон. Лицензиите се издават за срок от две години, считано от издаването им.

(4) Лицата, които осъществяват далекосъобщителни дейности на основание на издадени след влизане в сила на Закона за концесиите лицензии, могат да кандидатстват за издаване на лицензия по общия ред, като подават заявление за издаване на лицензиите в срока по ал. 1. В случай че до три месеца от подаване на заявлението исканата лицензия не бъде издадена, лицето прекратява дейността си.

§ 15. Лицата, които осъществяват далекосъобщения в нарушение на издадените им лицензии, са длъжни в тримесечния срок за подаване на заявлението по § 14, ал. 1 да отстранят нарушенията на лицензионните условия. В случай че нарушенията не бъдат отстранени, Държавната комисия по далекосъобщения не издава исканата лицензия и лицата прекратяват дейността си.

§ 16. (1) Лицата, които към датата на влизането на закона в сила извършват далекосъобщителна дейност без лицензия, са длъжни в шестмесечен срок да предприемат необходимите действия за издаване на лицензия по реда на този закон. В случай че в посочения срок лицата не предприемат необходимите действия, те прекратяват дейността си.

(2) Лицата, които към датата на влизане в сила на закона имат подадени искания за издаване на лицензии за далекосъобщителна дейност и не осъществяват далекосъобщителна дейност, в шестмесечен срок могат да потвърдят искането си и да приведат документите си в съответствие с изискванията на закона. Потвърдените искания запазват входящия номер на първоначалното подаване.

(3) По реда на ал. 2 следва да потвърдят исканията си и лица, които имат подадени заявления за лицензия, но без да са получили такава, извършват далекосъобщителна дейност.

(4) На лицата по ал. 1 се налага еднократна глоба или имуществена санкция в размер от 1 000 000 до 10 000 000 лв. Размерът на глобата или санкцията е в зависимост от вида, обема и продължителността на осъществяваната далекосъобщителна дейност.

(5) На лицата по ал. 3 се налага еднократна глоба или имуществена санкция в размер от 500 000 до 1 000 000 лв.

§ 17. Членовете на Държавната комисия по далекосъобщения при нейното създаване се назначават, както следва: един от членовете - за срок 7 години, двама от членовете - за срок 5 години, двама от членовете - за срок 2 години.