ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА ТРАНСГРАНИЧНА

Държавите-членки на Съвета на Европа и другите страни на Европейската конвенция за трасгранична телевизия, открита за подписи в Страсбург на 5 май 1989 г. /по-нататък наричана Конвенцията/

Приветствайки факта, че разширяването на членството в Съвета на Европа от 1989 г. доведе до развититето и прилагането на правната рамка на Конвенцията на паневропейско равнище;

Отчитайки огромните технологични и икономически промени в областта на телевизионното разпръскване, както и появата на новите комуникационни услуги в Европа от приемането на Конвенцията през 1989 г;

Отбелязвайки, че това развитие изисква преразглеждане на разпоредбите на Конвенцията;

Имайки предвид в това отношение приемането на Директива 97/36/ЕС на Европейската общност от Европейския парламент и от Съвета от 19 юни 1997 г. за изменение на Директива 89/552/ЕЕС за координиране на някои законови разпоредби, правила или административна практика в държавите-членки относно упражняването на дейности по телевизионно разпръскване;

Отчитайки спешната нужда да се променят някои разпоредби на Конвенцията, за да бъде постигнат единен подход към трансграничната телевизия между този акт и директивата, както е подчертано в Декларацията относно медиите в демократичното общество, приета от министрите на държавите участнички в Четвъртата конференция на министрите по въпросите на масмедийната политика /Прага, 7-8 декември 1994/ и в Политическата декларация на Петата европейска конференция на министрите / Солун, 11-12 декември 1997/;

Изпълнени с желание да развият принципите, залегнали в Препоръката на Съвета на Европа относно разработването на стратегии срещу тютюнопушенето, употребата на алкохол и изпадането в зависимост от наркотици в сътрудничество с формиращите мнение и медиите, относно правото на кратко представяне на значими събития, в случаите, когато изключителните права за тяхното телевизионно излъчване са били придобити в трансграничен контекст и относно изобразяването на насилието от електронните медии, които бяха приети в рамките на Съвета на Европа, от приемането на Конвенцията досега;

Думата "реклами" в чл.11, ал. 1 - 3, чл.13, ал. 1, 3 и 4, заглавието на чл.14 и ал.1,2,4 и 5 на този член, чл.15, ал. 1 - 4 и чл.16, ал.1 и 2/а/ в английския текст се заменя с думата "рекламиране".

Чл.3

Нов б. g със следното съдържание се добавя към чл.2: "g. " Телевизионен пазар означава преки предложения, излъчени за публиката с цел доставката на стоки или услуги, вкл. недвижима собственост, права и задължения срещу заплащане";

Чл.5 Чл.2, б.g става чл.2, бh

Чл.б Чл.5 се заменя със следния нов чл.5:

"Чл.5: Задължения на предаващия

1. Всеки предаващ осигурява съответствие на програмите, излъчени от предаващи, които се намират под неговата юрисдикция, с изискванията на тази Конвенция.

2. За нуждите на тази Конвенция предаващи, които се намират под юрисдикцията на Страна по нея, са:

- учредените в тази страна съгласно ал.3;

- тези, по отношение на които се прилага ал.4.

3. За целите на тази Конвенция предаващият се смята , че е учреден в Страна по нея, по-нататък наричана "предаваща страна" в следните случаи:

а. седалището на предаващия се намира в тази Страна и решенията по програмните схеми се вземат в тази Страна; b. ако седалището на предаващия е в една Страна, а решенията по програмните схеми се вземат в друга Страна, смята се, че той е учреден в страната, в която работи значителна част от персонала, извършващ телевизионна дейност; ако значителна част от персонала, извършващ телевизионна дейност, работи във всяка от тези страни, предаващият се смята учреден в страната, в която се намира седалището му; ако значителна част от персонала, извършващ телевизионна дейност, не работи в тези страни, предаващият се смята учреден в страната, в която за първи път е започнал да предава в съответствие с правото на тази страна, при условие че поддържа стабилна и ефективна икономическа връзка със същата страна;

с. ако седалището на предаващия е в една Страна, а решенията по програмните схеми се вземат в държава, която не е Страна по тази конвенция или обратно, смята се, че предаващият е учреден в съответната Страна по конвенцията, при условие че значителна част от персонала, извършващ телевизионна дейност, работи в същата страна;

4. Предаващите, за които разпоредбите на ал.3 не са приложими, се смятат, че са учредени под юрисдикцията на една Страна, т.нар. предаваща страна, в следните случаи: а. използват честота, дадена от тази страна; b. независимо, че не използват честота, дадена от една страна те в действителност използват спътникови възможности, които принадлежат на същата страна;

с. независимо, че не използват нито честота, дадена от една страна, нито спътникови възможности, които принадлежат на една страна, те в действителност използват спътникова връзка, която се намира в същата страна;

5. Ако предаващата Страна не може да бъде определена съгласно ал.4, Постоянният комитет разглежда проблема на основание чл.21, б.а от тази Конвенция, за да определи тази страна.

6. Тази Конвенция няма да се прилага по отношение на телевизионни предаващи организации, които изключително се приемат в държави, които не са страни по тази конвенция и които не се приемат от публиката пряко или непряко в една или в няколко страни.

Чл.7

Ал.2 на чл.8 придобива следното съдържание: " За тази цел името на програмната емисия или на предаващия, който е отговорен за тази програмна емисия, се обявява в самата емисия на равни интервали чрез подходящи средства."

Чл.8.2

Чл.9 се заменя със следния текст:

"Чл.9: Достъп на публиката до информация

Всяка Страна проучва и кьдето е необходимо, взема правни мерки като уреждане на правото на кратко представяне на събития от голям интерес за своята публика или за публиката в една или повече страни, за да избегне застрашаването на правото на информация поради упражняването на изключителни права за предаване и препредаване на това събитие в рамките на юрисдикцията по чл.3.

Чл.92

Добавя се нов чл.9а със следното съдържание:

"Чл.9а: Достъп на публиката до събития с голямо значение

1. Всяка Страна си запазва правото да вземе мерки, за да осигури, че предаващите, които са под нейна юрисдикция, не предават събития, които тя преценява като събития с голямо значение за обществото, върху основата на придобити изключителни права по такъв начин, че значителна част от публиката в тази Страна да бъде лишена от възможността да ги проследи на живо или чрез репортажи по свободната телевизия.

2. Страните осигуряват с подходящи средства, като спазват правните гаранции, предвидени от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, както и където това е възможно от националните конституции, че предаващите под тяхна юрисдикция не упражняват изключителни права, закупени след датата на влизане в сила на Протокола за изменение на Европейската конвенция за трансгранична телевизия по такъв начин, че значителна част от публиката в друга Страна да бъде лишена от възможността да проследи събитията, които са определени от първата страна съгласно предходната алинея да бъдат излъчени на живо изцяло или частично или където това е необходимо или подходящо по обективни причини в обществен интерес - чрез репортажи изцяло или частично - по свободната телевизия, дефинирани от първата Страна според ал.1 и при спазването на следните изисквания:

а) Страната, която прилага правните мерки по ал.1, изготвя списък от национални и външни събития, които се схващат от тази Страна като събития от голямо значение за обществото;

b) Страната прави това ясно и открито, своевременно и в кратък срок;

с) Страната определя дали тези събития ще бъдат достъпни за публиката на живо - изцяло или частично или където е необходимо или подходящо по обективни причини в обществен интерес - изцяло или частично чрез репортажи;

d) мерките, които взема Страната, изготвяща списъка, трябва да бъда пропорционални и достатъчно подробни, за да могат другите страни да вземат мерките, споменати в тази алинея;

е) Страната, изготвяща списъка, уведомява писмено Постоянния комитет за списъка и за съответните правни мерки, като закьснението се отбелязва от Постоянния комитет;

f) мерките, които взема Страната, изготвяща списъка, трябва да бъдат рамките на ограниченията, предвидени в правилата на Постоянния комитет, уредени в ал.3, и да бъдат одобрени от Постоянния комитет.

Правните мерки, предприети на основание на тази алинея се прилагат само по отношение на събитията, публикувани от постоянния комитет в годишен списък съгласно ал.3, както и по отношение на тези изключителни права, които са закупени след влизане в сила на настоящия Протокол за изменение.

3. Един път в годината Постоянният комитет:

а) публикува общ списък на събитията и на съответните правни мерки, за които е бил писмено уведомен съгласно ал.2, б. е.

b) разработва правила с мнозинство от две трети на членовете като допълнение към изискванията, изброени в ал.2, а-е, за да се избгенат различията между прилагането на този член и съответните разпоредби на правото на Европейския съюз.

Чл.10

Ал.1 на чл.10 придобива следното съдържание: " Всяка предаваща Страна осигурява, където е възможно на практика и с подходящи средства, предаващите да запазят за европейски произведения преобладаващата част от времето за излъчване, като се изключи времето, посветено на новини, спорт, игри, реклами, телетекст и телевизионен пазар. Това съотношение трябва да се постигне постепенно въз основа на подходящи критерии, като се има предвид отговорността на предаващия в областта на информацията, образованието, културата и забавните предавания към публиката".

Чл.11

Ал. 4 на чл.10 придобива следното съдържание:

"4. Страните осигуряват предаващите под тяхна юрисдикция да не излъчват кинематографични произведения извън сроковете, уговорени с носителите на права".

Чл.12 Добавя се нов чл.10а със следното съдържание:

"чл.10а: Плурализъм на медиите

В дух на сътрудничество и взаимна помощ страните се стремят да избягват случаите, при които програмните емисии, предавани или препредавани от юридически лица или чрез технически средства, намиращи се под тяхна юрисдикция по смисъла на чл.3, са заплаха за плурализма на медиите."

Чл.13 Заглавието на Глава трета се променя както следва:

"Рекламиране и телевизионен пазар"

Чл.14

Чл.11 придобива следното съдържание:

"1. Рекламите и телевизионният пазар трябва да бъдат добросъвестни и честни.

2. Рекламите и телевизионният пазар не трябва да бъдат заблуждаващи и не трябва да вредят на интересите на потребителите.

3. В рекламите и в телевизионния пазар, насочени към децата или в които се използват деца, трябва да се избягва всичко, което може да увреди техните интереси, и да се отчита тяхната особена чувствителност.

4. Телевизионният пазар не трябва да подтиква непълнолетните към сключване на договори за продажба или наемане на стоки или услуги.

5. Рекламиращият не трябва да оказва никакво редакторско влияние върху съдържанието на програмите".

Чл.15

Чл.12 придобива следното съдържание:

"Чл.12: Времетраене

1. Количеството на телепазарни спотове, рекламни спотове и други форми на реклама с изключение на телепазарните прозорци по смисъла на ал.3 не трябва да надвишава 20% от телевизионното време за деня. Времето посветено на рекламни спотове, не трябва да надвишава 15% от телевизионното време за деня.

2. Количеството на рекламни и телепазарни спотове в един астрономически час не трябва да надвишава 20%.

3. Прозорци, посветени на телевизионен пазар, излъчвани в програмни емисии, които не са изключително телепазарни, трябва да бъдат с минимална непрекъсната продължителност от 15 минути. Максималният брой прозорци за деня трябва да бъде осем.Тяхното общо времетраене не трябва да надвишава три часа на ден. Те трябва да се разпознава ясно чрез оптични и акустични средства.

4. За целите на този член рекламирането не трябва да включва:

- съобщения, направени от предаващия във връзка с неговите собствени програми и допълнителни продукти, непосредствено произтичащи от тези програми

- съобщения в интерес на обществото и призиви за благотворителност излъчени безплатно".

Чл.16

Чл.13 придобива следното съдържание:

"Чл.13: Форма и представяне

1. Рекламите и телевизионният пазар трябва да бъдат ясно различими като такива и да са отчетливо отделени от другите части на програмната емисия чрез оптични и/или акустични средства. По принцип рекламните и телепазарните спотове трябва да се излъчват на блокове.

2. Рекламите и телевизионният пазар не трябва да използват подсъзнателни технически средства.

3. Рекламите и телевизионния пазар с прикрит подтекст по-специално представянето на стоки или услуги в програмите, когато това се прави с рекламни цели, са забранени.

4. В рекламите и в телевизионния пазар не трябва да участват нито визуално, нито устно лица, които представят редовно новини и информационни предавания за текущи събития."

Чл.17

Чл.14 се заменя с нов със следното съдържание:

"Чл.14: Включване на рекламите и на телевизионния пазар

1. Рекламите и телевизионният пазар трябва да бъдат разположени между програмите. Кото се спазват условията, съдържащи се в ал.2 - 5 на този член, рекламните и телевизионните пазарни спотове могат също така да бъдат включвани по време на програмите, така че да не се накърнява цялостният облик, стойността на програмите и правата на носителите на права.
2. В програмите, съставени от самостоятелни части или в спортните програми и в структурираните по подобен начин прояви или изпълнения, съдържащи интервали, рекламните и телевизионните пазарни спотове се разполагат само между частите или в интервалите.

3. Предаването на аудиовизуални произведения като игрални и телевизионни филми /с изключение на серии, сериали, забавни програми и документални филми/ при условие, че тяхното времетраене съгласно предварителното подреждане надвишава четиридесет и пет минути може да бъде прекъсвано веднъж на всеки изтекъл период от четиридест и пет минути. Друго следващо прекъсване е разрешено, ако тяхното времетраене съгласно предварителното подреждане е поне с двадесет и пет минути по-дълго от два или повече пълни периода от четиридесет и пет минути.

4. Когато се прекъсват с рекламни или с телевизионни пазарни спотове други програми, извън посочените в ал.2, трябва да изтече период от поне двадесет минути между две последователни прекъсвания за реклама или за телевизионен пазар в рамките на програмата.

5. Реклами и телевизионен пазар не се включват по време на излъчването на религиозни служби. Не се прекъсват за реклама или за телевизионен пазар новините, информационните предавания за текущи събития, документалните филми, религиозните предавания и програмите за деца, ако тяхното времетраене съгласно предварителното подреждане е по-малко от тридесет минути. Ако те продължават тридесет или повече минути, се прилагат разпоредбите на предишните алинеи."

Чл.18

Заглавието на чл.15 и на ал.1 и ал.2, б.а от този член придобиват следното съдържание:

"Чл.15: Рекламиране и телевизионен пазар на специфични изделия

1. Рекламите и телевизионният пазар на тютюневи изделия се забраняват

2. Рекламите и телевизионният пазар на всички видове алкохолни напитки се подчиняват на следните правила:

а. те не трябва да бъдат специално насочени кьм непълнолетните и никое лице, което изглежда непалнолетно, не трябва да бъде свързвано в рекламата или в телевизионния пазар с употребата на алкохол."

В чл.15 се добавя нова ал.5 със следното съдържание:

"5. Телевизонният пазар на лекарства и медицински процедури се забранява."

Чл.21

Чл.16 придобива следното съдържание:

"Чл.16: Рекламиране и телевизионен пазар, насочени специално към една Страна по Конвенцията

1. За да се избегнат отклонения в конкуренцията и застрашаването на телевизионната система на една Страна, рекламите и телевизионния пазар, насочени специално и с определена периодичност към зрителската аудитория само в една отделна Страна, различна от предаващата Страна, не трябва да заобикалят правилата за телевизионно рекламиране и телевизионен пазар в тази Страна.

2. Разпоредбите на предишната алинея не се прилагат когато:

а. споменатите правила установяват дискриминация между рекламите и телевизионния пазар, предавани от лица или с помощта на технически средства под юрисдикцията на тази Страна, и рекламите и телевизионния пазар, предавани от лица или с помощта на технически средства по юрисдикцията на друга Страна, или

b. заинтересуваните Страни са сключили двустранни или многостранни споразумения в тази област."

Чл.22

Ал. 1 на чл. 18 придобива следното съдържание:

"1. Програмите не могат да бъдат спонсорирани от физически или юридически лица, чиято основна дейност е производството или продажбата на стоки, или предоставянето на услуги, рекламирането в телевизионният пазар на които са забранени по силата на чл.15."

Чл.23

Нова ал.2 със следното съдържание се добавя в чл.18:

"2. Дружества, чиято дейност включва между другото производството или продажбата на лекарства или лечебни средства могат да спонсорират програми като популяризират името, търговската марка, имиджа или дейността на дружеството с изключение на всяко позоваване на лекарства или специални лечебни средства, които могат да се придобият само въз основа на рецепта в предаващата Страна."

Чл.24 Ал.2 на чл.18 става ал.3.

Чл.25

Добавя се нова глава ІVа със следното съдържание:

"Глава ІVа

Програмни емисии, посветени изключително на саморекламата или телевизионния пазар

Чл.18а: Програмни емисии, посветени изключително на саморекламата

1. Разпоредбите на тази Конвенция се прилагат и по отношение на програмните емисии, посветени изключително на саморекламата, ако не е предвидено друго.

2. В тези емисии други форми на рекламиране се разрешават само в рамките на ограниченията, установени от чл.12, ал.1 и ал.2.

Чл.18b: Програмни емисии, посветени изключително на телевизионния пазар

1. Разпоредбите на тази Конвенция се прилагат и по отношение на програмните емисии, посветени изсключително на телевизионния пазар освен ако не е предвидено друго.

2. Рекламите в тези емисии са разрешени в рамките на ограниченията, установени от чл.12, ал. 1. Чл.12, ал.2 не се прилага."

Чл.26

Ал.7 на чл. 20 придобива следното съдържание:

"7. Решенията на Постоянния комитет се вземат с мнозинство от две трети от присъстващите членове в случаите на ал. 4, чл.9а, ал.3 b и чл.23".

Чл.27

Чл.21 се допълва по следния начин:

f. дава мнения относно нарушаването на права по чл.24а, ал.2с.

2. Освен това Постоянният комитет:

а. разработва указанията по чл. 9а, ал.3b, за да се избегнат различията в прилагането на правилата на тази Конвенция, които се отнасят до достъпа на публиката до събития от голямо значение, и съответните норми на Европейската общност.

b. дава мнение относно мерките, вземани от Страните, които изработват списък на националните и външните събития, които се смятат от тези Страни, че са от голямо значение за обществото; с. публикува един път в годината общ списък на изброените събития и на съответните правни мерки, за които е уведомена от Страните съгласно чл.9а, ал.2 е."

Чл.28

В чл.23 се добавят две нови алинеи 5 и 6 със следното съдържание:

"5. Комитетът на министрите може да реши след консултации с Постоянния комитет, че дадено изменение влиза в сила след изтичането на период от две години след датата, на която то е било открито за приемане освен ако някоя Страна не уведоми Генералния секретар на Съвета на Европа, че възразява срещу влизането му в сила. Ако съществува уведомяване за такова възражение, изменението влиза в сила на първия ден от месеца след датата, на която Страната по Конвенцията, която е уведомила за възражението, депозира инструмент за приемане при Генералния секретар на Съвета на Европа.

6. Ако изменението е утвърдено от Комитета на министрите, но не е влязло в сила съгласно ал.4 и 5, всяка държава или Европейската общност могат да не изразят съгласие да бъдат обвързани от Конвенцията, без да приемат същевременно изменението."

Чл.29

Добавя се нов чл.24а със следното съдържание:

"Чл. 24а: Предполагаеми нарушения на права, предоставени от тази Конвенция

1. Нарушаване на права съществува, когато програмната емисия е изцяло или по принцип насочена към територията на една Страна, различна от тази, която има юрисдикция над предаващия, и предаващият е учреден с цел да заобиколи законите в областите, регулирани от Конвенцията, които биха се прилагали по отношение на него, ако би бил под юрисдикцията на тази Страна.

2. Когато една Страна твърди, че има подобно нарушаване, се прилага следната процедура:

а/ заинтересованите Страни се стремят да постигнат приятелско уреждане на спора;

b/ ако те не постигнат това в тремесечен срок, приемащата страна отнася въпроса до Постоянния комитет;

с/ Постоянният комитет в срок от шест месеца от датата, на която въпрсът е бил отнесен до него, след като е изслушал становищата на заинтересованите страни, дава мнение, дали е извършено нарушаване на права и уведомява съответно страните.

3. Ако Постоянният комитет излезе със заключение, че има нарушаване на права, Страната, която има юрисдикция над предаващия, е длъжна да предприеме подходящи мерки, за да възмезди нарушаването и да уведоми Постоянния комитет за тези мерки.

4. Ако Страната, която има юрисдикция над предаващия, не е успяла да вземе мерките, посочени в ал.3 в шестмесечен срок заинтересованите Страни предприемат арбитражната процедура, уредена в чл.26. ал.2 и в Приложението на Конвенцията.

5. Приемащата страна е задължена да не предприема никакви мерки срещу съответната програмна емисия, докато не бъде завършена арбитражната процедура.

6. Всички мерки, предложени или предприети съгласно този член трябв да съответстват на чл.10 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи.

Чл.30

В чл.20, ал.2, чл.23, ал.2, чл.27, ал.1, чл.29, ал.1 и 4,чл.34 и в заключен ето думите "Европейска икономическа общност" се заменят от "Европейска общност".

Чл.31

Този протокол е открит за приемане от Страните по Конвенцията. Не могат да бъдат направени никакви резерви.

Чл.32

1. Този протокол влиза в сила на първия ден от месеца, следващ датата, на която последната Страна по Конвенцията е депозирала своя инструмент за приемането й при Генералния секретар на Съвета на Европа.

2. Този протокол обаче влиза в сила след изтичане на период от две години след датата, на която е бил открит за приемане, при условие че която и да е Страна по Конвенцията не е уведомила Генералния секретар на Съвета на Европа, че възразява срещу влизането й в сила. Правото на възражение може да бъде упражнено от тези страни или от Европейската общност, които са изразили съгласие да бъдат обвързани преди деня, следващ период от три месеца след откриването на този протокол за приемане.

3. Ако е направено подобно възражение, протоколът влиза в сила на първия ден от месеца, следващ датата, на която Страната по Конвенцията, която е уведомила за възражението си е депозирала своя инструмент за приемане при Генералния секретар на Съвета на Европа.

4. Всяка Страна по конвенцията може по всяко време да заяви, че ще прилага временно този протокол.

Чл.33

Генералният секретар на Съвета на Европа уведомява държавите-членки на Съвета на Европа, другите Страни по Конвенцията и Европейската общност относно:

а. депозирането на всеки инструмент за приемане;

b. всяка декларация за временно прилагане на този протокол в съответствие с чл.32, ал.4;

с. всяка дата за влизане в сила на този протокол в съответствие с чл.321, ал.1 -3;

d. всеки друг акт, уведомяване или съобщение, което се отнася до този протокол. Изработен в Страсбург на ... 1998 г. на английски и на френски език и открит за приемане на ... 1998 г. същия ден. Генералният секретар на Съвета на Европа изпраща заверени копия на всяка държава-членка на съвета на Европа, на другите Страни по тази Конвенция и на Европейската общност.

ОБЯСНИТЕЛЕН ДОКЛАД

Въведение и общи бележки

1. Комитетът на министрите приема Европейската конвенция за трансгранична телевизия /оттук нататък наричана Конвенцията/ На 5 май 1989 г. Конвенцията влиза в сила.

2. Съгласно чл. 20 от Конвенцията Постоянният комитет за трансгранична телевизия е създаден през юни 1993 г.

3. От момента на създаването си Постоянният комитет наблюдава прилагането на Конвенцията от Страните, обсъждайки трудностите, които се отнасят до това прилагане, и приема мнения във връзка с тьлкуването на разпоредби от нея. Той също наблюдава икономическото, технологичното и политическото развитие, настъпило след 1989 г.

4. Едно от значимите политически събития, които имат отношение, е изменението на Директивата "Телевизия без граници" в рамките на Европейската общност, тъй като Конвенцията от времето на нейното разработване е била обсъждана успоредно с проекта на тази директива.

5. Комитетът на министрите прие този протокол за изменение на Европейската конвенция за трансгранична телевизия на и го откри за приемане от Страните по Конвенцията, за да поддържа равнището на съгласуваност с Директивата на Съвета 89/552/ЕЕС от 3 октомври 1989 г. за координиране на някои законови разпоредби, правила или административни действия в държавите-членки, отнасящи се до дейността на телевизионното излъчване, изменена от Директива 97/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 19 юни 1997 г./ оттук нататък наричана изменената Директива в интерес на правната сигурност както на държавите, така и на предаващите през граница.

Коментари върху разпоредбите на протокола

чл.1 - 30

6. Пълният набор от промени, направени в първоначалния текст на Конвенцията в чл.1 - 30 от протокола е обяснен подробно в Обяснителния доклад кьм изменената Конвенция, който е приложен към този обяснителен доклад /вж. Приложение 1/. Същевременно окончателния вариант на Конвенцията с измененията съгласно този протокол е приложена към този обяснителен доклад /вж. Приложение 2/.

Чл.31

7. Една от причините, защо този протокол не разрешава на държавите-членки, които са Страни по нея, да правят резерви, е спешната необходимост да бъде изменена Конвенцията в същата насока както и изменената Директива, за да се избегне подчиняването на държавите-членки на Съвета на Европа на два различни правни режима.

8. Другата причина е специфичната същност и цел на Конвенцията, а именно, че тя урежда минимум основни стандарти, чрез които телевизионните програмни емисии могат да бъдат разпространявани безпрепятствено. Има и съображения, че не е желателно да се разрешава на държавите да отменят този минимум от стандарти, като правят резерви относно прилагенто на Конвенцията.

Чл. 32

9. Крайният срок за възприемането на изменената Директива във вътрешното законодателство на държавите-членки от Европейската общност е 30 декември 1998 г. Тъй като държавите-членки на Европейската общност са вече в процес на адаптиране на националното законодателство към уредбата на изменената Директива, важно е да бъде скъсен колкото е възможно периодът между приемането на протокола за изменение и влизането му в сила. По правило протоколът за изменение ще влезе в сила, когато последната Страна по Конвенцията депозира своя инструмент за приемане при Генералния секретар на съвета на Европа чл.32, ал. 1/.

10. С цел да се скъси изтеклият период между приемането на протокола за изменение и влизането му в сила, чл.32, ал.1 предвижда, че протоколът влиза в сила след изтичането на две години от датата, на която е бил открит за приемане, при условие че която и да е Страна по Конвенцията не е уведомила Генералния секретар на Съвета на Европа, че има възражения срещу влизането му в сила.

11. Тази процедура беше избрана под влияние на успешното използване на подобно мълчаливо приемане при изменението на:

- Европейското споразумение относно търговията с терапевтични вещества от човешки произход / ЕТS, 26, 1958/;

- Споразумението относно временния безмитен внос на медицински хирургични и лабораторни уреди, които ще бъдат използвани заемообразно в болници и други медицински институции за диагностични или лечебни цели / ЕТS, 33, 1960/;

- Европейското споразумение относно търговията с реактиви за откриване на кръвната група / ЕТS,39, 1962/;

12. Всички тези споразумения бяха изменени с протоколи /ЕТS, 109,110 и 111/. Като допълнение към условието за влизане в сила след депозиране на инструментите, за приемане от всички държави - страни по споразуменията, те съдържат клауза за мълчаливо приемане, подобна на тази, която се съдържа в настоящия протокол за изменение. Тъй като нито една държава-членка не отправи възражение, трите протокола за допълнение влязоха в сила след изтичането на период от две години с датата, на която са била открити. Клаузата на мълчаливото приемане не пречи на отделни страни да депозират инструмент за приемане.

13. Следователно тези Страни по Конвенцията, които според вътрешното право, специално конституционното право, не могат да приеме автоматичното влизане в сила на протокола за изменение, има възможност или да следват редовните процедури за приемане на протокола, или ако те не могат да завършат за срок от две години предвиден от настоящия протокол, да възразят срещу автоматичното влизане в сила по отношение на тяхната страна.

14. При условие че която и да е Страна уведоми Генералния секретар на Съвета на Европа, че възразява срещу автоматичното влизане в сила на протокола за изменение, протоколът няма да влезе в сила, докато Страната по Конвенцията, която е изпратила възражението, не депозира инструмента за приемане при Генералния секретар.

15. От друга страна, всяка Страна по Конвенцията може да заяви, че ще прилага временно протокола. В този случай Страната декларира желание да се съобразява веднага с новите стандарти, докато другите Страни остават обвързани от основната Конвенция. Страната, която е заявила, че ще прилага временно протокола, следователно показва ясни намерения да поеме задълженията, произтичащи от него. Докато основният вариант на конвенцията остава в сила, временно прилагане може да се изисква само на основата на взаимността. Която и да е Страна не може да налага нови задължения на други Страни, които не приемат временното прилагане.

16. Тази възможност би могла да бъде в интерес на онези Страни, в които международните договори са пряко приложими, без да има нужда от възприемане на разпоредбите на Конвенцията или на протокола за изменение във вътрешното право. В този случай тези Страни могат да използват по-либералните правила на изменената Конвенция, за да разрешат приемането и разпространението на някои програмни емисии от чужди предаващи, които са се развили през последните години, на които биха могли да нарушат правилата на основната Конвенция /такива като например каналите, посветени изключително на телевизионния пазар/, докато в същото време подобни и еднакво либерални национални правила, могат да се прилагат към националните предаващи от съответната държава.

Чл.33

17. Тази разпоредба се основава на модела за заключителни клаузи приети от Комитета на министрите за конвенциии и споразумения подготвени в рамките на Съвета на Европа.