ДИРЕКТИВА 97/36/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА внасяща поправки в Директивата на Съвета 89/552/ЕИО относно съласуването на някои разпоредби в законите, подзаконовите и административните актове на държавите-членки, отнасящи се до извършването на телевизионна дейност.

Европейският парламент и Съвета на Европейския съюз

На основание на Договора за учредяване на Европейската общност и в частност чл.57.ал.2 и чл.66 от Договора

На основание на предложението на Комисията На основание на становището на Икономическия и социалния комитет

В съответствие с процедурата установена в чл. 189b на Договора в светлината на обединения текст одобрен от Помирителната комисия на 16 април 1997 год.,

(1) Като има предвид, че Директива на Съвета 89/552/ЕИО определя правното устройство на телевизионните предавания на вътрешния пазар;

(2) Като има предвид, че чл.26 от Директива 89/552/ЕИО постановява Комисията, не по-късно от края на петата година след датата на приемането на директивата, да представи на Европейския парламент, Съвета и Икономическия и социалния комитет, доклад за прилагането на директивата и ако е необходимо да направи нови предложения за адаптирането и към усъвършенствания в областта на телевизионното излъчване;

(3) Като има предвид изпълнението на Директива 89/552/ЕИО и доклада за нейното прилагане, открои необходимостта от изясняване на някои определения или задължения на държавите-членки по силата на тази Директива;

(4) Като има предвид, че Комисията в своето съобщение от 19 юли 1994 год. озаглавено „Пътя на Европа към информационното общество: план за действие”, подчерта важността от регулиращ механизъм по отношение съдържанието на аудио-визуалните услуги, което ще помогне да се осигури свободното движение на такива услуги в Общността и който да отговаря на възможностите за разрастване на този сектор открити от новите технологии, като същевременно се съобразява със специфичното естество, в частност културното и социологическото въздействие на аудио-визуалните предавания, по какъвто и начин да се излъчват.

(5) Като има предвид, че Съвета приветства този план за действие на срещата си от 28 септември1994 год. и подчерта необходимостта от подобряване на конкурентността на европейската аудио-визуална индустрия;

(6) Като има предвид, че Комисията представи Зелена книга за защита на малцинствата и човешкото достойнство в аудио-визуалните и информационните услуги и се е заела да представи Зелена книга фокусираща развитието на културните аспекти на тези нови услуги;

 

(7) Като има предвид, че всяка правна постановка регулираща новите аудио-визуални услуги трябва да е съпоставима с основната цел на тази директива, която е да създаде правната рамка за свободното движение на услуги;

 

  1. Като има предвид, че е от съществено значение, държавите-членки да предприемат действия по отношение на услуги съпоставими с телевизионното излъчване, за да се предотврати каквото и да е нарушение на основополагащите принципи, които трябва да управляват информацията и появата на значителни несъответствия що се отнася до свободното движение и конкуренцията;
  2. Като има предвид, че на срещата си в Есен, на 9 и 10 декември 1994 год. държавните и правителствените ръководители от Европейския съвет поискаха от Комисията да представи предложение за ревизия на Директива 89/552/ЕИО преди следващата им среща;
  3. Като има предвид, че прилагането на Директива 89/552/ЕИО разкри необходимостта от изясняването на концепцията за юрисдикцията по-специално спрямо аудио-визуалния сектор; като има предвид съдебната практика на съда на Европейска общност, критерият за регистрацията трябва да стане принципен критерий определят юрисдикцията на всяка една страна-членка;

(11) Като има предвид, че концепцията за регистрирането съгласно критериите постановени от Съда в присъдата му от 25 юли 1991 год. по делото Factotrame, включва фактическата упражняване на икономическа активност посредством фиксирана регистрация за определено време;

(12) Като има предвид, че регистрирането на организация за телевизионно излъчване може да бъде определено от редица практически критерии, като местоположение на главното управление на доставчика на услугата, мястото където обикновенo се взимат решения за програмната политика, мястото откъдето предаването ще се излъчва, окончателно се подготвя и заснема и мястото където се намира преобладаващата част от работната ръка необходима за телевизионното излъчване;

(13) Като има предвид, че фиксирането на поредица от практически критерии е предназначено да определи посредством изчерпателна процедура, че единствено държавата-членка и само тя има юрисдикцията над телевизионния разпространител въз основа разпоредбата за услугите, с които се занимава тази Директива; въпреки това, взимайки предвид практиката на Съда и за да избегнат случаите, в които съществува вакуум в юрисдикцията, подходящо е да се използва критерия за регистрация в смисъла на чл.52 и като се съблюдава Договора за регистрирането на Европейската общност като решаващ критерий детерминиращ юрисдикцията на държавата членка;

(14) Като има предвид, че Съда винаги е бил на мнение, че държавата-членка си запазва правото да предприеме мерки срещу организация за телевизионно излъчване, която е регистрирана в друга държава-членка, но е насочила цялата или по-голяма част от дейността си към територията на първата държава-членка, ако избора за регистриране е бил направен с оглед да заобиколи закона, които би бил приложен спрямо организацията, ако е била регистрирана на територията на първата държава-членка;

(15) Като има предвид, че чл.F(2) от договора за Европейския съюз поставя като условие Съюза да съблюдава основните права във вида, които са гарантирани от Европейската конвенция за защита на човешките права и основните свободи като основни принципи на юриспруденцията в Общността; като има предвид, че всяка мярка ограничаваща приемането и/или прекъсване ретранслирането на телевизионен сигнал предприета съгласно чл.2а от Директива 89/552/ЕИО и както е променен в настоящата Директива трябва да съответства на такива принципи;

(16) Като има предвид, че е необходимо да се обезпечи ефективно прилагане на разпоредбите на Директива 89/552/ЕИО и така както са променени в настоящата Директива, в цялата Общност, за да се запази свободната и честна конкуренция между фирмите в същата индустрия;

(17) Като има предвид, че директно засегнати трети страни, включително поданици на други държави-членки, трябва да имат възможност да отстояват правата си, според националния закон, пред компетентните съдебни или други власти на държавата-членка с правомощия над организацията за телевизионно излъчване, която може да е пропуснала да се съобрази с националните разпоредби произтичащи от прилагането на Директива 89/552/ЕИО и така както са променени от настоящата Директива;
  1. Като има предвид, че е особено важно държавите-членки да са в състояние да предприемат мерки за защита правото на информация и да осигуряват широк достъп да обществеността до телевизионното отразяване на събития от национално и над-национално значение, от първостепенна важност за обществото, като Олимпиади, Световно първенство по футбол и Европейско футболно първенство; като има предвид, че с тази цел държавите-членки си запазват правото до предприемат мерки съобразени с юриспруденцията на Общността целящи регулирането на дейността на телевизионните разпространители по силата на техните правомощия за изключителни права на излъчване на такива събития;
  2. Като има предвид, че е необходимо да се вземат мерки в рамките на Общността, за да се избегне потенциалната правна неточност и объркване на пазара и за да се съгласува свободното движение на телевизионни услуги с необходимостта от предотвратяване възможността от заобикаляне на националните закони защитаващи легитимния общ интерес;
  3. Като се има предвид в частност, че е целесъобразно в настоящата Директива да се формулират разпоредбите засягащи упражняването от страна на телевизионните разпространители на изключителни права за излъчване, които те може да са откупили, за събития смятани от първостепенно значение за обществото в държавата-членка, различна от тази, която има правомощия над телевизионните разпространители; и като има предвид, че да се избегне спекулативното откупуване на права с оглед заобикалянето на националните закони, необходимо е да се приложат тези разпоредби към договорите сключени след публикуването на настоящата Директива и засягаща събитията, които стават след датата на прилагането; и като има предвид, че когато договорите, които предхождат публикуването на настоящата Директива се обновяват, те се смятат за нови договори;
  4. Като има предвид, че събитията от първостепенно значение за обществото, трябва по смисъла на настоящата Директива, да отговарят на определени критерии, което ще рече, че представляват интерес за широката публика в Европейския съюз или в дадена държава-членка или във важна съставна част от държава-членка и са планирани предварително от организатор на събитието, който е законно упълномощен да продава правата свързани с това събитие;
  5. Като има предвид, че по смисъла на тази директива „свободна телевизия" означава излъчването по канал, обществен или търговски, на предавания, които са достъпни за обществеността без допълнително заплащане по отношение на начините за финансиране на излъчването, които преобладават в държавата-членка/като лицензна такса и/или основна периодична абонаментна такса за кабелна мрежа/;
  6. Като има предвид, че държавите-членки са свободни да предприемат всякакви мерки, които те преценят като подходящи спрямо излъчвания, които идват от трети страни и които не удовлетворяват условията дефинирани в чл.2 на Директива 89/552/ЕИО и така както са изменени от настоящата Директива, при условие, че те са съобразени с юрисдикцията на Общността и международните ангажименти на Общността;
  7. Като има предвид, че за да се елиминират пречките произтичащи от разликите в националните законодателства при промоцирането на Европейски произведения. Директива 89/552/ЕИО и така както е изменена от настоящата Директива, съдържа разпоредби целящи хармонизирането на тези законодателства; като има предвид, че тези разпоредби, които основно са предназначени за либерализиране на търговията, трябва да съдържат клаузи хармонизиращи условията за конкуренция;
  8. Като има предвид, освен това, че чл. 128(4) от Договора за създаване на Европейската общност, изисква Общността да взима под внимание културните аспекти в дейността си по силата на други разпоредби на Договора;
  9. Като има предвид. че Зелената книга „Стратегически възможности за заздравяване на европейската програмна индустрия в контекста на аудио-визуалната политика на Европейския съюз" приета от Комисията на 7 април 1994 год. предявява, между другото, мерки за представяне на Европейските произведения с цел по-нататъшното развитие на тази област; като има предвид, че програмата МЕDIА-II като се стреми да промоцира обучението, развитието и разпространението на в аудио-визуалния сектор, също е предназначена да съдейства за развитието в създаването на Европейски произведения; като има предвид, че комисията е предложила производството на Европейски произведения също да бъде представяно с механизмите на Общността, например, Гаранционния фонд;
  10. Като има предвид, че организации за телевизионно излъчване, производители на програми, продуценти, автори и други специалисти трябва да бъдат насърчавани в развитието на по-обстойни концепции и стратегии целящи развитието на европейските аудио-визуални художествени филми, които са адресирани към международната аудитория;
  11. Като има предвид, в допълнение към съобщенията цитирани по-горе, че е необходимо да се създават условия за подобряване на конкурентността на програмната индустрия; като има предвид, че в съобщенията за прилагане на чл.чл. 4 и 5 от Директива 89/552/ЕИО, приети от Комисията на 3 март 1994 год. и 15 юли 1996 год., съгласувани с чл.4(3) от настоящата Директива, се прави извода, че мерките за подпомагане на Европейските произведения, могат да окажат принос в тази насока, но че е нужно да се отчете развитието в областта на телевизионното излъчване;
  12. Като има предвид, че канали излъчващи изцяло на език различен от тези на държавите-членки, не трябва да бъдат обект на разпоредбите на чл.чл. 4 и 5; като има предвид, независимо от това къде такъв език или езици заемат значителна част, но не изцяло времето за излъчване на канала, разпоредбите на чл.чл. 4 и 5 не трябва да се прилагат към тази част от времето за излъчване;
  13. Като има предвид, че делът на Европейските произведения, трябва да бъде изпълнен като се отчита икономическата реалност; като се има предвид, следователно, че за тази цел се изисква прогресивна система;
  14. Като се има предвид, с оглед подпомагането на производството на Европейски произведения, от съществено значение е Общността, отчитайки аудио-визуалния капацитет на всяка държава-членка и необходимостта от защита на по-малко използваните езици в Европейския съюз, да подпомогне независимите продуценти; като има предвид, че държавите-членки, при дефинирането на понятието „независим продуцент" трябва да се съобразят със съответните критерии като собственост на компанията производител, количеството програми доставяни на същия телевизионен разпространител и собствеността върху вторичните права;
  15. Като има предвид, че въпроса за специфичното разпределяне на времето за всеки вид телевизионен показ на кинематографични произведения е преди всичко проблем, който се урежда между заинтересованите страни или между заангажираните професионалисти;
  16. Като има предвид, че рекламирането на продукти на хуманитарната медицина е предмет на разпоредбите в Директива 89/552/ЕИО;
  17. Като има предвид, че времето в ежедневните предавания отделяно за съобщения правени от телевизионния разпространител във връзка със собствените си програми и помощна продукция произтичаща директно от тях или за съобщения за обществени услуги и призиви за благотворителност, излъчени безплатно, не трябва да бъде включено в максимално определеното време за ежедневно или почасово излъчване, отделено за реклама или телевизионен магазин;
  18. Като има предвид, че това изключение от правилата, с оглед да се избегне деформирането на конкуренцията, е ограничено до съобщенията засягащи продукцията, която изпълнява 1 едновременно условието да бъде помощна и произтичаща директно от съответните програми; като има предвид, че терминът „помощни" се отнася за продукция предназначена специално да даде възможност на аудиторията да се възползва напълно от тези програми или да общува с тях;
  19. Като има предвид, че с развитието на телевизионния магазин, икономически важна дейност за операторите като цяло и истински отдушник за стоки и услуги в рамките на Общността, от съществено значение е да се променят правилата за времето за излъчване и да се осигури висока степен на защита на потребителя, посредством подходящи стандарти регулиращи формата и съдържанието на такива предавания;
  20. Като има предвид, че е важно за компетентните национални власти при контрола върху прилагането на съответните разпоредби да са в състояние да разграничават - що се отнася до каналите, които не са предназначени изцяло за телевизионен магазин - времето определено за излъчване на спотове за телевизионен магазин, рекламни спотове и други форми на рекламиране, от времето за излъчване на прозорец на телевизионен магазин; като има предвид, че следователно е необходимо и достатъчно, всеки прозорец да е ясно идентифициран с оптични и акустични средства, най-малко в началото и края му;
  21. Като има предвид, че Директива 89/552/ЕИО и така както е променена от настоящата Директива се прилага спрямо каналите предназначени за телевизионен магазин или само-представяне без конвенционалните програмни елементи като новини, спорт, игрални и документални филми и театър, единствено заради целите на настоящата Директива и без да се нарушава включването на такива канали в обсега на други инструменти на Общността;
  22. Като има предвид, че е необходимо да се разясни, че само-представянето е особена форма на реклама, в която телевизионния разпространител представя собствената си продукция, услуги, предавания или канали; като има предвид в частност, че телевизионни кадри състоящи се от откъси от предавания, се третират като предавания; като има предвид, че само-представянето е нов и сравнително непознат феномен и разпоредбите, които го засягат могат следователно да бъдат обект на бъдещо преразглеждане съобразно настоящата Директива;
  23. Като има предвид, че е необходимо да се изяснят правилата за защита на физическото, умственото и моралното развитие на непълнолетните; като има предвид, че установяването на ясна граница между предавания, които са абсолютно забранени и онези, които могат да бъдат разрешени при използването на подходящи технически средства, трябва да удовлетворява обществените изисквания изразени от държавите-членки и Общността;
  24. Като има предвид, че никоя от разпоредбите на настоящата Директива, които засягат защитата на непълнолетните и обществения ред, не изисква въпросните мерки задължително да бъдат приложени при предварителния контрол на телевизионните предавания;
  25. Като има предвид, че изследването на Комисията съвместно с компетентните власти на държавите-членки върху възможните предимства и недостатъци от по-нататъшни мерки за улесняване контрола упражняван от родители или попечители върху предаванията, които непълнолетните могат да гледат, отчита, между другото, наложителната необходимост:

- изискване за нов телевизионен приемник съоръжен с техническо устройство, което да позволява на родителите или попечителите да филтрират определени предавания

- въвеждането на подходящи рейтинг системи

- насърчаване на семейната политика на гледане на телевизия и други образователни и осведомителни мерки

- съобразяване с опита натрупан в тази област в Европа и навсякъде другаде, както и с мненията на заинтересованите страни като телевизионни разпространители, продуценти, образователни и медийни специалисти и съответните асоциации, с оглед да се представят, ако е необходимо преди крайния срок установен в чл.26, подходящи предложения за правни или други мерки;

  1. Като има предвид, че е уместно де се промени Директива 89/552/ЕИО, в онази част, която разрешава на физически или юридически лица, чиято дейност включва производството или продажбата на медицински продукти и лечение възможно само по предписание, да спонсорират телевизионни предавания, при положение, че спонсорството не заобикаля забрани за телевизионна реклама на медицински продукти и лечение възможно само по предписание

44 . Като има предвид, че подхода в Директива 89/552/ЕИО и настоящата Директива е бил приет, за да сеигне пълно хармонизиране необходимо и достатъчно, за да осигури свободно движение на телевизионни предавания в Общността; като има предвид, че държавите-членки са свободни да прилагат спрямо разпространителите на програми под тяхна юрисдикция, по-детайлни и строги правила в областите координирани от настоящата Директива, между другото, включително правила засягащи постигането на цели на езиковата политика, защита на обществения интерес от гледна точка на ролята на телевизията като доставчик на информация, образование, култура и развлечения; като има предвид нуждата от защита на плурализма в информационната индустрия и медиите и защитата на конкуренцията, с оглед да се избегне злоупотребата с доминиращото положение и/или да се установи или заздрави доминиращото положение посредством уедряване, споразумения, придобивки или подобни инициативи; като има предвид, че такива правила трябва да са съвместими с юриспруденцията на Общността;

  1. Като има предвид, че целта да се подпомага аудио-визуалната продукция в Европа, може да бъде следвана от държавите-членки в рамките на организацията на техните разпространители на телевизионни услуги, между другото, посредством дефинирането на мисията на обществения интерес за определени организации на телевизионни разпространители, включително задължението да съдействат за инвестирането в Европейска продукция;
  2. Като има предвид, че чл.В от Договора за Европейския съюз постановява, че една от целите, които трябва да си постави Съюза е да поддържа пълноценно "acquis communautair"

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА

ГЛАВА 1

Определения

 

Член 1

По смисъла на тази директива:

(а) „Телевизионно излъчване” е първично предаване по кабел или в ефир, включително и чрез спътник, в кодирана или некодирана форма на телевизионни програми, предназначени за приемане от публиката. То включва обмена на програми между предприятия с намерение да бъдат предоставени на публиката. То не включва съобщителните услуги, осигуряващи информация или други съобщения по индивидуална поръчка, като телепис, електронна база данни и други подобни услуги;

(б) „телевизионен разпространител" е физическо или юридическо лице, което носи редакторската отговорност за съставянето на разписанията на телевизионни програми по смисъла на (а) и което ги излъчва или за него ги излъчва трета страна;

(в) „Телевизионна реклама" е всяка форма на съобщение, излъчена срещу заплащане или подобно възнаграждение или излъчена за целите на само-представянето, от обществено или частно предприятие, във връзка с търговия, работа, занаят или професия с цел да се насърчи продажбата на стоки и услуги, вкл. недвижима собственост, или права и задължения срещу заплащане.

(г) „Реклама с прикрит контекст" означава представянето чрез думи или картини на стоки, услуги, а също името, търговската марка или дейността на производител на стоки или услуга в програми, когато токова представяне е извършено с намерение да послужи за реклама и би могло да подведе аудиторията относно действителната си същност. Подобно птредставяне се смята за преднамерено, особено ако е направено срещу заплащане или друго възнаграждение;

(д) „Спонсорство" е всеки принос от обществено или частно предприятие, което не се занимава с телевизионно излъчване или с производство на аудиовизуални произведения към финансирането на телевизионни програми с цел разпространение на неговото име, търговска марка, репутация, дейност или продукция.

(е) „телевизионен магазин" представлява излъчване на директни предложения към аудиторията с оглед доставянето на стоки и услуги, включително недвижима собственост, права и задължения, срещу заплащане.

 

ГЛАВА II

Общи разпоредби

Член 2

  1. Всяка държава-членка прави необходимото всички телевизионни предавания излъчени от телевизионни разпространители под нейна юрисдикция да бъдат съобразени с правилата на законодателната система приложими спрямо телевизионните предавания предназначени за аудиторията на тази държава-членка.
  2. По силата на настоящата Директива, телевизионни разпространители под юрисдикцията на държавата членка са:

- онези регистрирани в тази държава-членка съгласно ал.З

  1. По силата на настоящата Директива се преценява, че телевизионния разпространител се регистрира в държавата-членка в следните случаи:

    2. (а) главното управление на телевизионния разпространител се намира в тази държава-членка и редакционните решения за програмното разписание се вземат в същата държава-членка;

    (б) ако главното управление на телевизионен разпространител се намира в една държава-членка, но редакционните решения а програмното разписание се вземат в друга държава-членка - преценява се, че се регистрира в държавата-членка,където преобладаващата част от работната ръка е ангажирана с телевизионното излъчване; ако във всяка от двете държави-членки действа значителна част от работната ръка включена в осъществяването на телевизионното излъчване - смята се, че телевизионния разпространител се регистрира в държавата-членка където се намира главното му управление; ако в нито една от държавите-членки не действа преобладаваща част от работната ръка ангажирана в телевизионното излъчване - приема се, че се регистрира в държавата-членка, в която за първи път е започнал да излъчва телевизионни програми в съответствие със законовата уредба на държавата членка, при положение, че поддържа стабилни и ефективни връзки с икономиката на държавата-членка;

    (в) ако главното управление на телевизионния разпространител е в една държава членка, а решенията за програмното разписание се вземат в трета страна или обратното преценява се, че се регистрира в последната държава, при положение, че значителна част от работната ръка ангажирана в дейността по излъчването работи в същата държава.

  2. Телевизионни разпространители, към които не се прилага ал.З се преценява, че са под юрисдикцията на държавата-членка в следните случаи:

    3. (а) те използват честота, предоставена от държавата-членка;

    (б) въпреки че не ползват честота предоставена им от държавата членка, те използват спътников капацитет принадлежащ на тази държава-членка:

    (в) въпреки че не ползват нито честота предоставена им от държавата-членка, нито неин спътников капацитет, те използват спътникова връзка намираща се в тази държава-членка.

  3. Ако въпросът за юрисдикцията не може да бъде решен в съответствие с алинеи 3 и 4, компетентната държава-членка е тази, в която телевизионния разпространител се е регистрирал по силата член 52 и членовете произтичащи от Договора за Европейската общност.
  4. Настоящата Директива не се прилага по отношение на предавания предназначени изключително за приемане в трети страни и които не се приемат директно или индиректно от аудиторията в една или повече държави-членки.

Член 2а

  1. Държавите-членки осигуряват свобода на приемането и не ограничават препредаването на телевизионни програми на тяхна територия от други държави-членки, заради причини, които попадат в сферите съгласувани от настоящата Директива

2. Държавите-членки могат временно да се абстрахират от ал.1, ако са налице следните условия:

(а) телевизионната програма, идваща от друга държава-членка, открито, сериозно и тежко нарушава чл. 22(1) и (2) и/или чл. 22а;

(б) през предшестващите 12 месеца телевизионния разпространител е нарушил разпоредбите в (а) най-малко в два предишни случая;

(в) засегнатата държава-членка е уведомила писмено телевизионния разпространител и Комисията за потвърдените нарушение и за мерките, които възнамерява да предприеме, ако подобно нарушение възникне отново;

(г) консултациите с излъчващата държава-членка и Комисията не са довели до приемливо уреждане в рамките на 15 дни от уведомлението упоменато във (в) и нарушението според твърденията продължава. Комисията в срок от два месеца след уведомяването за взетите мерки от държавата-членка, се произнася дали мерките са съвместими със законите на Общността. Ако тя реши, че не са, от държавата-членка ще бъде поискано в спешен порядък да преустанови изпълнението на въпросните мерки.

  1. Алинея 2 се прилага без да предрешава въпроса към всяка процедура, поправяне на неправда или санкция за споменатите нарушения в държавата-членка, която има правомощия над въпросните телевизионни разпространители.

 

 

Член 3

1. Държавите-членки са свободни да изискват от телевизионните разпространители които се намират под тяхна юрисдикция, да приемат по-подробни или по-строги правила в областите, за които се отнася настоящата Директива.

2. Държавите-членки осигуряват с подходящи средства в рамките на своето законодателство спазването на разпоредбите на настоящата Директива от страна на телевизионните разпространители, които се намират под тяхна юрисдикция.

3. Мерките включват подходящи процедури, с които директно засегнати трети страни, включително поданици на други държави да сезират компетентните съдебни или други власти и да търсят ефективно съдействие съгласно националните закони.

Член 3а

1. Всяка държава членка може да вземе мерки съобразно законите на Общността с оглед на това телевизионните разпространители под нейна юрисдикция да не излъчват на базата на изключителни права, събития, които се оценяват от държавата-членка като изключително важни за обществото по такъв начин, че да лишат значителна част от аудиторията в тази държава-членка от възможността да проследи тези събития посредством предавано на живо или след време по свободна телевизия. Ако това стане, държавата-членка, за която става дума, съставя списък от предстоящи събития, национални или над-национални, които тя прецени, че са от особена важност за обществото. Тя трябва да извърши това по ясен и прозрачен начин, своевременно и в реално време. Въпреки това, въпросната държава-членка, определя също, дали тези събития се предават цялостно или частично на живо или където е необходимо или подходящо поради обективни причини на обществения интерес, изцяло или отчасти след време.

2. Държавите-членки незабавно осведомяват Комисията за всяка взета мярка или която ще бъде взета съгласно ал.1. В срок от три месеца от осведомяването, Комисията проверява, дали тези мерки са съвместими със законите на Общността и да ги оповести на другите държави-членки. Тя търси мнението на Комитета създаден съгласно чл.23а. Тя незабавно публикува взетите мерки в официалните протоколи на Европейската общност и най-малко веднъж годишно, обединения списък на мерките взети от държавите-членки.

3. Държавите-членки следят с подходящи средства в рамките на техните правомощия, телевизионните разпространители под тяхна юрисдикция, да не упражняват изключителни права закупени от тези телевизионни разпространители след датата на публикуването на настоящата Директива, по такъв начин, че значителна част от аудиторията в друга държава-членка е лишена от възможност да проследи събития , предвидени от тази друга държава-членка, съгласно предходните алинеи за цялостно или частично живо предаване или където е необходимо или подходящо, поради обективни причини на обществения интерес, цялостно или частично след време по свободна телевизия, както е определено от тази друга държава-членка съгласно ал.1.

ГЛАВА III

 

Развитие на разпространението и производството на телевизионни програми.

Член 4

1. Държавите-членки, където това е практически възможно и чрез подходящи средства, осигуряват запазването от страна на телевизионните разпространители на по-голямата част от програмното време за европейски произведения съгласно чл. 6, с изключение на времето, предназначено за новини, спортни състезания, игри, реклама, телетекстни услуги и телевизионен магазин. Отчитайки отговорностите на телевизионните разпространители пред аудиторията в областта на информацията, образованието, културата и развлеченията, това съотношение трябва да бъде постигнато постепенно, въз основа на подходящи критерии.

2. Когато съотношението, посочено в ал. 1. не може да бъде постигнато, то не може да бъде по-ниско от средното за 1988 г. в съответната държава-членка.

По отношение на Гърция и Португалия 1988 г. се заменя с 1990 г.

3. От 3 октомври 1991 г. държавите-членки представят на всеки две години доклад пред комисията относно прилагането на настоящия член и чл. 5.

В частност този доклад съдържа статистическо изложение на достигнатото съотношение, споменато в настоящия член и в чл. 5. за всяка телевизионна програма, която се излъчва под юрисдикцията на съответната държава-членка, причините, които във всеки отделен случай са довели до неспазване на съотношението и мерките, които са предприети и предвидени в тази насока.

Комисията осведомява другите държави-членки и Европейския парламент за докладите, които, където е необходимо, са придружени със становище. Комисията осигурява прилагането на настоящия член и чл. 5. в съответствие с разпоредбите на Договора. Комисията може в своето становище да отбележи напредъка спрямо предишни години, дела на първите телевизионни емисии в програмите, особеното положение на новите телевизионни разпространители и специфичното положение в страни с ниско аудиовизуално производство и с езикови области с ограничен брой хора.

4. Съветът прави преглед на прилагането на настоящия член въз основа на доклад на Комисията, придружен от подходящи предложения за ревизия не по-късно от края на петата година след приемането на Директивата.

За тази цел докладът на Комисията взема предвид развитието на общия пазар и на международната обстановка на базата на информация, предоставена от държавите-членки.

Член 5

Когато това е практически възможно и чрез подходящи средства държавите-членки осигуряват запазването от страна на телевизионните разпространители на поне 10% от времето за излъчване с изключение на времето, посветено на новини, спортни състезания, игри, реклама, телетекст и телевизионен магазин или алтернативно, по усмотрение на държавите-членки, на поне 10% от техния програмен бюджет за европейски произведения, създадени от независими продуценти. Като се отчитат задълженията на телевизионните разпространители към своята аудитория в областта на информацията, образованието, културата и развлеченията, това съотношение трябва да бъде постигнато постепенно въз основа на подходящи критерии; то трябва да бъде постигнато като се отделят средства за достатъчно количество нови произведения, т.е. произведения, които се разпространяват не по-късно от 5 години след тяхното създаване.

 

Член 6

1. По смисъла на настоя щата глава, „европейски произведения" са: (а) произведения, произхождащи от държавите-членки на Общността;

(б) произведения, произхождащи от европейска държава, която е трета страна по отношение на Конвенцията за трансгранична телевизия на Съвета на Европа и са изпълнени изискванията на ал. 2.

(в) произведения, произхождащи от други европейски държави, които са трета страна и са изпълнени изискванията на ал. 3.

Прилагането на разпоредбите според (б) и (в) е условие за произведения произхождащи от държави-членки неподлежащи на наказателни мерки в споменатите трети страни.

2. Произведенията, за които се отнасят ал. 1., (а) и (б) са произведения, създадени главно от автори и работници, чието местожителство е в една или повече трети държави, посочени в ал. 1., (а) и (б), при условие, че отговарят на едно от следните три изисквания:

(а) да са създадени от един или повече продуценти, регистрирани в една или повече от тези държави, или

(б) създаването на произведенията да се наблюдава и фактически контролира от един или повече продуценти, регистрирани в една или повече от споменатите държави, или

(в) приносът на копродуцентите от споменатите държави към общите разходи да е преобладаващ и копродукцията да не се контролира от един или повече продуценти, регистрирани извън тези държави.

3. Произведенията, за които става дума в ал. 1., (в) са създадени изключително или в копродукция с продуценти, регистрирани в една или повече държави-членки, от продуценти регистрирани в една или повече европейски държави, които са трета страна и с които Общността сключва споразумения по реда на Договора, ако авторите и работниците са главно такива, които имат местожителство в една или повече европейски страни.

4. Произведения, които не са европейски по силата на ал. 1, но са създадени в рамките на двустранните копродуцентски договори сключени между държави-членки и трети страни се смятат за европейски, при положение че копродуценти от Общността осигуряват преобладаващата част от общите разходи на продукцията и че над продукцията не упражнява контрол един или повече продуценти регистрирани извън територията на държавите-членки.

5. Произведения, които не са европейски по смисъла на ал. 1. и 4, но които са създадени гл. от автори и работници с местожителство в една или повече държави-членки, се считат за европейски до степента, до която е приносът на копродуцентите от Общността в общите производствени разходи.

Член 7

Държавите-членки правят необходимото телевизионните разпространители, които се намират под тяхна юрисдикция, да не излъчват кинематографични произведение.извън

периодите съгласувани с притежателите на правата.

Член 9

Тази глава не се прилага по отношение на местни телевизионни разпространители, които не са част от националната мрежа.

 

ГЛАВА IV Телевизионна реклама и спонсорство

Член 10

1. Телевизионната реклама трябва лесно да се разпознава като такава и да бъде добре отделена от другите части на програмната услуга чрез оптични и/или акустични средства.

2. Изолираните спотове за реклама и телевизионен магазин са изключение

  1. Рекламата и телевизионния магазин не използват подсъзнателни средства за внушение.
  2. Рекламата и телевизионния магазин с прикрит подтекст са забранени.

Член 11

  1. Рекламите и телевизионния магазин трябва да бъдат разположени между програмите. При условие, че са изпълнени изискванията на ал. 2-5 на този член, спотовете за реклама и телевизионен магазин могат да бъдат разположени в програмите по такъв начин, че да не се нарушава целостта и стойността на последните, като се вземат предвид естествените паузи, продължителността и характера на програмата, както и защитата на правата на носителите на права.
  2. В програми, състоящи се от самостоятелни части, или в спортни програми и в структурирани по подобен начин прояви, или в изпълнения, съдържащи интервали, спотовете за реклама и телевизионен магазин могат да бъдат разполагани само между частите или в интервалите.
  3. Излъчването на аудиовизуални произведения като игрални и телевизионни филми (с изключение на отделни серийни филми, сериали, забавни програми и документални филми), при условие, че тяхното програмно времетраене надвишава 45 мин., може да бъде прекъсвано веднъж на всеки изтекъл период от 45 мин. Друго, следващо прекъсване е разрешено, ако тяхното програмно времетраене надвишава поне с 20 мин. два или повече пълни периода от 45 мин.
  4. Когато се прекъсват с реклами телевизионен магазин, други програми извън тези, посочени в ал. 2, трябва да изтече период от поне 20 мин. между две последователни прекъсвания за реклама в рамките на програмата.
  5. Реклами и телевизионен магазин не се включват по време на излъчване на религиозни служби. Не се прекъсват с реклами новини, информационни предавания за текущи събития, документални филми, религиозни програми и предавания за деца, когато тяхното програмно времетраене е по-малко от 30 мин. Когато програмното времетраене е 30 мин. или повече, се прилагат разпоредбите на предишните точки.

Член 12

Телевизионната реклама не трябва:

(а) да засяга уважението към човешкото достойнство;

(б) да включва каквато и да е дискриминация, основана на раса, под или националност;

(в) да обижда религиозните или политическите убеждения;

(г) да насърчава поведение, което вреди на здравето или безопасността; (д) да насърчава поведение, което вреди на опазването на околната среда.

Член 13

Забраняват се всички форми на телевизионен магазин и реклама на цигари и други тютюневи изделия.

Член 14

1. Забранява се телевизионната реклама на медицински продукти и лечение, което е достъпно само по предписание в държавата членка, под чиято юрисдикция се намира телевизионния разпространител.

2. Забранява се телевизионният магазин за медицински продукти, които са предмет на на оторизиране по силата на значението на Директива на Съвета 65/65/ЕИО от 26 януари 1 год., при сравнителното съпоставяне на разпоредбите в законите, подзаконовите и административните актове, относно медицински продукти, както и телевизионен магазин за медицинско лечение

Член 15

Телевизионната реклама и телевизионния магазин за алкохолни напитки трябва да отговаря на следните критерии:

(а) те не могат да бъдат насочени конкретно към непълнолетните или в частност да представят непълнолетни, употребяващи тези напитки;

(б) те не трябва да свързват употребата на алкохол с по-високи физически постижения или с управлението на автомобил;

(в) те не трябва да създават впечатлението, че употребата на алкохол допринася за социален или сексуален успех.

(г) те не трябва да твърдят, че алкохолът има терапевтични качества, или че има стимулиращ и успокояващ ефект, или че може да решава лични конфликти;

(д) те не трябва да насърчават прекалената употреба на алкохолни напитки или да представят въздържанието или умереността в отрицателна светлина;

(е) те не трябва да подчертават, че високото алкохолно съдържание е положително качество на напитките.

Член 16

1. Телевизионната реклама не трябва да причинява морални или физически вреди на непълнолетните и трябва, следователно, да отговаря на следните критерии с оглед на защита:

(а) тя не трябва пряко да призовава непълнолетните да купуват стока или услуга, като се възползва от тяхната неопитност или доверчивост;

(б) тя не трябва пряко да насърчава непълнолетните да убеждават своите родители или други лица да купуват стоките или услугите, които се рекламират;

(в) тя не трябва да се възползва от особеното доверие, което непълнолетните изпитват към родители, учители и други лица;

(г) тя не трябва неблагоразумно да показва непълнолетни в опасни ситуации.

2. Телевизионният магазин отговаря на изискванията включени в ал.1 и като допълнение не трябва да принуждава непълнолетните да сключват договори за продажба или наемане на стоки и услуги.

Член 17

1. Спонсорираните телевизионни програми трябва да отговарят на следните изисквания:

(а) съдържанието и разполагането във времето на спонсорираните програми не трябва в никакъв случай да бъде повлияно от спонсора по начин, които да нарушава отговорността и редакторската независимост на телевизионния разпространител по отношение на програмите;

(б) те трябва да бъдат ясно идентифицирани като такива чрез име и/или лого на спонсора в началото и/или края на програмите;

(в) те не трябва да насърчават купуването или наемането на стоки или услуги от спонсора или от трето лице, в частност чрез специално рекламно споменаване на тези стоки и услуги.

2. Телевизионните програми не могат да бъдат спонсорирани от физически или юридически лица, чиято основна дейност е производството или продажбата на цигари и други тютюневи произведения.

3. Спонсорирането на телевизионни предавания от предприятия, чиято дейност включва производството или продажбата на медицински продукти и лечение, може да представя с рекламна цел името или образа на предприятието, но не може да представя с рекламна цел специфични медицински продукти или лечение само по предписание в държави-членки, под чиято юрисдикция попада телевизионния разпространител.
  1. Не могат да бъдат спонсорирани новини и информационни предавания за текущи събития.

Член 18

  1. Делът на времето за излъчване на спотове за телевизионен магазин, телевизионна реклама и други форма на реклама, с изключение на прозорците за телевизионен магазин, по смисъла на чл. 18а, не надхвърля 20% от времето за излъчване през деня. Времето за излъчване на рекламни спотове не надхвърля 15% от времето за излъчване през деня.
  2. Делът на спотовете за телевизионен магазин и реклама в даден едночасов период не трябва да надвишава 20%.
  3. По силата на този член рекламата не включва:

- съобщения правени от телевизионен разпространител във връзка със собствените му предавания и помощни продукти директно извлечени от тези предавания;

-съобщения за обществени услуги и призиви за благотворителност излъчвани безплатно.

Член 18а

1. Прозорци посветени на излъчване на телевизионен магазин от канал, който не е предназначен изключително за телевизионен магазин, са с минимална непрекъсваема продължителност от 15 минути.

1. Максималният брой прозорци за един ден са осем. Тяхното общо времетраене не надхвърля три часа на ден. Те трябва да бъдат ясно идентифицирани като прозорци на телевизионен магазин посредством оптични и акустични средства.

Член 19

Глави I, II, IV, V, VI, V1а и VII, се прилагат „mutatis mutandis” спрямо каналите изключително посветени на телевизионния магазин. Рекламирането по такива капали e разрешено в рамките на дневните лимити постановени в чл.18(1). Член 18(2) не се прилага.

Член 19а

Глави I, II, IV, V, VI, V1а и VII се прилагат спрямо канали изключително посветени на само-промоциране. Други форми на реклама по такива канали се разрешава в лимитите постановени в член 18(1) и (2). Тази разпоредба в частност е предмет на преразглеждане съгласно член 26..

Член 20

Без да се нарушават разпоредбите на чл. 3, държавите-членки могат, в съответствие с право на Общността да създадат изисквания, различни от тези по чл. 11, ал. 2-5 и чл. 18 и чл.18а пo отношение на телевизионни предавания, които са предназначени за разпространение само на националната територия и които не могат пряко или непряко да бъдат приемани в една или повече други държави-членки.

 

ГЛАВА V

Защита на непълнолетните и обществения ред

 

Член 22

1. Държавите-членки вземат подходящи мерки, за да гарантират, че предаванията на телевизионните разпространители, които се намират под тяхна юрисдикция, не включват програми, които биха могли сериозно да засегнат физическото, умственото или нравствено развитие на непълнолетните, в частност съдържащи порнография или неоправдано насилие.

2. Мерките предвидени в ал.1 се разпростират също върху други предавания, които биха могли да засегнат физическото, умственото или моралното развитие на непълнолетните, освен ако е гарантирано чрез подбор на времето за излъчване или чрез друго техническо средство, че непълнолетните, които попадат в обсега на излъчването, няма да видят или чуят нормално подобни предавания.

2. Освен това, когато такива предавания се излъчват в некодиран вид, държавите-членки правят така, че те се предшестват от звуково предупреждение или се идентифицират с визуален знак през цялото времетраене.

Член 22 а

Държавите-членки правят необходимото, така че телевизионните програми да не съдържа каквото и да е подбуждане към омраза въз основа на раса, пол, религия или националност.

Член 22 б

1 - Комисията отдава специално внимание на прилагането на тази глава в доклада предвиден по чл. 26.

2. Комисията в срок от една година от датата на публикуването на настоящата Директива, съвместно с компетентните власти на държавите членки, провежда изследване на възможните преимущества и недостатъци от по-нататъшни мерки с оглед улесняването на контрола упражняван от родители или попечители върху предавания, които непълнолетни могат да гледат. Това проучване между другото отчита наложителната необходимост от:

- изискване за нов телевизионен приемник съоръжен с техническо устройство, което да позволява на родителите или попечителите да филтрират определени предавания

- въвеждането на подходящи рейтинг системи

- насърчаване на семейната политика на гледане на телевизия и други образователни и осведомители и мерки

- съобразяване с опита натрупан в тази област в Европа и навсякъде другаде, както и с мненията на заинтересованите страни като телевизионни разпространители, продуценти, образователни и медийни специалисти и съответните асоциации.

 

ГЛАВА VI

Право на отговор

Член 23

1. Без да се нарушават други разпоредби, приети от държавите-членки, в областта на гражданското, административното и наказателното право, всяко физическо или юридическо лице, независимо от националността си, в случай че законните му интереси, в частност репутацията и доброто име са били засегнати от твърдение, основаващо се на неверни факти в телевизионно предавано, трябва да има право на отговор или на аналогични средства за удовлетворение. Държавите-членки правят необходимото, правото на отговор или аналогично удовлетворение да не бъдат възпрепятствани от необосновани изисквания и условия. Отговорът се излъчва в приемлив срок последващ конкретното искане и във време и по начин отговарящ на излъчването, за което се отнася искането.

2. Правото на отговор или аналогичните средства за удовлетворение се отнасят за всички телевизионни разпространители, които се намират под юрисдикцията на всяка държава-членка.

3. Държавите-членки предприемат необходимото, за да въведат правото на отговор или аналогичните средства за удовлетворение и да определят реда за тяхното упражняване. В частност те осигуряват достатъчен период от време и такъв ред, че правото на отговор или аналогичните средства за удовлетворение да могат да бъдат упражнявани по подходящ начин от физически или юридически лица с местожителство в други страни-членки.

14. Молбата за упражняване на правото на отговор или на аналогичните средства за удовлетворение може да бъде отхвърлена, ако подобен отговор би бил неоправдан съгласно условията в ал. 1, ако би причинил издаването на наказателен акт, ако би направил телевизионния разпространител обект на търсене на гражданска отговорност или ако би нарушил правилата на общественото приличие.

Трябва да бъде предвидена разпоредба, която да урежда реда, чрез които споровете относно упражняването на правото на отговор или на аналогичните средства за удовлетворение могат да бъдат отнесени пред съда.

 

ГЛАВА VIа

Контактен комитет

Член 23а

1. Под егидата на Комисията се създава Контактен комитет. Той се състои от представители на компетентните власти на държавите-членки. Председателства се от представител на Комисията и заседава по негова инициатива или по молба на делегация на държава-членка.

2. Задачите на този комитет са:

(а) да улесни ефективното прилагане на настоящата Директива посредством редовни консултации по всички практически проблеми произтичащи от нейното прилагане и по-специално от прилагането на чл.2, както и по всички въпроси, по които се смята че е необходим обмен на мнения;

(б) да дава по собствена инициатива мнения или мнения искани от Комисията по прилагането от държавите-членки на разпоредбите на настоящата Директива;

(в) да бъде форум за размяна на гледища по всички въпроси в докладите които държавите-членки трябва да представят по силата на чл.4(3) за методологията и насоките на независимото проучване упоменато в чл.25а по преценката на офертите за това и за самото проучване;

 

Член 27

1. Държавите-членки трябва да въведат в сила законите, подзаконовите и административните разпоредби необходими за съгласуване с настоящата Директива не по-късно от 19 декември 1998 год. Те незабавно информират Комисията за това.

2. Когато държавите-членки приемат тези мерки, те трябва да съдържат препратка към настоящата Директива или да бъдат придружени от подобна справка в случай на тяхното официално публикуване.

3. Държавите-членки осведомяват комисията за текста на главните разпоредби на националното си законодателство, което те приемат в сферата на настоящата Директива.

Член 28

Настоящата Директива влиза в сила от датата на нейното публикуване в Официалните протоколи на Европейската общност.

Член 29

Настоящата Директива е адресирана до държавите-членки.

Изготвено в Брюксел