| начална страница | назад |

Бисера Занкова е главен юрисконсулт
на Комитета по пощи и далекосъобщения,
експерт в постоянния комитет по
трансгранична телевизия на Съвета на Европа

- Г-жо Занкова как работят действащите закони в България в сферата на електронните медии?

- В сферата на далекосъобщеннята и на електронните медии действат три закона: за концесиите, за съобщенията и за радиото и телевизията. Трите правни норми нямат никаква система-тична и логическа връзка по-между си. Законът за концесните се появи пр eз 1995 г. Законът за съобщенията е от 70-те години, но той не е работещ при действието на новата конституция и създаването на различните форми на собственост и при либерализация на далекосъобщенията. При Закона за радиото и телевизията имаше някакъв опит да се свърже с този за концесиите, но с отмяната на по-голямата част от текстовете му от Конституционния съд и с последните изменения, които изцяло блокираха неговото прилагане, той остана неефекгивен, с действие само по отношение на ВНР и БНТ.

- Какви параметри трябва да обхвата новият медиен закон?

- Необходим е закон, който да се отнася до всички видове електронни медни — публични и частни по отношение на формата на собственост, регионалнн и национални по своя обхват и сыцевременно обществени или търговски по предназначение. Законът трябва да създаде основите на една дуалистична обществено-комерсиална медийна система, такава каквато има във всички европейски страни. Той трябва да урежда най-общо системата на електронните медии в България и развитието и в перспектива.

- Общ закон ли трябва да регламентира всички видове електронни медии?

- Националните медии са публични по формата на собственост, нацнонални по обхват и постепенно ще станат обществени по своята роля и функции, когато се включи обществено финансиране. Не разбирам това привилегировано положение, което по силата на един специално приет закон се дава на двете национални медии. БНТ и БНР са монополисти както по отношение на рекламния пазар, така и при всички други дейности - субсидии, огромен апарат като на държавно учреждение. Те трябва да станат медийни работещи предприятия, които да насочат функциите си не към подкрепата на едно или друго правителство, на една или друга политика, а към подкрепата на обществените интереси.

Ето защо законът трябва да съдържа антимонополни правила и прецизно да регулира медийните концентрации. Той трябва да бъде ефективен инструмент за формнране и насърчаване на националния пазар на медийни и мултимедийни услуги като част от европейския и световния пазар. Едва тогава законът би могъл да гарантира независимостта на медиите, а оттам и правого на изразяване и на информация в обществото.

- Как би трябвало да се регламентират функциите на медийната шапка?

- В момента законът не дава големи възможности на регулаторния орган НСРТ, правомощията му са силно ограничени. В същото време, като възложи контролни правомощия при сформирането на ръководните органи на двете национални медии, той създаде едно предмостие. Сега НСРТ твърде много се вглежда в програмната политика, във вътрешните дела на всяка от тези медии, а целта не е тази. Целта е НСРТ да следи общо за спазването на законовите изисквания всяка медиа да бъде независима както по своя статус, така и при вземане на решения и следване на програмната и политика. Това е заложено и в решението на КС, с което бяха отменени част от текстовете на сега действащия закон, и в предишно решение, което тълкуваше текстове от Конституцията за свобо-дата на слового. Но самият факт на съществуването на НСРТ в момента, независимо колко е причудлив и труден за възприемане като действие, все пак е по ложителен. Такъв орган трябваше да се създаде много отдавна и да заеме определена част от публичното пространство. Това е орган, който ще е част от публичната власт с реални правомощия и възможности да действа. Законът трябва да фиксира прa-вомощията на НСРТ, като създава достатъчни гаранции за неговата независимост по начина на конституирането. Дотук е ро-лята на държавата.

- След като НСРТ е създаден с излъчени квоти от президента и парламента, това означава, че всяка власт би трябвало да следи за своята квота. Може да прозвучи скандално, но има страни, в които дейността на този орган се наблюдава пряко от правителството, от министъра на вътрешните работи или от министъра на културата. Важен е конкретният механизъм в закона как ще става отзоваването на членовете на НСРТ. Ако членовете са излъчени от различни власти, то всяка трябва да има възможност да оттегли своите представители. Но за да няма субективна преценка, законът трябва да посочва при какви обстоятелства могат да се отзовават членовете.

- Какъв е опитът в други европейски страни?

- Първите медийни съвети в така наречените нови демокрации много трудно успяха да просъществуват. В Полша и Чехия първите съвети просто гръмнаха. В Чехия например, където членовете на съвета се излъчват от парламента, депутатите не приеха годишния му доклад, освободиха неговите членове и избраха нови. В Полша се стигна до конфликт между президентската и парламентарната квота и се наложи президентската квота да се смени с нови лица.

- Трябва ли законът да посочва стриктно всички правомощия на медийната шапка?

- Това е въпрос на законодателно решение, но този орган не трябва твърде много да се натоварва с процедури. Защото може да се стигне до свръхрегулиране. Обикновено прекалено подробните закони не действат, но механизъм за контрол върху НСРТ трябва да има.

- Кой трябва да дава лицензите за електронните медии - НСРТ или друг орган?

- Спори се дали НСРТ да осьществява лицензионна дейност. Защитавам тезата, че той трябва да лицензира, за да има тежест. Ако остане само орган, който дава мнение по програмите, той ще бъде консултативен орган. А възможността да бъде манипу-лиран от по-влиятелни, създали си вече позиции в държавната йерархия и власт органи, е твърде голяма.

Интервюто взе Генка МАРКОВА