З А К О Н   ЗА    ТЕЛЕКОМУНИКАЦИИТЕ

ПРОЕКТ

ГЛАВА ПЪРВА ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл.1.Този закон урежда обществените отношения в областта на телекомуникациите в Република България.

Чл.2.Държавната политика и регулирането в телекомуникациите се осъществяват от Министерство на пощите и телекомуникациите (Министерство).

Чл.3.Телекомуникациите се осъществяват от телекомуникационни оператори работещи на лицензионен, разрешителен, регистрационен или свободен режим.

Чл.4.Министерството взема необходимите мерки за осигуряване свободата и тайната на телекомуникациите, по ред установен в наредба.

 

ГЛАВА ВТОРА ПОЛИТИКА В ТЕЛЕКОМУНИКАЦИИТЕ

Чл.5.(1) Министерството провежда държавната политика в областта на телекомуникациите като:

1.определя стратегията на развитие на телекомуникациите и принципите за изграждане на националната телекомуникационна инфраструктура;

2.създава условия за развитие на телекомуникациите и задоволяване на потребностите от телекомуникационни услуги;

3.осигурява условия за осъществяването на всеобщодостъпни универсални услуги ;

4.създава условия за лоялна конкуренция при предоставянето на телекомуникационни услуги;

5.предлага за утвърждаване в Министерския съвет на принципите и режимите под които ще се осъществяват телекомуникационните дейности; лицензионен, разрешителен, регистрационен и свободен.

6.защитава интересите на потребителите

7.определя задължителни изисквания за качеството на услугите; 8.разработва и провежда ценова политика за предоставянето на всеобщодостъпни универсални услуги от телекомуникационните оператори;

9.определя съгласувано с Министерство на финансите лицензионните такси; 10.осъществява държавната политика по стандартизация в областта на телекоминикациите;

11. определя реда и условията за одобряване типа на крайните устройства и радиосъоръженията;

12.определя принципите и разработва номерационния план в съответствие със стратегическите цели на развитие;

13. планира и разпределя радиочестотните ленти за граждански нужди;

14.определя реда и условията за осигуряване на честотна съвместимост между предавателните радиосъоръжения;

15.определя реда и условията за осигуряване на електромагнитна съвместимост, както и за одобряване на телекомуникационните и електротехнически съоръжения за граждански нужди относно електромагнитна съвместимост;

16.представлява Република България в международните организации по телекомуникации;

17.прилага директивите, регламентите и решенията на Европейския съюз, актовете и изскванията на международните организации в областта на телекомуникациите в случаите, когато националните условия го позволяват;

18.определя реда и условията за използване на телекомуникационните мрежи и радиосъоръжения за нуждите на сигурността и отбраната на страната, както и в случай на природни и обществени бедствия и аварии;

19.разработва и осъществява държавната политика по подготовка на кадри в областта на телекомуникациите

20. извършва финансирането чрез държавния бюджет на специализираните учебни заведения и центрове готвещи специалисти за системата на телекомуникациите;

21. осъществява държавен контрол в телекомуникациите;

Чл.6(1)Министърът издава одобрени от Министерския съвет подзаконови нормативни актове по приложението на този закон.

(2)Министерството при изготвянето на проекти за нормативни актове по приложението на този закон взема предвид интересите на заинтересованите лица, като:

1.публикува проектите на подготвените нормативни актове, по които заинтересованите лица могат в едномесечен срок да представят писмени бележки и мнения.

2.разглежда получените становища и писмено мотивира решението си за приемането или неприемането им.

Чл.7.Държавната политика по разпределението и управлението на радиочестотния спектър в Република България се определя и провежда от Министерския съвет.

ГЛАВА ТРЕТА РЕГУЛИРАНЕ НА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИИТЕ

Чл.8.Министерството регулира отношенията в телекомуникациите като:

1.издава лицензии и разрешителни за изграждане на телекомуникационни мрежи и предоставяне на услуди;

2.регистрира мрежите които работят в регистрационен режим;

3.води регистър на издадените лицензии, разрешителни и регистрирани мрежи, който е публичен;

4.следи за спазването на лицензионните условия и изисква информация от лицензираните;

5. измененя, допълва и отнема издадените лицензии;

6.осъществява прилагането на номерационния план

7.осигурява условия за създаване на действаща и лоялна конкуренция между телекомуникационните оператори в интерес на потребителите;

8.предлага и участва в разработването и приемането на стандарти в областта на телекомуникациите и електромагнитната съвместимост;

9.решава споровете по условията за взаимно свързване на мрежите на телекомуникационните оператори, ако те не постигнат споразумение помежду си;

10. установява реда за посредничество и арбитраж или разрешава споровете между телекомуникационните оператори, лицата които предоставят телекомуникационни услуги и потребителите, когато тези спорове са възникнали във връзка с този закон, наредбите или лицензиите.

11. проучва и отговаря на постъпили жалби, сигнали и др.;

12. информира обществеността по проблемите на телекомуникациите;

13.при необходимост регулира и други въпроси, свързани с телекомуникациите.

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА ЛИЦЕНЗИРАНЕ

РАЗДЕЛ ПЪРВИ ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Чл.9(1)Всяко физическо или юридическо лице изгражда, поддържа и използва телекомуникационна мрежа и/или предоставя телекомуникационни услуги след получаване на лицензия или разрешение в съответствие с разпоредбите на този закон.

(2) Министърът издава лицензиите и разрешенията по ал.1.

Чл.10(1) Лицензии се издават за:

1.изграждане, поддържане и използване на националната телекомуникационна мрежа и предоставяне на обществени телекомуникационни услуги чрез нея от основния телекомуникационен оператор;

2.изграждане, поддържане и използване на обществена телекомуникационна мрежа и/или предоставяне на обществени телекомуникационни услуги;

3.други телекомуникационни мрежи и услуги.

(2)Разрешителни се издават за изграждане, поддържане и използване на независими телекомуникационни мрежи или предоставяне на телекоминикационни услуги, които не са включени в предходната алинея.

Чл.11. Изискванията за издаване на лицензии и лицензионните форми са еднакви за всички кандидати за един и същи вид телекомуникационни мрежа или предоставяне на едни и същи телекомуникационни услуги освен в случея по чл. 48.

Чл.12.Министерсрвото не въвежда ограничителни условия при издаване на лицензии, с изключение на случая по чл. 45, ал. 1, когато ресурсът е ограничен, или когато други основателни причини налагат това.

Чл.13.(1)Не се изискват лицензии или разрешителни за изграждане, поддържане и използване на независими телекомуникационни мрежи за собствени нужди, които нямат достъп до обществени телекомуникационни мрежи в следните случаи

1. в недвижим имот, ползван от едно или съвместно от повече лица;

2. свързващи няколко недвижими имота, ползвани от едно или съвместно от повече лица, при условие, че разстоянието между всеки два имота не е повече от 300 метра;

3. в недвижими имоти ползвани от едно или съвместно от повече лица, взаимно свързани с една или повече наети линии, от мрежи на обществени телекомуникационни оператори;

(2)Телекомуникационните мрежи по предходната алинея подлежат на регистриране.

Чл.14.Предоставянето на радиочестоти за граждански нужди и изграждането и използването на радиосъоръжения за граждански нужди в случаите по чл. 13 става въз основа на разрешително, издадено от Министъра.

Чл.15.(1)Лицензиите и разрешителните са лични.

(2)Лицензиите могат да се прехвърлят на трети лица само с предварително съгласие на Министерството.

Чл.16.Лицензионният срок е до 25 години и може да бъде продължаван, ако лицензираният изпълнява задълженията си в съответствие с този закон и с лицензията. Общият срок на лицензията не може да бъде по-дълъг от 50 години.

Чл.17.Отказът за издаване на лицензии, както и всяко решение за изменение на лицензиите, съдържат фактическите и правните основания, и могат да се обжалват по реда на Закона за административното производство.

 

РАЗДЕЛ ВТОРИ ПРИНЦИПИ ПРИ ИЗДАВАНЕ НА ЛИЦЕНЗИИ

 

Чл.18.(1)Министерството създава условия за свободен пазар в телекомуникаците и либерализира осъществяването им, в определени срокове, като издава лицензии на всеки, който заяви искането си в министерството с изключение на случаите по чл.19, ал 2.

(2)Тези срокове са предвидени в държавната политика в областта на телекомуникациите с документ "Телекомуникационна политика", който се актуализира най малко веднъж годишно, утвърждава се от Министерския съвет и се публикува.

 

Чл.19(1)Министерството провежда конкурс за издаване на лицензии за изграждане, поддържане и използване на обществена телекомуникационна мрежа и/или предоставяне на телекомуникационни услуги.

(2)Министерството провежда конкурс и търг за издаване на лицензии за изграждане, поддържане и използване на обществена телекомуникационна мрежа и/или предоставяне на телекомуникационни услуги с ползване на честотен ресурс когато кандидатите са повече от честотите, които могат да се предоставят.

(3) В случаите когато ресурсът е ограничен, разрешение по чл.10, ал.2 се издава на първия, заявил писмено в министерството искането си .

 

РАЗДЕЛ ТРЕТИ РЕД И УСЛОВИЯ ЗА ИЗДАВАНЕ НА ЛИЦЕНЗИИ

Чл.20.Редът и условията за издаване на лицензии се установяват с този закон.

Чл.21.Министъра назначава комисия за провеждане на процедурата за издаване на лицензия.

Чл.22(1) За определяне на лицензирания се провежда процедура, включваща конкурс, а в случаите по чл.19, ал. 2 и търг.

(2)Процедурата започва с провеждане на конкурс, който завършва с комплексна оценка на кандидатите. Конкурсът може да бъде присъствен или неприсъствен.

(3)Търгът се извършва с тайно или явно наддаване. На търга се явяват кандидатите, които са класирани в конкурса и отговарят на условията за участие в търга.

Чл.23.Процедура за издаване на лицензия може да се открие от министерството служебно, за което министерството публикува съобщението по чл. 25.

Чл.24(1).При постъпване на молба за откриване на процедура за издаване на лицензия, министерството прави проверка относно наличие на възможност за издаване на лицензия и в 2-месечен срок от постъпването на молбата взема решение за откриване на процедура и публикува съобщението по чл. 25.

(2)При констатиране на невъзможност за издаване на лицензия Министерството в 2-месечен от постъпване на молбата уведомява писмено с мотивиран отговор подателя й.

Чл. 25. В 14-дневн срок от вземането на решение за издаване на лицензия министерството публикува съобщение в централния и местния печат, а в особено важни случаи в Държавен вестник и в чуждестранния печат, за откриване на процедура за издаване на лицензия, в което посочва:

1.типа на лицензията

1.датата, мястото и часа на провеждане на конкурса;

2.необходимите документи за кандидатстване;

3.срокът и мястото за подаването им;

4.мястото за получаване на необходимите формуляри;

5.размера и начина на внасяне на депозит за участие.

Чл. 26.(1) Необходимите за кандидатстване документи, условията за провеждане на конкурса, критериите за оценка и условията за участие в търга, когато се налага такъв се разработват за всеки отделен случай, в зависимост от вида телекомуникациите, които ще се лицензират и се предоставят като информация на кандидатите срещу определена от комисията цена.

(2) Кандидатите получават и примерни лицензионни форми.

 

Чл.27. Процедурата започва най-късно в 2-месечен срок от публикуване на съобщението по чл.25.

 

Чл.28.(1)Заявлението за участие в процедурата е писмено и към него се прилагат:

1.удостоверение за правния статут на кандидата;

2.извлечение от годишните счетоводни отчети за последните три години и/или доказателства за финансови възможности за реализиране на проекта;

3.банкови или други гаранции и препоръки;

4.предварителен технически проект и бизнес план;

5.декларация за опазване на сведенията, които се съдържат в конкурсната документация;

6.други документи, определени от комисията.

(2)Всички документи, които се подават са на български език.

Чл.29. Ако документите не отговарят на изискванията, на кандидата се дава 7-дневен срок за отстраняване на пропуските. В противен случай той не се допуска до участие в конкурса.

 

Чл. 30.(1)Когато лицензията се издава на основата на конкурс, комисията в 2-месечен срок оценява и класира кандидатите по приетите критерии и определя спечелилия конкурса.

(2)Комисията в 7-дневен срок представя на Министъра доклад с протокол относно провеждането на процедурата.

(3) Към доклада се прилагат мотиви, както и пълният комплект документи, с които кандидатите са участвали в процедурата.

 

Чл.31.(1)Когато лицензията се издава на основата на конкурс и търг комисията в 2-месечен срок оценява кандидатите по приетите критерии и определя кандидатите които отговарят на условията за участие в търга.

(2)В 14-дневен срок от извършването на класирането резултатите от конкурса се публикуват в печата, където е направено съобщението за обявяване на процедурата за издаване на лицензия, а участниците се уведомяват писмено.

(3) В обявата се посочва и дата, място и час за провеждане на търга, както и начина на извършването му - с тайно или явно наддаване.

 

Чл. 32.Търгът се провежда в 14-дневен срок от обявяване на резултатите от конкурса.

 

Чл. 33.(1) Комисията, в резултат на наддаването, в 7 дневен срок определя спечелилия търга.

(2)Комисията представя на Министъра доклад с протокол относно провеждането на процедурата.

(3) Към доклада се прилагат мотиви, както и пълният комплект документи, с които кандидатите са участвали в процедурата.

 

Чл.34.(1)Министъра в 14-дневен срок от получаване на документите по чл. 30, ал. 2 и по чл.33, ал 2 със заповед одобрява резултатите предложени от комисията.

(2)Със заповедта Министъра задължава одобрения кандидат да заплати сумата, с която е спечелен търга, която представлява вноска от лицензионна такса.

(3) Със заповедта се определя и срока за заплащането на сумата по ал.2, който не може да бъде по-голям от един месец.

 

Чл.35.(1)В случай, че одобреният кандидат не изпълни задължението си за заплащане на сумата в определения срок, лицензията се предоставя на следващия класиран участник в търга.

(2)При незаплащане на сумата от втория участник, в срока по чл.34, ал.3, Минисстерството в срок от един месец обявява нова процедура за издаване на същата лицензия.

 

Чл.36.(1)Министерството в едномесечен срок от издаване на заповедта по чл.34, ал.1 издава лицензията на спечелилия търга.

(2)Одобреният кандидат е обвързан с направените в конкурса и търга предложения.

 

РАЗДЕЛ ЧЕТВЪРТИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ЛИЦЕНЗИИТЕ

 

 

Чл.37. Лицензиите и разрешителните за изграждане, поддържане и използване на обществени телекомуникационни мрежи и/или предоставяне на обществени телекомуникационни услуги съдържат:

1.името на лицензирания, правен статут и юридически му адрес;

2.описание на телекомуникационната мрежа и/или телекомуникационната услуга, предмет на лицензиране;

3.териториален обхват на лицензията;

4.характера на лицензията - дали се предоставя като изключително право или при условията на ограничен ресурс;

5.етапи на изграждане и развитие на мрежата, и начало на започване на дейността, или на предоставянето на услугата;

6.изисквания за спазване на стандарти и други техничиски изисквания, на които трябва да отговарят мрежите и съоръженията в тях;

7.гарантиране на надежността при изграждането, подържането и използването на телекомуникационните мрежи и предоставянето на телемкомуникационните услуги в случай на природни бедствия или други извънредни обстоятелства;

8.изискване за предоставяне на услуги на всички потребители при условия на равнопоставеност;

9. възможност за преустановяване на предоставянето на услуга при неплащане или неизпълнение на договора от страна на потребителите;

10.безплатно предоставяне на телекомуникационна услуга при извънредни обстоятелства и в случай на заплаха за националната отбрана, сигурност при поддържане на обществения ред;

11.разположението и условията за монтиране и експлоатация на телефони за обществено ползване, ако в обхвата на лицензията влиза такава услуга;

12. изискване за достъп до мрежата и свързване с други мрежи;

13. начини и принципи за формиране на цените на предоставяните услуги;

14. изискване за публикуване на общите условия и цените на услугите;

15.забрана за насрещно субсидиране на други телекомуникационни мрежи и услуги;

16.условие за издаване и предоставяне на указател на абонатите;

17.предоставяне при условия на равнопоставеност на неповерителна информация, свързана с абонатите, на други лица, включително обществени телемкомуникационни оператори, с цел издаване на указатели;

18.гарантиране поверителността на всяко съобщение на абонатите, неразпространяването на секретна информация или всяка друга информация, чието разкриване би застрашило националната отбрана, сигурност или поддържането на обществения ред;

19.учасрие при въвеждане в страната на основни европейски и международни стандарти, които се отнасят до телекомуникационната мрежа и/или услуга предмет на лицензията;

20.неизползване на информацията, получена от или за потребителите при експлоатацията на обществена телекомуникационна мрежа или предоставянето на обществена телекомуникационна услуга във връзка с използването на други мрежи или предоставянето на други услуги, освен ако се предоставя по т.16;

21.предоставяне на площадки за монтиране на съоражения, помещения, канали, право на преминаване, кули и други налични средства, при условия на равнопоставеност, на други телекомуникационни оператори, при наличие на техническа или физическа възможност за това;

22.размера на първоначалната и годишни лицензионни такси, срокове и начини на заплащане;

23.срок на действие на лицензията ;

24.допускане на оторизирани представители на лицензиращия за извършване на технически изпитания на мрежата;

25. спазване на националното законодателство;

26.условия за изменения, допълнения и прекратяване на лицензията;

27.предпоставките за налагане на санкции, включително и за отнемане на лицензията;

28.задължения за спазване на изискванията за ЕМС;

29.конкретни ограничения по отношение на прехвърляне на акции и дялове на лицензирания;

30.освобождаване на лицензирания от отговорност в случай на неизпълнение условията на лицензията поради непреодолима сила или извънредни обстоятелства;

31. изисквания за качеството на услугите;

32..реда за осъществяване на контрол за изпълнение на лицензионните условия;

33.задължения на лицензиращия за гарантиране на условия за изпълнение на лицензионите задължения

34.други условия.

Чл.38.Лицензиите по чл.10, ал. 1. т.3 и разрешителните по чл. 10, ал. .2, според вида на лицензията и по преценка на Министерството , съдържат всички или част от данните по чл. 37.

Чл.39.В случай, че лицензираните телекомуникационни оператори изграждат, поддържат и използват един и същи вид телекомуникационни мрежи и/или предоставят едни и същи телекомуникационни услуги, при еднакви условия, лицензиите им са еднакви по съдържание.

Чл.40(1)/Министерството обнародва списък на видове телекомуникации, които се осъществяват на регистрационен и свободен режим.

(2) Регистрацията се извършва в министерството, в специални регистри, които са публични.

(3) Телекомуникации, извършвани на свободен режим не се регистрират.

(4) При осъществяване на телекомуникации чрез регистрация и на свободен режим, Министерството може да изисква спазването на определени условия.

 

РАЗДЕЛ ПЕТИ ИЗМЕНЕНИЕ, ПРЕКРАТЯВАНЕ И ОТНЕМАНЕ НА ЛИЦЕНЗИИТЕ

 

ЧЛ.41.(1) Изменения и допълнения на лицензиите могат да бъдат направени със заповед на министъра при следните обстоятелства:

1.невъзможност за продължаване на изпълнението на лицензионните условия в резултат на настъпване на непреодолима сила;

2.когато действието на лицензията създава заплаха за националната сигурност;

3.когато лицензионите условия влизат в противоречия с промени във вътрешното законодателство и решения на международни организации, приети от Република България;

(2) Промените по ал. 1 се извършват след писмено уведомяване на лицензирания с мотивирана заповед, в която са посочени фактическите и правните основания.

(3)Лицензираният оператор може да обжалва заповедтта по отношение на нейната законосъобразност.

(4) Лицензираният оператор може да отправи мотивирано искане до Министъра за изменение и допълнение на лицензията.

 

ЧЛ. 42. Лицензията се прекратява:

1.с изтичане на срока;

2.по мотивирано предложение на лицензирания;

3.при настъпване на непреодолима сила, в резултат на което изпълнението на лицензията става невъзможно;

4.при смърт на лицензирания -физическо лице; в този случай наследниците могат в тримесечен срок да заявят искането си за изпълнение на дейността по лицензията като до вземане на решение продължават да извършват дейността.

5.при ликвидация на лицензираното юридическо лице.

ЧЛ.43.(1)Министерството може да преустанови временно, напълно или частично дейността по лицензията, или да постанови отнемането й при следните случаи:

1. съществени или системни нарушения на този закон, наредбите по приложението му или лицензионните условия;

2. прехвърляне на лицензията, в нарушение на чл. 15, ал.2.

3. неплащане на лицензионните такси

4. финансова или техническа неспособност на лицензирания да извършва дейността си или да изпълнява задълженията си;

5. действия на лицензирания, които застрашават националната сигурност или накърняват обществения интерес.

(2)Министърът отправя писмено предупреждение на лицензирания, в подходящ срок да отстрани нарушението, след което с мотивирана заповед се прилагат мерките по ал.1.

(3)Лицензията се отнема със заповед на министъра. Със заповедта се определя срок, в който лицето не може да кандидатства за издаване на нова лицензия за същата дейност. Този срок не може да бъде по-малък от две години. (4) Заповедите по ал.2 и 3 се мотивират и могат да бъдат обжалвани по реда на ЗАП.

ГЛАВА ПЕТА НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА МРЕЖА.

ОСНОВЕН ОБЩЕСТВЕН ДАЛЕКОСЪОБЩИТЕЛЕН ОПЕРАТОР

 

Чл.44.В съответсвие с политиката разработена съгласно изискването на чл. 5, ал.1, т. 1 в страната се изгражда и развива национална телекомуникационна мрежа.

чл.45.(1) Националната телекомуникационна мрежа се изгражда, поддържа, развива, управлява и стопанисва от основния обществен телекомуникационен оператор въз основа на дадена му от Министерството лицензия и в съответствие с изискванията на този закон.

Чл.46.(1) Основен обществен телекомуникационен оператор в Република България е Българската телекомуникационна компания

(2) Българската телекомуникационна компания е търговско дружество в съответствие с българското законодателство.

Чл.47. Българската телекомуникационна компания:

1.има изключителните права да предоставя обикновени телефонна и телеграфна услуги /селищни, междуселищни и международни/ между фиксирани крайни точки до 31.12.1997 година;

2.осигурява изпълнението на задачи, свързани с управлението, сигурността и отбраната на страната;

3.предоставя всеобщодостъпни универсални услуги.

4.осъществява и други телекомуникации, определени от Министерството.

 

Чл.48.(1) Лицензията на Българската телекомуникационна компания съдържа данните по чл. 37, както и :

1.задължение за предоставяне на всеобщодостъпни универсални услуги при условия на равнопоставеност. Отказът за предоставяне на услугата се мотивира и може да бъде обжалван пред Министерсрвото.

2.задължение да се събират от всички потребители, без изключение, при условия на равнопоставеност, такси за предоставяните им услуги по действащи тарифи;

3.задължения по поддържането и развитието на националната телекомуникационна мрежа;

4.задължения за предоставене на телекомуникационните услуги чрез националната телекомуникационна мрежа;

5.задължения относно въвеждането и използването на диференцирано отчитане на разходите при предоставяне на отделни видове услуги;

6.задължения за предоставяне на наети линии от националната телекомуникационна мрежа;

7.задължения относно въвеждане на разходоориентирани цени по предоставяне на отделните видове услуги;

8.задължения да предоставя на Министерството информация и отчети, свързани с изпълнение на лицензията;

9.Задължение за осигуряване на непрекъснато функциониране и използване на националната телекомуникационна мрежа и на предоставяне на услуги чрез нея.

9.Задължение за предоставяне на достъп и възможност за взаимно свързване между нациналната телекомуникационна мрежа и мрежите на обществените телекомуникационни оператори.

10.Задължение за публикуване на утвърдените от министъра общи условия за взаимоотношенията между Българската телекомуникационна компания и потребителите на телекомуникационни услуги.

Чл.49.(1)Основният телекомуникационен оператор в съответствие с изискванията по чл. 76 представя на министерството икономически обоснован проект на цените на предоставяните чрез националната телекомуникационна мрежа услуги в определен от министъра срок.

(2) При несъгласие с представените в проекта цени министърът може мотивирано да поиска промяната им.

Чл. 50.Министърът може да определи видове услуги, чиито цени да бъдат формирани различно от реда по чл. 76.

 

Чл.51(1)Основния обществен телекомуникационен оператор е длъжен да предоставя за ползване за граждански нужди при поискване от всяко физическо или юридичеко лице линии под наем от националната телекомуникационна мрежа за осъществяване на телекомуникационна дейност и/или предоставяне на телекомуникационни услуги при условие че лицето има законно основание за осъществяване на тази дейност.

(2)Цената за наемане на линиите не може да бъде по-висока от тази която оператора изчислява за себе си.

(3)Наетите линии не могат да се пренаемат.

(4)Основния обществен телекомуникационен оператор е длъжен да предостави за наемане за граждански нужди минимум 20 процента от капацитета на националната телекомуникационна мрежа. В този процент не се включват линиите наети за разпространяване на програмите на националните електрони средства за масово осведомяване.

(5)Отказът на основния обществен телекомуникационен оператор да предостави исканите по ал.1 линии, може да бъде обжалван пред Министъра.

(6)Спорът се решава в едномесечен срок със заповед на Министъра. В случай, че се налагат допълнителни проверки и проучвания, спорът се решава в тримесечен срок.

(7)За нуждите на отбраната и сигурността на страната основният далекосъобщителен оператор предоставя с приоритет линии под наем на заинтересованите органи и ведомства.

ГЛАВА ШЕСТА ОБЩЕСТВЕНИ ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННИ ОПЕРАТОРИ

Чл.52.Обществените телекомуникационни оператори са длъжни да осигуряват на потребителите, при условия на равнопоставеност, достъп до обществените телекомуникационни мрежи и ползване на телекомуникационни услуги при публично известни условия.

Чл.53(1)Обществените телекомуникационни оператори са длъжни да осигуряват достъп и възможност за взаимно свързване на мрежите си,

(2)Обществените телекомуникационни оператори осъществяват взаимно свързване при публично известни условия на равнопоставеност, включително и по отношение на цените.

 

Чл.54.(1)Обществените телекомуникационни оператори не могат да откажат поискано взаимно свързване, ако то е обосновано и технически необходимо.

(2)В случай че обществен телекомуникационен оператор откаже взаимно свързване, той е длъжен писмено да мотивира отказа си.

.

Чл.55.Обществените телекомуникационни оператори са длъжни да осигуряват при необходимост, на органите, отговарящи за сигурността и отбраната на страната, по взаимно споразумение, достъп за свързване на мрежите им към обществените телекомуникационни мрежи.

 

Чл.56.Обществените телекомуникационни оператори са длъжни да осигуряват достъп за свързване към мрежите си на независимите телекомуникационни мрежи на лицензираните оператори, в лицензиите на които е предвидена възможност за това.

 

Чл. 57.(1)Обществените телекомуникационни оператори сключват договор за взаимно свързване, който не може да противоречи на този закон.

(2) Договорът урежда техническите и финансовите условия и се представя в Министерството..

(3)Министерството може да поиска договорът за взаимно свързване да бъде изменен, когато съществуват основателни причини за това.

 

Чл. 58. В случай, че не бъде постигнато споразумение между операторите за реда и условията за достъп или взаимно свързване на телекомуникационни мрежи в срок от три месеца след първоначалното искане за свързване или достъп, Министерството е длъжено да започне процедура за посредничество или арбитраж, като реши спора в срок, до шест месеца. Решението на Министерството подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.

 

ГЛАВА СЕДМА УПРАВЛЕНИЕ НА РАДИОЧЕСТОТНИЯ СПЕКТЪР

 

чл.59(1)В съответствие с чл. 7 към Министерския съвет в срок от два месеца от приемането на закона се създава национално бюро за управление на радиочестотния спектър (бюро).

1.Функциите на това бюро са да планира раководи и наблюдава използването на радиочестотния спектър на територията на Република България.

2.Бюрото подготвя позицията на България и координира представянето на България в международните преговори по използването на радиоспектъра.

3.Бюрото е отговорно за координаци ичните администрации които използват честотни диапазони и в частност от: министерството на отбраната, службите за сигурност, радиоразпръсквателните организации, регулиращите и контролни служби на министерството на пощите и телекомуникациите, също така експерти с квалификация в тази област. Председател на съвета на директорите е министърат на пощите и телекомуникациите. Той се назначава на този пост с акт на Министерския съвет.

(3)Изпълнителния директора на бюрото се назначава с акт на Министерския съвет по предложение на председателя на съвета на директорите.

 

(4)Средствата за обезпечаване на дейността на бюрото се осигуряват от институциите представени в съвета на директорите, такси за услуги, фонд национална съобщителна система, приходи от лихви, обществени субсидии, приходи от дарения и завещания.

(5)Постановление на Министерския съвет ще определи областта на действие, компетенциите и организацията на работа на бюрото.

 

Чл.60.(1)Националното бюро за управление на радиочестотния спектър изготвя и предоставя в Министерския съвет за утвърждаване Национален план за разпределение на радиочестотния спектър на радиочестотни ленти, предназначени за граждански нужди, за нуждите на отбраната и сигурността, за общо ползване и за ползване в условията на свободен режим.

(2)Разпределението и използването на радиочестотни ленти за общо ползване от Министерство на отбраната, Министерство на вътрешните работи и за граждански нужди се извършва съгласувано между МО, МВР Министерството на пощите и телекомуникациите и се утвърждава от Министерския съвет.

Чл.61.Националното бюро за управление на радиочестотния спектър определя опознавателните знаци на предавателните радиосъоръжения в съответствие с международните правила за работа на радиослужбите.

 

Чл.62.Министерството на пощите и телекомуникациите извършва планирането и разпределението на радиочестотите и радиочестотните ленти за граждански нужди.

 

Чл.63(1)Ползването на радиочестотен ресурс за граждански нужди се извършва срещу заплащане.

(2)Изискването по предходната алинея не се отнася за честотните диапазони и телекомуникационните дейности определени за ползване и работа в условията на свободен режим.

 

Чл.64.Министерството на пощите и телекомуникациите издава удостоверения за правоспособност на радиооператори - професионалисти и любители.

 

Чл.65.Министерството на пощите и телекомуникациите издава наредби, с които регламентира процедурните правила и техническите параметри на определени видове радиослужби за граждански нужди.

ГЛАВА ОСМА

ТЕХНОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ

 

РАЗДЕЛ ПЪРВИ КРАЙНИ УСТРОЙСТВА

Чл.66.(1) Крайни устройства се пускат на пазара и се свързват пряко или непряко към крайна точка на обществена телекомуникационна мрежа, ако е одобрен техния тип.

(2)При свързване на независими телекомуникационни мрежи към обществените телекомуникационни мрежи по реда на чл. 56, свързващото крайно устройство на независимите телекомуникационни мрежи трябва да има одобрение на типа.

(3) Разрешителните по чл.85, ал.1, т. 1 за излъчващи крайни радиоустройства се издават след одобряване на типа им.

 

Чл.67.(1) Одобрението на типа на крайните устройства се извършва от държавната испекция по съобщенията.

(2)Държавната испекция по съобщенията води регистър на одобрените крайни устройства. Този регистър е публичен.

Чл.68.(1)Министърът с наредби определя реда и условията за одобрение на типа и за свързване на крайни устройства към обществени телекомуникационни мрежи.

(2)Министърът със заповед упълномощава акредитирани лаборатории за извършване на изпитвания за одобряване типа.

 

Чл.69.(1)Министерството утвърждава допълнителни знаци към Български знак по БДС за маркиране на одобрените крайни устройства, които се поставят върху тях.

(2) Крайните устройства, чийто тип е одобрен, задължително се маркират.

РАЗДЕЛ ВТОРИ СТАНДАРТИ

Чл.70.Министерството представлява Република България в международните стандартизационни организации в областта на телекомуникациите.

 

Чл. 71.Министерството:

1.предлага и участва в разработването на телекомуникационните стандарти чрез техническите комитети по стандартизация;

2.обявява по установения в страната ред за задължителни български и международни телекомуникационни стандарти (или части от тях) и други технически документи и

3.поддържа регистър на стандартите по т.2. Този регистър е публичен.

РАЗДЕЛ ТРЕТИ ЕЛЕКТРОМАГНИТНА СЪВМЕСТИМОСТ

Чл.72.(1)Министерството с наредба определя реда и контрола на вноса, разпространението, производството, маркирането, изграждането и използването на телекомуникационни съоръжения за граждански нужди с оглед защита на радиосъоръженията от вредни смущения.

(2)Министерът със заповед упълномощава акредитирани лаборатории за извършване на изпитвания за електромагнитна съвместимост.

 

Чл.73(1)Министерството утвърждава допълнителни знаци към Български знак по БДС за маркиране на одобрените за електромагнитна съвместимост телекомуникационни съоръжения, които се поставят върху тях.

(2)Телекомуникационните съоръжения, чиито тип е одобрен за електромагнитна съвместимост, задължително се маркират.

ГЛАВА ДЕВЕТА ЦЕНИ И ЛИЦЕНЗИОННИ ТАКСИ

 

РАЗДЕЛ ПЪРВИ ЦЕНИ НА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННИТЕ УСЛУГИ

 

Чл.74.Телекомуникационните оператори определят цени за предоставяните от тях услуги съобразно изискванията на този закон, издадените им лицензии и пазарните условия.

Чл.75.(1)Цените на телекомуникационните услуги се определят от телекомуникационните оператори, съобразно търсенето и предлагането им, като се спазват принципите по чл. 76.

(2)Лицата по ал. 1 представят за сведение в Министерството цените на телекомуникационни услуги, които предоставят, след което ги побликуват.

Чл.76.Основният телекомуникационен оператор, обществените телекомуникационни оператори, определят цените на телекомуникационни услуги въз основа на следните принципи:

1.цените на всеобщодостъпните универсални услуги са под особен контрол от страна на министерството;

2.равнопоставеност на потребителите;

3.съобразяване с разходите по предоставянето на услугите;

4.икономически обоснована печалба;

5.забрана за насрещно субсидиране;

6.съобразяване с цените на международните пазари;

7.насърчаване на инвестициите в телекомуникациите;

8.съобразяване с препоръките на международните организации.

 

Чл.77.Министереството регулира цените на телекомуникационните услуги с цел предотвратяване създаването или злоупотребата с монополно положение, предотвратяване на нелоялната конкуренция и защита на потребителите.

Чл.78.(1)Министерството може да регулира цените на телекомуникационните услуги при наличие на:

1.монополно положение на пазара на телекомуникационен оператор или лице, което предоставя телекомуникационна услуга;

2. злоупотреба с монополно положение чрез насрещно субсидиране;

3. нелоялна конкуренция;

(2)В тези случаи, след проучване и анализ на пазарното поведение на обществените телекомуникационни оператори и лицата, които предоставят телекомуникационни услуги Министерството може да определи конкретни цени за съответни телекомуникационни услуги за определен период от време, който е не по- малко от шест месеца, но не повече от една година.

РАЗДЕЛ ВТОРИ ЛИЦЕНЗИОННИ ТАКСИ

Чл.79(1).Всички лицензирани оператори заплащат лицензионни такси по начин, определен в условията на лицензиите.

(2) Лицензионните такси са:

1.първоначална лицензионна такса;

2.за ползуване на честотен ресурс;

3.за ползване на ограничен ресурс;

4.за правото на достъп до телекомуникационният пазар;

5.за осигуряване на всеобщо предлагана услуга от телекомуникационните оператори, които са задължени да я предоставят;

6.за контролиране изпълнението на лицензиите.

 

Чл.80.Начинът за определяне размера на лицензионните такси се регламентира в наредба на министъра, съгласувана с министъра на финансите.

Чл.81.(1)Лицензионните такси се заплащат в министерството по фонд "Национална съобщителна система".

(2)Петдесет процента от таксите по чл.79, ал.2, т.1 при провеждане на конкурс и търг и по т. 2 се превеждат в републиканския бюджет.

ГЛАВА ДЕСЕТА КОНТРОЛ

 

Чл.82. Държавният контрол върху телекомуникациите се осъществява от държавната инспекция по съобщенията, която е специализиран орган към министерството.

Чл.83.Държавната инспекция по съобщенията контролира спазването и изпълнението на закона, подзаконовите нормативни актове, както и лицензиите и разрешителните издадени по този закон.

Чл.84. Структурата, функциите и задачите на държавната инспекция по съобщенията се уреждат с правилник, приет от Министерския съвет.

Чл.85(1).Държавната инспекция по съобщенията осъществява контрола в телекомуникациите като:

1.разрешава производство, вноса и разпространение на радиопредавателни съоръжения за граждански нужди, като издава съответните разрешения.

2.одобрява типа на телекомуникационните устройства и съоръжения за граждански нужди включително и относно електромагнитна съвместимост и издава съответните удостоверения;

3. контролира използването на радиочестотите за граждански нужди;

4.контролира спазването и изпълнението на лицензионните условия.

5. контролира спазването на стандартите в телекомуникациите;

6.контролира нивото на смущаващите електромагнитни излъчвания

7.контролира спазването на процедурните правила и техническите параметри на радиослужбите произтичащи от международните актове, регламентиращи радиосъобщенията ;

8.контролира изграждането и следи за състоянието на националната телекомуникационна инфраструктура

9..контролира прилагането на ценовата политика и спазването на остановените тарифи при предоставяне на всеобщодостъпнати универсални телекомуникационни услуги;

10.контролира правилното прилагане и използване на националния номерационен план;

(2)Министъра с наредба определя реда и условията за издаване на разрешителни по ал. 1, т.1 и удостоверенията по ал. 1, т. 2.

(3)Министъра със заповед упълномощава акредитирани лаборатории за извършване на изпитвания на радиосъоръжения и телекомуникационните устройства и съоръжения.

 

(4)Държавната инспекция по съобщенията води регистъри на радиопредавателните съоръжения, за които е издала разрешителни по ал. 1, т.1 и удостоверения за телекомуникационните устройства и съоръжения по ал. 1, т. 2. Регистърите са публичени.

Чл.86.Ръководителят на държавната инспекция по съобщенията оправомощава със заповед служители от инспекцията, които извършват проверки и констатират нарушенията с актове.

Чл.87.(1) Ръководителят на държавната инспекция по съобщенията или друго изрично оправомощено от него лице може да издава заповеди, с които спира до отстраняване на нарушенията, или преустановява осъществяването на телекомуникациите, когато те се извършват в нарушение на закона, подзаконовите нормативни актове и лицензионните условия.

(2)Заповедите могат да се обжалват по реда на Закона за административното производство.

Чл.88.(1)При наличие на основание за налагане на административнонаказателна отговорност оправомощените по чл. 86 служители съставят актове по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

(2)Въз основа на актовете министъра или упълномощено от него длъжностно лице издава наказателни постановления.

(3)Наказателните постановления се обжалват по реда на закона за административните нарушения и наказания.

 

Чл.89.(1)При констатиране на нарушенията по реда на чл. 88, ал. 1 актосъставителите могат да изземват и задържат веществените доказателства, свързани с установяване на нарушението по реда на чл. 41 от закона за административните нарушения и наказания.

(2)С наказателното постановление може да бъде постановено отнемане в полза на държавата на вещите, които са послужили или са свързани с извършване на нарушението съгласно чл. 20 от закона за административните нарушения и наказания.

(3)Отнетото в полза на държавата по ал. 2 се съхранява в ДИС в 1-годишен срок, след което се продава на търг с явно надаване или в случай че не отговаря на техническите норми и стандарти се унищожават, ако съдът не разпореди друго.

Чл.90.В изпълнение на своите функции оправомощените служители на Държавната инспекция по съобщенията имат право:

1. на свободен достъп в подлежащите на контрол обекти;

2. да проверяват легитимацията на лицата в контролираните обекти;

3.да изискват сведения, доказателства и документи, свързани с осъществяване на контрола.

4.да проверяват моторни превозни средства при наличие на основание, че в тях се намират нерегистрирани и работещи не на законо основание радиопредавателни устройства.

5.да контролират качествените параметри на услугите.

6.да прослушват съобщения предавани по телекомуникационите мрежи във връзка с установяване на спазване качествените параметри на услугите.

 

Чл.91.За изпълнение на контрола оправомощените служители на държавната инспекция по съобщенията действат, при необходимост, съвместно с компетентни длъжностни лица от министерство на отбраната, министерство на вътрешните работи и други заинтересовани министерства или ведомства.

 

ГЛАВА ЕДЕНАДЕСЕТА ПРАВНИ ПРОБЛЕМИ. ВЪПРОСИ ОТНАСЯЩИ СЕ ДО СОБСТВЕНОСТТА

 

Чл.92. При построяване на нови сгради инвеститорите са длъжни да предвидят в проектите и да осигурят изграждането на необходимите инсталации за предоставяне на телекомунокационни услуги от обществените телекомуникационни оператори.

Чл.93.(1)Всеки телекомуникационен оператор е длъжен да съгласува предварително с общината проект за изграждане на телекомуникационни мрежи и съоръжения.

(2)След съгласуването по ал. 1, телекомуникационните оператори предоставят на общините планове на телекомуникационни мрежи и съоръжения, които изграждат, за включване в кадастралния план.

Чл.94.(1)Всяко лице, което предприема строителни работи, е длъжно предварително писмено да поиска информация от съответната община относно наличието и разположението на телекомуникационни мрежи и съоръжения в района на работите и да съгласува начина на опазването им със съответните обществени телекомуникационни оператори.

(2)Процедурата по ал.1 не се прилага при спешни работи за отстраняване на последиците от аварии и природни бедствия. В тези случаи извършващият е длъжен незабавно да уведоми съответните обществени телекомуникационни оператори, които при необходимост дават указания за опазване на мрежите и съоръженията си.

(3)В случаите, когато с оглед на предстоящите работи се налага изместване на обществените телекомуникационни мрежи или съоръжения, лицата по ал.1, след съгласуване с обществените телекомуникационни оператори, извършват изместването за своя сметка, преди започване на дейностите.

 

Чл.95.Когато лице, в чийто имот са изградени обществени телекомуникационни мрежи или съоръжения, поиска да извърши преустройство или ново строителство, в случай че мрежите и съоръженията не са били пречка на обикновеното и обичайно използване на имота и не са променяли неговото предназначение, лицето е длъжно да уведоми писмено обществения телекомуникационен оператор, ако това налага изместване на съоръженията. Телекомуникационният оператор извършва изместването за своя сметка.

 

Чл.96.(1)Обществените телекомуникационни оператори договарят със собствениците на недвижими имоти условия за използване на имота и въздушното пространство над него, за да изграждат или поддържат телекомуникационни съоръжения.

(2)Обществените телекомуникационни оператори обещетяват собственика за всички щети, причинени в имота му във връзка с извършените от тях работи.

(3) Ако страните не постигнат споразумение, спорът може да бъде отнесен за решаване от съда.

 

Чл.97.В случай, че за изграждане на телекомуникационни възли, линии, радиостанции или съоръжения се налага отчуждаване на недвижими имоти, общественият телекомуникационен оператор прави искане за отчуждаването по съответния ред.

 

Чл.98.(1) Общините и кметствата осигуряват по установения ред терени за изграждане на сгради за развиване на националната телекомуникационна мрежа.

(2)До построяване на сградите, общините и кметствата се задължават да предоставят подходящи помещения за нуждите на телекомуникационния оператор на договорна основа.

 

Чл.99.(1)Държавата е упулномощена да ползва безвъзмезно обществената пътна мрежа за изграждане на телекомуникационни линии за общо ползване, ако това не ограничава постоянно използването на пътната мрежа по своето предназначение. За пътна мрежа се считат: пътищата, улиците, площадите мостовете, а така също и водите за общо ползване.

(2)Държавата предава това свое право на лицензираните, в рамките на даването на лицензиите съгласно чл. 9.

(3)Лицензираните следва да изграждат телекомуникационните мрежи по тъкъв начин че да отговарят на изискванията за безопасност, а така също и на общоприетите технически правила.

(4)За прокарване на нови мрежи и изменения на съществуващите се изисква съгласието на институцията отговорна за състоянието на пътната мрежа. При прокарване на надземни линии за връзка трябва да се отчитат интересите на институцията отговорна за състоянието на пътната мрежа, лицензираните и държавата. Съгласие следва да бъде постигнато с отчитането на техническите изисквания и без дискриминация.

 

Чл.100.Ако прокарването на допълнителни линии за връзка или изграждането на канална мрежа е невъзможно или е възможно само с цената на големи икономически неоправдани загуби се дава право на съвместно използване на оборудването и каналната мрежа предназначена за прокарване на кабелите, ако съвмесното ползване е оправдано от икономическа гледна точка. В този случай ползвателя на каналната мрежа или съоражението е длъжен да плати на предоставилия правото съразмерна компенсация изразена в парична стойност.

 

ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА ФОНД " НАЦИОНАЛНА СЪОБЩИТЕЛНА СИСТЕМА"

 

Чл.101.Към Министерството се създава Фонд "Национална съобщителна система".

 

Чл.102.(1) Средствата по фонда се набират от:

1.лицензионни такси ;

2.такси за ползване на радиочестотен ресурс

2.лихви;

3.други постъпления.

(2)Средствата по фонда се разходват за:

1.финансиране на телекомуникационни проекти с национално значение, както и свързани с отбраната и сигурността на страната.

2.субсидия за телекомуникационни оператори, които предоставят всеобщодостъпни универсални услуги;

3.издръжка на държавната инспекция по съобщения;

4.за издръжка на националното бюро за управление на радиочестотния спектър

3.освобождаване на честоти за граждански нужди;

5.обезпечаване на дейността по лицензирането

6.издръжка на национален научен институт;

7. други разходи.

Чл.103.Фонд "Национална съобщителна система" се управлява по ред определен с наредба на министъра, съгласувана с министерство на финансите.

 

ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА

АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

ЧЛ.104.(1)Който без лицензия осъществява телекомуникации, които подлежат на лицензиране или продължи да ги осъществява след прекратяване или отнемане на лицензията, се наказва с глоба в размер от 5 000 000 до 50 000 000 лева.

(2)Който без разрешително осъществява телекомуникации, за които се изисква такова, се наказва с глоба в размер от 100 000 до 300 000 лева.

(3)Който без регистрация осъществява телекомуникации, за които се изисква такава, се наказва с глоба в размер от 50 000 до 100 000 лева.

Чл.105. Който без лицензия изгради, управлява или използва радиосъоръжение, което подлежи на лицензиране или продължи дейността след прекратяване или отнемане на лицензията, ако деянието не съставлява престъпление се наказва с глоба в размер от 2 000 000 до 20 000 000 лева.

Чл.106. Който наруши условията на издадената му лицензия се наказва с глоба в размер от 500 000 до 1 000 000 лева.

ЧЛ.107.(1)Който наруши тайната на съобщенията, изпращани по телекомуникационните мрежи, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба в размер от 100 000 до 1 000 000 лева.

/2/ Длъжностно лице, което неправомерно наруши тайната на съобщенията изпращани по телекомуникационни мрежи, ако деянието не съставлява престъпление се наказва с глоба в размер от 200 000 до 1 000 000 лева.

Чл.108.(1) Който смущава и/или изменя съдържанието на съобщения на трети лица, се наказва с глоба в размер от 100 000 до 500 000 лева.

(2)Длъжностно лице, което смущава и/или изменя съдържанието на съобщения на трети лица, се наказва с глоба в размер от 200 000 до 1 000 000 лева.

Чл.109.(1)Който използва обществена телекомуникационна мрежа, за да извършва заплашителни, обезпокоителни или обидни съобщения или обаждания, се наказва с глоба в размер от 50 000 до 150 000 лева.

(2)Който предава чрез обществена телекомуникационна мрежа, неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 1000 000 до 2 000 000 лева.

Чл.110. Който използва телекомуникационно съоръжения за собствено облагодетелствуване за сметка на трети лица (кражба на трафик) се наказва с глоба от 1 000 000 до 5 000 000 лева.

Чл.111.Който без разрешение произвежда, внася и разпространява радиосъоръжения за граждански нужди, които при своето действие ангажират част от радиочестотния спектър, ако деянието не съставлява престъпление се наказва с глоба в размер от 1 000 000 до 5 000 000 лева.

 

Чл.112. Който причини повреди на обществени телекомуникационни мрежи и съоръжения, с което прекъсне или попречи на телекомуникациите, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба в размер от 100 000 до 2 000 000 лева, като щетите се възстановяват по общия исков ред.

 

Чл.113. Който произвежда, внася, разпространява, свързва и/или използва крайно устройство и радиосъоръжение, предназначено за пряко или непряко свързване към обществена телекомуникационна мрежа в страната, без типа му да е одобрен по установения ред, се наказва с глоба в размер от 500 000 до 2 000 000 лева.

 

Чл.114.(1) Който произвежда, внася и/или разпространява одобрени, но немаркирани крайни устройства или радиосъоръжения, ако деянието не съставлява престъпление се наказва с глоба в размер от 100 000 до 500 000 лева.

(2) Който с измамна цел постави знак за одобрение на крайно устройство или радиосъоръжение, ако деянието не съставлява престъпление се наказва с глоба в размер от 200 000 до 1 000 000 лева.

 

Чл.115.(1)Който произвежда, разпространява, внася или използва телекомуникационни радиосъоръжения за граждански нужди, предизвикващи радиосмущения в нарушение на нормативните актове на стандартите за електромагнитна съвместимост, се наказва с глоба от 500 000 до 1 000 000 лева.

(2) Ръководителят на държавната инспекция по съобщения със заповед може да спира използването или управляването на съоръженията по ал. 1 до отстраняване на неизправностите.

 

Чл.116.Който произвежда, внася, разпространява или използва телекомуникационни съоръжения за граждански нужди, предизвикващи радиосмущения, без типа им да е одобрен за електромагнитна съвместимост по установения ред, се наказва с глоба в размер 500 000 до 2 000 000 лева.

 

Чл.117.(1)Който произвежда, внася, разпространява или използва одобрени за електромагнитна съвместимост, но немаркирани телекомуникационни съоръжения, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба в размер от 100 000 до 500 000 лева.

(2)Който с измамна цел постави знак за одобрение на типа за електромагнитна съвместимост на тлекомуникационни съоръжения, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба в размер от 200 000 до 1 000 000 лева.

 

Чл.118.Който възпрепятства контролните органи при изпълнение на функциите по чл. 90 се наказва с глоба от 100 000 до 2 000 000 лева.

 

Чл.119.Средствата събирани от глобите се изразходват само за развитие на националната телекомуникационна мрежа и контрола по далекосъобщенията. Условията и реда за празпределението им се определят от МС.

 

Чл.120. За нарушенията по чл. 104, чл. 105, чл. 106, чл.107, ал.1, чл. 110, чл.111, чл. 112, чл. 113, чл. 114, чл. 115, ал.1, чл.116 и чл.117 извършени от юридически лица се налагат имуществени санкции в същите размери.

 

Чл.121.(1)Когато нарушенията по предходните членове са извършени повторно се налага глоба или имуществена санкция в двоен размер на първоначално наложената.

(2) По смисъла на този закон нарушението е повторно, ако е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същия вид нарушение.

Чл.122.(1)За маловажни случаи на административни нарушения при осъществяване на телекомуникации, Държавната инспекция по съобщенията може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

(2) По смисъла на този закон маловажен случай е този, който с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§1. По смисъла на този закон:

1.ТЕЛЕКОМУНИКАЦИЯ означава всяка форма на пренасяне, предаване или приемане на знаци, сигнали, писмен текст, изображения, звук или информация от всякакъв вид чрез проводник, кабел, радио, оптична или друга среда.

2.ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА МРЕЖА е съвкупност от взаимосвързани възли, линии и съоръжения, които служат за осъществяване на телекомуникации между крайни точки.

3.ОБЩЕСТВЕНА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА МРЕЖА е телекомуникационна мрежа, предназначена за предоставяне на обществени телекомуникациони услуги.

4.НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА МРЕЖА означава мрежа изградена и използвана за осъществяване на телекомуникации услуги в национален мащаб, решаваща задачи свързани с националната отбрана и сигурност.

5.НЕЗАВИСИМА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА МРЕЖА е телекомуникационна мрежа за собствени нужди или за предоставяне на телекомуникационни услуги за затворени групи абонати.

6.ФИКСИРАНА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА МРЕЖА е обществена телекомуникационна мрежа, която осъществява телекомуникации между нейни фиксирани крайни точки посредством преносни радиорелейни, спутникови и кабелни линии и комутационни съоръжения.

7.КРАЙНА ТОЧКА НА МРЕЖАТА е точката на достъп до телекомуникационна мрежа за свързването на крайно устройство.

8. КРАЙНО УСТРОЙСТВО е устройство, свързано пряко или непряко към крайна точка на телекомуникационна мрежа, за предаване, пренасяне, обработка или приемане на информация. Свързването може да бъде по проводник, оптично влакно или друга среда.

9. НАЕТА ЛИНИЯ е линията, която се предоставя от телекомуникационен оператор на лица за предаване на съобщения между отделни точки. Тя се изгражда по такъв начин, че лицата изпращащи съобщения по нея, не могат да променят местоназначението им в телекомуникационата мрежа .

10.ОГРАНИЧЕН РЕСУРС е ресурсът ограничен по природни дадености или технически причини.

11.ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА УСЛУГА означава осъществяване на телекомуникация по търговски начин.

12.ОБЩЕСТВЕНИ ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННИ УСЛУГИ са телекомуникационни услуги предназначени да бъдат общодостъпни.

13.ОБИКНОВЕНА ТЕЛЕФОННА И ТЕЛЕГРАФНА УСЛУГА означава свързване на абонати чрез телефонната и телеграфна мрежа. Не се считат за такива информационните и други услуги, които са допълнителни и се осъществяват на основата на мрежата изградена за осъществяването на обикновената услуга.

14.ВСЕОБЩОДОСТЪПНИ УНИВЕРСАЛНИ УСЛУГИ са услуги с определено качество на предоставянето им, достъпна за всеки потребител независимо от географското му местоположение и предлагани на достъпни цени. ВСЕОБЩОДОСТЪПНА УНИВЕРСАЛНА УЛУГА е обикновената телефонна услуга. С техническото усъвършенстване и развитието на телекомуникационните мрежи е възможно и други услуги да бъдат обевени за всеобщодостъпни универсални услуги.

15.ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОНЕН ОПЕРАТОР е всяко лице, което осъществява телекомуникации, въз основа на лицензия, разрешително, регистрация или свободен режим.

16.ОБЩЕСТВЕН ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОНЕН ОПЕРАТОР е всяко лице, което въз основа на лицензия изгражда, използва и поддържа обществена телекомуникационна мрежа и/или предоставя определени обществени телекомуникационни услуги.

17.ОСНОВЕН ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННЕН ОПЕРАТОР е телекомуникациония отератор който изгражда, подържа, развива, управлява и стопанисва националната телекомуникационна мрежа.

18.НЕЗАВИСИМ ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОНЕН ОПЕРАТОР е всяко лице, на което е предоставена лицензия за изграждане, използване и поддържане на независима телекомуникационна мрежа.

19.ЛИЦЕНЗИЯ право за извършване на определени видове дейности дадено от държавен орган на основа на нормативен документ.

20.РАЗРЕШИТЕЛНО право за извършване на конкретно определен вид дейност дадено от държавен орган на основа на нормативен документ.

21.ЕЛЕКТРОМАГНИТНА СЪВМЕСТИМОСТ способността на устройство или система да функционират със задоволително качество в работната им електромагнитна обстановка и да не създават недопустими електромагнитни смущения за другите устройства, функциониращи в същата електромагнитна обстановка.

22.ЧЕСТОТНА ЛЕНТА определена част от честотния спектър.

23.РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ЧЕСТОТНСТА ЛЕНТА влючване в националната таблица за разпределение на честотните ленти на дадена честотна лента за целите на използването и от една или повече земни или космически радиослужби или от радиоастрономическата служба в една или повече определени страни или географски области и при установени условия. Този термин се прилага също и за разглежданата честотна лента.

24.РАДИОСЪОБЩИТЕЛНА АПАРАТУРА (РАДИОСЪОРЪЖЕНИЕ) педавателни, предавателно/приемни или приемни устройства, оито служат за целите на радиосъобщенията, или приемници за получаване на излъчени програми, включително и антените, необходими за работата им.

25. РАДИОСЛУЖБА е организацията извършваща предаването, излъчването и/или приемането на радиовълни за определени цели на телекомуникациите.

26.СЪВМЕСТНО ИЗПОЛЗВАНЕ НА ЧЕСТОТНА ЛЕНТА разпределение на честотните ленти за правителствено, гражданско и общо използване и установяване на условията за използване.

27.ЧЕСТОТНА СЪВМЕСТИМОСТ способността на радиокомуникационната апаратура, система или мрежа да функционира със задоволително качество съвместно с други подобни устройства, системи и мрежи в районите, предвиждани за обслужване, както и на обектите, където са разположени.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

 

§ 2. Този закон отменя закона за съобщенията (обн.ДВ, бр.27 от 04.04.1975 г., изм. бр.63 от 1976 г., бр.36 от 1979 г., бр.36 от 1986 г., бр.12 от 1988 г.) в частта му уреждаща телекомуникациите.

§ 3. Този закон отменя чл. 4, ал. 1, т.4, т. 5 и чл. 5. т. 3 от закона за концесиите обн. ДВ 92 от 1995 г.

§ 4. В НК се правят следните изменения и допълнения:

1. Създава се нов член 347а със следното съдържание:

"Който без лицензия или разрешение осъществява телекомуникации, които подлежат на лицензиране или продължи да ги осъществява след прекратяване или отнемане на лицензията, се наказва с лишаване от свобода до три години."

2. В чл. 348 се правят следните изменения и допълнения:

а) Букви "а", "б" и "в" се заличават.

б)Създава се нова б. "а" със следното съдържание:

"без лицензия или разрешение изгради, управлява или използва станция или съоръжение, което при своето действие ангажира част от радиочестотния спектър и подлежи на лицензиране или издаване на разрешение или продължи дейността след прекратяване или отнемане на лицензията или разрешението;" в) Буква "г" става б. "б".

§ 5. Този закон, с изключение на чл. 60, не се прилага, по отношение изграждането, използването, поддържането и контрола на телекомуникационните мрежи и на радиосъобщенията на министерството на отбраната, министерството на вътрешните работи, националната служба за охрана и националната разузнавателна служба за техни собствени нужди, както и по отношение на вътрешното разпределение на честотите и определянето на повиквателните знаци за техните служебни радиовръзки. Те могат да използват обществените телекомуникационни мрежи и услуги по реда на този закон.

§ 6. Издадените до влизане в сила на този закон лицензии и разрешителни за осъществяване на телекомуникации на основание на отменените разпоредби на закона за съобщенията или на други нормативни актове запазват своето действие, като лицензиите и разрешителните ще бъдат приведени в съответствие с изискванията на този закон в едногодишен срок от влизането на закона в сила със заповед на министъра.

§ 7.Неотменените наредби, издадени по приложение на отменения закон за съобщенията остават в сила до привеждането им в съответствие с този закон от министъра.

З А К О Н ЗА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИИТЕ

СЪДЪРЖАНИЕ

 

ГЛАВА ПЪРВА ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

ГЛАВА ВТОРА ПОЛИТИКА В ТЕЛЕКОМУНИКАЦИИТЕ

ГЛАВА ТРЕТА РЕГУЛИРАНЕ НА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИИТЕ

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА ЛИЦЕНЗИРАНЕ

ГЛАВА ПЕТА НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА МРЕЖА.

ОСНОВЕН ОБЩЕСТВЕН ДАЛЕКОСЪОБЩИТЕЛЕН ОПЕРАТОР

ГЛАВА ШЕСТА ОБЩЕСТВЕНИ ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННИ ОПЕРАТОРИ

ГЛАВА СЕДМА УПРАВЛЕНИЕ НА РАДИОЧЕСТОТНИЯ СПЕКТЪР

ГЛАВА ОСМА ТЕХНОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ

ГЛАВА ДЕВЕТА ЦЕНИ И ЛИЦЕНЗИОННИ ТАКСИ

ГЛАВА ДЕСЕТА КОНТРОЛ

ГЛАВА ЕДЕНАДЕСЕТА ПРАВНИ ПРОБЛЕМИ. ВЪПРОСИ ОТНАСЯЩИ СЕ ДО СОБСТВЕНОСТТА

ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА ФОНД " НАЦИОНАЛНА СЪОБЩИТЕЛНА СИСТЕМА"

ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

top